МОТИВИ:/към присъда №13 от 13.03.2014г. постановена по     н о х дело № 384 от 2013г. по описа на РС Велинград./

                         Обвинение против С. А. А. ***,в това,че,

                         на 16.12.2012г. в гр.Велинград,е причинил на П.Е.А. ***,средна телесна повреда,изразяваща се в избиване на зъби-счупване на втори горен десен резец под нивото на венеца,силно разклащане на долните първи и втори десни и първи и втори леви зъби,наложило тяхното оперативно отстраняване,без които се затруднява дъвченето във фазата на отхапването и говореното-престъпление по чл.129 ал.2 от НК във връзка с чл.129 ал.1 от НК.

                         Подсъдимия С. А. А. не се признава по така повдигнаТ. му обвинение за извършено престъпление по чл.129 ал.1 от НК,като пледира за признаването му за невиновен,в който смисъл е и искането на неговия процесуален представител адв.Ж..

              В наказателния процес  е и конституиран като частен обвинител и пострадалия свидетел П.Е.А.,който чрез процесуалния си представител адв.Т. поддържа обвинението за извършено престъпление по чл.129 ал.1 от НК от страна на подс.С.А..

             По делото за изясняване на спора от фактическа страна е допусната и изслушана тройна съдебно медицинска експертиза,като е депозирано заключение от вещите лица Доц.д-р Б.В.,д-р Р.П. и д-р Б.П.,които в съдебно заседание поддържат същото.

            Съдът като обсъди събраните по делото доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка:

             По делото е установено , че пострадалия свидетел и частен обвинител по делото П.Е.А. от дълги години е работил в Италия, като е решил на 14.12.2012 г. да се прибере за  коледните и новогодишни празници в България. Пристигнал на летище София от където бил забран от своя приятел свидетеля К.А.. Двамата се разбрали на следващия ден 15.12.2012 г. да излязат по заведения за да се забавляват. Така към 19,00  часа на същия ден двамата излезли  като първоначално минали през кафе “Джойс”, където като сервитьорка работила свидетелката Е.М. била позната на А., като се разбрали след като М. свърши работа да се обади на А. и А. за да отидат на дискотека.  Около 00,30 часа се срещнали на търговската улица в града като компанията била от свидетелите А.А.М. и нейната приятелка свидетелката М.П., като първоначално четиримата посетили дискотека “Кооп”. След това решили да отидат  в дискотека “Версай” намираща се в центъра на гр.Велинград като това станало около 01,00часа след полунощ- на входа на дискотеката  свидетелят С.Т. работещ като охранител проверявал клиентите за оръжие, а друг охранител свидетеля Т. събирал таксите за вход. Компанията влязла в дискотеката и била настанена на високите столчета около бара вляво от входната врата.вътре в бара към компанията се присъединил свидетеля И.П., който бил приятел на пострадалия А. и на свидетеля А.. Свидетеля П. поседял около 5 минути но си тръгнал тъй като му  било скучно и безинтересно. Пострадалия свидетел А. и свидетелката М. решили да станат от високите столчета около бара за да  потанцуват. На бара  до тях останал свидетеля А., а свидетелката П. отишла до тоалетната. В същото това време, когато свидетелите А. и М. започнали да играят към свидетеля А. от вътрешността на дискотеката се отправил подсъдимия А. също охранител в дискотека “Версай”.  Насочил се към него и с думите „какво ме гледаш  путка майна”, хванал с дясната ръка  пострадалия А. след  което го придърпал към себе си и замахвайки с лявата си ръка му нанесъл юмрук в областта на устатата от дясно.  Според показанията на свидетеля А. подсъдимият е замахнал с лявата ръка ударът е бил много силен след което А. е паднал на земята, като при падането назад блузата с която бил облечен се скъсала. В момента в който бил на земята пострадалият усетил силна болка в областта на зъбите, езика му се бил схванал и в същият момент към подсъдимия А. се присъединили и други охранители – свидетелите С., Т. и М., които започнали да нанасят побой на пострадалия А. нанасяйки удари по цялото му тяло.  Изтласкали настрана свидетеля А. а след това изхвърлили навън по стълбите свидетеля А. бутайки го по тях като след като приключил побоя свидетелят А. отишъл да помогне на приятеля си пострадалия А. за да стане. Отвън изчакали и свидетелката М. и с такси се отправили в Бърза помощ, тъй като по лицето на А. имало видим наранявания - сцепена устна висяща надолу,  кръв по лицето говорът му бил забавен липсвали два зъба, но А. през  цялото време бил в съзнание. В медицинското заведение пострадалия А. бил прегледан от хирург който по-късно го зашил, защото устната била разкъсана и в представения медицински фиш е описал диагнозата контузия  на лицето – разкъсно-контузна рана и на долната устна и установено избиване на зъби. По делото е установено също с оглед показанията на свид. Д. и свид. Я. че в същото време в което се извършвал побоя над пострадалия А. тези двама свидетели се намирали вътре в дискотеката. Свидетелите Я. и Д. се настанили в  ляво  на бара и в същото време в което се  случило инцидента на А. свидетеля Я. отишъл до диджея  да си поръча песен за поздрав, който се намира срещу входната врата, че няколко момчета се бутат и в същото време усетил, че някой го удря и падайки на земята по гръб и си ударил главата. Свидетеля Д. разбрал, че неговия приятел свидетеля Я. е паднал на земята и с помощта са охраната на заведението  са го сложили на  канапето на горната  страна на заведението  ,  извикана била линейка и свид. Я. бил откаран в болницата където бил прегледан. Тези двамата свидетели в съдебно заседание сочат, че не познават пострадалия свидетел А. и от една страна и от друга страна установяват, че между тях двамата и компанията на свидетеля А. не е имало побой. Установено е също така, че на 16.12.2012 г. пострадалия свидетел А.  посетил д-р С.Г. лекар по дентална медицина който го прегледал и му издал медицинско свидетелство  № 876 от 16.12.2012 г. в което е описал  травматичните увреждания- разкъсно-контузна рана на долната устната на устата , хематом на долната устна охлузване на долната челюст, оток и хематом на лицето в ляво и в дясно, счупване на горен десен зъб, разклащане на един горен  десен и един горен  ляв зъб, счупване на фрагмент от долната  челюст, луксация на долните първи и втори десни и леви зъби, счупване втори долен ляв зъб. По делото е изслушана тройна съдебно медицинска експертиза от която се установява по безспорен  и категоричен начин, че травматичните увреждания са причинени по механизма на действие на твърд , тъп  предмет чрез удар със или  върху такъв и добре отговаря да са получени при побой с юмруци. Във връзка с приемане на заключението вещите лица са категорични, че травматичното у вреждане касаещо средната телесна повреда избиването на зъби може да се получи със силен удар с юмрук в областта на лицето респективно и с поставен бокс на юмрука. Относно останалите травматични увреждания охлузвания и кръвонасядания по лицето същите сочат, че ударите са били повече от един, а счупването на предната пластинка на алвеоларния гребен на долната челюст в областта на силно разклатените  долни първи и втори десни и първи и втори леви зъби са посочили, че представляват временно разстройство на здравето неопасност на живота по см. на чл.130,ал.1 от НК. Поддържат и констатацията  относно разкъсно-контузната рана на долната устна устата, което представлява временно разстройство на здравето, неопасно за живото по см. на чл.130, ал.1 от НК. Като охлузванията и кръвонасяданията по лицето са причинени болка и страдание по см. на чл.130, ал.2 от НК. С протокол за доброволно предаване  пострадалия е предал един брой черна памучна блуза като левият ръкав на блузата е скъсан по шева на цялата  му дължина. В съдебно заседание подсъдимия А. дава обяснение и отрича да е удрял пострадалия свидетел А., като твърди само, че е имало възникнал побой между пострадалия А. и свидетелите Я. и Д. като боя  бил предотвратен и компаниите били изведени извън дискотеката. В подкрепа на неговите  твърдения са разпитани и неговите колеги охранители в дискотека “Версай” свидетелите Т., С., М. , У. и Т. които сочат, че пострадалия свидетел А. се е заяждал на входа на дискотеката при опита им да го претърсят на  входа за оръжие, бил е в нетрезво състояние, а вътре в дискотеката действително възникнал скандал между неговата компания и свидетелите Я. и Д..

            Подсъдимият С. А. А. е с чисто съдебно минало, същият не е осъждан за престъпление от общ характер и е с добри характеристични данни.

              За възприемането на тази фактическа обстановка, съдът приема и обсъжда съвкупно всички събрани по делото гласни и писмени доказателства, както и без противоречивото прието заключение на тройната съдебно медицинска експертиза от вещите лица доц д-р Б.В.,д-р Р.П. и д-р Б.П.. Всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по повдигнаТ. обвинение и релевантни за неговата съставомерност, са установени с валидни,  допустими и относими  доказателства и доказателствени средства. По безспорен начин е установено авторството на деянието, дееца и виновното му поведение, при ясно установен приложим материален закон и очертана правна квалификация на деянието. Тезата на адв.Ж. за недостатъчност на доказателствената съвокупност ангажираща наказателната отговорност на подс.А.  и очертаваща неустановеност на авторството на деянието от страна на нейния подзащитен спрямо настъпилия вредоносен резултат- самото телесно увреждане  е неоснователна и следва да се разглежда като вид защитна теза в хода на съдебното дирене и процеса,която обаче разгледана и преценена през призмата на цялостния анализ на тази съвокупност е изолирана и не следва да се кредитира по съответния процесуален ред.Нещо повече,съдът намира,че обвинението е доказано по един несъмнен от фактическа и правна страна начин,като доказателствата обосновават както авторството на деянието,така и неговата вина респ. наказателна отговорност.Съдът изхожда от спазването на процесуалния принцип за анализ на събрания по делото доказателствен материал,съобразен както с неговата достоверност,така и убедителност на изложените факти и обстоятелства включени в предмета на доказване по повдигнаТ. с обвинителния акт обвинение.

            Съдът счита, че следва да се кредитират показанията на свидетелите П.А. ,самия пострадал от извършената противоправност срещу него  от страна на подс.А.,както и на свид.Е.М.,свид.М.П. и на свид.К.А.,независимо ,че са една група приятели  и като такива посетили нощното заведение фолк-клуб”Версай”,тъй като същите показания са единствено възможните, които по един несъмнен начин,непосредствено и последователно,без противоречиво установяват всички тези факти свързани с непосредственото противоправно поведение на подс.А.,както и всички останали обстоятелства при които е била осъществена тази противоправност,от гледна точка на място на извършване, време на извършване,както и последвалите обстоятелства свързани с оказването на медицинска помощ и извършено лечение на самия пострадал П.А.,***,дадената тъжба против подс.А.,снетите обяснения от станалото в заведението и т.н..Тези показания на тези свидетели се подкрепят на второ място от представената писмена документация,издаденото медицинско удостоверение №876 от 16.12.2012г. на д-р С.Г. в което са упоменати както данните снети от анамнезата на самото пострадало лице П.А.,така и установените телесни увреждания като обективни находки,установени от извършени прегледи от д-р Г..Показанията на свид.Г. издал въпросното медицинско удостоверение са категорични,като същия установява,че при прегледа е установил-разкъсно рана на долна устна с размери 5 см. Дължина и 3 см. Ширина,счупен горе в дясно втори зъб под нивота на венеца и ръзкъсване на венеца,разклатени горе първи зъби и счупен фрагмент от долната челюст заедно с този фрагмент първи и втори долу силно разклатени зъби.Установява,че този фрагмент е бил отстранен от него с хирургическа интервенция,както и факта,че пред него свид.А. е  сподели,че е бил бит от охранители в заведение,непознати за него и по точно че е бил ударен от лице неизвестно за него работило като охранител.На следващо място тези показания се потвърждават и от заключението на тройната съдебно медицинска експертиза на вещите лица д-р В.,д-р П. и д-р П. ,което е прието от страните за обосновано и компетентно и от което се установяват съществени елементи касаещи отговорността на привлеченото за това подс.лице А.,като от това заключение се установяват съществените факти относно характера и вида на телесното увреждане, както и въпроса с механизма на неговото причиняване,като констатациите на вещите лица в тази насока са категорични и безспорно приети от страните.Не на последно място,в подкрепа на тези свидетели са и показанията на свид.П.Я. и на свид.А.Д. за които се твърди,че като компания посетила същото заведение  е възникнал побоя между тях и групата свидетели по горе била с постр.А.,при което сбиване е било нанесено посоченото телесно увреждане на свид.А.,в който смисъл са показанията на останалите разпитани по делото свидетели,работещи като охранители в процесното заведение.Тези свидетели Я. и Д. с категоричност установяват,че между тяхната компания и тази на свид.П.А. не е имало никакво сбиване помежду им,при което свид.А. да е бил пострадал по описания начин от охранителите в заведението.Същите сочат,че е имало много хора в заведението при което едно от лицата непознати за тях е ударило свид.Я.,който при падането си е ударил главата ,изгубил е съзнание и е бил закаран в ЦСМП Велинград.Независимо от това свид.Я. и Д. сочат,че това лице не е било свид.А.,както и че на него не е нанасян побой от тях или от някой от тяхната компания.

Вярно е, че по начало позицията на пострадал в един наказателен процес нерядко води до недобросъвестност на изложените от него факти, но в случая тази позиция  изразена и в дадените непосредствено от него показания следва да се преценява през призмата  на останалите гласни доказателства, доказателствени и писмени средства, като показанията на посочените по- горе свидетели са последователни и обективни , и вътрешно непротиворечиви, а същите са и достоверни с оглед съпоставката им с писмените доказателства и с приеТ. по делото заключение на тройната съдебно медицинската експертиза.В тази връзка се установи,че на посочената дата подс.А. е извършил побой над пострадалия П.А. с удар с юмрук,като след падането му на земята побоя е продължил и с участие и на трети лица работили като охранители в заведението при което е получил и други по леки телесни увреждания по тялото си и квалифицирани по смисъла на чл.130 ал.1 от НК и по чл.130 ал.2 от НК.Безспорно е установено,че на пострадалия П.А. са били причинени  телесни увреждания като избиване на зъби-счупване на втори горен десен резец под нивото на венеца,силно разклащане на долните първи и втори десни и първи и втори леви зъби,наложило тяхното оперативно отстраняване,без които се затруднява дъвченето във фазата на отхапването и говореното по смисъла на чл.129 от НК,като относно счупването на вестибуларната предната пластинка на алвеоларния гребен на долната челюст,в областта на силно разклатените долни 1 и 2 десни и 1 и 2 леви зъби,преценени по медикобиологичния критерий,представлява временно разстройство на здравето,неопасно за живота по смисъла на чл.130 ал.1 от НК,а за разкъсно контузната рана на долната устна на устата представлява увреждане по смисъла на чл.130 ал.1 от НК,а охлузванията и кръвонасяданията по лицето са причинили болки и страдание по смисъла на чл.130 ал.2 от НК.  Вещите лица са категорични, че тези увреждания са причинени по механизъм на действие с удар  на твърд предмет и добре отговарят на описанието направено от пострадалото лице свид.П.А. относно начина на причиняване на тези увреждания,включително и от един удар с юмрук,с поставен на него бокс или пръстен.Тези увреждания са били и отразени по надлежния начин в представените медицински документи-фиш за спешна медицинска помощ,направление за медицинска помощ и прегледи и медицинско удостоверение съставено от свид.д-р С.Г.,като същите са с неоспорено съдържание от защитата на подс.А..В тази връзка  се отрича от страна на защитата на подс.А. извършването на такъв побой респ. удар с юмрук в областта на лицето на свид.А.,като в тази насока са разпитани свид.Т.,Т.,У.,М. и С.,всичките служители на фирмата охраняваща процесното заведение клуб-“Версай”,които сочат в показанията си че подс.А. не е удрял с юмрук свид.П.А.,като последния се е заяждал със свид.Т. и С. при влизането си в процесното заведение,бил е в нетрезво състояние,като след влизането му,заедно с неговата компания,между тях от една страна и компанията на свид.Я. и Д. от друга страна е станало сбиване,при което е бил пострадал свид.Алексаднров и свид.Я.,като след това е приключил целия случай в който смисъл са и  обясненията на подс.А.,разглеждани обаче през призмата на изградената му защитна позиция в процеса.Съдът счита че тези показания не следва да се кредитират тъй като от една страна са в противоречия с показанията на горните свидетели/П.А.,Е.М.,М.П. и К.А./ и са в разрез с заключението на тройната съдебно медицинска експертиза и получените и описани в медицинските документи телесни увреждания,в които е посочено и установено, че такива увреждания  биха могли да се получат по описания от тези свидетели начин,което е и житейски логично,но от друга страна тези показания /на свид.Т.,Т.,У.,М. и С./са в разрез и с показанията на свид.Я. и Д.,които не са от гр.Велинград ,а са съответно от гр.Разлог и гр.Банско и които с категоричност установяват,че между тях и компанията на свид.П.А. сбиване не е имало и същите са непознати един с друг.Не без значение е и обстоятелството,че пострадали в цялата така възприета фактическа обстановка са само свид.А. и свид.Я.,като никой друг от техните компании и приятели не е бил пострадал,което изключва тезата за станал конфликт и сбиване между двете компании.Тук следва да се отбележи,че дори и част от показанията на свидетелите работещи като охранители в заведението с в подкрепа на изложеното от показанията на групата свидетели,включително и тези на свид. А.,че при излизането си свид.А. се е държал за лицето си по което е имало кръв,в който смисъл са показания та на свид.Т. и свид.Т..Освен това следва да се има предвид,че показанията на служителите от охранителната фирма в който е на работа и самия подс.А. са заинтересувани и очевидно са в услуга на защитната позиция на подс.А. и целят нейното обслужване,поради което и на това основание същите не следва да се кредитират.

            Относно характера на телесните увреждания и правната квалификация, следва да се приеме посочената от заключението на тройната съдебно медицинска експертиза по чл. 130, ал.1 от НК и чл.130 ал.2 от НК за посочените в медицинската документация, а за тези увреждания изразяващи се в избиване на зъби-счупване на втори горен десен резец под нивото на венеца,силно разклащане на долните първи и втори десни и първи и втори леви зъби,наложило тяхното оперативно отстраняване,без които се затруднява дъвченето във фазата на отхапването и говореното е приетата квалификация по медико биологичния критерий по чл.129 ал.1 от НК, като в този смисъл е и тълкуванието на този критерий по право прилагането на закона –  визирано и в постановление № 3 от 27.09.79 г. на Пленума на ВС. 

           С  оглед на горното е видно, че подсъдимият С. А. А. *** от обективна и субективна страна е осъществил състава на престъпление по чл. 129, ал.1 от НК , а именно:

-     на 16.12.2012г. в гр.Велинград,е причинил на П.Е.А. ***,средна телесна повреда,изразяваща се в избиване на зъби-счупване на втори горен десен резец под нивото на венеца,силно разклащане на долните първи и втори десни и първи и втори леви зъби,наложило тяхното оперативно отстраняване,без които се затруднява дъвченето във фазата на отхапването и говореното, поради което следва да носи наказателна отговорност.

                     От доказателствата по делото събрани по предвидения в НПК ред в съвокупност от фактическа и правна страна се установи по безспорен начин авторството на деянието,участието в деятелността на подсъдимия А., виновното поведение и настъпилите вредоносни последици, както и с оглед на това се установи приложимия материален закон и възприетата правна квалификация на деянието. Фактите и обстоятелствата включени в предмета на доказване по реда на чл.102 от НПК и залегнали в обстоятелствената част на обвинителния акт са установени с валидни,относими и допустими доказателства.Следва да се кредитират по изложените по горе съображения изцяло, гласните доказателствени средства респ.показанията на посочените там свидетели,тъй като същите  взаимно се подкрепят относно възприетата фактическа обстановка и са безкритични и последователни относно установяването на съставомерните за наказателната му отговорност факти.Следва да се зачетат като част от доказателствената съвокупност и писмените доказателствени източници,както и подкрепящите всички останали източници и заключението на тройната съдебно медицинска експертиза като обосновано и неоспорено от страните в процеса,и при която съвокупна преценка също се налага посочения по горе извод за съставомерност на фактите включени във осъществения фактически състав от нормата по чл.129 от НК,който с проявеното поведение от страна на подс.лице е била осъществена,при проявление на всички при това съставомерни елементи.

                     Деянието е извършено при п р я к умисъл, тъй като подсъд.А. съзнавал обществено опасния характер на деянието и е искал настъпването на обществено опасните последици. Този извод следва от цялото волево поведение предмет на инкриминираната деятелност, тъй като подсъдимия А. е съзнавал всичките признаци на осъществения състав, искал и е желаел настъпването на обществено опасните последици, т.е, в случая се касае за единство на цел и на престъпен резултат.

                   При индивидуализирането на наказанието съдът се съобрази с високата степен на обществена опасност на деянието и с ниската степен на обществена опасност на дееца,с причините за извършването му ниска житейска и правна култура и неспазването на установения правен порядък,и с подбудите изразени в желанието да се саморазправи с пострадалия  ,с липсата на отегчаващите вината обстоятелства, и с смекчаващите такива-чисто съдебно минало и добри характеристични данни,поради което при превес на последните му определи и наложи наказание лишаване от свобода за срок от една година.

                  На осн.чл.66 ал.1 от НК о т л а г а изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода за с р о к от ТРИ ГОДИНИ,считано от влизане на присъдата в сила.

                  За да приложи института на условното осъждане съдът се съобрази с размера на наложеното наказание до три години лишаване от свобода, с чисТ. съдебно минало и добри характеристични данни на подсъдимия А. и след преценка, че целите на наказанието по чл.36 от НК постигане на генералната превенция на закона и преди всичко на личната такава – поправянето и превъзпитанието на подсъдимия биха били постигнати и без да е наложително ефективното изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода.

                     В тежест на подс.А. се възложиха и сторените по делото съдебно деловодни разноски и държавни такси.

              По горните съображения бе постановена настоящата присъда.

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: