РЕШЕНИЕ
№.............../...........2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ВАРНА,
ПЕТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ,
В публичното съдебно заседание на
двадесети май две хиляди и двадесета година в състав
СЪДИЯ ЕВЕЛИНА ПОПОВА
При участието на секретаря
ВЕСЕЛКА КРУМОВА като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 3105/2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по жалба на Д.М.Я. срещу постановения от началника на Четвърто РУ на
ОД на МВР – Варна отказ рег. № 442000-15018/11.10.2019 г. за издаване на
разрешение за придобиване на късо нарезно оръжие за самоотбрана и прилежащите
му боеприпаси, постановен по заявление на жалбоподателя с вх. № 387500-463/01.08.2019
г. По съображения за неправилно формирана преценка на административния орган
относно основателността на изложената причина за издаване на разрешението и за
постановяването на отказа в противоречие с материалноправните разпоредби се
иска да бъде отменен от съда.
В с. з. на 20.05.2020 г. след
даване на ход по съществото на спора жалбоподателят заявява искане към съда да
уважи жалбата му, тъй като счита че от определени лица са били отправяни продължаващи
и понастоящем заплахи за живота му. Процесуалният представител на началника на Четвърто
РУ на ОД на МВР – Варна /ответник по делото на основание чл. 153 ал. 1 предл.
второ АПК/ изразява становище за неоснователност на жалбата като намира, че
събраните доказателства за извършени неправомерни действия спрямо физическата
неприкосновеност на жалбоподателя са от отминал период от време и към момента не
са налични данни за належаща необходимост от самозащита, за целта на която да му
се разреши придобиването на оръжие. В идентичен смисъл е и заключението на прокурора
от Окръжна прокуратура Варна, встъпила в процеса на основание чл. 16 ал. 1 т. 3
предл. второ АПК.
Като съобрази, че е сезиран с
предприето от процесуално легитимирано лице в срока по чл. 149 ал. 1 АПК вр.
чл. 83 ал. 6 ЗОБВВПИ оспорване на подлежащ на съдебен контрол ИАА, съдът намира
производството по делото за процесуално допустимо и поради това – за подлежащо на
разглеждане по основателността на заявеното оспорване. Относно спазването на
14-дневния срок по чл. 149 ал. 1 АПК съдът съобрази, че според поставения печат
върху приложеното на лист последен от адм. преписка копие на пощенски плик
жалбата срещу получения от заявителя на 15.10.2019 г. административен акт е
изпратена по пощата до началника на ІV РУ на ОД на МВР – Варна на датата 26.10.2019
г., регистрирана е в ІV РУ – Варна според поставения върху нея печат на датата 30.10.2019
г. и след препращане до съда по реда на чл. 152 ал. 2 АПК е входирана там на
13.11.2019 г. под вх. № 16817. Меродавна за преценката за спазване на срока по
чл. 149 ал. 1 АПК е датата на подаване
на жалбата чрез пощенския оператор на датата 26.10.2019 г.
По основателността на
предприетото оспорване съдът съобрази следното от фактическа и правна страна:
Оспореният по делото отказ на
началника на Четвърто РУ на ОД на МВР – Варна финализира административно
производство, образувано въз основа на отправено до него заявление вх. № 387500-463/01.08.2019
г., с което жалбоподателят е поискал да му се издаде разрешение за придобиване
на късо нарезно оръжие за самоотбрана /л. 11 от преписката/. Към заявлението са
приложени следните документи: документ за платена такса; анкетен лист за
установяването на основателна причина за притежаване на оръжието; декларация по
чл. 76 ал. 4 т. 2 ЗОБВВПИ, че придобитото огнестрелно оръжие и боеприпаси за
него ще се съхраняват при условията на чл. 98; копие на адресирана до Районен
съд Варна искова молба от Д.М.Я. срещу ответниците Н. А. Р. и А. И. Ч.за иск по
чл. 45 ЗЗД с цена 7000 лв.; издадено на 24.07.2019 г. от Районен съд Варна
свидетелство за съдимост на Д.М.Я., рег. № 24700, според което лицето не е
осъждано; издадено от Окръжна прокуратура Варна удостоверение рег. №
7315/23.07.2019 г. в уверение на обстоятелството, че към датата 21.07.2019 г.
срещу Я. няма обвинения по неприключили наказателни производства; изходящо от
ДКЦ „Света Марина“ ЕООД – Варна психиатрично освидетелстване от 22.07.2019 г. с
вписано заключение от изследването „Без данни за психично заболяване към
момента на провеждане на изследването“; копие на лична карта на заявителя, в
която като постоянен негов адрес е вписан гр. Белослав, ул. „Момина сълза“ № 4;
копие на удостоверение № 5811/2019 г. за завършен от Я. курс за безопасно
боравене с огнестрелно оръжие; копие на свидетелство за завършено основно
образование /л. 10 – 1 от преписката/. В попълнения анкетен лист като
основателна причина за издаване на разрешителното заявителят е вписал, че е бил
нападнат и пребит от трима човека в дома му като в момента предявява иск и
мисли, че отново ще бъде нападнат и животът му е застрашен. Пак в същата връзка
е посочил, че работи като шофьор на автобус и вечер се прибира в страх. На
въпрос първи „Защо искате да притежавате оръжието и за какво ще го използвате?“
е заградил опциите „за самоотбрана“ и
„за охрана на фирмено имущество“ като на пети въпрос е посочил, че притежава
фирма, без повече уточнения.
По служебен почин и въз основа на
докладна записка рег. № 442 р- 21449/05.08.2019 г. /л. 12/ са изготвени и
приложени по преписката следните документи:
- адресирана до началника на
Четвърто РУ при ОД на МВР – Варна докладна записка УРИ 442 р – 28484/11.10.2019
г. от младши полицейски инспектор „КОС“ относно извършена документална проверка
по заявлението, според която преписката е окомлектована с нужните документи; за
заявителя няма информация в автоматизираните информационни системи на МВР за
наличието на данни относно обстоятелствата по чл. 58 ЗОБВВПИ, предвид на което
е предложено да му бъде издадено исканото разрешение /л. 15/;
- адресирана до началника на
Четвърто РУ при ОД на МВР – Варна докладна записка рег. № 442 р –
26826/30.09.2019 г. от младши полицейски инспектор относно извършена проверка
по местоживеене ***, според която Я. е с основно образование, женен, осъждан, с
етническа принадлежност ром /копанарин/, с месторабота – „Ченсфийл 55“ ЕООД на
длъжност шофьор, като по характер е контактен, но е нагъл и заядлив, с
постоянни претенции към всички, склонен е към скандали и е с голямо
самочувствие, неотговарящо на интелекта му. Няма данни да злоупотребява с
алкохол или да употребява наркотични вещества, както и да ги разпространява; няма
налични данни за психично заболяване; срещу него няма налагани мерки по ЗЗДН
през последните три години. Не се ползва с добро име сред съгражданите си,
както и в квартала и сред членовете на своята етническа общност, а също и сред
членовете на семейството си. Домът му е масивна къща на три етажа, от които Я.
обитава третия като има създадени добри условия за съхранение на оръжие и
боеприпаси – разполага с метална каса със секретна брава. Според служителя,
изготвил докладната, Я. не осъзнава личната отговорност, която поема като
притежател на оръжие. Въз основа на всичко изложено в заключение е предложено
на Д.Я. да не бъде разрешено придобиването на късо нарезно оръжие /л. 14/;
-
адресирана до началника на Четвърто РУ при ОД на МВР – Варна докладна
записка рег. № 442 р – 23408/22.08.2019 г. от ОР в У „Белослав и Аврен“, в която
по характер Я. е определен като склонен да проявява раздразнение и да създава и
участва в конфликтни ситуации, без те да ескалират във физическа саморазправа;
осъждан е през 1974 г. по чл. 352 НК; не е криминално проявен, няма
противообществени прояви, не се води на отчет в Четвърто РУ на МВР; няма данни
да злоупотребява с алкохол или да употребява наркотични вещества и да ги
разпространява. Въз основа на горните констатации е направено предложение да му
се издаде позволително за придобиването на късо нарезно оръжие /л. 13/.
Обсъждайки така събраните
документи и преценяйки основателността на изложената от заявителя причина за
издаване на разершението, началникът на Четвърто РУ при ОД на МВР – Варна се е
произнесъл по заявлението като е постановил оспорения по делото отказ рег. №
442000-15018/11.10.2019 г. за издаване на разрешение за придобиване на късо
нарезно оръжие за самоотбрана и прилежащите му боеприпаси /л. 16 от
преписката/. Като мотиви на отказа е посочил, че според приложимия ЗОБВВПИ
физическите лица, кандидатстващия за дейности с огнестрелно оръжие и боеприпаси
за самоотбрана, задължително трябва да обосноват по безсъмнен начин
необходимостта от издаване на разрешителното като кандидатът следва да посочи с
какво е засегната личната му сигурност и да конкретизира фактите, свързани с
опасността от престъпни посегателства. Според мотивите на административния
орган изложените от заявителя аргументи не обуславят необходимостта от
придобиването на огнестрелно оръжие и боеприпаси като самоотбраната му може да
се осъществи и с други достатъчно ефективни и не толкова опасни за обществото
технически средства, подлежащи само на регистрационен режим. Относно охраната
на фирменото имущество административният орган се е аргументирал с
обстоятелството, че тя поначало се извършва съгласно Закона за частната
охранителна дейност.
След разпределяне на
доказателствената тежест в с. з. на 12.02.2020 г. съдът по искане на
жалбоподателя е допуснал събирането на гласни доказателства по делото посредством
проведения в с. з. на 20.05.2020 г. разпит на свидетелите Д. Н. Д.и Н. В. Г. /и
двамата лични познати на жалбоподателя/. Според показанията на свидетелката Д. жалбоподателят
й споделил преди време, че на Никулден някъде пред 4- 5 години е бил нападнат в
дома си, но за други случаи на нападение тя не знае и не е чувала. Свидетелят Г.
потвърждава в показанията си за случая от 2015 г., когато на шести декември-Никулден
се били събрали в дома на Я. и били нападнати от трима човека, които влезли и
започнали да ги бият. Свидетелят твърди също, че през 2016 г. същите тези хора
във връзка с делата, които водели с Д. срещу тях, ги заплашили на излизане от
районния съд, че ще ги ликвидират.
Обстоятелството, че на 06.12.2015
г. жалбоподателят Я. е бит от трима души, в резултат на което му е била
причинена лека телесна повреда, изразяваща се в контузия на корема, ожулвания
на главата, десния лакът и кръвонасядане по лявата предмишница, довели до
временно неопасно за живота разстройство на здравето, се потвърждава и от
представеното от пълномощника на жалбоподателя с молба с. д. № 5030/19.05.2020
г. официално заверено копие на влязла
сила на 02.07.2018 г. присъда № 57/26.02.2018 г. по н.о.х.д. № 2855/2017
г. на ВРС /л. 40 от делото/.
Така събраният по делото
доказателствен материал и направените въз основа на него фактически
установявания обуславят следните правни изводи:
Със Закона за оръжията,
боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/, предвид
обществената значимост на регулираните обществени отношения и необходимостта от
създаване и обезпечаване на сигурността и спокойствието на обществото е въведен
разрешителен режим за придобиването, съхранението, носенето и употребата на
огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях. Чл. 58 ал. 1 ЗОБВВПИ регламентира
отрицателните материално-правни предпоставки, представляващи всяка поотделно
пречка за издаване на разрешението. Съгласно чл. 58 ал. 1 т. 10 ЗОБВВПИ не се
издава разрешение за придобиване, съхранение, носене и употреба на огнестрелно
оръжие на лице, което няма основателна причина – самоотбрана, ловни цели,
спортни цели, учебни цели, културни цели, колекциониране, която по безсъмнен
начин да обосновава нуждата от разрешението. Следователно, по аргумент от
противното на чл. 58 ал. 1 т. 10 ЗОБВВПИ наличието на основателна причина
представлява абсолютна задължителна материално-правна предпоставка за издаване
на разрешението, наличието на която подлежи на преценка от административния орган
в производството по заявлението. Строгостта на уредбата е продиктувана от
необходимостта от засилена държавна намеса и контрол в сферата на този вид
обществени отношения, свързани със завишена степен на обществена опасност и
риск. Естеството на причината за придобиване, съхранение, носене и употреба на
оръжието е поставено в зависимост от целите, за които ще се използва то. Чл. 6
ал. 1 ЗОБВВПИ разделя огнестрелните оръжия според техническите им
характеристики и предназначение на такива за служебни и за граждански цели като
в ал. 3 като граждански цели са изброени самоотбраната, лова, спортните
дейности, учебните стрелби, колекционирането и използването на оръжието като
реквизит за театрални, филмови и друг постановки като е указано какви
огнестрелни оръжия според техническите им характеристики могат да се използват
за всяка една от тях. Съгласно чл. 6 ал. 3 т. 1 ЗОБВВПИ с цел самоотбрана могат
да се придобиват и съхраняват късоцевни огнестрелни оръжия – пистолети и
револвери с дължина на цевта до 30 см. и до 50 бр. боеприпаси за всяко
огнестрелно оръжие. Когато става въпрос за физически лица, неизвършващи по
занятие охранителна дейност, какъвто е случаят, те могат да придобиват и
използват огнестрелни оръжия за някоя от изброените в чл. 6 ал. 3 ЗОБВВПИ граждански
цели. При това в производството по издаване, респективно подновяване на
разрешението, изцяло в тежест на заявителя е да докаже наличието на основанието
по смисъла на чл. 6 ал. 3 ЗОБВВПИ, на което се позовава.
В случая в заявлението за
издаване на разрешение за придобиването на късоцевно огнестрелно оръжие като
цел, за която ще се използва оръжието, заявителят е посочил самоотбраната. В
подкрепа на необходимостта от самоотбрана в попълнения по преписката анкетен
лист е уточнил, че е бил нападнат и пребит от трима човека в дома си като
мисли, че отново ще бъде нападнат и животът му е застрашен, поради което се
прибира нощем след работа със страх.
След като твърдяната от заявителя
цел на придобиване на оръжието е за самоотбрана, то той следва по безсъмнен
начин да докаже, че към момента на подаване на заявлението за него е съществувала
реална опасност от сериозно засягане на
физическата му неприкосновеност. Реална означава, че тя обективно е налице в
действителността, а не е плод единствено на субективните възприятия на лицето.
При това по аргумент от чл. 83
ал. 2 ЗОБВВПИ административният орган поначало няма задължението да дава
указания на заявителя във връзка със сочената от него причина за получаване на
разрешителното, защото като се изхожда от чл. 83 ал. 3 ЗОБВВПИ, според който ако
констатираните непълноти или несъответствия не бъдат отстранени в срока по ал.
2, производството по издаване на разрешението се прекратява, се налага извод,
че указанията на административния орган поначало са свързани единствено с
редовността и пълнотата на представените документи, но не и с доказването на
обстоятелствата по смисъла на чл. 6 ал. 3 вр чл. 58 ал. 1 т. 10 ЗОБВВПИ.
От събраните по преписката и в
хода на съдебното производство писмени доказателства /обстоятелствената част на
приложената към заявлението искова молба и приложеното по делото заверено копие
на влязла в сила присъда № 57/26.02.2018 г. по н.о.х.д. № 2855/2017 г. на ВРС/
с основание може да се заключи, че в случая става въпрос за извършено спрямо жалбоподателя
физическо нападение от три лица, датиращо още от зимата на 2015 г. Във връзка с
това нападение две от тези лица с присъдата по н.о.х.д. № 2855/2017 г. на ВРС са
били признати за виновни, единият в извършването на престъпление по чл. 131 ал.
1 т. 4 предл. 3; т. 12 предл. 1 вр. чл. 130 ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 НК, а
другият – в извършване на престъпление по чл. 131 ал. 1 т. 12 предл. 1 вр. чл.
130 ал. 1 вр. чл. 20 ал 2 НК, като на основание чл. 78а ал. 1 НК са освободени
от наказателна отговорност и им е наложено административно наказание „глоба“. От
приложените към заявлението на Д.М.Я. документи е видно, че спрямо тези лица
той е подготвил и подписал искова молба за ангажиране по съдебен ред на
отговорността им по чл. 45 ЗЗД, без налични данни за подаването й в съда.
Събраните по делото свидетелски
показания също сочат на датиращия още от зимата на 2015 г. случай на упражнено
физическо насилие спрямо Я., на който единият от свидетелите /Н. В. Г./ дори е
пряк очевидец, а също и потърпевш. По никакъв начин обаче свидетелите не
установяват, че физическата неприкосновеност на жалбоподателя е застрашена и
понастоящем. Обясненията на свидетеля Г., че някъде през 2016 г. на излизане от
съда същите хора заплашили него и Д., че ще ги ликвидират, не може да бъде
достатъчно основание, за да се приеме, че към днешна дата съществува реална
опасност за живота и здравето на жалбоподателя, даваща основание да му се разреши
придобиването на огнестрелно оръжие с цел самоотбрана. Ирелевантни за уважаване
на искането са субективните му усещания и тревоги, след като липсват
доказателства те да се основават на действително съществуваща сериозна заплаха.
Ето защо като е отказал при
позоваването на чл. 58 ал. 1 т. 10 ЗОБВВПИ да издаде на жалбоподателя
разрешение за придобиване на късо нарезно оръжие за самоотбрана, началникът на
Четвърто РУ при ОД на МВР – Варна изцяло е спазил приложимия материален закон,
поради което липсва основание за оспорването на акта по смисъла на чл. 146 т. 4 АПК вр. чл. 83 ал. 6 ЗОБВВПИ.
Що се отнася до втората оградена
от жалбоподателя цел в попълнената от него анкетна карта, а именно „за охрана
на фирмено имущество“, следва да се посочи, че освен че тя не фигурира в
заявлението му за придобиване на късо нарезно оръжие, въз основа на което е
започнало административното производство, но за нея нито са конкретизирани в
анкетната карта основателни причини, нито са доказани такива пред
административния орган или пред съда. Независимо от това е правилна и направената
в тази връзка от издателя на оспорения административен акт препратка в мотивите
към ЗЧОД, по който поначало се осъществява охраната на фирменото
имущество.
Спазвайки приложимите
материално-правни разпоредби, административният орган е издал акта и в
съответствие с целта на закона, която е свързана с недопускането на безпричинно
придобиване и носене на огнестрелно оръжие, опасността от своеволното
използване на което е очевидна за цялото общество.
Липсва основание за оспорването на
административния акт и по чл. 146 т. 1 АПК вр. чл. 83 ал. 6 ЗОБВВПИ като се има
предвид, че съгласно чл. 76 ал. 1 ЗОБВВПИ за получаването на разрешение за
придобиване на огнестрелни оръжия и боеприпаси към тях българските граждани
подават заявление по образец до началника на съответното районно управление на
МВР по постоянния си адрес, а видно от приложеното по преписката копие на лична
карта на жалбоподателя, постоянният му адрес е в гр. Белослав, като полицейски
участък Белослав се намира в структурата на Четвърто районно управление на МВР
– Варна.
В съвкупността си изложеното
обуславя извод за неоснователност на жалбата, поради което съгласно чл. 172 ал.
2 предл. последно АПК вр. чл. 83 ал. 6 ЗОБВВПИ тя следва да се отхвърли.
Тъй като по делото няма направено
искане от страна на ответника за разпределянето на отговорността за разноски,
съдът не дължи произнасяне по този въпрос.
Воден от изложеното, съдът
Р Е
Ш И
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.М.Я. срещу
постановения по негово заявление вх. № 387500-463/01.08.2019 г. отказ рег. №
442000-15018/11.10.2019 г. на началника на Четвърто РУ на ОД на МВР – Варна за
издаване на разрешение за придобиване на късо нарезно оръжие за самоотбрана и
прилежащите му боеприпаси.
Решението подлежи на обжалване
пред ВАС РБ в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните по
делото.
СЪДИЯ: