№ 6314
гр. С., 09.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Д.Н.У.
при участието на секретаря З.Л.П.
като разгледа докладваното от Д.Н.У. Гражданско дело № 20221110102350
по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявен е иск от Б. Д. Т. , ЕГН: **********, адрес: гр. С., ул. „Л.“ №23, вх. Б, ет. 3,
ап. 7, чрез адв.Д., за осъждане на ответника М. Б. Т. , ЕГН: **********, адрес: гр. ...., ул.
Н.В.“ №3, да заплати на ищеца сумата от 5000,00 лв., представляваща главница по Договор
за паричен заем от 01.09.2020 г.
Претендират се разноски.
В исковата молба се твърди, че страните сключили договор за заем на 01.09.2020 г.,
по силата на който ищеца предоставил в заем на ответника сумата от 5000 лв. в брой.
Ответника следвало да върне заемната сума в срок до 11.01.2022г., но не сторил това и до
настоящия момент.
В срока за отговор, ответника, чрез назначения по делото особен предствител е
депозирал такъв. Моли съда да отхвърли иска, като неоснователен.
В съдебно заседание ищеца се представлява от адв. Д., който поддържа исковата
молба и моли съда да уважи иска. Претендира разноски, за което представя списък.
Ответника, се представлява от назначения по делото особен предствител адв. Д.,
която поддържа писмения отговор и моли съда да отхвърли иска.
От събраните по делото доказателства се установява следното:
Съгласно Договор за паричен заем от 01.09.2020 г., ищеца, в качеството си на
заемодател, е предоставил на ответника, в качеството на заемател, сумата от 5000 лв., която
съгласно т.1, изр. второ и трето от договора се предоставя в брой, в деня на подписване на
договора, като с подписване на договора заемателя декларира, че е получил сумата.
Съгласно т. 2 от договора за заем, заемателя следва да върне заетата сума на 11.01.2022г.
По делото са допуснати обяснения на ищеца по реда на чл. 176 ГПК, която заявява,
че не е вярно, че процесната сума й е върната от ответника по банков път.
При така установеното съда направи следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 240 ЗЗД, договорът за заем е реален договор, по който
1
правата и задълженията на страните възникват не от момента на постигане на съгласието
между тях, а от момента на предаването на паричната сума или на друга заместима вещ от
заемодателя, в собственост на заемателя. Той е консенсуално, двустранно и неформално
съглашение, при което длъжникът-заемател следва да върне получената парична сума на
заемателя. За уважаване на иска за връщане на сумата, съгласно чл. 154, ал.1 ГПК, ищецът
носи доказателствена тежест при условията на пълно и главно доказаване да установи
релевантните факти – съществуване на заемно правоотношение между страните, предаване
на паричната сума от заемодателя на заемателя, изискуемост на задължението за връщане. В
случая доказателство за възникналото правоотношение между страните е представения по
делото писмен Договор за паричен заем от 01.09.2020 г., в който е отразено, че ищеца е
предал сумата от 5000 лв. на ответника, а последния е получил същата, което е удостовреил
чрез подписване на договора. Предствения по делото договор не е оспорен по отношение на
неговата автентичност от ответника, поради което същия следва да се приеме като
автентичен и годен да породи правни последици, а именно облигационноправна връзка
между страните по повод на сключения договор за заем, като с подписването на разписката
ответницата е признала, че е взела на заем сумата посочена в разписката от ищеца.
По делото обаче не се установи ответника да е изпълнил задължението си да върне на
уговорената дата предоставената му в заем сума, поради което предявеният иск за сумата от
5000 лв., следва да бъде изцяло уважен като основателен и доказан.
По разноските:
Предвид изхода на спора, искането на ищеца за присъждане на разноски следва да
бъде уважено. От материалите по делото се установиха извършени от ищеца разноски в общ
размер на 1400,00 лв., от които 200.00 лв. за държавна такса, 600 лв. за депозит за особен
представител и 600.00 лв. за заплатен адвокатски хонорар.
Водим от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. Б. Т. , ЕГН: **********, адрес: гр. ...., ул. Н.В.“ №3, да заплати на „Б.
Д. Т., ЕГН: **********, адрес: гр. С., ул. „Л.“ №23, вх. Б, ет. 3, ап. 7, сумата от 5000,00 лв.
(пет хиляди лева), представляваща дължима главница по Договор за паричен заем от
01.09.2020 г.
ОСЪЖДА М. Б. Т. , ЕГН: **********, адрес: гр. ...., ул. Н.В.“ №3, да заплати на
„Б. Д. Т. , ЕГН: **********, адрес: гр. С., ул. „Л.“ №23, вх. Б, ет. 3, ап. 7, сумата от 1400,00
лв. (хиляда и четиристотин лева), представляваща направени по делото разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2