Р Е Ш Е Н И Е
№ 29.12.2020г. гр.Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорски
районен съд ВТОРИ
ГРАЖДАНСКИ състав
на
четвърти август година
2020г.
в
публичното заседание, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Александър
ГЕОРГИЕВ
Съдебни
заседатели:
1……………………
2……………………
секретар РОСИЦА ДИМИТРОВА
прокурор …………
като разгледа докладваното от съдията ГЕОРГИЕВ
гр. дело № 1432 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по иск с правно основание чл.66, ал.2 КТ, предявени
от Н.З.К. против „БУЛСАТКОМ”ЕАД–София, като твърди, че работил в ответното
дружество с място на работа Стара Загора, на длъжност „регионален мениджър”,
като през 2019г. било сменено ръководството на ответника, а новото ръководство
започнало подбор на екип и ищецът бил принуден на 24.01.2020г. да подаде
предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение на осн.чл.326 КТ, като
същото било прекратено със заповед от 10.02.2020г. Моли да му бъде изплатено
уговореното обезщетение в т.9 от допълнителното споразумение № 1027 от
01.04.2015г. към трудовия му договор в размер на 81544,80лева/в размер на 12 заплати/,
ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до
окончателното заплащане на сумата. Претендира и за заплащане на направените по
делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК е представен подробен писмен отговор, в който
ответникът оспорва изцяло претенцията като неоснователна – клаузата, на която
се основавал ищеца била недействителна.
Ищецът излага твърдения в исковата си молба,
че работил в
ответното предприятие „БУЛСАТКОМ” ЕАД на основание сключен трудов договор с
дружеството №57/22.07.2005г., с място на работа гр.Стара Загора. През годините
били подписвани между страните множество допълнителни споразумение към
цитирания трудов договор, от дати както следва: №59/01.01,2006г.,
№509/01,04.2007г„ №467/01,03.2007г. №52/03.01.2007г„ №568/29.08.2008г.,№670/05.01.2009г„№11313/02.05.2011г.,№027/01.04.2015г.,
№3694/31.10.2014г., №1055/01.08.2016г., №1074/06.01.2017г., №319/31. 12.2018г.
С допълнително споразумение №1027/01.04.2015г., към трудов договор
№57/22.07.2005г., двете страни се договорили в т. 9, както следва: „При
прекратяване на Трудовия договор, Работодателят дължи на Работника/Служителя
обезщетение в размер на 12-дванадесет месечни брутни работни заплати,
независимо от останапите законни обезщетения и независимо от повода и основанието
за прекратяване на трудовия договор, което обезщетение е платимо на Работника
или служителя в пълен размер, еднократно до 15 календарни дни от прекратяване
на договора.". В трудовия договор било допустимо с оглед разпоредбата на
чл.66, ал.2 от КГ да се договарят друг вид обезщетения при прекратяване на
трудовото правоотношение, извън предвидените в КТ /чл.220 КТ, чл.222 КТ и др./,
но само ако юридическите факти, въз основа на които се дължат, са различни. В
случая, договорната клауза в т.9 от допълнително споразумение №
1027/01.04.2015г., към трудов договор №57/22.07.2005г. предвижда по-
благоприятен за мен размер на обезщетението. Договорната воля на страните
съответства на принципа на договорна свобода в гражданското право и не
противоречи на императивни законови норми или на обичаите в практиката и
добросъвестността и е в съответствие със специалната норма на чл.66, ал.2 от КТ, като установява, по- благоприятни за мен конкретния служител условия от
предвидените в колективния трудов договор. Последното допълнително споразумение
подписано помежду ни е №319/31.12.2018г. и заеманата от него длъжност
„Регионален мениджър", а договореното основно месечно възнаграждение било
6100лева и допълнително възнаграждение за трудов стаж и придобит професионален
опит 10,80% или сумата от 658,80лева. През 2019г. било сменено ръководството на
ответника. Новото ръководство започна подбор на екип и аз бях принуден на
24.01.2020г. да подам предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение
на основание 326 от КТ. Със заповед от дата 10.02.2020г. трудовото ми
правоотношение бе прекратено считано от същата дата. В заповедта бе записано да
ми бъде изплатено обезщетение по чл.220, ал.2 от КТ и обезщетение по чл.224,
ал.1 от КТ. При прекратяване на трудовия ми договор, работодателя не ми изплати
дължимото обезщетение по т.9, от допълнително споразумение №1027/01.04.2015г.,
към трудов договор №57/22.07.2005г., в размер на 81544,80лв. изчислено на база
на 12-дванадесет брутни заплати за предходен пълен месец. С покана за плащане
поканих ответника да ми заплати сумата от 81544,80лв. в срок от 15 дни, но до
момента дължимата ми се сума не е изплатена. Моли да бъде осъдена ответната
страна да му заплати сумата от 81544,80лева/осемдесет и една хиляди петстотин
четиридесет и четири лева и 80стотинки/, представляваща размера на
неизплатеното ми възнаграждение дължимо ми се на основание т.9, от допълнително
споразумение №1027/01.04.2015г., към трудов договор №57/22.07.2005г., както и
законната лихва върху главницата от датата на завеждането на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата, както и направените разноски за завеждане на
настоящия иск и водене на исковото производство - адвокатски хонорар. В
изпълнение на изискванията на чл.127, ал.4 от ГПК, соча банкова сметка, ***ието
си: IBAN: ***,
при Първа инвестиционна банка.
На основание чл. 131 и сл.
от ГПК,
в законоустановения едномесечен срок
ответника "Булсатком"
ЕАД подаваме писмен отговор на исковата молба от Н.З.К.. ЕГН **********
(наричан по-долу „Н.К."
или „Ищеца"). Оспорвали
изцяло предявения от Н.К. иск по основание. Молят да бъде постановено решение,
с което да бъде оставена исковата молба без уважение като неоснователна. Молят
да им бъдат присъдени направените по делото разноски, включително адвокатско
възнаграждение.Молят да се вземат
предвид следните аргументи: Не оспорваме, че между "Булсатком"
ЕАД, ЕИК *********. (наричано по-долу ”Ответника" или „Работодателя") и Ищеца е бил
сключен Трудов договор No. 57/22.07.2005 г. на основание чл. 67. ал. 1. т. 1 от
Кодекса на труда („КТ"),
по силата на който Ищецът е бил назначен на длъжност ..Технически
изпълнител" („Трудовия
договор"), както и че Трудовият договор бил изменян с допълнителни
споразумения. Не оспорвали твърденията относно размера на основното трудово
възнаграждение на Ищеца към датата на прекратяване на Трудовия договор,
изложени в исковата молба, а именно 6 100 лв. (шест хиляди и сто лева) и
допълнително възнаграждение за придобит стаж и професионален опит в размер на
10.80 %.Не оспорваме и, че Трудовият договор е прекратен със Заповед на
Работодателя от 10.02.2020 г. на основание чл. 326 от КТ във връзка с отправено
от Н.К. предизвестие до Работодателя вх. №12/24.01.2020г. В тази връзка
оспорвали твърдението, че Ищецът е „бил принуден" да подаде предизвестието
си поради смяна на ръководството на Работодателя през 2019 г. Действително, за
целите на стабилизиране на финансовото състояние на дружеството и избягване на
обявяване на дружеството в несъстоятелност, през периода 2018 г. - 2019 г.
в Съвета на директорите на дружеството са извършени някои промени, което се
установява при справка в Търговския регистър. Изпълнителният директор на
дружеството „Невиван" ООД, с представител Саймън Максуел Зиф, който е
подписал и Заповед за прекратяване на трудовото правоотношение от 10.02.2020г.
обаче, е назначен с решение на едноличния собственик на капитала от
15.11.2018г. и вписан в Търговски регистър на 22.11.2018г. с права да
представлява дружеството самостоятелно. В този смисъл, неоснователни се явяват
твърденията на Ищеца, че ръководството е сменено през 2019г. и е започнало
подбор на екип. „Невиван" ООД е разполагало с работодателски правомощия
още от 2018 г.Следва да се има също така предвид, от една страна, че промените
в състава на Съвета на директорите . не са довели до негативна промяна на
условията на труд за служителите. Нещо повече, както се вижда от Допълнително
споразумение No. 319/31.12.2018 към Трудовия договор (представено към
исковата молба) основното трудово възнаграждение на Ищеца е увеличено от 4080
лева на 6100 лева. От друга страна, служителят е упражнил своето субективно
право да прекрати Трудовия договор, като е изразил свободно волята си да напусне
дружеството. Това е видно от отправеното до Работодателя предизвестие за
прекратяване на Трудовия договор. Копие от предизвестие за прекратяване на
Трудовия договор от Н.К.
пршагаме като Приложение №1 към този Писмен отговор.Клаузата за обезщетение при
прекратяване на Трудовия договор, предвидена в т.9 от Допълнително споразумение
№.1027/01.04.2015г.
(наричано по-долу „Допълнителното
споразумение"), на която се основавал искът, е
недействителна.Спорът по настоящото дело е правен и молим да вземете предвид
изложените в пункт 11 по-долу аргументи. Съгласно чл. 20 от Закона за
задълженията и договорите при тълкуването на договорите трябва да се търси
действителната обща воля на страните - върху какво страните са се споразумели и
какъв правен резултат трябва да бъде постигнат. Отделните уговорки трябва да се
тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който
произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и
добросъвестността - какви са и как се съчетават отделните правомощия на
страните с оглед постигането целта на договора, какво поведение на страната кои
правомощия поражда за нея и как може да се упражняват те. Съгласно трайната
практика на ВКС договорната клауза, предвиждаща, че работодателят дължи
обезщетение в размер на определен брой възнаграждения, е валидна винаги, когато
уволнението е по причина на работодателя, независимо от основанието за
уволнение - съкращаване на щата. намаляване обема на работата, спиране на
работата и др., но не и в случаите,
когато извършеното от работодателя уволнение е по причина на работника или
служителя - дисциплинарно уволнение, по
писмено искане на работника или служителя, при липса на качества на работника или служителя за ефективно
изпълнение на работата и пр. Уговореното обезщетение при уволнение по причини
на работодателя се дължи само в случаите, когато уволнението е законно или
когато уговореното обезщетение е за повече месечни възнаграждения от
предвидените в чл. 225. ал. 1 КТ. но само за разликата в броя на месечните
трудови възнаграждения.В настоящия случай е налице нищожност поради липса на основание
- не може да се приеме, че има валидна уговорка за плащане на обезщетение в
случай на прекратяване на Трудовия договор с предизвестие от служителя. В т. 9
от Допълнителното споразумение не е уговорено изрично при наличието на кои
основания за прекратяване на трудовия договор възниква това задължение.
Записано е. че обезщетението е дължимо ..независимо от повода и основанието за
прекратяване на Трудовия договор". Посочената уговорка
показва, на първо място, че задължението възниква, когато работодателят
прекратява трудовия договор без вина на работника - това правило няма смисъл,
ако работникът е уволнен дисциплинарно. Нещо повече, да се тълкува подобна
договорка като даваща право на служителя на обезщетение и при прекратяване на
трудовото правоотношение по причина на работника или служителя, би означавало,
че при дисциплинарно уволнение, ще се стигне до противоречие с един от
основните принципи на правото, а именно, че ..никой не може да черпи права от
неправомерното си поведение". На второ място, възникването на такова
задължението има смисъл и когато работникът прекратява трудовото
правоотношение, но по
причина на неправомерното поведение на работодателя. Целта на
това обезщетение е да се компенсира служителят за оставането без работа за
период, по-голям от предвидения в закон (1 месец при прекратителните основания
от работодателя без вина на служителя), съответно за претърпените вреди (при
прекратителните основания от служителя по вина на работодателя). От
разпоредбата в процесния случай не може да се установи волята на страните да е
била обезщетение да се дължи и при прекратяване на трудовото правоотношение от
работника и без наличието на неправомерно поведение на работодателя и с цел,
различна от посочените (т.е. при различни юридически факти). Във връзка с
горното, изложените в исковата молба аргументи на Ищеца не могат да бъдат
споделени, а и същите са вътрешно противоречиви и неясни. От една страна, се
твърди, че е допустимо да бъде уговаряно обезщетение, извън предвидените в КТ.
но само ако юридическите факти, въз основа на които се дължи, са различни. От
друга страна. Ищецът не посочва кои юридически факти твърди да са различни и не
обосновава защо претендираното обезщетение в случая е валидно уговорено.Да се
приеме, че клаузата на т. 9 от Допълнителното споразумение за получаване на
обезщетение в размер на 12 брутни възнаграждение е приложима и при прекратяване
от страна на служителя на основание чл. 326 от КТ противоречи и на добрите нрави,
тъй като от една страна размерът на обезщетението е прекомерен, а от друга води
до възможност за служителя за злоупотреба с право по смисъла на чл. 8 от Закона
за задълженията и договорите и прекратяване на Тр) довия договор единствено с
цел получаване на обезщетението. От друга страна, твърдението в исковата молба,
че договорната клауза в т. 9 от Допълнителното споразумение предвижда
по-благоприятен размер на обезщетението за Ищеца, е неясно (не е посочено
по-благоприятен размер спрямо кой размер) и неоснователно, тъй като не намира
опора в действащото законодателства.
В съдебно заседание ищецът не се явява, като поддържа
изцяло исковата си молба чрез пълномощника си адв.Р., който представя подробна
писмена защита и претендира заплащане на направените по делото разноски.
Ответното дружество, представлявани от пълномощника си
адв.К. оспорват изцяло предявения иск като неоснователен – молят да бъде
отхвърлен изцяло като неоснователен, като изрично заявяват, че не претендират
заплащане на разноски по делото. Представят подробна писмена защита.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Безспорно е установено по делото наличие на трудово правоотношение между
страните – видно от представените и приети като доказателства по делото материали
– съгласно Трудов договор № 57/22.07.2005г., ищецът постъпил на работа на 25.07.2005г.
при ответника – тогава „Булсатком“АД – София, като му било определено място на
работа гр.Стара Загора, при пълно работно време – на длъжност Техн.изпълнител –
НКП-4193, като с допълнително споразумение № 59/01.01.2006г., бил преназначен на
същата длъжност „технически изпълнител“ за неограничено време, с допълнително
споразумение № 52/03.01.2007г., било променено трудовото му възнаграждение, с
допълнително споразумение № 467/ 01.03.2007г., било променено трудовото му
възнаграждение,с допълнително споразумение № 509/01.04.2007г., било променено
трудовото му възнаграждение, с допълнително споразумение № 568/29.08.2008г.,
бил преназначен на длъжност регионален мениджър, с допълнително споразумение №
670/05.01.2009г., било променено трудовото му възнаграждение, с допълнително
споразумение № 11313/02.05.2011г., било променено трудовото му възнаграждение, с
допълнително споразумение № 3694/31.10.2014г., било променено трудовото му
възнаграждение – на 7800лева основно и 8,40% за трудов стаж и професионален
опит, с допълнително споразумение № 1027/01.04.2015г., бил преназначен на
същата длъжност „регионален мениджър“ с ново трудово възнаграждение – 3900лева
основно месечно и 8,40%добавка за трудов стаж, като в т.9 била включена клауза,
че при прекратяване на трудовия договор работодателят дължи на
Работника/Служителя обезщетение в размер на 12/дванадесет/месечни брутни
работни заплати, независимо от останалите законни обезщетения и независимо от
повода и основанието за прекратяване на трудовия договор, което обезщетение е
платимо на Работника/служителя в пълен размер, еднократно до 15 календарни дни
от прекратяване на договора.
С допълнително споразумение № 1055/01.08.2016г., бил преназначен на
същата длъжност „регионален мениджър“ с ново трудово възнаграждение – 4080лева
основно месечно и 9,60%добавка за трудов стаж, като в т.9 „Други условия“ не
била включена клаузата, фигурираща в предходното допълнително споразумение,
предвиждаща обезщетение от 12 месечни брутни заплати.
С допълнително споразумение № 1074/06.01.2017г., бил преназначен на
същата длъжност „регионален мениджър“ с ново трудово възнаграждение – 4080лева
основно месечно и 9,6%добавка за трудов стаж – без да е включена процесната клауза по т.9 като освен основния му платен
годишен отпуск от 20дни бил предвиден и допълнителен платен годишен отпуск по
чл.156,ал.1,т.2 от КТ – в размер на 5дни.
С допълнително споразумение № 319/31.12.2018г., бил преназначен
на същата длъжност „регионален мениджър“ с ново трудово възнаграждение – 6100лева
основно месечно и 10,80%добавка за трудов стаж – без да е включена процесната клауза по т.9,
като освен основния му платен годишен отпуск от 20дни бил предвиден и
допълнителен платен годишен отпуск по чл.156,ал.1,т.2 от КТ – в размер на 5дни.
Видно от материалите от личното трудово досие на ищеца при ответника,
това е последното сключено между страните по делото допълнително споразумение,
след което ищецът отправил едномесечно предизвестие по чл.326 КТ до
изп.директор на „Булсатком“ЕАД вх.№ 12/24.01.2020г., с което го известява, че
считано от 24.02.2020г. трудовият му договор следва да бъде прекратен.
Работодателят издал заповед от 31.01.2020г., с което временно отстранил ищеца
от работа до 24.02.2020г. включително/с което му ограничил и достъпа до
служебната му електронна поща и до помещенията на дружеството/, като предвидил
за този период заплащане на трудовото му възнаграждение.
След извършена проверка от Дирекция“Инспекция на труда“ – Стара Загора
на 05.02.2020г. и 07.02.2020г. било постановено спиране изпълнението на тази
заповед,/Заповедите от 31.01.2020г. за временно отстраняване на лицата,
включително и ищеца били отменени със Заповед от 10.02.2020г., като няма данни
тези заповеди да са връчени на ищеца/ като със заповед № 36/13.02.2020г. на
изпълнителния директор на ответното дружество било наредено да не се начисляват
и изплащат обезщетения по отношение на четирима служители, между които и ищеца
– отбелязан под т.2. – по Допълнително споразумение № 1027/01.04.2015г. към ТД 57/15.06.2005г.
в размер на 12брутни работни заплати.
Със Заповед № 35/13.02.2020г. на изпълнителния директор на ответното
дружество било наредено да се начисляват полагаемите обезщетения по КТ по
отношение на четирима служители, между които и ищеца – отбелязан под т.2. –
обезщетение по чл.224 от КТ в размер на 26дин мин.години и 3дни
тек.година и обезщетение по чл.220, ал.2 в размер на 13 календарни дни. На
14.02.2020г. ищецът получил срещу разписка оформената си трудова книжка и
заповед от 10.02.2020г.,с която е постановено, че на осн.чл.326,ал.2 КТ
вр.чл.220,ал.2 КТ трудовият договор между страните следва да се счита за
прекратен от 11.02.2020г., като на служителя да се изплати обезщетение за
частично неспазено предизвестие и обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск.
За изясняване обостоятелствата по делото е назначена
съдебно-икономическа експертиза, според заключението на която, размера на
претендираното обезщетение в размер на 12брутни възнаграждения по клаузата по
т.9 от Допълнително споразумение № 1027/01.04.2015г. е в размер на 81544,80лева – при договорено трудово възнаграждение от 6100лева,
допълнително възнаграждение за трудов стаж и проф.опит – 11,4% – общо 6795,40лева брутно месено. Съдът намира заключението на вещото лице за
добросъвестно изготвено и го възприема по отношение установения размер на
претенцията, но намира същата за изцяло неоснователна.
Разпоредбата на чл.66, ал.2 КТ предвижда, че с трудовия договор могат да се уговарят и други условия, свързани
с предоставянето на работната сила, които не са уредени с повелителни
разпоредби на закона, както и условия, които са по-благоприятни за работника
или служителя от установените с колективния трудов договор. След оформянето на
процесното Допълнително споразумение от 01.04.2015г. между страните са
подписани още няколко, като в никое от тях тази клауза не е преповторена –
следващото е от 01.08.2016г., като в него клаузата за
обезщетение не е включена, а трудовото възнаграждение на ищеца е намалено, като
в никое от последващите още две допълнителни споразумения няма такава клауза.
При
това положение клаузата по т.9 от допълнителното споразумение от 01.04.2015г. не е
действала към датата на прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца през
2020г. – тя е действала само до 01.08.2016г., когато е оформено следващото
допълнително споразумение с ищеца, което не я съдържа.
При това положение съдът не
счита, че следва да се занимава с въпроса за евентуалната действителност на
една невключена в трудовия договор клауза, която няма действие спрямо страните.
С определение № 828 от
04.12.2018г. по гр..№ 3137/2018г. на ВКС, 3-то отделение/приложено към
писмената защита на ответника/ Върховният касационен съд е изяснил съдебната практика
по отношение на валидността на договорна клауза, в случаите на извършено
уволнение по причина на работника - дисциплинарно уволнение, по писмено искане
на работника, при липса на качества на работника за ефективно изпълнение на
работата и пр. /решение № 356 от 25.09.2012 г. на ВКС по
гр. д. № 773/2011 г., IV г. о., ГК и определение № 828 от 4.12.2018 г. на ВКС по гр.
д. № 3137/2018 г., III г. о., ГК, решение № 505 от 3.01.2013 г. на ВКС по гр.
д. № 1476/2011 г., IV г. о., ГК и др./. Съдът счита относима тази практика и за
настоящия обсъждан казус, в случай обаче, че беше налице в трудовия договор на
ищеца действаща клауза за обезщетение при уволнение, каквато не се съдържа в
процесния договор.
Съдът счита, че следва да
отхвърли изцяло като неоснователен предявеният от ищеца иск за заплащане на
сумата от 81544,80лева, представляваща обезщетение по т.9 от допълнително споразумение
№1027/01.04.2015г. към трудов договор № 57/22.07.2005г.
С оглед изричното искане на
ответника да не се присъждат разноски, разпоредбата на чл.78,ал.3 ГПК не следва
да се прилага.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н.З.К. ЕГН **********, с адрес ***, съдебен адрес ***,
чрез адв.Р., против „Булсатком” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, ул.“Магнаурска школа“ № 15, ет.4, представлявано от
Станислав Андреев Георгиев, чрез адв.К. иск за заплащане сумата от 81544,80лева,
претендирано обезщетение по т.9 от допълнително споразумение № 1027/01.04.2015г.
към трудов договор № 57/22.07.2005г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 15.05.2020г. до окончателното й изплащане, като
неоснователен.
Решението
може да бъде обжалвано пред Старозагорския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: