РЕШЕНИЕ
№ 2
гр. Русе, 16.02.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд Русе, VІІІ състав
в публично заседание на 25 януари
през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА
при
секретаря Цветелина Димитрова като разгледа
докладваното от съдията Басарболиева адм. дело № 163 по описа за 2021 година, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по чл.156 от ДОПК и чл.4, ал.1 и чл.9б от ЗМДТ.
Образувано е по жалба на А.Г.Ч. ***,
действаща чрез процесуален представител – адв. И.Д. ***, с която се оспорва Акт
за установяване на общински публични вземания /АУОПВ/ № СУД001320 от 15.06.2020
г. на главен инспектор в отдел КСМДТ към Дирекция „МДТ“ при Община Русе, издаден
на основание чл.107, ал.3 от ДОПК вр. с чл.4 и чл.9б от ЗМДТ, с който на А. Г. Ч.
са установени публични задължения, потвърден мълчаливо от горестоящия
административен орган - директор на Дирекция „МДТ“ при Община Русе. С акта
определените задължения са в общ размер за ДНИ
– 427,40 лв. и лихви -52,26 лв. - за 2019 г. за имоти: 1./ с д. п/да №
6012275495002 въз основа на ДД вх. № 2-5975/22.03.1998 г.; 2./ с д. п/да с № 8009285296002 въз основа
на ДД вх. № **********/07.11.2011 г.; 3./ с д. п/да с № 8009285296001, открита
въз основа на ДД с вх. № **********/07.11.2011 г.; 4./с д. п/да с №
8009285296003, открита въз основа на ДД вх. № **********/07.11.2011 г. и за периода
2016 г. – 2019 г. за имот с д. п/да с №
6012275495005 (предишна 3402205294003), както и за ТБО в общ размер на 575,53 лв. и лихви в общ размер на
93,35 лв. за същите имоти и периоди.
Претендира се обявяване на
нищожността на АУОПВ, а в условията на алтернативност – отмяната му като
незаконосъобразен по подробно наведени доводи в жалбата и депозираната писмена
защита. Оспорващата претендира и
направените разноски по делото, за които е представила списък /л.539 от делото/.
Отделно от това се претендира присъждане на адвокатско възнаграждение на
осъществилия процесуалното представителство по делото адвокат И.Д. в условията
на чл.38, ал.2 от Закона за
адвокатурата.
Ответникът по делото – Директор
Дирекция „МДТ“ при Община Русе, лично и чрез процесуален представител, развива
съображения за недопустимост на жалбата поради просрочие. По съществото на
спора счита жалбата за неоснователна.
Съдът след като съобрази становищата на
страните, събраните по делото доказателства и след служебна проверка за
законосъобразност на обжалвания акт, приема за установено следното:
С оспорения по делото АУОПВ №
СУД001320 от 15.06.2020 г. на главен инспектор в отдел КСМДТ към Дирекция „МДТ“
при Община Русе, на жалбоподателката Ч. са установени задължения за ДНИ и ТБО
за следните имоти, находящи се на територията на Община Русе /със съответни
партиди/, като в табличен вид в акта са посочени периода/ите за всеки имот и
съответните размери на ДНИ и ТБО и дължимите лихви за забавата на публичното
задължение:
Имот №1 по АУОПВ - д. п/да с №
6012275495002 открита въз основа на ДД с вх. № 2-5975/22.03.1998. за
декларирана собственост върху жилищен недвижим имот с адрес: ******** в гр. Русе,
общ. Русе, представляващ: жилище с година на построяване 1971г. с МЗ – Масивна
монолитна конструкция и с РЗП: 97.24 кв./м., РЗП на Мазе: 8.61 кв./м., РЗП на
Обект: 88.63 кв./м., с облагаема основа за ДНИ: 0.00 лв., за ТБО: 0.00 лв. към
дата 15.06.2020 г. от притежаваните от лицето 0. ид.ч. декларирана от лицето в
качеството си на собственик, делът на лицето е закрит към 31.12.2004 г.; жилище с година на построяване 1971 г. с МЗ – Масивна монолитна
конструкция и с РЗП: 97.24 кв./м., РЗП на Мазе: 8.61 кв./м., РЗП на Обект:
88.63 кв./м., с облагаема основа за ДНИ: 46829.50 лв., за ТБО: 46829.50 лв. към
дата 15.06.2020 г. от притежаваните от лицето 1/1 ид.ч. декларирана от лицето в
качеството си на собственик.
Имот №2 по АУОПВ д. п/да с №
8009285296002 открита въз основа на ДД с вх. № **********/07.11.2011. за
декларирана собственост върху нежилищен недвижим имот с адрес: ****** / гр.
РУСЕ общ. РУСЕ, представляващ: УПИ /парцел/ в
строителните граници с площ: 3181.00 кв./м., с облагаема основа за ДНИ:
15857.20 лв., за ТБО: 15857.20 лв. към 15.06.2020 г. от притежаваните от лицето
0.3333 с идеална част декларирана от лицето в качеството на собственик.
Имот №3 по АУОПВ - д.
п/да с № 8009285296001 открита въз основа на ДД с вх. №
**********/07.11.2011. за декларирана собственост върху нежилищен недвижим имот
с адрес: ******** / гр. РУСЕ общ. РУСЕ, представляващ: УПИ /парцел/ в
строителните граници с площ: 10268.00 кв./м., с облагаема основа за ДНИ:
51347.20 лв., за ТБО: 51347.20 лв. към 15.06.2020 г. от притежаваните от лицето
0.3333 с идеална част декларирана от лицето в качеството си на собственик.
Имот №4 по АУОПВ - д.
п/да с № 8009285296003 открита въз основа на ДД с вх. №
**********/07.11.2011 за декларирана собственост върху нежилищен недвижим имот
с адрес: ул. *******, гр. Русе, общ. Русе, представляващи УПИ /парцел/ в
строителните граници с площ: 6642.00 кв.м., с облагаема основа за ДНИ: 33214.60
лв., за ТБО: 33214.60 лв. към 15.06.2020 г. от притежаваните от лицето 0.3333 с
идеална част декларирана от лицето в качеството си на собственик.
Имот №5 по АУОПВ - д.
п/да с № 6012275495005 (предишна 3402205294003) открита на
основание чл. 14, ал. 6 от ЗМДТ (изм. ДВ бр. 98/2018 г. в сила от 01.01.2019
г.); въз основа на ДД с вх. № 2-5976/22.03.1998 г. и Удостоверение за
наследници изх. № И-408/11.09.2019 г. на М. Д. Ч.. Партидата е заведена с вх. №
ДК14007880/18.09.2019 г. за придобита по наследство собственост върху нежилищен
недвижим имот с адрес: ******* / гр. РУСЕ общ. РУСЕ, представляващ: УПИ ІІІ-437
АУПИ /парцел/ в строителните граници с площ: 1200 кв./м., с облагаема основа за
ДНИ: 18458.30 лв., за ТБО: 18458.30 лв. към 15.06.2020 г. от притежаваните от
лицето 1/1 с идеална част придобити от лицето в качеството си на наследник.
По допустимостта на
производството.
Съгласно нормите на
чл. 4, ал. 1 и чл. 9б от ЗМДТ,
установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци и такси се
извършва от служители на общинската администрация по реда на ДОПК, а обжалването на свързаните с тях
актове се извършва по местонахождението на общината, в чийто район е възникнало
задължението, по реда на ДОПК.
Поради препратката от горецитираните разпоредби
от ЗМДТ към ДОПК и приложимостта на разпоредбите на кодекса, за допустимостта
на съдебното производство е от значение проведено ли е задължителното оспорване
АУОПВ по административен ред и в срок
ли е подадена жалбата до съда.
По аргумент от чл.107, ал.4 от ДОПК
процесният АУОПВ подлежи на задължително оспорване по административен ред пред
директора на дирекция „МДТ“ при Община Русе в 14 дневен срок от получаването му.
Приложимата норма на чл. 155, ал. 1 ДОПК
регламентира, че решаващият орган разглежда жалбата по същество и се произнася
с мотивирано решение в 60-дневен срок от изтичане на срока по чл. 146 от кодекса,
съгласно който текст в 7-дневен срок от получаването на жалбата органът, чрез
когото е подадена, е длъжен да комплектува преписката и да я изпрати на
компетентния за решаването й орган. В разпоредбата на чл. 156, ал. 1 ДОПК
е предвидено че ревизионният акт в частта, която не е отменена с решението по чл. 155 ДОПК, може
да се обжалва чрез решаващия орган пред административния съд в 14-дневен срок от получаването на решението.
В нормата на чл. 156, ал. 4 ДОПК
е регламентирано че непроизнасянето на решаващия орган в срока по чл. 155, ал. 1 ДОПК
се смята за потвърждение на ревизионния акт в обжалваната част, като в тези
случаи жалбата до съда против ревизионния акт може да се подаде в 30-дневен
срок от изтичането на срока за произнасяне /чл. 156, ал. 5 ДОПК/.
Всички горецитирани процесуални норми
са приложими за разглеждания случай.
От значение за поставяне в течение на
срока за оспорването по административен ред е редовното връчване на издадения АУОПВ, за
което връчване са приложими правилата, регламентирани в ДОПК. Тезата на
ответника е, че процесният АУОПВ е връчен редовно на адресата по реда на чл.32
от ДОПК, не е обжалван в срок по административен ред и е влязъл в сила на
30.09.2020 г., поради което жалбата до съда е недопустима /становище в
придружително писмо вх.№1140822.03.2021 г. по описа на АС-Русе, приложено на
л.73 и л.74 от делото/.
Доводите на ответника не се споделят от
съда.
Съгласно чл. 32 ДОПК
връчване чрез прилагане към досието се извършва в случаите, когато лицето,
неговият представител или пълномощник, не
е намерен на адреса за кореспонденция, след най-малко две посещения през 7 дни.
Тези обстоятелства се удостоверяват с протокол за всяко посещение на адреса на
кореспонденция. Съобщението за връчването се поставя на определено за целта
място в териториалната дирекция и се публикува в Интернет (ал. 4). Заедно с
поставяне на съобщението органът по приходите изпраща и писмо с обратна
разписка, както и електронно съобщение, в случай че лицето е посочило
електронен адрес. (ал. 5). В случай, че лицето не се яви до изтичането на
14-дневен срок от поставянето на съобщението, съответният документ или акт се
прилага към преписката и се смята за редовно връчен. (ал. 6). Съгласно чл. 32, ал. 7 ДОПК датите
на поставяне и сваляне на съобщението се отбелязват от органа по приходите
върху самото съобщение.
Условие за прилагане на гореописаната
процедурата е лицето, неговият представител или пълномощник, да не е намерен на адреса за кореспонденция,
който адрес по смисъла на чл.28, ал.1, т.1
ДОПК е постоянният адрес на физическото лице, ако не е посочен писмено
друг адрес /в случая писмено не е посочван друг адрес за кореспонденция, а и
такова обстоятелство въобще не се твърди/.
От представените по делото
доказателства се установява, че съобщението за издадения АУОПВ е изпратено до Ч.
с писмо с обратна разписка чрез лицензиран пощенски оператор „М и БМ Експрес“ на 18.06.2020 г. на адрес: гр.София,
*******. Това е постоянният адрес на лицето, считано от 29.05.2020 г. /справка
за адресната регистрация на Ч. на л.21 и л.22 от делото, том 1/, който е
адресът на кореспонденция по смисъла на чл.28, ал.1, т.1 ДОПК. Пратката е
върната на 15.07.2020 г. с отметката „непотърсена“. /л.5 от преписката/. От тук
е последвало процесуално поведение на ответника в разрез с разписаните правила
в чл.32 от ДОПК. Видно от приложените протокол №1119-1/30.07.2020 г. /л.8 от
преписката/ и протокол №1119-2/10.08.2020 г. /л.9 от преписката/ от служителите
на Общината са направени две посещения през седем дни с цел връчване на АУОПВ,
но не на адреса за кореспонденция, респ. горепосоченият постоянен адрес на Ч. ***,
а на адрес: гр.Русе, ул.“Борисова“№87, вх.1, ет.10., ап.40, който адрес е бил предходен
постоянен такъв на Ч. до 29.05.2020 г.
Тълкуването на нормата на чл.32 ДОПК води
на извод, че за да приложи разписания в нея ред следва да е факт ненамиране на
лицето на адреса за кореспонденция /в случая постоянния такъв на физическото
лице/, след което то следва да е потърсено и неоткрито при двете посещения
именно на този адрес, а не и на друг, дори
последният да е служил за постоянен в предходен период. Ясно и конкретно описаната процедура
по чл. 32 от ДОПК трябва да бъде осъществена
във фактическата и хронологическа последователност, посочена в закона. Всеки
елемент от тази процедура е задължителен и извършването му по разписания в
закона ред е условие за да се извърши следващото в поредността на динамичния
фактически състав.
При констатираното от съда, че
посещенията, с цел връчване на издадения акт, са извършени на грешен адрес и при липсата на
доказателства адресатът да е търсен при
посещения на адреса за кореспонденция и да не е намерен там, не са били налице
условията за предприемане на следващите действия от процедурата по чл.32 ДОПК -
поставяне на съобщението за връчване на
определено за целта място в териториалната дирекция и за публикуването му в
Интернет. В този смисъл са опорочени последвалите действия и по-конкретно на
ал.4 и ал.6 от чл.32 ДОПК – поставяне на 01.09.2020 г. на съобщение за
връчването на определено за целта място в териториалната дирекция и смъкването
му на 15.09.2020 г. /съобщение №94А-2025-3/31.08.2020 г. за явяване в 14-дневен
срок за връчване на АУОПВ с предупреждението за последиците от неявяване в
указания срок по чл.32,ал.6 от ДОПК – прилагане на акта към преписката, при
което ще се счита за редовно връчен, л.10 от преписката/.
Без основание ответникът се позовава на
редовно извършено връчване на АУОПВ на оспорващата на 02.10.2020 г. с обратна
разписка /л.11, гръб от преписката/. Видно от удостовереното в обратната
разписка с нея на страната е връчено горецитираното съобщение
№94А-2025-3/31.08.2020 г., което е предвидено в
чл. 32, ал. 5 от ДОПК, според който текст заедно с
поставяне на съобщението /това по ал.4 на чл.32 ДОПК на определеното за това
място при органа/ органът по приходите изпраща и писмо с обратна разписка. В
случая, доколкото процедурата по чл.32 от ДОПК е изначално опорочено, то това
изпращане, респ. получаване на писмото, няма за последица поставяне в течение
на 14 дневния срок по чл.32,ал.6 от ДОПК с изтичането на който и прилагането
към преписката на акта, той да се счита връчен.
С оглед гореизложеното съдът намира,
че не е налице хипотезата на чл. 32, ал. 6 ДОПК
и последиците от предвидената в закона фикция. В
този смисъл е неоснователен доводът на ответника, че АУОПВ е влязъл в законна
сила на 30.09.2020 г., което обстоятелство той погрешно е удостоверил в
депозираното пред ЧСИ искане за образуване на принудително производство за
определените като дължими общински публични вземания от жалбоподателката с
процесния акт /искане до ЧСИ В. М. с изходящ номер от 27.10.2020 г. на л.51 от
преписката/. Видно от цитираното искане и писмото до ЧСИ с изх.№12-06-1031 от
02.12.2020 г. по описа на Община Русе /л.52 от преписката/, в хода на
образуваното изпълнителното производство задълженията за главницата по
процесния акт са погасени, което е удостоверено от взискателя. Твърденията на
жалбоподателката са, че именно по повод на това производство и наложен запор от
ЧСИ, тя е узнала за АУОПВ /обяснения на
страната в протокола от открито съдебно заседание на 25.01.2020 г. на л.541 и
л.542 от делото/. Това узнаване в хода на изпълнителното производство съдът ненамира за
редовно съобщаване на акта, тъй като
способите за това са категорично разписани в ДОПК и са единствено приложимите
/в този смисъл определение по адм.д. №1807/2019 г. вна ВАС/.
В заключение на
горното съдът намира, че при липсата на надлежно съобщаване на АУОПВ, което да
постави началото на срока за оспорването му по административен ред, подадена
срещу него жалба по реда на чл.107, ал.4, предл. първо от ДОПК с вх.№94А-2025-4
от 24.11.2020 г. до директора на
Дирекция „МДТ“ при Община Русе, е била допустима. От посочената дата е започнал да тече 7 дневния срок по
чл.146 ДОПК, който е
изтекъл на 01.12.2020 г., понеделник, присъствен ден. След изтичането на този
срок е започнал да тече и 60 дневния срок по чл. 155, ал. 1 ДОПК
за директора Дирекция ”Местни данъци и такси" в община Русе да разгледа и
да се произнесе с мотивирано решение по подадената жалба срещу АУОПВ. Срокът за
произнасяне на решаващия орган е изтекъл на 01 февруари 2021 г. понеделник, първият
следващ присъствен ден след 30.01.2021 г. /събота/, който е почивен и е
последния ден на срока /чл.22, ал.7 ДОПК/. В посочения срок горестоящият
административен орган не се е произнесъл по жалбата. По силата на законовата
фикция, установена с нормата на чл. 156, ал. 4 ДОПК,
непроизнасянето на решаващия орган в срока по чл. 155, ал. 1 ДОПК
следва да се смята за потвърждение на обжалвания АУОПВ. В тази хипотеза законът
предвижда специален, по-дълъг срок за неговото обжалване по съдебен ред -
30-дневен от изтичането на срока за произнасяне на решаващия орган /чл. 156, ал. 5 ДОПК/.
За случая този срок изтича на 04 март
2021 г., първия присъствен ден след 03.03.2021 г., официален празник, неработен
ден, който е последният ден на срока /чл.22, ал.7 ДОПК/. Жалбата до съда срещу
АУОПВ, е подадена в този срок, тъй като
е изпратена по пощата с обратна разписка на 01.03.2021 г. /л.7 от делото/.
Жалбата
до съда е допустима за разглеждане – подадена в срок и от процесуално
легитимирано лице.
По съществото на спора.
Служител на общинската администрация,
който е определен със заповед на кмета на
общината да изпълнява функциите на орган по приходите, съгласно чл. 4, ал. 3 и ал.4 ЗМДТ,
приложим и за местните такси по силата на чл. 9б ЗМДТ, е
компетентният орган за издаване на АУОПВ. Съобразно тези разпоредби, оспореният
АУОПВ, издаден на 15.06.2020 г., с който за жалбоподателката са установени
задължения за плащане на ДНИ и ТБО, е
издаден от компетентен орган – главен инспектор в отдел „МДТ“ при Община Русе –
С. И. Н., оправомощен с права на орган по приходите със Заповед № РД- 01-1733
от 11.07.2017 г. на Кмета на Община Русе, съгласно чл.4, ал.3 и ал.4 от ЗМДТ
/л.49 от преписката/, която заповед е действала до 05.10.2020 г., когато е
изрично отменена със Заповед №РД-01-2795 от 05.10.2020 г. на кмета на Община
Русе /л.50 от преписката/, като и в тази нова заповед същият служител е
оправомощен с права на орган по
приходите. Изводът е, че оспореният АУОПВ е издаден от компетентен орган и
същият не страда от порок, който да го прави нищожен, противно на доводите на
жалбоподателката.
По материалната законосъобразност на АУОПВ относно
определените задължения за ДНИ.
От оспорващата страна конкретни
съображения в хода на производството и в представената писмена защита с вх.№372
от 02.02.2022 г. по описа на съда, са изложени само по отношение на размера на
ТБО за четирите недвижими незастроени имота. Доколкото с жалбата се оспорва
целият АУОПВ и се иска неговата отмяна, съдът дължи произнасяне по
съответствието на акта с материалния закон и в частта му определения данък
върху недвижимите имоти.
Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ
с данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията на
страната сгради и самостоятелни обекти в сгради, както и поземлените имоти,
разположени в строителните граници на населените места и селищните образувания,
и поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат
предназначението по чл. 8, т. 1 от Закона за
устройство на територията (ЗУТ) и след промяна на предназначението
на земята, когато това се изисква по реда на специален закон. С разпоредбата на
чл. 11, ал. 1 и ал. 3 от ЗМДТ е
предвидено, че данъчно задължени лица са собствениците на облагаеми с данък
недвижими имоти, а при учредено вещно право на ползване данъчно задължен е
ползвателят.
За
имот №1– определен ДНИ за 2019 г.
в размер на 93.66 лв. и лихви - 7.52 лв.
За имота е открита партида с № 6012275495002 въз основа на ДД с вх. №
2-5975/22.03.1998г. за декларирана собственост от А.Ч. върху жилищен недвижим
имот с адрес: гр.Русе *******. В декларацията като ползватели на имота са
вписани М. Д. Ч. и Г. С. Ч. /л.17-л.20 от преписката/. Разпоредбата на чл. 11, ал. 3 ЗМДТ определя носителя на ограниченото вещно право като данъчно
задължен за облагаемия с данък недвижим имот. В случая обаче първият от
ползвателите е починал на 23.03.2010 г.,
видно от удостоверение за наследници на Община Русе /л.109 от делото/, а вторият
е починал 03.03.2009 г., видно от удостоверение за наследници Община Русе
/л.110 от делото/. Със смъртта им правото на ползване е погасено /чл.59 от Закона
за собствеността/ . При това положение, в съответствие
на чл.11, ал.1 от ЗМДТ приходният орган
е определил като задължено лице за ДНИ за 2019 г. жалбоподателката като
собственик на жилищния имот.
За
имот №2– определен
ДНИ за 2019 г. в размер на 31,71 лв. и лихви - 2.54 лв.
За имота е открита партида №
8009285296002 въз основа на ДД по чл.14 ЗМДТ с вх. № **********/07.11.2011
г. /л.28-л.31 от преписката/ за декларирана собственост върху нежилищен
недвижим имот с адрес: ****** №20 в гр. Русе, общ. Русе, представляващ: УПИ
/парцел/ в строителните граници с площ: 3171.00 кв./м. Имотът е
деклариран като съсобствен между К. В., А. С. и А.Ч., в равни части т.е.
оспорващата притежава 1/3 ид. част от него. С оспорения акт размерът на ДНИ е
определен съответно на притежаваната от нея част. Видно от скицата за имота
същият попада в урбанизирана територия на гр.Русе /л.33 от преписката/.
За
имот №3– определен
ДНИ за 2019 г. в размер на 102,69 лв. и лихви - 8.24 лв.
За имота е открита партида с №
8009285296001 въз основа на ДД по чл.14 ЗМДТ с вх. № **********/07.11.2011 г.
/л.22-л.25 от преписката/ за декларирана собственост върху нежилищен недвижим
имот с адрес: ******* в гр. Русе, общ. Русе, представляващ: УПИ /парцел/ в
строителните граници с площ: 10268.00 кв.м. Имотът е деклариран като съсобствен
между К. В., А.С. и А.Ч., в равни части т.е. оспорващата притежава 1/3 ид. част
от него. С оспорения акт размерът на ДНИ е определен съответно на притежаваната
от нея част.
За
имот №4– определен
ДНИ за 2019 г. в размер на 66.43 лв. и лихви - 5.33 лв.
За имота е открита партида с №
8009285296003 открита въз основа на ДД по чл.14 ЗМДТ с вх. №
**********/07.11.2011 /л.34-л.37 от преписката/ за декларирана собственост
върху нежилищен недвижим имот с адрес: ******* в гр. Русе, общ. Русе,
представляващи УПИ /парцел/ в строителните граници с площ: 6642.00 кв.м. Имотът
е деклариран като съсобствен между К. В., А. С. и А.Ч., в равни части т.е.
оспорващата притежава 1/3 ид. част от него. С оспорения акт размерът на ДНИ е
определен съответно на притежаваната от нея част.
За
имот №5 – определени
ДНИ и лихви, както следва:
-
за 2016 г. – данък – 22.15лв. и лихви-
8.52лв.
-
за 2017 г. - данък – 36.92 лв. и лихви
-10.45лв.
-
за 2018 г. – данък 36.92 лв. и лихви –
6.70лв.
-
за 2019 г.- данък 36.92лв. и лихви – 2.96лв.
Имотът
представлява: УПИ ІІІ-437А /парцел/ в строителните граници с площ: 1200 кв./м.
с адрес: ******* в гр. Русе. Придобит е от оспорващата Ч. по наследството от
майка й – М. Д. Ч., починала на 23.03.2010 г., видно от удостоверение за
наследници на Община Русе /л.109 от делото/. При придобиване на имота по
наследство жалбоподателката не е подала декларация, както е изисквал чл.14, ал.2 ЗМДТ /в приложимата ред. ДВ, бр. 117 от 1997 г./, а понастоящем – чл.14, ал.6,
изр. първо ЗМДТ. По аргумент от чл.14, ал.6,
изр. второ ЗМДТ, ДВ, бр.98/2018 г., в сила от 01.01.2019 г., при неизпълнение
на задължението за деклариране, компетентният служител образува служебно
партида на имота. Така е процедирано и в случая като партидата е заведена с
вх.№ДК14007880/18.09.2019 г. и е открита служебно партида с № 6012275495005 за
имота, въз основа на данните от предишната партида № 3402205294003, открита по
подадена от наследодателката ДД с вх. № 2-5976/22.03.1998 г. и Удостоверение за
наследници изх. № И-408/11.09.2019 г. на М. Д. Ч., видно от което оспорващата е
единствения нейн наследник по закон - дъщеря. Въз основа на универсалното
правоприемство имотът е собственост на оспорващата Ч. и тя е данъчно задължения
субект по смисъла на чл.11,ал.1 от ЗМДТ.
За всички горепосочени имоти
приходният орган правилно е определил задължения за ДНИ при спазване на разпоредбите на чл. 10
и чл. 11 ЗМДТ
и при съобразяване на годишния размер на ДНИ за граждани, определен в чл.15 от
Наредба №20 за определянето и
администрирането на местните такси, цени на услуги и права на територията на
Община Русе, приета от ОбС-Русе, според приложимата за съответния период
редакция на текста от Наредбата, съответно за 2016 г.- размерът на данъка е 1,2
промила, а от 2017 г. до 2019 г., вкл. размерът е 2,0 промила /извадка от
Наредба №20 и Решение №401 на ОбС-Русе, прието по Протокол №16/15.12.2016 г. за
изменението на чл.15,ал.1 от Наредба №20, считано от 01.01.2017 г., приложени
на 55-л.59 от преписката/. В хода на съдебното производство
жалбоподателката не оспори, че е собственик на процесните имоти, както и че
дължимият ДНИ не е бил платен от нея към датата на издаване на процесния акт.
Пред съда не е формиран спор и относно размера на установения ДНИ за всеки от
периодите. Срокът за плащане на задълженията за ДНИ е установен от закона –
чл.23 ЗМДТ и при забавата за плащане на
главниците се дължат и определените с акта акцесорни задължения за лихви.
В заключение на гореизложеното съдът
намира, че оспореният АУОПВ, в частта на определените задължения за ДНИ и лихви,
е законосъобразен, а жалбата срещу него в тази част – неоснователна.
По материалната законосъобразност
на АУОПВ относно определените задължения за ТБО.
За първите четири
имота от АУОПВ, горепосочените в мотивите на решението като №1, №2, №3 и №4, са определени
задължения за ТБО само за 2019 г., а за имот №5 за периода 2016 г. - 2019 г.,
вкл.
Съгласно чл.
62 ЗМДТ /в редакцията за текста за процесния период година/ таксата
за заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или
други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на
териториите на обществено ползване на населените места. Размерът на таксата по
реда на чл. 66
за всяка услуга поотделно – сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на
битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за
обществено ползване.
Според чл. 63, ал. 2 ЗМДТ,
границите на районите и видът на предлаганите услуги по чл. 62 ЗМДТ
в съответния район, се определят със заповед на кмета на общината и се обявяват
публично до 31 октомври на предходната година.
1./ Във
връзка с предоставяне на услугата по сметосъбиране и сметоизвозване от Община
Русе е сключен договор ЗОП-20 от 05.05.2015 г. с „Нелсен-Чистота“ООД, след
проведена процедура за обществена поръчка, по силата на който е договорено
извършване от дружеството на услугата по събиране на битови отпадъци, в това
число разделно събрани биоразградими отпадъци на територията на гр.Русе и
транспортирането им до Регионално депо-Русе или Съоражение за предварително
третиране /сортиране на битови отпадъци/. Съгласно договора дружеството
изпълнява и дейността „събиране на отпадъци от кошчетата за дребни битови
отпадъци и тяхното транспортиране до регионалното депо-Русе. Срокът на договора
е 5 години, считано от датата на подписването му т.е той действа в периода
05.05.2015 г до 05.05.2020 г. т.е и за целия процеден период /л.233-л.238 от
делото/. Отчитането на изпълнението по договора е ставало с констативни
протоколи, двустранно подписани, към които в приложения са отразявани
конкретния вид дейности, количествата битови отпадъци – събрани на територията
на гр.Русе и транспортиране им до депо, вкл. и подробна информация за рег.№ на
сметосъбиращите и сметоизвозващите автомобили, районите/улиците/, които са
обслужвали и др. По тази начин се е извършвало отчитането на дейностите за
всяка от години на действие на договора, за което по делото са приложени
констативни протоколи /л.239-л.299 от делото, том 1/.
2./ За периода 2016 г. – 2019 г. обезвреждането
на битовите отпадъци на гр.Русе се е осъществявало в „Регионално депо за
неопасни, инертни и опасни отпадъци за Общините Русе, Ветово, Иваново, Сливо
поле и Тутракан“, което се установява от сключените договори от Община Русе с
изпълнител „Берус“ООД за стопанисване и експлоатация на депотото – Договор №
ЗОП -14/18.02.2016 г. със срок на действие
до сключване на договор в резултат на обявена открита процедура /л.173-л.181 от
делото/ и Договор №ЗОП-92/30.12.2016 г. със срок – три години от датата на
подписването му /л.182-л.185 от делото, том 1/.
За
процесния период 2016 г. – 2019 г. Община Русе е имала и ползвала депо за
обезвреждане на битови отпадъци.
3./
По
делото е представен Договор за извършване на услуги №ЗОП-25 от 03.04.2019
г., сключен между Община Русе, като
възложител, и Консорциум Паркстрой ДЗЗД, като изпълнител, за извършване от
сдружението на услуги с предмет – I. поддържане
и почистване на озеленени площи за широко обществено ползване и междублокови
пространства на територията на гр.Русе; II. резитба
и премахване на дървесна растителност;
От ответната страна е представен и Договор
№ЗОП-21 от 01.06.2015 г., сключен след
проведена процедура по ЗОП между Община Русе, като възложител, и „РПС-Русе Пъблик
сървисиз“ ЕООД, като изпълнител /л.300-л.307 от делото, том 1/, с предмет
поддържане чистота и проводимостта на дъждоприемните шахти, в т.ч.
снегопочистване и зимно поддържане на териториите за обществено ползване в
гр.Русе. В чл.4 от договора видовете дейности са подробно регламентирани
/механизирано и ръчно метене; механизирано миене; почистване на афиши;
снегопочистване, съчетано с третиране на пътната настилка; ръчно
снегопочистване; товарене и изнасяне на сняг до посочена площадка; почистване
на дъждоприемни шахти и т.н.. Договорът е със срок пет години, считано от
датата на подписването т.е. действието му е от 01.06.2015 г. до 01.06.2020 г.
Отчитането на извършените дейности във всяка от годините се е извършвало чрез двустранно
подписани протоколи и приложения към тях, вкл. и ежедневни отчети /л.308-л.385
от делото, том 1/.
Въз основа на горепосочените
доказателства съдът приема, че Община Русе е предоставяла услугата по
поддържане чистотата на териториите за обществено ползване в гр.Русе за
релевантния за спора период 2016 – 2019 година.
Съгласно чл. 66, ал. 1 ЗМДТ таксата се определя в
годишен размер за всяко населено място с решение на общинския съвет. За
процесния случай за периода 2016 г. - 2019 г. размерът е определен с решение на колективния
орган – Решение №44, прието по Протокол №4/29.12.2011 г., като според него
размерът на ТБО за жилищните имоти в гр.Русе е 1,38 промила, в т.ч. промил за сметосъбиране
-0,45; промил за общ. хигиена -0,66 и за обезвреждане на битови отпадъци- 0,27,
а за нежилищни имоти – 4,20 промила, в .ч. промил за сметосъбиране -1,38;
промил за общ. хигиена – 2,00 и за обезвреждане на битови отпадъци- 0,82 /л.60
– л.64 от преписката/.
Срокът за внасяне на ТБО е определен
в чл.17 от Наредба №16 на ОбС-Русе -
таксата се заплаща на две равни вноски: до 30 юни и до 31 октомври на
годината, за която таксата е дължима /Наредба №16 на л.92-л.105 от делото/.
Със Заповед №РД-01-2924 от 30.10.2018
г. на кмета на Община Русе, в съответствие на изискването по чл.63, ал.2 ЗМДТ, са
определени границите на районите, в които през 2019 г. Община Русе организира
трите услуги по чл.62 ЗМДТ, както и честота на сметоизвозване /л.46-л.48 от преписката/.
По отношение на конкретно
определените ТБО и лихви с оспорения АУОПВ за всеки от петте имота, съдът
приема следното:
За имот №1– определена ТБО за 2019
г. в размер на 64.62 лв. и лихви – 5.19 лв.
Имотът, представляващ жилище -
апартамент с административен адрес: гр.Русе ********, безспорно попада в
обхвата на горецитираната заповед на кмета на Община Русе по чл.63, ал.2 ЗМДТ
/жилището се намира на главна улица в гр.Русе, широк център/. По делото не е
спорно, че за 2019 г. са предоставяни и трите услуги по чл.62 ЗМДТ за този имот,
а това се доказва и от анализираните по-горе доказателства. Размерът на таксата
е определена, съобразно утвърдените размери от ОбС-Русе и вида на имота –
жилищен. За забавата на плащането са начислени и съответните лихви.
Спорни по делото са размерите на ТБО
за 2019 г за описаните в АУОПВ имоти – имот №2, имот №3 и имот №4.
За тях са определени ТБО за 2019 г. и
лихви за забава, както следва:
За имот №2 с партида № 8009285296002 –
ТБО 31,71 лв. и лихви 2.54лв.
За имот №3 с партида № 8009285296001 –
ТБО 102,69 лв. и лихви- 8.24 лв.
За имот №4 с партида № 8009285296003
– ТБО 66.43лв. и лихви -5.33 лв.
Тези имоти са с идентичен статут –
незастроени недвижими имоти, урегулирани, в строителните граници с
административен адрес:гр.Русе, *******. Това се потвърждава и от приетата по
делото и неоспорена техническа експертиза /л.413-л.417 от делото/, като имотите
в експертизата са индивидуализирани и с
идентификатора си по кадастралната карта на гр.Русе съответно имот №2 - ПИ с
идентификатор 63427.8.955; имот №3 - ПИ с идентификатор 63427.8.620 и имот №4 –
ПИ с идентификатор 63427.8.956 по КК на гр.Русе. Вещото лице е констатирало, че
и трите незастроени имота попадат в границите на районите, в които през 2019 г.
Община Русе организира предоставянето трите услуги - по събирането, извозването и
обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за
поддържането на чистотата на териториите на обществено ползване на населените
места,
съгласно Заповед №РД-01-2924 от
30.10.2018 г. на кмета на Община Русе /л.46-л.48 от преписката/.
Приходният орган, видно от мотивите
на оспорения акт, е съобразил, че за трите имота са подадените декларации от
съсобствениците по реда на чл.71,т.1 от ЗМДТ, че няма да бъдат ползвани през
2019 година. Декларациите са депозирани в Общината от пълномощник И.И.И. - Декларация вх.№ДК 16002303 от 13.12.2018 г.
на л.40 от преписката; Декларация вх.№ДК 16002305 от 13.12.2018 г. на л.42 от преписката
и Декларация вх.№ДК 16002306 от 13.12.2018 г. на л.44 от преписката. С
оспорения по делото акт, позовавайки се на подадените декларации, органът е
определил за всеки от трите имота за 2019 г. такса само за третия компонент от
ТБО - чистота на териториите за обществено ползване.
Това се установява и от депозираното по делото от ответника становище с
вх.№3714 от 17.09.2021 г. по описа на съда /л.434 и л.435 от делото/.
Съгласно чл. 71, т. 1
от ЗМДТ, в приложимата редакция на ДВ, бр.101 от 2013 г., в сила от
01.01.2014 г., такса за сметосъбиране и сметоизвозване не се дължи при
непредоставяне на услугата от общината или ако имотът не се използва през цялата
година, и е подадена декларация по образец от собственика или ползвателя до
края на предходната година (каквито в случая са подадени от съсобствениците). В
съответствие на закона приходния орган не е определил такса за този компонент. Независимо
обаче от декларираното неползване на
имотите, за 2019 г. се дължи плащане на такса за третия компонент - чистота на териториите за обществено ползване,
както е прието в оспорения акт. Съгласно трайната съдебна практика услугата
"поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване" се
предоставя от общината, за да гарантира приети от държавата и обществото
стандарти на поддържане на териториите за обществено ползване, необходими за
съвместното съжителство в рамките на съответната територия. Тя включва
поддържане на чистотата на уличните платна, площадите,
алеите, парковите и другите територии от населените места и селищните
образувания в общината, предназначени за обществено ползване /по аргументи и от
на чл. 66, ал. 1, т.
4 от ЗМДТ/. Таксата се дължи за извършени дейности на териториите за
обществено ползване в населеното място. В този смисъл независимо от
неизползването на собствения имот, таксата за компонента се дължи след като по
делото се установи по-горе в мотивите, че реално са предоставяни услугите по
поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване за 2019 г.
По делото, във връзка с определения
конкретен размер на задълженията за главница и лихва, е приета и не е оспорена
съдебно-счетоводна експертиза. /л.514-л.520 по делото/. Експертизата е
изчислила размера на дължимата ТБО и лихви за всеки от трите незастроени имота
за 2019 г., съобразявайки утвърдените размери с горецитираното решение на
Общински съвет-Русе за нежилищни имоти в
гр.Русе; сроковете за внасяне на таксата по чл.17 от Наредба №16 на ОбС-Русе,
както и следващата се част от задълженията на оспорващата, пропорционално на
притежаваната от нея като съсобственик - 1/3 ид.ч. от всеки имот. По данните от
експертизата /справка – Приложение 1 към заклъчението/ публичните задължения
възлизат на: за имот №2 с партида № 8009285296002 – ТБО 31,71 лв. и лихви 2.55лв.; за имот №3 с
партида № 8009285296001 – ТБО 102,69 лв. и лихви- 8.25 лв. и за имот №4 с
партида № 8009285296003 – ТБО 66.43лв. и лихви -5.34 лв. Определените с АУОПВ
главници напълно съвпадат с тези по заключението на вещото лице, а по отношение
на лихвите се явява разлика от 0,01 лв., т.е. с акта те са определени в
по-нисък размер с тази разлика, което е полза на жалбоподателката.
По гореизложените съображения съдът
намира оспорения АУОПВ за определените задължения за 2019 г. за ТБО и лихви за
имотите, описани в акта с №1, №2, №3 и №4, за законосъобразен. Жалбата срещу
него в тази част се явява неоснователна.
За имот №5 – определените ТБО и лихви са за периода 2016 г.- 2019 г., вкл. Както
се изясни по-горе, за този имот е открита служебно партида в условията на
чл.14, ал.6, изр.второ от ЗМДТ поради неподаване в срок на декларация за имота
от Ч. като наследник на праводателя си М.
Д. Ч..
Жалбоподателката, видно от
депозираната писмена защита /вх.№372 от 02.02.2022 г. по описа на съда/, навежда
доводи за това, че без основание за имота са начислявани за периода такси за
компонентите на ТБО – сметосъбиране и сметоизвозване, както и за обезвреждане
на битови отпадъци.
От приетата по делото
техническа експертиза се установява, че имотът /с идентификатор 63427.8.623 по
КК на гр. Русе/ е урегулиран и представлява УПИ
Съдът намира за основателен доводът
на жалбоподателката, че не е установено за този имот да е предоставяна услугата
по сметосъбиране и сметоизвозване.
По делото е разпитана като свидетел
И.И. /протокол от съд. заседание на л.541 и л.542 от делото/ - лицето,
действащо като пълномощник на Ч. за подаване на декларации във връзка с
незастроените й имоти /пълномощни на л.41, л.43, л.45 от преписката/. И. има
впечатления за състоянието на процесния имот, индивидуализиран от нея като
“имотът, който не е застроен и който А.Ч. наследи от майка си” и установява, че
за периода 2016 г. – 2019 г. в близост
до имота не е имало съдове за събиране на смет, а не имало такива и в района. В
този смисъл са и показанията на разпитаната свидетелка А.С. /протокол от
съд.заседание на 09.11.2021 г. на л.504-л.507/, която е един от съсобствениците
на останалите три незастроени имота, предмет на оспорения акт. Според нея, макар имотите, вкл. и
коментираният, да се водят на ****** в гр.Русе, те са значително встрани,
първият застроен до тях имот е на около 300-400 метра и до имотите им /има се
предвид съсобствените три незастроени и четвъртия - собствен само на Ч./ в
годините никога не е имало контейнери. Съдът няма основание да постави под
съмнение достоверността на показанията на свидетелките, отчитайки родствените им отношения с
оспорващата, тъй като те се подкрепят и от констатациите в приетата по делото
техническа експертиза. Вещото лице е направило оглед на процесните четири
незастроени имота, водещи се на административен адрес: ******** в гр.Русе, и е
установило, че улицата, отредена по Заповед №2147 от 28.11.1996 г. на Кмета на
Община Русе, не е реализирана и достъпът до имоти 63427.8.620 и 63427.8.623 по
КК на гр. Русе /последният посочен е коментираният имот №5 от АУОПВ/ е по черен
път, тъй като улица ********* се намира южно от имотите и жп. линия. За
онагледяване на констатациите експертът е приложил към заключението си и
снимков материал за тези два имота /л.423 от делото/. Вещото лице е
констатирало и че до другите два имота - ПИ с идентификатор 63427.8.955 и ПИ с
идентификатор 63427.8.956, е почти невъзможно да се достигне, като е обяснило и
причините за това.
Въз основа на анализираните по-горе
доказателства съдът стига до извод, че независимо, че процесният имот попада в
границите, определени със заповедите на кмета на Общината по чл.62 от ЗМДТ за всяка
от годините в периода 2016 г.- 2019 г., за него не са предоставяни фактически услугите
сметосъбиране и сметоизвозване за периода. Този извод не се разколебава от
приобщените по делото писмени доказателства - горепосочените двустранно изготвени
констативни протоколи и приложения към тях /л.233-л.238 от делото/ за отчитане
на извършените дейности по събиране на битови отпадъци и тяхното извозване до
депо от изпълнителя „Нелсен-Чистота“ООД по Договор ЗОП-20 от 05.05.2015 г. с
Община Русе. Действително, в справките за извозени отпадъци фигурира “Тракция”,
наред с “Дружба 1”, “Дружба 2”, “Дружба 3”, “Родина 2”, които са квартали в
гр.Русе /справка на https://bg.wikipedia.org/wiki/.
В представените отчетни форми обозначаването “Тракция” не е за улицата, на
която е административният адрес на процесния имот, а за целия квартал на града,
в който се намира и самата улица. Отчетните документи не
установяват, че в непосредственост или близост до имота на оспорващата е
извършвано сметосъбиране, а от там и сметоизвозване, още повече при данните от
експертизата за затруднен достъп до имота поради неизградена улица и достъп до
него само “по черен път”, както и от данните от гласните доказателства за липсата
през годините на разположени до или около него съдове за събиране на отпадъци.
Ответникът не ангажира в производството доказателства за реално извършени
услуги, въпреки дадените му изрични указания за това от съда /протокол от
открито съдебно заседание на 28.05.2021 г., л.49 от делото/. За имот №5
неправилно е начислена такса за първия компонент от ТБО - сметосъбиране и
сметоизвозване за периода 2016 г.- 2019 г.
Несподелима е обаче тезата на оспорващата за
недължимост на компонентата от ТБО за имота – обезвреждане на битови отпадъци и
поддържане на депо. По-горе в мотивите съдът, при анализа на представените
доказателства, достигна до извода, че по делото е доказано наличието на депо за
битови отпадъци, поддържано и ползвано от Община Русе, за
релевантния за спора период 2016 г.- 2019 г. По аргумент от чл. 71, т. 3 ЗМДТ
таксата за обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на депа за битови
отпадъци се дължи от лицата, когато общината използва съоръжения за
обезвреждане. Тази услуга е необходима както по
отношение на битовите отпадъци, получени от сметосъбирането и сметоизвозването,
така и за битовите отпадъци, получени от поддържането на чистотата на
териториите за обществено ползване, така и за осигуряване на общото задължение
на общината по обезвреждане на битовите отпадъци на нейната територия
произтичащо от Закона за
управление на отпадъците. Именно поради последното законодателят не
е обвързал дължимостта на таксата от ползването на другите две услуги, а
изрично е посочил, че таксата за обезвреждане е недължима само, когато общината
не ползва съоръжение за обезвреждане.
С
препратката към вече изложените съображения от съда за дължимостта на такса за
третия компонент на ТБО - чистота на териториите за обществено ползване, дори и
при неползване на имота или непредоставяне на услугата по сметосъбиране и
сметоизвозване, съдът намира, че заплащането за третия компонент се дължи след като от
доказателствения материал се установи, че Община Русе е поддържала чистотата на
териториите за обществено ползване за релевантния за спора период 2016 г.- 2019
г.
Съдът
несподеля довода на оспорващата /вж.писмената защита/ за недължимост на ТБО за имот
№5 от АУОПВ – имот, с идентификатор 63427.8.623 по КК на гр. Русе, съответно
УПИ
По делото приетата ССЕ е изчислила
размера на дължимата ТБО и лихви по компонентни за имот №5 от АУОПВ за всяка от
годините в периода 2016 г. – 2019 г. /справка – приложение №2 и
справка-приложение №3 към заключението/. За първия компонент –
сметосъбиране и сметоизвозване /колона 4
и 5 от справка-приложение №3/, размерът на главницата е еднакъв за всяка от
годините – по 25,47 лв., а лихвите са съответно: за 2016 г .- 9,80 лв.; за 2017
г. - 7,22 лв.; за 2018 г. - 4.63 лв. и за 2019 г.- 2,05 лв. Общо размерът на
главниците за компонента е 101,88 лв.,
а на лихвите – 23,70 лв. За тези
размери оспореният АУОПВ е незаконосъобразен и се следва неговата отмяна, а за
разликата над тях до определените размери
общо за ТБО и лихви актът следва да бъде потвърден.
Неоснователно се явява възражението
на жалбоподателката, че не е надлежно уведомявана за размера на дължимите от
нея ДНИ и ТБО, установени с оспорения АУОПВ /протокол от съд.заседание на
25.01.2022г./, което възражение се поддържа и в депозираната писмена защита.
Срокът за плащане на задълженията за ДНИ и ТБО е определен от закона, респ.
приложения подзаконов нормативен акт на ОбС-Русе по изрична законова делегация,
и неговото започване, респ. изтичане, не е поставено в зависимост от някакво
действие на орган по приходите или друг служител на общинската администрация.
Съобщението, било то по чл. 23 или чл. 69, ал. 2 от ЗМДТ,
не е предпоставка за възникване на
задължението както за ДНИ и ТБО, така и на акцесорното за лихви при забава на
плащането. Падежите на отделните вноски за погасяване на основното задължение
за ДНИ са определени в закона (чл. 28 от ЗМДТ) и
не са обвързани със съобщението по чл. 23 ЗМДТ, респ.
тези за ТБО са определени с приетата по законовата делегация на чл. 9 от ЗМДТ
Наредба на ОбС-Русе и също не е обвързано с получаването на уведомлението по чл. 69, ал. 2 от ЗМДТ.
Въпросното съобщаване има само уведомителен характер, същото не е юридическият
факт, с който се свързва изискуемостта и ликвидността на съответното по вид
публично задължение. Неизвършването на такова уведомяване на задълженото лице
не рефлектира върху законовия статут на
издадения АУОПВ, противно доводите на оспорващата страна.
Неоснователни са и доводите в жалбата
за порок във формата на процесния акт. Изискванията за форма са спазени -
обжалваният акт е издаден в изискуемата писмена форма, посочени са фактически и
правни основания. В акта административният орган изрично се е позовал на
законовите разпоредби от ЗМДТ, решения на Общинския съвет-Русе и приложимите
подзаконови административни актове. Установените задължения са надлежно
посочени в табличен вид по размер на данъка, таксата битови отпадъци, данъчните
партиди, годините на възникването им, размер на главниците и лихви, начислени
към датата на издаване на акта – 15.06.2020 г.
Ирелевантни за законосъобразността на
АУОПВ са извършените плащания от Ч. след издаването му, в хода на
изпълнителното производство. Несъответствието на сумите по акта и тези,
събирани от ЧСИ, за каквото твърди оспорващата /вж. писмената защита/, е въпрос
на законосъобразност на действията по изпълнението, но такова несъответствие не
може да има за последица незаконосъобразност на самото изпълнително основание /това
по смисъла на чл.209, ал.2, т.3 от ДОПК/ - актът за установяване на вземането.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 161, ал. 1, изр. първо от ДОПК, на оспорваща се следват разноски съобразно уважената част от
жалбата. Тя е сторила такива, съобразно представения списък на разноските, за: СТЕ
– 157 лв. (вносна бележка на лист 508 от делото); СИЕ – 250 лв. (вносна бележка
на лист 508 от делото); доплащане за СИЕ – 42,50 лв. (платежен документ на лист
531) и държавна такса - 10 лв.
/разписка на л.8 от делото/.
Общо
сторените разноски от страната възлизат на 459,50 лв. Съответно на уважената
част от жалбата (размерът й възлиза на 125,58 лв.) на оспорващата се следват
разноски в размер на 50,24 лв.
В производството пред съда оспорващата А.Ч. е
представлявана от адв. И.Д. *** (пълномощно на лист 11 от делото). На съда е
служебно известно, че жалбоподателката е вписана като адвокат в АК – Русе /извършена
справка от съда в официалната интернет страница на АК – Русе/. При тези
установявания основателно от процесуалния представител на страната – адв. Д. се
иска присъждане на адвокатско възнаграждение в условията на чл. 38, ал. 1, т.
3, пр. последно от Закона за адвокатурата като осъществил процесуално
представителство по делото в полза на друг юрист – жалбоподателката. Съобразно
материалния интерес по делото (общо 1148,54 лв.) размерът на възнаграждението попада
в хипотезата на чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредба 1 от 9 юли 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения - при интерес от 1000 до 5000 лв. – 300
лв. плюс 7 % за горницата над 1000 лв. Съответно на уважената част от жалбата
следващото се възнаграждение на адв. Д. е в размер на 310,40 лв.
Водим от гореизложеното и на основание
чл. 160 от ДОПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Акт за установяване на общински
публични вземания /АУОПВ/ № СУД001320 от 15.06.2020 г. на главен инспектор в
отдел КСМДТ към Дирекция „МДТ“ при Община Русе, потвърден мълчаливо от директор
на Дирекция „МДТ“ при Община Русе, само в
частта за определени задължения за ТБО за периода 2016 г.- 2019 г. за размера
от 101,88 лв. и лихви – 23,70 лв. относно компонент – сметосъбиране и сметоизвозване за имот с открита служебно партида с № 6012275495005 .
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.Г.Ч. *** по искането за
обявяване нищожността, а в условията на алтернативност - отмяната на Акт за
установяване на общински публични вземания /АУОПВ/ № СУД001320 от 15.06.2020 г.
на главен инспектор в отдел КСМДТ към Дирекция „МДТ“ при Община Русе, потвърден
мълчаливо от директор на Дирекция „МДТ“ при Община Русе, в частта на определени задължения в общ размер за ДНИ – 427,40 лв.
и лихви -52,26 лв. - за 2019 г. за имоти: 1./ с д. п/да № 6012275495002 въз
основа на ДД вх. № 2-5975/22.03.1998 г.; 2./ с
д. п/да с № 8009285296002 въз основа на ДД вх. №
**********/07.11.2011 г.; 3./ с д. п/да с № 8009285296001, открита
въз основа на ДД с вх. № **********/07.11.2011 г.; 4./ с д.п/да с №
8009285296003, открита въз основа на ДД вх. № **********/07.11.2011 г. и за периода
2016 г. – 2019 г. за имот 5./ с д. п/да
с № 6012275495005 (предишна 3402205294003), както
и в частта на определени задължения за ТБО за общия размер над 101,88 лв.
до 575,53 лв. и лихви за общия размер над 23,70 лв. до 93,35 лв. за същите имоти и периоди.
ОСЪЖДА Община
Русе да заплати на А.Г.Ч., с ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата от 50,24
лева, представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА
Община
Русе да заплати на адв. И.Х.Д.,***, офис 3, сумата от 310,40 лв. –
възнаграждение за адвокат.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
СЪДИЯ: