Решение по дело №203/2019 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 50
Дата: 13 април 2020 г.
Съдия: Мария Кръстева Маринова
Дело: 20193000500203
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 16 април 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

50

гр.Варна, 13.04.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненски апелативен съд, гражданско отделение, в публично съдебно заседание, проведено на четвърти март през две хиляди и двадесета година, в състав:

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                                     ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ П.

                                                                                           МАРИЯ МАРИНОВА

при участието на секретаря Виолета Тодорова, като разгледа докладваното от съдия М.Маринова в.гр.д.№203/19г. по описа на ВАпС, гр.о, за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.294, вр. чл.258 и сл. от ГПК, изпратено за раз -глеждане на ВАпС от ВКС по реда на чл.23, ал.3 от ГПК.Образувано по подадена въззивна жалба от П.М.Ц. против решение №667/15.11.2012г., постановено по гр.д.№514/11г. по описа на ОС-Русе, с което е отхвърлен предявеният от П.М.Ц. ***.2017г. с наименование на „УМБАЛ „Канев”АД / частичен иск за сумата от 26 000лв. /целият в размер на 200 000лв./, представляваща обезщетение за причинени й неимущест -вени вреди от непозволено увреждане, както и ищцата е осъдена да заплати на ответника съдебно-деловодни разноски в размер на 205, 60лв.В жалбата се твърди, че решението е неправилно поради на нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост по изложените в същата подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявеният частичен иск бъде уважен.

Въззиваемата страна „УМБАЛ „Канев”АД, гр.Русе/към датата на депозиране на отговора с наименование „МБАЛ-Русе”АД/ в депозирания отговор по жалбата в срока по чл.263, ал.1 от ГПК поддържа становище за нейната неоснователност и моли обжалваното решение да бъде потвърдено.

За да се произнесе, съдът взе предвид следното.

В исковата си молба и съгласно уточненията на същата, извършени в първото по делото о.с.з., проведено на 19.10.2011г., ищцата П.М.Ц. излага, че д-р Ангелина Киселова е била неин лекуващ лекар, ендокринолог при „МБАЛ-Русе”АД.След извършен преглед /преди това назначени хормонални изследвания на TSH, T3 и T4, както и назначено ехографско изследване, лично извършено от д-р Киселова/, последната й издала амбулаторен лист с поставена диагноза базедова болест, в който препоръчала оперативно лечение на щитовидната жлеза.Обяснила й, че, ако не се направи веднага операция на щитовидната жлеза, ще настъпят тежки последици - нарушение на сърдечната дейност, увреждане на сърцето, треперене на ръце, проблеми с очите, евентуално израждане на клетките с последващ карцином, лесна уморяемост, увреждане на гласовите връзки, костите, окапване на косата и др.След изследванията д-р Киселова й обяснила, че същите са добри, понастоящем е в ремисия, като е подходящо веднага да се направи операция за изрязване на болната част от жлезата.Уверила, че след това не би настъпил рецидив на базедовата болест.С всички изследвания, с които разполагала, и с амбулаторния лист от д-р Киселова отишла в частния кабинет на д-р Станимир Георгиев, хирург.Представила му и медицинската документация на майка си, която страдала от Струма Хашимото, както и СМЕ, изготвена по друго дело, което ищцата водила/според която експертиза нямала базедова болест/, както и изследвания, които си правила в Италия. Попитала го дали има Струма или базедова болест/като баба си/, защото, ако е второто, не желае да се оперира.Той й обяснил, че нейното заболяване е различно от това на майка й, че има базедова болест и, че хиперфункцията на жлезата е голяма, като е наложително да се отстрани част от нея.Той, в частния си кабинет, й издал направление за хоспитализация, с което впоследствие била приета за операция в „МБАЛ-Русе”АД и й била отстранена щитовидната жлеза.Операцията минала успешно.На 10 ден от нея, обаче се почувствала много зле.Оказало се, че не й е бил изписан заместител на хормона, произвеждан от отстранената щитовидна жлеза.Отново отишла при д-р Киселова.Тя й обяснила, че е рано за заместващо лечение, назначила и изследване на хормона и казала, че ще отсъства. Ищцата се почувствала още по зле, потърсила консултация с друг ендокринолог и той я изпратил незабавно в болница, където пролежала 5 дни.До този момент никой не я уведомил какъв е хистологичният резултат от операцията.Оказало се, че нейното заболяване е Струма Хашимото, при което е противопоказано оперативното лечение.Твърди, че, ако д-р Ангелина Киселова бе провела правилна диагностика, вкл. със задължително изследване на антитела, би достигнала до извод, че ищцата страда от Струма Хашимото, т.е. възпалителен процес на имунната система, който не се оперира.Години след операцията ищцата се чувства по-зле здравословно, отколкото преди нея - има високо кръвно налягане, исхемична болест на сърцето, проблеми с костната система, болки в областта на операцията, прекарани множество пневмонии в резултат от срив на имунната система, намалено зрение, окапване на косата, болезнено чупене на ноктите, нервно напрежение, постоянно поддържане високи нива на хормони, алергия с неизяснен произход, напълняла с 20 кг., което довело до болки в костната система, превърнала се в инвалид, зависима до края на живота си от лекарства, хормонални заместители, не може да се движи, загубила работоспособност, чувства болки, задух, душене, сърцебиене, постоянен оток по краката, ръцете и други части на тялото.Всички гореописани страдания са в резултат от неправилно поставената й диагноза и поради нея отстраняване на жизнено важен орган - щитовидната й жлеза.Неправомерните действия са извършени от длъжностни лица при ответника-  лекари, неизпълнили вменените им задължения, вкл. и съгласно разпоредбите на Закон за здравето, съответно и от прекия им ръководител, неупражнил свое -временно нужния административен контрол.Предвид изложеното претендира за претърпените неимуществени вреди - гореописаните болки и страдания ответникът „МБАЛ-Русе”АД /в хода на производството с променено наименование на „УМБАЛ „Канев”АД/ да бъде осъден да й заплати сумата от 26 000лв., предявена като частичен иск, целият в размер на 200 000лв., ведно със законната лихва от деня на увреждането до окончателното изплащане.

Ответникът „УМБАЛ „Канев”АД в депозирания писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК и в хода на производството оспорва предявения иск и моли да бъде отхвърлен като неоснователен.Твърди, че не е пасивно материално правно легити- миран да отговаря по същия, т.к. д-р Киселова не е преглеждала, консултирала и издавала амбулаторен лист на ищцата в качеството си на служител на „УМБАЛ „Канев”АД, а като служител на „Медицински център-Русе”АД/последното самостоятелно ЮЛ, извършващо дейности по извънболнична медицинска помощ, вкл. прегледи и консултации, каквито дейности болницата не извършва/.Направление за хоспитализация д-р Георгиев е издал в частния си кабинет, т.е. също не като служител на „УМБАЛ „Канев”АД.Единствената дейност, която е извършена от лекари в болницата, е оперативната интервенция на 18.08.2008г., по начина на провеждане на която ищцата няма оплаквания, и медикаментозното лечение по време на втората й хоспитализация.Непредписване на хормонозаместителна терапия в ранния след оперативен период/до 1 месец от операцията/ е поведение, дължимо според правилата на добрата медицинска практика.Поддържа, че правото на ищцата на достъпна и качествена здравна помощ е реализирано в пълен обем при болничното й лечение.При постъпване на операция същата е дала своето информирано съгласие в изискуемата форма.Според наличната медицинска документация ищцата от 1996г. е боледувала от базедова болест - хронично рецидивираща форма, като до м.07.2008г. се е лекувала с тиреостатици.Оплакванията й преди операцията са били отпадналост, изпотяване, увеличаване на теглото, сърцебиене, стягане в областта на щитовидната жлеза.Имала и генетична обремененост с тиреоидни заболявания/майка, баба/.При ехографски прегледи са констатирани увеличени размери на щитовидната жлеза и хипоехогенна структура на същата.Хипертиреоидизмът може да се дължи както на базедова болест /токсична дифузна струма/, така и на хашитоксикоза/дифузен или нодозен вариант/, както и на други отклонения във функцията на жлезата.И двете горепосочени заболявания са в една група - автоимунни заболявания на щитовидната жлеза и повишените антитела са характерни за всяко от тях.Така поставената от д-р Киселова диагноза - дисфункция на щитовидната жлеза не е окончателна, а се верифицира чрез хистологичния резултат, набран при изследване на взетата тъкан.Гефрирният резултат е показал фоликулярен аденом в дясно, отстранен при операцията/изрязана е част от жлезата, а не цялата/.Диагнозата от хистологичния резултат е лимфоматозна струма /Хашимото/.Според препоръките за добра медицинска практика по тиреоидни заболявания хипертиреоидизмът, от който е страдала ищцата, се лекува по един от трите основни начина - тиреостатично, хирургично или радиойодолечение.Приемането на тиреостатици е първоначалното лечение, което продължава от 18 до 24 месеца.Ищцата е провеждала такова лечение от 1996г. и при нея заболяването е хронифицирало, като за този период не е постигнала трайна ремисия.Това от своя страна е наложило хирургичното лечение, недостатък на което е, че в по-малко от случаите се наблюдава след извършването му нормална функция на щитовидната жлеза.

Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна следното.

Предявен е иск с пр.осн. чл.49 от ЗЗД.

Съгласно разрешенията, дадени в ППВС №7/29.12.1958г., отговорността по чл.49 ЗЗД е за чужди противоправни действия и има обезпечително-гаранционна функция, тъй като отговорността не произтича от вината на лицето, възложило работа, а от противоправното поведение на лицето, на което е възложена работата.Само ако се установи, че изпълнителят не е причинил никаква вреда или вредата не е причинена при или по повод на възложената му работа, възложителят може да се освободи от отговорността за вреди.

Претендира се гаранционно-обезпечителната отговорност на въззиваемото дружество „УМБАЛ „Канев”АД в качеството му на болнично заведение, носещо отговорност за вредите от личните виновни действия и/или бездействия на лицата, на които е възложена от него работа по оказване на медицинска помощ и други медицински дейности, предвидени в Закон за здравето.

Здравното заведение отговаря тогава, когато е осъществено виновно противоправно поведение от неговите служители при оказване на медицинска помощ и в пряка причинно-следствена връзка с това тяхно поведение стои настъпилото увреждане.Съгласно чл.79 от ЗЗ медицинската помощ се осъществява чрез прилагане на утвърдени от медицинската наука и практика методи и технологии, а съгласно чл.80 от ЗЗ качеството на медицинската помощ се основава на медицински стандарти, утвърдени по реда на чл.6, ал.1 от ЗЛЗ и Правилата за добра медицинска практика, приети и утвърдени по реда на чл.5, т.4 от ЗСОЛЛДМ.Съгласно чл.6, ал.1 от ЗЛЗ дейността на лечебните заведения и на медицинските и другите специалисти, които работят в тях, се осъществява при спазване на медицинските стандарти за качество на оказаната медицинска помощ и осигуряване защита правата на пациента, а медицинските стандарти се утвърждават с наредби на министъра на здравеопазването.В съдебната практика се приема - напр. решение №77/30.05.2017г. по гр.д. №2956/16г., ВКС, IV гр.о., че предвид така цитираната нормативна разпоредба при произнасяне по въпроса осъществен ли е деликт при изпълнение на медицинска дейност при определяне на поведението като противоправно е необходимо да се посочи в какво конкретно се изразява нарушението на утвърдените медицински стандарти и правилата за добра медицинска практика и съответно, ако такива нарушения не са установени в производството, то и не би могло да се приема, че е налице подобно противоправно поведение, което да обуслови носене на деликтна отговорност.

Според представените по делото копия от медицинска документация, изготвена по време на престоя на въззивницата в пенитенциарно заведение, от есента на 1996г. по повод оплаквания /задух, стягане, лесна уморяемост, сърцебиене, изтръпване на крайниците, подуване, рязка промяна в теглото/ са й назначавани хормонални изследвания и е извършено ехографско изследване на щитовидната й жлеза, при които е констатирано дифузна хиперплазия на щитовидната жлеза, с посочени размери на десен и ляв лоб, предимно хипоехогенна структура, единични дилатирани кръвоносни съдове като при автоимунно заболяване на щитовидната жлеза, поставена й е диагноза Морбус Базедови, първи епизод, средно тежка форма, активно протичаща, предписано е лечение с тиреостатик - Метизол.

Според представена епикриза, изготвена при престой на въззивницата в болнично заведение, в периода 05.10.2001г.-12.10.2001г. по повод оплаквания /лесна уморяемост, сърцебиене, болка и слабост в долните крайници, рязка промяна в теглото/ и е поставена диагноза Морбус Базедови, втори епизод, активна фаза, средно тежка форма.Установен е от хормонално изследване от м.07.2001г. хипертиреоидизъм, т.е. повишени нива на тиреоидните хормони /същото състояние, от което е лекувана през 1996г./ и е назначено лечение с тиреостатик - Метизол.

С амбулаторен лист от 04.08.2008г., издаден от личния лекар, въззивницата, по повод оплаквания от задушаване, напрегнатост, изпотяване, е насочена за консулт със специалист ендокринолог с вписана диагноза - други видове тиреотоксикоза.

Съгласно представения амбулаторен лист на 04.08.2008г. въззивницата е била прегледана от д-р Ангелина Киселова, ендокринолог.Поставената й от последната диагноза е тиреотоксикоза/хипертиреоидизъм/ с код по МКБ-10 Е05.Препоръчано е оперативно лечение.Описани са констатациите на специалиста относно резултатите от направени хормонални изследвания и ехографски преглед.Според обясненията на въззивницата прегледът от д-р Киселова не е бил извършен в болницата, а в поликлиниката.Видно от представените трудови договори на А.Киселова е, че същата към м.08.2008г. е работила по втори трудов договор с „Медицински център-Русе”ЕООД като лекар специалист ендокринолог с място на работа ендокринологичен кабинет в посочения център, което дружеството има за предмет на дейност извършването на първична извънболнична медицинска помощ съгласно ЗЛС. Прегледът, констатациите в листа и дадените препоръки са извършени от д-р Киселова не в качеството й на служител на въззиваемото дружеството/последното, извършващо само болнична помощ/, а в качеството й на служител на „Медицински център-Русе”ЕООД.Ирелевантно в настоящия случай е обстоятелството кое дружество е едноличен собственик на капитала му, т.к. се касае за различни правни субекти.С оглед горното за всички осъществени от д-р Киселова действия във връзка с преглед на 04.08.2008г., вкл. ехографското изследване, поставената диагноза и дадените препоръки за оперативно лечение въззиваемото дружество не носи отговорност по реда на чл.49 от ЗЗД, защото не й е възложило извършването на тези дейности, от които се твърди, че впоследствие са произтекли вреди.За тези дейности отговорност може да носи само възложителят „Медицински център-Русе”ЕООД.За пълнота на изложението следва да бъде посочено, че предявените против последното от П.М. искове с пр.осн. чл.49 от ЗЗД за вреди от дейст -вията на д-р А.Киселова са отхвърлени с влязло в сила на 21.03.2019г./с постановяването на Определение №260/21.03.2019г. по гр.д.№4775/18г. по описа на ВКС, IV гр.о./ съдебно решение, постановено по гр.д.№762/13г. по описа на РОС.С влязло в сила на 03.12.2015г./с постановяване на определение №1387/03.12.2015г. по гр.д.№4457/15г. по описа на ВКС, IV гр.о./ съдебно решение, постановено по гр.д.№732/11г. по описа на РОС, са отхвърлени и предявените от П.М. против А.Киселова искове с пр.осн. чл.45 от ЗЗД за вреди от горепосочените й действия.

Съгласно обясненията на въззивницата направлението за хоспитализация, с което е постъпила в болницата, е било издадено от д-р Станимир Георгиев, но в неговия частен кабинет/издадено на 14.08.2008г./, където след извършен преглед той е потвърдил диагнозата, поставена от д-р Киселова, както и, че оперативното лечение е подходящо и наложително.По гореизложените съображения въззивае -мото дружество не може да носи отговорност по реда на чл.49 от ЗЗД за дейст -вията на д-р Георгиев, извършени в частния му кабинет, а само за тези, извършени по време на работата му като служител на ”УМБАЛ-Канев”АД.Видно от предста - вената заповед №2008/2223/28.07.2008г., издадена от изп.директор на въззиваемото дружество, в периода 01.08.2008г.-15.08.2008г., т.е., когато е издадено направле- нието за хоспитализация, д-р С.Георгиев е бил в разрешен платен годишен отпуск от дружеството.

Не е спорно между страните, а и от представената медицинска документация се установява, че с издаденото от д-р Георгиев в частния му кабинет направление с поставена диагноза „”Ту гландуле тиреоидее”, с код по МКБ-10 D34 т.е. доброкачествено новообразувание на щитовидната жлеза, е била извършена операция в ”УМБАЛ-Канев”АД на 18.08.2008г. по КП 188 - оперативни процедури върху щитовидната жлеза със среден обем и сложност, при която е отстранена част от щитовидната жлеза /субтотална резекция двустранно/, а не цялата жлеза, каквито са твърденията на въззивницата.Че е отстранена част от жлезата, а не цялата, се установява и от представените ехографски изследвания на същата, извършвани впоследствие.

Съгласно оперативния протокол оператор е бил д-р С.Георгиев, асистент д-р Трифонова.По време на операцията е намерена умерено увеличена щитовидна жлеза, констатирано е образувание в десния лоб/възел, разположен дълбоко зад трахеята, съгласно показанията на св.С.Георгиев/, изпратено за гефрир /интра оперативно хистологично изследване/, съгласно заключението по което се касае за фоликулярен аденом/доброкачествено туморно образувание/.Възелът бил отстра -нен.Окончателният хистологичен резултат е лимфоматозна струма - Хашимото.

Съгласно заключенията на двете изслушани по делото СМЕ, кредитирани от настоящия съд в тези им части/които части са извън разчитането на ехографското изследване, извършено по втората СМЕ/ като обективно и компетентно дадени, понятието тиреотоксикоза обединява няколко заболявания, които се характеризират с повишено ниво на щитовидните хормони в кръвта.Към тази група се отнасят както Базедовата болест, така и Тиреоидитът на Хашимото, като и двете заболявания спадат към групата на автоимунните тиреоидни заболявания, поради което и при двете могат да се наблюдават антитела ТАТ и ТРАТ в различни стойности.В случаите на тиреотоксикоза, т.е.  повишено ниво на щитовидните хормони в кръвта, каквото се е наблюдавало при въззивницата периодично от 1996г. и впоследствие, само чрез клинична картина, хормонални изследвания, образни методи и имуно -логични изследвания разграничаване между двете заболявания е трудно да се извърши.Най-точен критерии е хистологичното изследване.По-често синдромът на Хашимото протича с хипотиреоидизъм, т.е. понижено ниво на щитовидните хормони в кръвта/хормонална недостатъчност/ и по-рядко със свръхпродукция на тиреоидни хормони от жлезата, т.нар. Хаши токсикоза.

Голямата продължителност на заболяването предполага дългосрочно неблагоприятно въздействие на високото ниво на хормони върху целия организъм и най-вече върху сърцето.От друга страна необходимостта от прием на медикаменти за потискане образуването на хормони от щитовидната жлеза/тиреостатици/ има сериозни странични/при продължителна употреба-неблагоприятни/ ефекти върху кръвната картина и черния дроб.За да се избегнат тези последици, които могат да инвалидизират индивида, при хронично рецидивиращо протичане /продължителност на страданието и невъзможност за медикаментозно овладяване на свръх - продукцията на тиреоидни хормони/ се провежда радикално лечение-оперативно. Настъпилият постооперативен хипотиреоидизъм/поради отстраняване на част от паренхима на жлезата/ изисква постоянен прием на съответния заместител, но при правилно третиране на заместващото лечение е по-благоприятен от неконтроли -руемия хипертиреоидизъм.При въззивницата за хипотиреоидизмът НЕЛК е определил 0% инвалидизация, като той, при добър контрол, не би довел до сочените от нея заболявания, т.е. не стои в пряка-причинно следствена връзка с тях.Никое от заключенията не установява неспазване изискванията на действащия към 2008г. Медицински стандарт „Ендокринология и болести на обмяната”, утвър - ден с Наредба №6/10.02.2005г., обн.ДВ, бр.20/05г., отм.ДВ, бр.56/17г., конкретно раздел VI, т.2.2 и т.2.3 - действия на специалиста ендокринолог, както и препоръките за добра практика при тиреоидни заболявания. 

Следва да бъде посочено, че диагноза на въззивницата единствено въз основа на ехографското изследване, датирано от 05.08.2008г., и извършено от д-р Киселова/според твърденията на въззивницата, така и съгласно свидетелските показания на св.А.Киселова/, не е било правено, но същото е било част от комплексно взетите предвид изследвания.Графичната част на това изследване/т.е. разчитането на  резултата, показващ съответното увеличение размерите на щитовидната жлеза/двата лоба и истмус/, както и хипоехогенната й структура/, е представена по делото на 13.07.2011г./л.403 от делото на РОС/ заедно с представена от болницата история на заболяването, т.е. всички документи, съхранявани по повод осъщественото в болницата лечение, който документ е бил представен в болницата от въззивницата при приема й на 18.08.2008г.

След като от комплекса: клинична картина, хормонални изследвания, образни методи и имунологични изследвания разграничаване между двете заболявания - баздова болест и хашимото, протичащо с тиреотоксикоза /високи нива на тиреоидни хормони/, е трудно да се извърши, съдът приема, че още по-малко такова разграничаване би могло да се извърши въз основа единствено на ехографско изследване.Допуснатата в настоящото производство СМЕ, съобразно дадените указания, за изследване само на последното/за което впоследствие в хода на процеса въззивницата е започнала да поддържа, че не знае дали е нейно, че е направено от несерцифициран лекар и на несерцифициран апарат/, е била заличена тъй като събирането й представлява особена трудност и води до голямо забавяне на производството, но горното не променя така направения извод при съвкупната преценка на двете изслушани СМЕ, съобразени с билото представено по делото към изготвянето им графично разчитане.

По отношение на извършената в ”УМБАЛ-Канев”АД операция за частично отстраняване на щитовидната жлеза от д-р С.Георгиев - между страните в настоящото производство е формирана СПН по влязлото в сила на 19.07.2017г./с постановяването на определение №45/19.01.2017г. по гр.д.№3528/16 по описа на ВКС,  III гр.о./ решение, постановено по гр.д.№454/14г. по описа на РОС, с което е отхвърлен предявеният от П.М. против ”УМБАЛ-Канев”АД частичен иск с пр. осн. чл.49 от ЗЗД за сумата от 26 000лв. за причинени неимуществени вреди /болки, страдания, влошено здравословно състояние, качество на живот, високо кръвно налягане, исхемична болест на сърцето, диабет, проблеми в костната система, болки в областта на операцията, прекарани пневмонии с неизяснен произход, дължащи се на срив в имунната система, намалено зрение, окапване на косата, чупене на ноктите, нервно напрежение, поддържане високи стойности на хормони, алергии, напълняване, водещо до болки в костната система, честа некоординация на движенията, паметови нарушения, както и превръщането й от здрав човек в инвалид/ поради липса на упражнен контрол в качеството й на работодател върху работата на д-р С.Георгиев, довело до извършване от него на една нежелана и вредна за здравето й интервенция.

Производството по гр.д.№454/14г. по описа на РОС е имало за предмет гаранционно-обезпечителната отговорност на болницата за осъществената оперативна интервенция, начиная действията от приемането на П.М. за лечение на 18.08.2008г., оформяне на съответната документация по операцията, вкл. информираното съгласие на пациента и извършване на операцията по отстраняване на част от щитовидната жлеза без П.М. да е била осведомена за вписаната диагноза в оформените от болницата при приема й документите и без да е давала съгласието си за такава.Съдът е длъжен да зачете формираната СПН по цитираното производство, като приеме, че така осъществените действия по време на болничното лечение, вкл. и относно упражнявания контрол от съответните лица върху дейността на д-р С.Георгиев, не са довели до твърдените от въззивницата вреди.В настоящото производство се претендира гаранционно-обезпечителната отговорност на болницата, но за действията на д-р А.Киселова и д-р С.Георгиев, извършени преди приема на 18.08.2008г., а именно неправилно поставената й диагноза в цитираните амбулаторен лист от 04.08.2008г. и направление за хоспитализация от 14.08.2008г., за които, както се изложи, въззиваемата болницата не отговаря по реда на чл.49 от ЗЗД.Касателно действията на д-р С.Георгиев по отстраняване на жизненоважен орган на въззивницата в следствие на което същата ще бъде на хормонозаместително лечение до края на живота си, следва да бъде посочено, че е налице влязло в сила на 19.01.2017г. /с постановяването на определение №45/19.01.2017г. по гр.д.№3528/16 по описа на ВКС,  III гр.о./ съдебно решение, постановено по гр.д.№454/14г. по описа на РОС, по предявения от П. М. против С.Георгиев иск с пр.осн. чл.45 от ЗЗД за присъждане обезщетение за вреди от посоченото действие, с което този иск е отхвърлен.След като изпълнителят не е извършил противоправно вредоносно деяние/несъответствие между правно дължимото, вкл. съгласно изискванията на Закон за здравето и съответния медицинския стандарт/ и фактически осъщественото поведение по повод възложената му работа по оказване на медицинска помощ, не би могло да се ангажира отговорността на възложителя.           

По изложените съображения съдът приема, че предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.Обжалваното решение като правилно следва да бъде потвърдено.На осн. чл.78, ал.3 от ГПК и чл.294, ал.2 от ГПК и направеното искане на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени сторените от нея разноски пред въззивна инстанция и тези, сторени пред ВКС.Претендирани са разноски от въззиваемата страна по гр.д.№3855/18г. по описа на ВКС-юрисконсултско възнаграждение.При настоящото разглеждане се претендира сумата от 800лв., представляваща адв.възнаграждение съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 02.03.2020г.За последното е направено възражение за прекомерност от насрещната страна, което съдът, с оглед цената на иска и предвиденото минимално възнаграждение в чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/04г. на ВАдвС при тази цена от 1 310лв., намира за неоснователно.По горецитираното дело определя на осн. чл.78, ал.8 от ГПК, вр.чл.25а, ал.3, пр.последно от НЗПП юрисконсултско възнаграждение в размер на 120лв. или общо следва да се присъди сумата от 920лв.

Водим от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №667/15.11.2012г., постановено по гр.д.№514/11г. по описа на ОС-Русе.

ОСЪЖДА П.М.Ц., ЕГН ********** да заплати на „УМБАЛ-Канев”АД, ЕИК ********* сумата от 920лв., представляваща съдебно-деловодни разноски, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.

 

Решението подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните пред Върховен касационен съд.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                           ЧЛЕНОВЕ:                                                                                                                                                                 ЧЛЕНОВЕ: