МОТИВИ към Присъда № 1,
постановена на 05.02.2018 год. по НОХД № 367/2017 год. по описа на Районен
съд Раднево.
Подсъдимият И.А.Ч., ЕГН: **********, роден на *** г. в
гр.П., живущ ***, български гражданин, със средно образование, работи в „А.“АД
гр.К., неосъждан, не е женен, е предаден на съд по реда на Глава ХХVІІ-ма от
НПК по обвинение в това, че на неустановена дата през м.Юни/Юли 2016 г. в с.Б., общ.Р., се
съвкупил с Р.А.Д., ЕГН **********, ненавършила 14 годишна възраст -
престъпление по чл.151, ал.1 от НК.
Представителят на Районна прокуратура
гр.Р. поддържа обвинението, като
доказано по несъмнен начин и предвид характера на проведеното съдебно
производство пледира за индивидуализация на наказанието при условията на
чл.58а, във вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК, а именно лишаване от свобода, което
бъде отложено по реда на чл.66 НК.
В съдебно заседание пострадалото лице Р.А.Д.
ЕГН ********** - малолетна и към настоящия момент, се явява лично заедно с
нейния повереник адв.В., който заявява, че пострадалата няма имуществени
претенции към подсъдимия, не желае да се конституира като граждански ищец и/или
частен обвинител в наказателния процес.
Подсъдимият И.А.Ч. се явява в съдебно
заседание, признава се за виновен, дава съгласие за провеждане на съдебното
производство по реда на Глава ХХVІІ от НПК – „съкратено съдебно следствие пред
първата инстанция”. Предвид това съдът, на основание чл.372, ал.4, във вр.с чл.
371, т.2 НПК прие, че направеното в хода на съкратеното съдебно следствие
самопризнание на подсъдимия се подкрепя по несъмнен и категоричен начин от
всички останали доказателства по делото, поради което и обяви, че ще го ползва
при постановяване на присъдата без да бъдат събирани доказателства относно
фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Защитникът на подсъдимия адв.Вътков
също намира, че са налице всички обективни предпоставки за приключване на
делото по реда на съкратеното съдебно следствие и определяне на минимално
наказание лишаване от свобода, изтърпяването на което бъде отложено по реда на
чл.66,ал.1 от НК с подходящ изпитателен срок.
След преценка на събраните доказателства и при
отчитане изискванията, вписани в чл.373,ал.3 от НПК, съдът прие за установено
следното от фактическа страна:
Преди около три години, св. Д. и
най-малката й дъщеря - св. Р.Д., родена на *** ***. След това двете се преместили
на квартира в с.Б., тъй като св. М.Д. си намерила работа в местен магазин. Св.Р.Д.
учила в училището в с.К., общ.Р. По време на лятната ваканция, през месец юни
2016 година се запознала с обвиняемият, който в продължение на три години
живеел и работил в А. Връзката им се задълбочила, св. Р.Д. искала да има
сексуален контакт с него. С цел да не разберат родителите им, двамата правили
секс много пъти в колата на подсъдимият в с.Б. В края на лятната ваканция взело
да й прилошава. На майка й и направило впечатление, че започнала да спи повече,
апетита и се усилил, била отмаляла. След като една сутрин й споделила, че и е
лошо и че повръща, св.М.Д. я завела на преглед при лекар. След като било
установено, че няма симптоми на настинка и грип е била изпратена за преглед при
гинеколог. Бременността и е установена от доктор Нейков МБАЛ гр. гр.К.
Разбирайки че дъщеря й е бременна, св.М.Д. останала изненадана. Същата не
предполагала, че дъщеря й е бременна. Искала да разбере от самата нея какво е
станало, но не успяла тъй като дъщеря й не искала да сподели с нея. Настояла да
направи аборт, но св.Р.Д. не пожелала. След като разговаряла с лекаря установил
бременността и въпреки, че й била много ядосана, като майка се съгласила да
запази детето си. Продължила с опитите си да разбере кой е бащата на детето, но
безуспешно в самото начало. Тъй като населеното място в което живеели било
малко, решила двете да се преместят да живеят в гр.С. З. с цел да я предпази от
приказките на хората.
На 10.03.2017 година, св.Р.Д. родила сина си А. в
болницата в гр.К. ДСП гр.С. З. са уведомили за случая РП гр.С. З. В
първоначалните си разпити, св.Р.Д., не посочвала истината и твърдяла, че е
забременяла на купон в гр.С. З. на който била с непознати за нея хора. В
последствие видно от разпита и от 02.10.2017 година е посочила действителната
ситуация.
Извършеното от подсъдимият И.А.Ч.
деяние осъществява състава на престъпление по чл.151, ал.1 от НК, като на
неустановена дата през м.Юни/Юли 2016
г. в с.Б., общ.Р., се съвкупил с Р.А.Д., ЕГН **********,
ненавършила 14 годишна възраст.
Така възприетата фактическа обстановка
се доказва по несъмнен и категоричен начин от събраните в съдебно заседание доказателства,
посредством приложените по ДП № 327зм - 284/2017 г. по описа на РУ Раднево
писмени доказателствени средства, както и чрез показанията на свидетелите
приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им по реда на чл.283
от НПК. Установените обстоятелства се подкрепят изцяло и от самопризнанието на
подсъдимия и одобрени от съда по реда на чл.372,ал.4, във вр. с чл. 371, т.2 от НПК. Ето защо и с оглед на установената в хода на съкратеното съдебно следствие
фактическа обстановка, и при отчитане на заложеното в чл.373,ал.3 НПК съдът
прие за доказано по безспорен и несъмнен
начин, че подсъдимия И.А.Ч. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъпление, субсумирано от разпоредбата на чл.151,ал.1 от НК,
описано в обвинителния акт, за което е предаден на съд.
Престъпното съвкупление обхванато от
нормата на чл.151,ал.1 НК се характеризира с
особеното качество на пострадалия – в случая малолетно лице, у което
липсата на съгласие за съвкупление е без правно значение. Това е така, тъй като
дори и при наличие на подобно съгласие, какъвто е инкриминираният
случай,съгласието на пострадалата не води до отпадане на престъпния характер на
деянието на подсъдимия. Безспорно е, че към периода, в който е осъществено
инкриминираното деяние пострадалата Д. не е била навършила 14-години, тъй като
е родена на ***г. Със знанието за възрастта на пострадалата, при нейно съгласие
подсъдимият е осъществил съвкупление с нея, като от субективна страна деянието
му е извършено виновно, при пряк умисъл, обективиран в конкретните му
действия. Подсъдимият е съзнавал, че
извършва съвкупление с малолетната Д., която не е навършила 14-годишна възраст,
като във волево отношение е желаел извършването му.
При индивидуализацията на наказанието,
при спазване на императивните изисквания на чл. 373, ал.2 от НПК, съдът прие,
че наказанието на подсъдимия Ч. несъмнено следва да бъде определено съгласно
правилата на чл.58а НК. В актуалната си редакция този текст предвижда две
отделни възможности при индивидуализация на наказанието – първата е по ал.1, а
втората по ал.4 – вариант, който в случая би бил по-благоприятен с оглед
възможността за определяне на наказанието лишаване от свобода под специалния
минимум, за което обаче е необходимо съдът да констатира наличие на
многобройни, респ. едно, но изключително смекчаващо вината обстоятелство. В
настоящият казус съдът прие, че наказанието следва да се определи в хипотезата
на чл.58а, ал.4, във вр. с чл.55, ал.1, т.1 НК, като отчете, че са налице
многобройни смекчаващи вината обстоятелства, а именно: чистото съдебно минало,
младостта на подсъдимия и направеното в хода на съкратеното съдебно следствие
самопризнание, което няма пречка също да се отчита като смекчаващо вината
обстоятелство, доколкото в случая покрива комплекса от обстоятелства посочен в
т.7 от ТР №1/06.04.2009г. по т.д.№1/2008 г. на ОСНК. Като единствено отегчаващо
вината обстоятелство съдът отчитайки и продължавания характер на престъплението
прие, че посредством подобно съвкупление се създава и реална опасност за
преждевременна и нежелана бременност. Наказанието предвидено от законодателя в
санкционната част на нормата по чл.151,ал.1 от НК е от 2 до 6 години, поради
което и отчитайки наличието на специален минимум непозволяващ замяната на
наказанието лишаване от свобода с друг вид наказание, съдът го определи под
минимума, а именно в размер на ПЕТ МЕСЕЦА лишаване от свобода, отчитайки, че в
този размер успешно ще бъдат реализирани целите визирани в чл.36 НК. Отчитайки
липсата на каквито и да било негативни последици в личностовото развитие на
пострадалата, липсата на данни за последвали психотични епизоди или други
психопатологични феномени, съдът прие, че целите на наказанието по чл.36 НК
биха се постигнали успешно и без неговото ефективно изтърпяване. Ето защо и на
основание чл.66,ал.1 НК съдът отложи ефективното изтърпяване на наложеното
наказание за изпитателен срок от 3 /три/ години, считано от влизане на
присъдата в сила. Посредством разпоредбата на чл.66, ал.1 НК законодателят
акцентира на първо място върху поправянето на подсъдимия, но същевременно не
игнорира търсенето на общо превантивния ефект на наказанието. Известно е, че за
да може една санкция да въздейства възпитателно и предупредително върху другите
членове на обществото, тя трябва да бъде справедлива, т. е. обемът наказателна
принуда, приложена по отношение на подсъдимия, да съответства на неговата и на
извършеното престъпление обществена опасност и морална укоримост. Така
отчетеното, отнесено към занижената
обществена опасност (мотивирана по-горе) на конкретното деяние показва,
че определеното по вид и размер условно наказание лишаване от свобода напълно
съответства на тежестта на извършеното престъпление, като е справедлив отговор
на обществената му опасност и морална укоримост.
Водим от изложените съображения, съдът
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СЪСТАВА: