Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1407 23.10.2020
г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Бургас, XVI-ти състав, на петнадесети октомври две хиляди и двадесета
година, в публично заседание, в следния състав:
Председател: ДАНИЕЛА ДРАГНЕВА
Членове: ВЕСЕЛИН ЕНЧЕВ
ДИМИТЪР ГАЛЬОВ
Секретар: С. Х.
Прокурор: Христо Колев
като разгледа докладването от съдията Д.Гальов КАНД № 1825 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.63, ал.1, изр.2 от Закона за административните нарушения и
наказания (ЗАНН), вр. чл.348 от Наказателно-процесуалния кодекс НПК), вр.
чл.208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба от „БТК“ЕАД, със
седалище и адрес: гр.София, бул.“Цариградско шосе“№ 115И, против Решение № 745/
02.07.2020г., постановено по НАХД № 1026/2020г. по описа на Районен съд – гр.Бургас,
с което е потвърдено Наказателно постановление № 44312
от 06.01.2020г., издадено от Регионална дирекция за областите Бургас, Сливен и
Ямбол, със седалище –Бургас към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при
Комисията за защита на потребителите. С посоченото НП, на основание чл.222а,
във връзка с чл.113, ал.1 от Закона за защита на потребителите на дружеството- касатор
е наложена „имуществена санкция“ в
размер на 500 /петстотин/ лева.
Касационният жалбоподател намира оспореното решение за
неправилно поради противоречие с приложимите материалноправни и
процесуалноправни разпоредби. Оспорва се наличието на нарушение, за което да се
налага такава санкция. Сочи се материална и процесуална незаконосъобразност на
оспореното пред съда наказателно постановление, които съдът не констатирал.
Позовава се на факта, че протоколът от извършеният преглед пред друг сервиз не
бил предявен на санкционираното лице и дружеството не могло да се запознае с
неговото съдържание. Според касатора, неправилно било придаването на по-голяма
доказателствена стойност на протокола от втория сервиз, в каквато насока са се
произнесли наказващия орган и съда. РС-Бургас неправилно пренебрегнал наличните
по преписката доказателства и направил собствено заключение за вида и причината
за проявилия се дефект на стоката, а подобно решение изисквало технически
познания. При това положение становището на сервизните специалисти е от
съществено значение за развитие на това производство, а според касатора не било
взето под внимание при постановяване на оспорения съдебен акт. Не била посочена
правилно датата на извършване на нарушението- 20.05.2019г., тъй като това била
датата на извършената диагностика на оторизирания сервиз. Излагат се доводи и
за неправилно посочване мястото на нарушението. Освен това, според касационния
жалбоподател не било изследвано и обстоятелството дали правото на потребителя е
упражнено в срока по чл.115 от ЗЗП, за да се прецени дали нормата на чл.113, ал.1
от ЗЗП е приложима въобще в този случай. Не било преверено кога е закупено
устройството обект на диагностика от двата сервиза. Решаващият съд не
констатирал липсата на тези факти и неправилно потвърдил НП, вместо да го
отмени, като незаконосъобразно. Иска се оспорваното решение да бъде отменено и
вместо него да бъде решено делото по същество, като се отмени изцяло наказателното
постановление. Не се сочат нови писмени доказателства.
Оплакванията в жалбата съдът квалифицира по чл.348,
ал.1, т.1 и т.2 от НПК – неправилно решение поради противоречие с
материалноправни норми и допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила.
В съдебно заседание, касаторът редовно призован, не
изпраща представител.
Ответникът по касация не взема становище по касационната жалба и не изпраща представител в откритото
съдебно заседание.
Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава
заключение за неоснователност на оспорването и предлага да бъде потвърдено
решението на РС.
След
като прецени доводите и становищата на страните и събраните по делото
доказателства, въз основа разпоредбите на закона, Административен съд – Бургас,
в настоящия състав, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Касационната
жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна
страна, по смисъла на чл.210, ал.1 от АПК, за която съдебният акт бил
неблагоприятен и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради
което се явява процесуално ДОПУСТИМА. Констатираното налага да бъде разгледана
по същество, при което съдът намери следното:
Производството
пред Районен съд – гр.Бургас било образувано по жалба на „БТК“ ЕАД, против Наказателно
постановление № 44312 от 06.01.2020г., издадено от Регионална дирекция за
областите Бургас, Сливен и Ямбол, със седалище –Бургас към на Главна дирекция
„Контрол на пазара“ при Комисията за защита на потребителите, с което на
основание чл.222а от ЗЗП, във връзка с чл.113, ал.1 от Закона за защита на
потребителите /ЗЗП/, за нарушение по посочения законов текст на дружеството
била наложена „имуществена санкция“ в
размер на 500 лв.
С оспореният съдебен
акт е потвърдено наказателното постановление, а за да постанови това решение
съдът приел, че вмененото на дружеството-оператор
административно нарушение е извършено действително и е надлежно доказано. Съдът
е изложил в решението си аргументи за липса на допуснати нарушения на правото
на защита на подведеното под отговорност лице, включително за наличие на
необходимите реквизити на съставения акт и НП, съгласно чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
Обсъдени са гласните и писмените доказателства, събрани в хода на
производството и е обоснован извод, че извършеното нарушение е доказано по
несъмнен начин. Коментирано е и времето, когато е извършен ремонт на телефона, с признаване на гаранцията на
производителя, в друг сервиз /на SONY/, което потвърждава
тезата на административнонаказащият орган, че в законният срок, търговецът не
привел стоката в съответствие с договора за продажба и с това си бездействие
осъществил състава на процесното нарушение. Като обусловил извод и за
съответствие на наложената по вид и размер санкция с указаното в закона, решаващият
състав потвърдил НП.
Настоящият касационен състав
счита, че решението на
БРС е ПРАВИЛНО.
Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд
подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК
по реда на глава ХІІ от АПК. Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само
посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи
служебно.
Съдебното решение е съобразено с указанията на
материалния закон и процесуалните правила. При постановяването му, съдът е
изследвал фактическата обстановка и е направил анализ на събраните по делото
доказателства. Изложените съображения за осъществено нарушение от страна на
дружеството-жалбоподател, за което му е наложена имуществената санкция се
споделят и от настоящият съдебен състав. Касационната инстанция счита, че при ангажиране отговорността на „БТК“
ЕАД не са ограничени правото на защита на дружеството, нито му е
възпрепятствана възможността за ангажиране на доказателства в процеса.
Обвинението е формулирано ясно и точно, като са описани подробно в акта и в НП
фактите на които се основава наложената санкция. В материалите по преписката е
приложен и цитираният от касатора протокол от друг сервиз, на който се позовават
наказващия орган и съда в преценката си за осъщественото нарушение. Никой не е
препятствал жалбоподателя да се запознае с приложените по делото доказателства
и да направи евентуални искания, поради което доводът, че този протокол не е
бил предявяван на дружеството и същото не се запознало с неговото съдържание е
несъстоятелен. На всяка от страните е осигурена възможност да се запознае с
ангажираните доказателства и да изложи становище, както и евентуално да оспори
някои от тях, но подобни факти не се установяват.
Противно на изложеното, именно с факта, че
дефектът на устройството е отстранен с признаване на гаранцията е доказано и
обстоятелството, че е спазен срока за предявяване на такава рекламация, защото
в противен случай никой сервиз не би приел подобна стока. Неоснователни са
доводите на касатора, че не било изследвано обстоятелството кога е закупена
вещта, обект на техническа диагностика. Видно от представените по преписката
писмени доказателства, телефонът е закупен на 09.12.2017г., което се установява
дори от съдържанието на сервизната карта от 12.05.2019г. за „отказана гаранция поради извънгаранционен
дефект“, на който документ и касаторът се позовава. От нейното съдържание
ясно се установява, че датата на продажба е именно 09.12.2017г., поради
което очевидно е съществувало към този момент /12.05.2019г./ правото на
потребителя по Закона за защита на потребителите, респективно търговецът има
корелативното задължение, съгласно чл.113, ал.1 от ЗЗП, при положение, че
гаранцията е за период от 2 години, а за последното не се и спори. В този
смисъл, търговецът очевидно не е
изпълнил задължението си да приведе стоката в съответствие с договора за
продажба, тъй като с отказване гаранционното обслужване на този телефон,
съгласно Констативен протокол от 20.05.2019г. продавачът е осъществил
изпълнителното деяние на нарушението, изразяващо се в бездействие да изпълни
вменените му по договора и законодателството задължения.
Всички факти и обстоятелства относно
задължителните реквизити на акта и НП са описани и не е нарушено правото на
защита на подведеното под отговорност юридическо лице. Въпросът за вината не
може да се обсъжда, тъй като се налага санкция за т.нар. обективна /безвиновна/
отговорност на това лице.
Неоснователен е аргумента на касатора, че
на становището на един сервиз е придадена по-голяма доказателствена стойност от
това на друг. Още по-малко, че подобно решение изисква специални знания,
каквито съдът нямал. Всъщност, касаторът сам си противоречи, като първо
заявява, че становището на единият сервиз е прието за меродавно в ущърб на
становището на другия сервиз, а на следващо място сочи, че съдът нямал
специални технически познания, за да „пренебрегва наличните по преписката
доказателства“. Именно защото съдът е анализирал наличните по преписката доказателства
е обоснован извода, че гаранцията е следвало да бъде уважена, както впрочем е
сторил оторизиран сервиз на производителя „SONY“, поради което и при липсата на изрично оспорване на това
писмено доказателство, не са налице причини, поради които съдът да го изключи
от доказателствената маса. Нещо повече, именно този сервиз, който се явява
трето лице в хода на административнонаказателното производство и което лице
няма никакво отношение към реализиране отговорността на касатора може да даде
най-обективно становище. В този смисъл, съдът е обосновал констатациите си
именно на годни доказателствени източници, изхождащи от лица с необходимата
техническа компетентност, а последната не може да се оспорва за първи път пред
касационната инстанция.
По изложените съображения, настоящият
касационен състав намира, че първоинстанционното
съдебно решение, с което процесното НП е потвърдено изцяло е валидно, допустимо
и правилно, от което произтича и оставянето му в сила, респективно жалбата е
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, вр. с чл.218 от АПК, във
връзка с чл.63, ал.1, изр.2-ро от ЗАНН, Административен съд – Бургас, ХVI-ти състав Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 745 от 02.07.2020г.,
постановено по НАХД № 1026 от 2020г. по описа на Районен съд – гр.Бургас.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на обжалване и протест.
Председател: Членове:
1. 2.