Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 03.09.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
3
състав, в заседание при
закрити врати на тридесет и първи август две хиляди и двадесета година, в
състав:
СЪДИЯ:
Венета
Цветкова
при
секретаря Румяна Аврамова, като разгледа
т.д. № 1211/2020 г., намери следното:
Производството
е по реда на чл. 625 и сл. ТЗ.
Молителят Т.Х.Р. ЕООД, ЕИК: ********твърди, че е кредитор
на А.Т.Е. ЕООД, ЕИК: ******** и има от ответника изискуеми и непогасени
парични вземания. Счита, че ответникът е изпаднал в състояние на
неплатежоспособност.
Молителят
носи тежест да докаже следните факти и обстоятелства: съществуването на
вземанията си към ответника по основание и размер, така както са посочени в
молбата по чл.625 от ТЗ, вкл., че те са парични, изискуеми и произтичат от
търговска сделка по см. на чл. 286 от ТЗ, от търговската му дейност; че е
налице състояние на неплатежоспособност на ответника, изразяващо се в
невъзможност на последния да изпълни очертаните в чл. 608 ал. 1 от ТЗ по вид вземания; датата, на която
ответникът е спрял плащанията по свои изискуеми задължения. Следва да установи в производството и че
ответникът има достатъчно имущество, с което да могат да се покрият началните
разноски по см. на чл.629б,
ал.2 от ТЗ в производството по несъстоятелност, с оглед избягването на хипотезата
на чл.632 ал.1 от ТЗ.
Ответникът
носи тежест да докаже, че
затрудненията му са временни или че има имущество, достатъчно за покриване на
задълженията му, без опасност за интересите на кредиторите, тоест, че е в
състояние да изпълнява задълженията си, възникнали от търговската му дейност.
На първо място, следва да се посочи, че ответникът като
търговец по смисъла на чл. 1, ал. 2 ТЗ е сред лицата, спрямо които може да се
открие производство по несъстоятелност.
На второ място, съдът намира за доказано и
обстоятелството, че ищецът е кредитор,
притежаващ изискуемо парично вземане по см. на чл. 608, ал. 1, т. 1 ТЗ - породено от или отнасящо се до
търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение,
прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването й по следните съображения. Този факт се установява от
представените по делото доказателства. Видно от договори за оперативен лизинг от
15.01.2019 година, ответникът е поел задължение да заплаща месечни
възнаграждения за ползване на предоставените му лизингови вещи /влекачи/ по
осем броя договори. Предоставяне на вещите се установява от приложените,
двустранно подписани приемо-предавателни протоколи. Или, доказаха се установени
между страните облигационни отношения, във връзка с които за ответника са
възникнали парични задължения за заплащане на дължимо възнаграждение по
договорите. От заключението на вещото лице по съдебно – счетоводната
експертиза, което съдът кредитира като мотивирано, пълно и ясно, се установява,
че общо дължимите и изискуемо /предвид установените срокове за плащане на
вноските по всеки от договорите/ вземания са в размер на 173 361,14 лева, като
вещото лице е взело предвид и извършените от ответното дружество плащания по
договорите. Същевременно, доказателства за погасяване на посочените вземания не
са представени.
Ето защо молителят притежава срещу ответника изискуеми
парични вземания, породени от търговска сделка по смисъла на чл. 608, ал. 1, т.
1 ТЗ, поради което притежава активна материалноправна легитимация на кредитор да иска
откриване на производство по несъстоятелност спрямо ответника.
Съгласно чл. 607а ТЗ материалноправни основания за
откриване на производство по несъстоятелност са следните имуществени състояния
на длъжника: неплатежоспособност - общо основание, приложимо спрямо всички
видове длъжници и свръхзадълженост - специално основание, приложимо спрямо
капиталовите търговски дружества по смисъла на чл. 64, ал. 3 ТЗ. В конкретния
случай молителят са е позовал на неплатежоспособността като основание за откриване
производство по несъстоятелност.
Според чл. 608, ал. 1 ТЗ неплатежоспособен е търговец,
който не е в състояние да изпълни изискуемо парично
задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, публичноправно
задължение на държавата или общините, свързано с търговската му дейност или задължение по частно
държавно вземане. Едновременно с това, за
наличието на неплатежоспособност, предвид нормата на чл. 631 ТЗ, следва да се установи и че затрудненията
на длъжника не са временни или
че той не разполага с
имущество, достатъчно за покриване на задълженията, без опасност за интересите
на кредиторите и именно това са причините за неизпълнението. След измененията
с ДВ, бр. 105/2016 година, законът установява три презумпции за
неплатежоспособност – по чл. 608, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 ТЗ. В конкретния случай
не са приложими тези по ал. 2 и ал. 4 от ТЗ, но се установява втората презумпция
– предполага се, че е неплатежоспособен онзи търговец, който е спрял
плащанията, без значение дали по всички или само на част от изискуемите си
задължения, стига те да са от вида по изчерпателно изброените в чл. 608, ал. 1 ТЗ. Според вещото лице, длъжникът е спрял плащанията на своите изискуми парични
задължения по търговските сделки по договорите за лизинг с молителя.
Презумпцята не е оборена в процеса.
Неплатежоспособността е обективно
съществуващо имуществено състояние на длъжника, характеризиращо се с трайна
невъзможност на същия да изпълни посочено в чл. 608, ал. 1 ТЗ изискуемо парично
задължение чрез наличните си парични и други реално ликвидни активи, то е и извън волята на задълженото лице. Тоест, длъжникът
следва да установи, че разполага с налични
парични средства или непарични активи, които могат в кратък срок да се
преобразуват в парични средства /при това на
цена, близка до пазарната/, посредством които да покрие своите задължения и
което да не доведе до преустановяване
на търговската му дейност и засягане интересите на кредитори с още неизискуеми
вземания. Релевантните за
платежоспособността на длъжника са краткотрайните /текущи/ активи, които
се категоризират на материални
запаси /суровини и материали, незавършено производство, стоки и готова
продукция, предоставени аванси/, краткосрочни вземания /с падеж до 1 година/,
краткосрочни инвестиции /акции, облигации, дялове и др. подобни, закупени със
спекулативна цел - т.е. за препродажба/ и парични средства /в брой или по
банкови сметки/. Краткотрайните активи на предприятието, за разлика от
дълготрайните активи, които се използват за повече от един отчетен период /1
година/, участват еднократно в производствения процес, при което за длъжника са
налице текущи постъпления, които именно са източник на средствата за погасяване
на краткосрочните, съответно текущите, задължения при едно действащо
предприятие. Същевременно, формалното счетоводно класифициране на даден актив
като краткотраен не е достатъчно за годността му да служи за обосноваване на
платежоспособността на длъжника /самото осчетоводяване не всякога отразява реалността и счетоводните
регистри са частни документи на самия длъжник, който има интерес да включва в
тях само изгодни за себе си обстоятелства/. Ето защо, независимо от
счетоводното класифициране на даден актив като краткотраен, същият е от
значение за платежоспособността на длъжника единствено ако реално съществува и
ако е реално ликвиден /събираем/ в кратък срок. Съответно - длъжникът е
неплатежоспособен ако не притежава подобни краткотрайни и реално ликвидни
активи, достатъчни да покрият всичките му изискуеми парични задължения от вида
на чл. 608, ал. 1 ТЗ. За да бъде открито производство по несъстоятелност
е необходимо, също така,
състоянието на неплатежоспособност/съответно – свръхзадълженост/ да е налице към момента на устните състезания по
делото. Относно неплатежоспособността, това означава към този
момент да се установи че длъжникът не разполага с
реално ликвидни активи, достатъчни да покрият всичките му установени изискуеми
парични задължения и затрудненията му да не са временни по смисъла на чл. 631 ТЗ /влошеното финансово състояние на длъжника следва да има траен характер, който се извлича
от цялостен финансово-икономически анализ на дейността в
продължителен период назад/. Неизпълнението
на изискуемите вземания трябва, също така, да е в пряка причинна връзка с
влошеното икономическо състояние, както беше посочено.
От събраните по делото доказателства – заключението на
вещото лице и постъпилите в изпълнение разпорежданията на съда писмени
доказателства, се установява, че към датата
на устните състезания е налице посоченото основание за откриване производство
по несъстоятелност по чл.
608, ал. 1 ТЗ – неплатежоспособност.
От една страна, не се доказа ответникът да притежава,
каквото и да е движимо или недвижимо имущество. От друга страна, вещото лице е
констатирало, че от 2015 година и към датата на изготвяне на заключението,
търговецът няма наети по трудов договор лица и от м. 06.2017 година няма
извършвани покупки или продажби, тоест, не е осъществявало стопанска дейност.
Не се установява и дружеството да разполага с налични парични средства по
сметки или на каса.
Следователно, при наличието на презумпцията в закона и
липсата на каквито и да е доказателства, която я оборват, може да се приеме за
доказано в процеса, че с оглед съществуващите задължения и техния размер и
липсата на каквато и да е дейност и имущество, притежавано от ответника,
последният обективно е в невъзможност с краткотрайните си активи да покрие
краткосрочните си задължения и поеме дължимите плащания, а липсата на стопанска
дейност на предприятието сочи и на липса на перспектива в евентуален бъдещ
момент това да стане възможно. Последното определя финансовото състоянието на
ответника като трайно влошено и необратимо.
Следователно се установи състояние на
неплатежоспособност, което е относимо и към момента на даване ход на устните
състезания. Ответникът е в състояние на
трайна невъзможност за изпълнение на изискуемите си парични задължения чрез
наличните си краткотрайни и реално ликвидни активи, както и неговото имущество не е достатъчно да ги покрие. Ответникът не твърди и не доказва реална перспектива за подобряване на
финансово-икономическото си състояние, нито пък погасяване на изискуемите
задължения, вкл. тези възникнали от договорите с молителя.
Следва, съответно, да се определи началната дата на неплатежоспособността. Началната дата е най-ранната, установена по делото дата,
към която са налице всички елементи от фактическия състав на
неплатежоспособността. Тя се определя според най-ранния падеж на изискуемо
непогасено парично задължение, при условие, че към този момент са налице и
останалите предпоставки на чл. 608, ал. 1 ТЗ с оглед общото икономическо
състояние на длъжника. В случая тази най-ранната дата е 05.07.2019 г., към който момент е установено, както наличието
на изискуеми непогасени парични задължения, тоест-
спиране на плащанията, така и липсата на дейност и имущество на търговеца.
Както беше посочено, по делото липсват данни за налични
активи на търговеца. Според чл. 629б, ал. 4 ТЗ на този етап от производството
„налично имущество“ по смисъла на чл. 629б, ал. 1 ТЗ са само наличните парични
средства, а не други активи, подлежащи на осребряване, доколкото възможността
за предварително осребряване е ограничена с предварителното съгласие на събранието
на кредиторите. Такива ответникът не доказа да притежава. Ето защо съдът следва
да приложи разпоредбата на чл. 632, ал. 1 ТЗ.
Ищецът няма искане за присъждане на разноски.
Така мотивиран и на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ, Софийски
градски съд,
Р Е
Ш И
ОБЯВЯВА неплатежоспособността на А.Т.Е. ЕООД, ЕИК: ******** и ОПРЕДЕЛЯ
началната й дата - 05.07.2019 година.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност на длъжника А.Т.Е. ЕООД, ЕИК: ********.
ОБЯВЯВА В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ А.Т.Е. ЕООД, ЕИК: ********.
НАЛАГА обща възбрана и запор върху имуществото на А.Т.Е. ЕООД, ЕИК:
********.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване на дейността на предприятието на А.Т.Е. ЕООД, ЕИК: ********.
СПИРА
производството по несъстоятелност на А.Т.Е. ЕООД, ЕИК: ********.
УКАЗВА
на кредиторите, че в случай, че в едногодишен
срок от вписване на решението не представят доказателства за наличие на достатъчно
имущество, което да покрие разноските в производството или не предплатят разноски
в размер на 3 000 лева, същото ще бъде прекратено и ще се постанови заличаване
на длъжника.
РЕШЕНИЕТО подлежи на незабавно изпълнение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд - София в
седмодневен срок от вписването му в Търговския регистър.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на Агенцията по вписванията
за вписване на решението в Търговския регистър, на основание чл. 622 ТЗ.
Решението да се впише в Книгата по чл. 634в от ТЗ, която
се води при СГС, ТО.
Делото да се докладва при постъпване на молба
за възобновяване на производството по реда на чл. 632, ал. 2 ТЗ или след
изтичане на една година от датата на вписване на решението в Търговския
регистър.
СЪДИЯ: