Р Е Ш Е Н И Е
№ 31
гр. Враца, 05.01.2024
г.
в
името на народа
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, IV състав, в открито заседание на 07
декември две хиляди двадесет и трета година, в състав:
АДМ.
СЪДИЯ: НЕДЕЛИН ЙОРДАНОВ
при секретаря Стела Бобойчева, като разгледа докладваното от съдия ЙОРДАНОВ
адм. дело № 576 по описа на АдмС – Враца
за 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс
(АПК), вр. чл.
215, ал. 1,
във вр. чл.
214, т. 2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).
Образувано
е по жалба на А.З.Б. и Р.С.Б.,***, чрез адв.М., против Заповед №
1550/20.09.2023г., издадена от *** на Община Враца, с която на основание чл.44,
ал.2 ЗМСМА във вр. с чл.225а, ал.1 от ЗУТ е наредено да бъде премахнат строеж:
„Н.“, находящ се в УПИ ХVIII-180,
кв.161 по плана на ЦГЧ ******************. В жалбата се твърди, че обектът,
чието премахване е постановено, неправилно е квалифициран като второстепенна
постройка на допълващо застрояване, а всъщност според начина на изпълнение
същият съответства на характеристиките на „Преместваем обект“, дадени в пар.5, т.80
от ДР ЗУТ. Не отговаряло на истината според жалбоподателите и изложеното в
заповедта, че процесният навес е разположен върху цялата площ на имота и част
от тротоара към ****************“. Считат също, че строежът чието премахване е
разпоредено, не е индивидуализиран. Поддържат и довод за несъответствие на
правните основания за издаване на оспорената заповед на направените констатации
от административния орган. Отправя се искане за отмяна на заповедта, като
незаконосъобразна с присъждане на направените по делото разноски. Жалбата се
поддържа, чрез процесуалния представител адв.М., която в съдебно заседание и в
представена писмена защита моли за уважаването й.
Ответникът
- кмет на Община Враца, чрез юр.к. * в с.з. оспорва жалбата и изразява становище
за нейната неоснователност. В представено писмено становище поддържа доводи, че
обектът, предмет на заповедта представлява строеж и не отговаря не легалната
дефиниция за преместваем обект. Счита за несъотвестващи на приложените по
делото доказателства изводите, направени в заключението на СТЕ.
Административен
съд – Враца, като прецени доказателствата по делото, доводите и съображенията
на страните, прие за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателите
са собственици при равни права на УПИ ХVIII-180,
кв.161, по плана на „ЦГЧ“, *** с административен адрес: *************по силата
на НА № 177 от 13.11.2009г., том III,
нот.дело № 443/2009г. на нотариус **.,*** действие РС Враца.
С Констативен акт №7/16.06.2023г.,
служители на Община Враца, извършили проверка на строеж „Н.“, находящ се в
посочения УПИ и установили, че същият е извършен без да е разрешен съгласно
ЗУТ, в нарушение на чл.148, ал.1 от ЗУТ. Жалбоподатлката-собственик на имота Р.Б.
е представила декларация от 16.06.2023г., съгласно пар.184, ал.8 от ЗУТ, с
която е декларирала, че строежа „Н.“ с термопанели и метална конструкция е
започнат м.април 2023г. и не е завършен.
С
оспорената в настоящото производство заповед № 1550/20.09.2023г., издадена от ***
на Община Враца, на основание чл.44, ал.2 ЗМСМА във вр. с чл.225а, ал.1 от ЗУТ
е наредено да бъде премахнат строеж: „Н.“, находящ се в УПИ ХVIII-180,
кв.161 по плана на ЦГЧ **, с адм.адрес: ***. Според изложените в заповедта
мотиви съгласно описаното в Констативен акт № 7 / 16.06.2023
г., строежът представлява навес с площ от около 270 кв. м, с метална носеща
конструкция, метални колони, метални покривни ферми, метални столици, метални
надлъжни греди и противоветрови връзки, разположен в у.п.и. XVIII-180, кв. 161
по плана на „ЦГЧ“, ***, върху цялата площ на имота и част от тротоара към ***
Ограждащите стени и горното покритие са изпълнени от термопанели. На
регулационните линии към съседните урегулирани имоти и на уличната регулационна
линия към *** са изпълнени бетонови ивични основи с максимална височина от
бетонната настилка около 0,90 м. Височината на ограждащите стени към у. п. и. XVII-178
в южната част е ~ 3,10 м, в северната част е ~ 4,00 м, на страничната регулация
към у. п. и. XIX-179 е ~ 4,50 м и към уличната регулация на *** средната
височина е 3,30 м. Покривът е изпълнен на две нива, с три ската и са монтирани
улуци на стрехите. От север покривът е едноскатен с височина при билото + 4,80
м. с наклон към съседен у. п. и. XIX-179 и височина при стрехата ~ 4,50 м. От
юг покривът на навеса е двускатен с наклон към съседен у. п. и. XVII-178 и към ***
с височина при билото ~ 4,00 м. Посочено е, че площта под навеса (целият имот)
е бетонирана. Строежът е захранен с ел. енергия, вода и канал. Изградена е и
мълниезащита. Строежът е квалифициран пета категория, съгласно чл. 137, ал. 1,
т. 5, б. „в“ от ЗУТ.
Административният
орган е счел за установено от събраните по преписката доказателства, че
описаният навес е изграден от метална носеща конструкция, трайно прикрепен към
стоманобетонова плоча в имота, който се използва за търговска дейност, като с
оглед установения начин на изграждане на навеса, независимо от материала от
който е направен и трайното му свързване към бетоновата плоча, същият
представлява строеж - второстепенна постройка на допълващо застрояване,
съгласно чл. 41 от ЗУТ. Приел е, че предвид времето на изграждане (месец април
2023 г.), за гореописания строеж не са изпълнени условията за търпимост,
уредени в разпоредбата на § 127 от Преходните разпоредби на Закона за
устройство на територията.
Счел
е с оглед на изложеното, че безспорно е установен незаконен строеж по смисъла
на чл. 225, ал. 2, т. 1 от ЗУТ, подлежащ на премахване, в който смисъл е издал
и оспорената заповед, съдържаща такова разпореждане и е определил едномесечен срок за
доброволното й изпълнение.
Представени
са предхождащи по време издаването на заповедта документи: Протокол от
29.03.2022г. за трасиране, означаване и координиране на процесния имот с
идентификатор 12259.1018.180 по КККР на **, издаден от правоспособно лице
инж.Спиридонов по възлагане от двамата собственици-жалбоподатели.
Заявление
вх. № 9400-0-1251/27.01.2023г., подадено от жалбоподателя А.Б. с искане на
основание чл.148, ал.1 от ЗУТ да му бъде издадено разрешение за строеж на
Модулен търговски обект /магазин/ за плодове и зеленчуци в УПИ ХVIII
и УПИ ХХХVIII-5,
кв.161 по плана на ** с адрес ***.
Към
заявлението е представена от ответника в с.з. и графична част за обекта, във
фаза: Схема за поставяне по чл.56, ал.1 от ЗУТ, изготвена от проектант ***.
Видно от отбелязването чрез поставения щемпел и подпис върху същата, на
основание чл.142 и чл.145 от ЗУТ главният архитект на Община Враца е съгласувал
и одобрил Технически/Работен/ проект на 27.01.2023г.
Издадено
е Разрешение за поставяне № 4/27.01.2023г. на главния архитект на Община Враца
за монтиране на „Модулен търговски обект /магазин/ за плодове и зеленчуци“ в
поземлен имот с идентификатор 12259.1018.180 по КККР на ***/УПИ XVIII-180,
кв.161 по плана на ***/.
По
делото е назначена и изслушана СТЕ за отговори на задачи, формулирани във
връзка с предпоставките за приложението на пар.5, т.80 от ДР ЗУТ, дефиниращ
понятието „Преместваем обект“. Съгласно заключението на вещото лице в УПИ
XVIII-180, кв.161 по плана на *** /имот с идент. 12259.1018.180 по КККР на ***/,
административен адрес: *** е изграден обект „Н.“. Конструкцията на „Н.“ е
метална, сглобяема, изграден съгласно утвърдена от Главния архитект при Община
Враца технически, работен проект за изграждане на „Модулен търговски
обект/магазин/ за плодове и зеленчуци, одобрен на 27.01.2023г. Издадено е
Разрешение за поставяне № 4/27.01.2023г. на главния архитект на Община Враца за
монтиране на „Модулен търговски обект /магазин/ за плодове и зеленчуци“ в
поземлен имот с ид. 12259.1018.180 по КККР на **/УПИ XVIII-180, кв.161 по плана
на **, съгл. Наредбата за реда и условията за поставяне на преместваеми обекти
за търговска и друга обслужваща дейност на територията на Община Враца. Н. е
изграден от метална носеща конструкция - метални колони, надлъжни греди и
противоветрови връзки. Оградните стени са от три страни и са изпълнени от
сглобяеми термопанели. Покрива също е изграден от термопанели. Основите на
навеса са бетонови, ивични. Металната конструкция на носещите колони е
закрепена за изградената бетонова настилка с метални планки и крепежни
елементи. Експертизата е отговорила, че навеса е демонтируем, като след
отделянето му от повърхността може да бъде преместен в пространството, без да
губи своята индивидуализация или възможност да се ползва на друго място със
същото или подобно предназначение.
Според
експерта демонтиране на навеса и преместването му на друго място не изменят
трайно субстанцията или начина на ползване на земята. След демонтирането ще
остане бетонова настилка, която е частично армирана. Същата не е част навеса
/изграденото съоръжение/ и не представлява строеж. Запазване или разрушаване на
настилката ще е в зависимост от разрешенията за евентуално бъдещо застрояване в
имота.
Експертизата
е отговорила и на въпроса основите на констатирания „н.“, могат ли да служат за изграждане на
строеж, като е посочила, че металната сглобяема конструкция на навеса е
монтирана на бетонов ивичен фундамент. Дебелината на фундамента е с размери отговарящи
на монтираната конструкция/метална сглобяема/. Върху съществуващия фундамент не
може да бъде изграждан монолитен обект. Дадено е заключение, че от извършения
оглед не се констатира излизане извън границите на имота. Обекта е изграден
съгласно Протокол за трасиране, означаване и координиране от 29.03.2022г. от
правоспособно лице **. При изграждането е спазена границата с тротоарната
ивица. Вещото лице е посочило, че съгласно изготвените проекти изградения навес
представлява „Модулен търговски обект /магазин/“ и не е самостоятелен обект.
При
така описаната фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Жалба
е допустима, като подадена от лица, имащи правен интерес от оспорването, срещу
подлежащ на оспорване административен акт и в предвидения от закона срок.
Заповедта за премахване, ведно с придружително писмо е връчена на 26.09.2023г.,
видно от известие за доставяне, а жалбата е подадена на 04.10.2023г., поради
което е спазен 14-дневния срок за обжалването й по смисъла на чл.215, ал.4 във
вр. с ал.1 от ЗУТ.
Оспореният
акт обективира властническо волеизявление на административен орган, с което се
създават задължения и непосредствено се засягат права и законни интереси на
жалбоподателите, като изрично в разпоредителната му част се съдържа нареждане
за премахване на незаконен строеж /чл.214, т.3 от ЗУТ/.
Ето
защо настоящият съдебен състав намира, че същият подлежи на обжалване и съдебен
контрол за законосъобразност по реда на АПК, съгласно чл.
215,
във вр. с чл.
219 от ЗУТ,
в качеството му на индивидуален административен акт, съдържащо волеизявление за
премахване на незаконен строеж по смисъла на чл.
214, т.3 във вр. с т.1 от ЗУТ.
Разгледана
по същество процесната жалба и след служебна проверка, съобразно разпоредбата
на чл.168 от АПК на оспорения административен акт, съдът я намира за ОСНОВАТЕЛНА.
Оспореният
акт е постановен от материално и териториално компетентен административен орган
–Кмета на Община Враца с оглед разпоредбата на чл.
225а, ал. 1 от ЗУТ,
но при допуснати съществени нарушения на административно-производствените
правила и в противоречие с материалния закон.
Заповедта
е издадена на основание разпоредбата на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ
във връзка с чл.
225, ал. 2, т. 1 от ЗУТ,
съгласно която за строежите от четвърта, пета и шеста категория кметът на
общината (района) или упълномощено от него длъжностно лице издава заповеди за
премахване на незаконни строежи, извършени без одобрени инвестиционни проекти
и/или без разрешение за строеж. Издаването й се предхожда от съставен
констативен акт, който е задължителен етап в административната процедура,
съгласно чл.
225а, ал. 2 от ЗУТ.
Констативният акт в случая е съставен от трима членове на работна група, за
която няма доказателства как, кога и от кого е съставена, липсва заповед,
издадена на основание чл.
44, ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА),
във връзка с чл.
223 от ЗУТ,
за определяне служители за контрол по строителството в общинската
администрация, нито длъжностни характеристики на съответните служители, членове
на тази група, т. е. не е установена компетентността й, поради което съдът
намира, че са допуснати съществени нарушения на административно
производствените правила в тази насока. Макар КА да е връчен на жалбоподателите
по надлежния ред, със съответно придружително писмо /л.28-29 от делото/ и
удостоверяване на връчването, това обстоятелство не санира горния порок.
Изводът на органа, квалифицирал
процесния строеж като незаконен е немотивиран и направен при неизясненост на
фактите.
Оспорената
заповед на Кмета на Община Враца е издадена без да са изяснени фактите и
обстоятелствата от съществено значение за правилното приложение на материалния
закон, в нарушение на чл.
35 и чл.
36 от АПК. Следвало е да се извърши преценка дали
установеният „незаконен строеж“ представлява строеж по смисъла на § 5, т.38 от
ДР ЗУТ или е преместваем обект по дефиницията, дадена с разпоредбата на §5,
т.80 от ДР ЗУТ, какви са предвижданията на действащия ПУП и съответства ли констатирания
„незаконен строеж“ на тези изисквания; изискват ли се и има ли издадени
строителни книжа за обекта; правилно ли е квалифициран проверения обект „Строеж
- навес“ и др. В нарушение на тези си задължения, кметът на Община Враца с
оспорената заповед е възпроизвел изцяло констатациите, отразени в Констативен
акт №7/20.09.2023г., без да извърши необходимата преценка и анализ на
посочените обстоятелства.
Съгласно трайно установената съдебна
практика задължение на съда е сам да установи тези релевантни за спора факти с
всички допустими доказателства, а като правило доказателствената тежест за това
е възложена на административния орган.
Спорен
между страните е въпросът дали процесният навес е „незаконен строеж“, изграден
в нарушение на чл.148, ал.1 от ЗУТ и като такъв подлежащ на премахване, както
приема административният орган или представлява „преместваем обект“ по смисъла
на §5, т.80 от ДР ЗУТ, както твърдят жалбоподателите и не подлежи на
премахване.
С оспорената заповед е направен извода, че процесният навес
представлява второстепенна постройка на допълващо застрояване, съгласно чл.41
от ЗУТ, не отговаря на условията за търпимост, регламентирани с разпоредбата на
пар. 127 от ПЗР на ЗУТ и представлява незаконен строеж по смисъла на чл. 225,
ал.2, т.1 от ЗУТ.
Съгласно цитираната разпоредба на чл. 225, ал.2, т.1 от ЗУТ строеж или част от него е незаконен, когато се извършва в несъответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план.
Разпоредбата на чл. 148, ал.1 от ЗУТ постановява, че строежи могат да се извършват
само ако са разрешени съгласно този закон.
При така дадената правна квалификация
на фактите от административния орган следва, че за да се приеме процесния
строеж за
незаконен, е необходимо да са осъществени следните кумулативни
предпоставки: строежа да е извършен; да е налице влязъл в сила и действащ
подробен устройствен план и извършването на строежа да е в несъответствие с
предвижданията на действащия подробен устройствен план. В оспорената заповед
липсва анализ на действащия ПУП, на неговите предвиждания, на евентуално
несъответствие на строежа с тези предвиждания и в какво се изразява то. Това са
обстоятелства, които е следвало да бъдат отразени в съответен констативен акт, изследвани
от органа и съобразени при неговото произнасяне, което в конкретния случай не е
сторено.
Последица
от това е, че оспорения акт е издаден при липса на изложени фактически
обстоятелства, релевантни към дължимото произнасяне с процесната заповед,
поради което и изводът на административния орган, че е установен незаконен
стоеж е необоснован.
По отношение довода на жалбоподателите, че
изградения навес представлява „Преместваем
обект“, следва да се съобрази легалната дефиниция, дадена с разпоредбата на §5,
т.80 от ДР на ЗУТ, съгласно която „Преместваем
обект” е обект, който няма характеристиките на строеж и може след отделянето му
от повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура да бъде преместван
в пространството, без да губи своята индивидуализация и/или възможността да
бъде ползван на друго място със същото или с подобно предназначение на това, за
което е ползван на мястото, от което е отделен, като поставянето му и/или
премахването му не изменя трайно субстанцията или начина на ползване на земята,
както и на обекта, върху който се поставя или от който се отделя.
Преместваемият обект може да се закрепва временно върху терена, като при
необходимост се допуска отнемане на повърхностния слой, чрез сглобяем или
монолитен конструктивен елемент, който е неразделна част от преместваемия обект
и е предназначен да гарантира конструктивната и пространствена устойчивост на
обекта и не може да служи за основа за изграждане на строеж.
За
изследване предпоставките на цитираната разпоредба, от заключението на назначената
по делото СТЕ се установява, че конструкцията на обекта е метална, сглобяема
върху бетонови ивични основи, закрепена с метални планки и крепежни елементи.
Навесът е демонтируем, като след отделянето му от повърхността може да бъде
преместен в пространството, без да губи своята индивидуализация или възможност
да се ползва на друго място със същото или подобно предназначение.
Демонтирането и преместването му на друго място в пространството не изменят
трайно субстанцията или начина на ползване на земята. Основите на навеса не
могат да служат за изграждане на строеж. Според вещото лице конструкцията на
навеса е изградена съгласно утвърден от Главния архитект при Община Враца
технически работен проект за изграждане на „Модулен търговски обект (магазин)
за плодове и зеленчуци, одобрен на 27.01.2023г. и в съответствие с Разрешение
за поставяне № 4/27.01.2023г. Установено е от вещото лице, че обектът е
изграден съгласно Протокол за трасиране, означаване и координиране от
29.03.2022г. от правоспособно лице - геодезист. Същият е разположен изцяло в
имота на възложителите, като е спазена границата с тротоарната ивица.
Съдът
кредитира изцяло заключението на експертизата като обективно и компетентно и
предвид дадените от експерта отговори, намира за противоречащо на обективната
истина отразеното в обжалваната заповед, че процесният навес представлява
„строеж“ – второстепенна постройка на допълващо застрояване, както и
произтичащите от тази констатация фактически твърдения и правни изводи, че е
незаконен и подлежи на премахване.
Следва
с оглед изложеното да бъде споделен като основателен и доказан довода на
жалбоподателите, че изграденият от тях навес - „Модулен търговски обект
/магазин/“, представлява „Преместваем обект“ по смисъла на §5, т.80 от ДР на ЗУТ
и спрямо него са неприложими разпоредбите на ЗУТ, касаещи „Строеж“, в частност посочените
от административния орган, относими към негова незаконност.
Съгласно
разпоредбата на чл.
35 от АПК,
индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и
обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията
на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно
направени, а съгласно чл. 36 - доказателствата се събират служебно от
административния орган. В конкретния случай административният орган не е
изяснил фактите и обстоятелствата, както и не е събрал всички доказателства
относими към случая, като не е изложил и мотиви по приложението на релевантните
правни норми.
За
пълнота на изложеното следва да бъде отбелязано, че незаконният строеж не е
индивидуализиран, тъй като не са изложени никакви мотиви и не е ясно
констатираният от АО незаконен строеж в какво се състои – в пристрояване, ново
строителство, самостоятелен обект, каква част от тротоара е завзета /предвид
твърденията в заповедта за такова/, в какво се изразява това завземане, на
каква площ е то.
В
хода на настоящето съдебно производство са събрани доказателства, чийто анализ
оборва по категоричен начин извода на ответника за наличието на незаконен строеж,
подлежащ на премахване.
По
тези съображения жалбата се явява основателна и следва да бъде уважена, а
оспореният пред съда административен акт отменен, като незаконосъобразен.
С
оглед изхода на делото и на основание чл.
143, ал. 1 от АПК,
искането на жалбоподателите за присъждане на направените от тях разноски е
основателно и следва да бъде уважено по представения списък на разноските по
чл.80 ГПК. Ответната Община Враца следва да бъде осъдена да им заплати разноските
по делото в общ размер на 1620.00 лева, от които 20.00 лева заплатена държавна
такса, 1250.00 лева договорено и заплатено адвокатско възнаграждение и 350.00
лв. - депозит за експертиза.
Воден
от горното и на основание чл.
172, ал. 2 от АПК,
съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
по жалба на А.З.Б. и Р.С.Б.,*** Заповед № 1550/20.09.2023г., издадена от ***на
Община Враца, с която на основание чл.44, ал.2 ЗМСМА във вр. с чл.225а, ал.1 от ЗУТ е наредено да бъде премахнат строеж: „Н.“, находящ се в УПИ ХVIII-180,
кв.161 по плана на ЦГЧ *, с адм.адрес: ***, и е определен срок за изпълнение на
разпореденото премахване.
ОСЪЖДА
Община Враца ДА ЗАПЛАТИ на А.З.Б., ЕГН ********** и Р.С.Б., ЕГН **********,
двамата от *** направените по делото разноски в размер на 1620.00 /хиляда
шестстотин и двадесет/ лева.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховен административен съд, чрез Врачански
административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е
изготвено.
АДМ.СЪДИЯ: