№ 71202
гр. София, 20.05.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЙОАННА Н. СТАНЕВА
като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Частно гражданско
дело № 20241110125532 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 411, ал. 2 ГПК.
Образувано е по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, вх.
№ 140757/29.04.2024г., подадено от „.........“ ООД срещу М. Е. Я. за вземания по договор за
паричен заем, които включват и сумата от 1697,15 лева, представляваща неустойка за
непредоставяне на обезпечение, както и сумата от 750 лева, представляваща неустойка за
забава.
При извършената проверка за редовност, допустимост и основателност на
заявлението, съдът намира, че са налице основания същото да бъде отхвърлено в частта за
посочените две вземания.
В случая заявителят претендира вземания по договор за потребителски кредит по
смисъла на глава III от Закон за потребителския кредит, поради което отношенията между
страните породени от него, се регулират от правилата на специалния закон.
Съгласно чл. 5, ал. 1 от договора страните се споразумяват, че договорът за кредит ще
бъде обезпечен с поне едно от посочените обезпечения: безусловна банкова гаранция,
издадена от лицензирана в БНБ търговска банка за период от сключване на договора за
кредит до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на
кредита и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по
договора за кредит, включваща договорената главница и лихва или поръчителство на едно
или две физически лица, които отговорят кумулативно на следните условия: при един
поръчител- осигурителен доход общо най-малко 7 пъти размера на минималната работна
заплата за страната; в случай на двама поръчители, размерът на осигурителния доход за
всеки един от тях трябва да е в размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за
страна; да не са поръчители по други договори за заем, сключени от заемодателя; да не са
кредитополучатели по договори за кредит, сключени с кредитора, по които е налице
неизпълнение, да нямат кредити към банки или финансови институции с класификация
различна от „Редовен“, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно данни от
ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ
документ за размера на получавания от тях доход.
В ал. 2 е предвидено, че обезпечението ще бъде предоставено в срок до 3 дни от
сключването на договора.
Съгласно чл. 11, ал. 1 от договора е посочено, че с подписването на договора
кредитополучателят декларира, че му е известно и се счита за уведомен, че ако не
предостави договореното в чл. 5 от договора обезпечение в тридневен срок от сключването
1
или предоставеното обезпечение не отговоря на условията, посочени в договора за кредит,
дължи неустойка в размер на 2018,15 лева.
Неустойката е нищожна поради противоречие с добрите нрави, доколкото налага на
потребителя да заплаща обезщетение надвишаващо 67 % от размера на заетата сума, за
неизпълнение на задължение различно от главното, като начинът по който е уговорена сочи,
че потребителят всякога ще дължи неустойка, ако в краткия тридневен срок от подписване
на договора не осигури обезпечение, дори и когато той е изправна страна по отношение на
основното си задължение – да връща на падежа главницата ведно с възнаградителната
лихва.
На следващо място, съгласно чл. 6, ал. 2 от договора, в случай, че заемателят не
изпълни задълженията си за погасяване на сключен договор за заем, същият дължи
заплащане на разходите, направени от заемодателя за събирането на вземането на просрочен
кредит съгласно тарифата на заемодателя. Според т. 6 от Тарифата за таксите и разходите
събирани от „.........“ ООД от неговите клиенти, във връзка с предоставяните от дружеството
заеми при забава е предвидено да се начислява еднократно сума в размер на 25% от размера
на главницата по договора за кредит. Посочените разходи са дължими за отлагане на
започване на процедура за принудително изпълнение по просрочено задължение. Така
изложените клаузи на договора за заем, както и Тарифата на таксите за допълнителните
услуги, предоставяни от „.........“ ООД са нищожни поради противоречие с императивните
норми на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК, поради което основаното на тях вземане не се дължи.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК заявлението за
издаване на заповед за изпълнение следва да бъде отхвърлено по отношение на така
посочените неустойки. С оглед отхвърлената част от претенциите, заявлението следва да
бъде отхвърлено и в частта за разноските за разликата над сумата от 80,47 лева за държавна
такса и над 31,09 лева за юрисконсултско възнаграждение (при определен от съда общ
размер на възнаграждението от 50 лева).
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с вх. №
140757/29.04.2024г., подадено от „.........“ ООД срещу М. Е. Я., В ЧАСТТА за сумата от
1697,15 лева, представляваща неустойка за непредоставяне на обезпечение, и за сумата от
750 лева, представляваща неустойка за забава, както и в частта за разноските за разликата
над сумата от 80,47 лева за държавна такса и над 31,09 лева за юрисконсултско
възнаграждение.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2