Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …………/……………..., гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Варна, ХХV състав, в открито съдебно заседание на втори юни през две хиляди и
двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ТАНЯ ДИМИТРОВА
при секретаря ВИРЖИНИЯ МИЛАНОВА и с участието на прокурора при Окръжна
прокуратура – Варна АЛЕКСАНДЪР АТАНАСОВ, разгледа докладваното от съдия Т. Димитрова
административно дело № 348/2020 г. на АдмС-Варна, като за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството по делото е по реда
на чл. 203, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността
на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано е по искова молба на „Милки Груп Био“
ЕАД, ЕИК *********, гр. София, ул. „Методи Попов“ № 22А, представлявано от П.Д.П.,
подадена чрез адв. С.Ж., срещу Агенция „Митници“, уточнена на 13.02.2020 г., с която е предявен иск,
изменен на 02.06.2020 г. в съдебно заседание, за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата в размер на 720 лева, представляваща обезщетение за
имуществени вреди, изразяващи се в заплатеното адвокатско възнаграждение за две
съдебни инстанции във връзка с обжалването на Наказателно постановление №
391/2018/2019 г., издадено от Директора на ТД „Северна морска“ в Агенция
„Митници“, което наказателно постановление е отмененото по АНД № 2683/2019 г.
на Районен съд – Варна и оставено в сила с решение по КАНД № 2936/2019 г. на
АдмС – Варна, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата
молба до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът твърди, че във връзка с издадено
Наказателно постановление № 391/2018/2019 г. от Директора на ТД „Северна
морска“ в Агенция „Митници“, отменено като незаконосъобразно с влязло в сила
решение на Районен съд – Варна (ВРС), за дружеството е възникнал правен интерес
да му бъде изплатено обезщетение в размер на сторените по делото съдебни
разноски, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до
датата на плащането им. Сочи се, че разноските за платените адвокатски
възнаграждения по делото на Районен съд – Варна (ВРС) и АдмС-Варна са реално
извършени като доказателства за това са приложени към въззивната жалба срещу
въпросното наказателно постановление, както и в съдебно заседание – договор за
правна помощ и съдействие, фактура, опис и платежно нареждане по описа,
респективно към отговора на касационната жалба срещу решението на ВРС са
приложени договор за правна помощ и съдействие, фактура и платежно нареждане. Претендира
се присъждане и на разноски за настоящото производство. В хода по същество на
делото, процесуалният представител на ищеца поддържа доводите, направени с
исковата молба.
Ответникът – Агенция „Митници“, чрез процесуалния си представител – ст.
юрисконсулт Л. Т., оспорва исковата претенция. Счита същата за неоснователна и
недоказана. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение
претендирано като обезщетение и претендирано като разноски за настоящото
производство. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Участващият по делото прокурор при Окръжна
прокуратура – Варна дава заключение за основателност и доказаност на иска, като
сочи, че са налице основанията за уважаването му – отменен незаконосъобразен
акт, направени разноски за адвокатско възнаграждение в претендирания размер.
Административният съд като взе
предвид становищата на страните и след преценка на събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
С Наказателно постановление № 391/2018 от
15.05.2019 г., издадено от Зам.-директора на ТД „Северна морска“ в Агенция
„Митници“ (л. 26-34 от делото), на основание чл. 234, ал. 2, т. 1, във вр. с
ал. 1, т. 1 от Закона за митниците, на „Милки Груп Био“ ЕАД е наложена
имуществена санкция в размер на 742,18 лв., представляваща 100% от размера на
избегнатите публични държавни вземания.
Наказателното
постановление е обжалвано от наказаното дружество, като в тази връзка е
образувано АНД № 2683/2019 г. на ВРС. Въззивникът е бил представляван въз
основа на приложено по делото на ВРС пълномощно от адв. С.Ж. – ВАК (л. 6 от АНД
№ 2683/2019 г. на ВРС) – жалбата е подадена чрез адв. С. Ж., а видно от
протокола от проведено открито съдебно заседание на 09.09.2019 г., адв. С. Ж. е
взела участие в съдебното заседание.
С Решение № 1744 от 01.10.2019
г. по АНД № 2683/2019 г. на ВРС е отменено Наказателно постановление № 391/2018
от 15.05.2019 г., издадено от Зам.-директора на ТД „Северна морска“ в Агенция
„Митници“.
Във връзка с процесуалното представителство на
наказаното лице от адв. Св. Ж. по АНД № 2683/2019 г. на ВРС, по делото на
въззивния съд е представен Договор за правна помощ и съдействие от 30.04.2019
г. (чл. 7 от АНД № 2683/2019 г. на ВРС). От посочения договор се установява
наличието на уговорено адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство пред компетентния районен съд в размер на 360 лв. с ДДС, като е
посочено, че заплащането е след издаване на фактура от адвоката.
По делото на въззивния съд е приложена и фактура с
№ 553/03.06.2019 г. за сумата в размер на 360 лв. с ДДС, с посочено основание –
изготвяне на жалба, завеждане и водене на дело срещу НП № 391/2018/2019 г. на
Директора на ТД „Северна морска“ в Агенция „Митници“ (л. 8 от АНД № 2683/2019
г.)
Представено пред ВРС е и платежно нареждане от
04.06.2019 г. (л. 57 от АНД № 2683/2019 г. на ВРС) за плащане от „Милки груп
био“ ЕАД на С.Т.Ж. на сумата в размер на 27 450 лв., с посочено основание
– фактури от № 515 до № 570/03.06.2019 г., съгласно опис, в който опис,
приложен на л. 55-56 от АНД № 2683/2019 г., фигурира посочената по-горе фактура
с № 553/03.06.2019 г.
Решението на ВРС е обжалвано от ТД „Северна
морска“ в Агенция „Митници“ пред АдмС – Варна и е оставено в сила с Решение №
2289 от 26.11.2019 г. по КАНД № 2936/2019 г. на АдмС – Варна. Към отговора на
„Милки груп био“ ЕАД по касационната жалба са приложени Договор за правна
защита и съдействие от 23.10.2019 г., с предмет - изготвяне на отговор на
касационната жалба и процесуално представителство на дружеството пред АдмС –
Варна, като уговореният адвокатски хонорар е в размер на 360 лв. с ДДС, който
следва да се заплати след издаване на фактура от адвоката (л. 11 от КАНД №
2936/2019 г.) Приложени към отговора по касационната жалба са и фактура №
639/23.10.2019 г. за сумата в размер на 360 лв., с посочено основание - изготвяне
и подаване на отговор на касационна жалба по АНД № 2683/2019 г. на ВРС и
процесуално представителство пред АдмС – Варна, както и преводно нареждане от
23.10.2019 г. за сумата в размер на 360 лв., с наредител „Милки груп био“ ЕАД и
получател С.Т.Ж., като посоченото основание за превода е фактура № 639. Видно
от протокола от проведеното на 21.11.2019 г. съдебно заседание, адв. Св. Ж. се
е явила и участвала в откритото съдебно заседание.
При
така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск намира правното си основание в
разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Във фактическия състав на безвиновната отговорност
на държавата и общините за дейността на администрацията, визирана в чл. 1 от ЗОДОВ, се включват следните кумулативно изискуеми елементи, посочени в чл. 4 от ЗОДОВ: а/ незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или
длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна
дейност, отменени по съответния ред; б/ настъпила вреда в правната сфера на
ищеца, която включва реално претърпени щети и пропуснати ползи; б/ вредата
трябва да е настъпила в резултат на тези действия или бездействия и да е налице
пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие
или бездействие и вредата.
Под „вреда” следва да се разбира отрицателната
последица от увреждането, която засяга неблагоприятно защитените от правото
имуществени и неимуществени интереси на увредения, а под "пряка и непосредствена"
- тази вреда, която следва закономерно от акта и действието на компетентния
административен орган по силата на безусловно необходимата връзка между тях,
което важи и за процесния казус.
При липсата на който и да е от елементите на
фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
По аргумент от чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ исковете за
обезщетения за вреди, причинени на граждани и юридически лица при или по повод
изпълнение на административна дейност се разглеждат по реда, установен в АПК.
Искът се явява допустим, с оглед следните
съображения:
Съгласно Тълкувателно постановление № 2 от
19.05.2015г. по тълк. дело № 2/2014 г. на ОСГК на ВКС и І и ІІ колегия на ВАС,
делата по искове за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления,
действия и бездействия по налагането на административни наказания, включително
и такива за присъждане на разноски в производството по обжалване, са подсъдни
на административните съдилища. В мотивите към посоченото тълкувателно
постановление е прието, че независимо, че наказателното постановление не
представлява индивидуален административен акт, определяща за квалифициране на
иска като такъв по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е не правната природа на отменения
акт, а основният характер на дейността на органа, негов издател. Посочено е, че
доколкото актът – наказателното постановление се издава от административен
орган, представлява властнически акт и въпреки, че поражда наказателноправни
последици, е правен резултат от санкционираща административна дейност, като
издаването му е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения,
упражнена административнонаказателна компетентност, законово предоставена на органите
в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание
представлява изпълнение на административна дейност.
При съобразяване със задължителната сила на
тълкувателното постановление, предявеният иск следва да се квалифицира като
такъв по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Доколкото към момента на разглеждане на делото от
районния съд и от административния съд не е предвиден ред в ЗАНН за присъждане
на разноски в административнонаказателното производство, именно редът по ЗОДОВ
е приложим в случая.
Съгласно чл. 204, ал. 1 от АПК, за да бъде
допустим искът по чл. 203 от АПК, във връзка с чл. 1 от ЗОДОВ, е необходимо
същият да е предявен след отмяна на акта като незаконосъобразен по съответния
ред.
В случая безспорно се установява, че с влязло в
сила Решение № 1744 от 01.10.2019 г. по АНД № 2683/2019 г. на ВРС е отменено
Наказателно постановление № 391/2018 от 15.05.2019 г., издадено от Зам.-директора
на ТД „Северна морска“ в Агенция „Митници“, като с Решение № 2289/26.11.2019 г.
по КАНД № 2936/2019 г. на АдмС – Варна е оставено в сила посоченото решение на
ВРС. Претендираните от ищеца вреди са именно във връзка със съдебното обжалване
на процесното незаконосъобразно наказателно постановление, което е отменено.
Ищецът е лице с надлежна процесуална легитимация,
а искът му е насочен против ответник, притежаващ характеристиките по чл. 205 от АПК.
Разгледан по същество, искът е и основателен.
По отношение на първата предпоставка от
фактическия състав на отговорността – наличие на незаконосъобразен акт,
действие или бездействие на орган или длъжностно лице при или по повод на
изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред:
В подкрепа на посоченото по-горе във връзка с
характера на дейността по административното наказване, следва да се посочи и че
тази дейност по естеството си като дейност на администрацията е насочена към
разрешаване на правен спор, възникнал по повод на конкретно сезиране, при
спазване на състезателно производство в условията на независимост и
самостоятелност на решаването. Тази дейност е свързана със защитата на реда в
областта на държавното управление и представлява санкционираща управленска
дейност, като издаването на наказателното постановление по своето съдържание представлява
изпълнение на административна дейност.
В ЗАНН (до изменението и допълнението - ДВ, бр. 94
от 2019 г.), НПК и АПК не е предвиден ред за присъждане на „разноски“ в
производствата по обжалване на наказателни постановления. Нещо повече, съгласно
Тълкувателно решение № 2 от 03.06.2009 г. постановено по тълк. дело № 7/2008 г.,
на ОСС от І и ІІ колегии на ВАС, административните съдилища, разглеждащи тези
производства като касационна инстанция по реда на глава дванадесета от АПК, не
присъждат разноски в производствата по касационни жалби срещу решенията на
районните съдилища.
Доколкото дейността по административното наказване,
независимо от правораздавателния й характер,
представлява административна дейност и по аргумент от чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ не
е налице предвиден специален начин на обезщетение, който да прави неприложим
ЗОДОВ, както и предвид Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г. на ОСГ
на ВКС и І и ІІ колегия на ВАС, следва, че именно на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за репариране на процесните разноски като вредите,
причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразно издадени
наказателни постановления. След като в съдебното производство, в което е
постановена отмяната на наказателното постановление, е ползвана адвокатска
защита, за възстановяването на разходите за която не е предвиден специален
начин на обезщетяване, то основанието да се търси възстановяване на направените
по делото разноски за адвокатско възнаграждение като вреди е именно чл. 1, ал.
1 от ЗОДОВ.
Тъй като безспорно в случая се установява, че с Решение
№ 2289/26.11.2019 г. по КАНД № 2936/2019 г. на АдмС – Варна е оставено в сила Решение
№ 1744 от 01.10.2019 г. по АНД № 2683/2019 г. на ВРС, а с решението на ВРС е
отменено Наказателно постановление № 391/2018 от 15.05.2019 г., издадено от Директора
на ТД „Северна морска“ в Агенция „Митници“, то това обосновава извод, че е
налице първата предпоставка за ангажиране на отговорността на ответника по чл.
1, ал. 1 от ЗОДОВ.
По отношение на втория елемент от фактическия
състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - настъпила вреда в правната
сфера на ищеца:
Платеното адвокатско възнаграждение във връзка с
проведено съдебно производство, в което съдебно производство не е предвиден ред
за възстановяването на тези, извършени от гражданите или юридическите лица
разходи, представлява имуществена вреда – претърпяна загуба.
Безспорно по делото се установява, че във връзка с
обжалването на процесното отменено като незаконосъобразно наказателно
постановление, е налице осъществено процесуално представителство както пред ВРС,
така и пред АдмС - Варна на ищеца от адв. Св. Ж., като са налице и
доказателства за плащане от страна на ищеца на адвокатско възнаграждение по двата
договора за правна защита и съдействие в размер общо на 720 лв., по банков път.
Предвид Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г.
на ОСГТК на ВКС, постановено по тълк. дело № 6/2012 г., следва в случая да се
приеме, че е доказано плащането на уговорените два адвокатски хонорара за двете
инстанции по банков път, предвид представените 2 бр. договори за правна защита
и съдействие, 2 бр. фактури и 2 бр. платежни нареждания с опис на фактурите към
първото нареждане.
Процесните договори за правна защита и съдействие,
както и двете фактури и двете платежни нареждания, с опис на фактурите към
първото нареждане, са приложени още при разглеждане на делата от въззивната и
касационната инстанции. Безспорно се установява, че извършените разходи в брой
се отнасят именно за представителството пред двете съдебни инстанции, поради
което следва да се приеме, че по отношение на изплатеното от настоящия ищец
адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции са изпълнени изискванията
на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Налице е безспорно установена настъпила вреда, състояща
се в направените разходи за адвокатско възнаграждение за защита на ищеца срещу процесното
издадено наказателно постановление, издадено от Зам.-директора на ТД „Северна
морска“ в Агенция „Митници“.
Предвид Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г.,
постановено тълк. дело № 2/2016г. на ВАС, с което изрично се приема наличието
на причинна връзка по чл. 4 от ЗОДОВ между отмяната на наказателното
постановление и платеното адвокатско възнаграждение, платеното адвокатско
възнаграждение следва да се включи в обема на вредата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
По отношение на третия елемент от фактическия
състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ – причинна връзка между
издаденото наказателното постановление и настъпилия вредоносен резултат за
ищеца:
Налице е пряка и непосредствена причинна връзка
между издаването на незаконосъобразното наказателно постановление и направените
разходи от ищеца във връзка с неговото обжалване под формата на заплатено
адвокатско възнаграждение. С Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г.,
постановено тълк. дело № 2/2016 г. на ВАС, въпросът за наличието на пряка и
непосредствена последица между отмяната на наказателното постановление и
съдебните разноски за неговото оспорване е разрешен, като е прието, че „При
предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за
имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените
адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им
представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този
закон“. Както и във визираното тълкувателно решение се сочи безспорно
потърсената адвокатска помощ и платеният адвокатски хонорар е пряка и
непосредствена последица от издаденото наказателно постановление, тъй като
обжалването на този акт е законово регламентирано и е единствено средство за
защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са
накърнени неправомерно от административнонаказващия орган. Не следва да се
приема, че лицето безпричинно е платило хонорар на адвокат, без да е мотивирано
от издаденото срещу него наказателно постановление, с цел то да бъде отменено
по предвидения от закона ред, който изисква специални познания, каквито имат
адвокатите.
Предвид изложеното налице
е и последната предпоставка за ангажиране на отговорността на ответника по
ЗОДОВ.
Безспорно се установява наличието на всички
кумулативно изискуеми елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 1,
ал. 1 от ЗОДОВ.
Искът се явява основателен и доказан и по размер.
Неоснователно е възражението на ответника за прекомерност
на платеното адвокатско възнаграждение по АНД № 2683/2019 г. на ВРС, както и по
КАНД № 2936/2019 г. на АдмС - Варна. Съдът намира, че процесният размер на
платеното от ищеца адвокатско възнаграждение за процесуално представителство
пред ВРС, във връзка с обжалването на посоченото по-горе наказателното
постановление не е прекомерен, а съответства, кореспондира на правната и
фактическа сложност на делото и обезпечава легитимни цели и по-специално
справедливото възмездяване на високоотговорния труд на адвоката (в тази връзка
вж. съображенията по т. 1 от Решение на Съда на ЕС (първи състав) от 23.11.2017
г. по съединени дела C-427/16 и C-428/16 и мотивите на решение № 9273 от
27.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3002/2015 г., III о.) Уговорено и заплатено възнаграждение
е малко над минималния размер от 300 лева, съгласно чл. 18, ал. 2 от Наредба №
1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в
редакция преди Решение № 5419 на ВАС на РБ - бр. 45 от 2020 г., в сила от
15.05.2020 г. Казусът, разглеждане от ВРС и АдмС – Варна не е
обичаен като правна и фактическа сложност, поради което не са налице основания
за присъждане на обезщетение под общо 720 лева за двете инстанции. Величината
на защитавания интерес не следва да се отъждествява единствено с размера на
наложената глоба/санкция.
Съдът намира за основателно и
искането за присъждане на законна лихва върху претендираната като обезщетение
сума, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата на обезщетението. Следва да се съобрази спецификата на
конкретната вреда и нейната изискуемост и ликвидност.
Именно защото: 1/ платените адвокатски
възнаграждения в административнонаказателните съдебни производства по ЗАНН
всъщност съставляват съдебни разноски, които не могат да бъдат търсени в тези
съдебни производства и по тази причина са приравнени на имуществени вреди по чл.
1, ал. 1 от ЗОДОВ; 2/ платените адвокатски възнаграждения се намират в пряка и
непосредствена причинно-следствена връзка с отмененото наказателно
постановление (НП), именно затова същите
не са дължими от датата на влизане в сила на съдебното решение, с което е
отменено процесното НП, или от датата на плащането им. Същите се дължат от
датата на поискването им по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Т.е. неприложима в
случая е т. 4 от ТР № 3/2004 г. на ВКС. Приложима е нормата на чл. 84, ал. 2 от ЗЗД - "Когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава,
след като бъде поканен от кредитора". Поради което законната лихва върху
присъденото като обезщетение за имуществени вреди от отменено НП адвокатско
възнаграждение се дължи от по-ранната дата между поискване от страна на
ползващото се от отмененото НП ФЛ или ЮЛ на направените в съдебното
производство по отмяната на НП разноски за адвокат и датата на предявяване на
исковата молба по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ с предмет: претендирането на тези
разноски по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Законната лихва в случая има акцесорен характер и
се явява последица от уважаване на иска, като същата е дължима от датата на
предявяване на иска (в този смисъл Решение № 11437 от 25.07.2019 г. на ВАС по
адм. д. № 35/2019 г., III о., докладчик съдията И.А., Решение № 2534 от
20.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6691/2018 г., III о., докладчик председателят
Ж.П., Решение № 2433 от 19.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6086/2018 г., III о.,
докладчик съдията А.А, Решение № 2173 от 14.02.2019 г. на ВАС по адм. д. №
6376/2018 г., III о., докладчик съдията С.Б., Решение № 1636 от 6.02.2019 г. на
ВАС по адм. д. № 10814/2017 г., III о., докладчик председателят Ж.П., Решения
на ВАС № 13065/29.10.2018 г. по АД 8399/2017 г., № 12894/24.10.2018 г. по АД №
8483/2017 г., № 12372/15.10.2018 г. по АД № 8472/2017 г. и др.)
По така изложените съображения исковата претенция
следва да се уважи по отношение претендирания размер на обезщетението, като по отношение
на акцесорното искане за лихва, следва лихва да се присъди считано от датата на
предявяване на иска – 03.02.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.
По арг.: чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, ако искът бъде
уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по
производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса, както и възнаграждение
за един адвокат или юрисконсулт, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част
от иска.
Искането за присъждане на направените разноски за
адвокатско възнаграждение и държавна такса по адм. дело № 348/2020 г. следва да
се уважи, като се осъди ответникът да заплати на ищеца сумата в размер общо на
385 лева, от които 25 лв. платена държавна такса и 360 лв. за адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство по настоящото дело, за реалното
заплащане на които разноски ищецът представя договор за правна защита и
съдействие, фактура и 2 бр. платежни нареждания. Възражението
за прекомерност на адвокатското възнаграждение за настоящото съдебно
производство в размер на 360 лв с ДДС е неоснователно, доколкото е уговорено и заплатено минимално по
размер - по
аргумент от чл. 9 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения – за изготвяне на искова молба, каквато е изработена от
упълномощения адвокат в настоящото съдебно производство. Съдът съобрази, че доколкото договорът за правна
защита и съдействие по настоящото дело е сключен на 05.02.2020 г. и плащането
на адвокатското възнаграждение е извършено също на 05.02.2020 г., т.е. преди Решение №
5419 на ВАС на РБ от 8.05.2020 г. - бр. 45 от 15.05.2020 г., в сила
от 15.05.2020 г. Действащата към момента на сключването на процесния
договор разпоредба на чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения предвижда за процесуално представителство, защита и съдействие по
административни дела с определен материален интерес до 1000 лв. (каквото е и
настоящото дело) възнаграждение в размер на 300 лв. Съдът намира, че
претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. (с ДДС –
360 лв.) е съответстващо на фактическата и правна сложност на делото, както и
на конкретно извършените от процесуалния представител процесуални действия –
изготвяне на исковата молба, изготвяне на молба за отстраняване на
нередовността на иска, изпълнение на разпореждане на съда за представяне на
отмененото наказателно постановление, участие в открито съдебно заседание,
процесуално изявление за изменение на иска.
Предвид изложеното и на основание чл. 203 от АПК
във вр. с чл. 1, ал. 1 и чл. 4 от ЗОДОВ, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Агенция „Митници“ да
заплати на „Милки Груп Био“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. “Методи Попов“ №
22А, представлявано от П.Д.П., обезщетение за
имуществени вреди в общ размер на 720 (седемстотин и двадесет) лева, представляващи
заплатеното адвокатско възнаграждение за две съдебни инстанции, във връзка с обжалването
на Наказателно постановление № 391/2018
от 15.05.2019 г., издадено от Зам.-директора на ТД „Северна морска“ в Агенция „Митници“, отменено с Решение № 1744 от
01.10.2019 г. по АНД № 2683/2019 г. на Районен съд – Варна, което решение на
районния съд е оставено в сила с Решение № 2289/26.11.2019 г. по КАНД 2936/2019
г. на АдмС – Варна, ведно със законната лихва, считано
от датата на предявяване на исковата
молба – 03.02.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Агенция „Митници“ да
заплати на „Милки груп био“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. “Методи Попов“ № 22А, представлявано от П.Д.П., сумата в размер на 385 (триста
осемдесет и пет) лева, представляваща направени по адм. дело № 348/2020 г. на
АдмС – Варна разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Върховния административен съд на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: