Р Е Ш Е Н И Е
№ 261580
08.12.2020г., гр.Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд,
гражданско отделение, в открито заседание на девети ноември две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
НАДЕЖДА СЛАВЧЕВА
при секретаря Марина
Кондарева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 7115 по описа на съда за 2019 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК, във връзка с чл.415 ГПК, във връзка с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
В исковата молба от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД против К.И.О. се твърди, че за периода от *** до *** ответникът има задължения към ищцовото дружество за предоставени услуги по доставка на питейна вода, в размер на 888.73 лв. и мораторна лихва към главницата, за периода от 28.02.2015г. до 31.10.2018г. в размер на 127.68 лв., за обект, находящ се в гр.П., ул. „***” № **. Твърди, че за потребените за посочения период количества вода са издадени фактури за главници, подробно посочени в исковата молба, с посочена дата на издаване, дължима сума и период, за който се дължи сумата. Ответникът фигурирал в базата данни на оператора като потребител с № ***, а отношенията между дружеството и клиентите му се уреждали от публично известни общи условия. Изложени са съображения за проведено заповедно производство по чл.410 ГПК, като по образуваното ч.гр.дело № 18477 по описа на ПРС за 2018г. заповедта била връчена при условията на чл.47 ГПК, поради което се и предявявали настоящите искове. Направено е искане за постановяване на решение, с което да се приеме за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество горепосочените суми. Претендира се и законната лихва от депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата, както и направените разноски в производството.
В законоустановения едномесечен срок по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор от ответника, чрез назначения му особен представител адв.Ш., с който предявеният иск се оспорва по основание и размер. По делото липсвали данни, че ответникът има качеството на потребител на ВиК услуги. Оспорва се и ответникът да има дължими и неплатени задължения към ищеца. Посочено е, че за претендираните периоди ищецът не е доставял и отвеждал вода. Оспорва се верността на отразените данни в цитираните в исковата молба фактури за главници, както и в описа на същите. Липсвали доказателства за неизправност на водомера, както и за връчване на предписание в тази насока. Направено е и възражение за погасяване по давност на вземанията за главници за периода над 3 години назад от подаване на заявлението – 28.11.2018г., тоест за претенциите от 18.12.2014г. до 21.11.2015г. С тяхното погасяване се погасявали и акцесорните вземания.
Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:
От приложеното ч.гр.дело № 18477 по описа на ПРС за 2018г. е видно, че е издадена заповед за изпълнение № *** от ***г., с която е разпоредено К.И. О. да заплати на „ВиК” ЕООД сумата от 888.73 лв. – главница, представляваща неплатени задължения за питейна и отведена канална вода за периода от 18.12.2014г. – 11.10.2018г. за обект, находящ се в гр.П., ул. „**“ № **; 127.68 лв. – обезщетение за забава за периода 28.02.2015г. – 31.10.2018г., ведно със законната лихва от датата на постъпване на заявлението в съда – 21.11.2018г. до окончателното погасяване, както и разноските по делото от 300 лв. заплатено адвокатско възнаграждение и 25 лв. държавна такса.
По делото е приложена справка за неплатени задължения на К.И.О., аб. № ***, адрес ***, за периода 18.12.2014г. – 31.10.2018г., в размер на 888.73 лв. главница и 127.68 лв. лихва. Представена е и справка за водомер - № ***, на посочения абонат.
Представен е опис на фактури, за периода *** – ***.
Представени са Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-09 от 11.08.2014г., както и Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор гр.Пловдив, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-027 от 09.06.2006г. Представени са и копия от карнети за част от процесния период.
Постъпило е писмо от Община Пловдив, Дирекция „Местни данъци и такси“, според което за лицето К.И.О. няма подадени декларации по реда на чл.14 ЗМДТ за имот, находящ се в гр.П., ул. „***“ № **.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на св.П., който изяснява, че работи при ответното дружество от ***г. Отчитал водата на ул. „***“ № ** от ***г. до края на ***. Това били малки стаички, стая до стая, повечето стаи били водоснабдени, някои имали вътрешни чешми, други нямали. В имота на ответника отпред имало чешма, отчитало се по тарифа - 10 куб.м. месечно на семейство. В стаята на О. живеели * или * човека. В цялата махала имало вода. За този период вода била начислявана служебно, а не според потреблението. Нямало монтиран водомер в имота на О.. На всички през ***г. и ***г. били връчени известия за смяна на водомери и за монтиране на водомери. Били устно известени за смяна и монтиране на водомери. С. посещавал всеки месец имота, като целта на посещенията била не да отчита показания, а да установи дали живеят още хора там. Виждал, че се консумира вода. Съпругата и децата на ответника били там. Почнали и да се крият, но имало хора в стаята. В началото се подписвали, но после не. Давал да се слагат подписи на съпругата на ответника, на сестра му, на майка му.
По делото е прието заключение на изготвената съдебно-техническа експертиза, според което по твърдения на ответника в имота няма монтирано измервателно устройство и такова поне от ** години не било монтирано. Имотът по негови твърдения бил водоснабден посредством водопровод от съседи. Няма точни данни по какъв начин е захранен имотът на ответника. В приложените заверени копия от карнетни листа липсвали данни да е бил монтиран водомер, както и да е била поставяна пластмасова пломба на ВиК оператора на една от холендърните му връзки през процесния период от *** до ***. По твърдения на ответника начисляването на водата е ставало служебно, по тарифа на оператора. Същата не съответства на потреблението му, като ответникът в проведен телефонен разговор заявил, че пребивава от * години в *** и вода в имота му не е ползвана. Такива били и твърденията на съседката А. М., че налягане във водопроводната мрежа липсва и същите са принудени да събират вода за битови нужди в туби.
Прието е заключение и на изготвената съдебно-счетоводна експертиза, според което не са отразени постъпили плащания за процесния период от *** до *** от страна на К.О.. Размерът на осчетоводените фактурирани задължения за потребена студена вода бил 888.73 лв., като размерът на лихвите за забава по всяка от фактурите възлиза на сумата от 127.68 лв. Процесните фактури са надлежно осчетоводени по счетоводни сметки, дневници и регистри.
При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Не е спорно между страните по делото, установява се и от приложеното ч.гр.дело № 18477 по описа на Пловдивски районен съд за 2018г., че издадената заповед за изпълнение № *** от *** е връчена при условията на чл.47 ГПК, като в рамките на дадения от съда едномесечен срок, са предявени и настоящите искове, поради което същите са процесуално допустими, като подадени при наличие на съответните процесуални предпоставки.
Безспорно е, че ищцовото дружество е „ВиК оператор” по смисъла на чл. 198 „о”, ал.1 от Закона за водите и предоставя В и К услуги на потребителите срещу заплащане за територията на гр. П.. Приложимият нормативен акт за процесния период е Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. В чл. 3 от Наредба № 4/14.09.2004 г. е предвидено, че потребители на В и К услуги са собствениците или притежателите на вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдени имоти. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г., получаването на услугите В и К се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика (собствениците) на водоснабдителните и канализационните системи или от оправомощени от него (тях) лица и от съответния регулаторен орган. По делото няма спор, че отношенията по предоставяне на В и К услуги са уредени от одобрени от ДКЕВР общи условия, като няма възражения ответникът да е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия.
Съдът намира обаче, че предявените искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени, по следните съображения. На първо място, не се установява ответникът да има качеството на потребител по отношение на предоставените от ищцовото дружество услуги, тъй като видно от постъпилата информация от Община Пловдив, Дирекция „Местни данъци и такси“ не е подавана от него декларация по чл.14 ЗМДТ за процесния имот. Няма ангажирани никакви други доказателства, от които да се направи извод, че ответникът е собственик на имота, находящ се в гр.П., ул. „***“ № **, респ. да е притежател на право на ползване на водоснабдения имот, поради което съдът намира, че само на това основание искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Освен изложеното, съгласно разпоредбата на чл. 32 на Наредба №4 за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, В и К услугите се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода, отчетено чрез монтираните водомери, а отчетните данни се установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане и подписа на потребителя или негов представител. Чл. 5, т. 7 и чл. 21, ал. 4 от Общите условия на “Водоснабдяване и канализация” ЕООД- гр. Пловдив също изискват отчитането на индивидуалните водомери да става в присъствието на потребителя или негов представител. По делото са представени копия от карнети като от същите е видно, че не са вписвани показания на уреда, а само начислените количества вода в графата „разлика”. От приетата по делото съдебно-техническа експертиза, заключението на която съдът възприема като компетентно и обективно дадено, неоспорено от страните, е видно, че в имота на няма монтирано средство за измерване. Действително съгласно чл. 11, ал. 5 от Наредба № 4, поддържането и ремонтът на индивидуалните водомери са задължение на потребителите. По делото обаче не се установява имало ли е водомер, евентуално кога е премахнат, не е ясно защо начисляванията са правени по тарифа и по какъв начин е определян размерът на вписаните в карнетите стойности. Не се установи защо именно сочените в карнетите куб. м. са били начислени, на каква база е определен размерът им и дали същите са били правилно определени. При неизправно измервателно устройство месечното количество изразходвана питейна вода се определя с оглед броя на обитателите, като с оглед на това топлофицирано ли е жилището или не. Не се установява как и кога е констатирано от колко души е обитавано жилището. Представената от ищцовото дружество справка за водомер не би могла да послужи като годно доказателство относно конкретните видове задължения на посочения абонат за процесния период, доколкото представлява частен свидетелстващ документ, съдържащ благоприятни за издалата ги страна данни. Ищецът от своя страна не доказва по какъв начин е отчетена консумираната вода, дали изобщо са били налице предпоставки за служебно начисляване и евентуално от кой момент, на каква база са извършени съответните записвания и отчетените разлики, и защо възлизат на този размер. Приложените карнети не са редовно водени, тъй като видно от съдържанието им, подписи не са полагани през целия период. Там, където са поставени, не е ясно от кого. С. П. заявява, че поставените подписи са на лицата, които са намирани в стаята, но не твърди подпис да е бил поставян лично от ответника или от негов представител. При липса на подпис на съответния потребител или негов представител относно данните за водомера, не може да се приеме, че констатирането им, респ. служебното начисляване именно на посоченото количество, са извършени законосъобразно, предвид нормата на чл. 32, ал.4 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Заключението на приетата съдебно-счетоводна експертиза също не е в състояние да установи наличието на претендираните вземания, тъй като тя изхожда единствено от счетоводните записвания при ищеца, направени на база първични счетоводни документи, които не могат да обвържат надлежно другата страна по спора. Поради това съдът намира, че обемът на доставените ВиК услуги не е доказан и предявените искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
По изложените
съображения съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от “Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. “Шести септември” № 250, със *** С. Л.Н. срещу К.И.О., ЕГН ********** *** искове за признаване за установено, че К.И.О. дължи следните суми - сумата от 888.73 лв. главница, представляваща неплатени задължения за питейна и отведена канална вода за периода от *** – *** за обект, находящ се в гр.П., ул. „***” № **, както и 127.68 лв. обезщетение за забава за периода *** – ***, ведно със законната лихва от датата на постъпване на заявлението в съда – 21.11.2018г. до окончателното погасяване, предмет на издадената заповед № ***за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от *** по ч.гр.дело № 18477 по описа на ПРС за 2018г.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: п/Н.
Славчева
Вярно с оригинала.
М.К.