Р Е
Ш Е Н
И Е
№.......
гр.В.Търново, 06.02.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Великотърновски
районен съд, пети състав, в публично заседание на седемнадесети януари през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Г. И.
при секретаря П.П, като разгледа докладваното от районния
съдия гр.д.№617 по описа за 2018г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е образувано по предявени при
условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове
за установяване съществуване на вземания на взискател по подадено заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, връчена на длъжника по реда
на чл.47 ал.5 от ГПК. Правното основание на предявените искове е чл.422 ал.1 вр
чл.415 ал.1 от ГПК вр. чл 79 ал.1 от ЗЗД, чл.86 ал.1 от ЗЗД.
Ищецът основава исковите си
претенции на твърдения, че между трето за делото лице - кредитодател /"П Ф
Б" ООД/ и ответникът е сключен договор за потребителски кредит № *********/13.10.2015г., съгласно който, на
ответника е предоставен потребителски кредит за лични нужди в размер на
1150лв., като се сочи, че сумата е предоставена от страна на кредитен
консултант в брой, по местоживеене на кредитополучателя, който с подписване на
договора потвърждава, че е получил сумата. Сочи се, че страните договорили
договорна лихва за целия период на договора в размер на 226,82лв. Ищецът
заявява, че общият размер на усвоения кредит възлиза на сумата 1376,82лв.,
които е следвало да се погасят на 60
равни седмични погасителни вноски в размер на 22,95лв. всяка, като падежът на
първата погасителна вноска бил 22.10.2015г., а на последната-08.12.2016г. Ищецът излага твърдения, че с подписване на
договора за кредит, кредитополучателят изразил съгласието си да заплаща такса
за оценка на кредитно досие в размер на 57,50лв., която е платима при
подписване на договора, но страните постигнали съгласие таксата да бъде
включена в седмичните погасителни вноски и така таксата била разделена на 60 равни
вноски, по 0,96лв., платими на падежите на погасителните вноски. В исковата
молба се сочи, че по избор на кредитополучателя, кредитодателят се е задължил
да предостави допълнителна услуга, изразяваща се в доставка на заемната сума в
брой по местоживеене на кредитодателя, наречена „кредит у дома”, като за
предоставяната услуга кредитополучателя се е задължил да заплати на
кредитодателя такса в размер на 900,42лв., като тази сума също била включена в
седмичните 60 бр. погасителни вноски, разделена по 15,01лв. на вноска. Ищецът
заявява, че общата сума, която се е задължил да върне по кредита
кредитополучателя възлиза на сумата 2334,74лв., която включва главница в размер
на 1150лв., договорна лихва в размер 226,82лв., такса за оценка на досие в
размер на 57,50лв. и такса за услуга „кредит у дома” в размер на 900,42лв. Сочи
се, че крайния срок на погасяване на всички задължения по кредита е
08.12.2016г., като се излагат твърдения, че кредитополучателят не е заплатил
изцяло дължимия кредит, а е заплатил само сумата 749,90лв., с която били
погасени, както следва: такса за услуга „кредит у дома”-282,69лв., такса за
оценка на досие-24,99лв., договорна лихва-72,85лв., главница-369,37лв. Ищецът заявява, че поради неизпълнение от
страна на длъжника на поето задължение по договора е начислена лихва за забава
в размер 42,51лв. за периода от 19.05.2017г до подаване на заявлението по
чл.410 от ГПК. Ищецът сочи, че на основание договор за продажба и прехвърляне
на вземания от 19.05.2017г., кредитодателят е цедирал на ищеца вземанията си
срещу ответника по процесния договор за кредит и го е упълномощил да уведоми за
това длъжника. Твърди, че на адреса на заемодателя било изпратено уведомително
писмо, изходящо от цедента, но писмото е останало непотърсено от получателя. На
следващо място посочва, че ответникът може да се счита за уведомен за
извършената цесия и с получаването на
исковата молба и приложенията към нея. Сочи, че за вземанията си ищецът се е
снабдил със заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 3917/2017г. по описа на ВТРС,
връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК, като след дадени
указания от съда предявил настоящите положителни установителни искове. Отправя
искане съдът да приеме за установено, че
ответникът дължи на ищеца, по процесния
договор за кредит, главница в размер на 780,63 лв., ведно със законната лихва
за забава върху нея, считано от датата на подаване на заявлението в съда до
окончателното й изплащане, договорна лихва в размер на 153,97 лв. за периода
03.03.2016г. - 08.12.2016г., сумата 32,51 лв.-такса за оценка на досие, сумата
617,73лв.-такса за услуга „кредит у дома” за периода 25.02.2016г.-08.12.2016г.,
сумата 42,51лв. обезщетение за забава за
периода 19.05.2017г до подаване на заявлението по чл. 410 ГПК. Претендира
присъждане на сторените разноски в исковото и заповедното производство,
включително и за юрисконсултско възнаграждение.
Исковата и молба и приложенията
са връчени на ответника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК. В срока по чл. 131 ГПК
назначеният на ответника особен представител по чл.47 ал.6 от ГПК е подал
отговор на исковата молба, в който оспорва предявения иск като недопустим,
неоснователен и недоказан, по подробно изложени в отговора съображения. Особеният представител на ответника счита, че
цесията не е породила действие, поради това, че уведомяването не е достигнало
до ответника. Заявява, че доколкото ответника в настоящото производство се
представлява от особен представител, не е получил лично уведомлението за
цесията. На следващо място прави възражение за нищожност на процесния договор
за кредит поради посочени в отговора нарушения на ЗПК и ЗЗП. Заявява, че не
става ясно по какъв начин се разпределя всяка вноска между главница, лихва и
такси, както и че договора не съдържа падеж на последно плащане. Счита, че
клаузите от договора, уреждащи таксата за оценка на досие са нищожни поради
противоречие със закона, алтернативно поради заобикаляне на закона. Сочи, че
горепосочената такса няма дефиниция в договора и не е ясно какви услуги се
извършват по оценка на досие и не са представени доказателства за извършване на
услугата. Възражения за нищожност прави и по отношения на претендираната такса
„кредит у дома”, както и че не са ангажирани доказателства за извършване на
услугата. Особеният представител счита, че посочената клауза от договора,
уреждаща такса „Кредит у дома” е нищожна
и на основание чл.24 от ЗПК вр. чл.143 т.14 вр. чл.146 ал.1 от ЗЗП.
Отправя искане за отхвърляне на предявените искове. Прави възражение за
прекомерност на претендираното от ищеца юрисконсултско възнаграждение.
От събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
На 13.10.2015г.е между "П Ф
Б" ООД в качеството кредитодател и ответника Ф. Д А. в качеството кредитополучател е сключен договор за потребителски паричен кредит
№*********, по силата на който кредитодателят се задължил да предостави на
кредитополучателя потребителски кредит за лични нужди в размер на 1150лв.,
която сума кредитополучателят
удостоверява, че е получил с подписване на договора. В договора е уговорена
фиксирана лихва в размер на 226,82лв. за целия период на договора,
представляваща 31,82 % годишно, равняваща се на 48,0% ГПР. Съгласно договора
връщането на кредита е следвало да бъде
направено на 60 седмични вноски, всяка по 22,95 лв., като първото седмично
плащане се дължи на 20.10.2015г. В договора за кредит е включена такса за
оценка на досие в размер на 57,50лв., както и е посочено, че „Провидент” може
да предостави на клиента допълнителна услуга, по негов избор, представляваща
домашна доставка на заетата сума в брой по неговото местоживеене и седмично
домашно събиране на вноските по кредита, наричана „услуга кредит у дома”, която
услуга се предоставя срещу заплащане на такса в размер на 900,42лв.
Видно от Договор за прехвърляне
на вземания от 19.05.2017г. между „П Ф Б” ООД, от една страна като цедент и „А
за с на в” ЕАД, от друга страна като цесионер, е постигнато съгласие за
сключване на договор, по силата на който се прехвърлят вземанията на цедента от
длъжниците, произтичащи от договорите за кредити, които вземания са подборно
изброени и индивидуализирани в списъка, представляващ Приложение № 1,
неразделна част от договора. Цедентът упълномощава цесионера да уведоми длъжниците,
вземанията от които са предмет на цесията, съгласно чл.99 ЗЗД. Приложено е
пълномощно, по силата на което ищцовото дружество, цесионер по договора за
прехвърляне на вземания, било упълномощено от цедента да извършва това
уведомяване.
Видно от известие /обратна
разписка/ и уведомление за извършено прехвърляне на вземания до ответника в
процеса, на посочения от него адрес при сключване на договора, било изпратено
такова, но не е получено – върнато е с отразяване, че пратката е непотърсена.
На 30.11.2017г.
ищцовото дружество подало до Великотърновски районен съд заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против ответника Ф. Д А.. Въз основа
на заявлението на “АСВ” ЕАД, гр.София е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК от 04.12.2017г. по ч.г.гр.д.№3917/2017г. на
Великотърновски районен съд против длъжника Ф. Д А. за заплащане на сумата в размер на 780.63 лв. /седемстотин и осемдесет лева и шестдесет и три
стотинки/ - главница по Договор за потребителски кредит,
сумата от 153,97 лв. /сто петдесет и три лева и деветдесет и седем стотинки/ -
договорна лихва за периода от 03.03.2016 г. до 08.12.2016 г., сумата от 32,51
лв. /тридесет и два лева и петдесет и една стотинки/ - такса за оценка на досие
за периода от 21.04.2016 г. до 08.12.2016 г., сумата от 617.73 лв. /шестотин и
седемнадесет лева и седемдесет и три стотинки/ - такса за услуга „Кредит у
дома” за периода от 25.02.2016 г. до 08.12.2016 г., сумата от 42,51 лв.
/четиридесет и два лева и петдесет и една стотинки/ - обезщетение за забава за
периода от 19.05.2017 г. /датата на договора за цесия/ до датата на подаване на
заявлението в съда, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението в съда – 30.11.2017 г. до окончателното
изплащане на задължението, както и сумата от 82,55 лв. /осемдесет и два лева и
петдесет и пет стотинки/,
представляваща направените по заповедното производство съдебни разноски /от
които 32,55 лв. внесена ДТ и 50.00лв. ЮК възнаграждение, определено от съда на
основание чл.78 ал.8 ГПК вр.чл.37 от ЗПП вр.чл.26 от "Наредба за
заплащането на правната помощ"/.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК
и след дадени на заявителя от съда указания, заявителят е предявил настоящите
положителни установителни искове.
Видно от приетото по делото
заключение на съдебно-счетоводна експертиза, по процесния договор за кредит, от
страна на ответника е внесена сума в общ размер 749,90лв. В заключението е
посочено, че общото задължение по договора за кредит е в размер на 1584,84лв.,
в т.ч. главница в размер на 780,63лв., договорна лихва в размер на 153,97лв.,
такси в размер на 32,51лв. и такса за услуга „кредит у дома” в размер на
617,73лв., лихва за забава в размер на 42,51лв., за периода
19.05.2017г.-30.11.2017г.
От
приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Предявените при условията на обективно
кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно основание чл.422
ал.1 вр чл.415 ал.1 от ГПК вр. чл 79 ал.1 от ЗЗД, чл.86 ал.1 от ЗЗД са допустими
- предявени са от лице - заявител, имащо правен интерес да иска установяване
със сила на пресъдено нещо съществуването на вземанията си по издадена заповед
за изпълнение по чл.410 от ГПК, връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК.
Предявените положителни
установителни искове имат за предмет установяване на съществуването, фактическата,
материалната дължимост на сумите, за които е била издадена заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК. По тези искове следва с пълно доказване ищеца,
твърдящ съществуване на вземането си, да установи по безспорен начин неговото
съществуване спрямо ответника – длъжник. Ищецът носи процесуалната тежест да
докаже съществуването на фактите, които са породили неговото вземане.
В случая, предмет на предявените искове са вземания, произтичащи от сключен договор за потребителски кредит.
Безспорно по делото се установи, че между "П Ф Б" ООД и ответника е налице твърдяното договорно отношение – договор за поребителски кредит, по силата на който посоченото дружество е поело задължение да предостави на ответника потребителски кредит за лични нужди в размер на 1150 лв. срещу задължение на ответника да върне заетата сума на 60 седмични погасителни вноски, като първата е с падеж 22.10.2015г., последната е с падеж 08.12.2016г. По делото не е спорно, че кредитополучателят е получил сумата по отпуснатия кредит в размер на 1150лв.
Първият спорен момент е относно породила ли е цесията действие спрямо ответника, доколкото особеният представител на ответника прави с отговора възражение, че ответникът не е надлежно уведомен за извършената цесия. Действително, по делото няма данни ответникът лично да е получил преди образуване на настоящото производство приложените към исковата молба уведомления, изходящи от цесионера АСВ, доколкото в известието за доставяне е отразено, че пратката не е потърсена от получателя. С получаването обаче на уведомлението от назначения на ответника особен представител в рамките на настоящото производство по предявените искове по чл.422 ал.1 от ГПК, ответникът следва да се счита уведомен за цесията в хода на процеса. Това е факт настъпил в рамките на производството, който е от значение за спорното право и поради това на основание чл.235 ал.3 от ГПК следва да бъде съобразен при решаване на делото, в какъвто смисъл е съдебната практика/ решение по реда на чл.290 от ГПК Решение №123 от 24.06.2009г на ВКС по т.д. 12/2009г,ІІт.о. ТК/. Обстоятелството, че не ответника лично, а назначения му особен представител е получил уведомлението за цесията не променя извода за надлежно уведомяване на ответника за извършената цесия. Това е така, тъй като никой не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение, изразяващо се в случая в нарушение на нормите на чл.94 ал.1 и чл.99 ал. от ЗГР, кото повеляват, че настоящ адрес е адресът, на който лицето живее, респ. всяко лице е длъжно в срок от 30 дни да заяви промяната в настоящия си адрес. Тези норми са създадени в публичен интерес, включително осигуряване на обществена сигурност в гражданския и търговския оборот и след като ответникът не е изпълнил разпореденото с тях, като е напуснал вписания в съответните регистри адрес, то същият не следва да извлича позитиви от това обстоятелство. Освен това разпоредбата на чл.47 ал.6 от ГПК, която предвижда участие на особен представител на ответника в производството, е гаранция за защита на неговите права и компенсира личното му участие процеса, именно чрез института на особения представител, който от своя страна, по арг. на обратното на чл.29 ал.5 от ГПК може да извършва широк кръг от процесуални действия, извън тези, за които е необходимо изрично пълномощно съобразно чл.34 ал.3 от ГПК.Ето защо съдът приема, че особеният представител е надлежен адресат на всички твърдения наведени от ищеца с исковата моба, включително и на уведомяването за извършена цесия.
По възраженията наведени в отговора на исковата молба за нищожност на договора за потребителски креди поради нарушаване на разпоредбата на чл.11 ал.1 т.11 и 12 от ЗПК. Съгласно императивните изисквания въведени с разпоредбата на чл.11 ал.1 т.11 и 12 от ЗПК, договорът за потребителски кредит трябва да съдържа информация за условията за издължаване на кредита от потребителя, вкл. и погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването, като погасителния план следва да посочва дължимите плащания, сроковете и условията за извършването на тези плащания, да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата и когато е приложимо допълнителните разходи. В настоящия случай съдът намира, че липсва разбиване по пера на задължението на кредитополучателя, от което да е ясно в каква част то представлява главница, лихви, дпълнителни такси и др., респ. липсва информация, показваща с всяка отделна вноска каква част от задължението за главница, лихви и допълнителни разходи се погасява. Видно от представените писмени документи и изложеното от вещото лице по допусната съдебно-счетоводна експертиза, не става ясно как е формирана сумата за погасителна вноска в размер на 22,95лв. Задължение на кредитора, произтичащо от ЗПК е да посочи разбивка не само на целия размер на предоставения кредит, но и на всяка погасителна вноска. В случая не е посочено в стойността на всяка погастелна седмична вноска какъв е размера на главницата, лихвите и допълнителните разходи, които тази вноска включва. С оглед изложеното съдът приема, че процесния договор за потребителски кредит е сключен в нарушение на изискванията на чл.11 ал.1 т.11 и 12 от ЗПК, тъй като няма изискуемото по закон съдържание- липсва погасителен план, поради което е налице пълна недействителност/нищожност/ на договора-арг. чл.22 от ЗПК. Съгласно чл.23 от ЗПК, когато договорът за кредит е обявен за недействителен потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Поради това не е необходимо да бъдат обсъждани другите наведени с отговора възражения за недействителност на отделни клаузи на договора, неизпълнение на договорни задължения и др. Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че съдът намира клаузите за такси „кредит у дома” и „оценка досие”, по които са налице искови претенции в настоящото производство, за нищожни на основание чл.21 ал.1 и 2 от ЗПК. Съгласно чл.25 от договора за потребителски кредит е посочено, че само 30% от общия размер на таксата „кредит у дома” е за компенсиране на разходите на кредитора, което води до извод, че останалата част представлява печалба за кредитора. Така формулирана клаузата заобикаля императивното правило на чл.19 ал.4 от ЗПК максимално допустимия процент на разходите на годишна база по потребителски кредити да е в размер не по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задълженя, определена с Постановление на МС. В случая тези такси не са включени в годишния процент на раходите и ако се добавят, ще надхвърлят лимита по чл19 ал.4 от ЗПК, което води до извод, че разпоредбата по договора уговоряща заплащането им е нищожна. На следващо място, по делото не са ангажирани и доказателства за извършване от страна на кредитора на услугата „кредит у дома” и направените от особения предсатвител възражения в тази насока са основателни. За да претендира заплащане на такса „кредит у дома” ищецът средваше да установи, че е извършил услугата, която претендира да му бъде заплатена. Що се отнася до таксата „оценка на досие”, която представлява дейност на кредитора по проучване на неплатежоспособността на кредитополучателя, съдът намира, че ищецът не доказа в какво се състои извършането на тази дейност, а освен това същата противоречи на забраната на чл.10а ал.2 от ЗПК кредиторът да изисква заплащане на такси за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.
С оглед изложеното и предвид разпоредбата на чл.23 от ЗПК, при констатирана недействителност на процесния договор за кредит, ответникът следва върне само чистата стойност на кредита, без лихви и такси по кредита. В настоящия случай ответникът е получил като кредит сумата 1150лв. От заключението на вещото лице е видно, че плащането, което ответникът е направил по догвора за кредит е в размер на 749,90лв. При това положение, след като се приспадне заплатената от ответника сумата, дължима по кредита остава сумата 400,10лв. Искът за установяване дължимост следва да бъде уважен за главницата в частта за сумата 400,10лв., а в останалата претендирана част, искът за главница за разликата над 400,10лв. до пълния претендиран размер от 780,63лв. следва да бъде отхвърлен в тази част, като неоснователен и недоказан.
С оглед гореизложеното следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани и исковите претенции за установяване дължимост на сумите 153,97 лв. - договорна лихва за периода от 03.03.2016 г. до 08.12.2016 г., сумата от 32,51 лв.- такса за оценка на досие за периода от 21.04.2016 г. до 08.12.2016 г., сумата от 617.73 лв. - такса за услуга „кредит у дома” за периода от 25.02.2016 г. до 08.12.2016 г., сумата от 42,51 лв. - обезщетение за забава за периода от 19.05.2017 г. /датата на договора за цесия/ до датата на подаване на заявлението в съда.
С оглед основателност на част от иска за главницата, върху установената за дължима част от главницата от 400,10лв. следва да се присъди законната лихва за забава, считано от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК /30.11.2017г./ до окончателното изплащане.
Ищецът е претендирал присъждане
на разноски, като съдът в исковото производство съгласно т.12 на Тълкувателно
решение №4/2013 на ОСГК на ВКС следва да се произнесе и за разноските в
заповедното производство. В конкретния случай разноските в заповедното
производство, включени в заповедта за изпълнение са 82,55лв., от които държавна
такса в размер на 32,55лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв. В
исковото производство направените от ищеца разноски са 217.45 лв. за държавна
такса, 150 лв. за възнаграждение за вещо лице, 343,91лв. за възнаграждение за
особен представител, като има заявена претенция за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 350лв. По отношение претенцията на ищеца за
юрисконсултско възнаграждение за исковото производство съдът следва при
определяне на размера на юрисконсултското възнаграждение да съобрази действаща
към настоящия момента редакция на разпоредбата на чл.78 ал.8 от ГПК/изм. ДВ
бр.8 от 2017г./, като с оглед разпоредбата на чл.37 от Закона за правната помощ
вр. чл.25 ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът намира, че предвид
на това, че производството не е с голяма фактическа и правна сложност, следва
да бъде определено юрисконсултско възнаграждение за настоящото исково производство
в минимален размер от 100лв. При това положение общият размер на разноските на
ищеца за заповедното и исково производство възлиза на 893,91лв., като с оглед
уважаване на част от исковите претенции
на основание чл.78 ал.1 от ГПК следва ответникът да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата общо 219,78 лв. за разноски в заповедното и в настоящото исково
производство, изчислени съразмерно на уважената част на исковите претенции.
Ответникът не е претендирал
присъждане на разноски и съдът не дължи произнасяне в тази насока.
Ръководен от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните, че Ф. Д А. с постоянен адрес ***, с ЕГН ********** ДЪЛЖИ на „А ЗА С НА В” ЕАД, ЕИК ******, с адрес на управление: гр.********, законен представител: Н Т С сумата
от 400,10лв. (четиристотин лева и десет стотинки) - главница по договор за за потребителски кредит от 13.10.2015г., ведно със законната лихва от подаване
на заявлението – 30.11.2017 г. до окончателното изплащане на вземането, за
които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №2170 от 04.12.2017г.
по частно гр.дело 3917/2017г по описа на ВТРС, като ОТХВЪРЛЯ предявените искове за установяване дължимост за главница в частта за разликата над 400,10лв. до
пълния претендиран размер от 780,63лв., както и предявените искове за установяване
дължимост на сумата 153,97 лв. /сто петдесет и три лева и деветдесет и седем стотинки/
- договорна лихва за периода от 03.03.2016 г. до 08.12.2016 г., сумата от 32,51 лв. /тридесет и два лева и
петдесет и една стотинки/ - такса за оценка на досие за периода от 21.04.2016
г. до 08.12.2016 г., сумата от 617.73
лв. /шестотин и седемнадесет лева и седемдесет и три стотинки/ - такса за
услуга „Кредит у дома” за периода от 25.02.2016 г. до 08.12.2016 г., сумата от 42,51 лв. /четиридесет и два лева и
петдесет и една стотинки/ - обезщетение за забава за периода от 19.05.2017 г.
/датата на договора за цесия/ до датата на подаване на заявлението в съда, като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА Ф.
Д А. с постоянен адрес ***,
с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „А ЗА С НА
В” ЕАД, ЕИК ****** Адрес на управление: гр. ***********, законен представител: Н
Т С сумата общо 219,78 лв./двеста и деветнадесет лева и
седемдесет и осем стотинки/, представляваща разноски за държавна такса,
възнаграждение за вещо лице, възнаграждение за особен представител и
юрисконсултско възнаграждение, направени в заповедното производство по частно
гр.дело 3917/2017г по описа на ВТРС и в настоящото исково производство,
изчислени съразмерно на уважената част на исковите претенции.
Решението може да
бъде обжалвано пред Великотърновски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
След
влизане в сила на решението, препис от него да се приложи по ч.гр.д.№3917/2017г.
на ВТРС.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: