Р
Е Ш Е Н И Е
|
Номер |
|
година |
15.12.2023 |
град |
Кърджали |
|
||||||||
|
В ИМЕТО
НА НАРОДА |
|
|||||||||||||
|
Кърджалийският |
административен съд |
състав |
|
|
||||||||||
|
|
|
|||||||||||||
|
На |
15.11.2023 |
година |
2023 |
|
||||||||||
|
|
|
|||||||||||||
|
В
публично заседание и следния състав: |
|
|||||||||||||
|
|
|
|||||||||||||
|
Председател: |
ВИКТОР АТАНАСОВ |
|
||||||||||||
|
|
|
|||||||||||||
|
Членове: |
АЙГЮЛ ШЕФКИ МАРИЯ БОЖКОВА |
|
||||||||||||
|
|
|
|||||||||||||
|
|
и при участието
на |
|
||||||||||||
|
|
|
|||||||||||||
|
Секретар |
Мелиха Халил |
|
|
|||||||||||
|
|
|
|||||||||||||
|
Прокурор |
Росица
Георгиева от Окръжна
прокуратура - Кърджали |
|
|
|||||||||||
|
|
|
|||||||||||||
|
Като разгледа докладваното от |
съдията Виктор
Атанасов |
|
||||||||||||
|
|
|
|||||||||||||
|
Кас. Адм. Нак. Дело |
номер |
115 |
по описа за |
2023 |
година. |
|
||||||||
и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по
чл.63в от ЗАНН, във вр. с чл.208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/.
Образувано е по касационна жалба от Т.И.Т., с посочен постоянен адрес: ***, ЕГН **********, против
Решение №108 от 19.05.2023 год., постановено по АНД №284/2023 год. по описа на
Районен съд – Кърджали, с което е потвърдено наказателно постановление №4 от 13.02.2023
год., издадено от началника на РУ – Кърджали към ОДМВР – Кърджали.
Касаторът заявява, че в срок обжалва посоченото
решение, тъй като счита същото за нищожно и незаконосъобразно, постановено от
ненадлежен състав и в нарушение на материалния закон. На първо място счита така
постановеното решение за нищожно, като постановено от ненадлежен състав. В тази
насока излага твърдения, че по отношение на съдията-докладчик по делото в
районния съд са били налице основания за отвод по смисъла на чл.22, ал.1, т.6
от ГПК. Касационната жалбоподателка сочи, че не е
близка позната на съдията-докладчик, но счита, че същият този съдия има явно и
демонстрирано негативно отношение спрямо нея и че именно поради това,
най-вероятно, не е била открита, за да бъде призована по делото, тъй като е щяла
да поиска отвод на разпределеният съдия-докладчик. способен да реши въпроса
безпристрастно. Развива доводи, че изискването е съдията не само да бъде
безпристрастен, но и да внушава безпристрастност, както и да бъде възприеман
като такъв и че доколкото безпристрастието е изрично прокламирано като основен
принцип в Кодекса за етично поведение на българските магистрати и тази връзка,
т.2.3 от Раздел II забранявал на съдията, по висящи пред него производства, да
прави публични изявления или коментари, чрез които да се ангажира за крайния
изход на случая или да създаде впечатление за пристрастност и предубеденост, а
същевременно нарушението на нормите на Кодекса, вкл. на правилата за
безпристрастност, било свързано с търсене на дисциплинарна отговорност на
магистрата (чл.307, ал.3, т.3 от ЗСВ). Сочи също, че съобразно
константната практика на ВКС/посочени са три решения на ВКС/, постановеното от
ненадлежен състав решение, е нищожно.
На следващо място твърди, че не е
била редовно призована от съда, с което са нарушени правата й на гражданин на РБългария и Европейския съюз и страна в процеса, гарантирани
й от Конституцията, ГПК, ЕКЗПЧОС и ХОПЕС и че е била поставена съм в невъзможност да ангажира
защитата си пред съда, като грубо бил погазен чл.6 от ЕКЗПЧОС, гарантиращ
равенството на страните, което предполага на всяка страна да бъде предоставена разумна
възможност да изложи своя случай - включително своите доказателства, в условия,
които не я поставят в по-неизгодно положение по отношение на другата страна. Твърди също, че нередовното й призоваване представлява съществено нарушение
на чл.61, ал.4 от ЗАНН, което е довело до неучастие на страна във въззивното производство, тъй като съгласно тази разпоредба,
съдът дава ход на делото и когато жалбоподателят не е намерен на посочения от
него адрес и че след като е дал ход на делото без нея като жалбоподател,
Районен съд - Кърджали е нарушил разпоредбата, тъй като реално не била търсена
на посочения от нея адрес. Счита, че съобразно фактите по призоваването, не е
изпълнено изискването за ненамирането й, за да бъде даден ход на делото и
разгледано същото при отсъствието й. Сочи, че въззивният
съд, видно от протокола от с.з. от 26.04.2023 год., не е изложил мотиви за
даване ход на делото, на основание чл.61, ал.4 от ЗАНН и че правилото по тази разпоредба
е императивно, установено в защита на субективното публично право на страната в
съдебно производство - да участва в него, съгласно чл.55, ал.1 от НПК, приложим
от първостепенния съд субсидиарно, на основание чл.84
от ЗАНН и че необходима предпоставка за упражняване на това право е да бъде
спазена процедурата по призоваване за съдебно заседание и само при спазването на установените
процесуални правила, правото на участие на праната в съдебното производство е
гарантирано, а изключението от тези правила по чл.61, ал.4 от ЗАНН, следва да
се прилага стриктно и било недопустимо да се тълкува разширително. Сочи, че видно от върнатата призовка били правени „опити” да бъда призована
на „необитаем” апартамент, като заявява, че живее на посочения адрес и не е
променяла местожителството си, както и че по данни на членовете на семейството й,
както и на съседи, никой не я е търсил през месец март и април тази година, за
да й връчат призовки, т.е. съдът не е проявил процесуална активност да я намери
на единствения й адрес. Счита, че ако са съставени някакви докладни записки,
записани върху призовката, то те са в нарушение на закона, поради гореизложеното
и че по своето същество, те са частни свидетелстващи документи и не могат да
удостоверяват редовно връчване по чл.58, ал.2 от ЗАНН, камо ли дa отразяват обстоятелството, че апартаментът е
„необитаем”. Сочи същевременно, че ако действително е имало трикратно посещение
на адреса й/17.03.2023 год., в 11:00 часа, 02.04.2023 год., в 16:00 часа и на
18.04.2023 год., в 11:00, което оспорва, тъй като нямало свидетели и данни за
това/, то очевидно е било в работно време, когато отсъства от дома си, но това
обстоятелство категорично не можело да обоснове ивод
за ненамирането й и не представлявало основание за прилагане на презумпцията на
чл.61, ал.4 от ЗАНН. Сочи също, че едва ли волята на законодателя е нарушителите
да стоят в домовете си непрекъснато, да не излизат и ходят на работа или пък
всеки ден да посещават съда и да проверяват, за кога им е насрочено делото по
депозираната жалба. Категорично заявява също, че никой не я е търсил и на
посочения от нея телефонен номер - нито призовкар,
нито съдебен деловодител, а в същото време, след постановяване на обжалваното
съдебно решение, й било връчено безпроблемно и редовно съобщение за изготвения
съдебен акт, който обжалва, което отново потвърждавало, че съм посочила обитаем
адрес, на който да бъда призовавана. Предвид изложените доводи счита, че оспореното решение е било
постановено при допуснати
съществени процесуални нарушения - чл.348, ал.1, т.2, във вр.
с ал.3 от НПК, във вр. с чл.63, ал.1, изр.2-ро от ЗАНН и следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг
състав на Pайонен съд – Кърджали, като сочи, че при
новото разглеждане желае да осъществи в цялост правата си на жалбоподател, да
осъществи лично защитата си в съдебното производство и да поддържа доказателствените искания, направени още в жалбата й за
разпит на свидетел - очевидец, установяващ различна фактическа обстановка от
тази, приета в акта и наказателното постановление, която била безкритично
потвърдена от съда.
На следващо място, ако не се възприемат
горните възражения за допуснати съществени и отстраними
процесуални нарушения, довели до ограничаване правото ми на защита, касационната
жалбоподателка моли по същество да бъде отменен акта
на Районен съд – Кърджали, като неправилен и незаконосъобразен. Сочи в тази връзка, че видно от Наредбата за специализирана закрила на деца
на обществени места/приета с ПМС №165 от 25.07.2003 год./, в нея не е предвиден
изричен ред за удостоверяване на обстоятелството, че родителят е осигурил
придружител на детето. Според жалбоподателката, последното
сочи на извода, че няма специална форма за удостоверяване качеството на
придружител по св.чл.8, ал.4 от ЗЗДет и нямало дори
изискване, дали родителят трябва да осигури придружител конкретно за това
излизане на обществено място или е достатъчно да осигури придружител по
принцип. Сочи, че няма изискване родителят да е разрешил или да знае дали
детето му е на обществено място и кога, стига само да е осигурил придружител за
това, като счита, че правоприлагащите органи нямат
право да въвеждат задължения, по-големи от предвидените в закона. Твърди, че в конкретния
случай е изпълнила даже повече от необходимото, доказвайки го с приложената по
делото декларация, която обаче, с неясни мотиви, била изключена от доказателствения материал.
Предвид гореизложеното, моли съда
да отмени атакуваното решение изцяло и да върне делото за ново разглеждане от
друг състав на Pайонен съд – Кърджали или
алтернативно да приеме, че наказателното постановление е неправилно и
незаконосъобразно и да го отмени на посочените основания. Твърди накрая, че преобладаващата
съдебна практика е в този смисъл.
Редовно призован за съдебното
заседание, касаторът – Т.И.Т., с посочен постоянен адрес: ***, се явява лично, като заявява, че
поддържа подадената касационна жалба по изложените в нея съображения. Счита, че Решение №108 от 19.05.2023
год., постановено АНД №284/2023 год. по описа на Районен съд - Кърджали, е
неправилно, незаконосъобразно и постановено в незаконен състав, в нарушение на
чл.61 от ЗАНН. Счита също, че с нередовното й призоваване е била ограничена
защитата й и е нямала възможност да поискам разпит на свидетели, както направила
ответната страна. Заявява, че на посочения от нея телефонен номер, на който
отговаря, не е била търсена от призовкар. Твърди, че
не е била търсена и не намерена на адреса, на който живее, за да бъда
призована, както и не разбрала, че адресът й е бил посетен от призовкар от Районен съд – Кърджали, а призовкар
от Административен съд – Кърджали я открил на адреса. Заявява, че не е трудно
да бъде открита на посочения от нея адрес, след като НП й било връчено на
адреса й, както и била редовно призована по настоящото дело на същия адрес.
Счита, че съдебният състав от Районен съд – Кърджали трябвало да си направи самоотвод, защото били налице всички предпоставки по чл.22,
ал.1, т.6 от ГПК. Счита наказателното постановление за абсолютно
незаконосъобразно, защото по делото било установено, както от разпита на
свидетелите, така и от писмените доказателства, че липсват предпоставки за
съставяне на АУАН, въз основа на който й била наложена административната
санкция с НП. Счита на следващо място, че са налице предпоставките на чл.93,
т.3 от НК, във вр. с чл.11 от ЗАНН, за определяне на
извършеното административно нарушение като маловажно и следвало административнонаказващият орган да я предупреди писмено
или устно, че в рамките на една календарна година, ако извърши същото нарушение,
тогава вече ще й бъде съставено НП и ще й бъде наложена административна
санкция. Това не било извършено от административнонаказващия
орган и поради тази причина счита, че НП е незаконосъобразно и моли да бъде
отменено изцяло, както и решението на Районен съд - Кърджали.
Подробни съображения в подкрепа
на касационната жалба излага в писмена защита, която представя в съдебно
заседание.
Редовно призован
за съдебното заседание, ответникът
по жалбата – началник Районно управление – Кърджали при Областна дирекция на
МВР - Кърджали, не се явява, представлява се от редовно упълномощения му
процесуален представител –гл.юрк. М. П., която заявява, че оспорва
касационната жалба и я счита за като неоснователна. Заявява също, че по отношение начина на връчване на призовката от призовкар на Районен съд - Кърджали, не може да взема
отношение, но по отношение на касационната жалба заявява, че счита обжалваното първоинстанционно решение за правилно и постановено в
съответствие с материалния закон. Намира също, че от събраните по делото
доказателства безспорно се установява, че жалбоподателката
е извършила вмененото й нарушение и правилно е преценен размерът на наложеното
наказание, съдейки по тежестта на нарушението, както и че в хода на
административно-наказателното производство не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила. Предвид това, моли съда да остави в сила обжалваното първоинстанционно решение, с което е потвърдено наказателното
постановление.
Прокурорът от Окръжна прокуратура
– Кърджали предлага да бъде оставено в сила първоинстанционното
решение в сила, тъй като нарушението е извършено, доказано и правилно е
квалифицирано. Относно твърденията за отвод на съдебния състав намира, че евентуално
същите биха били основание делото да бъде върнато на Районен съд – Кърджали за
ново разглеждане от друг състав, но не счита, че са налице достатъчно
доказателства за това.
Кърджалийският административен съд, в настоящия съдебен състав, като извърши проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведените в нея
касационни основания, приема за
установено следното:
Касационната жалба
е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима.
Релевираните от
касатора касационни основания са тези по
чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, т.е. нарушение на закона, което
нарушение всъщност се твърди като неправилно прилагане на материалния закон и допуснато съществено нарушение
на процесуалните правила.
Разгледана по
същество, касационната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.
С обжалваното Решение №108 от 19.05.2023
год., постановено по АНД №284/2023 год., Кърджалийският районен съд е потвърдил
наказателно постановление №4 от 13.02.2023 год., издадено от началника на РУ – Кърджали
към ОДМВР - Кърджали, с което, на основание чл.45, ал.3 от Закона за закрила на
детето/ЗЗДет./, на Т.И.Т.,***, ЕГН **********, е наложено
административно наказание „глоба”, в размер на 2000.00/две хиляди/ лева, за
извършено нарушение на чл.8, ал.3 от Закона за закрила на детето. Със същото
решение, Районен съд – Кърджави е осъдил Т.И.Т.,***, ЕГН **********, да заплати на Областна дирекция
на МВР – Кърджали сумата от 80.00/осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
За
да постанови решението си, след преценка
на събраните по делото писмени и гласни доказателства, районният съд е приел от
фактическа страна, че на 21.01.2023 год. свидетелите Б. Д. и И. П. били на
работа като служители в РУ- Кърджали, когато се провеждала специализирана
полицейска проверка по заведенията на територията на РУ – Кърджали, за присъствие
на малолетни и непълнолетни лица. Около 01:45 часа на посочената дата те влезли
в дискотека „***“, намираща се в ***, на ул.***, където свидетелят П. установил
непълнолетното лице М. Т. Снел самоличността на установеното там дете и след
разговор с него констатирал, че непълнолетното момиче нямало пълнолетен
придружител. Поради това той извел М. Т. от заведението при колегите си,
измежду които и свидетеля Б. Д., където да изчака, докато приключи проверката.
По-късно проверяващите свидетели отвели детето М. Т. до сградата на Районно
управление – Кърджали, при инспектор „Детска педагогическа
стая“ - свидетелката В. А. Последната разговаряла с непълнолетното момиче,
която й разказала, че била в дискотека „***“, като нямала пълнолетен
придружител. Детето твърдяло, че имало декларация от майка си, която декларация
изгубила. Свидетелката А. разговаряла и с майката на непълнолетната М., която
не знаела кой е пълнолетният придружител на дъщеря й, както и казала, че такъв
не бил необходим, тъй като живеела близо до ***.
По-късно същата нощ, в 03:15 часа, детето М. П. Т. било предадено на майка си Т.И.Т.
срещу приемно-предавателен протокол от 21.01.2023 год. Преди това свидетелят Б.
Д. съставил акт за установяване на административно нарушение в присъствието на
колегата си И. П. и на нарушителя, който го подписал с възражения. Въз основа
на съставения АУАН било издадено обжалваното наказателно
постановление, с което, на Т.И.Т. било наложено наказание „глоба“, в размер на
300лева, на основание чл.45, ал.3 от Закона за закрила на детето.
Тази
фактическа обстановка, приета за безспорна, районният съд е установил от
показанията на свидетелите Б. Д., И. П. и В. А., които съдът е кредитирал
изцяло като последователни, непротиворечиви и взаимно допълващи се относно
релевантните факти, както и от писмените доказателства - Акт за
установяване на административно нарушение №4 от 21.01.2029 год.; Протокол за
предупреждение от 21.01.2023 год.; Приемно-предавателен протокол от 21.01.2023
год.; Докладна записка; Заповед №292з-772/20.04.2022 год. на директора на ОД на
МВР - Кърджали, с която, началниците на РУ при ОД на МВР - Кърджали са оправомощени да издават наказателни постановления за
нарушения на чл45, ал.1- 4 от Закона за закрила на детето.
Районният
съд е посочил, че по делото е представен препис на декларация от 20.01.2023 год.
за съгласие за придружаване на непълнолетното лице М. Т., която декларация първоинстанционният съд не е кредитирал, като е приел, че
същата е съставена по повод на настоящото съдебно производство, тъй като същата
не е била налична към периода на инкриминираното деяние, а и самата жалбоподателка не е знаела нито за съществуването й, нито
за лицето, което е вписано в нея за придружител.
При така установеното от
фактическа страна и с оглед на тези доказателства, от правна страна решаващият
състав на Районен съд – Кърджали е приел най-напред, че жалбата е процесуално
допустима, тъй като е подадена в законоустановения
14-дневен срок - на датата 02.03.2023 год., а наказателното постановление било
връчено на 20.02.2023 година.
Районният съд е посочил, че на
жалбоподателя е наложено административно наказание за това, че виновно е
нарушил чл.8, ал.3 от Закона за закрила на детето и че в същата разпоредба е
посочено, че родителите, настойниците, попечителите
или другите лица, които полагат грижи за дете, са длъжни да го придружават на
обществени места след 20:00 часа, ако детето не е навършило 14-годишна възраст,
съответно след 22:00 часа, ако детето е навършило 14, но не е навършило
18-годишна възраст. Съдът е посочил също, че санкцията е наложена на основание
чл.45, ал.3 от Закон за закрила на детето, според която, родител, настойник,
попечител или друго лице, което полага грижи за дете, което наруши чл.8 ал.3,
или родител, попечител или друго лице, което полага грижи за дете, което не
осигури придружител по чл.8, ал.4, се наказва с „глоба“ или „имуществена
санкция“ от 300 до 500 лева, а при повторно нарушение - с „глоба“ или
„имуществена санкция“ от 500 до 1000 лева.
Съдът, след анализ на събраните
доказателства е приел, че жалбоподателят е осъществил състава на нарушението по
чл.8, ал.3 от Закона за закрила на детето и че по категоричен начин е
установено, че на посочената в акта и наказателното постановление дата и място,
а именно - 21.01.2023 год., около 01:45 часа, в ***, на ул.***, като родител не
е придружил непълнолетното си дете М. П. Т. на обществено място след 22:00 часа. Според съда, няма спор,
че посоченото в атакуваното постановление място е „обществено“ по смисъла на
чл.8, ал.4 от Закона за закрила на детето, тъй като е общодостъпно за всяко
лице, съобразно критерия, визиран в §1, т.1 от ДР на Наредбата за
специализирана закрила на деца на обществени места, приета на основание чл.5 от
Закона за закрила на детето. Съдът е приел също, че правилно е приложена и относимата към поведението на жалбоподателя санкционна
норма на чл.45, ал.3 от Закона за закрила на детето и че при индивидуализиране
на санкцията, наказващият орган е спазил принципите на чл.27 от ЗАНН, като
глобата е определена в предвидения от закона минимум, поради което и съдът няма
правомощия да я намали.
При извършената служебна проверка
районният съд не е констатирал да са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила или на материалния закон в хода на административнонаказателното
производство. Посочил е, че актът за установяване на административно нарушение
и обжалваното наказателно постановление са съставени правилно и
законосъобразно, от компетентен орган, съдържат необходимите реквизити по чл.42
и чл.57 от ЗАНН, нарушението е пълно описано с всички относими
към конкретния състав признаци, посочени са времето, мястото и обстоятелствата,
при които е било извършено, както и доказателствата, които го подкрепят и че от
изложените в акта и наказателното постановление факти става ясно, какво деяние
е осъществено от жалбоподателя, кога е извършено и каква е неговата правна
квалификация, като не е налице съществено нарушение на процесуалните правила,
което да ограничава правото на защита на нарушителя и да опорочава атакуваният
акт до степен, налагаща отмяната му, както и че даденото описание на
констатираното нарушение и установената по делото фактическа обстановка
съответстват на посочената като нарушена правна норма, както и на санкционната
такава. Предвид изложеното и при тези мотиви, Кърджалийският районен съд е
извел и окончателния си извод, че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно
и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото и на
основание чл.63д, ал.5, във вр. с ал.4 от ЗАНН,
поради направено искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение от страна на процесуалния представител на наказващия орган,
съдът е приел, че следва жалбоподателят да бъде осъден на плати на ответната
страна сумата в размер на 80 лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение, съгласно чл.63д, ал.5, във вр. с ал.3
от ЗАНН, във вр. с чл.144 от АПК, във вр. с чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ и във вр. с чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ,
тъй като производството не е с фактическа и правна сложност и по него е налице
явяване в едно съдебно заседание, в което са разпитани двама свидетели, поради
което и юрисконсултско възнаграждение следва да се
присъди в предвидения минимален размер. Съдът е посочил, че разноските за юрисконсулт
следва да бъдат присъдени в полза на ОДМВР - Кърджали, която е юридическото
лице и както е било поискано по делото.
При
извършената служебна проверка, в съответствие с разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК и с оглед правомощията на касационната инстанция, съгласно цитираната
разпоредба, настоящият състав намира най-напред, че оспореният съдебен акт е
валиден, като постановен от надлежния районен съд, съобразно правилата на
родовата и местната подсъдност, в надлежен съдебен състав и в рамките на правораздавателната
власт на този съд. Решението на Кърджалийския районен съд също така е
допустимо, като постановено по подадена от надлежно легитимирано лице и в законоустановения срок жалба, т.е. не са налице процесуални
пречки, изключващи допустимостта на проведеното пред този съд производство и не
са налице основания за неговата ревизия в този смисъл.
По
отношение инвокираното в касационната жалба
твърдение, респ. оплакване, че за съдията-докладчик, разгледал делото и
постановил обжалвания съдебен акт, са били налице основанията за отвод по
чл.22, ал.1, т.6 от ГПК и че след като не се е отвел от разглежането
на делото, то решението е постановено от ненадлежен състав и като такова е нищожно,
съдът намира следното:
По
разбиране на настоящия съдебен състав, основанията за отвод на съдия по първоинстанционно административнонаказателно
дело са тези, посочени в чл.29, ал.1, т.5, т.6, т.7 и т.8 и ал.2 от НПК, предвид
препращащата норма на чл.84 от ЗАНН, като нормата на чл.29, ал.2 от НПК
повелява, че не може да
участва в състава на съда съдия или
съдебен заседател, който поради други
обстоятелства може да се счита
предубеден или заинтересован пряко или косвено от
изхода на делото.
Видно е от съдържанието на тази норма, че тя на практика регламентира по
идентичен начин същото основание за отвод на съдия, каквото е регламентирано и
в нормата на чл.22, ал.1, т.6 от ГПК, според която, не може
да участва като съдия по
делото лице,
относно което съществуват други обстоятелства, които пораждат основателно съмнение в неговото безпристрастие. В
подкрепа на това свое твръдение, а именно - за
наличието на основание за отвод на разпределения съдия-докладчик по АНД
№284/2023 год. по описа на Районен съд – Кърджали, касационната жалбоподателка е приложила към жалбата си до АдмС – Кърджали, против постановеното по това дело решение,
заверено от нея копие от Определение №142 от 03.02.2023 год., постановено по
гр.дело №675/2022 год. по описа на Районен съд – Кърджали, видно от което,
съдията-докладчик по това гражданско дело, който е същият и по АНД №284/2023
год., си е направил самоотвод от разглеждането на
делото. В мотивите към определението е посочено, че съдията-докладчик следва да
се отведе, тъй като биха могли да се породят съмнения в неговото безпристрастие
и непредубеденост и че това се обуславяло от обстоятелството, че ищецът бил негов
близък познат. В мотивите е прието, че този факт поражда основатемно
съмнение в безпристрастието, което е основание за отвод, съгласно чл.22, ал.1,
т.6 от ГПК и че за да се избегнат всякакви съмнения за обективното и
безпристрастно решаване на делото и за да се обезпечи справедлив процес,
съдията следва да си направи отвод. Следва обаче да се посочи, че никъде в това
определение за самоотвод, не е посочено нито името на
ищеца, нито името на ответника по иска. Така, противно на твърденията в
касационната жалба, от приложеното определение по никакъв начин не може да се
установи, дали касационната жалбоподателка Т.Т. е била страна по това гражданско дело, каква страна е
била - ищец или ответник и дали съдията-докладчик, който се е отвел, е имал
предвид близкото си познанствно с нея, за да се
отведе от разглеждането на гр.дело №675/2022 год. по описа на Районен съд –
Кърджали. Предвид горното, касационната инстанция в настоящия състав намира за
недоказани и съответно за неоснователни, твърденията за наличието на основания
за отвод на съдията-докладчик по АНД №284/2023 год. по описа на Районен съд -
Кърджали, а оттам и твърденията, че обжалваното решение по това дело е
постановено от ненадлежен състав и че като такова, същото е нищожно.
Касационната инстанция в настоящия състав обаче намира,
че е основателно оплакването за допуснато съществено нарушение на процесуални
правила, което е довело до ограничаване на процесуалните
права на жалбоподателя в първоинстанционното
съдебно производство, т.е. намира, че в случая е налице касационното основание
по чл.348, ал.1, т.2, във вр. с ал.3, т.1 от НПК.
Съображенията за това са следните:
Призовката до жалбоподателката
Т.И.Т., изпратена на посочения от нея адрес: ***, приложена по първоинстационното дело/л.27/, е в
цялост, като на същата е направено отбелязване, че „Лицето не бе открито на адреса. Апартамента е необитаем. Посещения 17.03.23
– 11.0, 02.04.23 – 16.0, 18.04.23 – 10.0.“. На призовката е поставена
резолюция от дата 19.04.2023 год. – „Да се призове по телефона“, както и е
направено второ отбелязване, с датата 24.04.2023 год., че „След многократно търсене на жалбоподателката
на тел.***, лицето не бе открито.“, като под отбелязването е вписано „д-л Г.“
и е положен подпис.
Така, на 12.05.2023 год. било
проведено открито съдебно заседание, в което е прието, че жалбоподателката
Т.Т. е редовно призована при условията на чл.61 от ЗАНН. В това съдебно заседание е даден ход на делото, приобщени са писмените
доказателства и са събрани гласни – показанията на разпитаните като свидетели
двама полицейски служители, даден е ход по същество и делото е прието за решаване.
Настоящият състав намира, че извършеното
при посочените обстоятелства призоваване на касационната жалбоподателка
Т.Т. не дава основанието по чл.61, ал.4 от ЗАНН за
разглеждане на делото в нейно отсъствие и именно поради това е налице допуснато
от въззивния съд съществено нарушение на
процесуалните правила. Нормата изисква жалбоподателят да не е бил намерен на
посочения от него адрес, което обстоятелство предполага да е бил търсен на
същият адрес, а не да е отсъствал от него при извършените от връчителя в случая посещения, т.е. търсеното и не
намирането предполагат констатация за обективна невъзможност лицето да бъде
открито на посоченият адрес, каквато според касационния съд липсва, а още
повече липсва основание, от призовкаря да се прави констатация,
че апартаментът е необитаем. Във връзка с това съдът намира за нужно за посочи,
че действително, на този адрес – ***, на жалбоподателката
Т.Т. е било връчено лично, от полицейски служител, а
не с пощенска пратка, на датата 20.03.2023 год., процесното
наказателно постановление, видно от оформената към същото разписка за
получаване/на л.15 от АНД №284/2023 г./. След постановяване на
обжалваното решение, на същия адрес е било връчено на Т., но от друг призовкар от Районен съд – Кърджали, на датата 22.06.2023
год., отново лично и срещу подпис, съобщението за постановеното съдебно
решение, видно от оформената и приложена по делото разписка към съобщението/на л.39 от АНД №284/2023 г./. Най-сетне, след подаването на касационната жалба и
образуването и съответно, насрочването на настоящото КАНД №115/2023 год. по
описа на АдмС – Кърджали, на абсолютно същия адрес е
била връчена от призовкар от същия съд, на датата
07.09.2023 год., и призовката за насроченото на 15.11.2023 год. открито съдебно
заседание по делото/л.15 от КАНД №115/2023 год./, като и тук изрично следва да се
посочи, че призовката е връчена лично и срещу подпис на жалбоподателката
Т.Т. Предвид горното, при положение, че на датите 20.03.2023
год., 22.06.2023 год. и 07.09.2023 год., на този адрес - ***, на жалбоподателката Т.Т. са връчвани лично и срещу подпис книжа – процесното наказателно постановление, съобщението за
постановеното решение по АНД №284/2023 год. по описа на Районен съд – Кърджали
и призовката за насроченото открито съдебно заседание по КАНД №115/2023 год. по
описа на настоящия съд, то няма как да се приеме, че апартаментът е „необитаем“,
каквато констатация е вписана върху призовката за насроченото за 26.04.2023
год. открито съдебно заседание по въззивното съдебно
производство и съответно, не е налице обективна невъзможност лицето да бъде
открито на посоченият адрес.
Във връзка с горното, следва да
се посочи, че относно правилата за призоваване в административнонаказателния
процес, нормата на чл.84 от ЗАНН препраща към правилата за призоваване, уредени
в НПК, съответно разпоредбата на чл.180, ал.2 от НПК регламентира
понятието „отсъствие на лицето за което е предназначена призовката“, което по
съществото си е различно от понятието по чл.61, ал.4 от ЗАНН – „когато
жалбоподателят не е бил намерен на посочения от него адрес.“. Настоящият
касационен състав намира, че в случая няма данни задълженията по връчването да
са изпълнени така, както се изисква от нормата на чл.180, ал.2 от НПК –
при констатираната липса на лицето или пълнолетен член на семейството, не е
търсен домоуправител, портиер, съквартирант или съсед, а при това положение и
не е ясно, защо и как призовкарят от Районен съд –
Кърджали е стигнал до извода, че апартаментът е „необитаем“.
От друга страна, разпореденото от съдията-докладчик по делото призоваване по
телефона не е допустимо според никоя от уредените в чл.180, ал.2 от НПК
хипотези. Следва да се посочи, че с ал.8, 9, 10 и 11 на чл.180 от НПК (Нови - ДВ,
бр.110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) е въведено и съответно, подробно
е регламентирано, призоваване на посочен от лицето електронен адрес, както и е
регламентирано как се удостоверява извършеното връчване на адрес на електронна поща, но така или иначе, в нито една от всичките единадесет алинеи на чл.180 от НПК, не е предвидено призоваване по телефона. От изложеното по-горе следва изводът,
че жалбоподателят Т.Т. не е бил намерен на посоченият
от него адрес по смисъла на чл.61, ал.4 от ЗАНН, се явява неправилен. При
нередовното, по тези съображения, призоваване на Т. и липсата на основанието по
чл.61, ал.4 от ЗАНН за даване ход на делото, въззивният
е следвало да отложи съдебното заседание и да предприеме необходимите
процесуални действия за извършване на ново призоваване на жалбоподателя.
Предвид изложеното настоящият
състав на касационната инстанция приема, че Кърджалийският районен съд е допуснал
съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл.348, ал.1, т.2,
във вр. с ал.3, т.1 от НПК, което съгласно
разпоредбата на чл.222, ал.2, т.1 от АПК, налага отмяна на обжалваното решение
и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд -
Кърджали. При новото разглеждане на делото и с цел отстраняване на допуснатото
съществено процесуално нарушение, районният съд следва да предприеме
съответните процесуални действия за редовно призоваване и осигуряване участието
на жалбоподателя Т.Т. във въззивното
съдебно производство, в което същата да упражни в цялост правата си като
жалбоподател и правото си на защита, като представи доказателства и прави относими доказателствени искания.
Ето защо, предвид всичко гореизложено, настоящата
съдебна инстанция намира касационната жалба на Т.И.Т.,
с посочен постоянен адрес: ***, с изложените в нея доводи и оплаквания, за основателна и доказана, а обжалваното решение на Кърджалийския районен съд намира за незаконосъобразно, като постановено при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, поради което и същото, с решението
по настоящото дело, следва да бъде отменено, а делото да бъде върнато за ново
разгреждане, от друг състав на съда.
Деловодни разноски не са претендирани от касационната жалбоподателка,
а такива не са и сторени от нея, поради което съдът не следва да коментира този
въпрос.
По изложените
съображения и на основание чл.221, ал.2, изр.1, предл.2, във вр. с чл.222, ал.2, т.1 от АПК и във
връзка с чл.63в от ЗАНН, Административният съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение
№108 от 19.05.2023 год., постановено по АНД №284/2023 год. по описа на Районен
съд – Кърджали.
ВРЪЩА делото
за ново разглеждане, от друг състав на Районен съд - Кърджали.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.