Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1357 19.10.2020 г. град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Бургас, дванадесети
състав, на двадесет и трети септември две хиляди и двадесета година в публично заседание
в следния състав:
Председател: Диана Ганева
при
секретаря Й. Б. като разгледа
докладваното от съдия Ганева административно
дело номер 804 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 215,
ал.1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), във връзка с чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на В.И.Т., ЕГН **********, с постоянен адрес *** и
адрес за призоваване гр. Поморие, ул. „Проф. Стоянов“ № 25 против
Заповед № РД-16-713/ 03.04.2020 г. на кмета на Община Поморие, с която на основание
чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ и чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ е наредено на
жалбоподателя Т. да премахне незаконен
строеж „Постройка с идентификатор 57491.501.302.2 по КККР на гр. Поморие“, находяща
се в урегулиран поземлен имот УПИ ІІІ, кв. 97 по плана на гр. Поморие, с
административен адрес гр.
Поморие, ул. „Проф. Стоянов“ № 5. Иска се от съда да отмени посочената заповед
като неправилна и незаконосъобразна. В съдебно заседание жалбоподателя се
представлява от адв. Г.К., БАК, който поддържа жалбата на основания, изложени в
нея. Ангажира допълнителни
доказателства, включително съдебно-техническа експертиза. Претендира за
присъждане на направените по делото разноски. Представя писмени бележки.
Ответникът – кмет на Община Поморие, представя административната
преписка. Представлява се по делото от старши юрисконсулт Св. С., която оспорва
жалбата като неоснователна и иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ангажира писмени бележки.
Административен съд - Бургас, като прецени
събраните по делото доказателства, доводите и съображенията на страните, намира
за установено от фактическа страна следното:
Предмет на съдебен контрол е Заповед
№ РД-16-713/03.04.2020г. на кмета на Община Поморие, с която на основание чл. 225а,
ал. 1 от ЗУТ и чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ е наредено на В.Т. да премахне незаконен
строеж „Постройка с идентификатор 57491.501.302.2 по КККР на гр. Поморие“, находяща
се в урегулиран поземлен имот УПИ ІІІ, кв. 97 по плана на гр. Поморие, с
административен адрес гр.
Поморие, ул. „Проф. Стоянов“ № 5. В заповедта е предвидено
при неспазване на 30-дневния срок за доброволно изпълнение (след влизането в
сила на заповедта) да се извърши принудително премахване на незаконния строеж
за сметка на извършителя.
От събраните по делото доказателства се
установява, че с Нотариален акт № 41/09.05.2003 г. (л. 33) П. Г. Б.и Л. Г. Б.са
продали на В.И.Т. собствения си недвижим имот, представляващ дворно място на
площ от 438 кв.м. -
УПИ ІІІ-5003, кв. 97 по действащия план на гр. Поморие.
С Разрешение за строеж № 34/01.04.2004 г. (л. 69) на
основание чл. 148, ал. 1, 2 и 4 от ЗУТ се разрешава на В.И.Т. ***, да изгради “Семеен
хотел с ресторант” в УПИ ІII-5003, кв. 97 по плана на гр. Поморие съгласно
одобрен проект от 01.04.2004 г. от главния архитект на Община Поморие.
С Удостоверение № 078/02.10.2005 г. (л. 70), издадено от главния
архитект на Община Поморие се въвежда в експлоатация строеж “СЕМЕЕН ХОТЕЛ С РЕСТОРАНТ", находящ се
в урегулиран поземлен имат УПИ ІІІ-5005 квартал 97 по плана на гр.
Поморие, Община Поморие, с административен адрес : ул.“Проф. Стоянов“ №5 гр.
Поморие, Община Поморие Област Бургаска“. Според удостоверението,
строежът е изпълнен в съответствие с одобрените проекти, Разрешение за строеж №
34/01.04.2004 г., издадено от от главния архитект на Община Поморие; Протокол
от 23.04.2004 г. за определяне на строителна линия и ниво с резултатите от
проверките на контролираните нива - изкоп, цокъл, корниз и било; „Протокол № …., за определяне на
строителна линия и ниво на строежи на техническата инфраструктура с резултатите
от проверките на контролираните нива“ и изискванията към строежите съгласно чл. 169, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ.
По делото е представен
имейл вх. № 94Г-1027-1/06.03.2017 г. (л. 46) от адв. Г. Маринов във връзка с
изпълнително дело срещу В.Т., с което се иска проверка относно законността на
три сгради, описани в писмото и разположени в Поземлен имот с идентификатор
57491.501.302 пo КК на гр. Поморие, адрес на поземленият имот: гр. Поморие, ул.
„Проф. Стоянов“, местност Малкото Езеро, с площ от 436 кв.м., трайно
предназначение на територията: урбанизирана; начин на трайно ползване: средно
застрояване, номер по предходен план: 97003, квартал 0.
·
Сграда с идентификатор 57491.501.302.2 по КК на гр. Поморие,
застроена площ: 35 кв.м., брой етажи: 1; предназначение: сграда за търговия.
·
Сграда с идентификатор 57491.501.302.3 по КК на гр. Поморие,
застроена площ: 21 кв.м., брой. етажи: 1; предназначение: жилищна сграда.
·
Сграда с идентификатор 57491.501.302.4 по КК на гр. Поморие,
застроена площ: 20 кв.м., брой етажи: 1; предназначение: хангар, депо.
Към писмото е приложена и декларация
по чл. 14 от ЗМДТ вх. № 4849/ 07.07.2006 г. (л. 47 – л. 50)
С писмо изх. № 94Г-1027-1/13.03.2017 г. (л. 45) кметът на Община
Поморие е сезирал началник Служба по геодезия, картография и кадастър – Бургас
с искане за предоставяне на информация за собствеността и административните
адреси на собствениците, носителите на други вещни права и актовете, от които
черпят правата си, за ПИ 57491.501.302 по КККР на гр. Поморие, както и на
сгради с идентификатори 57491.501.302.2;
57491.501.302.3 и 57491.501.302.4. В отговор, с писмо изх. №
20-13683/16.03.2017 г. (л. 42) е предоставена извадка (л. 43) от Кадастралния
регистър на недвижимите имоти на гр. Поморие. В писмото е посочено, че в сгради
с идентификатори 57491.501.302.2; 57491.501.302.3 и 57491.501.302.4 не са
нанесени самостоятелни обекти.
С писмо изх. № 94Г-10271/28.03.2017 г. (л. 40) Община Поморие е
уведомила П. Г. Б., Л. Г. Б.и В.И.Т., че на 12.04.2017 г. в 11,00 часа ще бъде
извършена проверка на място и по документи от служители на „Контрол по
строителството“ към Дирекция СУТОСУП, Община Поморие, поради което следва да
бъде осигурено присъствие и достъп до всички постройки в посочения поземлен
имот, както и пълно съдействие за изясняване на твърденията в писмото на адв.
Г. М.. Видно от представените на л. 41 от делото обратни разписки, за Т. е направено отбелязване, че се е
преместил на друг адрес.
На 12.04.2017 г. служители на „Контрол по строителството“ към Дирекция
СУТОСУП, Община Поморие посетили на
място поземления имот УПИ ІІІ-5003, кв. 97 по плана на гр. Поморие и са съставили
Констативен протокол № 02/12.04.2020 г. (л. 31), като съответно е представен и
снимков материал (л. 32). Проверката е извършена в присъствието на В.Т., който
е вписал възражения.
Административният орган е изпратил второ писмо изх. № 94В-743-1/
12.05.2017 г. (л. 29) до Т., с което го уведомява, че ще бъде извършена
повторна проверка на 19.05.2017 г. от 11 часа. Т. е информиран за задълженията,
които възникват за него във връзка с тази проверка, както и бъдещите действия
на компетентните органи в случай на установени нарушения. Видно от известие за
доставяне ИД PS 8200
004QTY C (л. 29 – обратна страна) писмото е получено лично от Т. на
15.05.2017 г. За извършената проверка е съставен Констативен протокол №
1/19.05.2017 г. (л. 25 – л. 28) от служители на „Контрол по строителството“ към
Дирекция СУТОСУП, Община Поморие. Протоколираната информация се отнася до трите
постройки, които се възприемат за допълващо застрояване. Към протокола са
приложени ръчна схема и снимки. Ням информация на проверката да е присъствал Т..***
е предоставил отговор вх. № 93-198-5/07.06.2017 г. (л. 24) във връзка с
отправено запитване вх. № 93-198-5/ 28.04.2017 г. (л. 30) от директора на
Дирекция СУТОСУП, в който посочва, че от
представените документи и снимков материал, както и справка в картовия материал
на техническа служба, се установява, че обектите са изградени след 2005 г. За
основното пететажно застрояване има Разрешение за строеж №34/01.04.2004г. и Удостоверение
за въвеждане в експлоатация № 078/ 02.10.2005 r. За разглежданите сгради в
архива на Община Поморие не се откриват строителни книжа. В писмото се сочи още, че от
гледна точка на строителните книжа, обектите влизат в хипотезата на търпим
строеж по смисъла на § 16 и § 127 от ДР на ЗУТ, но по отношение на годината на
реализирането им - не. Условията за търпимост - строителни книжа, година и
градоустройство по ЗУТ са кумулативни. Следователно, сграда с идентификатор
57491.501.302.2, сграда с идентификатор 57491.501.302.3 и сграда с
идентификатор 57491.501.302.4, находящи се в УПИ Ш-5003, кв. 97 по плана на гр.
Поморие, не са търпими строежи по смисъла на ЗУТ.
С писмо изх. № 94Г-1027-1/10.02.2020 г. (л. 23) Община Поморие е
уведомила Т., че на 20.02.2020 г. в 14,00 часа ще бъде извършена проверка от служители на „Контрол по строителството“
към Дирекция СУТОСУП, Община Поморие. Писмото е получено лично от Т. на
11.02.2020 г., видно от известие за доставяне ИД PS 8200 006Q4W N (л. 23 – обратна страна). Във
връзка с тази проверка е съставен Констативен протокол № 01/20.02.2020 г. (л.
21 - л. 22), от който се установява че не са представени документи във връзка
със законността на трите постройки – допълващо застрояване в УПИ ІІІ, кв. 97 по
плана на гр. Поморие. Проверката е извършена в отсъствие на Т.. Във връзка с
направените констатации, проверяващите служители на Община Поморие съставили
Констативен акт № 6/27.02.2020 г., в който е посочено, че имотът е собственост
на В.Т., строеж „Постройка с идентификатор 57941.501.302.2. по КККР на гр.
Поморие“ също е негова собственост. За строежа не са представени одобрен проект
и разрешение за строеж. В част „Изпълнение на строежа“ в Констативния акт е
записано, че са извършени строителни и монтажни работи, чрез които е
реализирана постройка на допълващо застрояване между строеж „Семеен хотел с
ресторант” и имотна граница между УПИ III и УПИ XIX, кв. 97 по плана на гр.
Поморие. Стените на постройката са изпълнение от газобетонови блокчета „Ytong”.
От изток към ул. „Професор Стоянов” е монтиран вратопрозорец от PVC профил.
Покривът е едноскатен от сандвич панели с покривно покритие от нагъната
ламарина. постройката има приблизителните размери 5,50 м/6,00 м. Прието е, че
постройката представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ,
реализиран без разрешение за строеж, като е нарушен чл. 148, ал. 1 от ЗУТ. Проверката
е извършена в отсъствие на Т.. Посочено е още в акта, че предвид установените
нарушения на посочените нормативни разпоредби този констативен акт е основание
за започване на административно производство по реда на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ.
Записана е изрично възможността да бъдат подадени възражения. С писмо изх. №
94В-743-1/11.03.2020 г. този констативен акт е изпратен на Т. и получен на
12.03.2020 г. (л.10 – обратна страна). Не са постъпили възражения, което се установява от съставения акт за
липса на възражения на 20.03.2020 г. (л.
9)
В резултат на реализираното
административно производство, кметът на Община Поморие е постановил Заповед № РД-16-713/03.04.2019
г. (л. 8), с която на основание чл.
225а, ал. 1 от ЗУТ и чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ е наредено В.И.Т. да премахне
незаконен строеж „Постройка с идентификатор 57491.501.302.2 по КККР на гр.
Поморие“, находяща се в урегулиран поземлен имот УПИ ІІІ, кв. 97 по плана на
гр. Поморие, с административен адрес гр. Поморие, ул. „Проф. Стоянов“ № 5.
Т. е предупреден, че при неспазване на посочения срок за доброволно изпълнение,
ще се реализира принудително премахване на незаконния строеж от Община Поморие
за сметка на Т. по реда на чл. 225а, ал. 3 от ЗУТ и по реда на Наредба за реда
и условията за поправяне, заздравяване или премахване на строежи, който
създават непосредствена опасност за живота или здравето на гражданите и за реда
и начина за премахване на незаконните строежи на територията на Община Поморие,
приета с Решение № 829, прието с Протокол № 30/21.11 2013 г. на Общински съвет –
Поморие.
С писмо изх. № 94В-743-2/07.04.2020 г.
(л. 7) заповедта е изпратена на жалбоподателя, като е посочен редът за нейното
обжалване. Видно от известие за доставяне ИД
PS 8200 006V14 X (л. 7 – обратна страна), писмото заедно
със заповедта, са връчени лично на Т..
Недоволен от така постановената заповед,
В.Т. обжалва същата в настоящото производство с доводи незаконосъобразност, при
издаването на която са допуснати съществени нарушения на административно производствените
правила. Сочи се още, че заповедта е издадена в противоречие с
материалноправните разпоредби и при несъответствие с целта на закона. Твърдят
се нарушения при съставянето на констативния акт поради което се оспорва
неговата материална доказателствена сила. Прави се възражение, че
административният орган не са събрани доказателства и не е извършена преценка
за законността на строежа, следователно заповедта е издадена при неизяснена
фактическа обстановка. Релевира се оплакване, че правото на защита на Т. е
нарушено да степен, която въобще препятства неговото упражняване, защото в
съдържанието на административният акт са посочени множество законови норми,
което от своя страна е нарушение на чл. 59, ал. 2 от АПК. Въвежда се твърдение,
че заповедта е немотивирана защото липсват фактически основания за издаването
й. По изложените съображения се иска отмяната на заповедта.
По делото е представена Скица на сграда
№ 15-485366/10.06.2020 г. (л. 67) за
имот с идентификатор 57491.501.302.2, издадена от СГКК – Бургас.
С Определение № 707/04.05.2020 г. (л.
56) съдията – докладчик е разпределил доказателствената тежест между страните. На
основание чл. 171, ал. 4 от АПК е указал на жалбоподателя, че негова е
доказателствената тежест за установяване на фактите и обстоятелствата, от които
черпи благоприятни правни последици, както и твърдяната незаконосъобразност на
обжалвания акт, включително чрез съдебно-техническа експертиза, като следва да
ангажира доказателства и за момента на извършване на строежа. На основание чл. 170,
ал. 1 от АПК е указал на ответника, че трябва да установи съществуването на
фактическите основания, посочени в обжалвания административен акт и
изпълнението на законовите изисквания при издаването му.
Във връзка с така дадените указания
жалбоподателят е ангажирал съдебно-техническа експертиза, вещото лице по която
е представило заключение (л. 90).
Вещото лице е
посетило на място имота и е установило, че постройката е сграда с обем един
етаж, разположен между пететажната сграда - семеен хотел с ресторант в УПИ
Ш-5003 и плътната ограда на границата между УПИ Ш-5003 и УПИ II - „За болница и
поликлиника" в кв. 97, и на уличната регулационна линия от изток - ул.
„Проф.Стоянов". Сградата представлява масивна постройка от три страни със
стени, изградени с газобетонни блокчета „Ytong" и остъклена PVC витрина от изток; едноскатен
покрив; изпълнен с покривен сандвич панел; размери в план 4,80 х 6,60 м, или площ 31,68 кв.м и височини H1=2,80 м и Н2 =2,60 м. Довършителни работи:
стени, таван - мазилка/шпакловка/латекс и под - теракот. Изградени електрическа
инсталация и водопровод. На въпроса на жалбоподателя вещото лице дава сведение,
че постройката е видимо на около 15 години, а не на една година. Към момента на
огледа процесната постройка е офис - туристическо и обменно бюро, чиято дейност
е функционално свързана с реализацията на туристическия продукт в сграда
57494.501.302.1 - настаняване в семеен хотел и изхранване в ресторанта към
него. В хода на експертизата вещото лице е разгледало проекти в ТСУ на Община
Поморие за строеж „Семеен хотел с ресторант", които не съдържат данни за
процесната постройка, относно конструктивната връзка. Експертът е установил,
инсталациите (вода, канал, електрозахранване) са общи, предвид общите за имота
- ПИ 57494.501.302 една „Граница на собственост на електрическите
съоръжения" и точка за измерване на ел.енергията (електромер), разположен
на северната стена на процесната постройка; едно водопроводно отклонение и едно
канализационно отклонение за парцела. Към момента на огледа собственика не е
представил лицензи за продажба на алкохол и цигари за минали периоди в
процесната сграда. При справка в Общината вещото лице не е открило лицензи за
продажба на алкохол и цигари в обект - сграда с идентификатор 57494.501.302.2, издавани в последните 10 години. В съдебно заседание
вещото лице конкретизира, че впоследствие подобни документи за 2005 г. са
открити -материали в архива на общината
от 2005 г., а именно: разрешение за търговска дейност за тютюневи изделия и
разрешение за спиртни напитки, издадени на фирмата на жалбоподателя. Вещото
лице посочва още, че безспорни доказателства за относимост на цитираните
разрешения към процесния обект няма, предвид факта, че към момента на
издаването – 2005 г., все още няма
кадастрална карта и идентификационни номера на имотите. Разрешението е
за магазин, но по разгледаните от вещото лице чертежи за пететажната хотелска
сграда и ресторанта, не е видял да има магазин. Посочените доказателства,
открити впоследствие в архива на Община Бургас, са представени от вещото лице
пред съда с молба вх. № 7931/16.09.2020 г. (л. 96 – л. 104).
По искане на жалбоподателя до разпит е допуснат свидетелят Димитър Йорданов
Баджев, който посочва, че познава строежа на В.И.Т.,***, тъй като е изпълнявал
ВиК на целия строеж. Посочва, че през процесната постройка преминава главния
водопровод и главният канал на хотела и там е правил мивка и канализация за
самото помещение. Това помещение според свидетеля през годините е било
хранителен магазин, в който са се продавали цигари и алкохол, но в момента е
офис. Според Баджев, голямата сграда е построена през 2005г., а в период 2-4
месеца след това е построена и процесната постройка. На въпрос на юрисконсулт С.
свидетелят отговаря, че е със средно образование – специалност електротехника.
Посочва, че е разполагал с планове на сградата при изграждането на ВиК
инсталацията на хотела и само за мивката в постройката не е имал документация.
С оглед установеното от фактическа страна и след като
извърши проверка на оспорения административен акт съобразно чл. 168
от АПК, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
Жалбата
е подадена от активно легитимирана страна (адресат
на оспорваната заповед), в законоустановения 14-дневен срок по чл. 215, ал. 4
от ЗУТ, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата на В.И.Т.
е неоснователна.
Съдът намира, че заповедта е
издадена от компетентен орган, в границите на неговата териториална и
материално-правна компетентност. Заповедта се отнася до строеж от V категория и
съгласно чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ се издава от кмета на общината.
При издаването на
оспорения административен акт не са допуснати съществени нарушения на общите и
специални административнопроцесуални правила. Заповедта е обективирана в писмена
форма и съдържа изискуемите реквизити и съдържание по чл. 59, ал. 2 от АПК, тъй
като ЗУТ не предвижда специална форма. Налице са конкретни фактически основания
за издаването на заповедта, като на тези факти се дава и конкретна правна
обосновка. Съдът не споделя твърденията в сезиращата го жалба за нарушение на
изискванията за формата. Не може да се възприеме за основателно твърдението, че
правото на защита на жалбоподателя е нарушено, тъй като административният орган
е посочил множество законови норми и те сочели на различни хипотези от закона. Административният орган в мотивната част на
решението е описал установената фактическа обстановка и е посочил приложимото
материално право. Не е налице твърдяното от жалбоподателя положение, че се
сочат различни хипотези от закона, от които Т. да си избере коя да приложи. Фактическите
основания, с които се мотивира обжалваният административен акт, изцяло
възпроизвеждат установеното при извършената
проверка, отразено в Констативен акт № 06/27.02.2020 г. Постановяването
на заповедта се предхожда от цитирания констативен акт, който е задължителен
акт в особената административна процедура, съгласно чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ. Констативният
акт е връчен на жалбоподателя и на последния е дадена възможност да направи
възражения, от която възможност той не се е възползвал. Заповедта за премахване
на незаконния строеж е издадена след изтичане на срока за подаване на
възражения, поради което е спазена нормативно установената процедура. В този
смисъл възражението на жалбоподателя, че заповедта е издадена при неизяснена
фактическа и правна обстановка са несъстоятелни. По посочените причини следва
да бъде отхвърлено твърдението за немотивираност на обжалваната заповед.
Заповедта е
съответна на материалния закон, доколкото разпореденото премахване е извършено
при наличието на посочените законови предпоставки за това. Като правно основание
за издаването на акта е посочена разпоредбата на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, според която строеж или част от
него е незаконен, когато се извършва без одобрени инвестиционни проекти и/или
без разрешение за строеж.
Съставеният
констативен акт е предвидено от специалния закон по чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ
доказателство за същестуването и вида на строежа. Същият е официален
свидетелстващ документ и като такъв има обвързваща съда материална
доказателствена сила относно удостоверените в него факти и обстоятелства, до
опровергаване на верността им чрез съответните доказателства. Констатациите на констативния
акт следва да се оборят от жалбоподателя в хода на съдебното производство,
което в случая не е сторено, независимо от ангажираната експертиза - не се опровергават
фактическите и правни основания, изложени
в заповедта. Макар в жалбата да е заявено твърдение, че се оспорва
материалната доказателствена сила на съставения констативен акт, в хода на
съдебното производство жалбоподателят не е предприел действия в тази връзка.
Безспорно е, че
процесния обект, съставлява строеж по дефиницията, съдържаща се в § 5, т. 38 от
ДР на ЗУТ, като така описан, както в констативния акт, така и в оспорената
заповед, същият е от V категория по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 5, буква В от ЗУТ.
Процесният обект, подлежащ на премахване не отговаря на условията
за търпимост, тъй като според твърденията на жалбоподателя същият е изграден
едновременно с основния обект „Семеен хотел и ресторант“, а видно от Разрешение
за строеж № 34 то е дадено на 01.04.2004 г. В тази връзка съдът намира за нужно
да отбележи, че разпоредбите
на § 16, ал. 1 и ал. 3 от ДР на ЗУТ и на § 127 от ПЗР на
ЗИД на ЗУТ са
неотносими, тъй като те касаят строежи започнати в
периода 08.04.1987 г. - 30.06.1998 г.,
поради което не следва да се разглеждат. Съдът
напълно споделя доводите за липса на търпимост, изразени в писмо вх. № 93-198-5/07.06.2017 г. (л.
24) на главния архитект до директора на
Дирекция СУТОСУП при Община Поморие.
В молба вх. № 4940/25.06.2020 г. (л.74 от
делото) процесуалният представител на
жалбоподателя е конкретизирал и допълнителни основания за отмяна на заповедта. На първо място се сочи нарушение на
процесуалния закон изразяващо се в съставяне на констативен протокол в
отсъствие на жалбоподателя. Видно от разпоредбата на чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ не
се изисква задължително присъствие на собственика на строежа при извършваната
проверка, още повече, че поканата за присъствие на проверката е получена лично
от Т. на 11.02.2020 г.(л. 23 – обратна страна).
Твърдението, че протоколът може да се състави в отсъствие на нарушителя
само в хипотезите на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН показва, че жалбоподателят не
разграничава административното производство по чл. 225а от ЗУТ и
административнонаказателното производство по ЗАНН. В този смисъл всички
изложени в тази молба разсъждение, базиращи се на норми на ЗАНН, включително и
за изтеклата давност, са неотносими към изхода на настоящия спор, тъй като в
случая целта на производството, развиващо се по ЗУТ е да се премахне
незаконното строителство, а не да се реализира административно наказателната
отговорност на извършителя на строежа. Двете производства – тези по ЗУТ и по
ЗАНН могат да се развиват едновременно и успоредно.
Доводи, във връзка с нарушение норми от ЗАНН
са изложени и в писмените бележки, където се посочва, че „безспорно бе установено, че въпросната
постройка е била построена през 2005 година, заедно или непосредствено след
завършването на строежа на основната сграда. Обстоятелството е установено от
свидетелските показания, както и от заключение на вещото лице че постройката е
по скоро на 15 години. Установи се, че постройката първоначално е имала
предназначение „магазин за хранителни стоки” с продажба на алхохол и тютюневи
изделия, а през последните години - като туристически офис. Представени по
делото са доказателства, че администиративно наказващия орган- Община Поморие е
издала на съответния магазин две отделни разрешения за продажба на алкохол и тютюневи
изделия като и двете са с дата- 16.09.2005 година. Това безспорно явствува, че
към този момент (16.09.2005) такава постройка вече физически е била построена.“ Съдът намира, че изложените разсъждения са
ирелевантни. Безспорно е установено по делото само липсата на строителни книжа
за постройката и тази липса обуславя незаконосъобразността на строежа, респ. основателността
на издадената заповед.
Оспореният акт е
издаден и в съответствие с целта на закона, тъй като премахването на незаконни
строежи е предвидено пряко в разпоредбата на чл. 225а от ЗУТ. Когато органите
по контрол на строителството установят незаконност на даден строеж, в
правомощията им не съществува друга възможност освен да разпоредят премахването
му. При издаването на заповеди по чл. 225, ал. 1 и чл. 225а от ЗУТ
административните органи действат служебно, независимо от подадените до тях
сигнали. Доколкото целта на ЗУТ е да не се допуска и да се отстранява
незаконното строителство, то намесата на държавата, съответно на общинската
администрация в случая е напълно пропорционална на предвидената в закона цел.
Касае се за постройка от допълващото застрояване, премахването на която не
засяга жилищната сграда в имота, поради което оспорената заповед не причинява
вреди, несъразмерни с преследваната от специалния закон цел.
Предвид
изложеното оспорената заповед е законосъобразна, а жалбата против нея е
неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
По делото е
направено искане за присъждане на разноски от двете страни. Като
съобрази нормата на чл. 143, ал. 3 от АПК и изхода на спора, настоящият съдебен
състав намира, че в полза на Община Поморие следва да се присъди сумата от 100
лева юрисконсултско възнаграждение, определена по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК,
във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 25,
ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ, субсидиарно приложими на
основание чл. 144 от АПК; Решение № 10/29.09.2016 г. на Конституционния съд по
к.д. № 3/2016 г. и ТР № 3/13.05.2010 г. по т.д. № 5/2009 г. на ВАС
Мотивиран от
изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Бургас,
дванадесети състав
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.И.Т., ЕГН **********, с постоянен адрес *** и
адрес за призоваване гр. Поморие, ул. „Проф. Стоянов“ № 25 против
Заповед № РД-16-713/ 03.04.2020 г. на кмета на Община Поморие.
ОСЪЖДА
В.И.Т., ЕГН **********
***
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.
Решението може да се обжалва
по касационен ред в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния
административен съд.
СЪДИЯ: