РЕШЕНИЕ
№ 88
гр. Монтана, 28.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на тринадесети
март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Аделина Троева
Членове:Аделина Тушева
Елизабета Кралева
при участието на секретаря СИЛВИЯ Л. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от Аделина Троева Въззивно гражданско дело №
20231600500044 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 521 от 19.12.2022 г., постановено по гр. д. № 1066/2022 г.
Районен съд-Монтана е признал за установено по отношение на А. „П. И.“, че
към 08.03.2022 г. съществува вземане на „Д.З.“ АД за следните суми: 226,80
лева главница, представляваща изплатено застрахователно обезщетение за
увреден от ПТП автомобил, реализирано на 25.03.2021 г. и направените
обичайни разноски за неговото определяне, ведно със законна лихва, считано
от 08.03.2022 г. до окончателното изплащане, за което е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 374 от 10.03.2022 г.
по ч. гр. д. № 578/20202 г. на Районен съд - Монтана.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от А. „П.И.“ чрез юрк. Д.
П.. В жалбата се релевират доводи за неправилност на постановеното
решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на
процесуалните правила, както и необоснованост. Твърди се, че протоколът за
ПТП не се ползва с материална доказателствена сила, поради което
механизмът на ПТП е неустановен. Сочи се, че автотехническата експертиза
1
също не установява механизма на ПТП, защото заключението е изготвено
само въз основа на представените от ищеца частни документи. В тази връзка
се твърди, че заключението представлява предположение, което не
установява по безспорен начин нито механизма на настъпилото
произшествие, нито причинната връзка между него и настъпилите вреди.
Въведени са твърдения, че не е установено увреждането да е причинено
поради неподдържане на републиканския път. Иска се отмяна на обжалваното
решение и постановяване на ново, с което исковата претенция да се отхвърли
като неоснователна. Претендират се направените разноски, както и
юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната
жалба от „Д. З.“ АД, с който същата се оспорва като неоснователна с
подробни доводи за правилност на обжалваното решение. Твърди се, че
механизмът на ПТП е доказан както от представения и неоспорен протокол за
ПТП, който има задължителна материална доказателствена сила, така и от
показанията на разпитания свидетел. Моли съдът да потвърди
първоинстанционното решение като правилно и да присъди сторените
разноски пред въззивната инстанция.
Във въззивното производство не са искани и събирани доказателства.
Окръжен съд - Монтана, като провери атакувания по реда на въззивното
обжалване съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбата, предвид
събраните по делото доказателства и въз основа на закона, приема следното:
Въззивната жалба е допустима като подадена в срок от легитимирано
лице, имащо правен интерес от отмяна на обжалвания съдебен акт, като по
същество е основателна. Съображенията за това са следните:
Първостепенният съд, за да постанови своето решение, е приел, че по
отношение на лек автомобил „*“ с рег. № * е сключена застраховка
„Автогрижа“ при покритие „Пълно каско“ със срок на действие от 18.01.2021
г. до 17.01.2022 г. За установяване на механизма на пътното произшествие,
случило се на 25.03.2021 г. по път РД I Е–79, при км 120+500, районният съд
се позовал на дадените от водача на автомобила показания - св. М.С., както и
на приетата съдебно-автотехническа експертиза, като приел, че на посочената
дата лек автомобил „*“ с рег. № * попада на пътно препятствие (дупка) и с
дясната си част преминава през нея, в резултат на което деформира десните
джанти и спуква десните си гуми. По повод причинените вреди на автомобила
2
застрахователят бил надлежно уведомен, а на 01.04.2021 г. изплатил сумата от
211,80 лв. за репариране на вредите. Предвид задължението на А. „П.И.“ да
поддържа републиканските пътища в изправно състояние и съобразно
изплатеното обезщетение от стана на застрахователя, районният съд на
основание чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ приел, че са налице предпоставките за
ангажиране на регресна отговорност на ответника. Поради това съдът уважил
предявения установителен иск и осъдил А. да заплати направените в
производството разноски.
Настоящата инстанция след преценка на доказателствената съвкупност
намира за установено следното:
На първо място в обстоятелствената част на исковата молба се твърди,
че лек автомобил марка „*“ с рег. № * е преминал през дупка, в резултат на
което са му нанесени материални вреди, като именно по отношение
посочения лек автомобил е сключена автомобилна застраховка „Автогрижа“.
От приложената към исковата молба полица №
*/16.01.2021 г. за сключена застраховка се установява, че същата е сключена
за автомобил с рег. № *. По делото няма доказателства, които да установяват,
че се касае до идентично МПС или че от сключването на застраховката до
настъпване на процесното ПТП е бил сменен регистрационният номер на
автомобила. Ако действително се е осъществила такава смяна, то в тежест на
ищеца (въззиваем) е да докаже този факт. Още в доклада по чл. 146 от ГПК
районният съд е указал на ищеца, че в негова тежест е да докаже наличието на
валидно сключена застраховка. Предвид горното настоящият състав намира,
че по делото не е доказано наличието на валидно сключена застраховка по
отношение на лек автомобил марка „*“ с рег. № *, което само по себе си е
основание за отмяна на първоинстанционното решение като неправилно и
отхвърляне на иска като неоснователен.
На следващо място настоящата инстанция намира, че от приетата
съдебно-автотехническа експертиза (САТЕ) не може да се установи със
сигурност механизма на ПТП. От заключението на вещото лице, което е
извършило оглед на мястото на инцидента, се установява, че липсват
препятствия по пътната лента, като единствено е констатирано наличието на
стари ремонти (над 2 години), които са със значително износване,
съответстващо на времето на експлоатация. Именно поради тази причина
3
вещото лице пояснява, че при липсата на основни препятствия не би трябвало
да има записания в исковата молба проблем (нанесените щети). В тази част
експертизата следва да се кредитира като обективна и компетентно изготвена.
Настоящия състав не кредитира експертизата в частта, с която вещото лице е
дало отговор на първия въпрос, поставен от ищеца, досежно механизма на
ПТП, тъй като вещото лице е дало само едно предположение и то единствено
по обяснението в исковата молба. Извършеният оглед на място от вещото
лице и даденият въз основа на него отговор в експертизата следва да се
предпочете, тъй като по обективен начин се установяват обстоятелства, които
са съществени за процеса.
В хода на производството е разпитан и шофьорът на автомобила - св. М.
С., който дава показания за два различни пътни инцидента. Неговите
показания са колебливи, поради което съдът не може да се опре на тях. Освен
това свидетелят сочи, че дупката е била около 3 метра широка, с 25 см.
дълбочина, което твърдение не кореспондира по никакъв начин с останалия
доказателствен материал по делото.
След настъпване на ПТП и по повод обаждане на тел. 112 служителите
на МВР пристигнали на мястото на инцидента. Съставили Протокол за ПТП
№ */25.03.2021 г. и заснели щетите по колата. Това, което не може да се
установи, е именно наличието и мястото на твърдяната от ищеца дупка. От
приложения снимков материал е видно, че по лек автомобил с рег. № * има
нанесени щети по двете десни джанти и гуми. От снимките не се установява
наличие на пътно препятствие (дупка) по пътната лента, което да е причинило
тези щети. Съдът намира за важно да отбележи, че Протоколът за ПТП се
ползва с обвързваща материална доказателствена сила относно
удостоверените в него, непосредствено възприети от длъжностното лице
факти. В случая обаче описаните в протокола обстоятелства са въз основа на
данните, посочени от участника в ПТП – св. М.С. Служителите на МВР са
пристигнали на място и са констатирали наличието на щети по автомобила, за
което са направили снимки, но констатации досежно твърдяното наличие на
дупка по пътното платно липсват.
В заключение може да се обобщи, че нито едно доказателство по делото
не установява мястото и наличието на твърдяното препятствие на пътя
(дупка), а освен това експертизата установява липсата на каквито и да било
4
препятствия на пътния участък. Дори да се приеме обратното, отговорността
на А. „П.И.“ не следва да се ангажира, предвид липсата на доказателства за
валидно сключена застраховка по отношение на лек автомобил с рег. № *.
Съобразно гореизложеното, МОС намира, че първоинстанционното
решение следва да се отмени като неправилно, а предявеният от „Д.З.“ АД
иск следва да се отхвърли като неоснователен.
Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК на А. „П.
И.“ следва да се заплатят разноски от „Д.З.“ АД в размер на 775 лева,
включващи депозит за вещо лице, държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение за двете съдебни инстанции.
На основание горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 521 от 19.12.2022 г., постановено по гр. дело №
1066 по описа за 2022 г. на Районен съд-Монтана като неправилно и вместо
това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от „Д.З.“ АД, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление в гр. *, бул. „*“ № *, иск с правно основание
чл. 422 от ГПК във вр. чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ за признаване за установено
съществуването на вземане в размер на 226,80 лв – изплатено застрахователно
обезщетение по застраховка „Каско“ за вреди от ПТП на 25.03.2021 г. за лек
автомобил марка „*“ с рег. № *
ОСЪЖДА „Д.З.“ АД, ЕИК *, седалище и адрес на управление: гр. *,
бул. „*“ № *да заплати на А. „П.И.“, Областно пътно управление - гр. *,
БУЛСТАТ *, адрес: гр.*, бул. „*“ № *, сумата 775 лева, представляваща
направени разноски и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни
инстанции.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5