МОТИВИ: НЧХД 50 395 / 2014г.
Обвинението е предявено с тъжба по чл.148 ал.2 т.1, т.2 пр.2
и т.3 от НК във връзка с чл.147 ал.1 от НК.
Подсъдимият
И.Ц.Д. xxx е обвинен в това, че на 17.01.2013 г. публично в интервю пред
БНР-Радио Видин разпространил по друг начин за А.Б.Р. xxx, в качеството й на
длъжностно лице при и по повод изпълнение на службата си или функциите си –
съдия в Районен съд град Видин позорни обстоятелства със следните изрази: „Три
години търпеливо чаках един престъпник да съди хората”, „Тя е направила съда
бащиния – тя си взима дела, които си харесва...тя трябва да лежи в затвора бе,
тя толкова зулуми е направила”, както и е приписал престъпление: „Тя е
направила съда бащиния – тя си взима дела, които си харесва, подправя
протоколи...просто един човек, който същевременно изнудва хора, като им е
вземала делата с материален интерес... При нея има на първо място подкуп, но
това е активен подкуп, защото тя е искала парите” – престъпление по чл.148 ал.2 т.1, т.2 пр.2 и т.3 от НК
във връзка с чл.147 ал.1 от НК.
Тъжителката А.Б.Р. xxx лично и чрез упълномощен представител поддържат така предявеното обвинение
в хода на съдебната прения и молят съда да постанови присъда, с която признае
подсъдимия за виновен, като му наложи съответното наказание. В хода на
съдебното производство с определение от 17.09.2014г. е приет за съвместно
разглеждане в наказателното производство граждански иск срещу подсъдимия. С
определение от 10.12.2014г. по искане от тъжителката гражданския иск е отделен.
Подсъдимият
И.Ц.Д. в последното по делото заседание дава обяснения, като навежда доводи, че
не е посочил в интервюто, че става въпрос точно за съдия Р., а е говорил по
принцип за правосъдната система и изобщо за съдиите. Не се признава за виновен
по повдигнатото му обвинение. Защитникът му моли съда да постанови присъда, с
която го признае за невинен и го оправдае по повдигнатото обвинение.
Доказателствата са писмени и гласни.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства в тяхната взаимна връзка и
логическо единство и във връзка с доводите и становищата на страните, приема за
установено следното:
Тъжителката А.Б.Р. xxx. Към
датата на извършване на деянието по тъжбата е изпълнявала длъжността „съдия” в
Районен съд град Видин. В последствие е временно отстранена от тази длъжност.
Подсъдимият
И.Ц.Д. xxx. Живее в град Видин. Към настоящият момент е
реабилитиран, тоест не е осъждан за извършени престъпления от общ характер.
Главният
прокурор Сотир Цацаров е внесъл искане във Висшия съдебен съвет за временно
отстраняване от длъжност на съдия А.Р. xxx, тъжител в настоящето производствено.
Името на съдия Р. станло известно в публичното пространство във връзка с
протести на граждани от град Видин срещу това, че тя продължава да
правораздава, въпреки, че срещу нея има досъдебно производство. Един от
участващите в протеста бил и И.Ц.Д., подсъдим в настоящето производство и бивш
адвокат.
Във връзка
с горното свидетелката А. Ц. Ц., в качеството си на редактор при Радио Видин,
Регионална радиостанция – Видин и задължението й да следи новинарския поток
поискала интервю от подсъдимия Д. във връзка с публикациите в пресата относно
изказването на Главния прокурор за съдия Р.. Това интервю било взето по
телефона от свидетелката Ц., като първоначалния въпрос към подсъдимия Д. бил
как ще коментира случващото се. Подсъдимият Д. в интервюто използвал и изразите
„Три години търпеливо чаках един престъпник да съди хората”, „Тя е направила
съда бащиния – тя си взима дела, които си харесва...тя трябва да лежи в затвора
бе, тя толкова зулуми е направила”, както и: „Тя е направила съда бащиния – тя
си взима дела, които си харесва, подправя протоколи...просто един човек, който
същевременно изнудва хора, като им е вземала делата с материален интерес... При
нея има на първо място подкуп, но това е активен подкуп, защото тя е искала
парите”. Материалът от взетото интервю бил предоставен на репортера на Радиото
– свидетеля Б.Ф.Б.. Той подготвил въвеждащ и извеждащ текст на интервюто /л.22
от НЧХД № 50285/2013г. на РС-Монтана/, а между тях бил включен звуковия файл с
интервюто на подсъдимия Д.. Материалът бил излъчен в ефира на Радио Видин на
17.01.2013г. около 14.00 часа.
Изразите
на подсъдимия Д. използвани при интервюто станали известни именно по този начин
на тъжителката А.Р..
По делото
са представени писмени доказателства – Постановление за привличане на обвиняем
и вземане на мярка за неотклонение от 13.12.2012г. на следовател от Национална
следствена служба по ДП № 127/2011г. по описа на НСлС срещу А.Б.Р. за извършени
престъпления по чл.282 ал.2 от НК и чл.316 пр.1 във връзка с чл.308 ал.1 пр.1
във връзка с чл.26 ал.1 от НК /л.56-58 от делото/. Приложено е и писмо от СГП,
Специализирано звено „Противодействие на престъпления, извършени от магистрати”
град София, от което се установява, че воденото срещу тъжителката производство
не е приключило и етапът, в който е разследването е извършване на действията по
чл.226 от НПК.
Горната фактическа обстановка се
установява от събраните по делото писмени и гласни доказателства. По делото се
събраха писмени и гласни доказателства. По делото са събрани две групи
свидетелски показания. Първата група са тези на А. Ц. Ц. и Б.Ф.Б.. Това са лица
преки очевидци да случилото се. Първата е взела интервюто и думите са казани
пред нея, а вторият е пуснал в ефир интервюто. От показанията на тези свидетели
се установява фактическата обстановка твърдяна в тъжбата и възприета и описана
по - горе от съда. Втората група свидетели са Л.В.Г.-майка на тъжителката и П. Д.
П.. Те не са чули излъченото на 17.01.2013г. интервю с подсъдимия по Радио
Видин, но свидетелстват за емоционалното състояние на тъжителката, както и
какви са последиците в емоционален аспект за нея. Съдът кредитира всички
свидетелски показания, като обективни и компетентно дадени. Всеки от
свидетелите е дал показания за обстоятелства, които са му станали лично
известни и пресъздава такива впечатления.
Обясненията
дадени от подсъдимия И.Д. в хода на съдебното следствие съдът намира за негова
естествена защитна позиция. Те не се
подкрепиха по никакъв начин от събрания в хода на производството доказателствен
материал. Твърде несериозно е да се приеме твърдението, че той не е имал
предвид точно съдия Р., тъжител в производството, а изцяло българската съдебна
система и по–конкретно непочтените съдии в нея. От показанията на свидетелката А.Ц.
ясно се изяснява причината за вземане на интервюто от подсъдимия – публикация в
пресата на изказване на Главния прокурор, както и обстоятелството, защо точно
от него – участието му в граждански протести срещу тъжителката Р.,xxx. В този
смисъл са и въвеждащите и извеждащите думи на свидетеля Б.Б..
Съдът
намира за неоснователно и възражението на подсъдимия и неговия защитник, че
срещу тъжителката Р. има образувано досъдебно производство за допуснати
престъпления, в качеството й на
магистрат, което обстоятелство навежда на извода за достоверност на казаното от
подсъдимия в интервюто пред Радио Видин. В правото съществува презумпцията, че
„Всеки е невинен до доказване на противното”, а това става с влязла в законна сила
присъда. Към настоящият момент такава присъда няма.
Въз
основа на гореизложената фактическа обстановка и при този предварителен разбор
на доказателствата съдът достига до следните правни изводи:
Безспорно се установи от
доказателствата по делото, че подсъдимия И.Ц.Д. на 17.01.2013 г. в интервю пред
БНР-Радио Видин е разпространил по друг начин за А.Б.Р. xxx, в качеството й на
длъжностно лице при и по повод изпълнение на службата си или функциите си –
съдия в Районен съд град Видин позорни обстоятелства със следните изрази: „Три
години търпеливо чаках един престъпник да съди хората”, „Тя е направила съда
бащиния – тя си взима дела, които си харесва...тя трябва да лежи в затвора бе,
тя толкова зулуми е направила”, както и е приписал престъпление: „Тя е
направила съда бащиния – тя си взима дела, които си харесва, подправя
протоколи...просто един човек, който същевременно изнудва хора, като им е
вземала делата с материален интерес... При нея има на първо място подкуп, но
това е активен подкуп, защото тя е искала парите”.
Не се доказа в процеса обаче
подсъдимият на същата дата и
място да е казал
думите и изразите публично. За да бъде квалифицирана клеветата като публична, е
достатъчно съответните думи или изрази да са казани пред повече от две – три
лица. Без значение се явява обстоятелството, че самото място не е публично по
своя характер. От събраните в хода на съдебното следствие доказателства се
установи по несъмнен начин, че клеветните изрази отправени от подсъдимия са казани
по телефона, по повод даване на интервю и са станали известни единствено на
свидетелката Ц., а в последствие са пуснати в ефира на радиото. Редакторът на
емисията е могло да не излъчи емисията, или тези изрази да отпаднат при излъчването
на емисията. Предвид на това съдът не счете, че не е налице квалифициращото
обстоятелствено клеветните изрази да бъдат казани публично. Предвид на това
съдът призна подсъдимия за невинен за това и го оправда в тази част.
Непосредствен
обект на престъплението клевета са отношенията, свързани с доброто име на
човека и положителната оценка на неговата личност в обществото. Изпълнителното
деяние е в две форми: разгласяване на неистинско позорно обстоятелство за
пострадалия или приписване на извършено от него престъпление. В конкретния
случай се въвеждат твърдения и за двете форми на изпълнителното деяние,
осъществени чрез посочения по-горе начин - интервю. По смисъла на закона
позорно обстоятелство е онова фактическо твърдение, относно поведение или
отрицателни качества на пострадалото лице, което накърнява доброто му име и е
укоримо от гледна точка на обществения морал. Безспорно се доказа в процеса, че
подсъдимия в интервю за Радио Видин е изрекъл думите посочени в тъжбата. Същите
представляват позорни обстоятелства, както и преписано престъпление за
тъжителката. Не се доказа в процеса истинността на изложеното, поради което
съдът намира, че е налице клевета по смисъла на чл.147 ал.1 от НК.
Безспорно тъжителката Р. към
момента на излъчване на интервюто с подсъдимия Д. е била действащ съдия в
РС-Видин, поради което същата се явява и длъжностно лице по смисъла на чл.93
т.1 от ДР към НК. Тъжителката Р. е била отстранена временно една седмица след
излъченото интервю по Радио Видин.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО:
С оглед така приетата за установена по
делото фактическа обстановка съдът намира, че подсъдимия И.Ц.Д.
е осъществил от обективна и
субективна страна престъпния състав на чл.148 ал.2 във връзка с ал.1 т.2 във връзка с чл.147
ал.1 от НК, като на на 17.01.2013 г. в интервю пред
БНР-Радио Видин разпространил по друг начин за А.Б.Р. xxx, в качеството й на
длъжностно лице при и по повод изпълнение на службата си или функциите си –
съдия в Районен съд град Видин позорни обстоятелства със следните изрази: „Три
години търпеливо чаках един престъпник да съди хората”, „Тя е направила съда
бащиния – тя си взима дела, които си харесва...тя трябва да лежи в затвора бе,
тя толкова зулуми е направила”, както и е приписал престъпление: „Тя е
направила съда бащиния – тя си взима дела, които си харесва, подправя
протоколи...просто един човек, който същевременно изнудва хора, като им е
вземала делата с материален интерес... При нея има на първо място подкуп, но
това е активен подкуп, защото тя е искала парите”, като го признава за НЕВИНОВЕН и го ОПРАВДАВА
на същата дата и място да е да е разпространил позорното обстоятелство и да е преписал престъпление
публично - чл.148 ал.2 във връзка с ал.1 т.1 във връзка с чл.147 ал.1 от НК.
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО :
За извършеното престъпление по чл.148 ал.2 във връзка с ал.1 от НК във връзка с чл.147 ал.1 от НК е предвидено наказание глоба от 3 000.00 лева до 10 000.00 лева, както и обществено
порицание.
При така изложените правни съображения,
касаещи установените обстоятелства, подкрепени от събраните доказателства, се
определи съответното наказание на подсъдимият.
Видно от справка за съдимост на
л.33 от делото същият е осъждан два пъти. С Решение по АНД № 635/31.10.2007г.
на РС-Видин му е наложено по реда на чл.78а от НК административно наказание
глоба в размер на 500.00 лева в полза на Държавата. Решението е влязло в
законна сила на 28.12.2007г. С определение по НОХД № 911/2008г. на РС-Видин му
е наложено наказание пробация за съответен срок и лишаване от права по чл.343г
от НК. Определението е влязло в законна сила на 09.10.2008г.
По
делото няма доказателства за това дали и кога са изпълнени наложените
наказания. Предвид на това съдът намира, че са налице условията на чл.88а ал.4
във връзка с ал.1 от НК във връзка с
чл.82 ал.1 във връзка с ал.1 т.5 от НК – изтекли са почти 6 години от
последната влязла в законна сила присъда. Предвид на това съдът прие, че
подсъдимия И.Д. е реабилитиран и съгласно чл.85 от НК са заличени вредните
последици от осъждането. В този смисъл е и Постановление
№ 7 от 4.XI.1985 г. по н. д. № 4/85 г., Пленум на ВС.
Деянието по чл. 78а НК запазва престъпния си характер.
По отношение на него се прилагат разпоредбите на Наказателния кодекс, доколкото
в закона не е предвидено друго. В чл. 78а НК
не е предвидена забрана за приложението на чл. 85 и сл. НК, затова чл. 78а НК
може да се приложи и към лицата, които вече са осъждани, но към момента на
извършване на деянието са били реабилитирани.
При индивидуализацията на наказанието на подсъдимия И.Ц.Д. за така извършеното от него престъпление, съдът взе в предвид смекчаващите и
отегчаващите вината обстоятелства.
Смекчаващи
вината обстоятелства – дългогодишните
влошени отношения, повлиян от които е отправил клеветните думи и изрази.
Отегчаващи
вината обстоятелства – няма.
Непризнанието
на вината не може и не следва да бъде прието като отегчаващо вината
обстоятелство.
Подсъдиимият Д. не е осъждан за
извършено престъпление от общ характер /реабилитиран/. От деянието не са настъпили съставомерни имуществени
вреди. Подсъдимият Д.
е бил пълнолетен към момента на осъществяване на инкриминираното деяне, като спрямо лицето целите на
чл.36 от НК успешно могат да бъдат постигнати
чрез налагане на административно наказание.
Налице са всички предпоставки по чл.78А ал.1 от НК за освобождаване от наказателна отговорност и
налагане на административно наказание на подсъдимия И.Ц.Д..
При определяне размера на наказанието,
съдът съобрази, че деянието е с относително по-ниска степен на обществена
опасност. С ниска степен на обществена опасност е и самата подсъдим. Предвид посочените обстоятелства и на
основание чл.78а ал.1 от НК, съдът намира
съответно за извършеното деяние и неговия автор административно наказание
“глоба” в размер на предвидения в закона минимум от 1 000.00 лева.
С така
наложеното по вид и размер наказание съдът, счита, че ще могат да се постигнат
целите и задачите на личната и генералната превенция, а наказанието да
въздейства поправително, предупредително и възпитателно по отношение на тази
подсъдим и по отношение на останалите граждани.
При този
изход на делото подсъдимия И.Ц.Д. със снета по делото самоличност и ЕГН да
ЗАПЛАТИ на А.Б.Р. xxx, с ЕГН xxxxxxxxxx сумата от 1 000.00 лева, представляващи
разноски за адвокатско възнаграждение, 40.00 лева разноски за свидетели, както
и 13.00 лева за образуване на делото.
По горните съображения, съдът се произнесе
с присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: