Определение по дело №41/2022 на Административен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№

град Ловеч, 02.02.2022 година

ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, шести административен състав, в закрито съдебно заседание на втори февруари две хиляди двадесет и втора година в състав:

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: Любомира Кръстева

като разгледа докладваното от съдия Кръстева адм. дело № 41/2022 г. по описа на Административен съд Ловеч и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази:

         

Производство по чл. 73, ал. 8 от ППЗОВСРБ.

Производството е образувано по жалба с вх.№ 198/17.01.2022 г. подадена от П.Е.Г. с ЕГН********** ***, подадена от адв. Ц.З.,***, против Заповед на командир на военно формирование 26450, издадена на 10.11.2021 г., с №ФСД 118 относно отчисляване от списъчния състав на военнослужещ.

Съдът, след като се запозна с представените от жалбоподателката писмени доказателства и представената от административния орган преписка, намира, че предявената жалба е недопустима.

По делото е представена преписката по издаване на Заповед №ФСД 118 издадена на 10.11.2021 г. от командир на военно формирование 26450 гр.Божурище, относно отчисляване от списъчния състав на военнослужещ.

В нея се съдържа предходна издадена Заповед №ЛС-36/04.11.2021 г. от командир на военно формирование 24980 гр.Божурище, с която е прекратен договорът за военна служба и е освободена от длъжност и военна служба жалбоподателката. Тази заповед е връчена на Г. на 08.11.2021 г. Тя не е предмет на обжалване в настоящото производство.

 Заповедта, която е предмет на настоящото производство, разпорежда последиците, разписани в разпоредбата на  чл. 73, ал. 8 от ППЗОВСРБ. Според тази норма командирът (началникът) на военното формирование или ръководителят на съответната структура или оправомощено от тях длъжностно лице издава заповед за отчисляване на военнослужещия от списъчния състав на формированието считано от деня на връчване на заповедта по ал. 7.

С този акт се цели изпълнението на Заповед №ЛС-36/04.11.2021 г. на командир на военно формирование 24980 гр.Божурище, с която е прекратен договорът за военна служба, страна по който е жалбоподателката, и тя е освободена от длъжност. При това се налага извод, че заповед №ФСД 118/10.11.2021 г., която черпи основанието си от посочената разпоредба чл. 73, ал. 8 от ППЗОВСРБ, не създава права, нито задължения за адресата си и не накърнява правно защитим интерес, който да е различен от интереса, засегнат от заповедта за прекратяване на договора и освобождаване от длъжност, който да подлежи на защита с обжалване по реда на АПК. Поради това заповедта за отчисляване от списъчния състав не подлежи на отделен и самостоятелен съдебен контрол.

Заповед №ФСД 118 от 10.11.2021 издадена от командир на военно формирование 26450 не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, подлежащ на съдебен контрол. Съгласно посочената разпоредба, за да отговаря на критериите за индивидуален административен акт, със заповедта следва да се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на отделни граждани, и това да е част от административно правоотношение. В частта, с която жалбоподателката е отчислена от списъчния състав на военното формирование, заповедта е постановена с цел изпълнение на заповедта за прекратяване на договора ѝ за военна служба, т. е. това е последица от постановения предходен индивидуален административен акт. Същата не създава права и задължения и не засяга пряко интереси на жалбоподателката - това е направено със заповедта за прекратяване на договора за кадрова военна служба, в този смисъл не подлежи на самостоятелен съдебен контрол, независимо от посочването в нея. Изявлението на административния орган, че заповедта подлежи на обжалване по АПК, не ѝ придава качеството на административен акт, подлежащ на обжалване по този ред.

В частта за определяне на имуществените последици от прекратяването на военната служба и размера на дължимите на/от военнослужещия обезщетения, заповедта няма характер на административен акт. В нея е обективирано едностранно волеизявление на командира на военното формирование относно размера на обезщетенията, които следва да се изплатят на военнослужещия след прекратяване на договора за военна служба. В тази част заповедта урежда гражданско-правните последици от прекратяването на договора за военна служба, поради което възникналите спорове относно техния размер следва да се решат в исково производство пред общите съдилища. В случая между двете лица няма отношение на власт и подчинение, каквито има между административен орган и задължено лице, а са равнопоставени, тъй като спорът касае съществуващо договорно правоотношение. В този смисъл е и практиката на Върховен административен съд – определение № 8983/22.06.2011 г. по адм. д. № 7173/2011 г., определение № 1402/27.01.2012 г. по адм. д. № 1287/2012 г., определение № 1323/25.01.2012 г. по адм. д. № 990/2012 г., определение № 11493/20.09.2012 г. по адм. д. № 11131/2012 г., определение № 11162 от 24.09.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11505/2014 г., определение № 14116 от 21.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13939/2016 г. Аналогично разрешение е дадено в Тълкувателно постановление № 2 от 15.05.2015 г. по т. д. № 2/2014 г. на ОС ГК ВКС и ВАС.

В допълнение следва да се има предвид, че съгласно чл. 128, ал. 1, т. 5 от АПК на административните съдилища се подведомствени всички дела по искания за обезщетения за вреди от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административния орган и длъжностни лица. Правото да получи обезщетения по чл. 260, ал. 1 и ал. 4 и чл. 199 от ЗОВСРБ, както и евентуалното задължение да възстанови разходите за издръжка, обучение, квалификация и преквалификация, пропорционално на срока на неизпълнение на договора за военна служба, не произтичат от причинени на военнослужещия вреди от незаконосъобразни актове или действия на административен орган или длъжностно лице, а произтичат пряко от закона. Ето защо споровете във връзка с изплащане на обезщетения от процесния вид и евентуални задължения за възстановяване на разходи при предсрочно прекратяване на договор за военна служба, не са административни, а гражданско-правни спорове.

От изложеното се налага извод, че жалбата не е насочена срещу административен акт, подлежащ на обжалване по реда на АПК, поради което следва да се остави без разглеждане – чл. 159, т. 1 от АПК.

Воден от горното, Ловешки административен съд, шести административен състав,

                                               ОПРЕДЕЛИ:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба с вх.№ 198/17.01.2022 г. подадена от П.Е.Г. с ЕГН********** ***, подадена от адв. Ц.З.,***, против Заповед на командир на военно формирование 26450, издадена на 10.11.2021 №ФСД 118 относно отчисляване от списъчния състав на военнослужещ, И ПРЕКРАТЯВА производството по делото.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба чрез АдмСЛ пред ВАС в 7-дневен срок от съобщението.

Препис от определението да се връчи на страните.

                                                                   

 

                                         АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: