Решение по дело №6/2025 на Административен съд - Ямбол

Касационното производство е по реда на чл. 63в от ЗАНН, вр. чл. 208 и следващите от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. Й. Д. от [населено място], представляван от адвокат М. Б. от *, против Решение № 169 от 28.11.2024 г. по АНД № 20242330200894 по описа за 2024 г. на Районен съд - Ямбол, в частта, в която съдът е потвърдил НП № 24-814-000-183 от 01.10.2024 г. на Началник РУ-Стралджа.

Претендира се отмяната на решението на Ямболския районен съд по съображения, че при постановяването на съдебния акт първостепенния съд не е отчел обстоятелството, че АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя при липса на предпоставките за това. Сочи се в тази връзка, че жалбоподателят не е поканен да се яви за съставяне на акт за установяване на нарушението, въпреки че има постоянен адрес, който е известен на контролните органи, не са му връчвани нито талон за кръвно изследване, нито съставения АУАН, които са издадени впоследствие. Иска се постановяване на съдебен акт за отмяна на решението в оспорената част, ведно с частично потвърденото с него наказателно постановление.

В съдебно заседание касаторът Д. Й. Д., редовно призован, не се явява, представлява се от адвокат М. Б., редовно упълномощен, който поддържа жалбата на посочените в нея основания и искането за отмяна. Оспорва извода на първостепенния съд за липса на допуснато в хода на административнонаказателното производство нарушение на процесуалните правила, като сочи, че АУАН е издаден при отсъствие на предпоставките по чл. 40, ал. 2 от ЗАНН. Сочи също, че в случая не се касае до нарушение по чл. 174, ал. 3, а до друго такова, изразяващо се в осуетяване на извършваната проверка, тъй като Д. е отказал да изпълнява указанията на полицейските органи. Твърди се още, че талон за кръвна проба не е връчван на жалбоподателя, като се изтъква в тази връзка противоречие в показанията на свидетелите. Иска се отмяната на съдебния акт в оспорената му част, ведно с частично потвърденото НП. Претендират се разноските пред двете съдебни инстанции.

Ответникът по касацията – Началник РУ–Стралджа, редовно призован, не изпраща представител. В депозирани по делото писмени бележки от процесуален представител юрисконсулт З. А. се застъпва теза за неоснователност на касационната жалба. Иска се потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт с присъждане на разноските по делото. Направено е и възражение по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на платеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Ямбол намира решението на районния съд за правилно и законосъобразно. Сочи, че при наличие на административно нарушение по чл. 174, ал. 3, предл. първо от ЗДвП, санкционирано по надлежния ред, съдът правилно е потвърдил НП в съответната част. Иска се постановяване на съдебен акт, с който да се остави жалбата без уважение.

Административен съд–Ямбол, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, както и след извършена на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в предвидения от закона срок и като такава се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата се преценя и като основателна по следните съображения:

Предмет на съдебен контрол е Решение № 169 от 28.11.2024 г. по АНД № 20242330200894 по описа за 2024 г. на Районен съд - Ямбол, в частта, в която съдът е потвърдил НП № 24-814-000-183 от 01.10.2024 г. на Началник РУ-Стралджа за наложени на основание чл. 174, ал. 3, пр. първо от ЗДвП на Д. Й. Д. административни наказания „глоба“ в размер на 2 000 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца, а на основание Наредба № Із-2539 на МВР са отнети 15 контролни точки.

За да постанови този резултат, съдът приема от фактическа страна следното:

На 14.09.2024 г. около полунощ, служители на РУ–Стралджа констатират, че на [улица] [населено място] пред питейно заведение има паркиран в зоната на кръстовището с [улица]лек автомобил, за който установяват, че е собственост на Д. Й. Д. от [населено място], намиращ се в питейното заведение. Полицейските служители разпореждат на Д. да премести автомобила, но той заявява, че е употребил алкохол и МПС-то е преместено от друг човек. Около 01:27 часа служителите отново забелязват същия автомобил („*“ с рег. № [рег. номер]) да се отдалечава от питейното заведение; те го последват със служебния си автомобил до дома на Д. Й. Д. в [населено място], [улица], където той спира автомобила си и слиза от шофьорското място. Полицейските служители заявяват на Д., че ще му бъде извършена проверка, включително и за употреба на алкохол, като изискват от него СУМПС, СРМПС, талон за представянето на МПС на ГТП и сключена задължителна застраховка ГО. Жалбоподателят отказал да предаде исканите документи и да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол, при което полицейските служители заявявили, че ще му бъде съставен АУАН за тези нарушения, но жалбоподателят Д. влязъл в дома си. Впоследствие, в сградата на РУ-Стралджа на жалбоподателя са съставени талон за медицинско изследване и АУАН (на 28.11.2024 г.) за констатираните нарушения на чл. 100, ал. 1 , т. 1, т. 2, т. 3, т. 6 и на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Въз основа на съставения АУАН е издадено и атакуваното пред районния съд наказателно постановление, надлежно връчено на Д. на 07.10.2024 г.

При така установената фактическа обстановка относно нарушението на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП съдът счел, че не са допуснати процесуални нарушения, които да водят до отмяна на наказателното постановление, като посочил, че АУАН и НП са издадени от компетентни длъжностни лица, в сроковете по чл. 34 от ЗАНН и съдържат реквизитите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Изрично е отразено в мотивите на съдебния акт, че АУАН е съставен в отсъствието на жалбоподателя, но същият е бил уведомен от полицейските служители, че ще му бъде съставен такъв за това, че не представя документите си за проверка и заради отказа му да бъде изпробван за употреба на алкохол. Позовавайки се на обстоятелството, че жалбоподателят се е прибрал в дома си и не е изчакал съставянето на АУАН, съдът приел, че АУАН не е съставен в нарушение на чл. 40 от ЗАНН, като посочил, че той не може да черпи права от собственото си противоправно поведение.

По същество съдът намерил за безспорно установено извършването на нарушението на чл. 174 ал. 3 от ЗДП от страна на санкционирания като нарушител Д. Й. Д., поради което счел, че правилно са му наложени и съответните наказания по санкционната норма, предвиждаща за това нарушение наказание „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 2 години и „глоба“ от 2 000 лева, които са строго фиксирани от законодателя и не могат да бъдат намалявани от съда. Законосъобразно според съда на основание чл. 6, ал. 1, т. 3 от Наредба № ІЗ12539на МВР са отнети и контролните точки.

Настоящата инстанция не споделя правните изводи на районния съд за редовно съставен АУАН. Настоящият съдебен състав счита, че при провеждане на административнонаказателната процедура по съставяне и връчване на АУАН е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, обуславящо отмяната на НП като незаконосъобразно. Съображенията за това са следните:

Според регламентацията на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН актът за установяване на административното нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението, като целта е да се гарантира правото на защита на привлеченото към отговорност лице от най-ранен етап на административнонаказателното производство. Като изключение от това правило чл. 40, ал. 2 от ЗАНН предвижда при определени случаи АУАН да се състави в отсъствие на нарушителя, като хипотезите са две: когато нарушителят е известен, но не може да се намери или след покана не се яви за съставяне на акта. Самата покана за съставяне на АУАН трябва да е връчена на жалбоподателя по такъв начин, че същият надлежно да е информиран за датата и мястото на съставяне на АУАН, да са му указани последиците от неявяване, но въпреки това да не се е явил за съставяне на АУАН и съставянето да не се дължи на обективни причини, за които контролните органи разполагат с информация. Това изисква надлежно уведомяване и призоваване на лицето за времето и мястото на съставяне на АУАН, като задължението за призоваване на нарушителя за съставяне на АУАН е на съответните контролни органи.

В конкретния казус никоя от посочените предпоставки не е налице. Процесният АУАН е съставен в отсъствието на лицето, посочено като нарушител, като в него е отбелязано, че то отказва да го получи, което обстоятелство е удостоверено с подписа на един свидетел. По делото обаче липсват каквито и да било доказателства преди издаването на акта да е съставяна покана или какъвто и да било друг документ с посочване на конкретни дата и място за явяване на лицето за съставяне на АУАН, както и да са му указани последиците от неявяването, които документи да са надлежно връчени на жалбоподателя. Напротив, и писмените и гласни доказателства по делото сочат на извод, че единственото уведомяване от страна на контролните органи, че за нарушението ще бъде съставен АУАН, е и възприетото от първостепенния съд обявление към момента на напускане на местонарушението, че за всички констатирани нарушения на Д. ще бъде съставен съответен акт. Това обаче, както погрешно е приел районният съд, съвсем не изпълва законовото съдържание на цитираната норма на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН. След като липсва надлежно уведомяване за времето и мястото на съставяне на акт за нарушението и призоваване на санкционираното лице, следва да се приеме, че съставеният АУАН е в разрез на разписаната в закона процедура, тъй като не са изпълнени визираните в посочената норма предпоставки за задочно издаване на АУАН. Не е подкрепено със съответни доказателства и направеното в процесния акт отбелязване, че нарушителят отказва да го получи, което пък сочи на извод и за ненадлежното му предявяване на жалбоподателя. Доколкото процесният АУАН не е бил предявен на наказаното лице и то не е направило възражения по него, действително е накърнено правото му на защита, тъй като санкционираното лице не е имало възможност да се защити по фактическите основания и правната квалификация на нарушението. С оглед изложеното, в случая съставянето на акта в отсъствие на лицето и без надлежна покана за това е довело до такова съществено нарушение, което изначално е опорочило цялата административнонаказателна процедура. Като е достигнал до обратните изводи, районният съд е постановил незаконосъобразен акт, който следва да бъде отменен, ведно с потвърденото с него наказателно постановление в оспорената част досежно нарушението по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.

Изходът на спора обуславя частична основателност на претенциите за разноски на касатора. Такива са сторени в размер 500лв. за платено адвокатско възнаграждение в производството пред районния съд и в размер 500лв. в производството пред Административен съд Ямбол.Районният съд се е произнесъл като е присъдил в полза на Д. Й. Д. разноски в размер 150лв. и в тази част решението е влязло в сила.Ответникът по касация следва да бъде осъден да заплати на Д. Й. Д. разноски за касационната инстанция в намален размер предвид направеното възражение за прекомерност и при съобразяване на приетото в Решение на СЕС по дело № С-438/2022 г.. с оглед фактическата и правна сложност на делото, проявената от пълномощника на страната процесуална активност и обема на предоставената правна защита.Пред касационната инстанция е проведено само едно съдебно заседание, възраженията за незаконосъобразност на НП не са нови, те са поддържани и пред първата инстанция.Поради това съдът счита, че на легитимните цели на защитата съответства адвокатско възнаграждение в размера, присъден от първата съдебна инстанция -150лв.

 

Водим от горното, Административен съд - Ямбол

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 169 от 28.11.2024 г. по АНД № 20242330200894 по описа за 2024 г. на Районен съд - Ямбол, в частта, в която съдът е потвърдил НП № 24-814-000-183 от 01.10.2024 г. на Началник РУ-Стралджа, ОДМВР-Ямбол, и вместо него постановява:

 

ОТМЕНЯ НП № 24-814-000-183 от 01.10.2024 г. на Началник РУ-Стралджа, ОДМВР-Ямбол, в частта, с която на основание чл. 174, ал. 3, пр. първо от ЗДвП на Д. Й. Д., [ЕГН], от [населено място], [улица], са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 2 000 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца, а на основание Наредба № Із-2539 на МВР са му отнети 15 контролни точки.

 

ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР-ЯМБОЛ да заплати на Д. Й. Д., [ЕГН], от [населено място], [улица], разноски в касационното производство в размер на 150 (сто и петдесет) лева.

 

Решението е окончателно.