Р Е
Ш Е Н
И Е № 201
гр.Кюстендил,
21.09.2021г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Кюстендилският
административен съд, в открито съдебно заседание на шестнадесети септември две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
Административен
съдия: НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
и секретар Антоанета
Масларска, като разгледа докладваното от съдия Карамфилова адм.д.№163/2021г.
по описа на КАС, за да се произнесе взе предвид:
П.К.М. *** оспорва ЗППАМ №21-0245-000009/23.04.2021г.
на началник група към ОДМВР - Кюстендил, РУ Бобов дол, с която му е наложена
санкция по чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС на водача до
решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Изложени са
съображения за незаконосъобразност на акта, поради допуснати нарушения на
материалноправните разпоредби и процесуалните правила. Претендират се разноски.
Ответникът не се явява и не изразява становище по жалбата.
Кюстендилският административен
съд след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
До издаването на оспорената заповед се е
стигнало след като на жалбоподателя е съставен АУАН №137/23.04.2021г. за това,
че на същата дата, около 03.20ч., в гр.Бобов дол, на ул.“Д.Благоев“ до бл.18,
при спиране за проверка при управление на лек автомобил Хонда ХР с
рег.№КН8116ВМ, отказва да бъде изпробван с техническо средство „Алкотест 7510“
№0268 за наличие на алкохол в кръвта. Издаден му е и ТМИ №0035307, който
отказва да получи. Водачът е видимо пиян, с неясен говор и с несигурна походка.
Горната фактическа
обстановка се потвърждава от показанията на св.В.С., който е подал светлинния и
звуков сигнал на жалбоподателя за спиране. Лично е видял, че М. слиза от
шофьорското място на автомобила. Същите факти се установяват и от докладна записка
рег.№245р-2409/23.04.201г. на мл.инспектор Б.М..
С оглед така установената
фактическа обстановка по делото съдът намира жалбата за допустима, като
подадена срещу акт, подлежащ на оспорване по съдебен ред, в срок /заповедта е връчена
на 26.04.2021г., а жалбата е депозирана на 10.05.2021г./, от процесуално
легитимен субект и пред компетентен да я разгледа съд.
След служебна проверка законосъобразността на
оспорения административен акт на основанията по чл.146 от АПК и оплакванията в
жалбата, както и по реда на чл.168 от АПК, съдът намира същата за
неоснователна, по следните съображения:
Оспорената ЗППАМ №21-0245-000009/23.04.2021г.
на началник група към ОДМВР - Кюстендил, РУ Бобов дол представлява мотивиран административен
акт, съдържащ изложение на фактически обстоятелства, които правилно са отнесени
към хипотезата на чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП. Те са изложени в обем, позволяващ
да се изведе волята на административния орган и да се разбере ясно и
безпротиворечиво какво административно нарушение е извършил нарушителя и какви
са неговите съставомерни елементи откъм форма на изпълнително деяние, време и
място на извършване. ЗППАМ е издадена от компетентен орган с оглед разпоредбата
на чл.172, ал.1 от ЗДвП във вр.с представената заповед №277з-1046/30.06.2017г.
и в предписаната от закона форма.
Правилно е приложен и
материалния закон. Временно отнемане на СУМПС на водач, съгласно чл.171, т.1,
б.“б“ от ЗДвП, се извършва при отказ да бъде проверен с техническо средство или
с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за
химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване - до
решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца.
В случая съдът,
с оглед писмените доказателства – АУАН №137/23.04.2021г. /АУАН не е оспорен с
годни доказателства и се ползва с презумптивна доказателствена сила по см. на
чл.189, ал.2 от ЗДвП/, ТМИ, докладни записки и свидетелските показания, приема
за безспорно установено извършено от П.К.М. нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП,
а оттук и правилно отнасяне на казуса към хипотезата на чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП. Кредитирайки показанията на св.В.С., ведно с писмените обяснения на
мл.инспектор Б.М., съдът приема за доказано, че жалбоподателят е управлявал лек
автомобил Хонда ХР с рег.№КН8116ВМ на 23.04.2021г. в 03.20ч. в гр.Бобов дол,
както и че е отказал да бъде изпробван с „Алкотест 7510“ за наличие на алкохол
в кръвта. И след като нарушението, за което е съставен АУАН, е за отказ при
хипотезата на чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП, то ирелевантни за правния спор за
изложените възражения за нарушения на Наредба№1/19.07.2017г. за реда за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози, както и тези за годността на
техническото средство. Мястото, където нарушителят е поканен да бъде изпробван
с техническото средство – сградата на РУ, също не се отразява върху
законосъобразността на ЗППАМ, доколкото лицето е съпроводено до посоченото
място непосредствено след като е спряно за проверка и е установено видимото му
състояние.
Предназначението
на ПАМ с превантивен характер е да осуети възможността на дееца да извърши
други подобни нарушения, като тази мярка не съставлява вид административно
наказание. Ето защо тя се прилага под прекратително условие – „до решаване на
въпроса за отговорността на водача на МПС, но не повече от 18 месеца“. Релевантният
за приложението на чл.171, т.1, б.“б“ ЗДвП юридически факт е фактът на
допуснато административно нарушение, което е установено и подведено под
приложимата материалноправна норма за ангажиране на административната/наказателната
отговорност на жалбоподателя. За да наложи ПАМ, за компетентния орган е
достатъчен съставеният надлежно АУАН с констатирано от компетентните лица
нарушение, което при условията на обвързана компетентност го задължава да
наложи посочената мярка. Административният акт, с който се прилага ПАМ
предхожда наложеното на нарушителя административно наказание с
правораздавателен акт на административнонаказателна юрисдикция /НП/, като двата
акта имат общ правопораждащ юридически факт - допуснатото закононарушение. Това
е така и по арг. от разпоредбата на чл.172, ал.3 от ЗДвП, според която в случаите
по чл.171, т.1, букви „б“, „е“ и „ж“ СУМПС на водача се изземва със съставянето
на АУАН. Липсва обаче законова пречка за едновременното прилагане на ПАМ и
налагане на административно наказание по реда на ЗАНН за констатираното
нарушение на ЗДвП.
Във връзка с
гореизложеното съдът приема, че административният орган правилно и
законосъобразно е издал оспорения акт и същия не страда от пороците по чл.146
от АПК, т.е. липсват основания за неговата отмяна.
С оглед
изхода от делото разноски не се присъждат.
Воден от горното и на основание чл.172, ал.2
от АПК, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на П.К.М. *** срещу ЗППАМ №21-0245-000009/23.04.2021г. на
началник група към ОДМВР - Кюстендил, РУ Бобов дол, с която е наложена санкция
по чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС на водача до
решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
Решението не
подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: