Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Кърджали, 12.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Кърджали в открито заседание
на шести
февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
СЪДИЯ:
АЙГЮЛ ШЕФКИ
при секретаря Мариана Кадиева и при участието
на прокурор Василева от Окръжна прокуратура Кърджали, като разгледа докладваното
от съдия Шефки адм.дело №500/2023
г. по описа на КАС и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 203 и сл.
от Административнопроцесуалния кодекс
/АПК/,
във вр. с чл. 1, ал.1
от Закона
за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Образувано е по искова
молба от З.М.Ю. от ***, подадена чрез адв.М.Б., срещу Национален осигурителен
институт, гр.София. Ищцата твърди, че на 30.09.2022 г. е подала заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.3 от КСО. С Разпореждане № 2113-08-1771#5/15.12.2022 г. на ръководител "Пенсионно осигуряване" в ТП на НОИ – Кърджали, й било отказано отпускането на лична пенсия за ОСВ. Недоволна от
постановеното разпореждане, ищцата обжалвала същото пред директора на ТП на НОИ–Кърджали.
Предвид липсата на правни познания и опит, в хода на административното производство
била представлявана от упълномощен от нея адвокат, за което заплатила
адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. С Решение № 2153-08-39/02.02.2023 г. на директора на ТП на НОИ-Кърджали, жалбата й
срещу Разпореждане № 2113-08-1771#5/15.12.2022г. била отхвърлена, като
неоснователна. С Решение №155/11.04.2023 г., постановено по адм.д.
№91/2023 г. по описа на Административен съд-Кърджали, било отменено Решение № 2153-08-39/02.02.2023 г. на директора на ТП на НОИ-Кърджали, както и
потвърденото с него разпореждане. Горното решение на АС-Кърджали било оставено
в сила с Решение №12944/21.12.2023 г. ,
постановено по адм.д.№460/2023 г. по описа на ВАС. Въпреки
отмяната на решението на директора на ТП на НОИ и на
потвърденото с него разпореждане, поради липсата на правна възможност за
присъждане на разноските, направени в хода на
административното производство, съдът не се е произнесъл по този въпрос.
Счита, че в случая е неприложима нормата на чл.8, ал.3 от ЗОДОВ, тъй като
липсва друг процесуален ред за присъждането на разноските, направени при
оспорването по административен ред. Сочи, че разноските за адвокатско
възнаграждение при обжалването на Разпореждане № 2113-08-1771#5/15.12.2022 г. на ръководител "ПО" в ТП на НОИ – Кърджали, представляват имуществена
вреда. Излага подробни съображения за наличие на предпоставките чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Иска от съда да постанови решение,
с което да осъди ТП на НОИ-Кърджали, да й заплати сумата от 300 лв., като обезщетение за причинени имуществени
вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатски хонорар във връзка с
обжалването по административен ред на Разпореждане № 2113-08-1771#5/15.12.2022
г. на ръководител "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ - Кърджали, ведно със законната лихва от
датата на предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане. Претендира
и направените по настоящото дело разноски. В представеното от пълномощника
писмено становище,
поддържа предявения иск,
по изложените в него съображения.
Ответникът
– Национален осигурителен институт - София, чрез процесуалния си представител и
в представен писмен отговор, оспорва предявения иск. Счита, че в случая не са налице
предпоставките на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, тъй като от отмененото разпореждане за ищеца не са произтекли никакви преки вреди. След отмяната на
разпореждането на лицето била отпусната пенсия в следващия се размер и от датата,
на която било придобито правото. Поради липсата на нормативна регламентация за заплащане на разноските, направени
в хода на административното производство счита, че такива не се дължат. Позовава
се и на изменението на разпоредбата на чл.120, ал.2 от КСО /обн.ДВ
бр.66/2023 г., в сила от 01.08.2023 г./. Твърди, че на лицето са присъдени разноски
за адвокатско възнаграждение по адм. дело №91/2023 г.
по описа на КАС и по адм.д. 4606/2023 г. по описа на
ВАС и при уважаване на сега предявения иск, би се стигнало до несправедливо и несъразмерно
обезщетение, предвид естеството и сложността на правния спор. Прави възражение за прекомерност на заплатеното
от ищеца адвокатско възнаграждение в настоящото
производство.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Кърджали, намира предявения иск за основателен и доказан.
Счита, че в случая е осъществен фактическия състав на чл.1 от ЗОДОВ. Налице е незаконосъобразен
акт, отменен по съответния ред, както и претърпени имуществени вреди, които са пряка
и непосредствена последица от този акт. По отношение на доводите на ответника
за приложение на разпоредбата на чл.120, ал.2 от КСО, излага съображения за противоречие на последната разпоредба
с нормата на чл.7 от Конституцията на РБ, поради което счита, че тази
разпоредба на КСО не следва да се прилага, като противоречаща на нормативен акт
от по-висока степен..
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства
и становищата на страните, приема за установено следното:
Според
приложените по делото доказателства, със заявление вх.
№2113-08-1771/30.09.2022 г., ищцата в това производство е поискала отпускане на
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 68, ал. 3 от КСО.
С Разпореждане № 2113-08-1771#5/15.12.2022 г. на ръководител „ПО“ в ТП па НОИ - Кърджали,
на заявителя е отказано отпускането на лична пенсия за ОСВ, поради това, че няма
необходимия, съгласно разпоредбата на чл. 68, ал. 3 от КСО, действителен осигурителен
стаж от 15 години. Горното разпореждане е оспорено с жалба
вх. №1012-08-8/03.01.2023 г., подадена чрез адв. Д. К.. Към жалбата е приложено
адвокатско пълномощно от 03.01.2023 г., с което адв. К. е упълномощена да представлява
жалбоподателя, като изготви, подпише и подаде жалба срещу Разпореждане №
2113-08-1771#5/15.12.2022
г. на ръководител „ПО“ в ТП на НОИ – Кърджали. Приложен
е и договор за правна защита и съдействие №**/*** г. за процесуално представителство
пред директора на ТП на НОИ – Кърджали, във връзка с обжалването на горното разпореждане,
с договорено възнаграждение в размер на 300
лв., платено в брой към датата на сключване
на договора.
С Решение № 2153-08-39/02.02.2023 г. на директора на ТП на НОИ-Кърджали е отхвърлена
жалбата срещу Разпореждане № 2113-08-1771#5/15.12.2022 г. на ръководител „ПО“ в ТП на НОИ –
Кърджали.
С Решение №155/11.04.2023 г., постановено
по адм.д. №91/2023 г., по описа на Административен съд
– Кърджали, е отменено Решение №2153-08-39/02.02.2023 г. на директора на ТП на НОИ-Кърджали, както
и потвърденото с него Разпореждане №
2113-08-1771#5/15.12.2022
г. на ръководител „ПО“ в ТП на НОИ – Кърджали; преписката
е върната на ръководител „ПО“ в ТП на НОИ
– Кърджали, за ново произнасяне по заявлението за пенсиониране. Горното решение на
АС-Кърджали е оставено в сила с окончателно Решение №12944/21.12.2023 г. ,
постановено по адм.д.№4606/2023 г. по описа на ВАС. Последните
обстоятелства се установяват и от доказателствата, събрани в хода на производството
по адм.д. №91/2023 г. по описа на АС-Кърджали и адм.д.№4606/2023 г. по описа на ВАС, приложени по настоящото
дело.
При така приетото
за установено от фактическа страна, настоящият съдебен състав прави следните изводи
по допустимостта на иска:
Съгласно
чл. 203, ал. 1 от АПК, за да бъде допустим искът по чл. 203 от АПК, във вр. с чл. 1 от ЗОДОВ, е необходимо същия да е предявен след
отмяна на административния акт, по съответния ред. В процесния
случай се претендират имуществени вреди от
отменено разпореждане, издадено от административен орган - ръководител „ПО“
при ТП на НОИ, във връзка правомощията му
по чл.98, ал.1, т.1 от КСО и в изпълнение на административна дейност.
Установено е по делото, че процесното разпореждане е отменено
от компетентния административен съд с влязло в сила съдебно решение, постановено
по адм.д. №91/2023 г. на АС – Кърджали. В закона не е
предвиден специален ред за обезщетяване на разноските, направените в хода на административното
производство, поради което предявеният иск се явява допустим за разглеждане, по
реда на чл.203 и сл. от АПК, във вр. с чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ.
Разгледана по същество исковата претенция е и основателна,
по следните съображения:
Предявеният
иск за обезщетение е с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
Разпоредбата
на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ въвежда отговорност за държавата и общините за вредите, причинени
на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия
на техни органи и длъжностни лица, при или по повод изпълнение на административна
дейност.
Съгласно
чл. 4 от ЗОДОВ, държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо
от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Горните две разпоредби
доразвиват предвиденото в нормата на чл.7 от Конституцията на РБ, според която държавата
отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и
длъжностни лица.
За да възникне право на обезщетение в това производство е необходимо да са налице
едновременно няколко предпоставки: 1. незаконосъобразен акт,
действие или бездействие на администрацията, отменен по съответния ред; 2. вреда
от този акт, действие или бездействие на администрацията; 3. причинна връзка между
незаконосъобразния акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат.
Доказателствената тежест за установяване наличието на
всичките три предпоставки се носи от ищеца, търсещ присъждане на обезщетение за
претърпените имуществени вреди. Имуществената вреда е разликата между имуществото
на ищеца след засягане на благото му и това, което би имал, ако нямаше такова засягане,
като претърпените загуби се изразяват в намаляване стойността на неговото имущество.
Налице
е първата предпоставка – незаконосъобразен административен акт – разпореждане, издадено
от административен орган и отменено с влязло в сила съдебно решение.
Съдът
намира, че е налице и причинена на ищеца имуществена вреда от отменения акт, както
и причинна връзка между причинената вреда и незаконосъобразното разпореждане.
В случая
ищецът претендира имуществени вреди в размер на 300 лв., представляващи заплатен
адвокатски хонорар за процесуално представителство и защита при обжалване на неблагоприятното
за него разпореждане.
Установено е по делото,
че именно във връзка с оспорване на разпореждането,
ищецът в настоящото производство е упълномощил адвокат и е заплатил адвокатски хонорар
в размер на 300 лв., по силата на сключения
договор за правна защита и съдействие. Ищецът не би ангажирал адвокат и не би заплатил
адвокатско възнаграждение, ако не бе издадено незаконосъобразното разпореждане,
като намаляването на неговото имущество, поради заплащане на адвокатско възнаграждение,
е предизвикано от издаването на разпореждането. В тази връзка, издаденият административен
акт е необходимо условие за съществуване на договора за правна помощ и съдействие,
сключен именно с цел защита срещу конкретния акт.
Съдът приема, че адвокатската
защита е израз на обичайната грижа на лицето за охраняването на неговите права и
интереси, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения
незаконосъобразен акт. По тези съображения неоснователни са доводите на ответника,
че от отмененото разпореждане за ищеца не са произтекли
преки вреди.
Видно
и от административната преписка по издаване на въпросното разпореждане, ангажираният
адвокат е осъществил реално предмета на договора за правна защита
и съдействие,
заплатено му е уговореното възнаграждение, дължимо и на основание разпоредбата
на чл. 36, ал.
1 от Закона за адвокатурата,
според която адвокатът има право на възнаграждение
за своя труд. Тъй
като в закона не е предвиден специален ред за присъждане на разноските за адвокатско
възнаграждение, направени в хода на производството по задължителния административен
контрол по чл.117 от КСО, невъзстановените разходи за адвокатски хонорар представляват
имуществена вреда, за която ответникът дължи обезщетение, на основание чл.1 и чл.4
от ЗОДОВ.
Неприложима към настоящия
случай е разпоредбата на чл.120, ал.2 от КСО, в редакцията й след изменението с
ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила от 01.08.2023 г., на която ответникът се позовава.
В разглеждания случай правно значимите отношения са се развили и приключили преди
01.08.2023 г., поради което разпоредбата на чл.120, ал.2 от КСО, в сега действащата
й редакцията, в сила от 1.08.2023 г., е неотносима. В тази връзка следва да се отбележи, че по аргумент
от разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от Закона за нормативните
актове, обратна сила на нормативен акт може да се придаде само по изключение
и то с изрична разпоредба. Законодателят не е предвидил обратно действие на горната
разпоредба, още повече, че последната предвижда засягане на права.
По отношение
на претендирания размер на обезщетението, следва да се
има предвид правилото на чл.8, ал.4 от Наредба №1/09.07.2004 г., което препраща
към предходните алинеи. Съгласно относимата разпоредба
на чл.8, ал.2, т.2 от Наредба №1/09.07.2004 г., в приложимата редакция преди изм.
с ДВ бр.
88 от 2022 г., минималният размер на адвокатското
възнаграждение за процесуално представителство за дело по Кодекса за социално осигуряване
е 500 лв. Заплатеният и претендиран от ищеца размер на
адвокатския хонорар е 300 лв. и е доста под минималния такъв, поради което
не е прекомерен.
По изложените съображения
настоящият съдебен състав счита, че са налице всички предпоставки за ангажиране
отговорността на ответника, на основание чл.1 от ЗОДОВ, за обезщетяване на претърпените
от ищеца имуществени вреди в размер на 300 лева, представляващи платеното от него адвокатско възнаграждение, в хода
на административното производство по реда на чл.117
от КСО.
Предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен, ведно с претендираната законна лихва върху горната сума, от датата на
предявяване на исковата молба до нейното окончателно заплащане.
При този изход на делото и своевременно направеното искане, на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, в полза на ищеца се следват
и деловодни разноски
общо в размер на 410 лв.
от които 10 лв. за внесената
държавна такса и 400
лв. за адвокатско възнаграждение,
съобразно приложения ДПЗС от 07.11.2023 г. и е в минималния размер, предвиден в чл.8,
ал.1,
вр. с чл.7,
ал.2, т.1
от Наредба
№1/2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения,
поради което, независимо от направеното от ответника възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение, същото се следва в пълен размер.
Така мотивиран, Административен
съд Кърджали
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Национален осигурителен институт
със седалище и адрес на управление: *** да заплати на З.М.Ю. с ЕГН **********, с постоянен адрес:
***, сумата
в размер на 300 лв., представляваща обезщетение
за претърпени имуществени вреди за заплатено адвокатско възнаграждение в производството по обжалване по административен ред
на Разпореждане № 2113-08-1771#5/15.12.2022 г., издадено от ръководител „ПО“ в ТП
на НОИ - Кърджали, ведно със законната лихва върху горната сума, считано от 22.12.2023
г. до окончателното изплащане на обезщетението.
ОСЪЖДА Национален осигурителен институт със седалище и адрес на управление *** да заплати на
З.М.Ю. с ЕГН**********, с постоянен адрес:
***, направените по настоящото дело разноски, в размер
на 410 лв.
Решението подлежи
на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд, в 14-дневен срок
от съобщението.
СЪДИЯ: