РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК
РЕШЕНИЕ
№ 739/15.10.2021г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, ІІ състав в открито заседание на седемнадесети септември през
две хиляди двадесет и първата година в състав:
СЪДИЯ : ГЕОРГИ ПЕТРОВ
при
секретаря АНТОАНЕТА МЕТАНОВА, като
разгледа докладваното от съдия Петров адм. дело
№ 427 по описа на съда за 2021год., за да се произнесе взе предвид
следното:
I. За характера на производството, жалбата и
становищата на страните :
1.
Производството е по реда на
Производството е по реда на Дял ІІІ, Глава Х, Раздел І от АПК, във връзка
с чл. 118 от Кодекса за социално
осигуряване.
2. Образувано
е по Жалба на М.И.Б., ЕГН **********,***, срещу Решение № 1012-12-18#1 от
25.02.2021 г. на Директор на Териториално поделение на Пазарджик на Националния
осигурителен институт, с което е потвърдено Разпореждане № 121-00-4502-7 от
04.01.2021 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица, с което на М.И.Б.
е отказано отпускането на парично обезщетение за безработица на основание чл.
54а от КСО, във връзка с прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ
трудово правоотношение с „ГРГ Експорт“ЕООД, Бургас, считано от 01.06.2020г.
3. Счита се
че административните актове са необосновани, като се оспорват изцяло
фактическите констатации на административните органи.
Жалбоподателката
твърди, че фактически е изпълнявал задълженията си по трудовото правоотношение
с „ГРГ Експорт“ ЕООД, ЕИК *********, гр.
Бургас, ул. Мария Луиза № 29 в периода от 10.04.2020 г., когато е сключен трудовия
договор до 01.06.2020 г., когато трудовото правоотношение е прекратено.
В
представената по делото писмена защита се поддържа, че процесния трудовият
договор не е бил обявен за недействителен от съда по реда на глава осемнадесета
от КТ, поради което до обявяването му за такъв, нито контролните органи, нито
страните по него, могат да се позоват на тази недействителност. Заявява се, че
действително, работодателя не е представил исканите от него документи в хода на
административната проверка, но се счита,
че наличието на незаконосъобразни
действия и бездействия от страна на работодателя не следва да води до
неблагоприятно засягане на правната сфера на работника, доколкото в случая са
налице достатъчно данни, които да обосноват твърдението, че жалбоподателят е
упражнявал реално възложената му трудова дейност, от което следва, че са налице
предпоставките с които законодателят свързва качеството „осигурено лице“ в
контекста на разпоредбата на чл. 10 от КСО.
Иска се
оспорените административни актове да бъдат отменени, като се присъдят сторените
разноски в производството.
4. Директора
на Териториално поделение Пазарджик на Националния осигурителен институт, чрез
процесуалния си представител ст. юрк. Б. е на становище, че жалбата е
неоснователна. Поддържа изцяло фактическите констатации и правните изводи
изложени в решението на контролния в йерархията на администрацията орган.
В
представената по делото писмена защита се заявява, че процесното Разпореждане е
постановено след изясняване на всички факти и обстоятелства, съгласно
изискването на чл.35 от АПК.
Счита се, че
от съдържанието на легалната дефиниция за „осигурено лице“ възведена в §1, ал.
1, т. 3 от ДР на КСО следва, че едно от условията, на които трябва да отговаря
лицето, за да се счита за осигурено, е да извършва трудова дейност, за която
подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 от КСО. Тоест, наличието на
сключен трудов договор, т.е. възникването на трудово правоотношение не е
единственото и необходимо условие за възникване на осигурително правоотношение,
което е основание за изплащане на парично обезщетение, изчислено по данните,
подадени по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО. В този контекст се поддържа, че
жалбоподателя не е доказал в хода на процеса да е осъществявал реално трудова
дейност в предприятието на търговското дружество. Като аргумент в тази насока
се навеждат, данните съдържащи се в приетата по делото справка за актуалното
състояние на всички трудови договори, вписани от „ГРГ Експорт“ ЕООД,
представена с писмо изх. №1012-12-18#5 от 16.09.2021 г., в която е отразено, че
само през м. май 2020 г. са назначени 63 лица, през м. юни 20 лица, като в
случая още по-съществено според ответника е, че на датата, на която Б. е
освободен от работа са били назначени 5 лица, като 3 от тях са били назначени
на същата длъжност, а именно „общ работник“, което обстоятелство от своя страна
не кореспондира с твърдението за „намаляване обема на работа“.
Счита се, че
в тежест на осигурителя е да докаже пред контролните органи на ТП на НОИ при
извършването на проверка или ревизия по разходите на ДОО основателното подаване
на данните за осигурени лица, като
представи доказателства за упражнявана от лицата трудова дейност и изплатено
трудово възнаграждение, съответстващо на подадените данни за осигурителен доход
в Регистъра за осигурени лица.
Иска се
обжалваното решение да бъде потвърдено, като се присъди юрисконсултско
възнаграждение. Според ответника, именно такива документи осигурителят не е
представил в процесния случай.
Счита се, че
в подкрепа на твърдението, че Б. не е осъществявал трудова дейност в „ГРГ
Експорт“ ЕООД, е и приложената с писмо изх. № 1012-12-18#5 справка за
регистрирани фискални устройства, от която е видно, че устройство с per.
№4412868 е въведено в експлоатация на 18.05.2020 г. Следователно според
ответника, дори и да се предположеше, че дружеството е осъществяваш търговска
дейност, то първите данни за нея са именно от 18.05.2020 г.
Все в тази
насока се сочи и факта, че за „ГРГ Експорт“ ЕООД има образувана както пр. пр.
414/2021 г. пред Специализираната прокуратура, образувана по сигнал за организирана
престъпна група, която има за цел да върши документни престъпления, също и пред
Районна прокуратура Пазарджик, изпратена по компетентност до Окръжна
прокуратура Пазарджик, за което ТП на
НОИ - Пазарджик е уведомено на 20.09.2021.
Иска се жалбата да бъде отхвърлена изцяло, като в
полза на администрацията се присъди юрисконсултско възнаграждение.
II. За допустимостта :
5. Процесното
решение е връчено на неговият адресат на 29.03.2021г.(л. 26), а жалбата срещу му е регистрирано
в деловодството на администрацията на 07.04.2021г. Това ще рече, че оспорването
е предприето в предвидения за това процесуален срок и при наличието на правен
интерес.
III. За
фактите :
6. Със Заявление
вх. №1777 от 04.06.2020 г.(л. 72), Б. е
поискал от Дирекция „Бюро по труда“ гр. Пазарджик да му бъде отпуснато парично
обезщетение за безработица на основание чл. 54а от КСО, като е декларирал, че
правоотношението му с „ГРГ Експорт“ ЕООД гр. Бургас, ЕИК ********* е
прекратено, считано от 01.06.2020 г. на основание чл. 328, aл. 1, т. 3 от Кодекса на труда, тоест поради
намаляване на обема на работа. По искане на административния орган, Б. *** и е
попълнил анкетна форма(л. 60), в която е заявил, че за работата
в „ГРГ Експорт“ ЕООД е узнал в интернет;
че основния предмет на дейност на дружеството е бране на гъби и горски плодове на територията на ДГС
Пазарджик; сключил е трудов договор на 10.04.2020 г., като е получил длъжностна
характеристика ; договорните правоотношения са били прекратени на 01.06.2020 г.
поради възпрепятстван износ на стоката за Италия във връзка с пандемията. Б. е
посочил, че е започнал фактически трудовата дейност на 10.04.2020 г., като общ
работник и подробно е описал функциите които е осъществявал. Посочил е, че е
изпълнявал трудовите си задължения в с. Мало Конаре – стопански двор и гората
на с. Паталеница. Ползвал е служебен автомобил – „…пикап – цвят бордо…“. Заявил е още, че във връзка с трудовата си
дейност не е подписвал никакви документи, освен ведомостите за заплата. Посочил
е, че бил запознат с трудовите си задължения от Д.Б. и други работници, като Б.
е бил прекият му ръководител. Заплатата от 1000,00лв. или 780,00 лв. без
удръжките е получавал в касата на дружеството.
Б. е
представил Трудов договор № 5 от 10.04.2020 г., сключен с „ГРГ Експорт“ ЕООД за
неопределен срок, по силата на който се е задължил да изпълнява длъжността „общ
работник“, като извършва бране на гъби и горски плодове на територията на ДГС
Пазарджик при пълно работно време, с основно месечно възнаграждение от
1000,00лв. В договора е отбелязано, че работникът е постъпил на работа на
10.04.2020 г. Приложена е длъжностна характеристика за длъжността „общ
работник“, според която основните задължения на работника са : да извършва
работи по товарене и разтоварване на стоки, машини и материали, както и
пренасянето им от и до работни помещения и превозни средства ; да бере и добива
диворастящи гъби, трюфел и горски плодове на територията на ДГС гр.Пазарджик и
на територията на други горски стопанства ; да почиства складове, дворни площи
и работни помещения от отпадъчни материали и брака, като ги отнася на
предварително определените за това места ;
да изпълнява и други задачи, свързани с длъжността, конкретно възложени
му от ръководството на предприятието.
Представена
е и Заповед №5 от 01.06.2020 г., на управителя на „ГРГ Експорт“ ЕООД(л.70), с която трудовото правоотношение с Б. е прекратено
на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 от Кодекса на труда, тоест поради намаляване
обемът на работа. Тук следва да се констатира, че по делото е представена
напълно идентична като съдържание заповед за прекратяване на трудовото
правоотношение, но с № 14 от 01.06.2020 г.(л.22). Каква е причината, двата документа да са с различни
номера не посочено от жалбоподателя. В случая обаче, прекратяването на
трудовото правоотношение на Б., считано от 01.06.2020 г., на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 от Кодекса на труда е
неспорен между страните факт, чието проявление е прието за несъмнено установено
от Директора на ТП на НОИ Пазарджик при постановяване на процесното решение.
Впрочем, представено по делото е заверено копие от Трудова книжка серия Р, №
071760 на М.Б.(л.23), в която са описани основните
елементи от трудовото му правоотношение, както и датата и основанието за
неговото прекратяване. Тези данни са напълно идентични с прежде описаните
такива.
Според
Справка на Национална агенция за приходите, за актуалното състояние на
действащите трудови договори в „ГРГ Експорт“ ЕООД(л.24), трудовия договор на Б. от 10.04.2020 г. е бил действащ към 26.05.2020 г.
7. При тези
данни, с Разпореждане № 121-00-4502-1 от 24.06.2021 г. на Ръководителя на
осигуряването за безработица в ТП на НОИ Пазарджик(л.56), на М.И.Б. е отпуснато парично обезщетение за
безработица м размер на 47,80лв. дневно, за периода 01.06.2020 г. до 31.05.2021
г., на основание чл. 54ж, ал. 1, във връзка с чл. 54а, ал. 1, чл. 54б, ал. 1 и
чл. 54в, ал. 1 от КСО, във връзка с прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т.
3 от КТ трудово правоотношение с „ГРГ Експорт“ЕООД, Бургас, считано от
01.06.2020г.
С Разпореждане
№121-00-4502-2 от 25.06.2020 г.(л. 54), на
основание чл. 54ж, ал. 1, във връзка с чл. 54г, ал. 1 от КСО, считано от
01.06.2020 г. е спряно изплащането на паричното обезщетение за безработица
поради получаване на обезщетение за оставане без работа. С последващо
Разпореждане №121-00-4502-3 от 01.07.2020 г. , изплащането на обезщетението е възобновено за
периода от 01.07.2020 г. до 30.06.2021 г. в размер на 47,80 лв. дневно.
8. Със
Заповед №ЗР-5-12-00799252 от 18.08.2020 г. на изпълняващия функцията
Ръководител на Т на НОИ Пазарджик е била възложена проверка по разходите на
държавното обществено осигуряване на „ГРГ Експорт“ ЕООД.
Установено е
било, че считано от 20.03.2020 г. „ГРГ ЕКСПОРТ“ ЕООД, ЕИК ********* е с
едноличен собственик на капитала и управител Д.П.Б., и с адрес по седалище и
управление в гр. Бургас, ул. „Мария Луиза“ №29. По делото е приложен
Констативен протокол № КВ-5-02-00789845 от 25.07.2020 г. на извършена проверка
от ТП на НОИ Бургас(л.100) в който е посочено, че при
осигурителя има регистрирани 86 броя трудови договори, които към момента на
проверката не са прекратени с изключение на договора с М.И.Б., считано от
01.06.2020 г. и договора с Ж.М., считано от 06.07.2020г. В длъжностите на
наетия персонал е включена и „общ работник“. С декларация обр. № 1, за повечето
наети лица е деклариран осигурителен доход в размер на 1000,00лв. Установени са
дължими осигурителни вноски в общ размер на 29889,31лв.
В отговор на
направено искане, с Писмо вх. № Ц9101-12-287#2 от 17.09.2020 г.(л.93), от Териториална дирекция на НАП, Бургас е
предоставена информация относно „ГРГ ЕКСПОРТ“ ЕООД, за това, че дружеството няма
подавани годишни данъчни декларации по
чл. 92 от ЗКПО за финансовите 2018 г. и 2019 г.; има данни от регистриран касов
апарат с фискална памет с №DY512041 ; има данни за регистрирани обекти от „ГРГ
ЕКСПОРТ“ ЕООД; данните по чл. 5, ал. 4
от КСО са подавани по електронен път с квалифициран електронен подпис на
задълженото лице; извършвани са насрещни проверки на дружеството за което са
представени Протокол № П-22221517161206-141-001 от 03.01.2018 г. и №
П-02000220115940-141-001 от 10.08.2020 г.(л.105 и сл.). Във въпросните
два протокола е отбелязано, че в отговор на направените искания,
дружеството е представило документите за които е било задължено. Във втория от
протоколите е констатирано, че „ГРГ ЕКСПОРТ ЕООД притежава необходимите трудови,
материални, финансови и интелектуални ресурси и обезпеченост за извършване на търговската
дейност, като за целта са назначени и работят около 85 човека по трудов
договор, предимно общи работници, които добиват гъбите, трюфелите и горските
плодове. Посочено е също така, че дружеството разполага със 7 специално обучени
кучета за добиването на трюфели. Дружеството има издадени необходимите
разрешителни от Министерството на земеделието и храните -позволително за
ползване на недървесни горски продукти, разрешително за достъп до горските
територии на МПС, както и превозни билети от Изпълнителната агенция по горите.
Дружеството има регистриран пункт за изкупуване на диворастяща гъби и горски
плодове от ОДБХ, гр. Пазарджик и складова база в с.Мало Конаре обл.Пазарджик.
9. С писмо
изх. №Ц1056-12-117# 1 от 20.08.2020 г.(л.96) от управителя на „ГРГ ЕКСПОРТ"
ЕООД е поискано да представи ведомости за заплати, трудови досиета на наетите
лица в дружеството и други документи необходими за извършване на проверката. С
декларация вх. №Ц1056-12-117#3 от 21.09.2020
г., управителя на дружеството Д. П. Б. е заявил, че управлението на „ГРГ
ЕКСПОРТ“ ЕООД се намира в гр. Бургас на ул. „Мария Луиза“ №29, като всички
документи се намират на друг адрес също в гр. Бургас. В Декларацията, Б. е
посочил още следното „…Моля всички
проверки и ревизии да се извършват по компетенция от органите в гр. Бургас…“.
Според
Протокол №ПТ-5-02-00789898 от 23.07.2020 г. на ТП на НОИ Бургас, на
административен адрес гр. Бургас на ул. „Мария Луиза“ №29 се намира магазин за
сервизни части за автомобили, стопанисван от „Булсервиз БГ“ ЕООД. Посочено е,
че служителката в магазина не познавала Д.П.Б..
Спрямо „ГРГ
ЕКСПОРТ“ ЕООД са били издадени задължителни предписания №ЗД- 1-12-00809586 от 11.09.2020
г.(л.102), за представяне на документи(ведомости,
трудови досиета, дневник регистър на заведените болнични листи, дневник за
издадените удостоверения за пенсиониране) относно осигуряването на наетите от
него лица. Предписанията са били връчени лично на Д.Б. на 15.09.2020 г. В
мотивите на оспореното решение, административния орган е посочил, че задължителните
предписания не са изпълнени и на контролния орган не са представени никакви
документи от управителя, свързани с трудово правните и осигурителни
правоотношение с наетите лица.
Изготвено е
било Писмо №Ц1056-12-117#4 от 02.10.2020 г. до управителя на „ГРГ
ЕКСПОРТ“ ЕООД(л.103), с което дружеството , отново е
задължено да представи разчетно – платежни ведомости, присъствени форми,
трудови досиета, както и да осигури явяването на лицата наети по трудови
правоотношения в дружеството. В писмото е посочено, че при непредставяне на
документи и неявяване на наетите лица ще бъде приложена процедурата по
заличаване на данните подадени по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО. Според
направеното отбелязване, писмото е получено от Б. лично на 06.10.2020 г. По
административната преписка, липсват данни, Б. да е изпълнил указаните му от
администрацията действия.
10. Това е
било достатъчно за административните органи, включително Директора на ТП на НОИ
Пазарджик, да приеме в оспореното в настоящото производство решение, че в „…хода на проверката не са установени данни
за реално осъществявана търговска/стопанска дейност от „ГРГ ЕКСПОРТ“ ЕООД. От
дружеството не са представени доказателства за основната дейност и обекти, в
които се е извършвала същата. Не е предоставена подробна и точна информация
относно работното място на лицата, за които са подавани уведомления по чл. 62,
ал. 5 от КТ. Изложеното по-горе е довело до обоснования извод, че дружество
„ГРГ ЕКСПОРТ" ЕООД, ЕИК ********* не е извършвало дейност по смисъла на
Търговския закон за периода от 31.08.2016 г. до 30.09.2020 г., която да поражда
необходимост от назначаването на лицата по трудови правоотношения, както и че
за същите не е изпълнен състава на чл. 10 от КСО и § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на
КСО и те не влизат в кръга на осигурените лица, за да ползват осигурителни
права….“.
Тези
съждения са послужили като основание да се постанови обжалвания в настоящото
производство резултат.
11. В хода
на настоящото производство, по реда на чл. 192 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК от страна на „ГРГ ЕКСПОРТ“ ЕООД се
представи писмо вх. № 7648 от 13.09.2021 г.(л.138), в което е посочено, че дружеството е регистрирано по реда на ЗДДС и притежава фискално
устройство peг. № 4412868. Търговската дейност на същото включва бране /добив/и
продажба на сурова/прясна/диворастяща гъба, бял и черен трюфел и горски плодове
на Територията на ТП ДГС Пазарджик, за което има издадени необходимите
разрешителни от Министерството на земеделието и на храните-позволително за
ползване на недървесни горски продукти, Разрешително за достъп до горските
територии на МПС, както и превозни билети от изпълнителната агенция по горите.
Дружеството има необходимите трудови материални, финансови и интелектуални
ресурси обезпеченост за извършване на дейността. Към писмото са приложени :
Свидетелство за регистрация на фискално устройство; позволително за ползване на
недървесни горски продукти от 22.04.2020 г. ; превозен билет от 22.04.2020 г.
за диворастящи гъби; протокол за подадени данни към НАП от 03.05.2020 г.;
ведомости за заплати и ведомости за осигурителни вноски от работодател в които
е отбелязан М.Б.; удостоверение за вписване на обекти за изкупуване на
диворастящи гъби от 05.06.2020 г. на МЗХГ; договор за наем на МПС от 23.04.2020 г. и от 25.04.2020 г.;
фактури за доставени на съконтрагенти, различни видове гъби от м. май 2020 г.;
дневник за продажбите за м. май 2020 г.
От страна на
НОИ се представиха(л. 176 и
сл.) : актуално
състояние на всички трудови договори, вписани от „ГРГ ЕКСПОРТ“ ЕООД, в която е
отбелязан и договора на Б. ; Писма на НОИ от 09.09.2021 г. до Районна
прокуратура Пазарджик и Специализирана прокуратура; извлечение от търговския
регистър; Постановление на Районна прокуратура Бургас за изпращане на преписка
№ 14488/2020 на Специализирана прокуратура.
12. В
съдебно заседание е разпитан свидетеля М.П.
П., който твърди да познава жалбоподателя, като колега в ГРГ „Експорт“ ЕООД в
периода м. април и м. май 2020 г. Двамата работили в дружеството, като
извършвали дейност по бране на гъби, трюфели и горски плодове. Всеки ден Б.
идвал на работа, дори без почивен. Сутрин към 6.00-7.00 часа отивали в района
на с. Црънча, с. Паталеница, м. Добра вода, с. Дебръщица и до вечерта беряли
гъби. Извозвали ги колеги от фирмата - И.Л. и И.Г.. Имало определени хора,
които отчитали набраната продукция и управителя на фирмата Д.Б. също присъствал,
като измервал набраните плодове. За този период, Б. бил всеки ден на работа.
Тази работа извършвали двамата с Б. през м. април и м. май 2020 г. през целите
два месеца. Б. работил плътно през двата месеца, като не е прекъсвал работата
по никаква причина вкл. поради отпуск или болнични. П., жалбоподателя не се
справял много добре с работата, защото набирал най-малко количество гъби. Очевидно
му било трудно и затова напуснал след втория месец. Б. бил 19 години доктор, не е бил берач на гъби и не
се е занимавал с физическа работа и тя не му се отдавала. Никой не се е
оплаквал от неизплатени заплати.
IV. За правото :
13. Според
чл. 54а, ал. 1 от КСО, право на парично обезщетение за безработица имат лицата,
за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица“
най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на
осигуряването и които : имат регистрация като безработни в Агенцията по
заетостта; не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в
Република България или пенсия за старост в друга държава или не получават
пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а или
професионална пенсия по чл. 168; не упражняват трудова дейност, за която подлежат на
задължително осигуряване по този кодекс или по законодателството на друга
държава, с изключение на лицата по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на труда.
14. В
контекста на цитирания нормативен текст и с оглед същността на текущият правен
спор, трябва да се съобрази, че действително, според правилото на чл. 10 от КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват
трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими
осигурителни вноски и продължава до прекратяването й, а съобразно § 1, ал. 1,
т. 3 от ДР на КСО „осигурено лице“ е физическо лице, което извършва трудова
дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1
и за която са внесени или дължими осигурителни вноски. Съобразно чл. 61, ал. 1
от Кодекса на труда, трудовият договор се сключва между работника или служителя
и работодателя преди постъпването на работа.
Очевидно е,
че трудовият договор се сключва преди започване на дейността и преди възникване
на осигурителното правоотношение. За да се породи последното е необходимо фактически
да е осъществена трудова дейност. Това всъщност е въпроса, по отношение на
който се концентрират противоположните становища на страните в настоящото
производство.
15. Съвкупния
анализ на доказателствата описани в предходния раздел от настоящото решение,
налага несъмнените и непротиворечиви изводи, че между едноличното търговско
дружество и жалбоподателя е бил сключен валиден трудов договор, за
осъществяване от последния на длъжността „общ работник“ обемаща в случая
дейност по беритба и
добив на диворастящи гъби, трюфел и горски плодове на територията на ДГС
гр.Пазарджик ; подадени са били редовни уведомления по чл. 62. ал. 3 от КТ за
сключване и за прекратяване на договора, на работника са изплащани трудови
възнаграждения съобразно ведомостите за работни заплати, осигурителят е подавал
данни по реда на чл. 5. ал. 4 от КСО.
Несъмнено е
също така, че Б. е започнал да упражнява фактически трудовата дейност за която
се е задължил спрямо дружеството на
10.04.2020 г., както това е изрично отбелязано в самия трудов договор и
скрепено с подписите на страните по него и в каквато насока бяха показанията на
разпитания по делото свидетел П.. Несъмнено е също така, че тази трудова е
фактически осъществявана до 01.06.2020 г., когато трудовото правоотношение е
прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ.
Казано с
други думи, налице са всички данни, за да се приеме за налично, съществуването
на валидни трудови правоотношения между търговското дружество и Б. в периода от
10.04.2020 г. до 01.06.2020 г. Това
обаче на практика се отрича от администрацията. Според оспореното решение „.. Установено е, че за почти всички лица,
за конто са подавали дружество „ГРГ ЕКСПОРТ“ ЕООД, ЕИК ********* не е
извършвало дейност по смисъла на Търговския закон за периода от 31.08.2016 г.
до 30.09.2020 г., която да поражда необходимост от назначаването на лицата по
трудови правоотношения, както и че за същите не е изпълнен състава на чл. 10 от КСО и § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО и те не влизат в кръга на осигурените лица,
за да ползват осигурителни права…“.
16. При това
положение, на основание чл. 74, ал. 3 от КТ, в случаите, когато контролен или
друг компетентен орган сметне, че трудовият договор е недействителен на някое
от основанията, посочени в чл. 74, ал. 1 от КТ, той незабавно трябва да сезира
съда, за да се произнесе по действителността на трудовия договор. Подобни действия
в случая не се твърди и е се установява да са предприети. Ето защо, с оглед
изричната разпоредба на чл. 74, ал. 5 от КТ, страните не могат да се позовават
на недействителност на трудовия договор или на отделни негови клаузи, докато тя
не бъде обявена и решението за обявяването й не бъде връчено на страните и не е
признал действието на сключения между страните трудов договор.( в този смисъл Решение № 10099 от
23.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3820/2020 г., VI о.).
17. На
следващо място, трябва да се констатира, че решаващия извод на административния
орган за това, че Б. не осъществявал фактически трудова дейност в предприятието
на търговското дружество се основава на един единствен твърдян факт – „….От дружеството не са представени
доказателства за основната дейност и обекти, в които се е извършвала същата. Не
е предоставена подробна и точна информация относно работното място на лицата,
за които са подавани уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ….“. Казано с други
думи, отказа да бъде отпуснато исканото от жалбоподателя парично обезщетение за
безработица се основава на извод, който е формиран единствено въз основа на
факта, че неговият работодател е бездействал и не е представил на
администрацията документи и обяснения за които е бил задължен. Този подход на
административния орган е пряко противоречие с принципите за „законност“,
„съразмерност“, „истинност“ и „служебно начало“, възведени в чл. 4, чл. 6, чл.
7 и чл. 9 от АПК. Няма процесуално правило, което да оправомощава администрацията
да изисква от искащото отпускане на обезщетение лице, да провери и да осигури
по някакъв начин, изпълнение на задължението на неговия работодател да
представи писмени документи и обяснения, които са поискани от него. Искащото
обезщетение лице, не разполага с каквито и да е правомощия да определя и
контролира поведението на трето лице, макар и то да е било негов работодател.
Преценката дали е осъществен фактическия състав с проявлението на който
възниква правото на обезщетение за безработица е възможно и следва на основание
чл. 7, ал. 1 от АПК да се направи единствено въз основа на действителните факти
от значение за случая, които са наличните по преписката, включително и тези
събрани по служебен път, съобразно задължението за администрацията установено в
чл. 9, ал. 1 от АПК, не единствено въз основа на действията или бездействията
на трето за административното производство лице, чието поведение искащият обезщетение не е в състояние да
контролира. В случая, по административната преписка са се съдържали всички
необходими данни, за да е възможно административния орган да формира извод, че
фактическия състав от който възниква правото на обезщетение за безработица е
проявен. В този смисъл, основания единствено на бездействието на третото за
конкретното производство лице да представи искани документи извод, че
жалбоподателя не осъществял фактически трудова дейност в предприятието на „ГРГ
ЕКСПОРТ“ ЕООД е напълно произволен. Изцяло несъстоятелни са твърденията, че
този извод следва и от данните за наемани работници в същият период, когато
правоотношението с Б. е било прекратено, от това че електронния касов апарат на
дружеството е въведен в
експлоатация на 18.05.2020 г., което неясно защо означавало, че до тогава
дружеството не било осъщ3ествявало стопанска дейност или пък от това, че има образувана преписка 414/2021 г. пред
Специализираната прокуратура.
Това налага
оспореното решение и потвърденото с него разпореждане да бъдат отменени, а
преписката върната на административния орган за произнасяне по заявлението на
жалбоподателката за опускане на парично обезщетение за безработица.
V. За
разноските:
18.
Констатираната незаконосъобразност на административния акт, налага на
жалбоподателя да бъдат присъдени сторените разноски по производството, които
съобразно представения по делото списък се констатираха в размер на 610,00лв.
Ето защо, Съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 1012-12-18#1 от
25.02.2021 г. на Директор на Териториално поделение на Пазарджик на Националния
осигурителен институт и потвърденото с него Разпореждане № 121-00-4502-7 от
04.01.2021 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица, с което на М.И.Б.
е отказано отпускането на парично обезщетение за безработица на основание чл.
54а от КСО, във връзка с прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ
трудово правоотношение с „ГРГ Експорт“ЕООД, Бургас, считано от 01.06.2020г.
ВРЪЩА административната преписка на Териториално поделение Пазарджик на
Националния осигурителен институт за произнасяне по Заявление вх. №1777 от 04.06.2020
г. на М.И.Б., при спазване на указанията по тълкуване на закона дадени в
настоящото решение.
ОСЪЖДА Националния осигурителен институт,
гр. София да заплати на М.И.Б., ЕГН **********,***, сумата от 610,00(шест
стотин и десет) лева, представляваща извършени от последния разноски по
производството.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на
Република България, в четиринадесет дневен срок от неговото съобщаване на
страните.
Административен
съдия : /П/