O П Р E Д Е Л Е Н И Е
№………./…….03.2019 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на ……………..март две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ:
СВЕТЛАНА КИРЯКОВА
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 1477 по описа
за 2018 г.,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по
т.д.№ 1477 по описа на Окръжен съд Варна за 2018г. е образувано по искова молба
от “ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“
АД ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр.София,
р-н Витоша ул.Околовръстен път №260, представлявано от изпълнителните директори
Д.Ш. и П.Д., чрез пълномощник адв.В.В. САК, с която срещу И.Г.Д.
с ЕГН ********** *** е предявен осъдителен иск за заплащане на 110 000
лева, предявен като частичен иск за сумата 214 186.49 лева, представляваща
дължима главница по Договор за кредит за рефинансиране на жилищен/ипотечен
кредит HL62211 от 30.05.2013г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане, както и за
сумата от 60 лева – сторени от ищеца разноски за връчване на покана за плащане
и уведомление за предсрочна изискуемост на вземането по кредита.
Настоява
се за присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл. 367 ГПК ответникът И.Г.Д. подава писмен отговор, с който оспорва
заявената искова претенция и прави доказателствени искания.
С допълнителната искова молба, депозирана в
срока по чл.372, ал.1 от ГПК, ищцовото дружество
поддържа исковата молба, противопоставя се на и репликира
въведените от ответника възражения и поддържа доказателствените
искания.
В срока по чл. 373, ал. 1 ГПК ответникът е
подал отговор на допълнителната искова молба, с който поддържа вече изложеното
и конкретизира исканията си по доказателствата.
По допустимостта на претенциите:
Легитимацията на страните
съответства на твърденията за наличие облигационни отношения между тях,
породени от сключен договор за предоставяне на банков кредит, в срока на
действие на който е осъществено неизпълнение задължението на кредитополучателя
за редовно внасяне на погасителни вноски, при което кредиторът е упражнил правото
да обяви задължението по целия кредит за предсрочно изискуемо.
С оглед цената на иска сезиран
е родово компетентен съд.
По предварителните въпроси:
Доколкото
предявеният иск е с предмет присъждане на вземане на ищеца по договор за банков
кредит, претенцията следва да се квалифицира като пряк иск по абсолютна
търговска сделка и да се разгледа по особения ред за търговски спорове.
По доказателствените
искания:
Съдът преценява, че всички представени от
страните документи представляват относими и допустими
доказателства и като такива следва да бъдат приети по делото.
С оглед направеното искане, съдът намира за допустимо и относимо към предмета на спора назначаването на съдебно –
счетоводна експертиза по поставените от ищеца и от ответника въпроси.
На страните следва да се укаже и
необходимостта от представяне и на списък на разноските, на осн.
чл. 80 от ГПК.
Съдът намира, че на страните следва да се
укаже възможността в 1- седмичен срок от
съобщаването могат да изразят становище по проекто-доклада,
както и в съдебното заседание да изложат становище във връзка с доклада по
делото, както и възможността да уредят доброволно възникналия помежду им спор,
например чрез сключване на спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса ще бъде върната на ищеца, на осн. чл.
78, ал. 9 ГПК.
Съдът намира, че настоящето определение
следва да се съобщи на страните, на осн. чл.374, ал.2 ГПК.
За събиране на
становищата на страните и допуснатите доказателства делото следва да бъде
насрочено в открито съдебно заседание, когато да бъде изслушан и устния доклад
на съдията.
Воден от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА
ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ осъдителен иск с правно основание чл. 430 от ТЗ във вр.чл.79,
ал.1 от ЗЗД, предявен от “ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“
АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Витоша ул.Околовръстен
път №260, представлявано от изпълнителните директори Д.Ш. и П.Д., чрез
пълномощник адв.В.В. САК,
срещу И.Г.Д. с ЕГН ********** *** за
заплащане на сумата от 110 000 лева, предявен като частичен иск от
214 186.49 лева, представляваща дължима главница по Договор за кредит за
рефинансиране на жилищен/ипотечен кредит
HL62211 от 30.05.2013г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба –
26.09.2018г. до окончателното плащане, както и за сумата от 60 лева – сторени
от ищеца разноски за връчване на покана за плащане и уведомление за предсрочна
изискуемост на вземането по кредита.
ПОСТАНОВЯВА
разглеждане на делото по
реда на част ІІІ, гл. 32 от ГПК - „ПРОИЗВОДСТВО ПО ТЪРГОВСКИ СПОРОВЕ”.
ОБЯВЯВА на страните следният проект за УСТЕН ДОКЛАД:
Твърди
се в исковата молба, че между И.Г.Д.
е и „Юробанк България" АД е сключен Договор за
кредит за рефинансиране на жилищен/ипотечен креди № HL62211/30.05.2013r.,
съгласно който
банката предоставя на ответника кредит в
размер на 216 700 лева за рефинансиране на кредит HL38949 в Юробанк
България АД. Сочи се, разрешеният кредит или част от него в размер, равняващ се
на задължението по HL38949 се
усвоява по блокирана сметка на кредитополучателя И.Г.Д., като средствата се превалутират безкасово от лева в швейцарски франк по
официално обявения курс на Централната банка за швейцарски франк към лева в
деня на превалутиране. Общият размер на кредита,
който се усвоява - 130 887,34 шв. франка - е потвърден
в Приложение, подписано от страните в деня на усвояване - 14.06.2013г., като е
потвърдена датата на откриване на заемната сметка - 14.06.2013г., приложимия
курс „купува" за швейцарски франк към лева (1,5914). В т. 2 на
Приложението е потвърден и размерът на предоставения и усвоения кредитен лимит
в лева - 208 295 (двеста и осем хиляди двеста деветдесет и пет) лева. В
потвърждение на изложеното към Договора е подписано между страните и
Допълнително споразумение от 14.06.2013г. Съгласно чл. 5, ал.1 от Договора за
кредит крайният срок за погасяване (издължаване) на кредита, включително
дължимите лихви, е 338 месеца, считано от датата на откриване на заемната
сметка, удостоверена чрез пописването на Приложение 1.
Изнася се в исковата молба, че с Допълнително споразумение към договора
за кредит от 11.07.2013г., подписано между страните, същите са предоговорили условията по договора за кредит, като са
констатирани текущите задължения и е въведен период на облекчено погасяване на
общия дълг от дванадесет месеца. В чл. 4, ал. 3 страните са определили размера
на начисляваната годишна лихва равняваща се на действащия към същата дата
Референтен лихвен процент Прайм на банката, намален с
1,27 пункта. Фиксиран е и размерът на равните месечни погасителни вноски през
периода на облекчено погасяване - 630 лева. В чл. 5 е посочен и текущият размер
на референтния лихвен процент ПРАЙМ на Юробанк България
АД за обезпечени кредити в лева - 4,9 %. Към Допълнителното споразумение
страните са подписали и Методологията за определяне на референтния лихвен
процент (ПРАЙМ) по потребителски и жилищно -ипотечни кредити, като същото е
потвърдено в чл. 15 от Допълнителното споразумение, съгласно който кредитополучатеят декларира, че е получил заверен екземпляр
от Методологията, представляваща приложение към споразумението.
Сочи се, че с
Допълнително споразумение към договора за кредит от 22.08.2014г., подписано
между страните, същите са предоговорили условията по
договора за кредит, като са констатирани текущите задължения и просрочия(чл. 2, ал. 1). Съгласно разпоредбата на чл. 3 на
Допълнителното споразумение кредиторът е упражнил правото си (потвърдено с
изрично съгласие на кредитополучателя) да преоформи
сумата на съществуващите просрочил (за главница, лихва, такси и застраховки)
чрез натрупването им към усвоената и непогасена главница по кредита (в размер
съгласно чл. 2, ал. 1, т. 5). Въведен е период на облекчено погасяване на общия
дълг от дванадесет месеца (чл. 4, ал. 1). В чл. 4, ал. 3 страните са определили
размера на начисляваната годишна лихва равняваща се на действащия към същата
дата Референтен лихвен процент Прайм на банката,
намален с 0,34 пункта. Фиксирана е и размерът на равните месечни погасителни
вноски през периода на облекчено погасяване - 670 лева. В чл. 5 е посочен и
текущият размер на референтния лихвен процент ПРАЙМ на Юробанк
Бъгария АД за обезпечени кредити в лева - 4,15% . Към
Допълнителното споразумение страните са подписали и Методологията за определяне
на референтния лихвен процент (ПРАЙМ) по потребителски и жилищно -ипотечни
кредити, като същото е потвърдено в чл. 15 от Допълнителното споразумение, съгласно
който кредитополучатеят декларира, че е получил
заверен екземпляр от Методологията, представляваща приложение към
споразумението. С ново Допълнително споразумение от 01.04.2015г. страните се
съгласяват да прекратят действието на въведено облекчено погасяване на общия
дълг, считано от датата на подписване.
Твърди се, че с Допълнително споразумение към договора за кредит от
17.04.2015г., подписано между страните, същите са предоговорили
условията по договора за кредит, като са констатирани текущите задължения и просрочия(чл. 2, ал. 1). Съгласно разпоредбата на чл. 3 на
Допълнителното споразумение кредиторът е упражнил правото си (потвърдено с
изрично съгласие на кредитополучателя) да преоформи
сумата на съществуващите просрочил (за главница, лихва и такси) чрез
натрупването им към усвоената и непогасена главница по кредита (в размер
съгласно чл. 2, ал. 1, т. 5). Въведен е период на облекчено погасяване на общия
дълг от шест месеца (чл. 4, ал. 1). В чл. 4, ал. 3 страните са определили
размера на начисляваната годишна лихва равняваща се на действащия към същата
дата референтен лихвен процент плюс договорна надбавка в размер на 1,069 %.
Фиксирана е и размерът на равните месечни погасителни вноски през периода на
облекчено погасяване - 400 лева. Страните договорят, че за референтен лихвен
процент ще се ползва лихвения индекс б-месечен СОФИБОР В чл. 5, ал. 4 е посочен
и текущият размер на референтния лихвен процент -1,181% .
Ищецът сочи, че поради забава в плащанията по Договор за банков кредит -
четири вноски за договорни лихви, дължими в периода от 01.05.2015г. до
01.08.2015г. и тридесет и две вноски за договорни лихви и главница, дължими в
периода от 01.09.2015г. до 01.04.2018г., на основание чл. 18, ал. 1 от Договора
за кредит на 12.04.2018г. вземанията на банката по цитирания договор са обявени
за изцяло предсрочно изискуеми. С покана за изпълнение, възложена за връчване
във връзка с чл. 18, ал. 5 от ЗЧСИ на ЧСИ Станимира Данова, per. № 718 на КЧСИ, с район на действие ОС Варна по реда
на чл. 47 от ГПК длъжникът е уведомен за обявената предсрочна изискуемост и му
е даден седемдневен срок за погасяване на задълженията по договора за кредит.
На адреса на ответника, потвърден в договора за кредит и последно подписаното
между страните Допълнително споразумение са извършени посещения в периода от
20.04.2018г. до 21.05.2018г. След трите посещения на 21.05.2018г. е залепено
уведомление на входната врата на апартамента, на таблото за обяви във входа и е
пуснато такова в самостоятелната пощенска кутия на апартамента, като в
двуседмичния срок по чл. 47, ал. 1 от ГПК адресатът не се е явил за получаване
на поканата за изпълнение. Поканата за изпълнение следва да бъде счетена за
връчена с оглед на наличието на предпоставките, предвидени в чл. 47 от ГПК с
оглед клаузата на чл. 29 от Договора за банков кредит, с която страните изрично
са уредили реда за връчване на всички уведомления и изявления във връзка с
договора. Твърди се, че разпоредбата съответства с уредения в чл. 9 ЗЗД принцип
на свободата на договаряне, като по аргумент от чл. 20а ЗЗД тя обвързва
страните със силата на закон. С подписването на Договора страните са приели
уговорката за реда и начина на кореспонденция между страните, респ. са приели
риска от евентуалното им физическо неполучаване. В същия член е инкорпорирано
задължение на страните при промяна на адресите, посочени в Договора, да
уведомят писмено другата страна, като посочат новия си адрес. Настоява се договорната
фикция, заложена в чл. 29 от договора да бъде отчетена и съдът да съобрази
добросъвестното поведение на ищеца и изпълнението на договорните му задължения
и положените усилия за уведомяване.
Твърди се, че към датата на входиране на
настоящата искова молба длъжникът не е изплатил дължимите суми по договора за
кредит в полза на доверителя ми, което обуславя правния интерес на банката-
ищец от предявяване на настоящия иск. Освен задълженията, произтичащи от
посочения договор, длъжникът дължи и законната лихва за забава от момента на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумите
Ответникът И.Г.Д. депозира писмен отговор, в който оспорва изцяло
иска. Признава, че между страните е подписан договор
за банков кредит, като сочи, че правоотношенията между тях датират от преди
сключването на договора за кредит за рефинансиране № HL62211/30.05.2013г. със значение относно фактическата и
правната страна по настоящия спор.
Сочи се в отговора, че ответникът е потребител
по договор за банков кредит HL38949 от 20.06.2008г. сключен с „Юробанк и Еф Джи България" АД /предишно наименование
„Пощенска банка" АД/, с който в качеството му на кредитополучател е
отпуснат кредитен лимит в швейцарски франкове, в размер на равностойността в
швейцарски франкове на 76500 евро. Сумата по кредита е превалутирана
служебно от банката и е отпусната по негова сметка в евро по курс купува за
франк към евро на Банката в деня на усвояване на кредита с курс на лева към
швейцарският франк към 20.06.2008г. 1,20992 лева за 1 CHF. Уговорено е погасяването на кредита да
се извършва в швейцарски франкове. Към момента на сключването БЛП на банката в
швейцарски франкове е бил 4,5% като към него се добавя договорна
надбавка в размер на 1,15 пункта. Съгласно чл.З. ал.5 от договора БЛП на
банката не подлежи на договоряне и промените в него
стават незабавно задължителни за страните, като Банката единствено уведомява
кредитополучателят за новия размер на БЛП и датата, от която той влиза в сила,
чрез обявяването му на видно място в банковите салони. В чл.6, ал.3 от договора
е предвидено, че акт по време на действие на договора Банката промени БЛП,
размерът на погасителните вноски се променя автоматично в съответствие с
промяната, за което кредитополучателят с подписването на договора дава своето
безусловно съгласие. Твърди се, че в
периода от 2008г. до 2012г. курсът на швейцарския франк по отношение на другите
валути в това число по отношение на лева и еврото се повишава като достигна
нива от над 35% в сравнение с момента, към който е сключен договора за кредит
през 2008г. Това се отразява както на глобалния размер на задължението по
кредита, така и на размера на месечните вноски, които също са повишени. Това налага
да бъдат подписани допълнителни споразумения целящи „облекчено погасяване на
дълга", при които според ответника се постига единствено временно
намаляване на дължимата месечна вноска, тъй като всички намалени главници,
неплатени договорни, санкционни лихви и такси за предоговарянето след срока на
споразумението се начисляват като главница и се облагат с по-висок БЛП -
например от БЛП от 4,5% при подписване на договора същият се повиши на 7,2%.
Ответникът твърди,
че по този начин се стига до сключването на процесния
договор № HL62211/30.05.2013г.
за кредит, чиято единствена цел е рефинансиране на задължението по договора за
кредит № HL38949/2008г. Твърди се, че от разрешения кредитен
лимит от 216 700 лева е усвоена сумата от 208
295 лева, за
която е разписан и погасителният план. Същата е формирана като е превалутирано задължението по договора за кредит от 2008г.,
определено от банката в размер на 130 887,34 швейцарски франка, включващо
128 130.34 CHF -
редовна главница, 683.90 CHF редовна лихва, 110.84 CHF - просрочена главница, 1771.63 CHF - просрочена лихва и 190.66 CHF просрочени такси в български левове
при обменен курс на лева към швейцарския франк в размер на 1,5914 лева за 1 CHF. Съгласно чл.3, ал.1 от договора, към
момента на сключването му БЛП на банката в лева е вече 10.25% намален с 4.45 пункта. Договорен е срок за погасяване на
задължението до м.08.2041г.
Възразява се
относно посочения от ищеца
общ размер на задължението по Договора за кредит № HL62211/30.05.2013г. от 214 186.49
лева, от който се претендира частично сума в размер на 110 000 лева.
Сочи се, че размера на реално отпуснатата и усвоена сума
по сметка на кредитополучателя по силата на договора от 30.05.2013г. е 208 295
лева, а не посоченият разрешен лимит от 216 700 лева. Доколкото сумата е
послужила изцяло за рефинансиране на задължението на кредитополучателя по
договора за кредит № HL38949/2008r. отново
сключен с „Юробанк България" правопроемник
на „Българска пощенска банка" АД /"Юробанк
и Еф Джи България" АД/ се твърди, че с договора от 30.05.2013г. не е
възникнало ново правоотношение между страните, целящо реално предоставяне на
нов кредит на кредитополучателя, а е извършено фактическо предоговаряне на
старото задължение. Налице е преструктуриране на дълга, чрез рефинансирането му
с цел занапред изплащането му да бъде във валутата, в която е отпуснат кредитът
за рефинансиране, т.е в български левове. Ответникът се позовава на чл.16, ал.2 от Наредба № 9/31.05.1993г. за
класифициране на кредитите и образуване на специални резерви (законови
провизии), в която рефинансирането е
уредено като форма на преструктуриране на кредита с цел облекчаване на дълга. Доколкото
цялата отпусната с кредита от 2013г. сума е отишла за погасяване на
задължението по договора за кредит от 2008г. в размерите определени служебно от
ищеца двата договора между страните следва да се разглеждат общо.
Въвежда се възражение срещу
действителността на договорните клаузи на чл.3, ал.5, на чл.6, ал.3, чл.12,
ал.1, както и чл.22, ал.1 и 2 от договора за банков кредит № HL38949/2008г. с твърдение, че същите са нищожни поради
неравноправността им по смисъла на чл.143 от ЗЗП и и чл.3 от Директива 93/1
З/ЕИО, доколкото същите не отговарят на изискването за добросъвестност и
едновременно с това целят и създават значително несъответствие между правата и
задълженията на търговеца и потребителя, което довежда до увреждане на
последния. Възразява се относно действията на ищеца, с които същият е
начислявал /капитализирал/ неизплатени суми за лихви като главница, след което
получената такава е облагал отново с договорната лихва, като същите са нищожни,
поради забраната за анатоцизъм.
Настоява се съдът да ги разгледа и
установи тяхната нищожност преюдициално, като
съобрази и последиците от нищожността при формиране на изводите си касателно размера на задължението по договора за кредит.
Конкретно относно клаузите на чл.3,
ал.5, на чл.6, ал.3 и на чл.12, ал.1 от договора за кредит от 2008г. се
настоява, че попадат в приложното поле на чл.143, т.3, т.10 и т.12 от ЗЗП като
дават право на банката-ищец да променя едностранно условията на договора за
банков кредит на основания, които не са предвидени в договора. Уговорено е, че
базовият лихвен процент /БЛП/ се отразява автоматично на размера на лихвения
процент по договора за кредит, че той не подлежи на договаряне и промените в
него стават незабавно задължителни за кредитополучателя. Не става ясно как са
формирани елементите на БЛП, който е един от компонентите определящи
приложимият за кредита лихвен процент /другият е лихвената надбавка, посочена в
конкретен размер в договора/. Предвидената в посочените по-горе клаузи
възможност на банката еднолично да променя един от елементите на лихвата по
кредита - без уведомяване или получаване на съгласие от кредитополучателя,
фактически води до едностранна промяна и на самата лихва, която е цената заплащана
за ползване на парите, което се отразява върху дължимата от кредитополучателя
цена за стоката „пари", което е самостоятелно основание за неравноправност
на клаузата на чл.12 от договора по смисъла на чл.143, т.12 от ЗЗП.
Едновременно с това в договора не е предвидена възможност за потребителя да
прекрати договора без насрещни неблагоприятни последици /допълнителни такси,
лихви и др./ каквато защитна клауза за потребителя се предвижда в Директива
93/13/ЕИО на СЕО на Съвета от 05.04.1993г.
Твърди се, че в
конкретния случай ищецът се е възползвал от уговорената само в негова полза
клауза, като едностранно е променял БЛП съответно от 4,5% при сключване на
договора за кредит до 7,20% при последващите
допълнителни споразумения, което безспорно е довело до неоснователно
увеличаване на задължението по кредита, чрез начисляване на почти двойно
по-висок лихвен процент. Отделно от това са извършвани счетоводни операции, с
които незаплатени на падежа лихви са трансформирани в част от дължимата
главницата, която отново е облагана с договорната лихва, което също е увеличило
размера на задължението чрез недопустимо олихвяване на лихви.
Цитираните клаузи
не са индивидуално договорени, първо защото липсват конкретни уговорки за
хипотезите, при които банката ще може едностранно да променя БЛП /как, кога и
колко/ и второ, поради това, че представляват част от типизиран договор за
кредит на „Българска пощенска банка" АД /"Юробанк
България" АД/, който е бил изготвен от банката и предлаган на всички
кредитополучатели на кредит в швейцарски франкове без възможност за договаряне.
Юридически нонсенс е липсата на клаузи в договора за хипотезите, при които
банката ще може едностранно да променя БЛП по същество да представляват
индивидуално договоряне, защото макар и индивидуално,
договарянето предполага съвпадане на насрещни воли, а не едностранно определяне
от банката, незабавно и автоматично действие на „неподлежащи на
договаряне" клаузи.
На следващо място се твърди, че е неравноправна
и клаузата на чл.22, ал.1 и 2 от договора, съгласно която целият риск от
промени и повишаване на обявения от банката курс купува или продава на
швейцарския франк се понася от кредитополучателя. Банката, за която законът
предполага, че разполага със специални знания за риска от валутно кредитиране,
е следвало да поясни на потребителя, че избрания от него продукт е изгоден не
по принцип, а само докато курса на франка не се променя, както и че при
повишаването му, върху което кредитополучателя няма контрол, е принципно високо
рисково за лице, получаващо доходите си в друга валута, тъй като ще се наложи
да понася курсовата разлика при превалутирането.
Отделно от това в договора не е предвидена клауза, с която да е изявена ясно и
недвусмислено възможност за потребителя да получи облекчения срещу поемането на
риска от настъпващи промени в обявяваните текущо обменни съотношения на
валутните курсове на международните пазари. Веднъж обвързан със задължение за превалутиране потребителят не би имал възможност да се
освободи от тежестта му и да се преориентира към друга валута, при такъв
неочакван обрат на пазара. Горното също изключва цитираната норма да е
индивидуално договорена именно поради липсата на предварително оповестяване на
валутния риск, породен от възможността за значително повишаване на разходите по
обслужване на кредита поради курсови разлики. В този смисъл ответникът се
позовава на произнасянето на Съда на Европейския съюз с решение С - 119/17г. по
повод преюдициално запитване касателно
чл.З, пар.1, чл.4, пар.1 и
2 и чл.5 от Директива 93/13/ЕИО по въроса за
неравноправността на клаузата, която възлага риска от валутната промяна изцяло
в тежест на потребителя. С решението се приема, че чл.3 до чл.5 от Директива
93/13 следва да бъдат тълкувани в смисъл, че може да бъде преценена от
националната юрисдикция като неравноправна клауза от кредитен договор,
последиците на която са цялостно прехвърляне на валутния риск върху потребителя
и която не е съставена по прозрачен начин, така че кредитополучателят не може
да прецени на основание ясни и разбираеми критерии икономическите последици от
сключването на договора и когато при проверката за неравноправния й характер
бъде констатирано, че въпреки изискванията за добросъвестно тя създава в ущърб
на потребителя значително неравновесие между правата и задълженията на
страните, произтичащи от договора. Прието е, че във връзка с това, националният
съд трябва да направи преценка, като вземе предвид всички обстоятелства по
делото, предмет на главното производство и отчитайки по-специално експертната
компетентност и познанията на търговеца или доставчика относно възможните
промени на обменните курсове и рисковете, свързани с вземането на кредит в
чуждестранна валута, най-напред евентуалното неспазване на изискването за
добросъвестност, а след това наличието на евентуална значителна
неравнопоставеност по смисъла на чл. 3, пар. 1 от Директива 93/13.
Ищецът настоява при формиране на
изводите си относно дължимостта на претендираната от ищеца сума съдът да приеме, че с
договорът за кредит от 30.05.2013г. не е възникнало ново задължение за
кредитополучателя различно от задължението по договора за кредит от
20.06.2008г., а същото единствено е преструктурирано чрез рефинансирането му,
поради което след като разгледа и установи преюдициално
нищожността на цитираните клаузи от договора за кредит № HL38949 от 20.06.2008г. да установи коректно
точния размер на остатъчното задължение по него след приспадане на извършените
от кредитополучателя плащания. Счита, че същото следва да бъде определено при
приложение на параметрите по договора такива каквито са били към момента на
сключването му досежно БЛП, размер на главницата при
курс на швейцарският франк към 20.06.2008г., при изключване на капитализацията
на лихвите, както и след правилно отнасяне на заплатените от кредитополучателя
суми съответно за главница и лихва съобразно първоначалния погасителен план.
В случай, че съдът приеме, че с
договорът за кредит от 30.05.2013г. е възникнало самостоятелно и независимо от
договора за кредит от 2008г. задължение за кредитополучателя, е въведено възражението
за прихващане на установената дължима главница по договора за кредит от
30.05.2013г. със сумата на недължимо заплатените от ответника в следствие
приложените от ищеца неравноправни клаузи суми по договора за кредит от
20.06.2008г. в размер на 54 285.62 лева. В резултат на приложените нищожни
клаузи на договора за кредит от 20.06.2008г. задължението за главница по него е
нараснало от 149 621 лева, която представлява равностойността на отпуснатите
76500 евро към 2008г. на 203 906.62 лева, равностойността на посочената
като дължима главница от 128 130.34 CHF в договора за кредит за рефинансиране
от 30.05.2013г. при курс 1.5914 лева за 1 CHF. Сочи се, че чрез чрез
плащанията по погасителните вноски, както и чрез рефинансирането ответникът е
заплатил без основание на ищеца сумата от 54 285.62 лева, с която се е
увеличила без основание главницата по договора за кредит от 20.06.2008г. като
се настоява същата да бъде прихваната с установеното задължение за главница по
договора от 30.05.2013г.
Въведено е възражение за погасяване по
давността на вземанията на ищеца по вноските за главница за периода над 5
години назад, считано от предявяване на иска, на осн.чл.110
от ЗЗД. Настоява
за отхвърляне на иска.
С допълнителната
искова молба ищецът поддържа исковата молба. Възразява срещу оспорванията на ответника. Настоява се, че въз основа на кредита за покупка на недвижим имот HL 38949 възниква изцяло ново правоотношение между страните във връзка с което е учредено
и ново обезпечение на процесното вземане.
Отбелязва се признанието на ответника, че
е в трайно просрочие
при липса на ангажирани доказателства
за плащане в този период или недължимост на сумите.
Противопоставя се на възражението за погасяване по давност на
вземанията по вноските за главница за период над пред години, считано от
предявяване на иска на основание чл. 110 ЗЗД, като
твърди, че вземанията по
прецесния договор са обявени за изцяло и предсрочно
изискуемо, считано от 12.04.2018г., с
началната дата на просрочията за главница 01.09.2015г. В случай, че съдът разгледа направеното изявление за прихващане е
заявено възражение за погасяване по давност
на това вземане на основание чл. 110 ЗЗД, доколкото същото е възникнало до 30.05.2013г., от която дата безспорно са изтекли
повече от пет години преди входиране на
настоящата искова
молба.
Ответникът
подава отговор на допълнителната искова
молба, в който поддържа вече изложеното. Цитира се практика на ВКС и СЕС по
въпроса за неравноправността на посочените в отговора договорни клаузи /Решение
№ 95/13.09.3016г. по т.д. № 240/2015г. на ВКС, II т.о.; Решение № 98/17г. по
т.д. № 535/2016г. на ВКС, ТК, II т.о, Решение № 51/04.04.2016г.
по т.д. № 504/2015г. на ВКС, ТК, II т.о; Решение № 295/22.02.2019г. по т.д.№
3539/2015г. на ВКС, ТК, II т.о. ; Решение по дело С-186/16; Решение по дело №
С-119/17/. Поясняват се доказателствените искания.
Доказателствената тежест в процеса се разпределя съобразно правилото
на чл. 154, ал.1 ГПК, като всяка страна в процеса носи тежестта да докаже
положителните твърдения за факти, от които извлича благоприятни за себе си
правни последици и на които основава исканията и възраженията си.
Съдът намира за БЕЗСПОРНО И
НЕНУЖДАЕЩО СЕ ОТ ДОКАЗВАНЕ наличието на валидно правоотношение между
страните по делото, възникнало въз основа на Договор за кредит за рефинансиране на
жилищен/ипотечен кредит HL62211 от 30.05.2013г., изменен с допълнителни
споразумения от 14.06.2013г.,
11.07.2013г., 22.08.2014г., 01.04.2015г. и 17.04.2015г.
В
тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно облигационно отношение между
страните, предоставяне на сумата по договор за банков кредит HL62211 от 30.05.2013г., настъпилата предсрочната изискуемост в т.ч.
и редовното уведомяване на длъжника за нея, както и размерът на претендираните вземания по отделни пера; във връзка в
възражението за нищожност поради поради неравноправността им по смисъла на
чл.143 от ЗЗП и и чл.3 от Директива 93/1 З/ЕИО на чл.3, ал.5, на чл.6, ал.3, чл.12, ал.1, чл.22, ал.1 и 2 от договора за кредит от 20.06.2008г.
следва да установи наличието на конкретните обективни фактори,
които са довели до увеличаване на лихвения процент; причинната връзка между
съответните промени на кредитните и финансови пазари и реалната необходимост от
изменения на лихвения процент по конкретния договор за жилищен кредит; че
увеличението на лихвения процент е адекватно /симетрично/ на изменението на
съответните показатели, които се включват в същия; тежестта на
доказване, че клаузите са индивидуално уговорени пада изцяло върху търговеца;
фактите, обосноваващи погасяване по давност на вземанията, въведени от
ответника с възражението за прихващане.
В тежест на ответника е да докаже погасяване
на вземанията по договора за кредит /плащане, давност и др./, както и дължимостта на вземането по възражението за прихващане по
основание и размер.
ДОПУСКА
ДО ПРИЕМАНЕ в съдебно
заседание на представените от страните писмени доказателства.
ДОПУСКА провеждането на съдебно-СЧЕТОВОДНА ЕКспертиза, по която вещото лице след запознаване с материалите по делото и
проверка в счетоводството на ищеца на всички относими
документи, касаещи усвояването и погасяването на кредитните задължения по договора за кредит от
20.06.2008г. и по договора за кредит от
30.05.2013г. да изготви заключение, в което да даде отговор на
въпросите, въведени от ищеца с исковата молба и ответника с отговора на ДИМ.
ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 400 лева, вносими от страните както следва : 100 лева от ищеца и 300
лева от ответника в едноседмичен срок от съобщението с представяне на
доказателства за това в същия срок.
Вещото лице ще бъде определено след представяне
на доказателства за внесен депозит.
ЗАДЪЛЖАВА вещото лице да представи заключението си в
срока по чл.199 от ГПК – най- късно една седмица преди датата на съдебно
заседание.
УКАЗВА на страните възможността в едноседмичен
срок от получаване на съобщенията и в съдебното заседание да изложат становище
във връзка с доклада по делото, както и възможността да уредят доброволно
възникналия помежду им спор - чрез сключване на спогодба или чрез съдействие на
медиатор.
УКАЗВА СТРАНИТЕ за възможността да разрешат спора, чрез медиация, като ползват Центъра
по медиация, разположен на 4 етаж в сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен съд
Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" №
12., тел. *********; служител за контакти - Нора Великова.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по т.д. № 1477 по описа за 2018г. за 09.05.2019г. от 14.00 часа, за която дата
да се призоват страните.
ПРЕПИС от определението да се изпрати на страните, ведно със съобщение за насрочено
открито заседание, представляващо Приложение № 1 към Наредба № 6 на МП. На
ищеца да се връчи препис от отговора на допълнителната искова молба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ
В ОКРЪЖЕН СЪД: