О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер № VІ-2390 Година 2018,
07.12 град Бургас
Бургаският окръжен съд, ІІ-ро Гражданско отделение VІ-ти въззивен състав
На седми декември година две хиляди
и осемнадесета
в закрито заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Вяра КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ:Галя БЕЛЕВА
мл.с.Ваня ВАНЕВА
Секретар
като разгледа
докладваното от съдията В.Камбурова
частно
гражданско дело номер 1824 по
описа за 2018 година,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 274, ал.1, т.1 ГПК във
връзка с чл. 121 ГПК.
Образувано е по
частната жалба на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” АД -
гр.София, ответник в първоинстанционното производство, против определение
№ 6813 от 25.09.2018 г,
постановено от БРС по гр.д.№4593/2018 по описа на същия съд.
С обжалваното определение съдът е оставил без уважение възражението на
ответника ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” АД за местна неподсъдност на
делото. Приел е, че ищецът има установеното в чл.113 ГПК право да
избере местна подсъдност на спора по мястото на своето седалище, което право
той е упражнил с предявяването на иска пред БРС. Искът е по чл. 405, ал.1 КЗ и
е предявен пред съда по седалището на ищеца-ЮЛ.
В исковата
молба се твърди, че застрахователното събитие е настъпило на 16.10.2017 г.Съгласно представения протокол от РДВР-Търговище
щетата се изразява в цялостна деформация на ремаркето.
В отговора на исковата молба е направено възражение за
местна подсъдност на основание чл. 119, ал.3, вр. с чл. 108, ал.1 ГПК. Ответната страна твърди, че на основание
чл.105 и чл.108, ал.1 ГПК искът следва да се предяви пред съда по седалището на
ответното дружество в гр.София.
Въз основа на изложените фактически данни, които се
установяват от приложените по делото доказателства, съдът достигна до следните
правни изводи:
Съгласно
разпоредбата на чл. 113 ГПК иск на потребител може да бъде предявен и по
неговия настоящ или постоянен адрес. Легалното определение на понятието
"потребител" се съдържа в §13, т.1 от ДР ЗЗП. Това е всяко физическо лице, което
придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на
търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна
по договор по закона действа извън рамките на своята търговска или
професионална дейност. В чл. 2, ал.2 от Кодекса за застраховането е дефинирано понятието
"ползвател на застрахователни услуги". Това може да бъде
застраховащият, застрахованият, третото ползващо се лице, третото увредено
лице, другите лица, за които са възникнали права по застрахователен договор,
както и физическото или юридическото лице, което проявява интерес да се ползва
от услугите, предоставяни от застраховател или от застрахователен посредник във
връзка с предмета му на дейност, независимо дали е потребител по смисъла на
Закона за защита на потребителите. В настоящия случай от представените по
делото доказателства се установява, че между страните в първоинстанционното
производство е сключен договор за доброволна застраховка „Отговорност
на превозвача“. Като страна по този договор
ищецът притежава качеството "потребител на услуга" по смисъла на §13,
т.1, вр. с т.14 от ДР ЗЗП, от което
произтича правото му на избор на местна подсъдност по чл. 113 ГПК. Искът е основан на възникнало в полза на
ищеца право на обезщетение по договор за застраховка, от което следва, че
притежава белезите на иск на потребител по смисъла на чл. 113 ГПК. В този
смисъл е практиката на ВКС, обективирана в определение № 408/24.06.2014 г. по
ч.т.д № 1206/2014 г., II ТО. Според съдебното определение понятието
"потребител" следва да се разглежда в широк смисъл, поради което
изборната местна подсъдност по чл. 113 ГПК е приложима към исковете на
физически лица - потребители на застрахователни услуги по Кодекса на
застраховането, на електрическа енергия по Закона за енергетиката. В
определение № 268/09.04.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 148/2010 г., II TO се
посочва, че изборната подсъдност не е обусловена от вида на потребителите и
разграничаването им на физически и юридически лица. Поради това, не съществува
пречка правото на изборна подсъдност да се упражни и от юридическо лице. В
конкретния случай правото на избор на местна подсъдност на ищеца е упражнено с
предявяването на иска пред Районен съд - Бургас, в чийто район се намира
седалището му. В резултат на направения избор е дерогирана общата местна
подсъдност по чл. 108, ал.1 ГПК, според която спорът би бил местно подсъден на
Софийски районен съд като съд по седалището на ответника. В този смисъл е
задължителната практика на ВКС, обективирана в определение № 241/05.04.2013 г.
по ч. т. д. № 1395/2013 г., II ТО на ВКС, определение № 552/12.08.2014 г. по ч.
т. д. № 4109/2013 г. II ТО, определение № 562/19.08.2014 г. по ч. т. д. №
3457/2013 г., II ТО и определение № 268/09.04.2010 г. по ч. т. д. № 148/2010
г., II ТО, определение № V-11/05.01.2017 г. по ч.гр. д. № 1962/2016 г. на БОС.
Изрично в този смисъл и Определение № 796 от 6.12.2012
на ВКС,по ч.т.д. № 683/2012 г, на Първо т.о., ТК, докладчик: съдията И.П. В
същото е посочена задължителна съдебна практика: Определение № 474 от 5.08.2009
г на ВКС по ч.т.д.№ 361/2009 г на ІІ ТО, ТК, Определение № 95 от 5.02.2010г, по ч.т.дело № 70/2010 г, Определение
№ 268 от 09.04.2010 г на ВКС по ч.т.д.№ 148/2010 г по описа на ІІ ТО, ТК. В мотивите на последното цитирано определение
ВКС дава положителен отговор на въпроса за приложното поле на чл. 113 ГПК в смисъл че " в закона не е
предвидена обусловеност на изборната подсъдност от вида на потребителите и
разграничаването им на физически и юридически лица".
Следователно от
изборната подсъдност по чл. 113 ГПК могат да се ползват и юридическите лица,
имащи качеството на " потребители" по смисъла на § 1, т.1 от ДР на КЗ.
С такъв статут се ползва и ищеца.
Предвид
обжалваното определение е правилно и законосъобразно, а подадената частна жалба
като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.
На основание т.9в от ТР № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на
ВКС по тълк. дело № 1/2013 г., определението не подлежи на касационно
обжалване, тъй като не е от категорията на актовете, предвидени в чл. 274, ал.3,
т.1 и т.2 от ГПК.
Мотивиран от
горното, Бургаският окръжен съд,
О П Р Е Д Е Л И
:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх.№42776/22.10.2018г. подадена от ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” АД - гр.София против определение № 6813 от 25.09.2018 г, постановено от БРС по гр.д.№4593/2018 по описа на същия съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: