№ 27
гр. Бургас , 29.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и първи
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Пламен Анг. Синков
Членове:Благой Г. Потеров
Мая П. Величкова
при участието на секретаря МАРИНА Д. ДИМОВА
в присъствието на прокурора Георги Христов Ханджиев (АП-Бургас)
като разгледа докладваното от Благой Г. Потеров Наказателно дело за
възобновяване № 20212000600066 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.420, ал.2, вр. чл.422, ал.1, т.5 от НПК.
Образувано е по искане на адвокат С.К. – АК-Бургас в качеството му на
упълномощен защитник на осъденото лице М. В. С. за възобновяване на
наказателното производство по ВНОХД № 1043/2020г. по описа на Окръжен
съд – Бургас и отмяна на постановеното по него решение № 175 от
01.02.2021г., с което е потвърдена присъда № 260004 от 01.09.2020г.,
постановена по НОХД № 2615/2020г. по описа на Районен съд – Бургас и
делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд,
а при условията на алтернативност - да бъде изменено въззивното решение,
като на основание чл. 55 ал. 1 т 2 б. „б“ от НК да бъде заменено наказанието
„лишаване от свобода“ с „пробация“, а наказанието „глоба“ да не бъде
налагано.
В искането е посочено, че присъдата на РС – Бургас и решението на ОС –
Бургас са постановени при допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, както и че наложеното наказание е „явно
несправедливо“ – основания за възобновяване на наказателното производство
по чл.422, ал.1, т.5 вр. чл.348, ал.1, т.2 и 3 от НПК.
В искането се излагат доводи, че въззивната съдебна инстанция е допуснала
1
нарушение на процесуалните правила, чрез превратно тълкуване на
доказателствената съвкупност, подкрепяйки правните изводи на
първоинстанционния съд. Твърди се, че по изложените в искането аргументи,
защитавани и пред двете инстанции по същество е налице и нарушение на
материалния закон, а при условията на алтернативност се твърди,че към
момента на деянието осъденото лице е било реабилитирано, а съвкупността
от смегчаващите вината обстоятелства предполага определянето на
наказанието при условията на чл. 55 ал. 1 т. 2 б. „б“ НК, поради което
искателят претендира възобновяване на наказателното производство и
връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Бургаския окръжен
съд, или алтернативно да бъде изменено въззввното решение, чрез замяна на
наказанието „лишаване от свобода“ с „пробация“
В съдебно заседание осъденото лице - искател М. В. С. се явява лично и с
упълномощения защитник адвокат С.К. от АК – Бургас. Поддържа наведените
в искането за възобновяване на делото доводи за допуснати от въззивната
инстанция нарушения на процесуалния и на материалния закон и моли
същото да бъде уважено.
Прокурорът от Апелативна прокуратура –Бургас изразява мотивирано
становище за неоснователност на искането за възобновяване и предлага
същото да бъде оставено без уважение.
Апелативният съд, след преценка на материалите по делото и като съобрази
доводите на страните, в пределите на правомощията си прие следното:
Искането за възобновяване на наказателното производство е процесуално
допустимо. Предмет на същото е акт от кръга на визираните в чл. 419 от НПК
– атакувано е решение № 175 от 01.02.2021г., по ВНОХД № 1043/2020г с
което е потвърдена присъда № 260004 от 01.09.2020г., постановена по НОХД
№ 2615/2020г. по описа на Районен съд – Бургас влязла в сила на 01.02.2021г.
Посочени са основания по чл.422, ал.1, т.5 с всички касационни отменителни
основания по чл.348, ал.1, т.1 т.2 и т. 3 от НПК. Искането е направено в срока
по чл.421, ал.3 от НПК от процесуално-легитимирана страна – защитник.
Разгледано по същество, в контекста на очертаната аргументация, искането на
осъденото лице е частично основателно, по отношение на размера на
кумулативно наложеното наказание „глоба“. Съображенията за това са
следните:
І. Относно оплакванията по т.2 на чл. 348, ал.1 от НПК, Апелативният съд
2
се съгласява с представителя на Апелативна прокуратура-Бургас, че не са
допуснати твърдените в искането съществени процесуални нарушения –
доказателствения материал не е тълкуван превратно и въззивният съд е
отговорил на повдигнатите пред него възражения на защитата.
В искането за възобновяване на делото се твърди, че са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, произтичащи от пороци в
дейността на въззивния съд по оценка на доказателствата. Защитата на
осъдения С. се позовава на превратно тълкуване на доказателствата и
игнориране на обстоятелството,че искателят към момента на деянието е бил
неосъждан /реабилитиран/, че инкриминираните артикули са сравнително
неголям брой и с невисока стойност, че е изразил искрено съжаление, че е
трудово ангажиран, което обуславяло положителна характеристика на
личността му. На практика в молбата за възобновяване липсват конкретни
аргументи в подкрепа на възражението за допуснато съществено процесуално
нарушение, което да е довело и до нарушение на материалния закон и се
акцентира върху искането за замяна на наказанието „лишаване от свобода“ с
„пробация“, след приемане на наличието на „многобройни смегчаващи вината
обстоятелства“, при приложението на института по чл. 55 ал. 1,т 2 б. „б“ НК
Тези оплаквания настоящият съд намира за неоснователни. Оценката на
доказателствата е суверенна дейност на решаващите съдебни инстанции, като
в извънредното производство по чл.422, ал.1, т.5 от НПК, съдът се произнася
в рамките на установените от инстанциите по същество фактически
положения, които са признати от подсъдимия, поради което не може да
установяват нови такива. Поради това, на проверка подлежи само
правилността на процеса на формиране на вътрешното убеждение у
решаващите съдебни състави и спазване на задължението за обективно,
всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото, както и дали са
предприети всички мерки за разкриване на обективната истина по делото.
Бургаският окръжен съд като инстанция по същество не е допуснал
нарушения на процесуалните правила при формиране на вътрешното
убеждение на съдебния състав по основните факти от предмета на доказване в
настоящия наказателен процес, относно обвинението по чл.172 Б от
НК.Декларираните в искането доводи за превратна интерпретация на
приобщената по делото доказателствена съвкупност са голословни.
Апелативният съд на свой ред прецени, че въззивната инстанция е
3
реализирала необходимата процесуална дейност, свързана с разкриване на
обективната истина в рамките на фактическите положения посочени в
обвинителния акт, съобразно правилата по чл. 371 т 2 от НПК и стриктно е
изпълнила императивните изисквания, предвидени в разпоредбата на чл.305,
ал.3 от НПК при анализа и оценката на доказателствата.
Всички възражения в искането са правени и пред въззивната инстанция,
която им е дала мотивиран и правилен отговор. Изводите си съдът е направил
въз основа на задълбочен и съвкупен анализ на събраните по делото
доказателства, а именно: от гласните доказателствени средства: показанията
на свидетелите: Х. Г. (л. 68-69 от ДП); Р. П. (л. 76-77 от ДП); Н. М. (л.78-79 от
ДП); Р. П. (л.80-81 от ДП) и А. Т. (л. 85-87 от ДП),от писмените
доказателства: справка за съдимост (л. 34 от първоинстанционното съдебното
производство); справка от РС „Изпълнение на наказанията“ (л. 35 от
съдебното производство пред първоинстанционния съд); пълномощно (л. 70
от ДП); пълномощни (л. 88-107 от ДП); разписка (л. 156 от ДП); справка от
търговския регистър (л. 192 от ДП), от писмените доказателствени средства:
протокол за претърсване и изземване, ведно с фотоалбум (л. 53 – 62 от ДП).
Съдът е съобразил и анализирал вида и количеството на стоките,
представляващи веществени доказателства по делото: 27 (двадесет и седем)
броя дълги дънкови панталона, носещи марката: "D."; 7 (седем) броя къси
дънкови панталони, носещи марката "D."; 2 (два) броя черни, текстилни,
дълги панталона, носещи марката "D."; 2 (два) броя дънкови ризи с дълъг
ръкав, носещи марката "D.; 20 (двадесет) броя тенис фланелки, носещи
марката "D."; 1 (един) брой тениска, носещи марката „Т. Х.“; 9 (девет) броя
тенис фланелки, носещи марката "v. j."; 14 (четиринадесет) броя тенис
фланелки, носещи марката "D. G."; 3 (три) броя, черни, дълги панталона,
носещи марката „D. G."; 10 (десет) броя къси дънкови панталона, носещи
марката „D. G."; 5 (пет) броя дънкови ризи, носещи марката „D. G."; 3 (три)
броя комплекти - тенис фланелка и панталон, носещи марката: „D. G."; 2 (два)
броя тениски, носещи марката „FENDI“; 11 (единадесет) броя потници,
носещи марката: „C.“; 4 (четири) броя рокли, носещи марката: „C.“; 1 (един)
брой яке, носещи марката: „C.“; 12 (дванадесет) броя комплекти тенис
фланелка и дълъг панталон, носещи марката: „C.“; 1 (един) комплект тенис
фланелка и къси панталони, носещи марката: „C.“.
При преценката дали стоките попадат под защита на търговските марки по
4
смисъла на чл. 10 и чл. 13 от ЗМГО, действащи към момента на деянието
особено внимание първоинстанционният съд е обърнал на съдебно-маркова
експертиза (л. 108-141 от ДП) и съдебно-оценителна експертиза (л. 144-152
от ДП), заключенията по същите не са оспорени от защитата, поради което
тези експертни заключения са възприети от първоинстанционния съд, и е
прието, че се подкрепят от останалите доказателства по делото, посочени по-
горе. Въззивният съд правилно е преценил,че изводите на
първоинстанционния съд в тази насока са правилни и законосъобразни.
Ето защо настоящият съд намира за правилни изводите на съдилищата по
фактите, които са приели, че самопризнанията на подсъдимия С. се подкрепят
от гореизброените доказателствени източници, събрани в хода на
досъдебното производство, с оглед на което първоинстанционният съд
законосъобразно, спазвайки изискванията на разпоредбата на чл. 373 ал. 3 ат
НПК е приел за безспорно установено извършването на инкриминираното
деяние, както и авторството на същото в лицето на привлеченото към
наказателна отговорност лице.
2. Бургаският апелативен съд намира, че релевираното отменително
основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК не е налице.
В контекста на изложеното по-горе и при съобразяване на приетата по
делото фактическа обстановка неоснователно е заявеното в искането
оплакване за неправилно приложение на материалния закон. Апелативният
съд намира, че са налице релевантните обстоятелства относно обективната и
субективната страна на престъплението по чл.172 Б от НК, за което е осъден
подс. С.. Както бе установено въззивният съд не е допуснал съществени
процесуални нарушения в дейността си по събиране и оценка на
доказателствата, които да са довели до опорочаване на постановения от него
съдебен акт.
С оглед приетата фактическа обстановка, настоящият съд намира за
правилни изводите на съдилищата по фактите, че подсъдимият е осъществил
от обективна и субективна страна всички признаци на състава на
престъплението по чл. 172б, ал.1, предл. 1 от НК, за което му е повдигнато
обвинение. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, възприети и от
въззивната инстанция, че престъпния състав на чл.172б от НК се
характеризира с бланкетна диспозиция, която препраща към Закона за
марките и географските означения. Във връзка с приложението на
5
разпоредбата на чл. 2 ал. 2 от НК е обсъдено и обстоятелството,че към датата
на извършване на деянието е бил в сила Закона за марките и географските
означения,в сила от 15.12.1999 г., който е бил отменен на 17.12.2019 г. и на
негово място е бил приет нов Закон за марките и географските означения
(Oбн., ДВ, бр. 98 от 13.12.2019 г.). В случая обаче обществените отношения
по новия и стария ЗМГО са уредени по идентичен начин, като дори до голяма
степен е запазена и номерацията на членовете, поради което
първоинстанционният съд правилно е приел,че не са налице предпоставки за
приложението на чл. 2, ал. 2 НК, доколкото действащия ЗМГО не се явява
„по-благоприятен закон“ за дееца.
Не са оспорени приетите по реда на чл. 373 ал. 3 НПК факти, че
подсъдимият, чрез управляваното от него дружество, е осъществявал
търговска дейност - предлагал стоки за продажба в стопанисвания от
дружеството му обект, като самото присъствие на стоките в магазина е
достатъчно основание да се приеме, че процесните стоки не са били
предназначени за лична употреба на подсъдимия. Предлагайки
инкриминираните стоки за продажба, той несъмнено ги е използвал в тази си
търговска дейност без съгласието на притежателите на правата върху тях.
Видно от заключението на приетата от съда съдебно-маркова експертиза
знаците, които са били поставени върху инкриминираните стоки са били
сходни (идентични) на регистрираните инкриминирани търговски марки, и не
са били оригинални - т.е. стоките са били фалшификати (имитация), които
поради своята идентичност или сходство са предпоставяли вероятност за
объркване на потребителя, която вероятност включва и възможност за
свързване на знака с марката. Това следва от изричната разпоредба на чл. 13,
ал.1, т.1 и т.2 от ЗМГО.
Видно от заключението на марковата експертиза, което съдилищата и в
двете инстанции правилно са кредитирали, комбинацията от използвани
знаци, шрифт и словесни означения при всяка една от стоките и
регистрираните търговски марки, води до извод за фонетична и смислова
идентичност на словесните елементи, както и сходно графично оформление
на образния елемент /л. 139-141 от ДП/ В този смисъл правилно съдилищата и
в двете съдебни инстанции са приели, че това е напълно достатъчно, за да
може да се приеме за доказано (а не да се презюмира), че използваните от
подсъдимия стоки са били „брандирани“ по начин, който реално е годен да
6
доведе до объркване потребителите и който еднозначно сочи за използване в
търговската дейност на търговска марка, обект на изключително право, без
правно основание. Този извод не може да се разколебае от факта, че част от
инкриминираните вещи са се предлагали на по-ниска от пазарната цена.
Доказан е и субективния елемент от състава на престъплението - +от
субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл.
Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и пряко е
целял те да настъпят. Правилно е прието в мотивите, че интелектуалната
страна на умисъла на С. обхваща съзнаването от негова страна, че
предлагайки стоките за продажба в стопанисвания от дружеството му
магазин, той ги използва в търговска дейност, както и че въпросните стоки, са
имитации на търговски марки и носят техните означения, които са обект на
изключително право и същият няма съгласието на притежателите на марките
да ги използва в дейността си, както и предвиждане, че по този начин
„брандирани” стоките могат да доведат до заблуждение у крайния
потребител, относно произхода им. Волевата страна на умисъла се състои в
това,че подсъдимият въпреки липсата на съгласие от държателите на марките
е искал да използва стоките в търговската си дейност и по този начин да
придобие съответните приходи от продажбата им.
3.По отношение на възражението за допуснато нарушение по чл. 348 ал. 1 т
3 от НПК, чрез неприлагане на института по чл. 55 НК, който довод се
посочва в с.з. пред настоящия съд като основен и по отношение на което
възражение са изложени съображения в с.з. и в молбата за възобновяване,
настоящият съд счита, се в тази част искането за възобновяване на въззивния
съдебен акт на Окръжен съд Бургас е частично основателно.
За престъплението, в което подсъдимият е признат за виновен, законът
предвижда наказание „Лишаване от свобода” за срок до пет години и
кумулативно-наказанието „Глоба” в размер - до пет хиляди лева.
Първоинстанционният съд е определил наказанието при прилагане на
разпоредбата на чл.54, ал.1 НК, , който подход при индивидуализацията на
наказанието е възприет и от въззивния съд като правилен и обоснован на
доказателствата по делото, както и с целите по чл. 36 от НК. Правилно
съдилищата в двете инстанции са приели,че в случая не са налице
многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства,
7
които да водят до приложението на чл.55 НК.
При тази преценка съдилищата в двете инстанции по фактите правилно са
преценили, че към датата на деянието 28.06.2018г. не е изтекъл срокът по чл.
88а, ал. 1, вр. с чл. 82, ал. 1, т. 5 НК, поради което и не е настъпила
реабилитация за осъждането му по НОХД № 2595/2015г. на РС-Бургас. В този
смисъл възражението на защитата,че осъденото лице е било с чисто съдебно
минало към датата на деянието се явяват неоснователни. Настоящият съд
намира за правилна преценката на съдилищата по фактите,че обремененото
съдебно минало се явява пречка за приложението на института по чл. 55 ал. 1
от НК.
Неприлагането на института по чл. 55 ал. 1 от НК се основава и на
правилната преценка на съдилищата от двете съдебни инстанции,че предмета
на престъплението са стоки на стойност 149548,00 лева като оригинал и
8254,00 лева като имитация, както и че в случая са били засегнати правата на
общо 6 отделни юридически лица, държатели на съответните марки, което
правилно е прието като завишаващо обществената опасност на деянието.
От друга страна, като смекчаващи отговорността на подсъдимия С.
обстоятелства съдилищата правилно са отчели факта, че се касае за
сравнително неголям брой на инкриминирани артикули, както и че С. е баща
на малолетно дете и изразява съжаление за случилото се. При комплексната
оценка на смекчаващите обстоятелства, правилно е прието от
първоинстанционния и от въззивния съд, че те не са нито многобройни, нито
изключителни по своя характер, за да бъде оправдано приложението на чл. 55
НК, но правилно е прието, че тези смегчаващи обстоятелства, следва да бъдат
взети предвид при индивидуализацията на наказанието и могат да обосноват
такова в рамките на минимума на наказанието „лишаване от свобода“,
определен в чл. 39 ал. 1 от НК,отложено по реда на чл. 66 ал. 1 от НК за
минималния изпитателен срок от три години.
По отношение на кумулативното наказание „глоба“, настоящият съд
счита,че определената глоба в размер на 1000 лв., макар и в рамките на
специалните правила по чл. 47 ал. 1 от НК, не отговаря преценката за
определяне на наказанието при превес на смегчаващите обстоятелства която е
дала основание за определяне на наказанието „лишаване от свобода“ в размер
на абсолютния минимум на този вид наказание , поради което счита, че
целите на наказанието по чл. 36 от НК, касаещи наказанието „глоба“ ще бъдат
8
удовлетворени, ако кумулативното наказание „глоба“ бъде определено в
размер на 500/петстотин/ лева.
Правилно съдилищата и в двете съдебни инстанции не са възприели за
основателни доводите на защитника на осъденото лице, с които той иска да не
се налага наказанието „глоба“. На първо място такава възможност съществува
само ако наказанието се определя по реда на чл. 55 НК (чл. 55, ал. 3 НК), но
не и ако то се определя по общите правила. Отделно от това обстоятелството,
прогнозата че евентуално би могло да бъде наложена санкция на
юридическото лице, както и че евентуално ощетените юридически лица биха
могли да имат претенции към него, са все обстоятелства, които не са в
състояние да обосноват извод за неналагане на наказанието „Глоба“.Дали
ощетените дружества ще решат да търсят обезщетение по граждански ред или
не, няма никакво отношение към определяне на наказанието на подсъдимия,
тъй като това обещетение е свързано с изпълнение да задължението му да
поправи сторените вреди съгласно правилата по чл. 45 ЗЗД.
По изложените съображения настоящият съд намира, че искането на
осъденото лице М. В. С. за възобновяване на делото е неоснователно и като
такова следва да бъде оставено без уважение, поради което и на основание чл.
425 ал.1 т.4 от НПК счете,че атакуваните по реда на възобновяването съдебни
актове на Бургаския районен съд и на Окръжен съд Бургас следва да бъдат
възобновени, като бъдат изменени в частта по отношение на наказанието
„глоба“, и същата следва да бъде намалена от 1000/хиляда/ лева на 500
/петстотин/ лева, а в останалата част искането на осъденото лице следва да
бъде оставено без уважение.
Водим от горното, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА по реда на възобновяването решение № 175/01.02.2021г.по
ВНОХД № 1043/2020г. по описа на Бургаския окръжен съд, с която е
потвърдена присъда № 260004/01.09.2020г постановена по НОХД №
2615/2020г по описа на районен съд Бургас В ЧАСТТА по отношение на
наказанието „глоба“, като намаля същата от 1000 /хиляда/ лв. на 500
/петстотин/ лева
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъденото лице М. В. С., за
9
възобновяване на наказателното производство по ВНОХД № 1043/2020г. по
описа на Бургаския окръжен съд, с която е потвърдена присъда №
260004/01.09.2020г постановена по НОХД № 2615/2020г по описа на районен
съд Бургас в останалата част.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10