ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 30107
гр. София, 08.11.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 89 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:АДРИАНА Д. АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от АДРИАНА Д. АТАНАСОВА Гражданско дело
№ 20221110150554 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 389 от Гражданския процесуален
кодекс (ГПК).
Предявена е искова молба, с която е предявен иск с правна
квалификация чл. 127, ал. 1 СК.
В исковата молба се съдържа искане за допускане на обезпечение на
небрачните искове за издръжка на децата на страните с правно основание чл.
143, ал. 2 СК чрез налагане обезпечителна мярка запор върху банковите
сметки на ответника, запор на дружествени дялове и акции на ответника в
търговски дружества, запор на МПС на ответника, както и запор върху
трудовите възнаграждения.
Съдът, след като прецени намиращите се по делото доказателства и
обсъди доводите на молителката, намира за установено следното:
Основната цел на обезпечението е да направи възможно практическото
осъществяване на целената с иска защита - т.е. да осигури осъществяването
на исковата защита, поради което, обезпечението предпоставя предстоящ или
висящ исков процес, по повод на който влиза в действие. Този извод следва
от изричната разпоредба на чл. 389, ал. 1 и чл. 390 ГПК. Обезпечението на
иска като способ за защита на субективни права в гражданския процес се
допуска при кумулативното наличие на следните предпоставки: 1. искът да е
допустим, 2. да съществува интерес от обезпечаването, т.е. ако без него за
молителя ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването правата
1
по съдебното решение, 3. искът да е вероятно основателен - да е подкрепен с
писмени доказателства или и без да е вероятно основателен, но ако молителят
изрази готовност да представи гаранция в определен от съда размер по чл. 180
и 181 ЗЗД, 4. исканата обезпечителна мярка да е подходяща и съответна на
обезпечителната нужда.
Предвид изискването за кумулативно наличие на посочените
предпоставки, липсата на една от тях е процесуална пречка за допускане на
обезпечението.
Във връзка с посочените по-горе предпоставки, кумулативното наличие
на които е условие за допускане на обезпечението на иска, а именно
вероятната основателност и обезпечителната нужда, то следва да се
отбележи, че процесът все още е във фазата на предстоящо първо съдебно
заседание, поради което и на този етап, предвид липсата на събрани по делото
доказателства, не може да се направи извод относно това, дали исковете за
издръжка, обусловени от иска по чл. 127 СК и небрачните искове по чл. 59,
ал. 2 СК, са вероятно основателни. Освен това, молбата за обезпечение на
иска почива единствено и само на твърдения на молителката, които тепърва
ще се установяват в исковото производство. Нещо повече, по делото не е
изтекъл и срокът за отговор на ответника по чл. 131 ГПК, като същият следва
да изтече на 22.11.2022г.
В част ІV, глава ХХХІV, на ГПК не е предвидена възможност при
нередовност на молбата за допускане на обезпечение първоинстанционният
съд да дава указания за отстраняването им и едва тогава да постановява
определение. В случая не би могъл да се приложи по аналогия чл. 129 ГПК,
тъй като обезпечителното производство е самостоятелно и различно от
исковото. Производството по допускане на обезпечението е едностранно и е
недопустимо съдът да указва на молителя начина, по който следва да бъде
оформена молбата и задължителните реквизити, които следва да съдържа.
Обезпечителната защита следва да бъде бърза и внезапна. Иначе не би била
ефикасна. Обезпечението на иска трябва да изненада ответника, като му
отнеме възможността да обезсмисли защитата. Ето защо законът не
предвижда възможност по аналогия на исковото производство молбата с
правно основание чл. 389 ГПК да бъде оставена без движение за изправяне на
недостатъците й.
2
Съдът в никакъв случай не счита, че в това производство е необходимо
да се установяват всички правно значими обстоятелства за решаване на спора,
единствено следва да се прецени налице ли са посочените по-горе
предпоставки, в т.ч. и вероятността претендираното право да съществува.
Поради тази причина е неоправдано и нецелесъобразно да се допуска
обезпечение чрез налагане на горепосочената обезпечителна мярка, тъй като
не са налице кумулативно дадените предпоставки. По изложените
съображения съдът намира, че молбата следва да се остави без уважение.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на С. А. Ш., ЕГН**********, за
допускане на основание чл. 389 ГПК на обезпечение чрез налагане
обезпечителна мярка – мярка запор върху банковите сметки на ответника,
запор на дружествени дялове и акции на ответника в търговски дружества,
запор на МПС на ответника, както и запор върху трудовите възнаграждения
на ответника.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на молителката.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3