Р Е Ш Е Н И Е
№ 260877 /07.07.2021 г., град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, Гражданско отделение,VI състав
На 03.06.2021 г.
В публично заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ДЗИВКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВИДЕЛИНА КУРШУМОВА
ТАНЯ ГЕОРГИЕВА
Секретар:
Ангелина Костадинова
като
разгледа докладваното от съдия Георгиева
в.гр.дело № 578 по описа за 2021г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 261637/11.12.2020 г. по гр.д.№ 16272/2018 г .
Пловдивският районен съд ОСЪЖДА А.А.П., в качеството й на едноличен търговец с
фирма „АНДИП 92 – А.П. – А.П.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: ***, със съдебен адрес:***,
адв. И.В., ДА ЗАПЛАТИ НА П.А.Д., ЕГН **********,***, ***, със съдебен адрес:***, адв. Р.П.,
СУМАТА 10 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания, от смъртта на наследодателя му А.Д.Д., ЕГН **********,
бивш жител на ***, починал като женен на 08.05.2018 г., следствие претърпяна от
него на 08.05.2018 г. трудова злополука; СУМАТА 32, 42 лева, представляваща
обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходите за лечение във
връзка със смъртта на наследодателя му, ЗАЕДНО СЪС ЗАКОННАТА ЛИХВА върху двете
главници, начиная от 08.05.2018 г., до окончателното им изплащане, А В ПОЛЗА на
бюджета на съдебната власт ПО СМЕТКА НА Районен съд – гр. Пловдив - 450 лева ДТ и 980 лева депозити за СМЕ, СПЕ и
САТЕ, КАТО за разликата над уважения до пълния предявен размер от 100 000 лева
като част от общодължима претенция в размер на 200 000 лева ОТХВЪРЛЯ иска
с правно основание чл.200 от КТ за неимуществени вреди като НЕОСНОВАТЕЛЕН и
НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА А.А.П., в качеството й на едноличен търговец с
фирма „АНДИП 92 – А.П. – А.П.“, с посочените ЕИК, седалище и адрес на
управление и съдебен адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА адвокат Р.Р.П.,***, адвокатско
възнаграждение при условията на чл.38, ал.1, т.3 от ЗАдв. В РАЗМЕР НА 300 лева.
ОТХВЪРЛЯ предявените от С.Г.Д., ЕГН **********,***, ***,
със съдебен адрес:***, адв. Р.П., против
А.А.П., в качеството й на едноличен търговец с фирма „АНДИП 92 – А.П. – А.П.“,
с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление и съдебен адрес, обективно
съединени искове с правно основание чл.200 от КТ и чл.86 от ЗЗД – за осъждане
на ответницата да й заплати сумата 100 000 лева като част от общодължима
претенция в размер на 200 000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки
и страдания, от смъртта на наследодателя й А.Д.Д., ЕГН **********, бивш жител
на ***, починал като женен на 08.05.2018 г., следствие претърпяна от него на
08.05.2018 г. трудова злополука, И сумата 210 лева, представляваща обезщетение
за имуществени вреди, изразяващи се в разходите за лечение във връзка със
смъртта на наследодателя й, заедно със законната лихва върху двете главници от
датата на увреждането – 08.05.2018 г., до окончателното им изплащане, като
НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА С.Г.Д., с посочените ЕГН, адрес и съдебен
адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА А.А.П., в качеството й на едноличен търговец с фирма
„АНДИП 92 – А.П. – А.П.“, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление и
съдебен адрес, направените разноски за производството по делото В РАЗМЕР НА
5 650 лева.
Решението е постановено при участието на ЗЕАД “Булстрад Живот Виена Иншурънс Груп”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Света
София“ № 6, представлявано от С.И.Н. – А. – Изпълнителен директор и Р.А.Г. –
Прокурист – трето лице-помагач на страната на ответника.
Ищците в първоинстанционното производство са подали
съвместна въззивна жалба срещу решението, като жалбоподателката С.Г.Д. обжалва
решението в частта, с която предявеният от нея иск е отхвърлен изцяло, а
жалбоподателят П.А.Д.- в частта, с която предявеният от него иск за обезщетение
за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над уважения размер от
10 000 лв. до пълния предявен от 100 000 лв., частично от общото
вземане в размер на 200 000 лв. Излагат се оплаквания за неправилност и
необоснованост на решението. Оспорва се изводът на районния съд за проявена
груба небрежност от страна на наследодателя на ищците при настъпване на
трудовата злополука, като в тази връзка се навежда оплакване на неправилна
преценка на изслушаните по делото САТЕ. Поддържа се, че работодателят не е
установил при условията на пълно доказване твърдението си за съпричиняване . На
следващо място се изразява несъгласие с извода на съда, че ищцата С.Д. не е
претърпяла неимуществени вреди от смъртта на своя съпруг. В тази връзка се
поддържа, че въпреки фактическата раздяла и наличието на разногласия между
съпрузите , в т.ч. по повод издръжката на сина им, то те са били преодолени и
непосредствено преди ПТП те били в много добри отношения. Отношенията между
ищцата и съпруга й били нормални за едно семейство, в потвърждение на което бил
фактът, че бракът , сключен на 01.07.2001 г., продължил повече от 17 години и
не е прекратен. Искането на жалбоподателите е решението в обжалваните части да
бъде отменено и предявените от тях искове да бъдат уважени изцяло. Претендират
разноски.
В отговор на въззивната жалба ответникът излага
становище за нейната неоснователност. Настоява решението в обжалваните части да
бъде потвърдено като правилно като краен резултат. Също е заявил присъждане на
деловодни разноски.
Третото лице помагач, конституирано на страната на
ответника, не е взело становище по жалбата.
Пловдивският окръжен съд, в съответствие с
правомощията си по чл.269 ГПК и като съобрази предметните предели на въззивна
проверка, очертани от оплакванията във въззивната жалба и отговора, прие
следното:
Районният съд е бил сезиран със субективно и обективно
съединени искове по чл.200 КТ, предявени от П.А.Д. и С.Г.Д. против А.А.П., в
качеството й на едноличен търговец с фирма „АНДИП 92- А.П.- А.П.“, гр.Пловдив, за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания, от смъртта на наследодателя им А.Д.Д. следствие претърпяна от него
на 08.05.2018 г. трудова злополука, в размер на по 100 000 лева за всеки един
от двамата ищци като част от общодължима претенция в размер на по 200 000
лева за всеки един от двамата ищците, както и обезщетение за имуществени вреди,
изразяващи се в разходите за лечение във връзка със смъртта на наследодателя
им, в размер на 210 лева за ищцата С.Д. и 32, 42 лева за ищеца П.Д., заедно със
законната лихва върху четирите главници от датата на увреждането.
Ответникът е оспорил исковете като неоснователни .
Повдигнал е възражение за съпричиняване на трудовата злополука от страна на
наследодателя на ищците.
Третото
лице-помагач на страната на ответника – ЗЕАД „Булстрад Живот Виена Иншурънс
Груп” ЕАД – гр. София, също е взело становище на неоснователност на исковете.
Установено е по делото, а и е липсвало спор между
страните, че ищците са наследници по закон на А.Д.Д., ЕГН **********, бивш
жител на ***, починал като женен на 08.05.2018 г. - ищцата С.Д. - негова
преживяла съпруга, а ищецът П.Д. – техен син (като освен това А.Д. е имал и друг
син – Д.А.Д., починал на 25.10.2013 г. като неженен и без деца). Приживе
наследодателят на ищците е работил по трудово правоотношение при ответния
едноличен търговец като шофьор от 10.11.2015 г., като на 08.05.2018 г. на ул.
„Опълченска“ № 23 в с. Златна Панега, община Ябланица, около 12.35 ч. при
изпълнение на работните му задължения – превоз на стока от с. Момино до гр.
Искър, Плевенска обл., управлявайки товарен автомобил, е претърпял ПТП с
управлявания от него автомобил „Скания“ с рег. № ***, в което произшествие е
нямало други участници, при което ПТП следствие движение с несъобразена с
пътните условия скорост при сухо пътно платно, управляваният от А.Д. товарен
автомобил е навлязъл в остър десен завой и е поднесъл, при което водачът е
изгубил контрол върху управлението, товарният авотмобил се е преобърнал на
пътното платно, излязъл е вляво от платното и е катастрофирал – което е довело
до внезапно травматично увреждане на здравето на общия на ищците наследодател, възникнало
следствие на пътно-транспортното произшествие с управлявания от него товарен
автомобил, при което той е получил несъвместими с живота множествени травми,
довели до неговата смърт , като с Разпореждане № 5104-15-188/25.06.2018 г. на
Длъжностно лице при ТП на НОИ – гр. Пловдив, злополуката е била приета за
трудова злополука по чл.55, ал.1 от КСО.
Не е спорно и приетото от фактическа страна в
решението, че считано от 2011 г. наследодателят и ищците са били разделени,
както и че със съдебно решение по приложеното гр.д.№ 13691 /2013 г. на ПРС
бащата е бил осъден да заплаща издръжка за сина си П.. Установено е, и по тези
факти оплаквания в жалбата липсват, че независимо от раздялата и влошените
отношения между съпрузите, синът им П.Д. е преживял тежко и болезнено загубата
на баща си. Отчитайки обстоятелството, че ищците са били разделени с
наследодателя им много преди смъртта му и
контакти с А.Д. е имал основно ищецът П.Д. и предвид характера и
степента на търпените болки и страдания, районният съд е приел, че
справедливият размер на обезщетението, дължимо на ищеца П.Д. , е от
100 000 лв. В постъпилата въззивна жалба липсват оплаквания относно
определения като справедлив размер на обезщетението за този ищец. Позовавайки
се на изслушаните САТЕ, първоинстанционният съд е достигнал до извод, че е
налице съпричиняване от 90% от страна на наследодателя при настъпването на злополуката, който
управлявал товарния автомобил с превишена скорост. Поради това е уважил иска за
неимуществени вреди на този ищец до размера от 10 000 лв., като го е
отхвърлил в останалата част. По отношение на ищцата Д. съдът е приел, че искът
е изцяло неоснователен, поради продължителната раздяла с наследодателя и
влошените им отношения.
Оплакванията , наведени от жалбоподателя П.Д., касаят
извода на съда за наличие на съпричиняване по смисъла на чл.201, ал.2 КТ от
страна на наследодателя при настъпване на злополуката. Поради това и с оглед
правилото по чл.269 ГПК, въззивният съд е ограничен при проверката за
правилност на решението само относно наличието на проявена груба небрежност от
страна на работника. От събраните в тази насока доказателства пред РС, се
установява слядното:
Прието е заключение на САТЕ / л.344-364 от първоинстанционното
дело/, изготвено въз основа на материалите от пр.пр.№ 1237/2018 г. по описа на
ОП Ловеч, според което най-вероятен от
техничческа гледна точка е следният механизъм на настъпилото ПТП: Водачът А.Д.Д.
е управлявал т.а. Скания 143 с прикачено хладилно ремарке по платното за
движение на ул.Опълченска в с.Златна Панега в посока от юг на север. В един
момент водачът на композицията е задействал спирачната система , при което са
останали следи от гуми с дължина 75 м. След това най-вероятно е отпуснал
спирачката, слад което отново я е задйствал, при което е останала следа от гуми
с дължина 40,9 м. Така композицията е достигнала до десен завой на пътя, в
който е навлязла със скорост над критичната за странично преобръщане в завоя,
т.е. над 70 км.ч., при което настъпило преобръщане на композицията и същата е
напуснала пътното платно за движение от ляво, след което се е ударила в две
къщи. Техническата причина за настъпилото преобръщане на композицията и
напускането на платното за движение от ляво е навлизането в десния завой на пътя с технически несъобразена
скорост.Скоростта на товарния автомобил в началото на десния завой е била около
или над 70км.ч., а непосредствено преди задействане на спирачната му система
при ефективно спиране с нормално спирачно закъснение следва да е била около 146
км.ч., като според експерта следва да се има предвид, че за да ускори
композицията от 90км.ч. до 146 км.ч. при спускане по път с надлъжен наклон от
3,15%, същият трябва да измине път около 3922 м. Ако товарният автомобил е бил
оборудван с устройство за ограничаване на скоростта, което е регулирано така,
че скоростта му да не може да надвишава 90 км.ч., то тогава скоростта на
движение на т.а.непосредствено преди задействане на спирачната му система
следва да е била около 90 км.ч. Максималната скорост, с която е било технически
възможно да бъде преодолян завоя в конкретната пътно-климатична обстановка без
опасност от преобръщане на композицията е била 70 км.ч. Вещото лице сочи, че
съгласно Директива 92/6/ ЕИО на Съвета, изменена с Директива 2002/85/ЕО,
товарният автомобил следва да е бил оборудван с устройство за ограничаване на
скоростта, което е регулирано така, че тя да не може да надвишава 90 км.ч., но
дали е имало такова устройство и дали то е работело, вещото лице не е
установило поради състоянието на т.а. след ПТП. По-нататък в заключението
експертът заявява, че както при скорост 146 км.ч. / т.е. без въздействие на
устройство за ограничаване на скоростта/, така и при скорост от 90 км.ч. , при
наличие на изправна спирачна система, водачът би имал техническа възможност да
намали скоростта си и да премине
безопасно през завоя. Предвид констатираното от САТЕ прекъсване на следите от
гуми , вещото лице излага , че причината да не се намали скоростта / при 146
км.ч./ достатъчно е отпускането на спирачката и нейното повторно задействане ,
а при скорост от 90 км.ч., причината е неефективно спиране на композицията със
спирачно закъснение около и над 4 пъти по-малко от нормалното. Освен това
експертизата не е могла да установи дали на т.а. е имало монтиран ретардер-
допълнителна спирачка.
В допълнителното си заключение вещото лице заявява, че причината композицията да спира с
над 2,45 пъти по-малко от нормалното спирачно закъснение е липса или
недостатъчно спирачно усилие в спирачките . Липсата на следи от гуми между
първите следи и вторите такива най-вероятно се дължи на прекъсване на усилието
от водача върху спирачките.
Въз основа
на заключението на вещото лице , което съдът изцяло кредитира като компетентно
и обосновано, се налага извод за освователност на възражението на ответника по
чл.201, ал.2 КТ. Според посочената разпоредба отговорността на работодателя може да се
намали, ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал
груба небрежност. Грубата небрежност представлява неполагане на грижата, която
би положил и най-небрежният работник, зает със съответната дейност, при подобни
условия. Степента се определя от обективното съотношение на допринасянето за
трудовата злополука с оглед на всички конкретни факти и обстоятелства, които са
всъщност и критериите за намаляване на обезщетението. Следователно, грубата
небрежност на пострадалия е предпоставка за компенсация на вините, но критерий
при определяне на процента на съпричиняване е конкретният принос на пострадалия. В този смисъл, колкото повече едно лице е
допринесло за настъпването на вредата, толкова по-голямо трябва да е неговото
участие в обезщетяването й. В този смисъл са редица решения на ВКС: решение №
54 от 24.03.2016 г. по гр. д. № 3804/2015 г. решение № 252 от 30.09.2016 г. по
гр. д. № 1364 / 2016 г. Решение № 125 от 04.05.2016 г. по гр. д. № 4417/2015 г.
решение № 140/24.07.2013 г. по гр. д. № 1328/2012 г. ІІІ г. о., решение № 79 от
27.02.2012 г. по гр. д. № 673/2011 г. IV г. о., решение № 291/ 11.07.2012 г. по
гр. д. № 951/ 2011 г. IV г. о., решение № 25 от 16.02.2016 г. по гр. д. №
32ЗЗ/2015 г., III г. о. и др.
Предвид конкретно установените по
настоящото дело факти, съдът намира, че пострадалият е допуснал груба небрежност, като е управлявал товарния автомобил с несъобразена скорост,
значително превишаваща допустимата такава за населено място скорост, при което е предвиждал възможността да
настъпят неблагоприятни последици /вкл. и с неговото здраве и живот/, но
самонадеяно се е надявал да ги преодолее. Налице е виновно нарушение на правилата за движение по
пътищата- по чл. 20, ал.2; чл. 21, ал.1 и чл. 5, ал.1, т.1 от ЗДвП, което е в пряка
причинно-следствена връзка с настъпилото пътно- транспортно произшествие. Този
извод категорично следва от заключението на САТЕ, което установява
безпротиворечиво, че причина за ПТП е именно несъобразената от водача скорост.
Без значение в случая според съда е обстоятелството дали т.а. е бил снабден или
не с ограничител на скоростта, тъй като, дори с ограничение до 90 км.ч.,
нарушение на правилата за движение е налице / управление на МПС със скорост над
допустимата от 50 км.ч. за населено място/. Освен това според вещото лице и в
двете хипотези – при скорост 146 км.ч. и при скорост 90 км.ч., е било възможно
намаляване на скоростта до безопасна такава, за да бъде преодолян завоя, което
не е постигнато поради липса или недостатъчно спирачно усилие от водача
върху спирачките. Същественото в случая е, че ако товарният
автомобил бе управляван с допустимата по закон скорост от 50 км.ч., то
преодоляването на завоя би било възможно дори без усиленото задействане на
спирачната система, доколкото вещото лице дава заключение, че същият завой е можело
да бъде преодолян със скорост до 70 км.ч.
Следователно причина
за произшествието е поведението на водача, а не евентуална техническа
неизправност в спирачната система, каквато по делото не се и установява.
Приносът на пострадалия за настъпване на трудовата злополука съдът приема да е
90 %, колкото е приел и първоинстанционният съд. Следователно искът на П.Д. ,
предявен за сумата от 100 000 лв., е основателен до размера от 10 000
лв., колкото е присъдил районния съд. Решението в тази част е правилно и следва
да се потвърди.
Относно исковете на
съпругата С.Д..
Безспорно е установена
по делото фактическа раздяла на ищцата с наследодателя в последните седем години
преди настъпване на смъртта. Не е спорно, че между тях е съществувало
неразбирателство относно заплащането на издръжка от бащата за малолетния им
тогава син, за което е водено и приложеното гр.д.№ 13691 /2013 г. на ПРС. От
показанията на разпитаните свидетели пред първоинстанционния съд, както и пред
настоящата инстанция, обаче се установява, че въпреки фактическата раздяла, съпрузите
са поддържали нормални взаимоотношения, контактували са помежду си, ищцата е разчитала на съпруга си
за ремонтни работи по дома. / така свид.Х./. В същия смисъл са и показанията на
свид.К., който споделя, че е срещал семейството заедно в центъра на града,
както и на почивка на море преди около 4 години. Наред с това свидетелите установяват, че
ищцата е била разстроена от смъртта на съпруга си, била притеснена, стресирана.
Обличала се в черни дрехи, била отслабнала, имала проблеми със съня / по думите
на свид.Х./. Състоянието на ищцата
вследствие на загубата на съпруга й се потвърждава и от приетата СПЕ, която
дава заключение, че ищцата е преживяла остра стресова реакция, изразяващо се
предимно с емоционални симптоми. Така установените факти не се опровергават от
показанията на свид. А., колега на пострадалия и доведен от ответника, който
единствено потвърждава факта на раздялата в семейството , но няма впечатления
за отношенията помежду им, нито от състоянието на ищцата след смъртта на Д.. При
така установеното от фактическа страна, въззивният съд приема, че ищцата е
претърпяла страдания в резултат на настъпилата смърт на своя съпруг, за което
има право на обезщетение по чл.200, ал.1 КТ. Съобразявайки критерия за справедливост по
чл.52 ЗЗД и отчитайки както степента и характера на доказаните негативни
преживявания на ищцата, така и фактическата раздяла с наследодателя, въззивният
съд намира, че обезщетението, дължимо на ищцата следва да е в по-нисък размер
от този, определен за другия ищец, като го определя на сума от 70 000 лв.
При приетата степен на съпричиняване от 90 % на трудовата злополука от
пострадалия , искът следва ще се уважи до размера от 7000 лв. , като до пълния предявен размер подлежи на
отхвърляне като неоснователен. При този извод първоинстанционното решение , с
което искът на С.Д. е отхвърлен, ще се отмени до размера от 7000 лв. , а в
останалата част- до обжалвания размер от 70 000 лв. ще се потвърди като правилно.
Неоснователна изцяло е претенцията на ищцата за заплащане на обезщетение за
имуществени вреди в размер на 210 лв.- разходи за лечение. Не се установява да
е налице причинно-следствена връзка между така заплатеното лечение и смъртта на
наследодателя. Според приетото от РС заключение на СПЕ се установява, че
състоянието на ищцата не е изисквало специфично лечение. Същата приема
симптоматична терапия, каквато е приемала и преди загубата на съпруга си. Не се
е налагало оптимизиране на дозите на приеманите от нея през последните години
медикаменти. Следователно решението в тази част е правилно и ще се потвърди.
При този изход на делото следва да се преразгледа отговорността за
деловодните разноски, направени по исковете, предявени от ищцата С.Д..
Решението на РС в частта за разноските, възложени на ищцата в общ размер от 5650
лв., ще се отмени над размера от 2573,77 лв., съобразно уважената част от исковете. За настоящата инстанция
въззиваемия има право на разноски съразмерно с отхвърлените части от въззивната
жалба, възлизащи на 3859,50 лв. от платеното адвокатско възнаграждение.
На осн.чл.38, ал.2 ЗА на адв.П., представител на ищцата , ще се определи
допълнително възнаграждение по чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1 от 07.04.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 680 лв. за
всяка инстанция.
Въззиваемият следва да заплати и дължимата ДТ за въззивнот опроизводство
съразмерно с уважената част от исковете, възлизаща на 280 лв.
Мотивиран от изложеното, Пловдивският окръжен съд
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 261637/11.12.2020 г. по гр.д.Д№ 16272/2018 г. на
Пловдивския районен съд В ЧАСТТА, с
която се отхвърлят предявените от С.Г.Д., ЕГН **********,***, ***, със съдебен адрес:***, адв. Р.П., против
А.А.П., в качеството й на
едноличен търговец с фирма „АНДИП 92 – А.П. – А.П.“, с посочените
ЕИК, седалище и адрес на управление и съдебен адрес, обективно съединени искове
с правно основание чл.200 от КТ и чл.86 от ЗЗД – до размера от 70 000 лева,
предявен като част от общодължима претенция в размер на 200 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания, от смъртта на наследодателя й А.Д.Д., ЕГН **********,
бивш жител на ***, починал като женен на 08.05.2018 г., следствие претърпяна
от него на 08.05.2018 г. трудова злополука, както и в ЧАСТТА , с която С.Г.Д.
е осъдена да заплати деловодни разноски над размера от 2573,77 лв., като вместо
това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА А.А.П., в качеството й на
едноличен търговец с фирма „АНДИП 92 – А.П. – А.П.“, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: ***, със
съдебен адрес:***, адв. И.В., ДА ЗАПЛАТИ НА С.Г.Д., ЕГН **********,***, ***, със съдебен адрес:***, адв. Р.П.,
СУМАТА от 7 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания, от смъртта на наследодателя й А.Д.Д., ЕГН **********,
бивш жител на ****, починал на 08.05.2018 г., следствие претърпяна от
него на 08.05.2018 г. трудова злополука, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 08.05.2018 г. до окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 261637/11.12.2020 г. по гр.д.Д№ 16272/2018 г. на
Пловдивския районен съд В ЧАСТТА, с която предявените от С.Г.Д., ЕГН **********,
против А.А.П., в качеството й на
едноличен търговец с фирма „АНДИП 92 – А.П. – А.П.“, с посочените
ЕИК, седалище и адрес на управление и съдебен адрес, обективно съединени искове
с правно основание чл.200 от КТ и чл.86 от ЗЗД – са отхвърлени над размера
от 7000 лв. до размера от 70 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, както и
за сумата
210 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в
разходите за лечение във връзка със смъртта на наследодателя й, заедно със
законната лихва върху двете суми от датата на увреждането – 08.05.2018 г., до
окончателното им изплащане.
Решението в частта, с която иска на С.Г.Д. е
отхвърлен за разликата над 70 000 лв. до 100 000лв. е влязло в сила
като необжалвано.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 261637/11.12.2020 г. по гр.д.№ 16272/2018 г. на
Пловдивския районен съд В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявения от П.А.Д., ЕГН **********,***, ***, със съдебен адрес:***, адв. Р.П., против А.А.П., в качеството й на
едноличен търговец с фирма „АНДИП 92 – А.П. – А.П.“ с ЕИК
********* иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания, от смъртта на наследодателя му А.Д.Д., ЕГН **********,
бивш жител на ***, починал като женен на 08.05.2018 г., следствие
претърпяна от него на 08.05.2018 г. трудова злополука над
размера от 10 000 лв. во пълния предявен от 100 000 лв., част от
общодължима претенция от 200 000лв.
ОСЪЖДА А.А.П., в качеството й на
едноличен търговец с фирма „АНДИП 92 – А.П. – А.П.“, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: ***, със
съдебен адрес:***, адв. И.В., да заплати, на осн.чл.38, ал.2 ЗА , на адвокат Р.Р.П. ***
сумата от общо 1360 лв. адвокатско възнаграждение за две съдебни инстанции.
ОСЪЖДА А.А.П.,
в качеството й на едноличен търговец с фирма „АНДИП 92 – А.П. – А.П.“, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: ***, със съдебен адрес:***, адв. И.В., да заплати в полза на Бюджета на Съдебната
власт по сметка на Окръжен съд Пловдив сумата от 280 лв. държавна такса.
Решението е постановено при участието на ЗЕАД “Булстрад Живот Виена Иншурънс Груп”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Света
София“ № 6, представлявано от С.И.Н. – А. – Изпълнителен директор и Р.А.Г. –
Прокурист – трето лице-помагач на А.А.П., в качеството й на едноличен
търговец с фирма „АНДИП 92 – А.П. – А.П.“, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: ***.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател:
Членове: