№ 7331
гр. София, 22.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА
при участието на секретаря ДИАНА Й. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА Гражданско дело
№ 20211110140891 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба от Ц. В. Г. и Д. М. М. срещу „.........
/конституиранa, на основание чл. 227 ГПК, в качеството на правоприемник на „............
с определение от 25.01.2024 г./, с която са предявени отрицателни установителни
искове с правно основание чл. 439 ГПК.
В исковата молба са изложени подробни доводи, че ищците не дължат сумите,
за които е издаден изпълнителен лист срещу тях на 04.07.2011 г. по ч.гр.д. № .......... г.
по описа на ..........., поради погасяване на правото на принудително изпълнение по
давност. Съобразно изложените доводи за липса на процесуална активност на
ответника за събиране на процесните вземания в предвидения в закона срок, касаещ
погасяването на вземанията по давност, е направено искане предявените искове да
бъдат уважени. Претендират разноски.
В указания законоустановен срок по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от
ответника, с който е изложено становище за неоснователност на предявените искове.
Съобразно изложеното е направено искане същите да бъдат отхвърлени. Претендира
юрисконсултско възнаграждение. Релевира възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно разпоредбата на чл.
12 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Между страните не е спорно и от представените по делото писмени
доказателства се установява, че въз основа на изпълнителен лист от 04.07.2011 г. /л. 8
от делото/, издаден по ч.гр.д. № .......... г. по описа на ..........., ищците са осъдени да
платят на „......., при условията на солидарност, следните суми: 9 246,03 лв. – главница
по извлечение от счетоводна книга по кредитна сметка № ............ по договор за кредит
от 23.02.2007 г., 50 лв. – заемни такси, 7 824,02 лв. – лихва за периода 28.08.2008 г. –
1
30.06.2011 г., законна лихва от 01.07.2011 г., както и сумата от 342,40 лв.. – разноски за
държавна такса, и 592,40 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Не е спорно и че вземанията по процесния изпълнителен лист са прехвърлени
на ищеца с Договор за покупко-продажба на вземания от 22.11.2012 г., сключен между
„....... и „.............
Във връзка с молбата на „....... от 19.03.2012 г. е образуванона изпълнително дело
№ ............. г. по описа на ЧСИ Р.М., Peг. № ......... С молбата за образуване на
изпълнително дело е поискано налагането на запори на трудовите възнаграждения и
банковите сметки на задължените лица.
На 21.04.2012 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на Д. М. при
работодател ................... На 10.04.2012 г. е наложен запор върху вземания по банкови
сметки в ..........“ АД. На 26.04.2012 г. е получен отговор от работодателя, че признава
наложения запор и ще бъдат превеждани удръжки от трудовото възнаграждение на
длъжника.
На същата дата – 10.04.2012 г., е наложен запор върху вземания по банкови
сметки на Ц. Г. в „............“ ЕАД и др.
На 11.05.2012 г. е депозирана молба от Ц. В., в която е посочил, че може да внася
доброволно по 100 лв. месечно по две изпълнителни дела срещу него.
На 01.06.2013 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на Д. М. от
„..........“ ЕООД.
Въз основа на молба от 18.09.2014 г. като взискател по делото е конституиран
„..........“ ЕАД. В молбата е поискано предприемане на изпълнителни действия – опис
на движими вещи на длъжниците и налагане на възбрани върху недвижими имоти на
длъжниците, в случай че се установят такива.
С постановление от 06.06.2017 г. изпълнителното дело е прекратено, на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Въз основа на молба от „............ от 26.06.2017 г. е образувано изпълнително
делото № ......... г. по описа на ЧСИ Р.М.. В молбата е направено искане за налагане на
запори върху вземанията на длъжниците в „........“ АД.
На 06.07.2017 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на Д. М. от
работодател .................. – ............. На 29.06.2017 г. е наложен запор върху вземания по
банкови сметки в „.........‘ АД. На 17.07.2017 г. е получен отговор от работодателя, че
признава запора и ще удържа суми от трудовото възнаграждение на длъжника.
На 29.06.2017 г. е наложен запор върху вземания върху банкови сметки на Д. М.
в „.........‘ АД.
На 23.05.2018 г. е депозирана молба за спиране на изпълнителното дело спрямо
Д. М., на основание чл. 432, ал.1, т. 2 ГПК. И същото е спряно с постановление от
23.09.2018 г.
Въз основа на процесния изпълнителен лист и на молба от ответника от
20.05.2021 г. е образувано изпълнително дело № ......... г. по описа на ЧСИ Р.Г.-Ч.. В
молбата за образуване на изпълнително дело е направено искане за налагане на запори
върху трудовите възнаграждения на длъжниците.
На длъжника Ц. Г. е наложен и запор на банковите му сметки в „Уникредит
Булбанк“ АД на дата 02.06.2021 г. и на трудовото му възнаграждение на дата
13.07.2021 г.
На Д. М. е наложен и запор на трудовото му възнаграждение на дата 14.07.2021 г.
2
Съгласно задължителните разясненията, дадени в тълкувателно решение № 3 от
28.03.2023 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2020 г., ОСГТК, погасителната давност не тече
докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела,
образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г.
по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС.
В процесния случай първото изпълнително дело от 2012 г., образувано за
събиране на вземанията по процесния изпълнителен лист, е образувано преди
26.06.2015 г., поради което съдът приема, че до тази дата погасителна давност не е
текла за вземанията, предмет на процесния изпълнителен лист. Същата е започнала да
тече от 27.06.2015 г. и е прекъсвана многократно с приети действия, насочени към
принудително изпълнение на процесните вземания, включително е прекъсната на
26.06.2017 г. – с молба от ответника за образуване на изпълнително дело с направено
искане за налагане на запори върху вземания по банкови сметки на длъжниците в
„........“ АД, 06.07.2017 г. - с наложен запор върху трудовото възнаграждение на Д. М.,
на 20.05.2021 г. – с депозирана молба за образуване на изпълнително дело с искане за
налагане на запори върху трудовите възнаграждения на длъжниците, 02.06.2021 г. – с
налагане на запор върху банкови сметки на Ц. Г. /през същата година и с наложен
запор върху трудовото му възнаграждение/, на 14.07.2021 г. - с налагане на запор
върху трудовото възнаграждение на Д. М. в „........ ЕООД.
В обобщение, към датата на депозиране на исковата молба – 13.07.2021 г.,
включително и към датата на приключване на устните състезания по делото,
погасителната давност за вземанията по процесния изпълнителен лист не е изтекла.
При преценка на обстоятелствата във връзка с прекъсването на погасителната
давност, съдът съобрази установените факти по делото и разясненията, дадени в т. 10
от тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС, съгласно
които искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва
давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната
разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за
принудително изпълнение.
Във връзка с възраженията на ищците, свързани с института на т. н.
„перемпция”, съдът намира, че същите са неоснователни, с оглед установените по
делото данни относно процесуалната активност на взискателя.
В тази връзка съдът съобрази, че двугодишният срок за перемпция започва да
тече от първия момент, в който не се осъществява изпълнение, т. е. осъществяването
на всички поискани способи е приключило /успешно или безуспешно/ или поисканите
не могат да се осъществяват по причина, за която взискателят отговаря – след
направеното искане не е внесъл такси, разноски, не е оказал необходимото съдействие
и така осуетява неговото прилагане /в този смисъл: решение № 37 от 24.02.2021 г.
на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о., ГК/. Дори да се приеме, че делото е било
перемирано, т.е. прекратено по силата на закона, петгодишната погасителна давност от
27.06.2015 г. е прекъсвана няколко пъти – с депозираните молби за образуване на
изпълнитело дело и налагането на запори върху трудово възнаграждение и банкови
сметки. За да достигне до този извод, съдът съобрази съдебната практика на ВКС,
/решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., 4-то г. о.; Решение № 3
от 04.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1722/2021 г., 4-то г. о. и др./, в която е прието, че
настъпилата перемпция на изпълнителното дело е без правно значение за
давността, а обезсилването по право на изпълнителните действия по перемираното
дело не се отразява на настъпилото по същото прекъсване на погасителната давност
съгласно чл. 116, б. „в" от ЗЗД. Когато в хода на изпълнението е направено искане за
3
прилагане на изпълнителен способ, каквото е направено от взискателя, след
настъпване на перемпцията, съдебният изпълнител не може да откаже да го изпълни, а
следва да образува ново изпълнително производство, като искането прекъсва давността
независимо дали е било образувано ново дело. Ако искането на кредитора е направено
своевременно, но изпълнителното действие не е било предприето от надлежния орган
преди изтичане на давностния срок по причина, която не зависи от волята на
кредитора, то давността се счита за прекъсната с искането.
С оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира, че вземанията по
процесния изпълнителен лист не са погасени по давност.
В обобщение, предвид изложеното, предявените установителни искове с правно
основание чл. 439 ГПК са неоснователни, поради което следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК, ответникът
има право на разноски, като претендира юрисконсултско възнаграждение, което съдът
определя по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ в размер на 100 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни, предявените от Ц. В. Г., ЕГН **********, с
адрес: град ..........., и Д. М. М., ЕГН **********, с адрес: .........., срещу „........., ЕИК
........., със седалище в град ........, отрицателни установителни искове с правно
основание чл. 439 ГПК за признаване на установено, че Ц. В. Г. и Д. М. М. не дължат
на „......... сумите, за които са издадени заповед за изпълнение и е издаден
изпълнителен лист от 04.07.2011 г. по ч.гр.д. № .......... г. по описа на ..........., с който
са осъдени да платят на „........., при условията на солидарност, следните суми: 9 246,03
лв. – главница по извлечение от счетоводна книга по кредитна сметка № ............ по
договор за кредит от 23.02.2007 г., 50 лв. – заемни такси, 7 824,02 лв. – лихва за
периода 28.08.2008 г. – 30.06.2011 г., законна лихва от 01.07.2011 г., както и сумата от
342,40 лв.. – разноски за държавна такса, и 592,40 лв. – юрисконсултско
възнаграждение, поради изтекла погасителна давност.
ОСЪЖДА Ц. В. Г., ЕГН **********, с адрес: град ..........., и Д. М. М., ЕГН
**********, с адрес: .........., да платят на „........., ЕИК ........., със седалище в град ........,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сума в размер на 100 лв., представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от същото на известните по делото съдебни адреси на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4