Р Е Ш
Е Н И Е
№ ….
гр. София, 16.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският градски съд, І ГО, 5 състав, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
и секретар К.Илиева,
като разгледа докладваното от председателя гражданско дело № 10994 по описа за 2017
год., за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявeни са от С.С.Г.
и М.Й.А. против „З.К.„Л.И.“ АД искове с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ.
Ищците твърдят, че на 28.02.2017 г. на главен път I-2, на разклона за гр.Суворово, настъпило ПТП по вина на
водача на автомобил „Скания Р 1441460“ с рег. № ****** – Д.Н.М., чиято
отговорност била застрахована от ответното дружество по застраховка „Гражданска
отговорност”. В резултат на пътно-транспортното произшествие настъпила смъртта
на сина на ищците – С.С.С.. Те претърпели
неимуществени вреди, изразили се в болки и страдания, поради което претендират
обезщетение за неимуществени вреди в размер на по 200 000 лв. за всеки от тях,
ведно със законната лихва, считано от 11.03.2017 г./датата на смъртта на сина
им/ до окончателното изплащане.
Ответникът оспорва предявените искове, като прави следните възражения:
оспорва механизма на настъпване на ПТП; оспорва да е налице причинно-следствена
връзка между ПТП и смъртта на сина на ищците; оспорва твърденията, че
поведението на сочения деликвент е било противоправно и виновно; счита, че
виновен за настъпването на произшествието е водачът на л.а „Опел Вектра“ с рег.
№ ********- С.Ю.; поддържа възражение за съпричиняване на вредите от
пострадалия, който не използвал обезопасителен колан; оспорва ищците да се
претърпели неимуществени вреди – твърди, че между тях и сина им не съществували
отношения на привъзраност, обич и доверие; оспорва размера на претендирантие
обезщетения; оспорва началната дата, от която се дължи законна лихва; счита, че
по отношение на законната лихва следва да се приложи чл.409 и чл.405 от КЗ.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
По предявените искове с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди:
За да бъдат уважени тези искове, ищците трябва да ангажират доказателства
за следните обстоятелства: 1/за наличието на договор за застраховка ”Гражданска
отговорност” между собственика на автомобила, управляван от прекия причинител
на вредата, и ответното дружество; 2/за юридическите факти от състава на чл. 45
от ЗЗД по отношение на водача на застрахованото от ответното дружество МПС:
вреда, противоправно деяние и причинно-следствена връзка между противоправното
деяние и вредата; 3/да докажат размера на дължимото обезщетение.
Страните не спорят, че към
датата на настъпване на произшествието за процесния автомобил „Скания Р
1441460“ с рег. № ****** е имало сключен договор за застраховка ”Гражданска
отговорност” с ответното дружество, което се потвърждава и при служебно
извършена от съда справка на публичния сайт на Гаранционния фонд.
Видно
от заявление от 22.05.2017 г. ищците са отправили извънсъдебна претенция до
ответника за заплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди,
причинени при процесното ПТП, в размер на по 250 000 лв. за всеки от тях./л.13/.
Видно от
удостоверение за родствени връзки от 04.04.2017 г. и препис-извлечение от акт
за смърт от 11.03.2017 г., ищците са родители на С.С.С., починал на
11.03.2017 г., бивш жител ***.
Видно от
присъда от 23.05.2019г. по НОХД № 408/2019 г. на Варненски окръжен съд Д.Н.М. е
признат за виновен в това, че на
28.02.2017 г. до гр.Девня, на главен път I-2, при
управление на моторно превозно средство - влекач "Скания" с рег.№ *******
с прикачено към него ремарке с рег.№ ********, в нарушение на чл.37, ал.1 от ЗДвП, е предприел маневра "завой наляво" за навлизане в път към гр.
Суворово, без да пропусне насрещно движещия се в посока към град Девня лек
автомобил "Опел Вектра" с рег.№ ТХ *****, управляван от С.Х.Ю., и по непредпазливост е причинил смъртта на С.С.С. и средни телесни повреди на повече от едно лице, а
именно – Й.С.С., Й.П.Й. и С.С.Г.,
поради което и на основание чл.343, ал.4, вр. ал.З, б."а“, пр.2 и
б."б', пр.1, вр. ал.1, б."б“, пр.2 и б.“в“, вр. чл.342,
ал.1 от НК и чл. 58а, ал.1, вр. чл. 54 от НК му е наложено наказание „лишаване
от свобода“ за срок от две години и осем месеца, определено по реда на чл. 373,
ал.2 от НПК, като е признат за невиновен по същото време и място да е извършил
престъплението и по отношение на С.Х.Ю., както и да е нарушил чл.25, ал.1 и 2
от ЗДвП и чл. 84, ал. 2 от ППЗДвП и на основание чл. 304 от НПК е оправдан по тези обвинения.
Съгласно чл. 300 от ГПК,
влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд,
който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали то е
извършено, неговата противоправност и виновността на дееца. С оглед на
горецитираната влязла в сила присъда на Окръжен съд – Варна, настоящият състав приема, че е
установено противоправното поведение на водача – Д.Н.М., неговата вина, съставомерните последици, които са част от състава на
престъплението/настъпилата смърт на С.С.С./, и причинно-следствената връзка между противоправното
поведение на водача и вредоносния резултат.
За установяване на претърпените от ищците неимуществени вреди по делото са
събрани гласни доказателствени средства.
От показанията на св.А. – сестра на ищцата се установява, че след
катастрофата е отишла заедно с брат си в болницата, където е бил приет С.С.С.. Видяла сестра си там, тя плачела, казала, че С.е със счупено
бедро в реанимацията, а другият й син е ударен в главата. А. не могла да види С.в
болницата. Приживе той живеел с майка си и баща си, отношенията им били добри,
разбирали се, ходели да работят заедно зад граница. Били хубаво, весело
семейство. Свидетелката не била чувала между тях да има скандали и
неразбирателства. С.починал на 11 март. Семейството тежко преживяло неговата
смърт, за сестра й всичко било „черно“. На другия ден след погребението, рано
сутринта, ищцата отишла на гробищата. Впоследствие ходела всеки ден там. Тя
много се променила – не се хранела, отслабнала. Семейството вече не било същото,
на всички им било много тежко. Двамата родители всеки ден плачели за сина си,
понастоящем продължавали да страдат. Свидетелката се чувала с ищцата по телефона.
Тя й казвала, че не могат да забравят сина си.
Показанията на свидетелката са последователни, житейски правдиви и
непротиворечиви относно претърпените от родителите болки и страдания от смъртта
на техния син, поради което съдът приема за доказано по делото, че ищците са
претърпели неимуществени вреди, които са в причинно-следствена връзка с
процесното пътно-транспортно произшествие.
Така събраните доказателства установяват настъпването на всеки един от
фактите от състава на чл. 432, ал.1 от КЗ, поради което предявените искове са
доказани по основание.
При определяне размера на обезщетението съдът отчете следните обстоятелства: възрастта на родителите
на С.С.С. към датата на неговата смърт – 44 г. за С.С.Г. и 46 г. за М.Й.А.; обстоятелството, че е прекъсната една от най-силните
връзки в живота на човека – тази на родителя с неговото дете. Отношенията в
семейството са били основани на обич, разбирателство и взаимна подкрепа, заедно
са ходели зад граница да работят. Ищците тежко са преживели трагичната загуба на сина си – всеки ден плачели, майката
не се хранела, отслабнала, ходела на гробището, двамата родители продължавали
да страдат за сина си. /св.А./. След неговата смърт техният живот драматично се
променил – преди били весели хора, вече не били същото семейство./св.А./.
При определяне
на обезщетението съдът отчете обстоятелството,
че мъката на родителите от смъртта на детето им остава до
края на живота им, за тях
загубата е невъзвратима и не
може да бъде
измерена материално.
Като съобрази
горепосочените обстоятелства,
социално-икономическите условия и стандарта на живот в страната през 2017 г., на основание
чл.52 от ЗЗД, съдът определи обезщетение за неимуществени вреди, по справедливост,
в размер на по 130 000 лв. за всеки от ищците.
По възражението
за съпричиняване на вредите:
Ответникът
поддържа в хода на делото възражение за съпричиняване на вредите от пострадалия,
който пътувал без
поставен обезопасителен колан.
Възражението
за съпричиняване на вредите е неоснователно, поради следните съображения:
Изводът за наличие на съпричиняване на вредата не
може да почива
на предположения, а намаляването на дължимото обезщетение за вреди от
деликт по правилата на чл.
51, ал. 2 ЗЗД изисква доказани по безспорен
начин конкретни действия или бездействия
на увреденото лице, с които то
обективно да е способствало за настъпването на вредите /решение 99/08.10.2013 г.
по т.д. 44/2012 г. на ВКС, второ ТО; решение 98/24.06.2013 г. по т.д. 596/2012 г. на ВКС, второ ТО/.
От
представената по делото присъда и заключението на автотехническата експертиза,
което съдът приема, се установява следният механизъм на настъпване на
катастрофата: На 28.02.2017г., на главен път I – 2, в
участъка гр. Варна - гр. Девня, на пътно платно за двупосочно движение на
автомобилите, на което за всяка посока има по две пътни ленти, в светлата част
на денонощието, при добра метеорологична видимост, около 15:30 ч., лек
автомобил „Опел Вектра“ с рег. № ********се е движел в посока от гр. Варна към
гр. Девня по лявата пътна лента. По същото време в противоположна посока се е
движел товарен автомобил „Скания“, рег. № *******, с прикачено ремарке с рег. №
********, като на разклона за гр. Суворово, автомобилът е извършил ляв завой, при
което е навлязъл върху лентата за насрещно движение. Настъпил е удар между
двата автомобила – на предна (преобладаващо в дясно) част на л.а „Опел“ и страничната
дясна част на влекача (в областта пред задна дясна гума). При настъпилия удар
предната част на автомобила се е „подмушила” под шасито на товарния автомобил,
при което е настъпила дълбока деформация на купето на лекия автомобил. Процесното
кръстовище не е регулирано с пътни знаци за предимство, поради което приложение
следва да намерят общите правила относно предимството. Водачът на товарен
автомобил „Скания“ е могъл да предотврати катастрофата, ако бе пропуснал
движещия се срещу него лек автомобил и едва след това бе извършил маневрата
„ляв завой”. Водачът на лекия автомобил е имал видимост към кръстовището от
голямо разстояние – поне 200 м. Товарният автомобил е бил видим за лекия
автомобил от момента на предприемане на маневрата до настъпване на удара.
Двамата водачи са имали видимост един към друг. Наближавайки кръстовището,
водачът на товарния автомобил е имал възможност да наблюдава напред и да види
приближаващия автомобил от голямо разстояние – поне 200 м. Няма данни по делото
дали автомобилът преди предприемане на левия завой е спирал или не. С оглед на масата
на товарния автомобил, вещото лице е приело, че водачът е изпълнил завоя със
скорост, не по-висока от 15 км./час. От предприемане на маневрата „завой наляво“
до освобождаване на коридора, по който се е движел лекият автомобил, за товарния
автомобил са били необходими 5.72 сек. При огледа на местопроизшествието не са
констатирани спирачни следи за лекия автомобил. Не са правени и измервания на
дълбочината на деформацията. От снимковия материал, съобразно геометричните
размери на автомобила, експертът е определил най-голяма дълбочина на
деформацията около 1.15 м. Скоростта на лекия автомобил към момента на удара е
била 95 км/час. Според експерта, опасната зона за спиране на л.а „Опел Вектра“
е била 72.57м. Ударът за водача на лекия автомобил е бил непредотвратим.
От медицинската експертиза, която съдът приема, се установява, че основните увреждания,
довели до смъртта на пострадалия С.С., са счупване на
основата на черепа с кръвоизлив в мозъка и оток; контузия на гръден кош и бял
дроб с наличие на въздух в лява гръдна половина, усложнена с бронхопневмония;
разкъсване на булото на червата и кръвоизлив в коремната кухина и счупване на
дясна бедрена кост. Според експерта, при поставен предпазен колан не може да се
получат увреждания в областта на главата и най вече на лицевия череп, но могат да се получат увреждания на гръдни и коремни органи. Вещото
лице е посочило, че могат да бъдат увредени и слезката на пострадалия, както и черният
дроб, като тези травми могат самостоятелно да доведат до летален изход. В
експертизата е посочено, че е възможно някои от уврежданията да се получат от
притискане от дефомираните части на автомобила.
С
оглед на медицинската експертиза, съдът приема, че в конкретния случай е било
без значение дали пострадалият е пътувал с поставен или без поставен обезопасителен колан, тъй като и при поставен
обезопасителен колан, е било възможно да получи увреждания на гръдни и коремни
органи, които са посочени като една от причините за настъпване на леталния
изход.
По претенцията за законна лихва:
Ищците претендират законна лихва върху обезщетението за
неимуществени вреди, считано от 11.03.2017 г./датата на смъртта на сина на
техния син/ до окончателното изплащане. Съгласно чл.409 от КЗ, застрахователят дължи
законната лихва за забава върху
застрахователното
обезщетение след изтичане срока по чл. 405, освен
в случаите на чл. 380, ал. 3 от КЗ. Според чл.405, ал.1, вр чл.108, ал.3, вр чл.496,
ал.1 от КЗ, срокът за произнасяне на застрахователя не може да бъде по-дълъг от
три месеца. В конкретния случай ищците са отправили застрахователна претенция
до ответника на 22.05.2017г./л.13/, а тримесечният срок за произнасяне на застрахователя
е изтекъл на 22.08.2017 г., поради което законна лихва се дължи, считано от 23.08.2017
г. до окончателното изплащане.
По разноските:
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищците, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК, направените по делото разноски за вещи лица в
размер на 260 лв., съразмерно на уважената част от исковете.
Ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника,
на основание чл.78, ал.3 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 245
лв., съобразно отхвърлената част от исковете.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на Адвокатско
дружество „Ч.,П.И И.“, ЕИК *******, с адрес за
призоваване: гр.София, ул.”*********, на основание чл.38, ал.2 от Закона за
адвокатурата, адвокатско възнаграждение в размер на 4313.40 лв. с ДДС за
процесуално представителство по иска, предявен от М.Й.А., и в размер на 4313.40
лв. с ДДС за процесуално представителство по иска, предявен от С.С.Г., съразмерно на уважената част от исковете.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на държавата,
по сметка на СГС, ДТ върху уважените искове в размер на 10 400 лв.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „З.К.„Л.И.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:***, да заплати на М.Й.А., ЕГН **********,***, съдебен адрес:***, на
основание чл.432, ал.1 от КЗ, сумата от 130
000 лв./обезщетение за неимуществени вреди, изразили се в болки и страдания от
смъртта на нейния син С.С.С., настъпила на 11.03.2017 г.,
вследствие на пътно-транспортно произшествие, причинено по вина на водача Д.Н.М., при управление на влекач "Скания" с рег.№ ******* с
прикачено към него ремарке с рег.№ ********, по време
на действието на застрахователен договор за застраховка „Гражданска
отговорност”/, ведно със законната лихва, считано от 23.08.2017 г. до окончателното
изплащане, като иска в останалата част,
до пълния предявен размер от 200 000 лв., като неоснователен ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА „З.К.„Л.И.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:***, да заплати на С.С.Г., ЕГН **********,***,
съдебен адрес:***, на основание чл.432,
ал.1 от КЗ, сумата от 130 000 лв./обезщетение за неимуществени вреди,
изразили се в болки и страдания от смъртта на неговия син С.С.С., настъпила на 11.03.2017 г., вследствие
на пътно-транспортно произшествие, причинено по вина на водача Д.Н.М., при управление на влекач "Скания" с рег.№ ******* с
прикачено към него ремарке с рег.№ ********, по време
на действието на застрахователен договор за застраховка „Гражданска
отговорност”/, ведно със законната лихва, считано от 23.08.2017 г. до
окончателното изплащане, като иска в
останалата част, до пълния предявен размер от 200 000 лв., като
неоснователен ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА „З.К.„Л.И.“ АД да заплати на М.Й.А. и С.С.Г., на основание чл.78, ал.1 от ГПК, направените по
делото разноски в размер на 260 лв., съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА М.Й.А. и С.С.Г. да заплатят на
„З.К.„Л.И.“ АД, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, направените по делото разноски
в размер на 245 лв., съобразно отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА „З.К.„Л.И.“ АД, ЕИК *********, да заплати на Адвокатско
дружество „Ч.,П.И И.“, ЕИК *******, с адрес за
призоваване: гр.София, ул.”*********, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата, адвокатско възнаграждение в размер на 4313.40 лв. с ДДС за
процесуално представителство по иска, предявен от М.Й.А., и в размер на 4313.40
лв. с ДДС за процесуално представителство по иска, предявен от С.С.Г., съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „З.К.„Л.И.“ АД, ЕИК *********, да заплати на държавата,
по сметка на СГС, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, държавна такса в размер на 10 400
лв. върху уважените искове.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на страните.
СЪДИЯ: