Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, ………..2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, XIV въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и трети февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНДЕЙ АНГЕЛОВ ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ ДЕЧЕВ
ПЕТЪР МИНЧЕВ
при участието на секретаря Д. Генчева и прокурора Станислав Стойков, като разгледа докладваното от съдия ДЕЧЕВ в.н.о.х. дело № 5900 по описа за 2017 год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С присъда от 04.06.2015 г. постановена по н.о.х.д
№14769/2014 г., СРС, НО, 106-ти състав е признал подсъдимия М.Ю.С. за невиновен
в това, че на 26.11.2013 г. около 21:00 часа в гр. София, ж.к. „Върбица“, на
спирка на масов градски транспорт – автобус №108 и градинката зад бл. 501 и бл. 502 е принудил Х.М.М. да претърпи нещо противно на волята си - да остане заедно с него и да продължи да се
вижда с него като употребил за това сила – блъснал М. на земята, дърпал
дамската й чанта, издърпал чантата, както и употребил за това заплашване с
думите – „Умри!“, възприети лично от пострадалата – престъпление по чл. 143,
ал. 1 НК, поради което и на основание чл. 304 НПК го оправдава по повдигнатото
обвинение.
В законовия срок е постъпилa въззивнa жалба
на частния обвинител и граждански ищец и допълнение към нея, с които
постановената присъда се обжалва като незаконосъобразна, необоснована,
неправилна, поради допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на
материалния закон. Твърди се, че съдът е направил неправилна преценка на
поведението на пострадалата и изнесените от нея факти и е изложил в мотивите си
фактическа обстановка, която не отговаря на действителната, игнорирал е изцяло
показанията на прокурорските свидетели и е постановил един необоснован акт.
Според частния обвинител и граждански ищец първоинстанционният
съд не е вникнал достатъчно задълбочено в сложните взаимоотношения между нея и
подсъдимия и поради това не е разбрал нейното поведение от психологическа
страна. Прави се искане въззивният съд да отмени първоинстанционния
съдебен акт, като делото се върне за ново разглеждане от друг състав на СРС, а
алтернативно да се постанови нова осъдителна присъда по първоначалното
обвинение за престъпление по чл. 198, ал. 1 от НК, което било безспорно
доказано и също да се уважи предявеният граждански иск за неимуществени вреди. С
подадената въззивна жалба се правят искания допускане
на разпит на пострадалата, както и на всички останали свидетели от въззивния съд.
В срока по чл. 322 НПК срещу въззивната
жалба не е представено възражение.
По така постановената присъда не е подаден въззивен протест от представителя на СРП.
В разпоредително заседание от 30.01.2018г. въззивният съд, по реда на чл.327 НПК, след като се запозна
с въззивната жалба и приложените материали по делото,
прецени, че за правилното изясняване на обстоятелствата по делото не се налага
повторен разпит на свидетели пред въззивната
инстанция, както и ангажирането на нови доказателства и в този смисъл не се
налага провеждане на въззивно съдебно следствие за обезпечаване на правомощието на въззивната
инстанция по чл. 313 и чл. 314 от НПК и правилното решаване на делото.
В открито съдебно заседание повереникът
на частния обвинител и граждански ищец – адв. С.С., поддържа изцяло жалбата. Твърди, че в хода на съдебното
следствие първостепенният съд е допуснал нарушения, а неговата доверителка е
била лишена от защита в производството, което е довело до неправилно изготвен
протокол и иницииране на прокурорска преписка по повод свидетелската й годност.
Излага довод, че фактическата обстановка, приета от СРС е неправилна, както и
дадената правна квалификация. Счита, че са събрани достатъчно доказателства
както за престъпление по чл. 198 от НК, така и за такова по чл. 143 от НК,
поради което моли настоящия съдебен състав да отмени изцяло присъдата и да
постанови осъдителна такава. Моли съда да отчете многобройните отегчаващи
вината обстоятелства, изхождащи от поведението на подсъдимия спрямо
пострадалата. Поддържа предявения граждански иск като доказан по основание и
размер.
Частният обвинител и граждански ищец – Х.М. – поддържа
казаното от повереника й.
В заседанието на въззивния
съд представителят на СГП твърди, че не са събрани категорични доказателства за
извършено престъпление по чл. 198 от НК, че правилно обвинението е било
изменено по реда на чл. 287 от НПК, с което правилно делото е продължило своя
ход по ново повдигнато обвинение по чл. 143 от НК. Посочва, че макар да не е
бил подаден съответен протест по отношение на постановената присъда е бил
осъществен съставът на чл. 143 от НК, като моли настоящия съдебен състав да
отмени оправдателната присъда, постановена от СРС срещу подсъдимия, като последният бъде
признат за виновен за извършване на престъплението.
В открито съдебно заседание пред въззивния
съд служебният защитник на подсъдимия - адв. П., моли съда да остави въззивната жалба без уважение и да потвърди изцяло първоинстанционната присъда като правилна и законосъобразна.
Пред настоящия съдебен състав подсъдимият М.С. е
нередовно призован и не се явява. За същия е проведено задочно съдебно
производство по реда на чл. 329, ал. 2, вр. чл. 269,
ал. 3, т. 4, б „а“ от НПК. Подсъдимият е бил запознат с характера и естеството
на повдигнатото срещу него обвинение, участвал е лично в досъдебната фаза и първоинстанционното съдебно производство на наказателния
процес, като е бил запознат както с обвинението срещу себе си, така и с
процесуалните си задължения, произтичащи от качеството му на обвиняемо и
подсъдимо лице. Независимо от това е напуснал пределите на Република България и
местоживеенето му не е известно. Правата му са гарантирани с назначения и взел
участие във въззивното производство на основание чл.
94, ал. 1, т. 9 НПК служебен защитник.
Софийски
градски съд, след като обсъди доводите в жалбата, както и тезите, изложени от
страните в съдебно заседание и след като в съответствие с чл. 314 НПК провери
изцяло правилността на атакуваната присъда, намери за установено от фактическа
и правна страна следното:
Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена
фактическа обстановка, която се установява от събраните по делото гласни и
писмени доказателства, обсъдени подробно в мотивите на присъдата.
Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за изясняване на
обстоятелствата по делото и е направил своите доказателствени изводи въз основа
на достъпния и възможен за събиране и проверка доказателствен материал. При
самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, второинстанционният съд не намери основания за промяна във фактическата
обстановка по делото, която е следната:
Подсъдимият М.Ю.С. е роден на *** г. в гр. Д., българин,
български гражданин, неженен, със средно образование, работи в автомивка,
неосъждан, с постоянен адрес:*** и настоящ адрес:***, с ЕГН **********.
През 2011 г. М. и С. се разделили като тя се върнала в
дома на родителите си, а той останал да обитава наетото жилище. Независимо от
това двамата продължили да се срещат често и да поддържат интимна връзка като
отношенията им били запазени в тайна от свидетелите М.М.и
В.М., доколкото същите неодобрявали избора на партньор от тяхната дъщеря.
След раздялата на свидетеля Х.М. с подсъдимия двамата
често се карали, поради нежеланието й отново да заживеят съвместно и
категоричния й отказ да признае за връзката им пред своите родители. По повод
на някои от възникналите конфликтни ситуации тя подавала жалби в съответните
полицейски управления като впоследствие доброволно възобновявала отношенията си
със С..
На 26.11.2013 г. около 20:00 ч. М. приключила работа и
посетила жилището на подсъдимия в кв. „Модерно предградие“, поемайки обещание
да прекарат нощта заедно. Двамата осъществили полов акт като след това тя
заявила, че желае да се прибере у дома си. Подсъдимият решил да я изпрати и
докато се придвижвали с градския транспорт започнал да отправя упреци към
свидетеля, че не държи на думата си, както и да я умолява да остане в
квартирата му.
Около 21:00 ч. С. и М. слезли на спирката на автобус №
108 в ж.к. „Връбница“, ул. „Бели Дунав“ и се насочили към жилището на нейните
родители. Достигайки до градинката зад бл. 501 и бл. 502 двамата спрели като
подсъдимият продължил да отправя молби към свидетеля да изпълни обещанието си.
Помежду им възникнал вербален спор, в който двамата започнали да си разменят
обидни реплики, а от своя страна С. декларирал готовност да разкаже на
родителите й за тяхната връзка. В следващия момент свидетелят се обърнала и се
насочила към дома си като подсъдимият, който настоявал да продължат разговора и
да се изяснят, се пресегнал и хванал с ръка дръжките на носената на рамото й
дамска чанта, издърпвайки я към себе си. М. направила опит да задържи чантата и
да продължи движението си, но дръжките наранили дланите й, след което същата
изгубила равновесие и паднала по гръб на земята. Подсъдимият помогнал на
свидетеля да се изправи и двамата седнали на намираща се в близост пейка.
Непосредствено след това М. побягнала към дома си, оставяйки чантата си и
намиращите се в нея лични вещи на посоченото място, която била прибрана от С.,
преценявайки, че ако последва свидетеля, за да й я върне, нейните родители ще
разберат, че са били заедно.
Прибирайки се в жилището си М. решила да инсценира, че
е станала жертва на нападение от страна на подсъдимия, поради което разказала
на родителите си, че С. е отнел със сила дамската й чанта. Тя демонстрирала нервен
срив, съпроводен с плач, което мотивирало свидетелите М.М.и
В.М. да повикат екип на спешна медицинска помощ. Пристигналият на място лекар
констатирал зачервявания в областта на дланите на Х.М. и й поставил инжекция с
успокоително.
Същата вечер свидетелите М.М.и
В.М. съпроводили дъщеря си в сградата на 09 РУ-СДВР, където тя подала жалба за
случилото се. Х.М. дала показания пред полицейски орган, в които твърдяла, че
докато се прибирала към дома си била нападната в гръб от лице, което хванало
чантата й като при обръщането си възприела, че това е подсъдимият М. С., който
я „завъртял“, нанесъл й „удар“ и „буквално сякаш я превъртял“, същата паднала
на земята, двамата „продължили борбата около две или минути“, а след като
„отскубнал“ чантата от ръцете й нападателят побягнал, повтаряйки неколкократно израза: „Аз знам...“.
На следващия ден С. се свързал по телефона с М. и
предложил да се срещнат, за да й предаде чантата. Свидетелят започнала да
отправя обиди към подсъдимия и категорично отказала да се видят, тъй като правоохранителните органи я посъветвали, че „не трябва по
никакъв начин да си взема чантата“. Впоследствие същите продължили отношенията
си тайно от родителите на М. като двамата дори отпразнували съвместно
настъпването на новата 2014 г.
Изложената фактическа обстановка се установява от
доказателствената съвкупност по делото: обяснения на подсъдимия М.Ю.С. /л.
50-51 от СП, в това число и частично приобщените негови обяснения от
предходната досъдебна фаза на основание чл. 279, ал. 2 във вр.
с ал. 1, т. 3 НПК, дадени в присъствието на защитник, приложени на л. 57-58 от
ДП/, частично от показанията на частния обвинител и граждански ищец Х.М.М. /л. 29-32 от СП, в това число и частично приобщените на
основание чл. 281, ал. 5 във вр. с ал. 1, т. 1 НПК
нейни показания пред разследващите органи, приложени на л. 63-64 от ДП /, Ц.Ц./л. 39 от СП/, В.С.М. /л. 39-41 от СП/ и М.Х.М./л. 41-42
от СП/, както и прочетените на основание чл. 283 НПК писмени доказателства и
писмени доказателствени средства - копие от
медицинско направление /л. 12 от ДП/, декларация за семейно и имуществено
състояние /л. 49-50 от ДП/, справка и бюлетин за съдимост /л. 11-12 от СП/.
Пред настоящата съдебна инстанция не бе
проведено съдебно следствие, респективно не бяха представени
и събрани нови доказателства и доказателствени средства. Въззивният съд изгради своите
фактически и правни изводи изцяло на
база на доказателствата,
събрани и проверени в хода на съдебното
следствие пред първата съдебна инстанция.
Въззивната инстанция, споделя доказателствените
изводи, до които е достигнал районният съд. Атакуваната присъда е постановена
след задълбочен анализ на събраните по делото доказателства по отделно и в
съвкупност.
Въззивната инстанция, подобно на първостепенния съд, отчита
противоречията между обясненията на подсъдимия М.С. и показанията на частния
обвинител (ЧО) и граждански ищец (ГИ) Х.М.. Двамата са единствените очевидци,
което налага задълбочен анализ в съвкупност с всички останали доказателствени средства.
По отношение на констатираните противоречия на
дадените в хода на съдебното следствие показания на ЧО и ГИ М., първоинстанционният съд е изложил съображения, които изцяло
се споделят от въззивната инстанция. Законосъобразно първоинстанционният съд е преодолял доказателствените
противоречия на тези показания по реда на чл. 281 от НПК, прочитайки показанията
на М., дадени от същата пред орган на досъдебното производство, които ЧО и ГИ е
заявилa пред съда, че поддържа.
Въззивният съдебен състав прилагайки правилата на формалната
логика, преценявайки цялостното процесуално поведение на ЧО и ГИ в двете фази
на процеса, напълно споделя изводите на първоинстанционния
съд, че при наличието на такива вътрешно противоречиви показания, съдържащи
взаимоизключващи се фактически твърдения за отношенията й с подсъдимия С., тези
показания не могат да се кредитират. Особено съществени са противоречията и
нелогично е поведението на пострадалата относно твърденията за отправени от подсъдимия към нея заплахи и
упражнена сила, въпреки които действия отношенията помежду им са продължили и
двамата са се виждали тайно, като са имали и интимни отношения. Ето защо показанията на ЧО и ГИ М. не могат да се
ползват като достоверен източник на доказателствени
факти, установяващ по безспорен начин, че на инкриминираните дата и час
подсъдимият С. е упражнил спрямо нея сила и заплашване с цел М. да претърпи
нещо противно на волята си - да остане с него и да продължат да се виждат.
Показанията, дадени от свидетелите В.С.М. и М.Х.М., са
изключени от доказателствения материал от първоинстанционния съд, доколкото е прието същите да са
производен източник на информация, който не кореспондира с дадените показания
от пострадалата. Въпреки това настоящият съдебен състав кредитира последните във
връзка с физическото и психическото състояние на частния обвинител и граждански
ищец на инкриминираната дата. В тази си част същите са непротиворечиви и се
подкрепят от приетото писмено доказателство по делото – медицинско направление,
удостоверяващо временна нетрудоспособност, както и от показанията на ЧО и ГИ Х.М..
В останалата си част показанията не се кредитират от въззивния
съд.
Правилно районният съд не е кредитирал свидетелските показания на свидетеля
Ц.Ц., тъй като спомените му са неясни.
При така установеното от фактическа страна въззивният
съд се солидаризира с изводите на първата съдебна инстанция, че от правна страна не се установява по
несъмнен начин подсъдимият С. да е осъществил от обективна и субективна страна
престъпния състав на чл. 143, ал. 1 от НК. Подсъдимият С. е обвинен в това, че
на 26.11.2013 г. около 21:00 часа в гр. София, ж.к. „Върбица“, на спирка на
масов градски транспорт – автобус №108 и градинката зад бл. 501 и бл. 502 е принудил Х.М.М. да претърпи нещо противно на волята си - да остане заедно с него и да продължи да се
вижда с него като употребил за това сила – блъснал М. на земята, дърпал
дамската й чанта, издърпал чантата, както и употребил за това заплашване с
думите – „Умри!“, възприети лично от пострадалата.
Повдигнатото обвинение касае престъпление против
личността. Безпротиворечиво е застъпеното в
практиката и доктрината становище, че с инкриминиране на престъплението по чл.
143, ал. 1 от НК се защитават обществените отношения свързани с правото на
формиране на свободна воля на пострадалия за определено поведение. Не е спорно
също, че същността на принудата се изразява в противоправно
въздействие от страна на дееца, което мотивира пострадалия да извърши, пропусне
или претърпи нещо противно на волята си, т.е. до принуда не би се стигнало, ако
деецът сам може да постигне целения резултат. Въздействието от дееца, което да
е от значение за наказателната отговорност, следва да се е изразило в някой или
във всички методи изчерпателно посочени в текста на чл. 143, ал. 1 от НК
-"сила, заплашване или злоупотреба с власт". Освен точно фиксирани,
за тях се изисква да са противоправни, т.е.
неблагоприятните последици, с които пострадалият е застрашен да са в
противоречие с предвидена в закона забрана. В конкретния случай обвинението се
отнася до изпълнително деяние под
формата на употребена принуда спрямо пострадалата да претърпи нещо противно на
волята си чрез употреба на сила и заплашване от страна на подсъдимия спрямо
пострадалото лице М.. От доказателствата по делото не се установява с
необходимата сигурност и убедителност, че подсъдимият на инкриминираната
дата противоправно
е въздействал физически и психически върху подстрадалата
като блъснал М. на земята, издърпал чантата й със сила и че е употребил
заплашване спрямо същата с думите: „Умри!“, целейки тя да остане с него и да
продължи да се вижда с него, противно на волята й. Целта на подсъдимия С.
обективно не е била постигната, въпреки упражненото противоправно
физическо и психическо въздействие върху личността на жертвата тя да предприеме
определено поведение спрямо него. На последно място е необходима пряка причинна
връзка между изпълнителното деяние и общественоопасния
резултат - ако престъпното деяние не беше извършено нямаше да настъпят общественоопасните последици. Принудата е резултатно
престъпление - довършено е не с упражняването на физическо или психическо
въздействие, а е необходимо то да е довело обективно до посочените последици, в които се изразява и нарушаването
на свободата на жертвата на избрано от нея поведение. Следва да се отбележи, че
насилието може да доведе до осъществяване на принудата като по този начин се
въздейства върху волята на насиления и който въпреки желанието си да съобрази
проявите си с исканото от дееца поведение. Заплашването е застрашаване с бъдещо
зло, по начин, че представата за същото да окаже мотивационно въздействие върху
пострадалия и може да го накара въпреки волята си да съобрази поведението си с
желаното от дееца. Видно от събрания доказателствен
материал, пострадалата М. същата вечер се е прибрала вкъщи при родителите си,
макар подсъдимия да я е молел да остане с него, което е било и причината същият
да дръпне чантата й. Действията на подсъдимия спрямо пострадалата не са оказали
необходимото въздействие върху нейната психика и последната не е съобразявала
поведението си с изисканото от подсъдимия, както на инкриминираната датата,
така и след това доброволно. След тази случка двамата продължили да се виждат,
което е установено по безспорен начин от показанията им. С оглед това е налице
липса на съставомерност от обективна страна за осъществено деяние по чл. 143,
ал. 1 от НК.
Правилно районният съд е приел, че наред с обективната
несъставомерност на деянието е налице и липса доказателства
за наличие на субективен елемент на същото. За да се осъществи престъплението
принуда е необходимо деецът да действа умишлено, т.е. той трябва да е искал
противозаконно да принуди пострадалата М. да остане с него и да продължат да се
виждат като употребил за това сила и заплашване, съзнавал е общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните
последици и е искал те да настъпят.
Правилно и в съответствие със събраната доказателствена съвкупност, първостепенният съд е признал подсъдимия
М.С. за невиновен в това да е принудил Х.М.М. да претърпи нещо
противно на волята си - да
остане заедно с него и да продължи
да се вижда
с него като употребил за това
сила – блъснал М. на земята, дърпал
дамската й чанта, издърпал чантата, както и употребил за това заплашване
с думите – „Умри!“, възприети лично от пострадалата.
Първоинстанционният
съд правилно е приел за съвместно разглеждане предявения в съдебното заседание
граждански иск за причинени неимуществени вреди. Предявената претенция на
пострадалата е с описани претърпени неимуществени вреди, като каузален резултат
от противоправните действия на подсъдимия. Съгласно
разпоредбата на чл. 307 от НПК, съдът се произнася по гражданския иск и тогава,
когато признае, че подсъдимият е невинен. Съдът е разрешил по същество главните
въпроси по делото - извършено ли е деянието, извършено ли е от подсъдимия,
извършено ли е виновно, съставлява ли престъпление и правната му квалификация.
На базата на събрания в първоинстанционното съдебно
производство доказателствен материал първостепенният
съд е изследвал и всички обстоятелства от значение за преценката за
основателността или неоснователността на гражданския иск, при което е отхвърлил
гражданскоправната претенция на ЧО и ГИ М. срещу
подсъдимия С. в размер на 6 000,00 (шест хиляди лева) лв. за обезщетение
на причинените й от инкриминираното деяние неимуществени вреди. По делото не се
доказа пострадалата да е претърпяла нещо противно на волята си, въз основа на
упражнени спрямо нея сила и заплашване от подсъдимия, от които действия същата
да е претърпяла неимуществени вреди. Не е доказана и пряка и непосредствена причинно
– следствена връзка с твърдените за настъпили неблагоприятни изменения в
душевния й мир. Въззивната инстанция изцяло споделя
изводите на първоинстанционния съд за неуважаване на
претенцията като правилни и взети в съответствие с материалния и процесуалния
закон.
По изложените съображения при проверка правилността на
постановения съдебен акт въззивната инстанция достигна до извод, че присъдата е
законосъобразна и правилна. Същата е
обоснована като мотиви и правилно районният съд се е аргументирал защо е
оправдал подсъдимия.
С оглед изхода на делото
правилно направените по делото разноски са възложени в тежест на държавата на
осн.чл.190, ал.1 от НПК.
Предвид
всичко изложено и на основание чл.338, вр.чл.334, т.6
от НПК Софийски градски съд, НО, ХIV-ти въззивен състав
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда
от 04.06.2015г. постановена по НОХД № 14769/2014г. по описа на СРС, НО, 106-ти
състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:……………….. ЧЛЕНОВЕ:1..…… …………. 2…………………….