Р
Е Ш Е
Н И Е
№.....
гр.София, 12.03.2018год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-14 състав, в открито заседание на дванадесети февруари през две хиляди и осемнадесета година
в състав:
СЪДИЯ: МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
При участието на секретаря Нина Светославова като
разгледа докладваното от съдия М.Апостолова, гр. дело №9165 по описа за 2016
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 и сл. от ГПК.
Образувано е по предявен от Х.Н.А. срещу Г. Ф.
иск с правна квалификация чл.288, ал.11,
вр. ал.1, т.1 от КЗ /отм./ за сума в размер на 26000,00лв., представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди по повод възникнало пътнотранспортно произшествие на 25,07,2011год.
в гр. София, ведно със законна лихва върху главницата от датата на исковата молба-25,07,2016год. до окончателното изплащане
на вземането.
Релевират се доводи, че е реализираното пътнотранспортно произшествие на 25,07,2011год.,
в гр. София, в района на светофарната уредба на бул. „П. Ю. Т.”*** и ул. „Луи
Айер”, при което е пострадал Х.А., в качеството на пешеходец, по вина на водач
на неидентифицирано моторно превозно средство,
което е напуснало мястото на инцидента. В резултат на произшествието ищецът е претърпял описаните в исковата молба неимуществени вреди. Образувано е ДП № ЗМ 2150/2011год. по описа на 04 РУП-СДВР, пр.пр.
№ 41621/2011год. по описа на СРП срещу неизвестен извършител, спряно с
Постановление от 28,12,2011год. Депозирана е молба пред Г. Ф. на 18,07,2016год., по която не е изплатено
обезщетение, обстоятелство обуславящо интерес от исковата претенция.
Съобразно изложеното е заявено
становище за основателност на исковата претенция. Претендира разноски.
Ответникът-Г. Ф. в указания законоустановен едномесечен срок
по реда на чл.131 от ГПК излага становище за
недопустимост и неоснователност исковата претенция. Оспорва да е налице
противоправно поведение на водач на моторно превозно средство, което да е в причинна връзка с твърдените
неимуществени вреди. Оспорва механизма на ПТП и наличието причинна връзка между
него и претърпените увреждания от ищецът.
Релевира доводи последните да са получени при падане от собствен ръст на
алкохолно повлиян пешеходец. Евентуално излага доводи за завишен размер на
претендираното обезщетение и несъобразен със съдебната практика към датата на произшествието.
С оглед изложеното моли исковата претенция
да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира разноски. Релевира възражение по чл.78,
ал.5 от ГПК за разноските на ищцовата страна.
При така изложеното, след като
обсъди доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
От приложените по делото доказателства,
включително постановление за прекратяване на наказателно производство от
27,09,2016год. на Софийска районна прокуратура се установява реализирано пътнотранспортно
произшествие на 25.07.2011год. Настъпването на процесното събитие се установява
и от събраните гласни доказателства, чрез разпит на свидетел очевидец Г.А., при
което е пострадал ищецът Х.А..
От изслушаното по делото заключение на съдебноавтотехническа експертиза
и гласни доказателства, чрез показанията на св.А. се установява, че механизмът
на ПТП е следният: На 25.07.2011г. около 6,00часа-6,30часа, в гр.София, на ул.Хенрих Ибсен, неустановен
автомобил е спрял на платното за движение, където се намирали ищецът и
свидетеля А.. Внезапно неустановения автомобил потеглил и ударил ищеца, след
което се върнал и преминал през ръката му.
От изслушаното по делото заключение на съдебномедицинска
експертиза, неоспорено от страните и прието от съда, което следва да бъде
кредитирано при постановяване на съдебния акт се установява, че при ПТП ищецът е получил
следните травматични увреждания:
-контузия
на главата, съмнение за сътресение на мозъка, контузия на гръдния кош,
навяхване на дясна гривнена става, контузия на поясната област, контузия в
двете седалищни области.Телесните увреждания
са причинили на пострадалия
временно разстройство на здравето неопасно за живота. Същите съответстват да са получени при установения механизъм на пътнотранспортно произшествие.
Приложено
е консервативно лечение в болнични и домашни условия. След ПТП, ищецът е откаран
в ВМА-София, прегледан от травматолог, неврохирург,
хирург, вътрешни болести, направени са лабораторни изследвания, предложена му е
хоспитализация, но срещу подпис е отказал да остане в болнични условия. Възстановителния
период характерен за процесната травма е около 1 месец и към настоящия момент е
приключил. Няма данни за възникнали усложнения. За в бъдеще не се очакват
оплаквания от получените увреди. Уврежданията които са получени могат да се
дължат на удар при съприкосновение на тялото с детайли на автомобила и последващо падане върху терена и по-малко вероятно да се
дължат на притискане от МПС. Няма
данни за степента на алкохолно опиянение на пострадалия.
По делото са събрани гласни доказателства, чрез показанията
на свидетеля Х., които съдът не кредитира относно възстановителния период от
около три месеца, тъй като е в противоречие с експертното заключение по
изслушаната съдебномедицинска експертиза, сочеща на период на възстановяване от
1 месец, както и относно това, че ищецът
е престоял в болнично заведение, тъй като не се подкрепя от медицинската
документация. Излага впечатления ищецът да е бил разстроен от инцидента, имал
необходимост от чужда помощ при слизане по стълбите.
На 18.07.2016г. при Г. Ф. е постъпило искане от името на ищеца за заплащане на обезщетение в
размер на 30 000 лв.-неимуществени вреди.
При така изложената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
Предмет
на разглеждане в настоящото производство са предявени искове с пр.кв.чл.288,
ал.1, т.1 от КЗ/отм./ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
По иска с пр.кв.чл.288, ал.1, т.1 от КЗ/отм./.
За да бъде уважен предявения иск е необходимо да се установи кумулативното наличие на предвидените законови предпоставки, а именно: извършено деяние, противоправност на същото, настъпили вреди, характера на вредите, причинна връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат и вина, както и обстоятелството, че противоправното деяние е осъществено на територията на Република България от неидентифицирано МПС. Необходимо е да се установи и наличието на предпоставките на чл.288, ал.11 от КЗ/отм./ сочещ на допустимост на претенцията –т.е. ако Ф.ът не се е произнесъл по подадената молба в срока по ал. 7, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на обезщетението.
За установено по делото съдът намира
настъпило на 25,07,2011год. ПТП по вина на водач, управлявал неидентифицирано МПС, вследствие на
което на ищеца са причинени травматични увреждания. Извод в тази насока се обосновава от събраните по
делото доказателства, ценени поотделно и в тяхната съвкупност. Налице е противоправно деяние извършено
от неустановен водач на МПС-чл.5, ал.2, т.1, чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗДВП.
Настоящият състав приема, че в хода на процеса от събраните доказателства
се установява, че ищецът е претърпял увреждания като пряка последица от процесното ПТП. На основание чл. 288, ал. 1, т. 1 от КЗ/отм./ ответникът следва да обезщети причинените щети. При определяне на размера на обезщетенията за неимуществените вреди следва
да бъде съобразено ППВС №4/1968год., т.11,
според което същите се възмездяват от съда по справедливост. Понятието
"справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД
е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера
на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат
характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при
които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето,
причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. При
определянето на обезщетението към датата на увреждането съдът следва да отчита
конкретните икономически условия и нивата на застрахователно покритие към
момента на увреждането спрямо пострадалия (решение на ВКС 83-2009- II
Т.О. по т. т. 795/2008 г. и решение
1-2012- II Т.О. по т. д. 299/2011 г., в което ВКС, постановено по
реда на чл. 290 от ГПК/
С оглед изложеното съгласно чл.51, вр.чл.52 от ЗЗД на увреденото
лице се дължи обезщетение за причинените от деянието неимуществени вреди, които
в конкретния случай имат характера на
претърпени болки и страдания вследствие на извършеното деяние. Настоящия
съдебен състав намира, че претърпените неимуществени вреди следва да бъдат
обезщетени в размер на 6000.00лв. При определяне на същите съдът съобрази
възстановителния период от около месец, възрастта на пострадалия-35
години/активна трудоспособна възраст препятствана по причина на инцидента/,
характера на причинените увреждания- контузия на главата, съмнение за сътресение на мозъка,
контузия на гръдния кош, навяхване на дясна гривнена става, контузия на
поясната област, контузия в двете седалищни, области, осъществяващи характера на лека
телесна повреда, причиняваща временно разстройство на здравето неопасно за живота,
обстоятелството, че не е осъществен болничен престой, не е налице фрактура,
оперативна интервенция, липсват остатъчни
явления като за в бъдеще не се очакват болки и усложнения от ПТП. Съобразяваки горното,
икономическата коннюктура в страната към датата на събитието, лимитите на
застрахователната отговороност, съдът намира че горния размер на обезщетението
съответства на изискванията на чл.52 от ЗЗД.
Отчетено е и психичното
отражение от реализирания деликт върху
увредения- / при всички случай
претърпян инцидент от ПТП оказва негативно психо-емоционално отражение върху
пострадалия/.
Не се ангажираха доказателства сочещи на претърпени
неимуществени вреди извън обичайните и конкретните нужди на пострадалия след
ПТП. Същевременно съдът съобрази, че сочените от свидетеля болки към настоящия
момент няма данни да са в причинна връзка с произшествието, предвид
заключението на съдебномедицинската експертиза.
Ето защо исковата претенция е основателна
за сума в размер на 6000лв. За разликата до пълния предявен размер исковата
претенция следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
По претенцията с пр.осн.чл.86, ал.1
от ЗЗД.
Съгласно чл.288, ал.(7) от КЗ/отм./ Ф.ът
изплаща обезщетения по реда, определен с правилника за устройството и дейността
на Ф.а и дължи лихва за забава от датата, на която изтича срокът за произнасяне
по претенция, предявена от увреденото лице. Срокът за произнасяне не може да
бъде по-дълъг от три месеца от датата на завеждане на претенцията по реда на
ал. 9. Съобразявайки горната
разпоредба и с оглед датата на молбата, депозирана пред ответника-18,07,2016год., съдът намира, че обезщетение за забава се
дължи считано от 19.10.2016г. Ето
защо исковата претенция за обезщетението за забава от 25,07,2016год.- датата на
исковата молба до 18,10,2016год. е неоснователна.
По
разноските:
Ищецът е освободен от плащане на държавна такса и
раноски на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК.
Съгласно чл. 78, ал. 6 ГПК в случай на осъждане
(дори частично) на ответника, последният дължи изплащане на всички такси и разноски
по делото в полза на бюджета на съда. Същите съобразно уважения размер на иска
следва да се присъдят общо в размер на 343,50лв., от които 240,00лв. - държавна
такса и 103,50лв. от общо 450,00лв.-в.л.
На осн.чл.78, ал.3 от ГПК на ответника се дължат
разноски съобразно отхвърлената част от иска, които съдът намира за доказани в
размер на 114,00лв. от общо 150,00лв., от които 50,00лв.-в.л. и 100,00лв.- -юрисконсултско
възнаграждение определено по реда на
чл.25, ал.1 от НЗПП.
На осн.чл.38, ал.2 от ЗАдв. на адв.В.В.О. се дължи
адв.хонарар в размер на 301,30лв. от общо 1310,00лв. определен по реда на чл.7,
ал.2 от НМРАВ. Ето защо възражението по чл.78, ал.5 от ГПК е неоснователно, тъй
като адв.възнаграждение е минимално.
Мотивиран от гореизложеното Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА "Г. Ф.", с адрес *** да заплати на Х.Н.А., с ЕГН **********, с адрес *** на осн.чл.288, ал.1, т.1 от КЗ/отм./ сумата от 6 000
лв. (шест хиляди лева), представляващи обезщетение за причинени по повод
възникнало на 25,07,2011г. ПТП неимуществени вреди, причинени от
неидентифицирано МПС, ведно със законната лихва от 19,10,2016год. до
окончателното изплащане на вземането като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за горницата над 6 000,00лв. до
пълния предявен размер от 26 000,00лв., както и за периода от 25,07,2016год. до
18,10,2016год. като неоснователна.
ОСЪЖДА "Г. Ф.", с адрес *** да заплати по бюджетна сметка на Софийски
градски съд на осн.чл.78, ал.6 от ГПК
сумата от 343,50лв. – разноски по делото.
ОСЪЖДА Х.Н.А., с ЕГН **********, с адрес *** да заплати на "Г. Ф.",
с адрес *** на осн.чл.78, ал.3 от ГПК сума в размер на 114,00лв. -разноски.
ОСЪЖДА "Г. Ф.", с адрес *** да заплати на адв.В.В.О., на осн.чл.38, ал.2 от ЗАдв. сума в
размер на 301,30лв.-адв.възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: