Определение по дело №569/2018 на Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№………../…….09.2018 г.

гр. Варна

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание проведено на десети октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

СЪДИЯ:       ТОНИ КРЪСТЕВ

като разгледа докладваното от съдията

т.д. № 569/2018 г., по описа на ВОС, ТО,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е първоинстанционно, образувано след изпращането му по подсъдност от ВРС по искова молба вх. № 11339/17.04.2018 г. подадена от „Електроразпределение Север" АД, гр. Варна, ЕИК *********, чрез адв. Н.Б.,***, ЕИК *********, за осъждане на ответника да заплати сума в размер на 38 856,00 лева, представляваща дължимата цена за присъединяване на обект на потребител към електроразпределителната мрежа.

При служебна проверка относно допустимостта на производството съдът констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 ГПК и чл. 128 ГПК. Представена е справка по чл. 366 от ГПК, внесена е дължимата държавна такса. Предявеният иск е допустим и е с предмет право породено от търговска сделка, поради което съдът е разпоредил да се разгледа по особения ред за търговски спорове – гл. 32 от ГПК.

По делото е осъществена двойна размяна на книжа.

Страните са направили искания за приемане на представени писмени доказателства, а ответника – и за назначаване на СТЕ, които са допустими и относими към предмета на спора, поради което ще бъдат уважени. Искането на ответника за допускане на свидетелски показания за установяване прилагането на протокол за извършени СМР към искане от 27.02.2014 г. ще бъде оставено без уважение, тъй като не е необходимо за установяване на посоченото обстоятелство.

Делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните.

Воден от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

 

СЪОБЩАВА на страните следния проект за УСТЕН ДОКЛАД:

Предявен е иск от „Електроразпределение Север" АД за осъждането на ответника „Варна ойл 1" ООД да заплати сумата 38 856,00 лева, представляваща дължимата цена за присъединяване посочена в гл. VІІІ, чл. 44, ал. 1 от Договор за присъединяване на обект на потребител към електроразпределителната мрежа № 129/02.03.2006-ДАМВ08-0033/28.02.2008 г.

Ищецът твърди, че през 2008 г. между „Е.ОН България Мрежи“ АД (предишно наименование на ищцовото дружество) и ответното дружество е сключен Договор № 129/02.03.2006-ДАМВ08-0033/28.02.2008г., в който са определени необходимите условия за присъединяване към електроразпределителната мрежа на обект: „Жилищна сграда“, за която има издадено Разрешение за строеж № 48/10.05.2006 г. с местонахождение: гр. Варна, к.к. „Св. Константин и Елена", УПИ ІХ-156, кв. 6. Страните постигнали съгласие, че всички присъединителни съоръжения, описани в договора, ще бъдат изградени от „Варна Ойл 1" ООД на основание чл. 20, ал.5 от Наредба № 6 за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните мрежи (НППЕЕПРЕМ отм.). С Допълнително споразумение № 1 бил уточнен вида на изгражданите присъединителни съоръжения. Съоръженията за присъединяване на обекта били въведени в експлоатация съгласно Разрешение за ползване № ДК-07-В-31/05.03.2014 г. Съгласно чл. 44 от договора за присъединяване ответникът бил длъжен да заплати цена за присъединяване, която включва постоянна компонента, променлива компонента и начина по който ще се заплати цена за присъединяване на електропроводни линии средно напрежение. Ищецът след направено уточнение с молба вх. № 13065/02.05.2018 г. и молба вх. № 14424/16.05.2018 г. с приложена към последната справка по чл. 366 от ГПК претендира заплащане на постоянната компонента за присъединена мощност, определена съгласно чл. 44, ал. 1 от договора, като сума от цените за присъединяване на всеки потребител в обекта, която видно от справката е в общ размер на 38 856,00 лева. Претендират се и сторените поделото разноски.

В срока по чл. 376 ГПК, ответникът е подал писмен отговор, в който оспорва исковете като неоснователни. Сочи, че съгласно клаузите на чл.2, ал.2 от сключения между страните договор за присъединяване на обект на потребител към електроразпределителната мрежа №129/02.03.2006 - ДАМВ08-0033/28.02.2008 год. изграждането на присъединителните съоръжения - трафопост 20/0,4 kV 2x800 kVA конфигурация с KPY на SF 6, захранващи линии НН от табло на НН на трафопоста до табла ТЕМЗ и електромерни табла – тип ТЕМЗ се извършва от потребителя, а съгласно чл. 45 от договора разходите за тях се компенсират чрез прихващане с дължимата цена за присъединяване в общ размер на 38 856 лв.с ДДС. Поддържа, че в изпълнение на договорните си задължения „Варна Ойл 1" ООД е възложило чрез договор на „Елком МД" ООД изграждането на въпросните присъединителни съоръжения, при което е заплатило цена в размер на 66 355,20 лв. с ДДС, за което представители на „Е.ОН България мрежи АД" били надлежно уведомени през 2008 год., а през 2014 год. с официално искане № 2723935/27.02.2014 год. били представени доказателства за извършването на този разход. До момента не бил постъпил отговор от страна на ищеца, в т.ч. възражение относно цената, поради което на основание чл. 292 от Търговския закон ответникът счита, че е постигнато споразумение по смисъла на чл. 45, ал.1 от договора за стойността на изградените съоръжения. С нарочно уведомление с вх. № 4878495/02.07.2018 год. ответникът уведомил „Електроразпределение Север" АД, че извършва прихващане на вземането по цената за изграждане на присъединителните съоръжения в размер на 66 355,20 лв. с ДДС с дължимата към ищцовото дружество цена за присъединяване. Тъй като изявлението за прихващане има обратно действие, както и предвид уреденото в чл. 45 от договора „договорно прихващане", поддържа, че не е дал основание за водене на делото и моли за отхвърляне на иска и присъждане на сторените по делото разноски.

Ищецът в подадена в срока по чл. 372 ГПК допълнителна искова молба поддържа становището си и оспорва твърденията на ответника. Оспорва наличието на конклудентно споразумение съгласно чл. 45 от Договор за присъединяване на обект на потребител към електроразпределителната мрежа от 28.02.2008 г. като твърди, че споразумение за стойността на присъединителните съоръжения не е сключвано между страните. Оспорва твърдението, че бил надлежно информиран за изграждането на присъединителните съоръжения още през 2008 г. Оспорва, че към искане № 2723935/27.02.2014 г. са приложени представените с отговора на исковата молба Договор от 10.03.2008 г. между „Варна Ойл 1" ООД и „Елком МД" ООД и протокол образец 19 за извършените строително монтажни работи. Евентуално, оспорва посоченото искане от 27.02.2014 г. да има характер на предложение за постигане на споразумение по смисъла на чл. 45 изр. последно от договора, поради което същото не поражда задължение за получателя нито да се съгласи с него, нито да възрази. Възразява, че тъй като страните не са постигнали споразумение по смисъла на чл. 45, ал.1 от договора за присъединяване, не може да се извърши насрещно ликвидно прихващане с дължимата от потребителя цена за присъединяване. Поддържа, че заявеното от ответното дружество с отговора на исковата молба вземане не е ликвидно, тъй като не е установено по размер, поради което прихващане не би могло да се извърши нито в минал момент, нито към момента на получаване на уведомление вх. №4878495/02.07.2018 г. Счита, че при липса на постигнато споразумение конкретния размер на оспореното вземане следва да бъде установен със съдебното решение, с което и евентуално би се уважило възражението за прихващане. Счита, че предвид изложеното и липсата на постигнато споразумение формулираното възражение за прихващане от ответното дружество не може да породи целените с него правни последици.

 

Правна квалификация на правата: чл. 79, ал. 1 от ЗЗД.

 

 

ДОКАЗАТЕЛСТВЕНА ТЕЖЕСТ:

Всяка страна следва да установи фактите, на които основава твърденията си и черпи изгодни правни последици, съобр. разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК.

УКАЗВА НА ИЩЕЦА, че следва да докаже: - сключване на Договор за присъединяване № 129/02.03.2006 ДАМВ08-0033/28.02.2008 год. и допълнителните споразумения към него; - извършено присъединяване към електроразпределителната мрежа на обект „Жилищна сграда“ в гр. Варна, к.к. „Св. Константин и Елена", УПИ ІХ-156, кв. 6; - размера на дължимата цена за присъединяване в частта на т.нар. постоянна компонента – 38 856,00 лева - тези факти не се оспорват от ответника.

 

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

ДОПУСКА до приемане в съдебно заседание представените от страните писмени доказателства.

ДОПУСКА съдебно-техническа експертиза (СТЕ) със задача вещото лице след запознаване с материалите по делото и оглед на място да отговори на следните въпроси:

·     Изградени ли са присъединителните съоръжения трафопост 20/0,4 kV 2x800 kVA конфигурация с KPY на SF 6, захранващи линии НН от табло на НН на трафопоста до табла ТЕМЗ и електромерни табла - тип ТЕМЗ съгласно изискванията на договор за присъединяване на обект на потребител към електроразпределителната мрежа №129/02.03.2006 - ДАМВ08-0033/28.02.2008 год.;

·     Каква е стойността на всички работи и вещи свързани с изграждане на присъединителните съоръжения - трафопост 20/0,4 kV 2x800 kVA конфигурация с KPY на SF 6, захранващи линии НН от табло на НН на трафопоста до табла ТЕМЗ и електромерни табла - тип ТЕМЗ съгласно изискванията на договор за присъединяване на обект на потребител към електроразпределителната мрежа № 129/02.03.2006-ДАМВ08-0033/ 28.02.2008 год., като се посочи поотделно цената на присъединителните съоръжения по чл. 2, ал. 1, т. 1, т. 3 и т. 4 от договора за присъединяване;

·     Извършено ли е присъединяване на други клиенти на „Електроразпределение Север" АД чрез присъединителните съоръжения трафопост 20/0,4 kV 2x800 kVA конфигурация с KPY на SF 6 и захранващи линии, посочени по-горе?

 

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕПИС от определението да се връчи на страните, на ищеца ведно с препис от допълнителния отговор.  

 

 

СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: