РЕШЕНИЕ
№ 44
гр. София, 06.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Георги Д. Чолаков
при участието на секретаря Юлиана Д. Божилова
като разгледа докладваното от Георги Д. Чолаков Търговско дело №
20221800900042 по описа за 2022 година
С исковата молба вх. № 1363/01.03.2022 год. по описа на СОС, подадена от Х.М.Х. от
с. В., Софийска област, ул. „Васил Левски“ № 7, с ЕГН **********, чрез пълномощник адв.
Б. К. от САК, са предявени срещу "З.К.Л.И" АД, ЕИК обективно съединени искове с правно
основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.409 от КЗ –
1. за заплащане на обезщетение в размер на 26 000 лева – частичен иск, при пълен
размер на дължимото обезщетение от 60 000 лева, за причинени на ищеца неимуществени
вреди – физически болки и страдания и изживян стрес вследствие нанесени му телесни
увреждания – полифрагментна фрактура на десен фибуларен малеол и заден тибиален
малеол, увреждане на задна кръстна връзка и заден рог на медиален мениск, артроза и
първична гонартроза, причинени в резултат на ПТП, настъпило на 24.02.2021 год. около
15.30 часа в гр. Б., на кръстовището на бул. „Цар Освободител“ и ул. „Рила“, по вина на
Б.П.Х. с ЕГН ********** – водач на лек автомобил марка „Ауди“, модел „А3“, с ДК № СО
4373 СМ, със застрахователна полица № ВG/22/120003039456 за застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, сключена с ответника, валидна от 30.10.2020 год. до
30.10.2021 год., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 03.03.2021 год. до
окончателното й заплащане и
2. за заплащане на обезщетение в размер на 2 022.65 лева за причинени на ищеца
имуществени вреди – заплатени разходи за лекарства, потребителски такси, медицински
изделия и медицински консумативи във връзка с лечението на причинените му телесни
увреждания при горното ПТП, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
1
03.03.2021 год. до окончателното й заплащане.
Претендират се и направените по делото разноски и присъждане осн. чл.38, ал.2 от
ЗА на адвокатски хонорар за безплатна адвокатска помощ за процесуално представителство
по делото на осн. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.
Изменение на основанието на първия от предявените искове с правно основание
чл.432, ал.1 от КЗ – чрез допълване на нови телесни увреждания, причинили на ищеца болки
и страдания – артроза и първична гонартроза, двустранно, е допуснато на осн. чл.214, ал.1
от ГПК с определението по чл.374 от ГПК от 08.06.2022 год.
Увеличение на размера на първия иск, първоначално предявен като частичен – от 26
000 лева на 70 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 03.03.2021 год. год. до
окончателното й заплащане, е допуснато на осн. чл.214, ал.1 от ГПК в о.с.з. на 14.03.2023
год.
Претендират се и направените по делото разноски и присъждане осн. чл.38, ал.2 от
ЗА на адвокатски хонорар за безплатна адвокатска помощ за процесуално представителство
по делото на осн. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.
С исковата молба се твърди, че на 24.02.2021 год. около 15.30 часа в гр. Б., на
кръстовището на бул. „Цар Освободител“ и ул. „Рила“ настъпило ПТП по вина на Б.П.Х. –
водач на лек автомобил марка „Ауди“, модел „А3“, с ДК № СО 4373 СМ, който при
нарушение на правилата за движение по пътищата блъснал правомерно движещия се
мотоциклет „Ямаха“ с ДК № СО 2865 К, управляван от ищеца Х.М.Х..
Твърди се, че във връзка с процесното ПТП било образувано ДП № 50/2021 год. по
описа на РУ – Ботевград, пр.пр. № 258/2021 год. по описа на РП – Ботевград, неприключило
към настоящия момент.
Сочи се, че в резултат на процесното ПТП Х.М.Х. е получил следните травматични
увреждания : полифрагментна фрактура на десен фибуларен малеол и заден тибиален
малеол, увреждане на задна кръстна връзка и заден рог на медиален мениск. Същият след
инцидента на 24.02.2021 год. бил приет за лечение в Клиника по ортопедия и травматология
към УМБАЛ „С.А.“ АД – София с оплаквания от болки в десен глезен. Извършен му бил
преглед и му били направени параклинични и образни изследвания, в резултат на които
били установени оток и деформация на десен глезен. От направената рентгенография на
дясната подбедрица била установена полифрагментна фрактура на десен фибуларен малеол
и заден тибиален малеол, поради което на 25.02.2021 год. ищецът бил подложен на
оперативно лечение чрез метална остеосинтеза, а на 02.03.2021 год. бил изписан с
окончателната диагноза : фрактура бималеоларис крурис декстри; счупвания на други части
на подбедрицата, закрито. При изписването му били дадени препоръки да ходи с две
помощни средства без да натоварва крайника и конците да се свалят на 14-тия
следоперативен ден. Назначена му била антикоагулантна профилактика за 30 дни. По време
на болничния престой ищецът получил оток и болки в дясното коляно, което докторите са
лекували посредством инжекции. Тъй като след изписването отокът и болките в дясното
2
коляно са продължили, ищецът повторно бил прегледан и било установено, че е със
скъсване на менискуса, получено при процесното ПТП. Поради тази причина на 08.09.2021
год. бил приет в МБАЛ „Люлин“ ЕАД – София за оперативно лечение, където от
направените изследвания и консултации се установило, че е с оток и хематом в дясна
колянна става, придружени с палпаторна болка в медиална и латерална ставни цепки,
вследствие на които пострадалият ходи с накуцваща походка. На 08.09.2021 год. му била
направена артроскопия на дясна колянна става, след което на 10.09.2021 год. бил изписан с
окончателната диагноза : увреждане на мениска в резултат на стара травма или разкъсване,
задна кръстна връзка или заден рог на медиален мениск.
Твърди се, че в резултат на уврежданията, получени при процесното ПТП, ищецът
търпи силни болки, не се чувства добре физически и емоционално. Конкретната фрактура на
глезена, която е получил, е едно от най-тежките травматични увреждания на глезенната
става, защото е бималеоларна – двете кости, които образуват глезенната става – фибулата и
тибията, са счупени. За времето на своето възстановяване ищецът е следвало да спазва
режим на покой и да не се натоварва физически, като за този период за ежедневното си
обслужване и задоволяване на елементарните си жизнени потребности е разчитал
единствено на своите близки. Преди процесното ПТП ищецът е бил в добро здравословно
състояние, активен мъж в работоспособна възраст – на 39 години, но след инцидента за
дълъг период от време е бил лишен от обичайния си начин на живот. Претърпял е две
оперативни интервенции, възстановяването от които е било съпътствано със силни болки и
дискомфорт, а му предстои още една операция, при която да му бъдат извадени поставените
плака и винтове. Твърди се, че след инцидента на ищеца са му били издадени болнични
листове за 213 дни или повече от 7 месеца, към настоящия момент не е възстановен от
получените телесни увреждания, като оплакванията му за болки в увредените области
продължават. Отделно увреждането на мениска освен болка е довело и до дискомфорт в
областта на травмата, като ищецът изпитва затруднения при ходене по наклонен терен,
слизане и качване по стълби. Сочи се, че освен болките ищецът е изживял и силен
психологически стрес при процесния пътен инцидент, който ще остане за цял живот в
неговото съзнание.
Твърди се, че в резултат на процесното ПТП и получените при него увреждания
ищецът е претърпял и имуществени вреди, изразили се в заплатени от него разходи на обща
стойност 2 022.65 лева за лекарства, потребителски такси, медицински изделия и
медицински консумативи във връзка с лечението на причинените му телесни увреждания
при горното ПТП, както следва :
1. заплатени 159.42 лева по фактура № **********/02.03.2021 год. на „С. 50“ ЕООД;
2. заплатени 1 520 лева по фактура № **********/25.02.2021 год. на УМБАЛ „С.А.“
АД – София;
3. заплатени 34.80 лева по фактура № **********/02.03.2021 год. на УМБАЛ „С.А.“
АД – София;
4. заплатени 300 лева по фактура № **********/09.09.2021 год. на МБАЛ „Л.“ ЕАД –
3
София;
5. заплатени 8.43 лева по приложени 3 бр. касови бонове.
Ищецът сочи, че за лекия автомобил марка „Ауди“, модел „А3“, с ДК № СО 4373 СМ,
управляван при ПТП от деликвента Б.П.Х., е била сключена с ответника застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите със застрахователна полица №
ВG/22/120003039456, валидна от 30.10.2020 год. до 30.10.2021 год., т.е. към датата на ПТП,
24.02.2021 год.
Твърди се, че Х.М.Х. депозирал писмена застрахователна претенция по чл.380, ал.1
от КЗ, получена от ЗК "Л.И" АД по пощата на 29.09.2021 год., видно от приложената
обратна разписка за доставяне на пратката, като въз основа на същата била образувана
преписка по щета № 0000-1000-03-21-7613. Твърди се, че до изтичане на срока по чл.496,
ал.1 от КЗ за окончателно произнасяне по претенцията застрахователят не се е произнесъл,
което обуславя интереса от предявяване на настоящите искове с правно основание чл.432,
ал.1 и чл.409 от КЗ.
Преписи от и.м. и приложенията към нея са връчени на ответника с указанията по
чл.367-370 от ГПК, като в срока по чл.367, ал.1 от ГПК същият е подал писмен отговор, с
който е оспорил исковете като неоснователни и завишени по размер, взел е становище по
обстоятелствата, на които се основават и е направил възражения срещу тях.
С отговора се оспорва изцяло предявената искова претенция за неимуществени вреди
– по основание и по размер, както и твърденията в исковата молба за осъществено от Б.П.Х.
виновно противоправно поведение при управление на лек автомобил марка „Ауди“, модел
„А 3“, с ДК № CO 4373 СМ, изразило се в нарушение на правила за движение по пътищата,
по причина от което да е настъпило пътнотранспортно произшествие от 24.02.2021 год. и на
Х.М.Х. да са причинени телесни травми. Сочи се, че от приложения с и.м. препис от
констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 24.02.2021 год. е видно, че по случая е
образувано наказателно производство, но не може да бъде установено дали е приключило с
влязло в сила решение на съда и по този начин липсва възможността да се приложи
разпоредбата на чл.300 от ГПК. При наличието на висящност на наказателното
производство ответникът намира, че е налице основанието на чл.229, ал.1, т.4 от ГПК за
спиране на настоящото гражданско производство до приключване на наказателното такова –
поради необходимостта от установяването в хода на наказателното разследване на
обстоятелства, обуславящи разрешаването на настоящия гражданскоправен спор и
прилагането на разпоредбата на чл.300 от ГПК.
На самостоятелно основание се поддържа, че причина за настъпване на
произшествието са действията на ищеца Х. Х. като водач на мотоциклет марка „Ямаха“ с
ДК № CO 2865 К, който е управлявал превозното средство с превишена за участъка скорост,
не се е съобразил с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост и не е намалил скоростта и спрял преди възникналата опасност за движението –
навлезлият в кръстовището лек автомобил „Ауди“, с което е нарушил разпоредбите на чл.20,
4
ал.1 и ал.2 и чл.21 от ЗДвП.
Твърди се, че произшествието е било предотвратимо за ищеца като водач в случай, че
последният е намалил скоростта си на движение, спрял е или е извършил спасителна
маневра, за да избегне удар с намиращия се в кръстовището лек автомобил.
В случай, че в хода на делото бъде установено наличието на елементите от
фактическия състав на деликт и бъде установено, че оплакванията на ищеца са били
причинени от процесното събитие и като следствие на действия на застраховано към
ответното дружество лице, се прави възражение за съпричиняване от страна на ищеца, който
поради неспазване на разпоредбите на чл.20, ал.1 и ал.2 и чл.21 от ЗДвП със своите действия
е допринесъл за настъпилия вредоносен резултат.
Оспорва се твърдението по и.м., че в резултат от настъпването на ПТП за ищеца са
настъпили описаните в исковата молба като вид и характер увреждания и здравословни
състояния, твърденията за тежестта на настъпилите травми, продължителността на
оздравителния и възстановителен период и твърденията за негативни емоционални и
психологически последици, както и причинно-следствената им връзка с процесното
събитие.
Оспорва се твърдението по и.м., че вследствие на ПТП на ищеца са причинени
увреждане на мениска, задна кръстна връзка и заден рог на медиален мениск. Сочи се, че
при първоначалния преглед на ищеца, извършен непосредствено след възникналото ПТП, не
са констатирани травми по мениска, задна кръстна връзка и заден рог на медиален мениск.
Липсват данни, от които да се направи извод, че описаните 7 месеца по-късно в епикризата
от 10.09.2021 год. от МБАЛ „Л.“ ЕАД травматични увреждания са възникнали именно
вследствие на транспортния инцидент от 24.02.2021 год. Сочи се, че в издадената епикриза
от 10.09.2021 год. от МБАЛ „Люлин“ ЕАД е описано, че от снетата от ищеца анамнеза се
установява, че страданието му датира от няколко седмици, когато при усукване на дясно
коляно почувствал силни болки в същото.
Оспорва се и твърдението, че ищецът и към момента изпитва периодични болки в
травмираните области на тялото.
Оспорва се претенцията за неимуществени вреди и по размер, като се сочи, че
претендираното обезщетение е прекомерно и не кореспондира с вида и характера на
вредите, а отделно – същото следва да бъде съобразено и с приноса на пострадалия за
уврежданията с оглед направеното възражение за съпричиняване.
Оспорва се и основанието на предявения иск за заплащане на обезщетение за
претърпени имуществени вреди, като се сочи, че липсва касов бон към фактурата №
********** от дата 09.09.2021 год., а и не става ясно на какво основание е издадена същата
– записано е единствено „медицински консумативи”.
Оспорват се и исковете за присъждане на лихва по претенциите за имуществени и
неимуществени вреди като неоснователни, по съображенията за неоснователност на
главните искове.
5
С отговора се признава твърдяното с и.м. застрахователно правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите за лекия автомобил марка
„Ауди“, модел „А3“, с ДК № СО 4373 СМ, със застрахователна полица №
ВG/22/120003039456 за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
сключена с ответника, валидна от 30.10.2020 год. до 30.10.2021 год.
Ответникът също претендира направените по делото разноски и присъждане на
възнаграждение по реда на чл.78, ал.8 от ГПК за представителство от юрисконсулт.
Препис от отговора на исковата молба е връчен на ищеца с указанията по чл.372 от
ГПК, като в срока по чл.372, ал.1 от ГПК същият чрез пълномощника си е депозирал
допълнителна искова молба, с която е пояснил и допълнил първоначалната.
Във връзка с направените с отговора на исковата молба оспорвания и конкретно на
твърденията за настъпили вследствие на ПТП увреждания, се твърди, че ищецът е имал
оплаквания от болки и подуване в коляното още при първоначалния си престой в УМБАЛ
„С.А.“ – София, но лекарите са счели, че това е вследствие на подагра, а не на увреждане на
менискуса, поради което не са провели задълбочено изследване и са го лекували с
медикаментите адмирал и флостерон. Тъй като оплакванията от болки и оток в контузеното
коляно не отшумели, на 08.03.2021 год. и на 02.04.2021 год. специалист ортопед-
травматолог изписал на ищеца нови медикаменти за успокояване на болките и отока –
аркоксия и паратрамол.
Сочи се, че на 09.07.2021 год. ищецът бил прегледан отново от ортопед-травматолог,
тъй като провежданото до момента лечение не давало резултат и оплакванията от болка и
нестабилност в дясно коляно продължавали. При извършения преглед било установено, че е
налице палпаторна болка, оток и предно-медиална нестабилност в дясна колянна става.
Поставена му била диагноза: счупвания на други части на подбедрицата с придружаващото
заболяване увреждане на мениска в резултат на стара травма или разкъсване. Крайникът бил
имобилизиран и ищецът бил насочен за изследване с ЯМР. При проведеното такова на
27.07.2021 год. било установено, че е налице интрасубстанциално скъсване на задния рог на
медиалния мениск с параменискусна киста; теносиновит на поплитеалното сухожилие.
На 03.09.2021 год. Х.Х. отново бил прегледан от ортопед-травматолог поради
персистиращи оплаквания от болка и нестабилност в дясно коляно. Специалистът установил
клинични и ЯМР данни за лезия на медиален и латерален мениск на дясна колянна става, в
резултат на което му поставил диагнозата увреждане на мениска в резултат на стара травма
или разкъсване. Тъй като травмата не можела да бъде лекувана извънболнично, лекарят
насочил пострадалият за хоспитализация и оперативно лечение – артроскопия.
На 30.11.2021 год. и 01.12.2021 год. или почти три месеца след направената
артроскопия ищецът бил прегледан отново от ортопед-травматолог поради оплаквания от
болка и нестабилност в дясно коляно. При прегледа били установени персистиращ оток,
предно-медиална нестабилност и липсваща дорзифлексия в същото. При извършен преглед
били констатирани начални дегенеративни промени, артроза в медиален отдел и
фемуропателарна става, оточна дясна подбедрица с варикозни промени. Поставена му била
6
диагнозата счупвания на други части на подбедрицата с придружаващи
заболявалия/усложнения – първична гонартроза, двустранна. Посочено било, че предстои
планово оперативно лечение – екстракция на остеосинтезния материал.
Във връзка с горното ищецът прави и искане по чл.214, ал.1 от ГПК за изменение на
основанието на първия от предявените искове, като допълва исковата молба в частта й, в
която са посочени получените от ищеца телесни увреждания, като добавя и следните :
артроза и първична гонартроза, двустранно.
Твърди се, че под описаното в анамнезата на епикризата от МБАЛ „Л.“ ЕАД
„усукване на дясно коляно преди няколко седмици“ се има предвид именно усукване,
станало при процесното ПТП, тъй като оттогава до операцията на 08.09.2021 год.
пострадалият не е получавал други травми. Видно и от диагнозата в епикризата,
увреждането на мениска е от стара травма, като се твърди, че единствената получена такава
в този период е тази от процесното ПТП.
Сочи се, че неоснователно ответникът оспорва иска за присъждане на лихва, тъй като
при деликт лихви за забава се дължат от датата на непозволеното увреждане, а
задължението за изплащане на застрахователно обезщетение възниква с настъпването на
застрахователното събитие, покрито от ЗГО на автомобилистите. Приложимата правна
норма е чл.429, ал.3 от КЗ, в която е уредено задължение на застрахователя за лихви от
датата на уведомяване от застрахования или от датата на уведомяване или предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице. Тъй като за делинквента е установено
задължение да уведоми застрахователя в 7-дневен срок от датата на настъпване на
застрахователното събитие, а в конкретния случай застрахователят не оспорва, че това
задължение е изпълнено, то за застрахователя възниква задължение за плащане на лихви
към пострадалия от седмия ден, така, както е посочено в исковата молба – 03.03.2021 год.
Сочи се, че най-късния момент, от който възниква задължение за заплащане на лихви, е
29.09.2021 год., за която дата са представени доказателства, че от ищеца е постъпило
уведомление до застрахователя и което не се оспорва от ответника.
Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди
във връзка с доводите на страните, приема за установено следното :
След предявяване на исковете и постановяване на определението по чл.374 от ГПК
съдът е изискал и приложил към настоящото дело НАХД № 438/2022 год. на РС – Б., по
което било постановено решение № 193/27.10.2022 год., влязло в сила на 12.11.2022 год.
Видно от последното, на деликвента, сочен в и.м., причинил ПТП – Б.П.Х., е наложено
административно наказание по реда на чл.78а от НК за извършено престъпление по чл.343,
ал.1, б.„б“, предл.2-ро във вр. с чл.342, ал.1 от НК – за това, че на 24.02.2021 год. в гр. Б., в
района на кръстовището на ул. „Рила” и бул. ”Цар Освободител”, при управление на МПС –
лек автомобил марка „Ауди“, модел „А3“, с ДК № СО 4373 СМ, със скорост от около 37.2
км/ч, е нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в чл.6, т.1, чл.50, ал.1, чл.45,
7
ал.1 и 2 от ЗДвП, като не е спрял на пътен знак „Б2 Спри! Пропусни движещите се по пътя с
предимство!“ и е реализирал пътнотранспортно произшествие с движещия се по пътя с
предимство мотоциклет марка „Ямаха“, с ДК СО 2865 К, управляван от Х.М.Х., в резултат
на което по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на Х.М.Х., изразяваща се в
двуглезенно счупване на дясната подбедрица, което увреждане е причинило на пострадалия
трайно затруднение на движението на десния долен крайник за срок от около 4-5 месеца.
По делото по общо искане на страните е назначена автотехническа експертиза, от
заключението на която се установява следния механизъм на ПТП :
На 24.02.2021 год., около 15.30 часа – светлата част на денонощието, при сухо
асфалтово покритие, много добра видимост, в гр. Б. по ул. „Рила” в посока север – юг, в
дясната си лента за движение, със скорост около 37 км/ч се е движил лек автомобил марка
„Ауди“, модел „А3“, с ДК № СО 4373 СМ, управляван от Б.П.Х., който се е приближавал
към кръстовище, регулирано с пътни знаци, между ул. „Рила” и бул. „Цар Освободител”,
пресичащи се под прав ъгъл. Платното за движение по двете улици е било предназначено за
двупосочно движение, с обща широчина по ул. „Рила” 6.40 метра, а по бул. „Цар
Освободител” – 9.40 метра. И по двете улици към момента на ПТП не е имало хоризонтална
маркировка, очертаваща лентите за движение. По ул. „Рила от двете страни на
кръстовището, от дясната страна по посока навлизащите в кръстовището ППС, е имало
трайно монтирани пътни знаци „Б2” - „Спри! Пропусни движещите се до пътя с
предимство”.
В същото време и условия за движение по бул. „Цар Освободител” в посока от изток
на запад, също в дясната си лента за движение (от периферията на гр. Б. към центъра му) се
е движил мотопед „Ямаха” е ДК № СО 28 65 К, управляван от ищеца Х.М.Х. със скорост
около 39.6 км/ч.
Придвижвайки се по гореописания начин, водачът на лекия автомобил „Ауди” – Б.
Х., не се е съобразил с указанията на пътен знак „Б2” и е навлязъл в зоната на кръстовището.
Водачът на мотоциклета Х.Х. е забелязал това навлизане и е задействал спирачната система
на управлявания от него мотоциклет, но независимо от това е настъпил удар между
предното колело на мотопеда и дясната странична габаритна част на лекия автомобил. Към
момента на удара лекият автомобил „Ауди” се е движил със скорост около 37 километра в
час, а мотопедът – със скорост около 2.5 км/час. След удара лекият автомобил е продължил
движението си в посока напред и се е установил в мястото, в което е описан в протокола за
оглед на местопроизшествие, а мотопедът е отхвърлен в посока напред и вдясно по посока
на движението на лекия автомобил и също се е установил в мястото, в което е описан в
протокола за оглед на местопроизшествие.
Експертизата определя опасната зона за спиране на мотопеда при движение със
скорост около 39.6 км/ч на 22 метра и при условие, че към момента на настъпване на
опасността за движение челната му част се е намирала на 4.54 метра от мястото на удара, то
към този момент мотопедистът не е имал техническа възможност да предотврати ПТП нито
със спиране, нито с каквато и да е друга спасителна маневра, още повече, че към момента на
8
удара мотопедът е бил в активен спирачен режим.
В останалата част заключението не се обсъжда от съда с оглед забраната на чл.300 от
ГПК при наличието на влязъл в сила акт на наказателния съд – в частта му дали ПТП е било
предотвратимо за водача на автомобила.
Видно от представената с и.м. епикриза ИЗ № 3344/2021 год. от УМБАЛ „С.А.“ АД –
София, на постъпилия за лечение на 24.02.2021 год. пациент Х.М.Х., на 39 год., е поставена
следната окончателна диагноза : Фрактура бималеоларис крурис декстри S82.80 Счупвания
на други части на подбедрицата, закрито. Извършена е операция – открито наместване на
фрактура с вътрешна фиксация, тибиа и фибула, като пациентът е бил изписан на 02.03.2021
год.
Видно от представения амбулаторен лист № 1043/09.07.2021 год. за проведен преглед
на ищеца при ортопед-травматолог, в същия е поставена основна диагноза: Счупвания на
други части на подбедрицата Придружаващи заболявалия и усложнения: Увреждане на
мениска в резултат на стара травма или разкъсване. Терапия: С молба до НЗОК за отпускане
на ЯМР.
Магнитнорезонансна томография на дясната колянна става на ищеца е била
извършена на 27.07.2021 год., видно от представеното образно изследване с ЯМР №
33231/27.07.2021 год. на МДЛ „С.“ ЕООД, с описано заключение: Интрасубстанциално
скъсване на задния рог на медиалния мениск. Артикулиращите му повърхности са интактни.
Скъсване на задния рог на латералния мениск с параменискусна киста. Теносиновиит на
поплитеалното сухожилие.
Видно от представения амбулаторен лист № 55/03.09.2021 год. за проведен преглед
на ищеца при ортопед-травматолог, в същия е поставена основна диагноза: Увреждане на
мениска в резултат на стара травма или разкъсване. Анамнеза: Касае се за мъж след
счупване на десен глезен преди няколко месеца след ПТП, опериран по спешност,
извършена МОС. Съобщава за болка и нестабилност в същото коляно. Обективно състояние:
Клинични и ЯМР данни за лезия на медиален и латерален мениск на дясна колянна става.
Терапия: Въз основа на всичко горе изброено, лечебната цел не може да се постигне в
условията на извънболничната помощ, поради което пациентът се насочва за
хоспитализация. Насочва се за опереративно лечение-артроскопия
Видно от представената с и.м. епикриза ИЗ № 3080/2021 год. от МБАЛ „Л.“ ЕАД –
София, на постъпилия за лечение на 08.09.2021 год. пациент Х.М.Х. е поставена следната
окончателна диагноза : М23.22 – увреждане на мениска в резултат на стара травма или
разкъсване, Задна кръстна връзка или Заден рог на медиален мениск. Придружаващи
заболявалия: М10.9 - Подагра, неуточнена. От анамнезата: Настоящи оплаквания:
Анамнезата е снета по данни на пациента. Постъпва за първи път в отделението,
страданието му датира от няколко седмици, когато при усукване на дясно коляно почувствал
силни болки в същото. Лекуван консервативно без успех, След обстоен преглед от
специалист се приема за оперативно лечение. Проведено е оперативно артроскопско лечение
на увредата на медиалния мениск на дясна колянна става, като пациентът е бил изписан на
9
10.09.2021 год.
Видно от представения амбулаторен лист № 3004/30.11.2021 год. за проведен преглед
на ищеца при ортопед-травматолог, в същия е поставена основна диагноза: Счупвания на
други части на подбедрицата. Анамнеза: Касае се за мъж след счупване на десен глезен
преди няколко месеца след ПТП, опериран по спешност, извършена МОС. Съобщава за
болка и нестабилност в същото коляно, последваща артроскопия. Обективно състояние:
Локален статус: данни за фрактура на латерален малеол в период на консолидация.
Остеосинтезен материал. Пресистиращ оток и липса на дорзифлексия на същата. Виждат се
оперативни цикатрикси от артроскопия на същата колянна става, предномедиално
нестабилност. Рентген – начални дегенеративни промени, артроза в медиален отдел и
фемуропотеларна става. Дясна подбедрица оточна с варикозни промени.
Видно от представения амбулаторен лист № 3014/01.12.2021 год. за проведен преглед
на ищеца при ортопед-травматолог, в същия е поставена основна диагноза: Счупвания на
други части на подбедрицата. Придружаващи заболявалия: Първична гонартроза,
двустранна.
Видно от представените с и.м. болнични листове № № Е20211934862, Е20211501794,
Е20210406720, Е20210406605, Е20210406507, Е20210545238 и Е20211585498, след ПТП и в
резултат от получените травми ищецът е бил в отпуск по болест общо 213 дни.
Видно от представените с и.м. фактури и касови бонове, същите удостоверяват
заплатени от ищеца суми в общ размер на 2 022.65 лева за лекарства, потребителски такси,
медицински изделия и медицински консумативи, както следва :
1. заплатени 159.42 лева по фактура № **********/02.03.2021 год. на „С. 50“ ЕООД;
2. заплатени 1 520 лева по фактура № **********/25.02.2021 год. на УМБАЛ „С.А.“
АД – София;
3. заплатени 34.80 лева по фактура № **********/02.03.2021 год. на УМБАЛ „С.А.“
АД – София;
4. заплатени 300 лева по фактура № **********/09.09.2021 год. на МБАЛ „Л.“ ЕАД –
София;
5. заплатени 8.43 лева по приложени 3 бр. касови бонове.
От заключението по назначената съдебно-медицинска експертиза, неоспорено от
страните, се установява, че от приложената по делото медицинска документация вещото
лице констатира, че вследствие на ПТП на ищеца е причинено следното травматично
увреждане – двуглезенно счупване на дясна глезенна става. Проведено е оперативно лечение
на счупването, изразяващо се в открито наместване на фрактурата и фиксиране на
фрагментите с плака и винтове.
След изписването от болница ищецът е провеждал контролни прегледи при ортопед-
травматолог с оплаквания от болки и ограничени движения в дясна колянна става.
Направено е ЯМР изследване на дясна колянна става и установено скъсване на задния рог
на медиалния мениск и скъсване на задния рог на латералния мениск с параменискусна
киста. На 10.09.2021 год. ищецът постъпва в МБАЛ „Л.“ ЕАД, гр. София, където е
10
проведено оперативно артроскопско лечение на увредата на медиалния мениск на дясна
колянна става.
При проведения на 16.11.2022 год. личен преглед на ищеца вещото лице констатира
надлъжен оперативен белег по външната страна на дясна глезенна става с дължина 9 см, без
патологични промени и наличие на два белега по 2 см в областта на дясна колянна става,
типични за артроскопия. Запазен обем на движение в дясна колянна и глезенна става, без
функционален дефицит. Оплакванията, съобщени от ищеца по време на прегледа от болки и
оток в областта на счупването при физическо натоварване и смяна на времето, са във връзка
е причинените травми.
В.л. сочи, че увреждане на заден рог на медиален мениск се установява след
извършване на клиничен преглед на пациента и наличие на признаци за вътреставна увреда
на структури на коляното, като се прави ядреномагнитно изследване, с което се установява
вида и тежестта на увредата. Клиничните белези за такива увреди са болки в зоната на
увредата, засилващи се при ходене, ограничен обем движение в колянната става и в
зависимост от тежестта на увредата – чувство за нестабилност на коляното при ходене.
Оплакванията се проявяват веднага след травмата, но в о.с.з. на 20.12.2022 год. в отговор на
поставени от пълномощника на ответника въпроси в.л. допълва, че въпреки, че няма
отбелязване за увреда в областта на коляното в първичната медицинска документация, след
операцията пострадалият не е стъпвал 40 дни на оперирания крак, т.е. няма как да установи
болка в коляното, ако не го натоварва. Когато е започнал да го натоварва, се е установило,
че освен болките има и нестабилност, което е наложило провеждане на ЯМР и установяване
на тази увреда на вътрешния мениск.
Заключението на СМЕ е, че всички описани горе травматични увреждания са в
причинна връзка с процесното ПТП, както и че извършените разходи по представените
фактури и касови бонове към и.м. са били необходими за възстановяването и лечението на
пострадалия.
От показанията на водения от ищеца свидетел Андрей И. Андреев се установява, че
ищецът претърпял катастрофа в края на февруари 2021 год., бил блъснат от кола. На
следващия ден свидетелят го посетил в болницата в гр. София, чакал за операция, бил още в
шок от случилото се, бил пребледнял, не можел да става от леглото. След като го изписали
от болницата, свидетелят го откарал с кола до дома му, бил с патерици и не можел да се
придвижва сам. Впоследствие почти всеки ден го виждал и му помагал да се обслужва, тъй
като не можел сам; изпитвал силни болки и приемал обезболяващи. Свидетелят го карал с
кола до физиотерапевт, като виждал, че при процедурите изпитвал болки и после коляното
му се подувало. Първоначално му изписали противовъзпалителни, но не му помогнали,
поради което направил ЯМР изследване, при което се установило, че има скъсан менискус,
което наложило повторна операция. Дори и след нея пак не можел дълго време да стъпва
нормално на десния си крак, придвижвал се с една патерица. Двамата с ищеца били колеги –
работили на бензиностанция, като предимно вършили работата си прави на 12-часови смени
и след приключването им кракът му се подувал от натоварването. След инцидента ищецът
11
станал по-сприхав и по-изнервен, вече не се качвал на мотор, вероятно от уплахата при
ПТП.
С определението си по чл.374 от ГПК съдът е обявил по реда на чл.146, ал.1, т.4 от
ГПК за безспорно и ненуждаещо се от доказване твърдяното от ищеца застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за лекия
автомобил марка „Ауди“, модел „А3“, с ДК № СО 4373 СМ, със застрахователна полица №
ВG/22/120003039456, сключена със „З.К.Л.И.” АД, валидна от 30.10.2020 год. до 30.10.2021
год.
Между страните не е спорно, че Х.М.Х. е подал по пощата застрахователна
претенция по чл.380, ал.1 от КЗ до „З.К.Л.И.” АД, като въз основа на същата при ответника е
била заведена щета с № 0000-1000-03-21-7613/29.09.2021 год. Видно от представената с и.м.
обратна разписка за доставяне на пратката, претенцията е била получена от застрахователя
на 29.09.2021 год.
При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни
изводи :
Съгласно разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията на чл.380, а именно –
лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към
застрахователя писмена застрахователна претенция, като с предявяването на претенцията
следва да предостави пълни и точни данни за банковата сметка, по която да се извършат
плащанията от страна на застрахователя. Когато с претенцията са представени всички
доказателства по чл.106 от КЗ, застрахователят е длъжен да се произнесе в срок до 15
работни дни – чл.108, ал.1 от КЗ. При непредставяне на всички доказателства се прилага
срокът по чл.496, ал.1 от КЗ – срокът за окончателно произнасяне по претенция по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите не може да е по-
дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл.380, ал.1 от КЗ, като
застрахователят следва окончателно да се произнесе, като или определи и изплати размера
на обезщетението, или даде мотивиран отговор по предявените претенции, когато : а)
отказва плащане, или б) основанието на претенцията не е било напълно установено, или в)
размерът на вредите не е бил напълно установен.
Съгласно разпоредбата на чл.429, ал.2, т.2 от КЗ в застрахователното обезщетение,
платимо по договор за застраховка „Гражданска отговорност“, се включват лихви за забава,
когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на
чл.429, ал.3, а именно –
„Лихвите за забава на застрахования по ал.2, т.2, за които той отговаря пред
увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума
(лимита на отговорност). В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава,
12
дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования за
настъпването на застрахователното събитие по реда на чл.430, ал.1, т.2 или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от
датите е най-ранна.“.
Актуалната практика на ВКС /решение № 128/04.02.2020 год. по т.д. № 2466/2018
год., решение № 60112/01.12.2021 год. по т.д. № 1221/2020 год. и решение № 72/29.06.2022
год. по т.д. № 1191/2021 год./ изоставя възприетото в предходни решения на съда /решение
№ 93/27.11.2020 год. по т.д. № 2013/2019 год./ становище, че застрахователят дължи
законната лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение след изтичане на
срока по чл.496, ал.1 от КЗ, като се обединява около становището, че застрахователят следва
да покрие спрямо увреденото лице отговорността на делинквента за дължимата лихва за
забава от датата на уведомяването си от застрахования за настъпването на
застрахователното събитие или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователната претенция от увреденото лице, която от двете дати е най-ранна. След
изтичане на срока по чл. 496, ал. 1 КЗ и при липсата на произнасяне и плащане на
обезщетение от застрахователя същият дължи законната лихва върху обезщетението за
неимуществени вреди за собствената си забава.
В настоящия случай допустимостта на предявените искове бе установена с
представената с и.м. обратна разписка за получена от „З.К.Л.И.” АД на 29.09.2021 год.
застрахователна претенция по чл.380, ал.1 от КЗ на Х.М.Х., въз основа на която е била
заведена щета с № 0000-1000-03-21-7613/29.09.2021 год. и по която няма данни до изтичане
на срока по чл.496, ал.1 от КЗ застрахователят да се е произнесъл.
По основателността на предявените искове съдът намира следното :
С разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ е уредено правото на пряк иск в полза на
пострадалото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на
прекия причинител, като отговорността на застрахователя е обусловена от и е еднаква по
обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по
горния ред е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска
отговорност”, както и да са налице всички кумулативни предпоставки от фактическия
състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител –
застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
В настоящия случай с оглед приложението на чл.300 от ГПК за настоящия съд,
разглеждащ гражданските последици от деянието, е задължително постановеното от
наказателния съд с приложеното по делото влязло в сила на 12.11.2022 год. решение №
193/27.10.2022 год. по НАХД № 438/2022 год. на PC – Б. – относно това дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновност на дееца. От горното следва, че зачитайки
така постановеното по реда на чл.78а от НК решение на наказателния съд, приравнено на
влязла в сила присъда, настоящият съдебен състав следва да приеме за установени : първо,
извършеното виновно от Б.П.Х. деяние, съставляващо престъпление по чл.343, ал.1, б.„б“,
13
предл.2-ро във вр. с чл.342, ал.1 от НК; второ, настъпилото като пряк резултат от ПТП
телесно увреждане на ищеца, описано в и.м. – двуглезенно счупване на дясната подбедрица.
Съдът намира за доказано, че и останалите сочени от ищеца в и.м. и в молбата му по
чл.214, ал.1 от ГПК травматични увреждани, невключени в диспозитива на решенето по
НАХД № 438/2022 год. на PC – Б. – увреждане на задна кръстна връзка и заден рог на
медиален мениск, артроза и първична гонартроза, са в причинно-следствена връзка с ПТП.
Увреждането на мениска, както се сочи от в.л. по СМЕ, не е било констатирано при
първоначалния прием за операция на глезена на ищеца, извършена на 24.02.2021 год., а след
операцията в продължение на 40 дни пострадалият не е стъпвал на оперирания крак,
придвижвайки се с патерици, поради което не е могъл да констатира нито типичните за
травмата болки, нито нестабилност в коляното при ходене. Горните проявления на травмата
на коляното са се появили за пръв път едва след като е започнал да посещава физиотерапевт,
за което свидетелства св. А. Наложило се ищецът да посети ортопед-травматолог, като
видно от представения амбулаторен лист № 1043/09.07.2021 год., при този преглед за пръв
път му е поставена диагноза увреждане на мениска в резултат на стара травма или
разкъсване и ищецът е бил насочен за ЯМР изследване. Магнитнорезонансна томография на
дясната колянна става на ищеца е била извършена на 27.07.2021 год. и при същата горната
диагноза е била потвърдена – т.е. оплакванията на ищеца във връзка с травмата на коляното
са датирали още отпреди 09.07.2021 год., а не, както е посочено в епикриза ИЗ № 3080/2021
год. от МБАЛ „Л“ ЕАД – София – няколко седмици преди 08.09.2021 год. по данни на
пациента.
По отношение на сочените в молбата на ищеца по чл.214, ал.1 от ГПК артроза и
първична гонартроза като следствие на получените при ПТП травматични увреждания
следва да се посочи, че същите са се проявили по-късно, но са констатирани в приложената
първична медицинска документация – амбулаторни листове № 3004/30.11.2021 год. и №
3014/01.12.2021 год. за проведени прегледи на ищеца при ортопед-травматолог и извършени
рентгенови изследвания, установили начални дегенеративни промени, артроза в медиален
отдел и фемуропотеларна става и че дясната подбедрица е оточна с варикозни промени.
По делото бе установен и последният елемент от фактическия състав за ангажиране
на отговорността на застрахователя по предявения първи пряк иск по чл.432, ал.1 от КЗ –
обстоятелството, че автомобила марка „Ауди“, модел „А3“, с ДК № СО 4373 СМ,
управляван при ПТП от деликвента Б.П.Х., е била сключена със „З.К.Л.И.” АД застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите със застрахователна полица №
ВG/22/120003039456, валидна от 30.10.2020 год. до 30.10.2021 год., т.е. към датата на ПТП,
24.02.2021 год.
Доказан по основание, предявеният първи обективно съединен иск по чл.432, ал.1 от
КЗ – за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди, е доказан отчасти
по размер.
Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост, което понятие не е абстрактно, а е свързано с
14
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се
отчетат от съда при определяне на размера на обезщетението – възрастта на увредения,
общественото му положение, настъпилите в страната в обществено-икономически план
промени в сравнение с момента на настъпване на вредата /решение № 1599/22.06.2005 год.
по гр.д. № 876/2004 год. на ВКС, IV г.о./ и икономическата конюнктура на даден етап от
развитието на обществото /решение № 749/05.12.2008 год. по т.д. № 387/2008г. на ВКС, II
т.о. и решение № 124/11.11.2010 год. по т.д. № 708/2009 год. на ВКС, II т.о./, стояща в
основата на нарастващите във времето нива на минимално застрахователно покритие за
случаите на причинени на трети лица от застрахования неимуществени вреди /решение №
83/06.07.2009 год. по т.д. № 795/2008 год. на ВКС, II т.о./. При определяне на обезщетението
се съобразяват характера и тежестта на вредите, тяхното проявление във времето и
цялостното неблагоприятното отражение на увреждащото деяние в патримониума на
увредените лица.
В настоящия случай неимуществените вреди са във формата на физически болки и
страдания и изживян стрес, понесени от ищеца като пряка и непосредствена последица от
получените при ПТП травматични увреждания. Към момента на причиняване на травмите
ищецът е бил на 39 години, мъж в работоспособна възраст, като вследствие на същите е бил
продължително време обездвижен, придвижвал се е с помощни средства и се е наложило да
ползва отпуск по болест общо 213 дни. Двустранното счупване на подбедрицата –
фрактурите на десен фибуларен малеол и заден тибиален малеол, е от сравнително тежките
счупвания на глезена, както пояснява в.л. по назначената СМЕ в о.с.з., същото е наложило
незабавна оперативна интервенция с открито наместване на фрактурата и фиксиране на
фрагментите с плака и винтове, чието премахване впоследствие предстои с нова операция.
Установено бе, че във връзка с горната травма, независимо от приложеното оперативно
лечение, са настъпили усложнения – при извършените на 30.11. и 01.12.2021 год. прегледи
на ищеца от ортопед-травматолог са били констатирани начални дегенеративни промени,
артроза в медиален отдел и фемуропотеларна става, като дясната подбедрица и била оточна
с варикозни промени; поставена му е била и диагноза първична гонартроза, двустранна.
Установено бе, че наред с горното, макар и установено по-късно, на ищеца при ПТП е било
причинено и друго нараняване – увреждане на задна кръстна връзка и заден рог на медиален
мениск, което е довело освен до физически болки и до нестабилност на коляното при
стъпване и е наложило артроскопска интервенция.
Видно и от показанията на свидетеля Андреев, в резултат на горната комплексна
травма ищецът продължително време е изпитвал силни болки, налагало се е да приема
обезболяващи, да посещава физиотерапевт, да се придвижва с помощни средства и да
разчита на близките си за помощ в обслужването си; при продължително стоене прав кракът
му се подувал. Горното му се е отразило и психически, като е станал по-раздразнителен и
сприхав.
От изложеното е видно, че горните неблагоприятни проявления на причинените на
ищеца увреждания налагат определяне на обичайния определян в практиката на съдилищата
15
размер на обезщетението за сходни претърпени неимуществени вреди, което следва да
допринесе за репатриране на неблагоприятните последици от увреждащото събитие в
патримониума на ищеца, а именно – обезщетение в размер на 40 000 лева. Искът следва да
се отхвърли като неоснователен за разликата до пълния му предявен след допуснатото
увеличение размер от 70 000 лева.
Съдът не намира основания по чл.51, ал.2 от ЗЗД за намаляване на така присъденото
обезщетение на ищеца поради негови действия, довели до съпричиняване на вредоносния
резултат. По делото ответникът не установи с оглед възложената му доказателствена тежест
твърдените с отговора обстоятелства, че ищецът като водач на мотопед е управлявал
превозното средство с превишена за участъка скорост /установи се, че се е движил с около
39.6 км/ч/, че не се е съобразил с характера и интензивността на движението и с конкретните
условия на видимост /по делото не се установи какви са били тези условия/. Установи се, че
ищецът е намалил скоростта си в опит да спре преди възникналата опасност за движението,
но към този момент ПТП е било непредотвратимо за него.
Следва да се посочи, че ответникът следва да установи не само твърдените действия
на пострадалия, но и причинната връзка между тях и настъпилия вредоносен резултат, което
не бе сторено. В горния смисъл е и трайната практика на ВКС, изразена както в ППВС №
17/1963 год., така и в решения № 99/08.10.2013 год. на ВКС по т.д. № 44/2012 год., II т.о., №
206/12.03.2010 год. по т.д. № 35/2009 год., II т.о., № 59/10.06.2011 год. по т.д. № 286/2011
год., I т.о. и № 98/24.06.2013 год. по т.д. № 596/2012 год.–
„Изводът за наличие на съпричиняване на вредата не може да почива на
предположения, а намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт по правилото
на чл.51, ал.2 ЗЗД изисква доказани по безспорен начин конкретни действия или
бездействие на увреденото лице, с които то обективно да е способствало за появата на
вредоносния резултат, като е създало условия за настъпването му или го е улеснило.“.
Върху първоначално заявения размер от 26 000 лева на претенцията за обезщетение
за претърпени неимуществени вреди съдът на осн. чл.429, ал.3 от КЗ следва да присъди и
законната лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение, считано от
29.09.2021 год. – датата, на която застрахователна претенция по чл.380, ал.1 от КЗ на Х.М.Х.
е била получена от „З.К.Л.И.” АД. По делото не бе установено застрахователят да е бил
уведомен в по-ранен момент от деликвента за настъпилото застрахователно събитие, поради
което искът по чл.429, ал.3 от КЗ следва да се отхвърли в частта му за претендирания с и.м.
период за заплащане на законна лихва върху обезщетението от 26 000 лева от 03.03.2021 год.
до 29.09.2021 год.
Върху разликата от 14 000 лева до пълния размер на така присъденото обезщетение
от 40 000 лева – увеличеният размер на иска, допуснат в о.с.з. на 14.03.2023 год., следва да
се присъди законна лихва, считано от деня на увеличението, като искът по чл.429, ал.3 от КЗ
следва да се отхвърли в частта му за претендирания период за заплащане на законна лихва
върху обезщетението от 14 000 лева от 03.03.2021 год. до 14.03.2023 год.
Предявеният втори обективно съединен иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ –
16
за заплащане на обезщетение в размер на 2 022.65 лева за причинени на ищеца имуществени
вреди – заплатени разходи за лекарства, потребителски такси, медицински изделия и
медицински консумативи във връзка с лечението на причинените му телесни увреждания
при горното ПТП, е доказан изцяло по основание и размер – установи се, че горните разходи
са били направени от ищеца, а заключението на СМЕ констатира, че същите са били
необходими за диагностиката и лечението на травмите. Върху отделните суми, включени по
пера в претенцията, обаче се дължи законна лихва не от 03.03.2021 год., а от датата на
претенцията по чл.380, ал.1 от КЗ, 29.09.2021 год. – съобразно изложеното по-горе, поради
което искът за заплащане на законна лихва следва да се отхвърли в частта му за
претендирания с и.м. период за заплащане на законна лихва върху обезщетението от
2 022.65 лева от 03.03.2021 год. до 29.09.2021 год.
По отношение на държавните такси и разноски :
Тъй като осн. чл.83, ал.1, т.4 от ГПК ищецът е освободен от заплащане на такси и
разноски по настоящото производство, то с оглед изхода на делото и на осн. чл.78, ал.6 от
ГПК ответникът следва да се осъди да заплати по сметка на съда дължимата държавна такса
върху уважения размер на иска – ДТ в размер на 1 600 лева, както и изплатените разноски
от бюджета на съда в размер на 200 – възнаграждения на в.л. по СМЕ и АТЕ.
В хода на производството по делото ищецът не е направил разноски и такива не
следва да му се присъждат.
Тъй като, видно от представения по делото договор за правна помощ от 27.09.2021
год., сключен между ищеца и адвокат Б. К. от САК, същият е за оказване на осн. чл.38, ал.1,
т.2 от ЗА на безплатна адвокатска помощ за процесуално представителство по делото, то на
осн. чл.38, ал.2 от ЗА съдът следва да определи размер на адвокатското възнаграждение
съобр. правилата на чл.36, ал.2 от ЗА и и чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/09.07.2004 год. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения /ДВ, бр.88 от 04.11.2022 год., в сила
от 08.11.2022 год./ – в размер на 3 850 лева, като осъди ответника да заплати тази сума на
пълномощника. Размерът на възнаграждението за процесуално представителство бе
определено в минималния размер по чл.7, ал.2, т.4 от Наредбата при интерес от 40 000 лева
с оглед ниската фактическа и правна сложност на делото, броят на проведените заседания
/три/ и извършените процесуални действия /разпити на двама свидетели и изслушани
заключения по две експертизи/.
Доколкото пълномощникът не е посочил по делото нито пълните си три имена, нито
личен адвокатски номер, респ. ЕГН, горната непълна индивидуализация не е пречка за
присъждане на възнаграждение по реда на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, а е относимо единствено
към издавания изпълнителен титул, който следва да съдържа същите реквизити.
В хода на производството по делото ответникът е направил разноски в размер на 810
лева – внесен депозит за възнаграждение на в.л. по СМЕ и АТЕ и заплатена ДТ за издаване
на две съдебни удостоверения. Тъй като ответникът е бил представляван по делото от
17
юрисконсулт, дължимото му на осн. чл.78, ал.8 от ГПК възнаграждение съобр. чл.37 от ЗПП,
който препраща към разпоредбата на чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната
помощ /от 100 до 360 лева/, се определя от съда в размер на минималния размер от 100 лева
– с оглед изложените горе съображения за ниската фактическа и правна сложност на делото.
С оглед на горното и на осн. чл.78, ал.3 и 8 от ГПК ищецът следва да се осъди да заплати на
ответника сумата от 379.05 лева, съставляваща направени по делото разноски и
възнаграждение за представителство от юрисконсулт съразмерно с отхвърлената част от
исковете.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на осн. чл.432, ал.1 и чл.429, ал.3 от КЗ "З.К.Л.И" АД, ЕИК да заплати на
Х.М.Х. от с. В., Софийска област, ул. „Васил Левски“ № 7, с ЕГН **********, сумата от
40 000 лева /четиридесет хиляди лв./, съставляваща обезщетение за причинени му
неимуществени вреди – физически болки и страдания и изживян стрес вследствие нанесени
му телесни увреждания – полифрагментна фрактура на десен фибуларен малеол и заден
тибиален малеол, увреждане на задна кръстна връзка и заден рог на медиален мениск,
артроза и първична гонартроза, причинени в резултат на ПТП, настъпило на 24.02.2021 год.
около 15.30 часа в гр. Б., на кръстовището на бул. „Цар Освободител“ и ул. „Рила“, по вина
на Б.П.Х. с ЕГН ********** – водач на лек автомобил марка „Ауди“, модел „А3“, с ДК №
СО 4373 СМ, със застрахователна полица № ВG/22/120003039456 за застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена с ответника, валидна от
30.10.2020 год. до 30.10.2021 год., ведно със законната лихва върху сумата, както следва :
върху сумата от 26 000 лева – считано от 29.09.2021 год. до окончателното й заплащане и
върху сумата от 14 000 лева – считано от 14.03.2023 год. до окончателното й заплащане,
като ОТХВЪРЛЯ предявения иск по чл.432, ал.1 от КЗ за разликата до пълния му предявен
размер от 70 000 лева /седемдесет хиляди лв./ и предявения иск по чл.429, ал.3 от КЗ в
частта му заплащане на законна лихва върху сумата от 26 000 лева за претендирания период
от 03.03.2021 год. до 29.09.2021 год. и върху сумата от 14 000 лева за претендирания период
от 03.03.2021 год. до 14.03.2023 год.
ОСЪЖДА на осн. чл.432, ал.1 и чл.429, ал.3 от КЗ "З.К.Л.И" АД, ЕИК да заплати на
Х.М.Х. от с. В., Софийска област, ул. „Васил Левски“ № 7, с ЕГН **********, сумата от 2
022.65 лева /две хиляди и двадесет и два лв. и шестдесет и пет ст./, съставляваща
обезщетение за причинени му неимуществени вреди –заплатени разходи за лекарства,
потребителски такси, медицински изделия и медицински консумативи във връзка с
лечението на причинените му телесни увреждания при горното ПТП, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 29.09.2021 год. до окончателното й заплащане, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск по чл.429, ал.3 от КЗ в частта му заплащане на законна лихва
върху сумата за претендирания период от 03.03.2021 год. до 29.09.2021 год.
18
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.6 от ГПК "З.К.Л.И" АД, ЕИК да заплати по сметка на
Софийски окръжен съд сумата от 1 800 лева /хиляда и осемстотин лв./, съставляваща
дължима за производството по делото държавна такса и изплатени разноски от бюджета на
съда.
ОСЪЖДА на осн. чл.38, ал.2 от ЗА "З.К.Л.И" АД, ЕИК да заплати на адвокат Б. К. от
САК, със служебен адрес гр. София, ул. „Лом“ № 1, ап.9, сумата от 3 850 лева /три хиляди
осемстотин и петдесет лв./, съставляваща определено от съда по реда на чл.38, ал.2 от ЗА
адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство по
делото.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.3 и 8 от ГПК Х.М.Х. от с. В., Софийска област, ул.
„Васил Левски“ № 7, с ЕГН **********, да заплати на "З.К.Л.И" АД, ЕИК сумата от 379.05
лева /триста седемдесет и девет лв. и пет ст./, съставляваща направени по делото разноски и
възнаграждение за представителство от юрисконсулт съразмерно с отхвърлената част от
исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
19