РЕШЕНИЕ
№ 960
гр. Бургас, 17.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на седемнадесети
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МОНИКА Г. ЯХАНАДЖИЯН
като разгледа докладваното от МОНИКА Г. ЯХАНАДЖИЯН Гражданско
дело № 20212100102234 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.247 от ГПК и е образувано по почин на съда, който
констатира, че на 11.10.2022 г. е подписал в ЕИСС Решение №928 със съдържание от друго
дело.
Действителното съдържание на мотивите на произнесеното и изготвено на 11.10.2022 г.
решение по настоящето дело е следното:
Производството е образувано по искова молба на Н. И. Х., ЕГН **********, малолетното
дете К. Н. Х., ЕГН **********, действаща чрез своята майка и законен представител Н. И.
Х. и непълнолетната В. Н. Х., ЕГН **********, действаща със съгласието на своята майка и
законен представител Н. И. Х., с ЕГН: **********, всички с адрес: ****, подадена чрез
адв.Ралица Мутафова от АК-София, срещу ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „БУЛ
ИНС“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.София, бул.„Джеймс Баучер“
№87, представлявано от Стоян Станимиров Проданов и Крум Димитров Крумов, за
осъждане на ответника да заплати на Н. И. Х., сумата от 150 000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и
психически стрес, причинени по повод смъртта на нейния фактически съпруг К.В.Т., в
резултат от настъпило на 07.10.2020 г. ПТП, ведно със законната лихва върху главницата от
датата на уведомяването на застрахователя на 13.08.2021г. до окончателното изплащане на
обезщетението; да заплати на К. Н. Х., сумата от 150 000 лева, представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и психически стрес,
причинени по повод смъртта на нейния фактически баща К.В.Т., в резултат от настъпило на
07.10.2020 г. ПТП, ведно със законната лихва върху главницата от датата на уведомяването
на застрахователя на 13.08.2021г. до окончателното изплащане на обезщетението; да
1
заплати на В. Н. Х. сумата от 150 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и психически стрес, причинени по
повод смъртта на нейния фактически баща К.В.Т., в резултат от настъпило на 07.10.2020 г.
ПТП, ведно със законната лихва върху главницата от датата на уведомяването на
застрахователя на 13.08.2021г. до окончателното изплащане на обезщетението.
В исковата молба се излагат подробни съображения за това, че на 07.10.2020 г., на
третокласен път III 9901, км.300, водачът на лек автомобил марка „БМВ“, модел „X Рейхе“,
с per.№А8533НМ С.П. П., при движение с несъобразена с характера на пътя скорост, при
десен завой губи контрол над управляваното от него МПС вследствие на което допуска
самостоятелно ПТП, при което управляваният от него л.а. се преобръща от лявата страна на
пътното платно. Твърди се и това, че вследствие на ПТП починал пътникът в лекия
автомобил - К.В.Т., както и че за произшествието има съставен Констативен протокол за
ПТП с пострадали лица №302р-8316/08.10.2020 г. и е образувано ДП№302 ЗМ - 249/ 2020 г.
по описа на РУ – Царево.
Твърди се, че починалият е живеел на съпружески начала с Н. И. Х., отгледал е като свои
собствени дъщери К. Н. Х. и В. Н. Х., заедно те са били едно сплотено и задружно
семейство, силно привързани един към друг. Децата приемали пострадалия за свой баща,
тъй като винаги се е грижил за тях и им помагал, а от друга страна, пострадалият също
приемал В. и К. за свои родни дъщери, като дори последната била кръстена на негово име.
Излага се и това, че в резултат на произшествието ищците претърпели значителни
неимуществени вреди, изключително тежко понесли загубата на К.Т., починал така нелепо и
неочаквано. Той винаги е бил подкрепа и опора за тях, поради което и загубата му се
отразила много тежко върху психиката на ищцата Н. Х.. След смъртта му същата изпитвала
силно безспокойство и страх, че няма да може да се справи сама с отглеждането на двете си
дъщери К. и В.. Твърди се, че същата е дълбоко опечалена и почернена.
Децата от своя страна станали тъжни, мрачни и затворени. Оплаквали се от постоянното
напрежение, станали апатични към всичко случващо се около тях и отказвали да играят с
други деца. Излагат се подробни доводи за причинените им болки и страдания, негативни
психически изживявания и тежък емоционален стрес.
В исковата молба се сочи още, че към датата на ПТП, за лек автомобил марка „БМВ“,
модел „X Рейхе“, с per.№А8533НМ е имало сключена с ответното дружество валидна
застраховка “Гражданска отговорност”, както и че на 13.08.2021 г. ищците поканили
ответника да им заплати застрахователно обезщетение, но и към момента нямат сключено
споразумение, поради което и което претендират изплащане на обезщетение от
застрахователя в посочените по-горе размери, ведно с лихва за забава.
В подкрепа на иска са ангажирани доказателства. Претендират се разноски.
В предоставения срок по чл.131 от ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който
претенцията се оспорва изцяло по основание и размер. Не се оспорва съществуването на
застрахователно правоотношение по силата на сключената застраховка Гражданска
2
отговорност на автомобилистите за управлявания от С.П. П. лек автомобил, марка „БМВ“,
модел „X Рейхе“, с per.№А8533НМ, както и осъщественото ПТП на посочената дата –
07.10.2020 г.
С отговора на исковата молба се оспорва механизма на настъпване на вредите и
виновността на водача, респ. деликтната му отговорност. Оспорва се сочената в исковата
молба връзка между пострадалия К.Т. и ищците, като се подчертава липсата на каквито и да
било писмени доказателства за фактическо съжителство и близост между лицата. Затова се
счита, че не е налице необходимата трайна и дълбока емоционална връзка, която да
обосновава правото на обезщетение.
На следващо място се посочва, че претенцията е значително завишена по размер и не
отговаря на критериите по чл.52 от ЗЗД. Направено е възражение за съпричиняване, като се
сочи, че пострадалият е пътувал без поставен предпазен колан, с което нарушил правилата
за движение по пътищата, визирани в чл.137а от ЗДвП, поради което и допринесъл за
настъпване на вредоносния резултат.
На подробно изложени в отговора аргументи се иска отхвърляне на исковите претенции.
Претендират се разноски.
Правната квалификация на предявените искове е по чл.432, ал.1 от КЗ, вр.чл.45 и чл.86 от
ЗЗД.
Исковете са предявени съобразно правилата за родова и местна подсъдност и е налице
активна и пасивна легитимация за предявяването им.
Бургаският окръжен съд, след съвкупна преценка на доказателства по делото, изразените
от страните становища и съобразно закона, намира за установено от фактическа страна
следното:
С определение №880 от 11.04.2022 г., в което е обективиран проект на доклад по
настоящето дело, частично изменен и приет за окончателен в проведеното на 10.05.2022 г.
открито съдебно заседание, между страните е обявено за безспорно настъпването на ПТП на
07.10.2020 г., причинено от С.П. П. при управление на лек автомобил, марка „БМВ“, модел
„Х Рейхе“ с рег.№А8533НМ, застрахован при ответника по застраховка „Гражданска
отговорност“, вследстиве на което починал К.В.Т.. В този смисъл е и събрания по делото
писмен доказателствен материал - КП за ПТП с пострадали лица №302р-8316/08.10.2020 г.,
Присъда №34/18.07.2022 г., постановена по НОХД №392/2022 г. по описа на БОС в сила от
03.08.2022 г., с която С.П. П. е признат за виновен и наказан, за това че на 07.10.2020 г., при
управление на МПС, негова собственост, нарушил правилата за движение по пътищата,
установени в чл.21, ал.2, вр.ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на К.В.Т.,
като след деянието направил всичко, зависещо от него за оказване помощ на пострадалия,
препис-извлечение от акт за смърт, издаден от Община Царево въз основа на акт за смърт
№0039/09.10.2020 г. и Проверка за сключена застраховка „ГО“, извършена от ГФ, видно от
която застраховката е със срок на действие, обхващащ датата на настъпване на ПТП.
По делото е приета като доказателство молба, рег.№04-517в30/13.08.2021 г., от
3
съдържанието на която става ясно, че ищците са поискали от застрахователя да им изплати
застрахователно обезщетение в размер на по 200 000 лева за всеки от ищците за настъпилото
на 07.10.2020 г. застрахователно събитие, а ответникът не оспорва, че и до настоящия
момент не им е заплатил такова.
По делото е извършена съдебно-медицинска експертиза, вещото лице по която дава
заключение, че в резултат на ПТП пострадалият Т. получил политравматизъм – тежка
гръдно-коремна травма, разкъсване на сърдечната торбичка, контузии на двабата бели дроба
с множество контузионни огнища, разкъсване на десния бял дроб, кръв в гръдна и коремна
кухини, разкъсване на черен дроб, фрактура на гръдната кост, фрактури на ребра вдясно по
две фрактурни ивици, множество охлузвания и кръвонасядания по главата, лицето, тялото и
крайниците, които са в пряка причинна връзка с настъпилото ПТП и последвалата смърт на
Т.. Видно от заключението, разкъсването на сърдечната торбичка, контузията на белите
дробове с разкъсването на десния бял дроб и разкъсването на черния дроб с наличната кръв
в коремната кухина се квалифицират поотделно като постоянно общо разстройство на
здравето, опасно за живота. Посочено е и това, че разкъсването на сърдечната торбичка е
несъвместимо с живота на пострадалия.
Според заключението, няма категорични медицински данни пострадалият да е бил с
предпазен колан по време на ПТП, а от обясненията на вещото лице – д-р М., дадени в с.з.
на 14.06.2022 г. става ясно, че установените травми на пострадалия не могат да бъдат
причинени от лентите на предпазния колан, но всяка една от тях, с изключение травмата на
белия дроб, би могла да се получи и при поставен обезопасителен колан, което вещото лице
обяснява с въртенето на автомобила и инерционните сили.
По делото е извършена съдебна-автотехническа експертиза, вещото лице по която дава
заключение, че ПТП е настъпило самостоятелно, при движение със скорост от около 111
км./ч., на прав участък, преди десен завой, за успешното преминаване на който, без
странично плъзгане (занасяне), критичната скорост е 75 км./ч. Пострадалият К.В.Т. е
пътувал на предна дясна седалка, фабрично оборудвана с обезопасителен колан, но без
поставен такъв, който извод обосновава с въздействието на инерционните сили, възникващи
при удар, върху тялото на пътник с поставен или без поставен колан и посочва, че при
поставен обезопасителен колан същите се пренасят и поемат от лентите на колана, като по
този начин се предотвратява преместването на тялото и съответно възможното му
стълкновение с частите на интериора, когато автомобилът рязко промени скоростта или
посоката на движение, както и когато извърши сложни пространствени движения. В този
смисъл са и обясненията на вещото лице, дадени в с.з. на 14.06.2022 г.
Вещото лице дава и следното заключението за механизма на ПТП, а именно от действието
на центробежните сили лекият автомобил се насочил наляво към насрещната лента, при
което водачът задействал спирачната уредба. Автомобилът намалил скоростта, но започнал
да приплъзва наляво и се отклонил от кривата на завоя. Водачът завъртял волана крайно на
дясно, но неуспешно, след което освободил спирачката. Автомобилът продължил да се
плъзга наляво, при което водачът загубил контрол върху управлението му. Движейки се по
4
допирателната към кривата на завоя автомобилът се насочил към мантинелата вляво на пътя.
При движение със скорост от 101,5 км.ч. настъпил първият удар, при който автомобилът се
плъзнал по мантинелата и излетял, движейки се по параболична крива към дерето. С
предната си част се насочил към земята и при движение със скорост от около 63 км./ч. се
ударил в нея. Задната част на автомобила се повдигнала и в изправено положение
автомобилът се ударил в дърво, след което се превърял по надлъжната ос, описвайки
сложни пространствени движения, като от съприкосновение със затревения и залесен с
тънкостеблени дървета терен, се завъртял в посока, обратно на часовниковата стрелка и
спрял, опрян в дърво. От удара в земята тялото на пътника прелетяло към челното стъкло.
Видно от заключението, пътник находящ се в една отправна система, каквато е
автомобила, придобива скоростта и посоката на движение на автомобила. Когато
автомобилът промени рязко скоростта или посоката на движение в резултат на масивен
удар, тялото продължава да се движи праволинейно равномерно с първоначалната скорост
на движение на автомобила под действието на инерционната сила приложена в тялото му.
Обезопасителният колан, конструкцията му и начинът на действие е средство за пасивна
защита, предназначено за удържане на водача на автомобила и пасажерите на място в
случай на рязко намаляване на скоростта или преустановяване на движнеието при масивен
удар.
В конкретния случай, ударът в земята е настъпил при скорост на движение на лекия
автомобил от 63 км./ч., като върху тялото на пътника са били приложени инерционни сили,
насочени в посока на движение на автомобила, които предизвикват ускорение на телата в
една затворена система, когато същата рязко намали скоростта. Ускорението с последващ
удар предизвиква появата на сили, достигащи разрушителни размери. Този е именно,
моментът, в който тялото на К. Вълчев се е придвижило напред до челното стъкло. След
удара в земята, автомобилът се е превъртял по надлъжната ос, кинетичната енергия на
автомобила се е трансформирала в работа по извършване на сложни пространствени
движения и преместване до мястото на установяване в покой. Вторичните удари на пътника
след удара в земята са по различни части в интериора на автомобила като арматурно табло,
тавана и вратите. Ударите в тъпи предмети от инерционни сили достигат екстремни
стойности, способни да причинят тежки телесни увреждания. Няма данни за критичната
стойност, при която настъпват подобни увреждания.
Съдът кредитира като обективни и компетентни заключенията на вещите лице д-р М. и
инж.Т., че установените травматични увреждания на К.В.Т. са с доказан произход, имат
пряка причинна връзка с настъпилото ПТП, както и че към момента на ПТП пострадалият е
пътувал без поставен обезопасителен колан. Като компетентно дадено съдът възприема и
заключението на вещото лице д-р М., че дори и с поставен колан пострадалият е щял да
получи установените травми, с изключение на травмата на бял дроб. Следователно, дори и
при поставен обезопасителен колан травматичното увреждане – разкъсване на сърдечната
торбичка, отново би било налице.
По делото в качеството им на свидетели са разпитани Ж.Г.Т. (майка на починалия) и
5
Г.И.Х. (брат на ищцата Н. Х.), а от показанията им става ясно, че ищцата Н. Х. и
пострадалият К.Т. са живеели на съпружески начала от 2004 г., а децата – ищците В. и К. са
родени по време на фактическото им съжителство, като по-малката от тях К. е кръстена на
името на своя билогочен баща. Това фактическо положение е продължило до 07.10.2020 г.,
когато пострадалият Т. внезапно починал.
И двамата свидетели описват в дълбочина и детайлност непосредствените си впечатления
от живота на семейството като твърдят, че връзката между ищцата и пострадалия от една
страна и между децата и пострадалия от друга е била много силна, заедно са живеели в
любов, хармония и разбирателство, присъщи за семейството. И двамата свидетели твърдят,
че смъртта на К. е причинила силна болка и страдание на всяка от ищците, които
продължават да изпитват и понастоящем. Описват ищцата Н. Х. като затворена след
смъртта на К., самотна и финансово затруднена, което налага да работи на две места.
Същата промяна наблюдават и при децата – В. и К., които продължават да споменават баща
си и да плачат за него като гледат снимките му.
Съдът след като прецени показанията на свидетелите по реда на чл.172 от ГПК ги
кредитира като достоверни и непротиворечащи на събрания по делото доказателствен
материал, обективиран в показанията на свидетеля А. Д. А. и заключението на изготвената
по делото съдебно-психологическа експертиза, от което става ясно, че внезапната смърт на
К.В.Т. е продуцирала емоционално страдание у ищците, което към настоящия момент все
още е с изявена симптоматика на психичен травматизъм, макар с различна външна изява –
ахедония, дистимия, инсомния. Внезапната смърт на К.В.Т. се явява отключващ фактор за
изявилата се тревожно-депресивна симптоматика и детерминира настъпилите изменения в
личността и психичното функциониране на изследваните лица в дългосрочен план,
включително към датата на изследването.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ, увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл.380.
Цитираната правна норма урежда и гарантари правната възможност на увреденото лице да
предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените вреди срещу застрахователя, с когото
деликвентът или отговорно за неговото противоправно деяние лице е сключил договор за
застраховка „ГО“, обезпечаваща неговата деликтна отговорност. Фактическият състав, от
който възниква имуществената отгворност на застрахователя за заплащане на
застрахователно обезщетение обхаща следните юридически факти, а именно застрахованият
виновно да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени или неимуществени вреди,
които от своя страна са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното поведение
на застрахования и наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за
застраховка „ГО“ между деликвента и ответника-застраховател.
В настоящия казус и двете предпоставки са налице.
6
Претенциите по исковете за главница са за присъждане на обезщетение за настъпили
неимуществени вреди вследствие на деликт, съставляващ престъпление от общ характер,
установено от наказателния съд с влязла в сила на 03.08.2022 г. Присъда № 34/18.07.2022 г.,
постановена по НОХД №392/2022 г. по описа на БОС.
В хипотезата на чл.300 от ГПК, съдът е обвързан да приеме в доказателствените си
изводи, че в резултат на настъпилото на 07.10.2020 г. ПТП, причинено от водача на лек
автомобил, марка „БВМ“, модел ”Х Рейхе“ с рег.№А 8533 НМ – С.П. П., е била причинена
смъртта на К.В.Т.. Преценката на доказателства относно елементите от фактическия състав
на престъплението, за което е наложено наказание на виновния водач е изключена и същите
следва да се приемат за установени по висящия спор относно гражданските последици от
деянието – извършването на деянието, неговата противоправност и виновността на водача
на увреждащия автомобил.
По делото е прието за безспорно и наличието на валидно към датата на ПТП
застрахотелно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност" при ответника -
Застрахователно дружество „Бул Инс” АД, сключена за лек автомобил, марка „БМВ“ с рег.
№А8533НМ.
Що се отнася до релевираните от ответното дружество възражения за липса на надлежна
материална легитимация на ищците да получат застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на К.Т. Вълчев, то същите не се споделят от съда за
основателни. Възраженията са в противоречие със събраните в хода на съдебното дирене
свидетелски показания, установяващи с категоричност твърдяната фактическа, емоционална
и икономическа връзка между ищците и починалия, която връзка е аналагочна на
отношенията между съпрузи и между родител и дете и заради съдържанието на която всеки
от ищците е претърпял и продължава да търпи морални болки и страдания от смъртта на
К.В.Т.. Същите са сравними по интензитет и продължителност с болките и страданията на
най-близките, което обосновава правото им да получат обезщетение за неимуществени
вреди, претърпени в резултат от смъртта на К.В.Т..
Предвид всичко гореизложено и с оглед на събрания по делото доказателствен материал,
подробно обсъден по-горе, съдът приема, че всяка от ищците е активно процесуално и
материално легитимирана да води настоящия пряк иск срещу застрахователя.
Този извод на съда напълно кореспондира с постановките, дадени с Тълкувателно
решение №1/21.06.2018 г. по т.д.№1/2016 г. на ОСГТК на ВКС, в което е прието, че
материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена
смърт на техен близък са лицата, посочени в ППВС №4/25.05.1961 г. и в ППВС
№5/24.11.1969 г., и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока
емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и
страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се
присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от
смъртта му вреди. Всяка от ищците спада към този кръг правоимащи именно поради
съдържанието на съществувалите между всяка една от тях и починалия житейски
7
отношения, които са напълно сходни с отношенията между съпрузи от една страна и между
биологичен родител и дете от друга, поради което и е справедливо, при установени
действително претърпени от тях вреди, всяка от ищците да получи обезщетение.
Доколкото причинените неимуществени вреди не могат да бъдат поправени, налице са
други, заместващи блага, чрез които същите да бъдат възмездени, а именно чрез парично
обезщетение, чийто размер съдът следва да определи по справедливост и вътрешно
убеждение като отчете характера и обема на действително претърпените (доказани вреди),
възрастта на ищците и пострадалия към момента на ПТП, отношенията между тях като
близост, привързаност, доверие, наличието и степента на емоционална, икономическа,
психическа и др.зависимост на ищците от пострадалия, последиците от загубата с оглед на
личния живот на всеки един от ищците, наличието на други източници на морална опора и
подкрепа, интензитета на понесените от ищците болки и страдания.
Така, към 07.10.2020 г., ищцата Н. е била на 36 години, в трудоспособна възраст, докато
ищците В. и К. са били съответно на 15 и 4 годишна възраст. И трите ищци са били
зависими от икономическата и морална подкрепа, давани от пострадалия, който също е бил
в трудоспособна възраст, починал на 40 годишна възраст. Помежду им е съществувала
силна връзка, а отношенията им са били на взаимна обич и привързаност, поради което и
всяка от ищците тежко понесла внезапната загуба, затворила се в себе си, тъжала, преживяла
психическа травма, която не е отшумяла и до днес.
Отчитайки и социално-икономическите условия в страна, определящи критерия за жизнен
стандарт към момента на настъпване на вредите през 2020 г., съдът намира, че размерът на
обезщетението за вредоносните последици, които е претърпял всеки един от ищците следва
да бъде определен, както следва: на сумата от 125 000 лева за ищцата Н. Х., на сумата от 85
000 лева за ищцата В. Х., действаща със съгласието на своята майка и законен представител
Н. Х. и на сумата от 50 000 лева за ищцата К. Х., действаща чрез своята майка и законен
представител Н. Х..
Относно защитно възражение на застрахователя за съпричиняване на вредоносния
резултат от пострадалия, съдът намира същото за неоснователно.
По това възражение гражданският съд е длъжен да направи самостоятелна преценка,
доколкото наказателният съд не се произнася относно наличието на поведение (действие
или бездействие) на пострадалия в момента на ПТП, което да е станало причина или да е
допринесло за настъпване на вредите или да е повлияло по някакъв начин върху
поведението на делинквента. Поведението на пострадалия не е предмет на присъдата, освен
ако съпричиняването представлява елемент от състава на престъплението. В гражданското
производство, с оглед принципа за непосредственост и равенство на страните в процеса,
тези факти подлежат на изрично доказване, независимо дали по отношение на същите вече
са били събрани доказателства в хода на досъдебното производство.
Приложението на правилото на чл.51, ал.2 от ЗЗД е обусловено от наличието на доказана
причинна връзка между поведението на пострадалия (действие или бездействие), с което
8
обективно е създал предпоставки и/или възможност за настъпване на вредоносния резултат.
Принос по смисъла на посочената разпоредба е налице, когато с поведението си
пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите
или е улеснил механизма на увреждането. Като допълнение следва да се изложи, че при
обективното съпричиняване по чл.51, ал.2 от ЗЗД намаляването на дължимото от
делинквента обезщетение не е обусловено от преценката дали е налице виновно и
противоправно поведение на пострадалото лице за настъпване на увреждането, а дали
конкретното проявление на действието или бездействието на пострадалата съставлява пряка
и непосредствена причина за настъпване на вредите.
В настоящия случай се установява, че пострадалият е пътувал в автомобила без поставен
обезопасителен колан, което е в нарушение на чл.137а от ЗДвП, но кредитирайки като
компетентни обясненията на в.л.д-р М., че в конкретния случай обезопасителният колан не е
можел да изиграе превантивната си роля за запазване от тежките травми и смърт на лицето,
то изводът който се налага е, че поведението на пострадалия не се намира в пряка причинно-
следствена връзка с вредите, обуславящо наличието на тяхното съпричиняване.
По изложените съображения, съдът намира, че не е налице основанието, визирано в
разпоредбата на чл.51, ал.2 от ЗЗД за намаляване на определеното обезщетение за
причинените на ищците неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица
от деликта, поради което и исковете за главница следва да бъдат уважени в посочените по-
горе размери, а за разликата до предявените размери от по 150 000 лева за всеки от тях,
същите следва да се отхвърлят като неоснователни.
С оглед основателността на главния иск, основателен се явява и акцесорния за заплащане
на законната лихва върху главницата. По аргумент от чл.497 от КЗ, лихвата е дължима с
изтичане на 15-дневен срок от датата на сезиране на застрахователя с извънсъдебна
претенция от страна на пострадалия.
С оглед данните по делото за депозиране на молба пред застрахователя на 13.08.2021 г.,
то претенцията е основателна за периода от 29.08.2021 г. до изплащане на вземането, като
следва да се отхвърли за периода от 13.08.2021 г. до 28.08.2021 г. включително.
Доколкото ищците са освободени от държавна такса, то дължимата такава върху
уважената част възлиза на сумата от 10 400 лева и на основание чл.78, ал.6 от ГПК следва да
се възложи в тежест на ответника, който съразмерно на отхвърлената част от исковете
дължи в полза на ОС Бургас и заплатените от бюджета на съда възнаграждения на вещи
лица, а именно сумата от 682,70 лева, или всичко в общ размер на 11082,70 лева.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК в полза на ответника следва да се присъдят разноски,
съразмерно на отхвърлената част от исковете, а именно в размер на 7203,11 лева. Що се
отнася до възражението за прекомерност на адвокатския хонорар на ответника, депозирано с
молба, вх.№13948/30.09.2022 г., то съдът като съобрази минималното възнаграждение,
определено върху материалния интерес на основание чл.7, ал.2, т.5 от Наредба №1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, фактическата и правна сложност на
9
делото, броя на предявените искове и проведените съдебни заседания, обема на
извършените от процесуалния представител на ответника процесуални действия, намира
възражението за неоснователно.
Предвид на изложеното съдът е постановил решение при очевидна фактическа грешка по
смисъла на чл.247, ал.1 от ГПК, която следва да бъде отстранена с оглед действителното
съдържание на мотивите, дословно посочени по-горе. (виж определение №60233/13.12.2021
г., постановено по т.д.№648/2021 г. на ВКС).
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ДОПУСКА на основание чл.247, ал.1 от ГПК ПОПРАВКА на очевидна фактическа
грешка в диспозитива на Решение №928/11.10.2022 г., постановено по гр.д.№2234/2021 г.
по описа на Окръжен съд Бургас, съобразно изложените по-горе действителни мотиви, като
диспозитивът на решението се чете, както следва:
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр.София, бул.„Джеймс Баучер“ №87, представлявано от
Стоян Станимиров Проданов и Крум Димитров Крумов, да заплати на Н. И. Х., ЕГН
**********, адрес в ****, съдебен адрес в гр.София, ул.“Цар Асен“ №1, ет.4, чрез
адв.Ралица Мутафова, сумата от 125 000 лева, представляваща дължимо застрахователно
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, реализирано на 07.10.2020 г., по
вина на водача на лек автомобил, марка „БМВ“, модел „Х Рейхе“ с рег.№А8533НМ, довело
до смъртта на К.В.Т., дължимо по силата на застрахователна полица по застраховка „ГО“
№BG/02/119003019037, ведно със законната лихва върху сумата от 29.08.2021 г. до
окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния му предявен
размер от 150 000 лева и за законната лихва върху сумата за периода 13.08.2021 г. –
28.08.2021 г. включително.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр.София, бул.„Джеймс Баучер“ №87, представлявано от
Стоян Станимиров Проданов и Крум Димитров Крумов, да заплати на К. Н. Х., ЕГН
**********, действаща чрез своята майка и законен представител Н. И. Х., съдебен адрес в
гр.София, ул.“Цар Асен“ №1, ет.4, чрез адв.Ралица Мутафова, сумата от 50 000 лева,
представляваща дължимо застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от ПТП, реализирано на 07.10.2020 г., по вина на водача на лек автомобил, марка
„БМВ“, модел „Х Рейхе“ с рег.№А8533НМ, довело до смъртта на К.В.Т., дължимо по силата
на застрахователна полица по застраховка „ГО“ №BG/02/119003019037, ведно със законната
лихва върху сумата от 29.08.2021 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата до пълния му предявен размер от 150 000 лева и за законната лихва върху сумата
за периода 13.08.2021 г. – 28.08.2021 г. включително.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********,
10
седалище и адрес на управление гр.София, бул.„Джеймс Баучер“ №87, представлявано от
Стоян Станимиров Проданов и Крум Димитров Крумов, да заплати на В. Н. Х., ЕГН
**********, действаща със съгласието на своята майка и законен представител Н. И. Х.,
съдебен адрес в гр.София, ул.“Цар Асен“ №1, ет.4, чрез адв.Ралица Мутафова, сумата от 85
000 лева, представляваща дължимо застрахователно обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от ПТП, реализирано на 07.10.2020 г., по вина на водача на лек
автомобил, марка „БМВ“, модел „Х Рейхе“ с рег.№А8533НМ, довело до смъртта на К.В.Т.,
дължимо по силата на застрахователна полица по застраховка „ГО“ №BG/02/119003019037,
ведно със законната лихва върху сумата от 29.08.2021 г. до окончателното й изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния му предявен размер от 150 000 лева и за законната
лихва върху сумата за периода 13.08.2021 г. – 28.08.2021 г. включително.
Изпълнението на паричното задължение може да бъде извършено по банкова сметка
IBAN:BG64CECB97901053555801.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр.София, бул.„Джеймс Баучер“ №87, представлявано от
Стоян Станимиров Проданов и Крум Димитров Крумов, да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт и по сметката на Окръжен съд Бургас, сумата от 11 082,70 лева,
представляваща дължимата държавна такса, съразмерно с уважената част от исковете и
заплатените от съда разноски за експертизи, съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Н. И. Х., ЕГН **********, К. Н. Х., ЕГН **********, действаща чрез своята
майка и законен представител Н. И. Х. и В. Н. Х., ЕГН **********, действаща със
съгласието на своята майка и законен представител Н. И. Х., с ЕГН: **********, всички с
адрес: ****, съдебен адрес: гр.София, ул.“Цар Асен“ №1, ет.4, чрез адв.Ралица Мутафова, да
заплатят на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр.София, бул.„Джеймс Баучер“ №87, представлявано от
Стоян Станимиров Проданов и Крум Димитров Крумов, направените по делото разноски в
размер на 7203,11 лева, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския Апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
11