№ 865
гр. Б., 01.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
трети август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАЯ Н. СТЕФАНОВА
при участието на секретаря МИЛИЦА Т. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от МАЯ Н. СТЕФАНОВА Административно
наказателно дело № 20222120202526 по описа за 2022 година
Производството е с правно основание по чл.59-чл.63 от ЗАНН и е образувано по
повод постъпила жалба от „Р.” ЕООД с ЕИК ... със седалище в гр.Б., ул...., представлявано
от управителя П. З. М. против наказателно постановление № К21_196-F634023 от
03.12.2021г издадено от Директора на Дирекция „Контрол” в ТД на НАП в гр.Б.
упълномощен със Заповед ЗЦУ-1149 от 25.08.2020г. на изпълнителния директор на НАП, с
което на основание чл.182 ал.2 от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) на
дружеството е наложена имуществена санкция в размер от 2443,98 лева за нарушение на
чл.124 ал.5 от ЗДДС.
С жалбата се оспорва постановлението, като се излагат доводи за допуснати
съществени нарушения на процесуалния закон довели до накърняване правото на защита на
жалбоподателя. Моли се за отмяна на обжалвания акт. Не се претендират разноски.
В съдебно заседание въззивникът е редовно призован, но представител не се явява.
Не се явява и пълномощник.
Представителят на органа издал наказателното постановление изразява становище за
неоснователност на жалбата и моли за потвърждаване на наказателното постановление.
Претендира се ЮК възнаграждение.
Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок, от легитимно
лице, съдържа изискуемите от закона реквизити, поради което е допустима за разглеждане.
Подадена е пред материално и териториално компетентен съд.
Съдът, като взе предвид събраните поделото доказателства установи следната
фактическа обстановка:
„Р.“ ЕООД с ЕИК ... е лице регистрирано по ЗДДС. Същото било в търговски
1
взаимоотношения със „С.“ АД с ЕИК .... Във връзка с тези търговски отношения от „С.“ АД
е било получено в дружеството –жалбоподател данъчно кредитно известие (ДКИ) с
№**********/14.07.2021г с данъчна основа (ДО) -48879,67 лева и ДДС -9775,93 лева. ДКИ
било издадено в периода от 01.07.2021г-31.07.2021г, но не било отразено в Дневника за
покупки и продажби на задълженото лице за същия период. Това било открито от свидетеля
З.К. на длъжност инспектор по приходите в НАП при ТД на НАП-Б. през месец септември и
на 01.10.2021г с покана с №П-02000221166976-178-001/01.10.2021г поканила задълженото
лице (дружеството–жалбоподател) да подаде коригираща декларация в справката-
декларация (СД) по ЗДДС за корекция на неправилно третиране на доставка по ЗДДС в
дневника за покупки и продажби за месец 07.2021г. Задълженото лице (ЗЛ) подало
коригираща декларация с вх.№020003460070 на 12.10.2021г и включило в нея ДКИ
№**********/14.07.2021г.
Свидетелят З.К. на 08.11.2021г преценили, че „Р.“ ЕООД като лице регистрирано по
ЗДДС не е отразило в дневника за покупки и продажби към СД по ЗДДС за месец юли
2021г със знак минус кредитно известие №**********/14.07.2021г., като срокът за подаване
на справката –декларация (СД) по ЗДДС за месец юли 2021г е до 14.08.2021г(вкл.), с което
отчела, че дружеството е извършило нарушение на чл.124 ал.5 от ЗДДС, поради което му
съставила акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с №
F634023/08.11.2021г (лист 10 от делото).
Актът бил съставен в присъствието на управителя на дружеството. Подписан бил от
управителя с възражения, съгласно които забавата била заради късното получаване на
кредитното известие. В срока по чл.44 ал.1 ЗАНН не постъпили писмени възражения по
акта.
Като взел събраните в хода на производството писмени доказателства
административнонаказващият орган издал на 03.12.2021г атакуваното наказателно
постановление, в което при пълна идентичност на фактическата обстановка и правната
квалификация както в акта на дружеството била наложена имуществена санкция в размер на
2443,98 лева на основание чл.182 ал.2 от ЗДДС. НП е било връчена на 15.06.2022г, а жалбата
е подадена на 29.06.2022г пред административнонаказващия орган, въз основа на което е
образувано настоящото съдебно производство.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по
делото доказателства гласни и писмени.
С оглед изложеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:
Производството по установяване на административни нарушения и издаването на
наказателни постановления е строго формален процес, който се провежда при стриктно
регламентирани срокове, част от които са отразени в разпоредбата на чл.34 ЗАНН. Съгласно
въпросната разпоредба, сроковете по чл.34 ал.1 ЗАНН са давностни (Тълкувателно Решение
№1/27.02.2015г. на ОСС на ВКС и ВАС). Наказателната и адмминистративнонаказателната
доктрина приемат, че давността е институт на материалното право. Началото на
тримесечната административнонаказателна давност е обусловено от откриването на
2
нарушителя (чл.34 ал.1 ЗАНН). Под „откриване“ на нарушителя следва да се разбира не
моментът, в който съответното длъжностно лице е изградила своята субективна представа
относно индивидуализиращите белези на нарушителя, а моментът, в който е било обективно
възможно да се изгради тази субективна представа. Обратното би означавало, че предметът
на доказване ще трябва да обхване субективните преживявания на едно длъжностно лице,
което е практически трудно осъществимо и че началото на един давностен срок ще зависи
от свободното усмотрение на длъжностното лице, а именно-кога същото ще реши да
възприеме факта на нарушението и неговия извършител. Коментираният давностне срок не
може да бъде оставен в зависимост от подобни субективни състояния и решения.Той трябва
да предпоставя само и единствено обективни дадености.
Изрично в този смисъл е и съвсем актуалната и задължителна практика на ВАС –
Тълкувателно Решение №4/29.03.2021г, което е напълно приложима и към настоящия казус
и където се приема, че „откриване“ има, когато компетентният орган разполага с данните,
въз основа на които установи нарушението и идентифицира извършителя му. В конкретния
случай, видно от описаните по-горе факти–проверката е била осъществена само по
служебна справка от информационната система „Контрол“ на НАП, като е налице
доказателствена недостатъчност компетентното лице да е изисквало и получавало
документи по електронен път, тъй като административнонаказателната преписка не е
окомплектована по реда на чл.60 ал.2 ЗАНН с такива. След като сочената дата на
нарушението е 01.10.2021г, в системата „Контрол“ на НАП се е съдържала информация за
процесното кредитно известие и свидетелката К. е извършила служебна справка, от която е
установила, че кредитното известие от 14.07.2021г не е било отразено в дневника за покупки
и продажби за месец юли на 2021г. След това контролният орган не е изискал документи, не
е направил никаква проверка на място. Налага се изводът, че считано от 01.10.2021г в
администрацията на НАП са постъпили всички данни, въз основа на които в последствие
актосъставителят е решил, че има извършено нарушение –т.е най-късно до 01.10.2021г.
Обобщавайки горното може да се посочи, че считано от 01.10.2021г контролният орган е
разполагал с всички необходими данни относно това, че през месец юли на 2021г не е било
извършено отразяване на издаденото на 14.07.2021г кредитно известие. Дори и да се приеме,
че СД по ЗДДС се подава до 14.08.2021г ( в случай, че ДКИ е пристигнало по-късно до
дружеството–жалбоподател), то е могло да бъде отразено в дневниците на покупките и
продажбите за месец юли с една коригираща справка-декларация по ЗДДС, но да не
присъства в нито един данъчен период, и едва след като е било изпратена поканата
дружеството да го включи в дневниците за месец юли означава, че контролният орган е
разполагал с абсолютно всички данни, които да му позволят да изгради извод относно
съставомерните признаци на нарушението и неговият извършител –т.е настоящият съд
приема, че към 01.10.2021г нарушителят е бил установен по смисъла на ЗАНН, доколкото
точно на тази дата и на база на служебни данни е било обективно възможно съответното
длъжностно лице да изгради своята субективна представа относно индивидуализиращите
белези на нарушителя и деянието. Ето защо тримесечният срок по чл.34 ал.1 ЗАНН
3
изречение второ предложение първо от ЗАНН започва да тече от 01.10.2021г и последният
ден, в който може да се състави АУАН е 01.01.2022г. Видно от дата на съставянето на
АУАН, този срок е спазен и следователно НП е законосъобразно.
За неоснователни се преценят доводите на жалбоподателя за неправилност на НП.
Посочената като нарушена разпоредба на чл.124 ал.5 от ЗДДС съдържа задължение за
регистрираното по ЗДДС лице да отрази получените от него кредитни известия в дневника
за покупки и продажби за данъчния период, през който са издадени, респективно визираната
в атакуваното наказателно постановление административнонаказателна норма на чл.182 ал.1
от ЗДДС санкционира административното нарушение при неизпълнение на задължението за
отразяване на получения данъчен документ за съответния данъчен период. От съвкупния
анализ следва, че получателят на ДКИ следва да го е получил, за да може да направи
съответно отразяване в дневника си за покупки и продажби. Преди неговото получаване
търговецът няма задължение за включване в отчетния регистър на кредитните известия, не е
необходимо да се установи, че такива са издадени, а е необходимо те да са получени от
данъчно задълженото лице. В случая не се установява кога това ДКИ е било получено от
дружеството на съответния му електронен адрес за кореспонденция, а от друга страна
контролният орган не е изследвал въпроса към кой момент /данъчен период е получено ДКИ
от получателя „Р.“ ЕООД с ЕИК .... Независимо от датата на издаване на кредитното досие,
липсата на доказателства за надлежното му получаване от регистрираното лице не е пречка
за прилагане на правната норма на чл.124 ал.4 от ЗДДС. Това е така, тъй като към
01.10.2021г контролният орган е отчел, че това ДКИ е било получено от дружеството –
жалбоподател , но едва след изпратена покана последното го е включило с подаване н
коригираща СД по ЗДДС и дневниците за покупки и продажби за месец юли 2021г едва
през месец октомври на 2021г. Това води и до последицата на чл.182 ал.1 ЗДДС Правилно е
била реализирана административнонаказателната отговорност на дружеството.
Имуществена санкция се изчислява съгласно нормата на чл.182 ал.1 ЗДДС и при нейното
изчисляване са взети предвид точните числа -25% от начисленото ДДС, в случая 2443,98
лева.
С оглед изхода на спора съгласно чл.63д ал.3 от ЗАНН съдът е длъжен да се
произнесе по поисканите от представителя на наказващия орган ЮК разноски. В
конкретния случай представителят на административнонаказващия орган е поискал да му
бъде присъдено ЮК възнаграждение, което с оглед изхода на делото следва да бъде осъдено
дружеството-жалбоподател да заплати ЮК възнаграждение в размер на 80 лева съгласно
чл.27е от Наредбата за правната помощ.
Мотивирано от горното, Б.кият районен съд, V-ти наказателен състав, на основание
чл.63 ал.2 т.5 и чл.63д ал.3 от ЗАНН
РЕШИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № К21_196-F634023 от 03.12.2021г
издадено от Директора на Дирекция „Контрол” в ТД на НАП-Б. упълномощен със Заповед
ЗЦУ-1149 от 25.08.2020г. на изпълнителния директор на НАП, с което на основание чл.182
ал.2 от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) на „Р.” ЕООД с ЕИК ... със
седалище в гр.Б., ул...., представлявано от управителя П. З. М. Е наложена имуществена
санкция в размер от 2443,98 лева за нарушение на чл.124 ал.5 от ЗДДС.
ОСЪЖДА „Р.” ЕООД с ЕИК ... със седалище в гр.Б., ул...., представлявано от
управителя П. З. М. да заплати на НАП-София направените разноски за ЮК в размер на 80
(осемдесет) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14-дневен срок от връчването на
съобщението за изготвянето му на страните, пред Административен съд в гр.Б.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
5