РЕШЕНИЕ № 14
гр. Русе,
11.02.2019г.
Русенският окръжен съд ...... наказателна колегия
в публично заседание на
Двадесет и четвърти януари… през двехиляди и деветнадееста година в
състав:
Председател: ЮЛИЯН СТАМЕНОВ МИЛЕНА
ПЕЙЧЕВА
Членове: ЗОРНИЦА
ТОДОРОВА
при секретаря ………...Недялка Неделчева.......................в
присъствието на
прокурора ……Радослав Градев........
като разгледа докладваното от
съдията Пейчева ...ВНАХ дело
№ 784 по описа за 2018 г.,
съобрази:
Производството е по глава ХХI от НПК.
С Решение № 662/06.11.2018г.на Русенския районен съд, постановено по АНД № 1594/18
на РРС, С.Й.Н. е признат за виновен, в това че на 18.03.2016 г., в гр.Русе, причинил по непредпазливост
средна телесна повреда на И. Г. П. от гр.Русе, изразяваща се в трайно
затруднение на движенията на десен долен крайник за срок повече от тридесет
дни, резултат от открито счупване, с изкълчване на дясна подбедрица
в далечния край, наложило метална остеосинтеза,
поради което и на осонавние чл.133 ал.1, вр.чл.129 ал.1 от НК, вр.чл.78а
от НК е освободен от накаазтелан отогворонс,т
акот му еналожено адвминистартивно накаазине глоба
в размер на 1000 лева.
Обвиняемият Н. е осъден да заплати и
направените по делото разноски.
Решението е обжалвано от обвиняемия С.Й.Н.,
чрез упълномощения му защитник адв.Д.С. от РАК, с
доводи за необосонваност на решението и постановяването
му при нарушение на материалния закон, както и недоказаност на обвинението по
безспорен начин. Иска се отмяна на осъдителното решение и постановяване на оправдателно
такова, по подробно изложени съображения. Жалбата се поддържа в съдебно
заседание от обвиняемия и неговия защитник.
Представителят на РОП счита
жалбата за неоснователна. Изразява становище, че обжалваното решение следва да
бъде потвърдено, като законосъобразно и правилно.
Като съобрази доказателствата
по делото, доводите на страните и след като извърши служебна проверка на решението,
Окръжният съд намира за установено следното:
Жалбата е неоснователна.
Производството пред първата
инстанция е протекло по глава 28 от НПК.
От фактическа страна по
делото е установено, че обвиняемият С.Й.Н. е роден през ***, български гражданин, със средно образование, женен, пенсионер, не е осъждан.
Пострадалият св.И. Г. П.
и обвиняемият С.Н. били съседи. През
2016г., няколко дни преди инкриминираната дата, отношенията между двамата били влошени, тъй като пострадалият бил поставил некролог на съпругата си на
входната врата на блока, а обвиняемият бил
против на входната врата да се окачват некролози. Двамата се срещнали на 15.03.2016 г. На входната
врата на блока имало и други
некролози, поставени от съседи. Обвиняемият казал на пострадалия, че трябва да се махнат всички некролози на входната
врата на блока, че преди много години
бащата на пострадалия бил домоуправител и взел решение да не се
задържат некролози на входната врата. Св. П. обаче не се съгласил да бъде премахнат
некролога на съпругата му и двамата съседи не постигнали съгласие по въпроса.
На 18.03.2016г. св. П. се връщал от
магазина и установил, че бил премахнат некролога на съпругата му, който бил
поставил на входната врата на блока. Премахнати били и всички останали
некролози от входната врата, освен този на една скоро починала жена. Св. П. носел
у себе си две чанти, в едната от които е имало динамометричен
ключ за смяна на автомобилни гуми, а в другата чанта- лични вещи като калъф с
диоптрични очила, сухари, тефтери, ключове и носни кърпи. Св. П. решил да
попита, защо съседът му е премахнал некролога, без той да е дал своето
съгласие, като за целта се качил с асансьора до апартамента на обв. Н., който се намирал на ет.* и позвънил на звънеца.
Обвиняемият отворил вратата и
излязъл пред нея. Св. П. го попитал защо
е махнал некролога, при което двамата се скарали. Обвиняемият нанесъл един удар
в областта на лицето, по носа на пострадалия, после още няколко удара с ръце по
лицето и главата на св. П. и ритник в десния крак на пострадалия, в областта на
коляното. В един момент при разпрата, обвиняемият изблъскал по- силно с ръце св. П., при което
нарушил равновесието му. Пострадалият залитнал назад, при това стъпил на криво
и усукал десния си крак в областта на глезена и последвало открито счупване на подбедреницата му.
Св. П. усетил силна болка, седнал на
стъпалата, а от раната на крака му потекла кръв. Като видял това, обвиняемият се
обадил на тел. 112 и извикал помощ.
На място пристигнал екип на Спешна
медицинска помощ и патрул на Второ РУ- Русе. Пред тях пострадалият обяснил, че
двамата с обвиняемият се скарали, обвиняемият го изблъскал и вследствие на
това, пострадалият си счупил крака. Св. П. бил откаран в МБАЛ- Русе, където бил
опериран по спешност.
По случая било образувано бързо
производство за престъпление по чл.129 НК. Впоследствие било преобразувано в
производство по общия ред. Били установени данни, че деянието е по чл.133, ал.1
вр. чл.129, ал.1 НК и била подадена тъжба от
пострадалия до прокурора. С оглед на това било повдигнато настоящото обвинение
спрямо обвиняемия.
Пострадалият П. бил освидетелстван
от съдебен лекар в МБАЛ - Русе на 23.03.2016г.
В хода на досъдебното производство
била назначена съдебномедицинска експертиза, от заключението на която се
установило, че пострадалият е получил открито счупване, с изкълчване на дясната
подбедреница в далечния край, наложило метална остеосинтеза, кръвонасядане и
оток на лицето, кръвонасядания на горната устна, кръвонасядане на дясната подмишница и кръвонасядане
на дясното коляно. Уврежданията можели да бъдат
получени на инкриминираната дата -18.03.2016 г.
Била назначена и допълнителна
съдебна експертиза, при която вещото лице дало заключение, че обичайно такова
открито счупване, се получава при „стъпване на криво“, кръвонасяданията
по лицето и коляното на П. можели да бъдат получени при удари с или върху тъпи
предмети, каквито са ударите с юмруци или ритници. Според заключението всички
установени увреждания могат да бъдат получени по начин, описан от св. П..
Вещото лице приело, че счупването не може да бъде причинено от свободно падащ
предмет, какъвто е пластмасовата кутия ведно с нея с динамометричен
ключ.
Впоследствие била назначена повторна
медицинска експертиза, която дала заключение, че пострадалият има пронационно /с огъване прекомерно навън/ счупване на десния
глезен; изкълчване на горната скочна става. Имало е
„стъпване на криво“, с извиване /усукване/ на глезена. Вещите лица приемат, че
предвид сериозността на травмата, е имало външно придадена сила, а травмата не
може да бъде само от самостоятелно падане. Това счупване, според вещите лица не
е резултат от директно ритане на крака или от удари със свободен предмет по
крака, а е причинено от индиректна травма- стъпване на „криво“, с извиване
/усукване/ на глезена. Вещите лица сочват, че
травмата на пострадалия е възможно да бъде получена при: бутане/блъскане,
загуба на равновесие, падане със счупване и изкълчаване
на десния глезен /десният крак е бил опорен/. Подобно глезенно
счупване не може да се получи от директно падане на пластмасова кутия с динамометричен ключ. Експертите дават заключение, относно кръвонасяданията по челото в ляво, под долната челюст в
ляво; по лигавицата на горната устна и по дясното коляно, че са получени с или
върху удари с твърди предмети- удари с ръце, ританици и др.
Видно от изготвените експертизи
травмата /счупването, като най-тежката такава/, получена от пострадалия
отговаря на медико- биологичните характеристики - трайно затруднение на
движението на десен долен крайник, за срок повече от тридесет дни- средна
телесна повреда по чл.129, ал.1 от НК.
Тази правилно установена фактическа обстановка се подкрепя по категоричен начин от събрания по делото доказателствен материал: Това са показанията на свидетелите И. П., Р.
Ц., Й. П., И. С., С. Г.,К. Т., Г. Г., Д. Н.,К. К..
Това са приложените по делото писмени доказателства и доказателствени
средства: протокол за оглед на местопроизшествие ведно с фотоснимки; протокол
от разпознаване; оглед на веществени доказателства ведно с фотоснимки;
заключения на СМЕ; допълнителна съдебно- медицинска експертиза; повторна
съдебно- медицинска експертиза; техническа експертиза; копие на епикризи; копие от съдебно медицинско удостоверение; справка
РЗОК за медицински прегледи на П.; фиш от спешна медицинска помощ; справка за
съдимост; автобиография, декларация за семейно и материално положение и имотно
състояние, уведомление до пострадал; тъжба от П. до РП- Русе и други.
Неоснователни са възраженията на защитата за недоказаност на обвинението и
необоснованост на обжалваното решение.
По делото
няма спор относно времето и мястото когато пострадалият е получил телесните уврежадния. Няма спор относно вида и характера на тези уврежадния, тъй като в тази насока са обективните данни,
съдържащи се в трите съдебно-медицински ексепртизи.
Категорично е установено също, че е имало разправия между пострадалия и обвиняемия,
непосредствено преди П. да получи тези уврежадния, както
и че обвиняемият е подал сигнал на тел.112 за случилото се.
От
приложените по делото три СМЕ- първоначална, допълнителна и повторна е
установено по безспорен начин, че постраадлият е получил
освен счупването на десния глезен и няколко леки повреди на различни места по
лицето и тялото, които не могат да бъдат получени при падането. Тези обективни
находки напълно кореспондират с показанията на пострадалия, че обвияемият го е ударил с ръце и го е ритнал. Те
кореспондират и с показанията на останалите свидетели, както и с отразеното във
фиша за оказана медицинска помощ, където изрично постарадалият
е заявил, че е бил ударен в лицето и блъснат.
От заключението на комплексната
СМЕ е установено относно счупавенто на крака, че предвид
сериозността на травмата, е имало външно придадена сила, а травмата не може да
бъде само от самостоятелно падане. Това счупване не е резултат от директно
ритане на крака или от удари със свободен предмет по крака, а е причинено от
индиректна травма- стъпване на „криво“, с извиване /усукване/ на глезена.
Вещите лица посочват, че травмата на пострадалия е възможно да бъде получена
при: бутане/блъскане, загуба на равновесие, падане със счупване и изкълчаване на десния глезен /десният крак е бил опорен/.
Подобно глезенно счупване не може да се получи от
директно падане на пластмасова кутия с динамометричен
ключ.
Съвкупният анализ на събраните по делото доказателства
установява по категоричен начин механизма на причиняване на всички телесни
повреди на пострадалия. С оглед изложенто дори да са
налице някакви несъотвествия в показанията на пострадалия,
те не са толкова съществени, че да не позволяват да се установи обстоятелството,
че той е бил удрян, ритан и блъснат от обвиняемия.
Настоящият състав споделя изложените
от първата инстанция съображения и намира, че обивянеимят
не е извършил деянието в условията на неизбежна отбрана. Това е така, тъй няма
категорични доказателства, ча постарадалият
е влязъл в жилището на обивнемия, а са налице такива,
че само е позвънил на вратата му и разправията е станала извън жилището. Пострадалият
не е удрял обвиняемия, тъй като по тялото на Н. не са установени каквито и да са телесни увреждания.
Аргумент в тази насока е и факта, че пострадалият е носил в двете си ръце две
чанти, едната от които с тегло близо 3 кг., което изключва версията на обвиняемия,
че П. е извършил многократно агресивни действия срещу него /влизайки в коридора
на апартамента му, като го е хващал и държал, блъскайки го с ръцете си в
горната част на тялото/. В тази връзка съдът приема, че именно изблъскването на
пострадалия от обвиняемия е причинно-следствената връзка св.П. да загуби
равновесие, да „стъпи накриво“ и да получат гореописаното счупване.
Блъскането от страна на обивянеимя е дало съответната
инерция на тялото на пострадалия и именно поради тово
той е загубил равновесие и е паднал.
Районият съд законосъобразно и правилно е
квалифицирал деянието като такова по чл.133 ал.2, вр.чл.129
ал.1. от НК, поради което възражеинето за неправилно
приложение на материалния закон е неоснователно.
Обивняеимят С.Н. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл.133, ал.1, вр.
чл.129, ал.1 от НК, тъй като на 18.03.2016 г., в гр.Русе, причинил по
непредпазливост средна телесна повреда на И. П., изразяваща се в трайно
затруднение на движенията на десен долен крайник за срок повече от тридесет
дни, резултат от открито счупване, с изкълчване на дясна подбедрица
в далечния край, наложило метална остеосинтеза.
Изпълнителното деяние на
престъплението е извършено от обвиняемия с действие. Той е изблъскал с ръце
пострадалия, при което нарушил равновесието му, пострадалият залитнал назад,
при това стъпил на криво и усукал десния си крак в областта на глезена и
последвало открито счупване на подбедреницата му.
Правилна е квалификацията на
деянието по чл.133, ал.1 вр. чл.129, ал.1 от НК от
НК, тъй като обвиняемият причинил на пострадалия средна телесна повреда, изразяваща
се в трайно затруднение на движенията на десен долен крайник за срок повече от
тридесет дни, резултат от открито счупване, с изкълчване на дясна подбедрица в далечния карай, наложило метална остеосинтеза.
Налице е причинна връзка между
изблъскването на пострадалия от обвиняемият посредством ръце и стъпването на
криво, което е довело до причинения резултат- описаната по- горе травма.
От субективна страна обвиняемият е
извършил деянието виновно, при форма на вина - непредпазливост. Той не е
предвиждал общественоопасните последици, но е бил
длъжен и е могъл да ги предвиди. Не е искал и целят да причини средна телесна
повреда на пострадалия, но с оглед своята възраст и житейски опит, както и с
оглед цялостното развитие на конфликта- с нанеесни
удари с ръце, ритане и последващо блъскане, Н. е бил длъжен и е могъл да предвиди,
че от това блъскане пострадалият, който е почети 70 годишен, ще падне и ще
получи някакво телесно увреждане, в това число и счупване.
Настоящият състав напълно споделя
изложените мотиви на първата инстанция, споделя съображенията изложени във
връзка с обективната и субективна страна на престъплението, както и тези за
приложимостта на чл.78а от НК. Правилни са изводите на първата инстанция, че са
налице всички законови предпоставки, за
приложението на чл.78а от НК.
За описаното
престъпление, във връзка с чл.78а от НК е предвидено администартивно
накаазине –глоба в размер от 1000 до 5000 лева. При
индивидуализация на наказанието на обвиняемия, съдът е отчел като смекчаващи отговорността обстоятелства:
чистото му съдебно минало; повееднието му след едянието- извикал помощ на спешен тел.112. не са отчетени отегчаващи
отговорността обстоятелства. Законосъобразен и правилен е извода на райония съд, че с оглед поосчените
смекчаващи отговоронста обоостятелстав,
както с пердвид върастта и
имотното ъссотяние на побивянеимя,
на ъсищя следва да ъед
наложено минималното предиведон в текста наказние- глоба в размер на 1000 лева.
Така определното наказание е
към минимума предвиден в текста, съотвестват на
тежестта на извършеното и на личността на подсъдимия и е справедливо.
При извършената
служебна проверка не се установиха допуснати съществени процесуални нарушения,
в хода на досъдебното производството или в хода на съдебното следствие пред
първата инстнация, които да налагат отмяна на
съдебния акт.
С оглед изложеното жалбата се явява неоснователна, а решението,
като законосъобразно и правилно, следва да бъде потвърдено изцяло.
Мотивиран така и на основание чл.338 от НПК,съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 662/06.11.2018г. на Русенския районен съд, постановена по АНД № 1594/18
на РРС.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и
протест.
Председател:
Членове: