Р Е Ш Е Н И Е
№ ІІ - 1007 18.11.2019г. гр. Бургас
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаският
окръжен съд гражданска колегия, втори въззивен състав
На
осемнадесети ноември 2019 година
В закрито
заседание в следния състав:
Председател: Росица Темелкова
Членове: Таня Русева-Маркова
Елеонора Кралева
Секретар:
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдия Русева-Маркова
гражданско
дело номер 1705 по описа
за 2019 година,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по повод депозирана жалба от П.Г.Г., ЕГН ********** ***, с адрес за
призоваване – гр. Бургас, ул. „Васил Априлов” № 16, ет. 3, офис 1 – длъжник в
изпълнителното производство против Постановление от 01.10.2019г., издадено от Кольо
Кръстев – Държавен съдебен изпълнител при Районен съд – Бургас по изпълнително
дело № 643/2019г. по описа на ДСИ при БРС, по силата на което съдебният
изпълнител е отказал да приключи изпълнителното производство на основание чл.
433, ал. 2 от ГПК. В жалбата се претендира да бъде постановено решение, по
силата на което да бъде отменено обжалваното постановление като
незаконосъобразно и вместо него съдът да постанови прекратяване на
изпълнителното дело по отношение на длъжника П.Г.Г., като бъдат вдигнати и
наложените обезпечителни мерки.
Ответната страна по молбата –
Х.Н.Г. в качеството й на взискател и законен представител на малолетното дете –
Т.П.Г., в полза на която е присъдена дължимата месечна издръжка депозира по
делото писмена молба, в която посочва, че атакуваното постановление е
законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Не се отправят искания за
събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.
На основание чл. 436, ал. 3
от ГПК са депозирани мотиви от страна на Държавен съдебен изпълнител, в които
се посочва, че жалбата е неоснователна, тъй като предмет на изпълнителното
производство е задължение за издръжка, която се дължи ежемесечно до настъпване
на причини за нейното изменение или прекратяване.
Бургаският окръжен съд като
взе предвид разпоредбите на закона, исканията и твърденията на страните и
събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Производството по
изпълнителното дело е образувано въз основа на депозирана Молба от 10.07.2019г.
от Х.Н. *** въз основа на представен Изпълнителен лист от 04.07.2019г., издаден
по гр. дело № 5284/2015г. по описа на Районен съд – Бургас, по силата на който
е осъден П.Г.Г. да заплаща на детето си Т.П.Г. месечна издръжка в размер на
¼ от минималната работна заплата за страната, в зависимост от нейната
промяна. Видно от депозираната молба от страна на Х.Н.Г. в качеството й на
законен представител на малолетното дете – Т.П.Г. се претендира изпълнителното
дело да бъде образувано за заплащане на сума в размер от 1 227, 75 лева,
представляваща дължима и незаплатена издръжка за минало време, ведно със
законната лихва, считано от 01.07.2019г. до окончателното изплащане. Изрично в
молбата за образуване на изпълнителното дело е отправено искане да бъдат
предприети всякакви други мерки с цел да бъде осигурено регулярното й
получаване месечно в бъдеще.
С нарочно Разпореждане от
11.07.2019г., съдебният изпълнител е постановил да се образува изпълнително
дело и да се изпрати както покана за доброволно изпълнение, така и да се
извърши пълна справка в НАП за имуществото и доходите на длъжника – П.Г..
Видно от представеното изпълнително
дело – П.Г. е получил покана за доброволно изпълнение лично на дата –
09.09.2019г. От представените доказателства се установява, че на дата –
20.09.2019г. (видно от представеното платежно нареждане) е изплатена сума в
размер на 1 439, 62 лева, както и на същата дата – 20.09.2019г. е
изплатена сума в размер на 280 лева, представляваща месечна издръжка за месец
август и месец септември – 2019г. (видно от второто представено платежно
нареждане). След извършените плащания – по делото на дата - 26.09.2019г. е
депозирана Молба с вх. № 11399/26.09.2019г., в която се сочи, че дължимите суми
са внесени и по този начин се е погасило изпълнителното правоотношение и са
налице законовите предпоставки за прекратяване на изпълнителното производство.
С Постановление от
01.10.2019г., постановено по изпълнително дело № 643/2019г. по описа на ДСИ при
БРС е отказано да бъде приключено изпълнителното производство на основание чл.
433, ал. 2 от ГПК поради липса на основание за цялостно погасяване на
задължението с оглед предмета на изпълнителното производство, а именно – текуща
месечна издръжка, която се дължи периодично до навършване на пълнолетие на
детето. В своите мотиви, съдебният изпълнител е приел, че изпълнителното
производство се приключва с изпълнение на задължението и събиране на разноските
по изпълнението, като в случая задължението за издръжка не е погасено.
Видно от представените
писмени доказателства, лицето в полза на което е присъдена месечна издръжка – Т.П.Г.
е родена през 2005г. и понастоящем не е навършила пълнолетие –
осемнадесетгодишна възраст.
На основание чл. 435, ал. 2,
т. 6 от ГПК длъжникът може да обжалва отказа на съдебния изпълнител да спре, да
прекрати или да приключи принудителното изпълнение, поради което и настоящият
състав намира депозираната жалба на П.Г. за допустима, но по съществото си
същата е неоснователна. В конкретния случай се касае за дължима месечна
издръжка на малолетно дете, което не е навършило осемнадесетгодишна възраст,
тоест – не е навършило пълнолетие и по делото не са представени каквито и да
било други доказателства, от които да се направи извод, че са настъпили причини
за прекъсване или за изменение на присъдената със съдебното решение издръжка.
При това положение – дори и да се отчете фактът, че дължимата издръжка за
минало време – включително до месец септември – 2019г. е изплатена от страна на
длъжника, то издръжка на дете се дължи до навършване на неговата
осемнадесетгодишна възраст, поради което и не следва да бъде приключвано
изпълнителното производство. Касае се за периодични плащания, които по
съществото си са плащания за определена месечна издръжка на малолетно дете за
месеци, които ще настъпят напред във времето и изплащането на месечна издръжка
за конкретен месец не е предпоставка за бъде приключено изпълнително делото –
месечните суми се дължат от страна на П.Г. до настъпване на законоустановена
причина за изменението или прекратяването им. Както бе отбелязано по-горе
такива причини не се установява да са настъпили, поради което и следва да се
приеме, че периодичните вземания – предмет на принудителното изпълнение не са
изпълнени и не е налице соченото от длъжника основание за приключване на
производството по изпълнителното дело.
Мотивиран от изложеното,
настоящият състав намира, че не са налице предпоставките за приключване на
изпълнителното производство по смисъла на чл. 433, ал. 2 от ГПК, както и не са
налице предпоставките да бъдат вдигнати наложените възбрани и запори, поради
което и депозираната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без
уважение. За жалбоподателя са на разположение други процесуални норми в
изпълнителното производство в случай, че желае да заплаща дължимата издръжка на
своето дете доброволно занапред.
Мотивиран от горното, Бургаският
окръжен съд
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ депозирана жалба с вх. №
12143/15.10.2019г. по описа на ДСИ при Районен съд - Бургас от П.Г.Г., ЕГН **********
***, с адрес за призоваване – гр. Бургас, ул. „Васил Априлов” № 16, ет. 3, офис
1 – длъжник в изпълнителното производство против Постановление от 01.10.2019г.,
издадено от Кольо Кръстев – Държавен съдебен изпълнител при Районен съд –
Бургас по изпълнително дело № 643/2019г. по описа на ДСИ при БРС, по силата на
което съдебният изпълнител е отказал да приключи изпълнителното производство на
основание чл. 433, ал. 2 от ГПК.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
Препис от постановеното
решение да се изпрати на страните за запознаване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.