№ 14131
гр. София, 17.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА ИВ. ДАНАИЛОВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА Гражданско
дело № 20231110129921 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба на „Мирамакс Клима“ ЕООД срещу „Синаптик“
ЕООД, с която при условията на обективно съединение са предявени осъдителни искове с
правно основание чл. 55, ал.1, предл. 3 вр. чл. 87 ЗЗД за сумата от 1 800 лв., представляваща
платен на отпаднало основание аванс по развален договор за изработка на онлайн магазин, и
с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 2 вр. чл. 82 ЗЗД за сумата от 8 000 лв.,
представляваща обезщетение за пропуснати ползи вследствие неизпълнението на същия
договор за периода от 01.01.2023 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва върху двете
главници от датата на подаване на исковата молба – 01.06.2023 г., до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че по силата на договор за изработка на онлайн магазин от
31.10.2022 г. между него като възложител и ответника като изпълнител възникнало
облигационно правоотношение, по силата което „Синаптик“ ЕООД поело задължение в срок
от 60 работни дни от подписване на договора и на базата на конкретни изисквания на
„Мирамакс Клима“ ЕООД, описани в Приложение №1 – неразделна част от договора, да
изпълни възложената му работа срещу възнаграждение. В изпълнение на договора на
07.11.2022 г. превел по банков път на ответника авансово сумата от 1 800 лв.,
представляваща 30 % от договорената цена за услугата. Ответникът не изпълнил договора. В
тази връзка излага конкретни твърдения, че вместо в уговорената съгласно Приложение № 1
платформа Shopify изпълнителят започнал разработката в платформа OpenCart. Наред с
това, твърди отклонение и в темпорално отношение, като сочи, че изпълнителят се забавил с
повече от четири месеца от уговорения срок по договора, който изтичал на 31.12.2022 г., и че
1
това по никакъв начин не се дължало на липсата на съдействие от страна на възложителя.
Освен това, онлайн магазинът не отговарял на визуалните и съдържателните изисквания,
заложени в Приложение №1, тъй като не съдържал функция за филтриране съгласно
договореното, информацията за продуктите била непълна и неразбираема, а в последвала
комуникация изпълнителят поискал от възложителя допълнително заплащане. Твърди, че
имайки доверие в контрагента си, на 16.02.2023 г. сключил договор с мобилния оператор
„Йеттел България“, по силата на който поел задължение ежемесечно да заплаща
абонаментна такса за виртуална централа с национален номер 0700. Изработеното от
ответника било напълно безполезно за него, поради което към датата на сезиране на съда
ищецът бил в преговори с друго юридическо лице за подписване на нов договор със същия
предмет. Излага, че на 12.05.2023 г. изпратил по имейл уведомление до ответника за
едностранното разваляне на договора, като му предоставил 3-дневен срок за окончателното
и пълно завършване на онлайн магазина. Изпълнението не последвало, поради което
договорът следвало да се счита развален, а авансово платеното – недължимо поради
отпаднало основание. По отношение на иска за обезщетение за пропуснати ползи вследствие
неизпълнението на договора твърди, че ежемесечният приход, който би реализирал от
онлайн магазин за периода от 01.01.2023 г. до 30.04.2023 г., възлизал на 2 000 лв. При така
изложените фактически твърдения отправя искане към съда за присъждане на съдебно
предявените вземания, ведно със законната лихва върху тях от датата на подаване на
исковата молба до окончателното плащане. Претендира разноски.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК ответникът „Синаптик“ ЕООД
оспорва предявените искове като неоснователни. Признава, че между страните било налице
твърдяното договорно правоотношение, но с различна дата на сключване на договора –
09.11.2022 г., а от тук и срок за изпълнението му – до 07.02.2023 г. Твърди, че започнал
изпълнение на договора веднага след сключването му, като постепенно изграждал
процесния онлайн магазин, воедейки активна кореспонденция с представители на ищеца с
цел уточняване подробностите по изработката и запознаване с функционалностите на сайта.
Позовава се на чл. 5.1. от договора, съгласно който липсата на изразено мнение по някоя от
предложените функционалности на онлайн магазина се приравнявало на съгласие от страна
на възложителя, като изпълнителят имал правото да прецени оптималното решение. Твърди,
че на 10.11.2022 г. изпратил на ищеца демо видео на сайта в платформа Shopify. В проведен
на 17.11.2022 г. конферентен разговор, обаче, представител на ищеца заявил, че желае
промяна на платформата, при което сайтът да бъде изработен в платформа OpenCart, което
именно довело до значително забавяне в разработката на онлайн магазина. Твърди, че
ищецът многократно променял изискванията си към обхвата на работата, като впоследствие
се отказвал от някои от допълнително поисканите функционалности, които отнели времеви и
човешки ресурс на изпълнителя. Възразява, че изпълнил договора, като осъществил
резултатите по чл. 4.2. от същия, а на 06.04.2023 г. изпратил на възложителя линк към сайта,
потребителско име и парола и видео с инструкции за употреба, без дори да е получил
дължимия му се преди това остатък от уговореното възнаграждение. Оспорва твърденията
2
на ищеца за отсъствието на договорени филтри и изтъква, че съгласно чл. 6.4 от договора
управлението на съдържанието на сайта било вменено сред отговорностите на възложителя.
Твърдението на ищеца, че онлайн магазинът не съществувал, се опровергавало от изходящ
от негов представител имейл от 16.06.2023 г., с който се искало ограничаване на публичния
достъп до същия. Твърди, че между страните не било подписано Приложение №1 към
договора и оспорва доказателствената стойност на представената от ищеца разпечатка на
таблица в незавършен вид. Оспорва като неотносим договора, сключен от ищеца с мобилен
оператор. Поддържа, че предоставеният от ищеца срок за изпълнение на договора, след
който щял да счита същият за развален, бил недостатъчен, както и че ищецът въобще не е
имал правото да инициира разваляне на договора, доколкото не е бил изрядна страна по
него. Оспорва като недоказан иска за обезщетение за пропуснати ползи, като в тази връзка
излага, че от представената счетоводна справка, чиято доказателствена стойност оспорва, не
се установявало сигурното увеличение в имуществото на ищеца, като аргументира тезата си
и с доводи за разликата между приход и печалба. Излага подробни съображения защо
приходът, формиран от физическия магазин на търговеца, не може да служи като база за
изчисление на нереализирания доход от онлайн магазин. Оспорва и началната дата на
периода на претенцията за пропуснати ползи. Поддържа, че при евентуално ангажиране
отговорността му следвало да се съобрази, че е бил добросъвестен и че към момента на
сключване на договора вредите за пропуснати ползи не са били предвидими. Иска от съда да
отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 214, ал. 1, изр. 3 ГПК ищецът е направил изявление за изменение в
размера на предявения осъдителен иск за обещетение за пропуснати ползи с увеличаване
цената му от 8 000 лв. на 8 833,11 лв., което е допуснато с протоколно определение, държано
в проведеното на 09.04.2024 г. открито съдебно заседание по делото.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 55, ал.1 предл. 3 вр. чл. 87 ЗЗД:
Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД всеки, който е получил нещо на
отпаднало основание, е длъжен да го върне. Касае се за хипотеза на предаване, респ.
получаване на нещо при наличието на основание за преминаване на блага от имуществото
на едно лице в имуществото на друго лице, което основание е отпаднало с обратна сила.
Посочената законова хипотеза, която рег.тира един от съставите на неоснователното
обогатяване, е налице, когато основанието съществува при получаването на престацията, но
след това е отпаднало с обратна сила, каквато безспорно е хипотезата на разваляне на
договор поради неизпълнение, в който смисъл са и мотивите към Постановление №
1/28.05.1979 г. по гр. д. № 1/79 г. на Пленума на ВС.
По така предявения осъдителен иск в тежест на ищеца е да установи при условията
3
на пълно и главно доказване следните обстоятелства: възникването на валидно
облигационно правоотношение по Договор за изработка на онлайн магазин от 31.10.2022 г. с
твърдяното съдържание, включващо Приложение № 1 – неразделна част от договора;
авансовото плащане на сумата от 1 800 лв. и постъпването й в имуществения комплекс на
изпълнителя и надлежното упражняване от страна на възложителя на правото му да развали
договора, което включва установяване изправността му като страна по договора,
отправянето и получаването на едностранно предизвестие за разваляне на договора и
предоставянето на изпълнителя достатъчен срок за изпълнение.
При установяване на горните обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже
наличието на основание за задържане на процесната сума, което предполага да установи
точното изпълнение на задълженията си по договора.
По делото не се спори и от събраните писмени доказателства се установява, че между
ищеца „Мирамакс Клима“ ЕООД в качеството му на възложител и „Синаптик“ ЕООД в
качеството му на изпълнител е сключен договор за изработка на онлайн магазин с посочена
в него дата 31.10.2022г. , съгласно който възложителят възлага на изпълнителя да изработи
онлайн магазин на база конкретни изисквания, обективирани в Приложение № 1 към
договора. В чл. 2 е уговорено, че възложителят се задължава да заплати на изпълнителя
възнаграждение в размер на 5 000 лв. без ДДС, платимо както следва: 30% или 1 500 лв. без
ДДС авансово в срок до 14 дни от датата на подписване на договора, а останалите 3 500 лв.
без ДДС в срок до 7 дни от завършване на онлайн магазина. В чл. 4.2 страните са уговорили
конкретни резултати: 1) конфигурация на допълнителни модули за плащания, доставки,
маркетинг и др.; 2) закупуване на предварително изготвен шаблон до 800 лв. без ДДС
(включен в стойността на възнаграждението); 3) създаване на персонализиран дизайн на
шаблона, който използва визуалната идентичност на бранда; 4) имплементация на темата въз
основа на персонализирания дизайн; 5) закупуване и конфигурация на домейн; 6) закупуване
на едногодишен бизнес план от платформата Shopify на стойност до 500 лв. без ДДС,
включващ хостинг, два администраторски акаунта и връзка с до четири складови
помещения, като стойността на едногодишния бизнес план ще влиза в допълнителен
договор за поддръжка на онлайн магазина, който ще бъде изготвен след предаването му на
възложителя. В чл. 5.1 от договора изрично е уредено, че липсата на изразено мнение по
някоя от предложените функционалности на онлайн магазина се приема за съгласие от
страна на възложителя, като на изпълнителя се дава правото да прецени оптималното
решение. В клаузата на чл. 5.2 е уговорено, че промяната на обхвата на работа, посочен в чл.
4, ще доведе до допълнителен труд, в който случай изпълнителят трябва да получи
допълнително възнаграждение за работата, уредено в анекс към договора. В чл. 6 от
договора са очертани следните задължения на възложителя по договора: да предостави на
изпълнителя всички необходими данни и материали за изпълнение на поръчката, да заплати
на изпълнителя договореното възнаграждение по определените в договора срок и начин,
както и да менажира съдържанието на сайта, което подлежи на промяна според нуждите на
бизнеса му. Клаузата на чл. 7 установява следните задължения на изпълнителя по договора:
4
да уведомява незабавно възложителя за резултатите от изпълнението на поръчката при
изискване; да предостави на възложителя всички данни, акаунти и пароли, необходими за
администрирането на онлайн магазина, след като е завършена поръчката и му е заплатено
полагащото се възнаграждение, да завърши поръчката в срок от 60 работни дена от датата на
подписване на договора.
Не е спорно, че в изпълнение на задължението си по договора за изработка на онлайн
магазин възложителят е заплатил на изпълнителя сумата от 1 800 лв. с ДДС, представляваща
уговореното между страните в чл. 2.3 авансово плащане. Това обстоятелство се потвърждава
и от приетите по делото Преводно нареждане за кредитен превод от 07.11.2022 г. и Фактура
№ **********/07.11.2022 г.
Спорът по делото е концентриран основно около въпросите налице ли са отклонения
при изпълнението на уговорените задължения от страните и надлежно ли е упражнено от
ищеца право да развали договора.
В тази връзка преди всичко следва да се установи датата на сключване на договора, от
която следва срокът за изпълнението му. В практиката на ВКС, която е трайно установена,
не съществува колебание, че частният документ/ диспозитивен или свидетелстващ/ не
уд.ерява датата, на която е извършен и в този смисъл е непротивопоставим на третите лица,
ако няма д.ерна дата, но страните, подписали го /лично или чрез пълномощник/ са обвързани
от поставената в същия дата. Поради това, за да бъде установена между тях различна от
вписаната в документа дата на извършването му, когато тя се оспорва, съдът може да
допусне всички допустими от ГПК доказателствени средства, при съобразяване на
конкретните обстоятелства по делото /Определение № 574 от 09.08.2011 г. по търг. д. № 969
/2010 г. на Върховен касационен съд/. В случая ответникът своевременно е оспорил
д.ерността на посочената в договора дата на сключването му, при което негова е
доказателствената тежест да докаже възражението си. В тази връзка по делото е предстаена
извадка от водена между страните имейл кореспонденция, чиято доказателствена стойност
не е оспорена от ищеца. Съгласно тази кореспонденцията на 27.10.2022 г. ответникът
„Синаптик“ ЕООД е изпратил на ищеца „Мирамакс Клима“ ЕООД образец на стандартен
договор, който ответникът използва за клиенти в България, като е изразил готовност да се
чуе в следващите дни с ищеца за коментари и редакции по представения образец. На
07.11.2022 г. в 09:18 ч. ищецът е изпратил на ответника електронно съобщение, съдържащо в
прикачен файл договор, подписан от него, с уточнението, че в рамките на деня ще извърши
авансово плащане. От имейл кореспонденцията се установява още, че електронното
съобщение с подписания от ищеца договор е получено от ответника на 07.11.2022 г. в 17:30
ч., който, от своя страна, на 09.11.2022 г. в 12:14 ч. е изпратил електронно съобщение до
ищеца, съдържащо в прикачен файл договора, подписан и от ответника.
Съгласно чл. 14, ал. 1 ЗЗД договорът се смята за сключен в момента, в който
приемането достигне у предложителя. На основание чл. 10, ал. 1 ЗЕДЕУУ
електронното изявление е получено с постъпването му в посочената от адресата
информационна система, като чл. 10, ал. 2 урежда, че ако е уговорено
5
потвърждаване, електронното изявление е получено с изпращането на потвърждаване от
адресата за получаването му. В конкретния случай съдът приема, че договорът е сключен в
момента, в който електронното изявление с прикачен файл подписаният от ищеца в
предложения от ответника текст на договора е получено с постъпването му във входящата
кутия на електронната поща на „Синаптик“ ЕООД, а именно на 07.11.2022 г.. Оттук следва и
изводът, че срокът за изпълнение на поръчката от 60 работни, уговорен в чл. 7.5, е изтекъл
на 03.02.2023 г.
На следващо място необходимо за преценка точното изпълнение на договора е
изясняването на обхвата на възложената рабора. Съгласно разпределената доказателствена
тежест в процеса ищецът е следвало да установи възникването и съществуването на
облигационното правоотношение с твърдяното съдържание, включващо приложение №1,
доколкото съгласно чл. 1.2. от договора конкретните изискваня на възложителя са описани в
него, а ответникът с отговора оспорва доказателствената стойност на представената с
исковата молба неозаглавена таблица. Видно от описа към исковата молба ищецът не твърди,
че представя приложение № 1 към договора. Находящите се на л. 45-48 документи не носят
подписа на никоя от страните, поради което и с оглед на оспорването им от ответника не се
ползват с доказателствена стойност. Ето защо съдът приема, че по делото не се установява
между страните да е подписано приложение №1 към договора, поради което обхватът на
работата следва да се извлича от текста на договора и от разменената кореспонденция след
подписването му.
За установяване точното съдържание на договора и обстоятелствата околко
изпълнението му по делото са допуснати гласни доказателства чрез разпита на свидетелите
П. Т. Т. – служител на ищцовото дружество на длъжност „техник‘, свидетелят С. Р. К.. В тази
връзка съдът намира за необходимо да посочни, че ограничението по чл.164, ал.1, т.3 ГПК,
изключващо свидетелски показания за установяване на договори на стойност по-голяма от
5000 лева не е приложимо, когато спорът не е за наличието на съществуващо договорно
отношение, а за смисъла на постигнатите договорености. В случай, че страните спорят за
значението на отделни уговорки или когато договорът не съдържа всички уговорки,
свидетелски показания са допустими за установяване на обстоятелствата, при които е
сключен и каква е била действителната обща воля на страните /Решение № 256 от 07.01.2021
г. по гр. д. № 4293 / 2019 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение/.
В показанията си свидетелят П. Т. Т. неколкократно уточнява, че не е бил пряк
свидетел на преговори и срещи между представители на ищцовото и ответното търговски
дружества и че излага пред съда преимуществено информация, която е узнал след разговор
със законния представител на работодателя му „Мирамакс Клима“ ЕООД. Свидетелят
заявява, че за работодателя му изработката на електронният магазин била от голямо
значение, поради което воденето на кореспонденцията с разработчика му било приоритет.
Потвърждава, че текстът на договора бил предложен от ответника, който обаче
впоследствие, обаче, поискал допълнително възнаграждение, което не било уговорено. В
процеса на работа представител на „Мирамакс клима“ ЕООД бил снабден с парола за достъп
6
до сайта. Свидетелят лично изпробвал сайта през февруари 2023г., при което липсвали
редица данни като изображения и информация за продуктите. Управителят му споделил, че
платформата, в която бил разработен сайтът, не отговаряла на очакванията му.
Впоследстивие достъпът до сайта им бил ограничен.
Свидетелят С. Р. К. заявява, че от м.януари 2023г. работил като външен консултант на
„Синаптик“ ЕООД по проекта му с „Мирамакс Клима“ ЕООД. Заявява, че платформата се
изработвала в среда „OpenCart”, която била по-евтина от „Shopify”, но за сметка на това
изисквала допълнителни време и услилия при интегрирането на допълнителни модули,
които в “Shopify” били разработени с много фунции. Свидетелят разяснява, че
неразбирателствата между страните започнали във връзка с големия обем на
допълнителните работи, които не попадали в първоначалното задание. В знак на добра воля
допълнително били разработени и интегрирани модули за връзка с куриерска фирма,
система за плащане и кредитиране и др. Заявява, че в началото на април или края на март
2023г. след като платформата била завършена предали линк и парола за достъп на законния
представител на ищцовото дружество. Само с цел илюстрация били въведени няколко
продукта, доколкото менажирането на съдържанието на интернет магазина било задача на
възложителя. В тази връзка била проведена и онлайн среща с тренировъчна цел за обучаване
служителите на „Мирамкс Клима“ ООД. Твърди, че в предадения уебсайт имало опции за
филтриране по име, модел, мощност, цена и др. Свидетелят заявява, че неколкократно със
законния представител на ответното дружество уведомявали насрещната страна, че работата
излиза значително извън пределите на първоначално договорения обхват, което изисква
допълнително заплащане.
Съдът кредитира показанията на свидетелите в обсъдените по-горе части след
внимателната им преценка, анализ и съпоставка с останалите събрани по делото
доказателства, като обективни, логични и последователни.
На следващо място за установяване изпълнението на работата по делото е изслушана
съдебна компютърно-техническа експертиза, заключението на която съдът кредитира като
обосновано и професионално изготвено. Според вещото лице инж. С. към датата на
експертизата в уеб пространството процесният онлайн магазин е разработен като система и
е качен на сървъра на 12.01.2023г. В констативно-съобразителната част на заключението
вещото лице разяснява, че първоначално проектът е бил разработен в платформа Shopify, а
впоследствие е бил разработен отново на друга платформа – OpenCard. В тази връзка на стр.
19 и 20 от заключението се раглеждат характерните особености на всяка от двете системи,
като се посочва, че Борика не е сред платежните системи, с които работи платформата
Shopify и съответно не съществува опция да бъде внедрена като платежно средство.
Предвид така изтъкнатата причина и тъй като платформата Shopify таксувала всяка
издадена фактура страните постигнали съгласие в хода на работата интернет магазинът да
бъде разработен във платформа OpenCard. На експертизата бил представен видео файл с
дата на създаване 10.11.2022г., в който била заснета функционалността на системата по
заданието, но в Shopify среда. Вещото лице сочи, че датата на качване на файловете на
7
сървъра е 12.01.2023г. На 10.02.2023г. за крайните потребители е бил видим модул за
интеграция с TBI Bank. В процесния проект е била направена интеграция с Еконт с дата
21.01.2023г. Според експертизата в процесния проект е била направена интеграция на
Борика, като е генериран сертификат за осъществяване на връзката между двете системи,
като внедряването е започнало на 10.02.2023г. Вещото лице дава заключение, че е закупен
предварително изготвен шаблон, на който е създаден персонален дизайн, на 16.11.2022г. е
закупен домейн miramaxclima.bg и на 12.01.2023г. е инсталирана тема Big one.
При изслушването му в проведеното на 11.06.2024г. открито съдебно заседание по
делото вещото лице разяснява, че доколкоот сървърът, на който е качен сайтът, е на трета
независима страна, потребителите нямат възможност да манипулират датите, на които се
качват файловете. Подробно описва защо разработката на уебсайт е възможна преди
закупуването на домейн. Изяснява, че подобно на жив организъм уеб сайтът не достигал
ниво на 100 % завършеност, защото ежедневно, дори ежечасно следвало да се развива и
поддържа. С категоричност заявява, че проектът покрива изцяло изискванията на
техническото задание, което се намира в кориците на делото, както и че от 12.01.2023г. е
било възможно за потребител да ползва основните характеристики и параметри на сайта.
При анализ на така събраните по делото доказателства в тяхната взаимовръзка, съдът
намира, че ищецът не доказва в условията на пълно и главно доказване, че е бил изправна
страна в качеството си на възложител по процесния договор за изработка на онлайн магазин.
Напротив, установява се както от гласните доказателства, така и от разменената електронна
корепсонденция, че многократно по настояване на ищеца е променяно заданието, което е
довело до забавяне и увеличаване обема на работата, въпреки което уеб сайтът е бил
завършен и към момента на отправяне на предизвествието за разваляне на договора е бил
достъпен както за ищеца, така и публично с всички необходими за нормалното му
функциониране филтри, модули и интеграции. Това обстоятелство изрично се признава от
ищеца с искането до ответника за ограничаване публичния достъп до електронни магазин.
При това положение на основание чл. 2.3. от договора за ищеца е възникнало задължението
за плащане на оставащата част от възнаграждението по договора, което не се твърди и не се
доказва да е изпълнено. От тук и ищецът като неизправна страна не е имал правото да
инициира развалянето на договора.
По така изложените съображения съдът намира, че искът с правно основание чл. 55,
ал.1 предл. 3 вр. чл. 87 ЗЗД е неоснователен и подлежи на отхвърляне.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 2 вр. чл. 82 ЗЗД
В тежест на ищеца е да докаже причинната връзка между вредите на претендираната
стойност и неизпълнението от страна на ответника, както и сигурното увеличение в
имуществото му с търсените ползи и обстоятелствтото, че към датата на сключване на
договора ответникът е знаел за вредите, които биха могли за настъпят за ищеца вследствие
на изпълнението.
8
По делото не се установява нито една от така очертаните материални предоставки за
възникване на съдебно предявеното вземане. Липсва юридическа или житейска логика
между твърдените от ищеца вреди за периода от 01.01.2023г. до изтичане уговорения срок на
договора. С оглед на изложените по-горе съображения съдът е приел, че 60-дневният срок за
изпълнение на договора е изтекъл не 03.02.2023г., като от заключението на компютърно-
техническата експертиза се установява, че на 12.01.2023г. сайтът е бил публикуван, а на
10.02.2023г. за крайните потребители е била видима и интеграцията на модул “TBI”, на
28.03.2023г. е осъществена връзка със системата на „Борика“, с което резултатите, заложени
в чл. 4.2 от договора са изпълнени. В договора изрично е уговорено, че управлението на
съдържанието на електронния магазин е задължение на възложителя.
На следващо място по делото не се установява сигурното увеличение в имуществото
на ищеца с твърдените пропуснати ползи, като липсва каквато и да е връзка на обусловеност
между реализираната печалба от физическия магазин и печалбата, която ищецът би
реализирал от електронния такъв и в тази връзка съдът споделя изцяло доводите на
ответника, наведени в отговора на исковата молба.
Само за пълнота следва да се посочи, че ищецът не доказва към момента на
сключване на договора ответникът да е предвиждал вредите, които ще настъпят в
имуществената сфера на насрещната страна вследствие на неизпълнението.
Ето защо съдът намира искът за неоснователен.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има само ответникът.
Съгласно представният списък по чл. 80 ГПК същият претендира разноски в размер
на 1536 лв. за платен адвокатски хонорар и 900 лв. за вещо лице. Тези суми му се следват
изцяло от ищеца, като съдът намира своевременно релевираното възражение за
прекомерност на платения адвокатски хонорар за неоснователно. В тази връзка преди всичко
съдът намира за удачно да посочи, че платеният от ответника адвокатски хонорар надвишава
само с 36 лв. хонорарът, който ищецът е платил и би му се следвал при положителен за него
изход на спора. Освен това платеното възнаграждение не се явява прекомерно с оглед
материалния интерес, фактическата и правна сложност на делото и процесуалната изрядност
на упълномощения от ответника адвокат, който е ангажирал в срок отговор на исковата
молба и се явява в проведените открити съдебни заседания. Ето защо съдът присъжда на
ответника разноски в пълния претендиран размер.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „МИРАМАКС КЛИМА“ ЕООД с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Надежда 2“, ул. „Екзарх Стефан“ №11, вх.
9
„Б“ ет. 3, ап. 18 срещу „СИНАПТИК“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, ж.к. „Надежда 2“, бул. „Митрополит Авксентий Велешки“ №49, вх.
„Б“, ет. 3, ап. 4 с правно основание чл. 55, ал.1, предл. 3 вр. чл. 87 ЗЗД за сумата от 1 800 лв.,
представляваща платен на отпаднало основание аванс по развален договор за изработка на
онлайн магазин, и с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 2 вр. чл. 82 ЗЗД за сумата от
8 833,11 лв., представляваща обезщетение за пропуснати ползи вследствие неизпълнението
на същия договор за периода от 01.01.2023 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва
върху двете главници от датата на подаване на исковата молба – 01.06.2023 г., до
окончателното плащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „МИРАМАКС КЛИМА“ ЕООД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Надежда 2“, ул. „Екзарх
Стефан“ №11, вх. „Б“ ет. 3, ап. 18 да заплати на СИНАПТИК“ ЕООД с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Надежда 2“, бул. „Митрополит Авксентий
Велешки“ №49, вх. „Б“, ет. 3, ап. 4 сумата от 2 436 лв. за разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийския градски съд
в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните (чл. 7, ал. 2 ГПК).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10