Р Е Ш Е Н И Е
Гр.Пазарджик, 19.06.2020г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в публично заседание на 19.05.2020г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЕСЕЛКА ЗЛАТЕВА
При секретаря Елена Пенова и в присъствието на прокурора ………, като разгледа докладваното от съдия ЗЛАТЕВА гр.д.№4453/2019г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
В исковата молба против Д.В.Б., ЕГН********** *** ищцата Т.В.Г., ЕГН********** *** твърди, че работи като инспектор в Областен отдел "Автомобилна администрация"-гр.Пазарджик, като едно от служебните й задължения е да проверява филмите за автомобилен транспорт и при установяване на нарушения да съставя актове за административни нарушения.
На 03.05.3028г. ищцата и колегата й инсп.И. Палейков проверявали дейността на "Б. *** с управители Д.Б. и С.Б.. Констатирали нарушения и започнали да съставят актове в присъствието на С.Б. в кабинета им. В 11ч. в кабинета влязъл ответникът и като разбрал какво правят започнал да крещи обидни думи и изрази - , което накарало ищцата да потърси помощ и съдействие от прекия си ръководител Атанас Тодоров.
На 05.11.2018г. подала частна тъжба било образувано НЧХД №1838/18г. по описа на РС-Пазарджик, като с присъда от 28.02.2019г. ответникът бил признат за виновен за извършено престъпление по чл.148, ал.1, т.1 и т. 3 от НК във връзка с чл. 146 ал.1 от НК за това, че на 03.05.2018 година, в гр. Пазарджик, публично е изрекъл думи и изрази, унизителни за честта и достойнството на Т.В.Г. в нейно присъствие, в качеството й на длъжностно лице и при изпълнение на службата й: „мишкари неедни…, мизерници с мизерници…, мама би шееба алчна…, да ви еба в мизерниците”.
Със същата присъда бил признат за виновен за извършено престъпление по чл.148 ал.2 във вр. с ал.1 т.1 и т.3 във вр. с чл.147 ал.1 от НК за това, че по същото време и на същото място, публично, е приписал престъпление на Т.В.Г., в качеството й на длъжностно лице и при изпълнение на службата й, заявявайки „нали не ви давам пари, актове ни пишете…, другите фирми ви дават пари и не им пишете”.
Както с нанесените обиди, така и с приписаното престъпление - взимане на подкуп - ответникът причинил на ищцата неимуществени вреди. Изречените псувни и изразите "мизерници" и "мишкари" , насомени към ищцата и колегата й П. й създали изключителен дискомфорт и засегнали самооценката й и обществената й репутация, засегнали честта и достойнството й, били чути и от много хора.
Приписването на престъпление, което не била извършила, също засегнали по груб и недопустим начин честта и достойнството й и я унизили изключително много - това било чуто както от колегите й, така и от хора, които в това време се намирали по стаите и коридорите на службата й.
Поради това моли съдът да осъди ответника да й заплати:
- сумата от 3000 лева, представляваща обезщетение за причинените й с отправените обиди на 03.05.2018г. неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането – 03.05.2018г. до окончателното изплащане.
- сумата от 3000 лева, представляваща обезщетение за причинените й на 03.05.2018г. неимуществени вреди с приписване на престъпление - подкуп -, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането – 03.05.2018г. до окончателното изплащане. Претендира разноски.
С определение от 19.05.2020г. съдът е допуснал изменение размера на исковете, като същите се считат предявени за сумата от по 2000лв всеки един от тях.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника. Излагат се съждения доколко основателно ответникът бил осъден по НЧХД №1838/18г. по описа на РС-Пазарджик. Поддържа също, че претенцията била завишена и целяла неоснователно обогатяване.
Районният съд, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, прие от фактическа и правна страна следното:
Безспорно е по делото, че с влязла в сила присъда по НЧХД №1838/18г. по описа на РС-Пазарджик от 28.02.2019г. ответникът Б. е признат за виновен за извършено престъпление по чл.148, ал.1, т.1 и т. 3 от НК във връзка с чл. 146 ал.1 от НК за това, че на 03.05.2018 година, в гр. Пазарджик, публично е изрекъл думи и изрази, унизителни за честта и достойнството на Т.В.Г. в нейно присъствие, в качеството й на длъжностно лице и при изпълнение на службата й: „мишкари неедни…, мизерници с мизерници…, мама би шееба алчна…, да ви еба в мизерниците”.
Със същата присъда е признат за виновен за извършено престъпление по чл.148 ал.2 във вр. с ал.1 т.1 и т.3 във вр. с чл.147 ал.1 от НК за това, че по същото време и на същото място, публично, е приписал престъпление на Т.В.Г., в качеството й на длъжностно лице и при изпълнение на службата й, заявявайки „нали не ви давам пари, актове ни пишете…, другите фирми ви дават пари и не им пишете”.
Така съдът приема, че ищцата като пострадала от извършените от ответника престъпни деяния е активно легитимирана да предяви исковете, а ответникът е пасивно легитимиран процесуално да отговаря по тях. В този смисъл исковете са допустими и предявени срещу надлежен ответник.
Съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. За да е осъществен фактическият състав на непозволеното увреждане е необходимо да са налице кумулативно следните елементи: противоправно деяние /действие или бездействие/, вреда, причинна връзка между тях и вина. В случая безспорно се установи по делото, че посочените елементи на състава на непозволеното увреждане са налице. Влязлата в сила присъда по НЧХД №1838/18г. по описа на РС-Пазарджик по смисъла на разпоредбата на чл.300 от ГПК е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали то е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца. Наличието на пряка причинна връзка между деянията на ответника и причинените вредоносни резултати - нанесената на ищцата публична обида и приписване на престъпление, които са засегнали и унизили честта, достойнството и авторитета й.
От показанията на св.Палейков се установява, че след инцидента на 03.05.2018г. ищцата била много обидена, не си вършела работата както трябва, обаждали се и техни колеги от Пловдив да разпитват за случая.
Разпитан е и св.Г. - съпруг на ищцата - , който установява, че вечерта на 03.05.2018г. тя се прибрала от работа много разстроена, плачейки, искала да напуска работата. Това й състояние продължило около месец - месец и половина. Установява свидетеля, че през 20-те години, в които съпругата му работи в "Автомобилна администрация"-гр.Пазарджик имало скандали с хората, които проверява, имало и не един и два други случаи, в които я били псували и искала да напусне работа. Процесният случай бил най-тежък и ищцата била много изнервена от случилото се, от обидите, които получила.
Разпитан е като свидетел и С.Б. - брат на ответника- , който установява, че след случая ищцата продължавала да работи на същото място, не изразявала неприятно чувство към него, не виждал разлика в нея.
С оглед показанията на разпитаните свидетели П. и Г. съдът приема, че ищцата е изживяла негативни емоции, които са в пряка причинна връзка с виновното противоправно поведение на ответника и преставляват неимуществени вреди и подлежат на репариране от негова страна.
Обезщетението за неимуществени вреди според чл.52 от ЗЗД се определя от съда по справедливост. Тъй като неимуществените вреди представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, те не биха могли да бъдат възстановени. Поради това предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя по справедливост. Съгласно ППВС № 4/1968г. понятието справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. В случая, за да определи справедлив размер на обезщетението, съдът взе предвид обстоятелството, че престъпленията, от които е пострадала ищцата, са й причинили дискомфорт, засегнали са обществената й репутация, честта и достойнството й. Тя била разстроена и изнервена, искала да напуска работа - което състояние продължило около месец и половина.
Така с оглед приетите за установени правнорелевантни факти съдът приема, че справедливото обезщетение на ищцата за причинените й неимуществени вреди от процесното увреждане възлизат на 1 000лв. за всяко едно от деянията поотделно. За да определи този размер съдът взе предвид и установеното от св.Гу., че през 20-те години, откакто работи в "Автомобилна администрация"-гр.Пазарджик е имало и други скандали между ищцата и хората, които тя проверява, имало и не един и два други случаи, в които я били псували и искала да напусне работа. Т.е. този случай не е първият или единственият и страданията на ищцата да са в такава степен, щото да мотивират съда да присъди обезщетение в двойно по-висок размер, каквато е претенцията.
Обезщетението се дължи със законната лихва от датата на увреждането - 03.05.2018 г., до окончателното му изплащане. За разликата до претендираното обезщетение от 2000лв исковете следва да се отхвърлят като неоснователни.
С оглед изхода на делото ответникът следва да заплати по сметка на Районен съд - Пазарджик ДТ в размер общо на 100лв., а на ищцата половината от сторените съдебно-деловодни разноски или сумата от 450лв.
По изложените съображения Пазарджишкият районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Д.В.Б., ЕГН********** *** да заплати на Т.В.Г., ЕГН********** *** на основание чл.45 от ЗЗД сумата от 1000лв, представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди в резултат на изречени думи и изрази, унизителни за честта и достойнството на Т.В.Г. в нейно присъствие, в качеството й на длъжностно лице и при изпълнение на службата й, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането – 03.05.2018г. до окончателното изплащане на сумата, като за разликата до 2000лв ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен.
ОСЪЖДА Д.В.Б., ЕГН********** *** да заплати на Т.В.Г., ЕГН********** *** на основание чл.45 от ЗЗД сумата от 1000лв, представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди в резултат на публично приписване престъпление на Т.В.Г., в качеството й на длъжностно лице и при изпълнение на службата й, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането – 03.05.2018г. до окончателното изплащане на сумата, като за разликата до 2000лв ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен.
ОСЪЖДА Д.В.Б., ЕГН********** *** да заплати по сметка на Районен съд - Пазарджик ДТ в размер общо на 100лв.
ОСЪЖДА Д.В.Б., ЕГН********** *** да заплати на Т.В.Г., ЕГН********** *** направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение съразмерно уважената част от иска в размер на 450лв.
ОСЪЖДА Т.В.Г., ЕГН********** *** да заплати на Д.В.Б., ЕГН********** *** направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение съразмерно отхвърлената част от иска в размер на 400лв.
Решението подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в 2-седмичен срок от съобщението за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: