№ 636
гр. П. , 23.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание
на двадесет и трети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Ангел Ташев
при участието на секретаря Наталия Димитрова
като разгледа докладваното от Ангел Ташев Гражданско дело №
20205220102464 по описа за 2020 година
Производството е образувано по постъпила искова молба от Д. Н. Д., ЕГН
**********, с адрес: гр. П., бул. „Г. Б.” № ***, ет. 2, ап. 5, със съдебен адрес: гр. П., ул. „Ц.
Ш.” № 2, ет. 2, чрез адвокат Т. В., АК П., против В. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. П.,
ул. „Б.” № **, ет. 3, ап. 8, като моли съда да постанови решение, по силата на което да
предостави упражняването на родителските права по отношение на непълнолетното детето
Н. Д. Д., ЕГН ***** на ищеца, както и местоживеенето му да бъде на адреса на ищеца; да
бъде определен ограничен режим на лични отношения на детето с майката, без преспиване,
а именно- всяка първа и трета събота от месеца, от 09.00 часа до 17.00 часа; майката да бъде
осъдена да заплаща месечна издръжка на детето им в размер на 250 лева чрез ищеца,
считано от предявяване на иска до настъпване на законна причина за прекратяването й,
ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното изплащане,
както и майката да бъде осъдена да заплаща месечна издръжка на детето им за минал
период, считано от 15.04.2020г. до предявяване на иска в размер на 250 лева месечно, чрез
ищеца, ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска до окончателното
изплащане.
В сезиралата съда молба ищецът твърди, че с решение от 19.09.2017 г. по гр. д. №
2535/2017г. по описа на РС П., бил прекратен гражданският брак между страните, сключен
на 28.06.2003 г., по взаимно съгласие. С решението било одобрено споразумение, по силата
на което родителските права върху родените от брака им деца Н. Д. Д., ЕГН ***** и Х. Д.
Д., ЕГН ***** се предоставили за упражняване на майката В. Д. Д., местоживеенето се
определило отново да е при майката на адрес: гр. П., ул. „Б.” № **, ет. 3, ап. 8., определен
бил и режим на лични отношения между ищеца и децата, както и дължимата месечна
издръжка. Посочва се, че от 15.04.2020 г. до настоящия момент непълнолетното дете Н. Д.
Д. живее при ищеца, като причината била създадената непоносима обстановка и напрегната
атмосфера в жилището на майка му, породено от нежеланието й да се грижи за него. Сочи,
че детето Н. е ставало свидетел на възмутителни за представите му сцени, както и
многократно бил оставян без надзор за продължителни периоди от време. Твърди, че през
1
цялото лято на 2019 г., непълнолетното дете Н., насърчаван от майка си, започнал работа
във фирма „*****“. Посочва, че през м. 11.2019 г. и м. 12.2019 г., след поредица от
разправии между ответницата и детето им Н. Д., последният е оставен сам в жилището
почти цял месец. От м. 01.2020 г. до м. 04.2020 г. сочи, че Н., отново насърчаван от майка
си, започнал работа на смени в „****“ и същевременно ходил и на училище. Във връзка с
горното твърди, че всичко това се отразявало зле на правилното физическо и психическо
развитие на детето, което било изключително разстроено от пълната незаинтересованост от
страна на майката му спрямо него. Сочи се, че повече от 6 месеца детето Н. живее при
ищеца, само той полагал за него грижи, като приключил с работата и започнал само да учи,
като ответницата не желаела да осъществява лични контакти с него, не помагала по никакъв
начин в отглеждането му - нито морално, нито финансово. Посочва, че детето иска да живее
с баща си.
Във връзка с всичко изложено ищецът твърди, че от момента на предоставяне на
родителските права върху Н. Д. Д. на майката В. Д. Д. до настоящия момент,
обстоятелствата са значително променени. Обстановката, в която е следвало да живее и да се
развива физически и психически детето вече била неприемлива и в разрез с възприетите
норми.
В хода по същество ищецът лично и чрез процесуалния си представител адвокат Т.В.
молят съда да постанови решение, с което да уважи предявените искове. Депозира писмени
бележки извън дадения от съда срок.
В срока за писмен отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК, ответникът В. Д. Д. е
депозирал такъв, чрез пълномощник адвокат Ф. ИЛ. Ф., АК П.. Не оспорва факта, че от
15.04.2020г., синът им Н. Д. живее при баща си - ищеца. Оспорва всички останали
твърдения в исковата молба. Посочва, че никога не е имало непоносима обстановка и
напрегната атмосфера в жилището си, докато Н. е живеел при нея, както и никога не е
имала нежелание да се грижа за него. Сочи, че през лятото на 2019 г. Н. сам пожелал да
започне работа, за което поискал съдействие от ответницата, като целта му била да има
повече джобни пари. Твърди, че Н. Д. никога не е стоял сам в дома им безнадзорно, с
изключение момента, когато ответницата била на работа. Сочи, че Н. е започнал отново
работа през месец март 2020 г., по собствено желание, без да бъде насърчаван от нея.
Отрича твърденията, че откакто Н. е заживял при Д.Д., тя не желая да осъществява лични
контакти с него, не желае да се вижда с него и, че не помага по никакъв начин в
отглеждането му. Твърди, че е правила много опити, но без резултат. Оспорва твърдението
на ищеца, че от момента на предоставяне на родителските права върху Н. Д. на ответницата
до настоящия момент, обстоятелствата са значително променени. Цитира съдебна практика.
Счита, че са налице промени в негативен аспект от момента, в който Н. Д. заживял
при баща си, тъй като последният притежавал нисък родителски капацитет. Не го било
грижа за възпитанието и добруването на децата. Не се интересувал от успехите в училище,
нито се интересувал от обкръжението на Н. и социалната среда, в която живее. Посочва, че
Н. значително занижил успеха си в училище, след като заживял при ищеца. Твърди, че
социалната и морална деградация на Н. Д., откакто е отишъл да живее при баща си била
пълна и присъждането на родителските права по отглеждането му на Д.Д. щяло да бъде
пагубно за възпитанието, моралното израстване и пълноценното изграждане като личност на
сина им.
Не на последно място сочи, че не следва да бъде пренебрегната и привързаността на
малкото братче на Н. към него самия, тъй като между двамата имало изградена силна
емоционална връзка и предоставянето на правата по отглеждането на Н. на бащата щяло да
раздели тотално двете братчета, което не било в интерес на нито едно от двете деца. Отрича
2
твърденията на ищцовата страна досежно безнадзорно оставяне на Н.. Противопоставя се и
на поискания размер на издръжка, който да заплаща, тъй като бил прекомерно завишен, и
нищо не налагало да бъде заплащан в такъв размер. Противопоставя се и на искането за
присъждане на издръжка за изминал период, считано от 15.04.2020г. до предявяване на иска.
С оглед на гореизложеното иска от съда да постановите решение, с което изцяло да
отхвърли исковата претенция на ищцовата страна като неоснователна и недоказана.
Алтернативно претендира разширен режим на лично отношение със сина си Н. Д., в случай,
че съдът уважи предявената искова претенция. Претендират се разноски.
В хода по същество ответницата лично и чрез процесуалния си представител адвокат
Ф.Ф. молят съда да постанови решение, с което да не бъде уважена исковата претенция на
ищеца. Депозира писмени бележки.
Контролиращата страна – Дирекция “Социално подпомагане”-гр. П. не изразява
становище извън изготвения социален доклад.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят, че са родители на непълнолетното детето Н. Д. Д., ЕГН *****,
което се потвърждава и от приложеното по делото копие на удостоверение за раждане серия
и номер ***** на общ. П., издадено въз основа на акт за раждане № 1344/28.10.2003 г..
Страните не спорят, че от 15.04.2020 г., детето Н. Д. живее при баща си - ищеца. Горното е
прието за безспорно между страните с доклада по делото.
Не е спорно, че страните са родители и на детето Х. Д. Д., родено на ******* г., както
и че родителските права по отношение на него са предоставени на майката – В.Д..
От приетото по делото Решение от 19.09.2017 г. постановено по гр.д. № 2535/2017 г.
по описа на РС П. се установява, че бракът между страните е прекратен по взаимно
съгласие, че родителските права по отношение на децата Н. Д. и Х. Д. са предоставени на
майката – ответницата в настоящото производство, както и че местоживеенето е определено
да бъде при майката, че бащата се е задължил да заплаща месечна издръжка на детето Н. Д.
и Х. Д., чрез тяхната майка в размер на по 190 лева. Определен е режим за контакти на
бащата Д. Н. Д. с децата Н. Д. Д. и Х. Д. Д., като има право да взема децата при себе си -
всяка събота и неделя от месеца от 09:00 часа до 17:00 часа, с преспиване, както и един
месец през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск.
Съдът счита, че останалата част от съдебното решение не следва да се обсъжда, тъй
като не е относима към предмета на делото.
По делото е приложен съдебен протокол от 19.10.2019 г., по гр.д. № 31**/2018 г. по
описа на РС П., от които се установява, че съдът е одобрил постигната спогодба между
страните, с която размерът на дължимата издръжка от настоящия ищец по отношение на
неговите деца е намален от 190 лева на 150 лева.
Приети са извадки от електронния дневник, касаещи успеха, закъсненията,
отсъствията и забележките на детето Н. Д..
От писмо с вх. № 2387/11.02.2021 г. на „Професионална гимназия по
механоелектротехника“ гр. П. се установява, че Н. Д. е ученик в 11 клас, специалност
„Електрообзавеждане на транспортна техника“, през учебната година 2019/2020 г. е
завършил с общ успех „добър 4,10“, че има 64 отсъствия по уважителни и 6 ½ отсъствия по
3
неуважителни причини. Приложена е й ученическа книжка на Н. Д. за учебната 2020/2021
година, където са посочени срочни и текущи оценки, отсъствия и отзиви, както и че е
завършил първи срок с общ успех среден 3.42, има 46 отсъствия по уважителни причини и 1
½ отсъствия по неуважителни причини.
Представена е й справка от „Професионална гимназия по механоелектротехника“ гр.
П. на Н. Д., в която в табличен вид са посочени оценките му в 10 и първия срок на 11 клас.
От удостоверение с изх. № 312р-5358/15.03.2021 г. на ОД на МВР гр. П. се
установява, че за периода 01.01.2018 г. до 15.04.2020 г. ответницата има регистрирани
следните пътувания извън пределите на Р. България – излизане на 01.03.2019 г., влизане на
05.03.2019 г.; излизане на 13.04.2019 г., влизане на 14.04.2019 г.; излизане на 31.08.2019 г.,
влизане на 06.09.2019 г..
От представения по делото трудов договор № 5008**/28.02.2020 г. се установява, че
детето Н. Д. е работило като „ресторантски работник“ при „*********“ ЕООД, за периода
от 22.07.2019 г. до 16.09.2019 г..
От писмо с вх. № 7577/28.04.2021 г. на НАП, ТД на НАП Пловдив, офис гр. П. и
писмо с изх. № 1023-12-30 от 16.03.2021 г. от НОИ, ТП –П. се установява трудовата
ангажираност на ответницата, както и размера на получаваните от последваната
обезщетения за временна неработоспособност.
От приетия по делото социален доклад, изготвен от Дирекция „Социално
подпомагане” - П., който съдът цени доколкото по вторичен път отразява релевантни за
спора факти, се установява, че от месец април 2020 г. до настоящия момент основни грижи
за детето се полагат от ищеца. На детето е осигурен достъп до здравеопазване и образование.
И двамата родители имат необходими условия за отглеждане на детето. Н. не поддържал
връзка с членовете на разширеното си семейство по майчина линия, както и че обича да
прекарва време със своя чичо – брат на баща му, когато е в България. По отношение на
учебния процес, е посочено, че Н. не взимал активно участие в платформата за онлайн
обучение, по време на дистанционното обучение, както и че на провежданите онлайн
родителски срещи нито един от родителите му не е вземал участие.
По делото са представени жалба депозирана от ответницата до РУ на МВР гр. П.,
сигнал депозиран от ищеца до Дирекция „Социално подпомагане“ гр. П., от които се
установява, че между страните по делото е налице неразбирателство досежно отглеждането
на общите им деца.
От показанията на свидетеля И.П.К. се установява, че познава страните по делото,
както и че към момента на разпита й, Н. живеел при баща си. Посочва причината, поради
която Н. е напуснал жилището на майка му – „майката не се грижи добре за Н..“ Изяснява,
че ответницата го оставяла сам, когато е пътувала в чужбина, „не по работа, с дни, седмици
и без пари“. Споделя, че Н. й казвал, че не могат да се разбират с майка му и искал да живее
с баща си, тъй като му било спокойно. Посочва, че ищецът е „перфектен“ родител, като
полагал грижи и за двете си деца, но най-много за Н., като можел да му задоволи нуждите.
Сочи, че Н. нямал ключ за апартамента, където живеела майка му. Изяснява, че ищецът
винаги е работил и е добре финансово. Споделя, че ответницата е пътувала в чужбина на
почивки, като през този период и двете им деца се гледали от ищеца.
От показанията на свидетеля Н.й И.С. се установява, че познава страните по делото,
както и детето Н., което към момента на разпита живеело при баща си от пролетта на 2020 г.
в с. К., където ищецът имал къща. Споделя, че знаел от Н., че не му харесвало да живее при
майка му, тъй като си имала приятел и един път му се е скарал и щял да го набие, както и че
4
при баща му е по-добре. Сочи, че къщата, където живеят в К. е 3 етажна и имала всички
нормални неща, като всяка къща за живеене. Споделя, че Д. получавал около 1000 лева
месечно. Свидетелят изяснява, че често карал Н. на училище в гр. П., тъй като работил там.
Посочва, че често е виждал ответницата по „дискотеки и кръчми“ в петък или събота, както
и че Н. му е споделял, че е оставал сам в дома си, когато е живеел при майка си.
Съдът кредитира показанията на двамата свидетели като логични, последователни и
подкрепящи се от събраните по делото доказателства.
По делото е разпитан като свидетел и лицето Е.И. Д.. От показанията й се изяснява,
че познава страните от дълги години, като след развода с ответницата В. останали
приятелки. Посочва, че след развода В.Д. се грижила за децата си, като била прекрасна
майка, домакиня и т.н. Споделя, че Н. и майка му имали добри отношение, както и че Н. си
имал приятелка на имен З.. Изяснява за случай, в който тя и ответницата видели Н. в с. К. в
заведение след 23:30 часа да играе карти с мъже, които били доста по-големи от него и
употребявали алкохол. Същата вечер посочва, че Н. е казал на майка му да се маха и че не
иска да говори с нея. Свидетелства за битовите условия в дома на ответницата. Посочва, че
заедно с В.Д. излизали по заведения, когато децата не били с тях, както и че знае за
екскурзия на ответницата до Турция, която била през почивните дни. Не знае В. да е
оставяла Н. сам в дома им през продължителен период. Посочва, че знае, че ответницата си е
имала приятел, както и че Н. имал татуировка на ръката си.
От показанията на свидетеля Р. И. А. се установява, че познава ответницата В.Д. от
около 8 години, тъй като били колежки, както и че след развода В. се е грижила за децата си.
Свидетелката споделя, че не знае да е имало нещо ненормално в отношенията между
майката и Н., както и да го е оставяла сам през продължителен период. Посочва, че В. е
имала приятел преди около една година, както и че не знае да е живяла в неговия дом.
Изяснява, че Н. имал татуировка на ръката, както и че излизали с ответницата по заведения.
Съдът кредитира показанията на двете свидетелки като логични и последователни.
Същите не се опровергават от събраните по делото доказателства.
По делото е назначена съдебно-психологична експертиза. От заключението й се
установява, че нежеланието на бащата да се осъществяват контакти между Н. и неговата
майка може да даде предположение за влияние върху емоционалните чувства и нагласи на
момчето спрямо майка му. Вещото лице посочва, че емоционалното състояние на детето е
нестабилно с водеща фрустрирана индикация- нестабилност на чувствата и емоциите, липса
на емпатийност, емоционален базисен дисбаланст. Вложението единствено на силен
негативен стимулатор по отношение на майката, нейния демонизиран образ бил ясен
индикатор за налична фрустрация. При това в тази много чувствителна възраст всеки един
външен дразнител, всеки един външен стимул и провокатор се приемал директно, поради
това, че личностовата структура е неизградена и неоформена. Към момента на изготвяне на
експертизата осв. Н. Д. Д. показвал силна привързаност към баща си и крайно патологично
отхвърляне личността и присъствието на майката. Момчето имало предпочитание да остане
да живее при баща си, но отговорът на въпроса „защо” бил размит, неясен и неточен.
Приоритетите за това са дълбоко немотивирани, неизяснени и примитивно очертани.
Вещото лице посочва, че поведението на всеки един от родителите формирало нагласата на
момчето към тях. Патологизирането на единия родител за сметка на другия категорично
нямало да окаже положително въздействия върху неговата крехка и недоизградена психична
и емоционална структура. Освидетелстваният бил психически и физически здрав. Маркирал
интелектуален квотиент, отнасящ към граничните стойности, които на този етап са
удовлетворяващи потребностите му в степен добра за осигуряване на личностов комфорт и
успеваемост. Предвид създалата се силна емоционална връзка между него и баща му
5
поддържа становище, че Н. Д. Д. на този етап следва да остане да живее при баща си, като
задължително било посещението при фамилен психотерапевт на цялото семейство с цел
овладяване на създалата се висококонфликтна ситуация и патологичната борба на
лоялности, с цел снизяване на гневните отреагирвания от страна на бащата към майката,
отнасящи се до пренебрежение нейната личност ведно с нейната изключително важна роля
при отглеждане и възпитание на децата, както и формиране на възпитателски умения от
страна на бащата с цел поддържане синовни отношения на Н. към майка си. Само по този
начин щяло се достигане до пълен психоемоционален комфорт на подрастващия тийнеджър,
който е необходим, за да се избегнат за в бъдеще тежки и нежелани психосоматични
проблеми и девиации в поведенческия акт и личностовото му развитие. От депозираното
допълнително заключение се изяснява, че поведението на всеки един от родителите, описано
в исковата молба и отговорът на исковата молба не се отразявало добре, позитивно и
ползотворно в психоемоционалния и волеви процес на все още крехката и недоизградена
психична и емоционална структура на Н., както и възпитателно на момчето, проследявайки
не само наличните противоречия в контекста им /напр. трудовата ангажираност на момчето,
нежеланието майката да се грижи за него, нежеланието да го вижда/, но и преекспонирайки
негативистичните си чувства, усет и мисли един към друг.
По делото е назначена и повторна съдебно-психологична експертиза от
заключението, на която се установява, че нямало наличието на страх, тревожност или друг
емоционален дискомфорт в отношенията дете - родители, по - скоро Н. споделял, че изпитва
известна обида от това, че майка му не му се обажда и не го търси. Вещото лице посочва, че
според теста на Льошер в момента Н. се намирал в общо положително настроение, стремял
се към самоутвърждаване, към търсене на решение на предстоящите задачи. Стреми се към
изход от неблагоприятната ситуация, в която се намирал в момента. Изпитвал надежда за
добри перспективи в бъдеще, отричал каквито и да са ограничения на своята личност,
активно се стреми към дейност. Н. бил привързан и към двамата си родители, но в момента
е в по - близки отношения с баща си, защото живеел при него и споделял, че е обиден на
майка си. Вещото лице посочва, че са налице данни за изразено предпочитание към един от
родителите, а именно към бащата и по - слаба емоционална връзка в момента между Н. и
неговата майка. Детето споделяло по - скоро емоционално отдръпване от майка си,
породено от по - редките им контакти и липсата на пълноценно общуване помежду им.
Отношението на Н. към майка му не било негативно, но прави впечатление, че нямат
пълноценна връзка, характерна за добри отношения майка - син.
От заключението се установява й, че не би трябвало Н. да бъде арбитър между майка
си и баща си, както и да трябва да избира страна, както и че при Н. Д. нямало данни да
страда от синдрома на родителско отчуждение (СРО) спрямо някой от родителите си.
Съдът кредитира заключението на приетата по делото повторна съдебно-
психологична експертиза, като компетентно изготвена, даваща отговор на поставените
задачи. По отношение на първоначалната съдебно-психологична и допълнителното
депозирано заключение, съдът намира, че същата не следва да залегне в неговите изводи
относно правния спор между страните.
От изслушването на ищеца се установява желанието му да полага грижа за детето си
Н., както и влошените отношения между страните.
От изслушването на ответницата се установява желанието й да полага грижа за Н.,
както и влошените отношения между страните и отношенията между нея и сина й Н..
Изслушаното по реда на чл. 15 ЗЗДт детето Н. Д. заявява желанието си да остане при
баща си, при когото живее постоянно от 14.04.2020 г.. Сочи, че при него се чувства по-
6
добре, че има проблеми в отношенията с майка си – постоянно имали скандали, оставяла го
сама в дома където живеели. Имал проблеми и с нейния приятел, който го заплашвал, че
щял да го бие.
Съдът намира, че не следва да обсъжда останалите доказателства по делото, тъй като
същите не са относими към предмета на делото.
Така установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:
Действащата уредба на изменението на мерките относно децата след прекратяване на
брака между родителите по взаимно съгласие и утвърждаване на споразумение, постигнато
от тях се съдържа в разпоредбата на чл.51, ал.4 СК, която идентично на чл.59, ал.9 СК
предвижда, че изменение на предходните мерки се допуска при изменение на
обстоятелствата. Съответно, това изменение следва да е от такова естество, че промяната да
е в безспорен интерес на детето.
За уважаване на сезиралата съда молба, в тежест на ищеца е да установи наличието
на променени обстоятелства, настъпили след определяне на мерките по споразумение по
чл.51 СК, одобрени със съдебно решение през 2017 г., които обуславят изменение на
упражняването на родителските права, местоживеенето, личните отношения и издръжката
по отношение на детето Н. Д. Д., както и че тази промяна е в интерес на детето.
В тежест на ответницата е да докаже възраженията си, основани на твърдения, че в
интерес на детето е да бъдат запазени мерките, определени със съдебното решение за развод.
Безспорно е между страните, а и това се установи от коментираното по-горе решение
от 19.09.2017 г. постановено по гр.д. № 2535/2017 г. по описа на РС П. че с утвърденото
споразумение, упражняването на родителските права по отношение на детето Н. Д. е
предоставено на майката, при която детето е живяло след развода и която е полагала преките
и непосредствени грижи за него. От съвкупния анализ на събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено и, че за периода от 15.04.2020 г. до настоящия
момент детето е живяло само при бащата си, като не е посещавало дома на майката си,
който също се намира в гр. П.. През този период от време обаче бащата е този, който
преимуществено е полагал грижи за отглеждането и възпитанието на детето, като изцяло е
поел и неговата финансова и материална издръжка, осигурил му е в дома си необходими
условия за живеене, за подготовка за училище и за отдих. Последното налага извода на съда,
че е налице промяна в обстоятелствата, настъпила след определените с бракоразводното
решение мерки относно упражняването на родителските права, което налага изследване на
въпроса дали исканата промяна е в интерес на детето.
При произнасянето си, съдът следва да се ръководи и от критериите, заложени в
чл.59, ал.4 СК, като прецени възпитателски качества на родителите, моралният им облик,
грижите и отношението към децата, желанието на родителите, привързаност на детето към
родителите, пол и възраст на децата, помощ от трети лица, социално обкръжение, жилищно-
битови условия/ като безспорно решаващо значение при решаването на този въпрос имат
интересите на детето. В понятието "интереси на децата", както посочва ППВС № 1/1974
год., се включват необходимостта от правилно отглеждане и възпитание на децата,
създаване на трудови навици и дисциплинираност, подготовка за общественополезен труд -
изобщо всяко дете да стане хармонично развита личност и добър гражданин. В това понятие
влизат и материалните интереси на детето - обезпечаване на жилище, битови условия,
управление на имуществото и грижи за съхранението му, представителство и др. Изрично
посочено е, че решаващо значение за интересите на детето има цялата съвкупност от
интереси, но от аспекта на всестранното развитие на личността.
7
При преценка на възпитателските качества на родителите, следва да се има предвид
съвкупността от умения за осигуряване на правилното отглеждане и възпитание на детето,
обезпечаване на грижите, необходими за изграждане на неговите навици. Важно в случая е
тяхното конкретно проявление, от което се определя авторитета на родителя в обществото и
пред детето. Поради това от значение е умението на родителя добре да направлява детето в
живота, да му дава пример, да му внушава правилни постъпки и т. н. В контекста на горното
от събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът намира, за установено, че и
двамата родители имат известен дефицит на възпитателски качества. Така безспорно
поведението на майката – оставянето на детето Н. сам в къщи, дори и за сравнително малък
период от време, смяната на ключалката от апартамента където живее, което е
възпрепятствала възможността на Н. да отива в дома й, инициирането на конфликти с Н., не
са от естество да дават положителен пример на детето и да му внушава правилни постъпки
за спазване на обществения ред, уважение към околните и безконфликтно общуване с тях.
На дефицит на възпитателските качества сочи и заявеното от последната, че „Аз не съм дала
децата си на 14.04.2020 г., защото така съм решила, а защото на 13.03.2020 г. беше обявено
извънредното положение.“ Безспорно е, че извънредното положение е създало трудности в
отглеждането на децата, но това не означава, че при всяка трудност следва да предоставиш
децата си на другия родител и в един по-късен етап, след нормализиране на обстановката, да
твърдиш, че вече можеш отново да се грижиш за тях и в частност за Н.. От друга страна, от
събраните по делото доказателства, се установи, че през времето, в което Н. се отглежда от
баща си е посетил с. К. заведение, където е бил с лица, по-големи от него, който
употребявали алкохол, както и че пуши цигари и че има трудности в училище. Безспорно
това се дължи на грижите полагани от неговия баща, тъй като се установи, че през периода
от около година и четири месец, именно само той се грижи за Н.. Съвкупно от изложеното,
съдът намира, че по този критерий не би могъл да се даде превес на който и да е от двамата
родители, като в тази връзка съдът намира за необходимо да посочи, че по делото останаха
недоказани твърденията на ищеца, че майката е оставяла Н. сам с дни, както и твърдението
на ответницата, че бащата постоянно настройва детето срещу майка си. В подкрепа на
последното е заключението на повторната СПИ експертиза, от която се установи, че Н. е
привързан и към двамата си родители и не е налице отчуждение към някой от тях.
Негативно следва да бъде възприето и поведението на страните касаещо уреждане на
отношенията им с детето Н., изразяващо се в множество жалби депозирани и от двете
страни. Това поведение не дава добър пример на детето, а само го натоварва психически.
Тук е моментът да бъде посочено от съда, че от събраните доказателства по делото се
установи, че успехът на детето Н. при завършването му на 10 клас е бил по-висок в
сравнение с успеха през първия срок на 11 клас, но съдът счита, че това се дължи, както на
новите предмети изучавани в 11 клас, така и на поведението и на двамата родители, който
не са положили необходимата грижа към детето си. Установи се по делото, че и двамата
родители не са взели участие в проведените родителски срещи, целта на която е да бъдат
запознати с пропуските и поведението на ученика, за да могат да предприемат действия, с
които да бъде подобрен успехът на детето им, респективно неговото поведение.
По критерият привързаност на детето: Взаимната привързаност на родителите и
децата е важна предпоставка за упражняването на родителските права, тъй като по-лесно се
осъществяват възпитанието и родителските грижи по отглеждането на децата. Детето в
случая, както пред съда, така и пред вещото лице е изразило предпочитание към бащата
като родител, който да упражнява родителските права. Заявеното от детето отрицателно
отношение към майката съдът намира по-скоро за декларативно, породено от по - редките
им контакти и липсата на пълноценно общуване помежду им. В този смисъл е й
заключението на повторната СПИ експертиза
По отношение на критериите пол и възраст предпочитание следва да се отдаде на
8
бащата, като допълнителен аргумент в тази насока е и по-добрата материална възможност.
Бащата притежава апартамент, както в гр. П., така и къща в с. К..
Предпочитание не следва да се даде на някой от родителите по критерия помощ от
трети лица, тъй като и двамата нямат на кого от близките си разчитат. Но все пак следва да
бъде отчетено, че в известна степен ищецът може да разчита на помощта на своята брат, с
който Н. обичал да прекарва време, когато е в България.
Съвкупното обсъждане на посочените условия налагат извода, че интересът на детето
ще е охранен най-добре, ако упражняването на родителските права бъде предоставено на
бащата. С оглед на това следва постановеното решение № 784/19.09.2017 г. по гр.д. № 2535
по описа за 2017 г. на РС П., да бъде изменено, като упражняването на родителските права
над детето Н. Д. Д. бъде предоставено на бащата, като при него, бъде определено и
местоживеенето на детето.
Съдът съобрази ,и че при предоставянето на родителските права на бащата, Н. Д. и
брат му Х. ще живеят разделени един от друг. Но от всички събрани по делото
доказателства и най-вече изразеното желание на Н. Д., съдът намира, че в негов интерес ще
е именно тази промяна. То е на възраст, в която може да изгради свое мнение и може
самостоятелно да оцени и съпостави начинът, по който е живеел и се чувствал и при двамата
родители.
На майката, при гарантирана от закона възможност, съобразявайки възрастта на
детето, неговата потребност да има пълноценни отношения и с двамата родители, следва да
бъде определен значително разширен режим на лични контакти с детето, а именно: Майката
да взема детето всеки първи и трети петък от месеца в 18:00 часа до 18:00 ч. в неделя на
същата седмица, с преспиване, както и един месец през лятната ваканция, когато бащата не
ползва платен годишен отпуск.
Разбира се, при изрично споразумение за това между родителите, в интерес на детето
ще е то да контактува с майката и в дните, извън тези по изложения по-горе режим.
Същевременно, следва да се посочи и че от изключителен интерес на детето е родителите да
преодолеят противоречията помежду си относно неговото отглеждане, като за целта и с
оглед благополучието на техния син, двамата родители могат в тази връзка да потърсят
подходящи услуги и съдействието на специалист при Дирекция „Социално подпомагане”.
При промяна в упражняването на родителските права, с оглед охраняване интереса на
детето, съдът следва във всички случаи да присъди и издръжка, която да се заплаща от
другия родител в полза на детето.
При определяне размера на издръжката, съдът следва да изхожда, както от нуждите
на детето, така и от материалните възможности на двамата родители. Нуждите на детето се
предпоставят от обективните условия на живот, като се вземат предвид възрастта,
образованието и други конкретни обстоятелства.
В настоящия случай детето Н. Д. е навършило 17 години, като същия има нормалните
и обичайни за неговата възраст потребности и с оглед правилното му отглеждане и
възпитание, съдът приема, че същия се нуждае от средства за покриване на ежедневните
нужди от храна, в това число и заплащаната такава в училището, което детето посещават,
облекло, консумативи и т.н..
Според критериите, залегнали в чл.50 ППЗЗДетето, във вр. с Постановление № 305 на
МС от 19.12.2017 г. за определяне на нов месечен размер на гарантирания минимален доход,
необходимите средства за отглеждане и възпитание на дете от 3 до 14 години е в размер на 4
9
-кратния размер на гарантирания минимален доход, или 300 лева. Държейки сметка, че този
критерий се отнася за деца лишени от родителска грижа и отчитайки индивидуалните
потребности на детето, както и обществено-икономическата обстановка в страната, съдът
определя необходимата месечна издръжка за детето Н. Д. в размер на 350 лева.
Определеният общ размер на необходимата издръжка следва да бъде разпределен между
двамата родители, съобразно критериите на чл.143, ал.1 СК, а именно техните възможности
и материално състояние.
От събраните по делото доказателства се установи, че бащата работи в частния
сектор и успява да заработи сумата от около 1000 лева. Майката получава заплата в размер
на 700 лева.
Отчитайки така реализирания доход, държейки сметка, че майката се грижи за детето
Х. Д., съдът намира, че същата е в състояние да поеме издръжка на детето Н. в размер на
180 лева. Остатъкът от издръжката ще бъде поет от бащата. При отчитане размера на
издръжката, който ще се поеме от бащата, съдът съобрази че той ще полага
непосредствените грижи за отглеждането и възпитанието на детето, което само по себе си е
основание майката да поема по-голям дял от издръжката.
Определената в тежест на ответницата издръжка и съобразявайки отправеното от
ищцата искане следва да се присъди считано от датата на депозиране на исковата молба.
По издръжката за минало време:
Разпоредбата на чл.149 СК предвижда възможност да се претендира издръжка за
минал период от време, ограничавайки същия до една година назад от предявяване на иска.
В настоящия случай в сезиралата съда молба е отправено искане за присъждане на
издръжка за минало време, считано от 15.04.2020 г. до датата на депозирането на исковата
молба – 17.09.2020 г., като са наведени твърдения, че за този период от време ответницата не
е предоставяла средства за издръжка и основните грижи са полагани от ищеца Д..
От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства съдът намира, че през
процесния период по категоричен начин се доказа, че бащата е отглеждал и издържал детето
Н. Д.. Съдът приема, че дължимата издръжка следва да бъде определена в размер на 180
лева месечно или общо сумата в размер на 906. Посочените от съда обстоятелства, имащи
значение за определяне издръжката на децата за бъдеще време са релевантни и по
отношение на издръжката за минал период. Изводите на съда, обосновали преценката
относно размера на дължимата занапред издръжка, са меродавни и при определяне на
размера на издръжката за минало време. Във връзка с заявеното в отговора на исковата
молба, че е недопустимо да се претендира издръжка с минал период, следва да се посочи, че
съдът не споделя довода на ответницата, тъй като не е спорно, че за процесния период,
именно бащата е полагал единствена грижа за отглеждането на детето Н.. /В този смисъл
Решение № 779 от 25.06.2019 г. на ОС - Варна по в. гр. д. № 710/2019 г./.
На основание чл.242, ал.1 ГПК, решението в частта за издръжката подлежи на
предварително изпълнение.
10
По отношение на разноските, независимо от съдебно- административният характер
на производството се прилагат общите правила на чл.78 ГПК, като основателността на иска
се отчита предвид изменението на обстоятелствата, а не единствено с оглед съдържанието
на постановените мерки спрямо поисканите. Тъй като е налице изменение на
обстоятелствата, разноски се дължат от ответницата. В този смисъл ответницата следва да
заплати на ищеца сумата в размер на 1059 лева.
Ответницата следва да бъде осъдена да заплати по сметка на РС П. дължимата
държавна такса върху присъдената издръжка в размер на 295,44 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ, постановените с решение № 784/19.09.2017 г. по гр.д. № 2535 по описа за
2017 г. на Районен съд П., мерки по отношение на детето Н. Д. Д., ЕГН *****, родено на
28.10.2003 г., като:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на детето Н. Д.
Д., ЕГН *****, на бащата Д. Н. Д., ЕГН **********, като определя местоживеенето на
детето да е при бащата.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на майката В. Д. Д., ЕГН **********, с
детето Н. Д. Д., ЕГН *****, както следва: всеки първи и трети петък от месеца от 18:00 ч. до
18:00 ч. в неделя на същата седмица, с преспиване, както и един месец през лятната
ваканция, когато бащата не ползва платен годишен отпуск.
ОСЪЖДА В. Д. Д., ЕГН **********, да заплаща в полза на детето Н. Д. Д., ЕГН
*****, чрез неговия баща и законен представител Д. Н. Д., ЕГН **********, месечна
издръжка в размер на 180 лева /сто и осемдесет лева/, считано от датата на подаване на
молбата в съда – 17.09.2020 г., ведно със законната лихва върху всяка закъсняла месечна
вноска, до настъпване на законова причина за изменение или прекратяване на издръжката,
КАТО ОТХВЪРЛЯ претенцията за разликата над 180 лева до претендирания месечен
размер от 250 лева.
ОСЪЖДА В. Д. Д., ЕГН **********, да заплати в полза на детето Н. Д. Д., ЕГН
*****, чрез неговия баща и законен представител Д. Н. Д., ЕГН **********, издръжка в
размер на 906 лева /деветстотин и шест лева/, дължима за периода от 15.04.2020 г. до
16.09.2020 г. вкл., като КАТО ОТХВЪРЛЯ претенцията за разликата над 906 лева до
претендирания размер от 1258,33 лева.
На основание чл.242, ал.1 ГПК ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на
решението в частта за издръжката.
ОСЪЖДА В. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „Б.” № **, ет. 3, ап. 8, на
основание чл.78, ал.1 ГПК да заплати на Д. Н. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. П., бул. „Г.
Б.” № ***, ет. 2, ап. 5 сумата в размер на 1059 лева, сторени разноски в производството.
11
ОСЪЖДА В. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „Б.” № **, ет. 3, ап. 8, да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд П., държавна
такса върху присъдената издръжка в размер на 295,44 лева /двеста деветдесет и пет лева и
четиридесет и четири стотинки/, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд П. в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
12