Р Е Ш Е Н И Е №2108
гр. Русе, 12.12.2019 год.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Русенският районен съд, II-ри
граждански състав в публично заседание на 26-ти ноември, две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Председател: МИЛЕН
ПЕТРОВ
при секретаря Т. ПЕТРОВА, като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 3003 по описа за 2019 год., за да се
произнесе, съобрази следното:
Предявен е иск с правно основание
чл.422 ГПК.
Ищцовото дружество „Алианц Лизинг България"ЕАД-гр.София,
чрез редовно упълномощен процесуален представител твърди, че на 17.03.2016г.
„Додж България" ЕООД е издало в
негова полза запис на заповед за сумата 151373.77 евро, авалиран от ответника А.И.М.. Твърди,че записът на
заповед е редовен от външна страна ,съдържа всички реквизити по чл.535 ТЗ и е
предявен за плащане на 03.10.2018г.,при падеж не по-късно от 20.04.2021г. На 04.02.2019
г. ищцовото дружество е подало заявление за издаване на ЗИ по чл.410 ГПК и по
образуваното в РРС ч.гр.д.№ 679/2019г. е
издадена заповед за изпълнение срещу
издателя на записа на заповед „Додж
България" ЕООД и авалиста М. за
сумата от 25000.00 лв.,ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 04.02.2019г.до окончателното й
изплащане, както и разноски. Заповедта за изпълнение влязла в сила по отношение
на „Додж България" ЕООД, но длъжникът М. не е бил открит на установените
му постоянен и настоящ адрес и съда му е предоставил 1-месечен срок съгласно
чл.415, ал.1, т.2 ГПК за предявяване на иск срещу ответника. Твърди и че записът на заповед е издаден във
връзка с обезпечаване на Договор за финансов лизинг с опция за прехвърляне на
собствеността №7820/16.03.2016г., в т.11.11 от който е уговорена неустойка в
размер на 30% от покупната цена на вещите в случай на предсрочно прекратяване
на договора след втората или всяка следваща година от действието му. Счита, че
дължимата му се неустойка, предвид покупната цена на вещите от 163204.37 евро,
възлиза общо на 48961.31 евро с левова равностойност-95760.00 лв. Претендира да се установи вземането на ищеца
от авалиста М. по запис на заповед
,издаден на 17.03.2016г. в размер на 25000.00 лв.- частично претенция за дължима се неустойка по Договор за финансов
лизинг с опция за прехвърляне на собствеността №7820/16.03.2016г., ведно със законова
лихва,считано от 04.02.2019г. до изплащане на вземането, за която сума е
издадена ЗИ по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 679/2019г. по описа на РРС.
Претендира разноски.
Ответникът А.И.М., чрез назначения му
от съда особен представител взема становище за неоснователност на иска. В отговора на ИМ се твърди, че липсват
доказателства, че търсеното задължение не е събрано, че не е налице валидно
поръчителство по процесния запис на заповед и че записа на заповед не е предявен
надлежно.
По делото са представени писмени доказателствата,
приета е и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза.
Съдът,като
взе предвид представените по делото доказателства и обсъди становищата на
страните,приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявеният иск е с правно основание
чл.422,ал.1 ГПК за установяване съществуването на вземане, за което по ч.гр.д.№
679/2019г. по описа на РРС е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК.
Видно от приложеното ч.гр.д. №679/2019г.,същото
е образувано по подадено на 04.02.2019г. заявление от ищеца за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. Вземането е обосновано на запис на заповед от 17.03.2016г.,издаден от „Додж
България" ЕООД, представлявано от управителя А.И.М. и авалиран от физическото
лице А.И.М., с посочен падеж на
предявяване в срок до 20.04.2021г. за сумата от 151373.77 евро. Със заявлението
е претендирана главница в размер на 25000.00 лв., ведно със законната лихва от
предявяване на искането до изплащане на вземането и разноски. РРС е уважил
заявлението, а заповедта за изпълнение е влязла в сила по отношение на „Додж
България" ЕООД, издаден е и ИЛ срещу този длъжник. Тъй като М. не е намерен за връчване на
издадената заповед за изпълнение, съдът на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК е
указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си. С
разпореждане от 25.03.2019г., заповедния съд е указал на заявителя да предяви
иск срещу солидарния длъжник М. в едномесечен срок, което му е съобщено на 17.04.2019г.
Исковата молба е депозирана в срок в РРС, т.к. е изпратена чрез куриерска
служба на 17.05.2019г.Предвид изложеното съдът приема,че искът е
допустим-предявен е в срока по чл.415,ал.1 ГПК от заявител в заповедно
производство след дадени от заповедния съд указания.
В случая вземането на заявителя, ищец
в настоящето производство произтича от запис на заповед за сумата 151373.77
евро, издаден от „Додж България" ЕООД, представлявано от управителя А.И.М.
и авалиран от физическото лице А.И.М.. Установено
е,че записът на заповед е издаден като
обезпечение на вземането на ищеца по Договор за финансов лизинг с опция за
прехвърляне на собствеността №7820/16.03.2016г. В т.8.5 от Общите условия,
представляващи неразделна част от договора е посочено че се издава запис на
заповед за сума в размер на задължението по договора, както и че записа на
заповед служи за удовлетворяване на всякакви вземания на лизингодателя/ „Алианц Лизинг България"ЕАД/ към
лизингополучателя, които произтичат от процесния договор, в това число, но не
само и за неустойки.
Съдът счита, че записа на заповед
отговаря на изискванията на чл.535 ТЗ и е редовен от външна страна, както и че
е предявен надлежно.
Неоснователно е възражението ,че
записът на заповед е нередовен от външна страна, поради липсата на валидно поръчителство. От приложеното
на л.108 заверено копие от процесния запис на заповед се установява ясно, че същия е подписан и задължението
е поето от „Додж България" ЕООД, представлявано от управителя А.И.М..
Авалиран е при условията,при които е издаден от физическото лице А.И.М., чието изявления е обективирано върху
лицевата страна на записа на заповед, където е положен и подписа на това лице.
Задълженията на авалиста са възникнали
по силата на едностранните му изявление и подписването на записа на
заповед и той отговаря солидарно с издателя на записа.
Неоснователно е и възражението,че
записът на заповед не е надлежно предявен на длъжниците. Предявяването на
процесния запис на заповед е станало по изискуемия от закона ред и в
определения срок чрез нотариална покана, връчена на М. на 17.08.2018г./л.106-л.109/.
Предвид горното е налице действително
задължение по записа на заповед,както за издателя,така и за авала М..
В настоящият случай следва да се
съобрази правната характеристика на авала като едностранна абстрактна правна
сделка, по силата на която авалистът поема задължение да изпълни менителнично
задължение на друго лице хонорат. Авалът има обезпечителна функция и цели да
създаде по-голяма сигурност за изпълнение на задължението на лицето, за което
се дава, тъй като авалистът е солидарно отговорен с издателя на ефекта.
Едностранното волеизявление на авалиста следва да е обективирано върху
менителничния ефект или върху прикрепен към него алонж. Липсата на редовен от
външна страна менителничен ефект е основание за недействителност на
задължението на авалиста. Авалистът от своя страна не може да противопостави на
приносителя на запис на заповед възражения, които би могъл да наведе хоноратът.
При логическото и систематическото тълкуване на разпоредбите на чл. 485,
ал. 2 ТЗ и чл. 461 ТЗ се налага изводът за самостоятелния и неакцесорен характер
на задължението на менителничния поръчител. Задължението на авалиста, макар и
да обезпечава изпълнението на задължението на издателя на записа на заповед,
представлява самостоятелно задължение с различен правопораждащ юридически факт,
а именно отделната едностранна правна сделка-авал. От изложените съображения
може да бъде обоснован изводът за спецификата на менителничното поръчителство
при съпоставянето му с поръчителството по гражданското право, поради което за
авала не се прилагат разпоредбите на чл. 146, ал. 3, чл. 147 и чл. 148 ЗЗД.
Записът на заповед от своя страна е също абстрактна правна сделка, по силата на
която издателят безусловно се задължава да заплати на приносителя посочената в
книгата сума. Основание за издаването на записа на заповед може да бъде и
каузално правоотношение/какъвто е и настоящия случай/, като в този случай
записът на заповед служи за обезпечение на неговото изпълнение. При тези
съображения следва извода, че задълженията на издателя на менителничния ефект и
на авалиста произтичат от самостоятелни правни сделки, а с оглед абстрактния им
характер обстоятелствата относно каузалното правоотношение, което записът на
заповед евентуално обезпечава, са предмет на изследване само в случай при
релевирано възражение за погасяването на вземането по записа на заповед/каквото
в настоящия случай няма/. Следователно лицето, подписало запис на заповед е
надлежна страна по предявен срещу него иск с правно основание чл.442 ГПК./в.см.
константната съдебна практика- Решение № 386 от 25.03.2015 г. на ВКС по гр. д.
№ 1490/2014 г., IV г. о., ГК, Решение № 120 от 30.07.2010 г. на ВКС по т. д. №
988/2009 г., II т. о., ТК и мн.др./ Пасивната му легитимация се определя от
едностранната абстрактна сделка - авал, а не от евентуалното казуално
отношение, по което страна би могъл да бъде издателят на записа на заповед.
Предвид
горното съдът приема, че авалиста А.М. не може да противопостави на приносителя
на ефекта възражения, които хоноратът би могал да направи поради самостоятелния
неакцесорен характер на задължението на менителничния поръчител. Единствено
опорочената форма на менителничния ефект може да бъде пречка за пораждане на
действително задължение на авалиста, което по делото не е доказано. Авалистът
може да противопостави относителните възражения от
казуалното правоотношение между хонората и приносителя само ако докаже, че
приносителя е недобросъвестен и е извършил злоупотреба с право,което нито е
твърдяно в отговора на ИМ, нито е недоказано.
Ответникът М. не е представил
доказателства, от които е видно, че е погасил задължението си, поради което съдът счита, че положителният
установителен иск за съществуване на вземането, предмет на заповед за
изпълнение на парично задължение, постановена по ч.гр.д №679/2019г. по описа на
РРС, като основателен следва да бъде уважен.
Само за яснота и предвид факта, че
ищеца сам навежда твърдение, че процесния запис на заповед е издаден като
обезпечение по съществуващото каузално правоотношение между страните по
процесния договор за лизинг следва да се отбележи следното:
Страните не спорят, че на 16.03.2016г., ищецът
и „Додж България" ЕООД са сключили Договор
за финансов лизинг с опция за прехвърляне на собствеността №7820, по който
ищецът се е задължил да придобие доставчик, посочени от лизингополучателя „Додж
България" ЕООД 3 броя автомобили, марка „Dodge“, съгласно параметрите по т.1,б.А от
договора и да го предостави за ползване на лизингополучателя срещу
възнаграждение ,определено по размер и срокове съгласно Погасителен
план-Приложение 1,неразделна част от договора, при първоначална вноска в размер на 16320.43 евро, а
останалите 60 месечни лизингови вноски са платими с краен срок-20.03.2021г. В
т.11 от договора страните са договорили,че в случай на предсрочно прекратяване
на договора, лизингополучателя дължи неустойка. С т.25 от договора страните са
приели,че неразделна част от този договор са „Общи условия на Алианц Лизинг
България ”, приложими към договора за финансов лизинг, като с подписването на
договора лизингополучателят, съответно неговият представител е декларирал, че е
запознат със съдържанието на описаните Общи условия, получил е екземпляр от тях
при подписване на договора и ги приема. В т.8.5 на Общите условия е посочено,
че се издава запис на заповед за сума в размер на задължението по договора,
както и че записа на заповед служи за удолетворяване на всякакви вземания на
лизингодателя/ „Алианц Лизинг България"ЕАД/
към лизингополучателя, които произтичат от процесния договор, в това число, но
не само и за неустойки.С т.8.8 е прието,че във всички случаи на
прекратяване на договора и невръщане на лизинговото
имущество,лизингополучателят дължи на лизингодателя цялата лизингова цена
,предвидена в договора ,предвидените в договора неустойки и обезщетение за претърпените преки и
непосредствени вреди.
По делото липсва спор, че описаните в
договора автомобили са предадени на лизингополучателя,
който е първоначално е изплащал дължимите се лизингови вноски.
От представените доказателства и от
заключението на приетата съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от страните
е видно,че до 20.02.2017г. вноските са
плащани редовно, като дължимите се суми за лизингови вноски до датата на
връщане на процесните автомобили/17.05.2018г./ възлизат на 32433.62 лв. Предвид
забавените плащания, ищцовото дружество се е възползвало от предоставената му
възможност за прекратяване на договора/т.10.6.5 и т.10.6.7 от ОУ/ и е
прекратило едностранно договора. След като договорът е прекратен на посоченото
основание лизингополучателя дължи
заплащане на уговорената неустойка. Размерът на задължението по договора за
финансов лизинг за дължима неустойка, изчислена на основание т.11.11 е 95760.00лв.,
която сума безспорно не е заплатена от лизингополучателя/вж.
заключението на приетата експертиза/.
При така установеното съдът приема,че
предявеният иск с правно основание чл.422 ГПК е основателен и следва да бъде
уважен изцяло.
На основание чл.78, ал.1 ГПК и предвид
уважаването на исковете, ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените по настоящето производство разноски в размер на 3390.00
лв.-заплатени държавна такса за производството по делото, адв. Възнаграждение и
възнаграждения на особен представител и вещо лице. Съгласно т.12 на ТР
№4/18.06.2014г. на ВКС по тълкувателно дело №4/2013г., съдът който разглежда
иска с правно основание чл.422 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на
разноските, направени и в заповедното производство. Предвид изхода на спора,
ответницата следва да заплати на ищеца сумата от 1586.00 лв. -
разноски по ч. гр. д.№ 679/2019г. по описа
на РРС.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание
чл.422 ГПК, че А.И.М., ЕГН:**********,*** дължи
на „Алианц Лизинг България"
ЕАД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Резбарска“ №5, представлявано
от Ц. Д. Й. и Р. С. С., сумата от 25000.00
лв.- част от дължима се неустойка по
Договор за финансов лизинг с опция за прехвърляне на собствеността
№7820/16.03.2016г., обезпечен със запис на заповед от 17.03.2016г., предявен за
плащане на 17.08.2018г., ведно със законова лихва,считано от 04.02.2019г. до
изплащане на вземането, предмет на заповед № 372/06.02.2019г. за изпълнение на
парично задължение, постановена по ч.гр.д № 679/2019г. по описа на Районен съд-Русе.
ОСЪЖДА А.И.М., ЕГН:**********,*** да
заплати на „Алианц Лизинг
България" ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, ул.“Резбарска“ №5, представлявано от Ц.Д. Й.и Р.С. С. сумата от 3390.00 лв. -разноски по настоящето
производство и сумата от 1586.00 лв. -
разноски по ч. гр. д.№ 679/2019г. по описа
на Районен съд-Русе.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване
пред Окръжен съд- Русе в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: