Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Русе, 29.04.2013г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенският районен съд, V-ти гр.с-в, в публично заседание
на първи април две хиляди и тринадесета година, в състав:
Председател: ТАТЯНА ИЛИЕВА
при секретаря М.К., в присъствието на прокурора ……………. като
разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 6015
по описа за 2012г., за да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск с правно основание
чл.131, ал.1 от СК.
Ищцата В.Б.Х. твърди, че с ответника са бивши съпрузи
и от брака си имат родено едно дете – малолетната Й.Р.И.. С решение по
гр.д.№3117/2012г. на РС-Я. бракът помежду им бил прекратен с развод по реда на
чл.50 от СК, като на бащата бил определен режим на лични отношения с детето
всяка първа и трета събота от месеца от 10 до 17 часа. Твърди още, че една от
причините да предприеме действия за прекратяване на брака била, че още по време
на съвместното им съжителство имала сериозни предположения, че ответникът
извършва непристойни действия с детето им. Продължителен период след развода
бащата не поддържал отношения с него, като го взел за пръв път на 06.01.2012г.
След този първи контакт детето се държало странно и пред баба си споделяло
неща, подробно описани в исковата молба, които силно притеснили ищцата. Това
продължило и след втората среща на момиченцето с бащата, което принудило
майката да търси съдействието на органите за закрила на детето и психолози. На
05.05.2012г. въпреки нежеланието си, тя била принудена да предаде отново детето
на ответника, но този път то се върнало в много тежко състояние. Не давало да
го съблече и плачело. Оказало се, че било травмирано в областта на гениталиите
и имало зачервена ивица, широка около 4-
Ответникът
Р.М.И., чрез процесуалния си представител, излага подробни съображения за
неоснователност на иска за ограничаване на родителските му права. Претендира
присъждане на деловодни разноски.
Представителят
на РРП счита иска за допустим и с оглед данните по делото следва да се прецени
дали и доколко действията на ответника са заплашвали живота и здравето на
детето.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка:
От
представеното удостоверение за раждане е видно, страните по делото са родители
на детето Й.Р.И., родена на ***г., понастоящем почти на пет години.
С влязло в сила решение по гр.д.№3117/2011г.
по описа на РС-Я. бракът между страните, сключен на 24.05.2007г., е прекратен с
развод по взаимно съгласие. Със същото решение е утвърдено споразумението,
постигнато между тях, по силата на което упражняването на родителските права по
отношение на детето е предоставено на майката, а на бащата е определен режим на
лични контакти с него всяка първа и трета събота от месеца от 10.00 ч. до 17.00
ч.
До навършването на тригодишната
възраст на детето, за него се грижи ищцата и то е силно привързано към нея.
Месец юни 2011г. й. тръгва на детска градина, а майката започва работа извън
гр.Я., което налага отсъствието й от дома вечер до 19.00ч. В този период бащата
започва да взема детето от детска градина и да се грижи за него до завръщането
на ищцата от работа. Тогава момиченцето започва да изпада в нервни кризи, да се
тръшка на земята, да пищи, а нощем да бълнува и стене насън и по думите на
майката и бабата - да споменава баща си. От м.юли 2011г. й. се отглежда от
родителите на майката през седмицата, а в почивните дни страните го вземат при
себе си. За пръв път съмнения за извършване на непристойни действия на бащата с
детето започват да се появяват у бабата по майчина линия, а по-късно и у ищцата,
което става повод през м.септември същата година тя да напусне семейното жилище
с детето и да се установи да живее при родителите си. След връщането на детето
от срещите си с бащата през периода м.01.-м.05.2012г. майката започва да търси
помощ от лекари, полиция и социалните служби. По нейни думи детето посещава
известно време и психолог. Влошеното му психично състояние /също по данни на
майката и бабата/ се подобрява след ваканцията на море в гр.П. с ищцата и след
като поради наложените привременни мерки по делото детето започва да се вижда с
бащата извън дома му, в присъствието на майката и нейните родители.
Изготвените
по делото социални доклади от социални работници в отдел „Закрила на детето”
при ДСП-Русе и ДСП-Я. установяват наличието на подходящи битови условия в
апартамента в гр.Русе, за който ищцата твърди, че е нает с оглед предстоящото
им преместване с детето, макар че до приключване на последното по делото
заседание и двете страни продължават да живеят и работят в гр.Я.. От
м.септември 2012г. бащата живее на
квартира в същия град на семейни начала с друга жена – свидетелката по делото Д.
А. и двете й деца.
По
делото са представени доказателства, че срещу ответника е образувано
наказателно производство за престъпление по чл.149 от НК, разследването по
което продължава.
По
делото са изслушани двамата родители, разпитани са и свидетелите Д. Г.-майка на
ищцата и Д.А.-приятелка на ответника. Първата от тях, очевидец на поведението
на детето след свижданията с бащата, изнася данни, потвърждаващи изложеното в
исковата молба и в съдебно заседание от майката. Втората от тях установява
държанието на момиченцето при срещата му с ответника, както и това на ищцата и
нейните родители.
Според
заключенията на приетите по делото три комплексни съдебно-психиатрични и
съдебно-психологични експертизи, в личностовата структура на Р.И. могат да се
предположат някои акценти, които не са изразени до степен на личностово
разстройство, а остават в рамките на личностовите акцентуации, които не представляват
психично заболяване. Т.е. поведението му може да покаже външно съпреживяване на
определени чувства и емоции, без да има вътрешно такова. При същия няма данни
за сексуални дисфункции, разстройства на половия идентитет и на сексуалното
влечение.
Към момента на експертното
освидетелстване ищцата е тревожна и напрегната, което е резултат на случващото
се и е свързано с конкретната житейска ситуация, но у същата няма данни за
параноидни интерпретации на реалността и налудни идеи. Същата не страда от
психично заболяване, което да й пречи да полага грижи за малолетното си дете.
На експертите е представен амбулаторен лист затова, че през м.май 2012г. В.Х. е
провела амбулаторно психиатрично лечение с диагноза „Други тревожни
разстройства”.
При проведеното експертно
изследване на детето вещите лица установяват, че малолетната й. е емоционално
свързана и с двамата си родители, общува с тях спонтанно и без притеснение. При
контакта с бащата момиченцето търси
неговата компания и одобрение. В цялостното поведение на детето не се
откриват белези на травматизъм или сексуализиране на поведението. У й. е налице
затруднена адаптация в нова и непозната среда и нежелание да говори с
непознати. Детето говори тихо и почти неразбираемо, като вербалната комуникация
е предимно с бащата. Същото не е достигнало етапа, в който да търси
причинността на явленията, да разбира смисъла и значението на събитията. В
съдебно заседание експертите уточняват, че ако посегателството над детето е
извършено под формата на игра, на тази възраст то няма да го преживее като
травма, защото все още не знае какво е позволено и какво не. Но ако има
физическа болка, това болезнено преживяване в областта на тялото би могло да
запази спомена за него и всеки път при среща с насилника да реагира афективно. Момиченцето
е с по-ниска от очакваното за възрастта независимост и отделяне от майката,
което е индикатор за високо ниво на тревожност у същата и повлиява на
психоемоционалното и социално функциониране на детето, затруднява изследването
на външния свят от него. Невербално й. демонстрира чувствителност към
конфликтната ситуация между родителите й, с умерени индикатори за повишена
тревожност и несигурност. Експертите говорят за злоупотреба с детето от страна
на отглеждащите я възрастни, при която чрез въвличането му в този сценарий,
подлагането му на медицински интервенции и усещането на конфликт между значимите
възрастни, объркването, тревогата,
раздялата с емоционално значима за него фигура на привързаност, води до
повтарящи се за момиченцето травматични събития. Детето е объркано от
противоположните си преживявания – положителните с баща си от една страна и от
друга – негативната нагласа на майката спрямо бащата, високата й тревожност,
които то възприема.
И четирите вещи лица заявяват, че
не могат да бъдат категорични дали с детето е или не е блудствано.
В последното съдебно заседание
ищцата представя психолого-педагогическа характеристика на Й. И., изготвена от
учителите в посещаваната от детето детска градина. Според същата към м.март
2013г. детето е спокойно, тихо, изпълнява с лекота всички естествени движения,
включва се активно в съвместни дейности с другите деца, участва активно в
диалог с връстниците си, но е по-сдържано при общуване с персонала на учебното
заведение.
При
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:
По силата на вмененото им от
закона и морала задължение, родителите са длъжни да се грижат за децата си и да
ги подготвят за общественополезна дейност. За изпълнение на това си задължение същите
следва да осигурят на детето си спокойна семейна среда, в което то да расте
психически и физически здраво, следва да му осигурят такива възможности, че то
да се чувства сигурно и стабилно, за да може да придобие необходимите му
социални умения.
Исковата молба е за ограничаване
родителските права на бащата поради поведение, което заплашва здравето,
личността и възпитанието на детето. В тези предметни рамки е разгледан и спорът, а не за изменение на
първоначалноопределен режим на лични отношения с детето, поради промяна на
обстоятелствата, която не се дължи на такова поведение. Мерките по чл. 131
от СК за защита интересите на детето /личност, възпитание, здраве,
имущество/ от собствения му родител, следва да се налагат от съда при доказани
по несъмнен начин тежки случаи на посегателство от страна на родител по
отношение на дете. Тази засилена защита предполага внимателно изясняване на
въведените в процеса твърдения за извършено посегателство над детето и
провеждане на пълно доказване при доказателствена тежест на ищцовата страна.
Последица от неизпълнението на доказателствената тежест е постановяване на
отхвърлителен резултат по иска. При наличие на съмнение не е допустимо да се
постановява ограничаване и лишаване от родителски права. Такива мерки за защита
интересите на детето не е допустимо да се постановяват и въз основа на
предположения за възможно извършено посегателство върху личността,
възпитанието, здравето или имуществото на детето.
В конкретния
случай съдът намира, че от съвкупния анализ на събраните
по делото доказателства не се установява такова поведение
на бащата, което да представлява опасност за здравето и възпитанието на
детето. Изложените в
исковата молба и в съдебно заседание от ищцата твърдения за извършено спрямо
малолетната Й. И. блудствени действия от страна на бащата, действително описани
конкретно и подробно, се потвърждават единствено от бабата на детето по майчина
линия-свид.Д. Г., която по смисъла на чл.172 от ГПК е заинтересована от изхода
на делото. Същата е очевидец на поведението на внучката си при част от
случаите, когато е била преди това с баща си, но не и на взаимоотношенията
помежду им. Вярно е, че описаните реакции на детето от страна на майката и
бабата след срещи с ответника звучат правдоподобно, но същите не се установяват
по никакъв начин от останалите доказателства, събрани в процеса. Съобразно и
житейската логика не е нормално ако липсват данни за сексуално насилие над
детето, същото да е подлагано на множество и системни стресови за него
ситуации, свързани с посещения при доктори, социални работници и психолози. По
делото обаче липсват данни какво е установено при тези посещения. Не е
приложена медицинска документация, установяваща твърденията на ищцата за
зачервяване кожата на детето около половите органи след връщането му от бащата
последния път, за наличие на проникване във влагалището или ануса на детето.
Липсват доказателства и за това, че изолираната бактерия „Ешерихия коли” във
влагалищния му секрет е предадена по полов път, а не от неправилен тоалет.
Същото се отнася и до твърденията на майката и бабата досежно изгарянията по
главата на момиченцето от бенгалски огън. Не се установи по несъмнен начин
каква е причината за нервните кризи на детето през 2011г., когато за пръв път
се отделя за по-дълго време от майката и започва детска градина. Липсват данни същото
да е водено на преглед при специалист във връзка с това му поведение. Индиции в
обратния смисъл се съдържат в приложеното по делото прокурорско постановление, като
данните от разпита на лекарите и микробиолога в качеството им на свидетели, са
цитирани и от вещите лица, изготвили експертизата на детето. След процесната
дата - 05.05.2012г. майката и бабата на й. твърдят, че известно време тя е
водена на срещи с психолог, от които също липсват данни – какво е било
състоянието на детето в началото и след това, говорило ли е същото за срещите
си с бащата, проявявало ли е признаци на сексуализиране. Факт е, че към
настоящия момент момиченцето демонстрира еднаква обич и привързаност и към
двамата си родители, заиграва се с баща си, въвлича го в играта си, търси
вербална комуникация с него. Към днешна дата детето има не травматично, а
позитивно отношение към ответника. Ако е имало блудствени действия спрямо
момиченцето, то те, с оглед възрастта му, не са били травматично преживяване за
него и не са оставили белези на сексуализиране или на страхова напрегнатост от
бащата. Както бе отбелязано и по-горе, ако е имало физическа болка /каквито
данни изнасят майката и бабата/, това болезнено преживяване би могло да запази
спомена за него и всеки път при среща с насилника да реагира афективно, каквито
реакции към момента не се наблюдават у детето. Със сигурност обаче, високото
ниво на тревожност у отглеждащия го родител, негативното му отношение към
другия родител и подлагането на й. на множество медицински интервенции влияят
на психоемоционалното му развитие, водят до несигурност и тревожност у детето и
в крайна сметка представляват периодично повтарящи се правмиращи преживявяния
за него. Крайният извод както
за експертите, така и за съда е, че при липсата на категорични данни /а
наличието само на индиции/, че бащата е имал описаното в исковата молба
поведение спрямо детето си, което застрашава неговия живот и здраве, за да има
то правилно нервно-психично развитие, е изключително важно на този етап от възрастовото и психическото му развитие, когато се изграждат
емоционалната връзка и отношения на привързаност между родител и дете, да запази
положителен бащин образ и развиващи се отношения с баща си, да има
сътрудничество и добро отношение между самите родители.
По тези съображения и с оглед най-добрия
интерес на детето, съдът намира, че към настоящия момент не са налице предпоставките на закона на Р.И. да бъдат ограничени родителските права по отношение на дъщеря си й.. Извън предмета на спора по чл.131, ал.1 от СК съдът счита, че съобразно
данните по делото, в интерес на детето е то да вижда по-често баща си, но поне
за известен период от време в присъствието на майката, на социален работник или
семеен консултант. Това е необходимо и с оглед осигуряване възможността на
ищцата да преодолее сегашната си тревожност и напрегнатост, която рефлектира на
отношенията между тримата – родителите и детето и особено негативно на него. По
същите съображения съдът счита, че привременните мерки, определени по делото,
следва да не бъдат отменяни до неговото окончателно приключване.
В тежест
на ищцата са направените от ответника деловодни разноски в размер на 300лв.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска, предявен от В.Б.Х., ЕГН **********,
за ограничаване родителските права на Р.М.И., ЕГН **********, поради поведение
от негова страна, представляващо опасност за личността, възпитанието и здравето
на детето Й.Р.И., ЕГН **********.
ОСЪЖДА В.Б.Х., ЕГН **********,***, да заплати на Р.М.И., ЕГН **********, сумата
от 300лв. разноски по делото.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Районен съдия: /п/