РЕШЕНИЕ
№ 106
гр.
Монтана 19 февруари 2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – МОНТАНА, ТРОЕН АДМИНИСТРАТИВЕН СЪСТАВ
в публично заседание на 14.02.2020 г. в състав:
ЧЛЕНОВЕ:
СОНЯ КАМАРАШКА
РЕНИ ЦВЕТАНОВА
при
секретаря ПЕТЯ ВИДОВА в присъствието на Прокурор ГАЛЯ АЛЕКСАНДРОВА, като
разгледа докладваното от съдия РЕНИ ЦВЕТАНОВА
КАНД № 11 по описа на АдмС Монтана за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на глава
дванадесета АПК, вр. с чл. 63, ал.1 ЗАНН.
С Решение № 479 от 29.11.2019
г. по АНД № 1353/2019 г. на Районен съд – Монтана е потвърдено Наказателно
Постановление № 19-0996-002546/29.07.2019 г., издадено от Началник група към
ОДМВР, Сектор ПП, Монтана, с което на Ф.Ц.В.,***, е наложено административно
наказание затова че престоява като втори ред в активна лента за движение до
спрели МПС по посока на движението.
В законния срок против
решението е подадена касационна жалба от
административнонаказаното лице, в която твърди, че не е съгласен с
постановеното решение. В с.з. твърди,
че неоснователно са му написали акт. Той е
таксиметров шофьор, а на мястото определено за таксита е имало паркирана частна
кола. Продължавайки да се движи, през прозореца на автомобила казва на полицаите,
които са идвали срещу него „Няма ли кой да види тези частни коли защо спират на
стоянката ?”, но те са го спрели. В акта е записано, че е бил паркирал, но той е
бил в движение. Не е бил паркирал, защото там няма къде да се паркира, по средата
на пътя ще спре движението.
Ответната
страна чрез юрк Д*** оспорва жалбата и моли съдът да постанови решение, с което приеме
същата за неоснователна и потвърди решението на въззивния съд като правилно и
законосъобразно. Счита, че са събрани безспорни доказателства за извършеното
нарушение и, че същото е извършено виновно от наказаното лице. От друга страна моли
съдът да приеме, че не са допуснати нарушения при съставяне на акта и издаване
на НП. В мотивите на оспореното решение е посочено защо въззивният съд приема,
че случаят не е маловажен, като моли тези съображения да бъдат споделени от
настоящия касационен състав.
Представителят
на Окръжна прокуратура Монтана дава мотивирано заключение, че жалбата е
неоснователна, а атакуваното решение на РС Монтана правилно. Издаденото
наказателно постановление отговаря на всички изисквания на закона, без в
производството по неговото издаване да са допуснати съществени нарушения на
административно производствените правила. Установена е изцяло фактическата
обстановка, такава каквато същата е описана в диспозитива на издаденото
наказателно постановление. Извършеното нарушение е доказано по категоричен
начин, за което правилно е ангажирана административно наказателната отговорност
на наказаното лице. Решението на районния съд е обосновано и мотивирано. Предлага
същото да бъде потвърдено.
Жалбата
е подадена от надлежна страна в законоустановения срок, поради което е
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Настоящият
касационен състав при Административен съд Монтана след като обсъди наведените в
жалбата основания и при извършената служебна проверка на обжалваното решение,
съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК намира следното:
За да потвърди
издаденото Наказателно постановление, съставът на Районен съд – Монтана приема,
че във фазата на административнонаказателното производство не са допуснати
съществени процесуални нарушения, а административнонаказаното лице осъществява
нарушение, което се изразява в спиране за престой на управляваният от него лек
автомобил, Ш*** А*** , с per. номер: М*** , като
втори ред от страната на паркирани МПС в активна лента за движение. Административнонаказващият
орган, правилно е приложил санкционната разпоредба на чл. 183, ал. 4, т. 9,
предл. първо от ЗДвП, където е предвидена отговорност за описаното деяние.
Налице е пълно съответствие между описанието на фактическата обстановка в акта,
очертана чрез изискуемата се конкретика, нейното последователно възпроизвеждане
в атакуваното наказателно постановление и възприетата правна квалификация.
Административното нарушение е извършено виновно, при наличието на пряк умисъл,
тъй като водачът на МПС е предвиждал и пряко целял извършване на деянието като
е съзнавал неговият общественоопасен характер. Размерът на административното
наказание е фиксиран в закона, поради което не съществува юридическа възможност
същото да бъде намалено /арг. от чл. 27, ал. 5 ЗАНН: "Не се допуска
определяне на наказание под най-ниския предел за наказание глоба..."/. Правилно
са отнети и 6 контролни точки след влизане в сила на наказателното
постановление, съгласно чл. 6, ал. 1, т. 9 от Наредба 13-2539/17.12.2012 г.,
доколкото отговорността на лицето е ангажирана по чл. 183, ал. 4, т. 9, предл. първо
то ЗДвП. За пълнота е отбелязано, че процесното нарушение не следва да се
третира, като маловажно по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Съгласно Тълкувателно
решение № 1 от 12.12.2007 г. по т. д. № 1/2007 г. на ОСНК на ВКС, преценката на
административнонаказващия орган за „маловажност" на случая по чл. 28 ЗАНН
се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Преценката винаги е
фактическа и се предопределя от спецификите на всеки отделен случай. Установените
в практиката критерии за неговото дефиниране са свързани с естеството на
засегнатите обществени отношения, липса или незначителност на настъпилите
общественоопасни последици и обстоятелствата, при които нарушението е намерило
проявление в обективната действителност - време, място, обстановка, механизъм и
т.н. Съгласно разпоредбата на чл. 93, т. 9 НК "маловажен случай" е
този, при който извършеното престъпление /административно нарушение/ с оглед
липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност
/вредност/ в сравнение с обикновените случаи на престъпление /административно
нарушение/ от съответния вид. В случая не би могло да се говори за липса или незначителност
на вредните последици, тъй като посоченото нарушение е формално, на просто
извършване и за довършването му не е необходимо настъпването на някакъв
допълнителен съставомерен резултат. Не е налице и третата алтернатива от
визираната дефинитивна норма, а именно "други смекчаващи
обстоятелства", които да редуцират степента на обществена вредност на
нарушението съпоставима с нарушения от същия вид.
Предмет на касационна
проверка е въззивното решение и съответствието му с материалния закон, респ. допуснати
от съда съществени процесуални нарушения.
При разглеждане на
делото от първата инстанция не са допуснати съществени процесуални нарушения на
съдопроизводствените правила, но този съд неправилно е установил фактическата обстановка, поради което и неправилно
е приложил материалният закон.
По делото не се
установява по безспорен и категоричен начин, че административнонаказаното лице
е престоявало като втори ред в активна лента за движение. На представения АУАН
липсва подпис на неговия актосъставител, което е достатъчно основание за отмяна
на издаденото Наказателно Постановление и некредитиране на доказателствената
сила на този акт.
Водим от гореизложеното и на
основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд Монтана
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 479 от 29.11.2019 г.
по АН дело № 1353/2019 г. на Районен съд – Монтана, като неправилно и вместо
него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Наказателно Постановление № 19-0996-002546/29.07.2019
г., издадено от Началник група към ОДМВР, Сектор ПП, Монтана.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.