Решение по дело №555/2024 на Административен съд - Варна

Производството е образувано по искова молба на В. М. И. от [населено място], чрез адв. А., съдържаща два обективно съединени иска срещу ОДМВР – Варна, с правно основание чл. 203, и сл. от АПК, вр. чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, с искане за осъждане на ответната страна да му заплати обезщетение в размер на 100 лв. В исковата молба се поддържа, че на 27.08.2022 г. при управление на МПС с рег. № [рег. номер] в [населено място], И. бил спрян за проверка от служители на Сектор „Пътна полиция“. Резултата от проверката бил отчетен с дрегер, проба № 415, която отчела положителен резултат за употреба на амфетамин и на ищеца бил издаден талон за медицинско изследване. За установеното нарушение била издадена Заповед за ППАМ № 22-0819-001134/27.08.2022 г., с която е прекратена регистрацията на автомобила за срок от шест месеца, отнети са регистрационните табели и СРМПС, със Заповед за ППАМ № 22-0819-001147/29.08.2022 г. е отнето временно СУМПС и контролния талон. И. бил отведен във ВМА МБАЛ Варна, където дал кръв и урина за медицинско изследване, след което бил временно задържан за срок от 24 ч. в Сектор „Пътна полиция“ Варна. Адресната регистрация на И. била в [населено място], поради което автомобилът бил изпратен в Сектор „Пътна полиция“ Стара Загора. След като бил освободен И. посетил ВМА и дал проба за негова сметка. Издаден е фиш за токсикохимичен анализ от 29.08.2024 г., съгласно който не с открити наркотични вещества в кръвта на И.. Резултата бил представен на административния орган, но СУМПС , контролния талон и СРМПС не били върнати на ищеца. Управлението на автомобил било жизнено важно за ищеца, свързано с работата му и начина му на живот. На 1.09.2022 г. И. депозирал жалби против издадените два броя заповеди за ППАМ. Във връзка с обжалваното на Заповед за ППАМ № 22-0819-001147/29.08.2022 г. било образувано адм.д. № 2039/2022 г. по описа на АС – Варна. По делото е представена съдебно химико-токсикологична експертиза от 3.11.2022 г., според която не е открито наличие на наркотични вещества или техните аналози в дадени проби, оспорената заповед била отменена от административния орган, поради което съдебното производство било прекратено. Във връзка с обжалването на Заповед за ППАМ № 22-0819-001134/27.08.2022 г. било образувано адм.д. № 2040/2022 г. по описа на АС – Варна. По делото била представена същата експертиза, като с решение № 1596/2022 г. оспорената заповед била отменена. Междувременно със Заповед № 819з-218/16.11.2022 г. СУМПС и контролния талон били върнати на Г., той трябвало да се придвижи до [населено място] за да вземе автомобила. В исковата молба се поддържа, че от момента в който на И. е отнето СУМПС, контролен талон и е прекратена регистрацията на автомобила му, докато са му върнати СУМПС на 16.11.2022 г. е претърпял неимуществени вреди от лишаването му от право да управлява МПС, използването на притежавания от него автомобил, както и използването на автомобила от близките му. Придвижването на ищеца до работното му място било затруднено, дори невъзможно. Поради прекратяването на регистрацията на автомобила, И. бил в невъзможност да го предостави на друг, който да го управлява. Нито близки, нито познати можели да управляват МПС. И. работил като готвач, с работно време до 23 ч., като в този часови диапазон градския транспорт е ограничен, а след този час няма транспорт, таксиметровите услуги са с високи цени. Ч. И. молил колеги да го откарат до дома, поради което колегите му започнали да странят от него. Притеснявал се да не загуби работата си, защото всички мислили, че употребява наркотици. Колегите му шушукали и странили от него, често му се подигравали, че някой трябва да го „разхожда“. С връчването на заповед от 17.11.2022 г. с която е отменена ЗППАМ от 27.08.2024 г. И. трябвало да пътува до [населено място], тъй като автомобилът бил регистриран там. Това предизвикало неудобство у него, бил принуден да търси някой, който да го загара до там. Тези неудобства предизвикали у ищеца гняв и безсилие. И. бил лишен от възможността да управлява автомобила си, както и да го предостави на друг. Чувствал се оскърбен, подтиснат и унижен, не излизал и ограничил контактите си с близки и познати, тъй като бил принуден да търпи подигравките на всички, че е „наркоман“, поради което бил сринат психически. Ищеца преживял стрес, тревожност и унижение. Вечер заспивал трудно, а сънят му бил неспокоен. Сънувал кошмари, мислите му били заети с въпросите, какво ще прави без книжка и автомобил, как ще ходи на работа, как ще се грижи за семейството си. Постоянно бил уморен от системното недоспиване, изпитвал ежедневни притеснения и тревожност, не можел да се концентрира, започнал да губи желание да се храни, отслабнал с 5 кг. На работното си място допускал грешки, влизал в конфликт с колегите си, което преди не се случвало. По изложените доводи прави искане да се осъди ответника да заплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 100 лв., представляваща частичен иск от 5 000 лв., представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в резултат на два незаконосъобразни акта, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. В с.з. от 11.06.2024 г. е допуснато изменение на иска по размер. Ищеца претендира присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер [рег. номер]., представляваща частичен иск от 5 000 лв. В с.з. адв. А. моли да се уважи предявения иск и да се присъдят сторените по делото разноски.

 

Ответникът - ОДМВР - Варна, чрез процесуалния си представител оспорва исковата претенция. По отношение на единия иск, касаещ отнетата шофьорска книжка на лицето, счита, че иска е неоснователен и недоказан. По отношение иска, касаещ прекратяване на регистрацията на МПС, счита, че е недопустим, т.к. няма отменен съгласно закона акт. Налице е акт с отпаднало основание, след запознаване с кръвната проба на ищеца са върнати регистрационните табели и СУМПС. Съгласно Наредба № І-45 при отрицателен тест, органът е длъжен да го върне и е по силата на нормативен акт, в случая няма оттегляне, отмяна на този акт. В условия на евентуалност счита иска за прекомерен. От събраните доказателства е установена увреда от отменената заповед за отнемане на СУМПС, но тя е в разумни граници, не е довела до прекомерен стрес. По отношение използвания транспорт от ищеца за придвижване, сочи, че до [жк] има много комуникативен транспорт. Моли да се присъди юрисконсултско възнаграждение.

 

Представителят на Окръжна прокуратура - Варна поддържа, че исковата претенция е неоснователна. Тя се основава на две заповеди за налагане на ПАМ, едната от които е отменена от съда, а другата от 27.08.2022 г. е влязла в сила и е изпълнена. Така, че не би могла да послужи, като основание за ангажиране на отговорността на ответника по чл. 1 от ЗОДОВ. От разпита на свидетелите не се установи настъпването на сериозни вреди в неимуществената сфера на ищеца, които да са резултат непосредствено от издаването на незаконосъобразна заповед за налагане на ПАМ.

 

От събраните по делото доказателства се установи следното:

 

На 27.08.2022г., около 17,20 часа в [населено място] на [улица]в посока [улица], до №** И. управлявал собствения си л.а. БВМ *** с рег.№ [рег. номер]. И. бил спрян за проверка от В. В., заемащ длъжност мл.автоконтрольор при ОДМВР-Варна, с-р Пътна полиция. На водача била извършена проверка за употреба за алкохол с техническо средство Alkotest Dreger, който отчел 0 ‰. В 17:20:54 часа на И. било извършено изследване с техническо средство Drager Drug Test 5000 ARAM 0004, определено със Заповед № 8121з-329/22.03.2022г. на министъра на вътрешните работи – проба 415, което отчело положителна проба за амфетамин. Проверката за употреба на наркотични или упойващи вещества била документирана с Протокол рег.№ 819р-23938/27.08.2022г.

 

Предвид отчетения положителен резултат, срещу И. бил съставен АУАН серия GA № 696391/27.08.2022г. за нарушение по чл.5, ал.3, т.1, пр.2 ЗДвП – управление на ППС след употреба на наркотични вещества или техни аналози, като от водача били отнети СУМПС [номер] и контролен талон № 6049481, както и СРМПС ******** и 2бр. рег.табели [рег. номер]. Издаден бил талон за изследване на кръвна проба № 121780/27.08.2022г. и водачът бил придружен до ВМА МБАЛ-Варна за вземане на проба за химичен анализ. С протокол от 27.08.2022г. материалите от проверката били предадени на разследващ полицай при ОДМВР-Варна, сектор „Пътна полиция“. С Резолюция № 22-0819-[рег. номер]/30.08.2022г., н-к група в ОДМВР-Врана, с-р Пътна полиция, предвид образувано срещу И. досъдебно производство № 405/2022г. по описа на С-р ПП при ОДМВР-Варна за престъпление по чл.343б, ал.3 от НК, на основание чл.54, ал.1, т.9 ЗАНН прекратил административнонаказателното производство по АУАН серия GA № 696391/27.08.2022г. против И..

 

Във връзка с установеното нарушение на чл.5, ал.3, т.1, пр.2 ЗДвП, със Заповед № 22-0819-001134/27.08.2022г. полицейски инспектор към ОДМВР-Варна, Сектор „Пътна полиция“, на основание чл.22 ЗАНН, наложил спрямо И. принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, буква „б“ ЗДвП –прекратяване на регистрация на ППС за срок от 6 месеца, като на осн. чл. 172, ал.4 от ЗДвП със съставянето на АУАН са отнети СРМПС № ******* и 2 бр. рег. табели № [рег. номер].

 

Във връзка с установеното нарушение на чл.5, ал.3, т.1, пр.2 ЗДвП, със Заповед № 22-0819-001147/29.08.2022г. полицейски инспектор към ОДМВР-Варна, Сектор „Пътна полиция“, оправомощен със Заповед № 365з-8226/30.12.2021г. на директора на ОДМВР-Варна, на основание чл.22 ЗАНН, наложил спрямо И. принудителна административна мярка по чл.171, т.1, буква „б“ ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

 

Съгласно фиш за токсикохимичен анализ от 29.08.2022г., извършен от Г. Б. – началник лаборатория към ВМА-МБАЛ-Варна, на проба лаб.№8762/29.08.2022г., според който в изследваната проба не е открито наличие на наркотични вещества.

 

Видно от заключение по Съдебна химико-токсикологична експертиза № Е-183/03.11.2022г. по ДП № 405/2022г. по описа на СПП МВР-Варна, изготвено от вещи лица при ВМА МБАЛ -Варна, Лаборатория по химико-токсикологични изследвания, според което в изследваните биологични проби (кръв - лаб.№ 8772/2022 и урина - лаб.№ 8771/2022), иззети на 27.08.2022г. в 18,00 часа от В. М. И., не е открито наличие на наркотични вещества или техни метаболити (в т.ч. отрицателен резултат за амфетамин), което е доказано посредством имунохимичен и газ-хроматографски анализ.

 

С Постановление № 11422/14.11.2022г. на прокурор при РП-Варна, ДП № 405/2022г., водено за престъпление по чл.343б, ал.3 НК, е прекратено.

 

Със Заповед № 819з-218/16.11.2022г., връчена на 17.11.2022г., инспектор в група, Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Варна, на основание чл.91, ал.1 АПК отменил ЗППАМ № 22-0819-001147/29.08.2022г. Прието е, че с оглед прекратяване на досъдебното производство и заключението на вещото лице при лабораторията по химико-токсикологични изследвания, е отпаднало основанието за прилагане на ПАМ по чл.171, т.1, буква „б“ ЗДвП. Със Заповед № 819з-220/17.11.2022г., връчена на 17.11.2022г., инспектор в група, Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Варна, на основание чл.91, ал.1 АПК отменил ЗППАМ № 22-0819-001134/27.08.2022г. Прието е, че с оглед прекратяване на досъдебното производство и заключението на вещото лице при лабораторията по химико-токсикологични изследвания, е отпаднало основанието за прилагане на ПАМ по чл.171, т.1, буква „б“ ЗДвП.

 

И. е оспори Заповед № 22-0819-001147/29.08.2022г., образувано е адм.д. № 2040/2022 г. по описа на АС – Варна, с решение № 1596/2022 г. съдът е отменил оспорената заповед.

 

Ищеца е оспорил и Заповед № 22-0819-001134/27.08.2022г., образувано е адм.д. № 2039/2022 г. по описа на АС – Варна, с определение № 3489/8.12.2022 г. производството по делото е прекратено на осн. чл. 159, т.3 от АПК, поради оттегляне на акта.

 

В хода на съдебното производство е разпитана П. И. – съпруга на ищеца. Видно от показанията й, ищеца й се обадил на 27.08.2022 г., че са му направили проба за наркотични вещества, която била положителна. И. бил задържан за 24 ч. Свидетелката била изненадана, защото имали насрочена инвитро процедура, затова семейството полагало грижа да се поддържат в добра форма. Според И., съпругът й не употребява наркотици. След време била изготвена експертиза, която била отрицателна. На семейния автомобил били снети номерата, затова около 3 месеца двамата трябвало да намират варианти за транспорт до работа. И. работил в ресторант на Морска гара, с работно време от 10 ч. до 23 ч., живеели в [жк]. Транспортът до квартала не бил благоприятен, нямало много автобусни линии и се поддържал до 23.30 ч. И. работила в сватбена агенция и използвала колата, като обикновено сутрин оставяла съпруга си на работа и след това продължавала с колата. До случилото се И. бил ведър, общителен, но след това имало промяна в поведението му, станал затворен. Започнал да не се храни, вечер нямали добра комуникация. След проверката се променил начина на живот на И., защото нямал кола с която да отиде на работа, колегите му започнали да задават въпроси за случилото се. Нощем започнал да се събужда и да ходи из дома, да гледа телевизия, преди това нямал такива навици. И. бил обвинен в нещо, което нарушил нормалния му начин на живот, отношението му с хората, отслабнал с 4-5 кг. След проверката ищеца видел ли полицейски автомобил започвал да се притеснява, като параноя. След като заповедите били отменени се наложило И. да пътува до [населено място] за да вземе номерата и документите си, което наложило да излезе от работа и да потърси транспорт.

 

От разпита на св. А. Я. е видно, че последния работи заедно с ищеца от 4 години в ресторант „*****“. До 27.08.2022 г. И. се придвижвал до работа с МПС, след инцидента ползвал такси, защото често смяната завършвала вечер към 24 ч., а ищеца живеел в [жк]. Два-три дена сред проверката ищеца споделил за случилото се. Я. бил пряк началник на И., в началото на 2022 г. ищеца споделил, че иска да се развива в работата, били му възложени повече отговорности, за да се изкачи в йерархията. След случилото се подронил авторитета сред колегите му. Наблюдавала се промяна в работата, станал сприхав, на моменти се карал с колегите си, бил видимо изнервен, понякога правил грешки. Ищеца споделил, че като минава край патрулен автомобил изпитва дискомфорт.

 

При така установените факти, настоящият съдебен състав на АС - Варна прави следните правни изводи:

 

Предмет на разглеждане са предявени искове от И. за осъждане на ОДМВР - Варна да заплати сумата [рег. номер]., частичен иск от 5 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразни административни актове.

 

При проверка на допустимостта на предявените искове съдът намира, че са налице положителните процесуални предпоставки, обуславящи правото на ищеца да иска от съда да се произнесе по предявената претенция, с която е сезиран. Допустимостта на иска се извежда от наведените от ищеца обстоятелства в исковата молба. Претенцията на И. е за присъждането на обезщетение за неимуществени вреди, причинени му от отменени като незаконосъобразни административни актове от ОДМВР- Варна. Съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица, при или по повод изпълнение на административна дейност. След като има твърдения за причинена увреда на ищеца, която е в причинна връзка с отменени по административен ред административни актове, е налице спор по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за вреди от административна дейност, който е подсъден на административните съдилища и в частност, на Административен съд – гр. Варна. Наличието на незаконосъобразен – предварително отменен акт на администрация е предпоставка за иск по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, като въпросите дали този акт е издаден при или по повод изпълнение на административна дейност, обуславящ характера на акта – административен или правораздавателен, претърпял ли е ищецът вреди и налице ли е пряка причинна връзка между отменения акт и вредите, са по съществото на спора и са свързани с евентуалната основателност на иска.

 

С оглед на гореизложеното, съдът намира искът за допустим.

 

Разгледана по същество, исковата претенция е частично основателна, по следните съображения:

 

Съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Така регламентирана, отговорността е за всички претърпени вреди, които съгласно чл. 4 от ЗОДОВ са в причинна връзка с незаконосъобразни актове, фактически действия или бездействия на длъжностни лица или административни органи при или по повод изпълнението на административна дейност.

 

В тази връзка основният въпрос по делото е дали издадените два броя Заповеди за ППАМ са незаконосъобразни, следва да се вземе предвид, че Заповед № 22-0819-001147/29.08.2022г., е отменена с решение № 1596/2022 г., постановено по адм.д. № 2040/2022 г. по описа на АС – Варна. От приложените по адм.д. № 2039/2022 г. доказателства е видно, че И. е обжалва и втората Заповед за ППАМ № 22-0819-001134/27.08.2022г., след първото открито съдебно заседание ответника е представил заповед от 17.11.2022 г. Съдът на осн. чл. 159, ал.3 от АПК е прекратил производството поради оттегляне на акта. Оттеглянето на акта е едностранно прекратяване на действието му, с оттеглянето на акта се премахва предметът на правния спор – законосъобразността на оспорения акт и съдебното производство остава без предмет. По повод доводите на ответника, настоящия съдебен състав приема, че извършеното оттегляне на Заповедта за ППАМ от 27.08.2022 г. не е пречка за оспорващия да предяви иск за обезщетение за вреди, причинени от оттегления акт, тъй като чл. 204, ал.3 от АПК изрично предвижда възможност, когато вредите са причинени от оттеглен административен акт, незаконосъобразността на акта да бъде установена от съда, пред който е предявен искът за обезщетение. Заповед за ППАМ № 22-0819-001134/27.08.2022г., е постановена при неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения, като съображенията за това са следните: съгласно чл.22 ЗАНН, принудителни административни мерки се прилагат за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, като хипотезите, в които могат да се прилагат, техният вид и органите, които ги прилагат, се уреждат в съответния закон – чл.23 ЗАНН. В случая, като правно основание за издаване на заповедта, е посочена разпоредбата на чл.171, т.2а, буква „б“ ЗДвП, която за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, предвижда прилагането на ПАМ – прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година.

Приложената със заповедта ПАМ фактически е основана на това, че И. е управлявал л.а. с рег.№ [рег. номер], след употреба на наркотични вещества или техните аналози – нарушение по чл.5, ал.3, т.1 пр.2 ЗДвП, установено с техническо средство Drager, което отчело положителна проба за амфетамин. При тази фактическа и правна обосновка, съответствието на наложената ПАМ с материалния закон изисква доказването на описаното нарушение, а именно, че по надлежния ред е установено управление на МПС от страна на И., след употреба на наркотични вещества или техни аналози.

Редът, по който се установява употребата на наркотични вещества или техни аналози, е регламентиран в Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. Според чл.3а от същата, установяването употребата на наркотични вещества или техни аналози се извършва с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, когато: 1/ лицето откаже извършване на проверка с техническо средство или тест; 2/ лицето не приема показанията на техническото средство или теста; 3/ физическото състояние на лицето не позволява извършване на проверка с техническо средство или тест. Според чл.5 от Наредба № 1, при наличие на външни признаци, поведение или реакции на водачите на МПС за употребата на наркотични вещества или техни аналози се извършва проверка с тест или лицата се изпращат за медицинско изследване. Резултатът от проверката с тест се попълва в протокол, изготвен в три екземпляра по образец съгласно приложение № 2 – ал.2. Във всички случаи за да се приложи ПАМ, употребата на наркотични вещества или техни аналози от водача на МПС, следва да е безспорно установена по надлежния ред, а настоящият случай не е такъв. Резултатът от теста, извършен техническо средство Drager в случая не е годно доказателство за извършено нарушение по чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП, т.к. не е приет от водача. В изпълнение на разпоредбата на чл.7, ал.2 от Наредба 1/19.07.2017г. водачът е съпроводен до „ВМА МБАЛ-Варна“ и е дал кръвна проба за извършване на химико-токсикологично изследване – факт. Съгласно чл.23, ал.1 от Наредба № 1/19.07.2017г., резултатът от изследването на кръвната проба да е определящ за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози. В случая противоправното поведение на водача на МПС, като основание за налагането на ПАМ е недоказано. Изводът за недоказаност на нарушението и несъразмерност на ПАМ се потвърждава категорично от заключението по Съдебна химико-токсикологична експертиза, , според което в изследваните биологични проби от И., не е открито наличие на наркотични вещества или техни метаболити. По изложените доводи, съдът приема Заповед за ППАМ № 22-0819-001134/27.08.2022г. е незаконосъобразна.

 

Съгласно разпоредбата на чл. 203 АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, като основателността на иска предполага предварителното установяване на точно определени от законодателя и кумулативно налични предпоставки, а именно: незаконосъобразен административен акт; незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; този акт, действие или бездействие да е при или по повод изпълнение на административна дейност; да е/са отменен/и по съответния ред; да е настъпила вреда от такъв административен акт, действие или бездействие; да е налице причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липса на някой от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата и общината по посочения ред.

 

Настоящият съдебен състав намира, че в случая е налице първата от кумулативно изискуемите предпоставки, а именно два незаконосъобразни акта, издадени от административен орган или длъжностно лице на държавата или общината.

 

Действително, към момента на издаване на цитираните административни актове са били налице изискуемите от закона предпоставки за законосъобразност – издадени са от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при съблюдаване на процесуалните правила, материалният закон и неговата цел, доколкото с техническо средство е отчетена положителна проба за употреба на наркотични вещества. Независимо от това обаче, следва да се отчете резултата от химическото изследване на кръвната проба, който опровергава резултата на теста с техническо средство. Именно това последващо обстоятелство, отстоящо във времето в момент, последващ издаването на процесните административни актове е релевантно за преценка тяхната законосъобразност, макар и в по-късен момент. Обратното схващане би обезмислило последващото извършване на кръвна проба, в случай, че се приеме, че отчетеният резултат с техническо средство е достатъчен за да обоснове законосъобразност на административния акт, наред с другите изисквания, без да се държи сметка за последващото химическо кръвно изследване.

 

С оглед изложените съображения, съдът приема, че двете заповеди за ППАМ са незаконосъобразни административни актове, предвид резултата от извършеният химичен анализ за наличие на наркотични вещества в кръвта на ищеца.

 

Налице са и следващите две предпоставки – актовете са издадени при изпълнение на административна дейност, каквато по съществото си представлява дейността на конторлните органи в сектор ПП при ОДМВР-Варна във връзка с осъществяване на превенция посредством прилагане на принудителни административни мерки и задържане на лице в предвидените от закона случаи, както и двете заповеди са отменени по съответния ред – в случая едната с влязло в сила решение на АС – Варна, а другата, освен, че е налице влязла в сила заповед на административния орган, съдът установи незаконосъобразността й.

 

Исковата претенция за неимуществени вреди се преценява като основателна и доказана до размер [рег. номер]., а в останалата част следва да се отхвърли като неоснователна и недоказана.

 

Обезщетенията за неимуществени вреди се присъждат за конкретно претърпени физически и психически болки, страдания и неудобства, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния акт. Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Това понятие не е абстрактно, а е свързано с преценка на редица конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, имащи значение за правилното определяне на размера на обезщетението. Размерът се формира по справедливост по реда на чл. 52 ЗЗД и зависи от степента и характера на преживените болки и страдания от ищеца. В тежест на ищеца е да докаже настъпването на вреди от неимуществен характер, представляващи болки и страдания, засягащи психическото и физическото му здраве, които да са в причинна връзка с незаконно образуваното срещу него досъдебно производство. От събраните по делото свидетелски показания се установява, че ищецът е бил притеснен и стресиран, имало промяна в поведението му, станал затворен, започнал да не се храни и отслабнал, загубил здравия си сън.

 

При наличие на отменени административни актове за ищеца са произтекли неимуществени вреди, образуваните административни производства са се отразило негативно на психиката и личния му живот – този факт е достатъчен да индицира претърпени вреди, рефлектиращи върху честта и достойнството му, през периода на действие на незаконосъобразните административни актове той има отрицателни изживявания в тази връзка - ограничаване възможността му да води обичайния си начин на живот и му се отразява емоционално негативно, негативните емоции и страдания в тази връзка не се нуждаят от конкретни доказателства относно размера им. Липсват доказателства, обаче, че се е стигнало до увреждане значително или трайно здравословното и психическото му състояние.

 

В периода от 27.08.2022 г. до 17.11.2022 г. и в периода от 29.08.2021 г. до 16.11.2022 г. срещу ищеца са действали два незаконосъобразни административни акта – за отнемане СУМПС, прекратена регистрация на МПС. Последиците от тях са оказали негативно въздействие върху психиката на И., свързани с притеснения, неяснота от отражението върху живота и работата му, несигурност и неяснота от резултата от кръвната проба, забавил се около три месеца. Тази несигурност и неяснота за бъдещето са рефлектирали върху психичното състояние на ищеца, причинили са безпокойство и напрежение. По делото не са ангажирани доказателства, че в резултат на тези притеснения са се появили по-сериозни здравословни. Съдът приема за справедливо да се репарират претърпените емоционални и психически смущения с обезщетение в размер [рег. номер]., като искът над този размер до претендираната сума от 3 000 лв. съдът приема като неоснователен и недоказан.

 

Предвид частичната основателност на исковите претенции, основателна е и предявената акцесорна такава за заплащане на законната лихва върху главницата от датата на завеждане на делото 13.03.2024 г. до окончателното й заплащане.

 

Предвид изхода на спора, на осн. чл.10 ал.3 от ЗОДОВ на ищецът следва да бъдат възстановени заплатените разноски по делото в размер на 20 лв. държавна такса за образуване на делото и призоваване на свидетели, както и адвокатски хонорар пропорционално на уважената част от предявените искове на стойност 360 лв., т.е. общо 380 лв. На процесуалния представител на ОДМВР – Варна, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, изчислено съобразно минималното такова по чл.24 от Наредба за заплащането на правната помощ, доколкото последният е бил защитаван от юрисконсулт в съдебното производство, респ. след извършено прихващане ответника следва да заплати на ищеца разноски в размер на разликата от 280 лв.

 

Водим от горното, съдът,

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА ОДМВР Варна да заплати на В. М. И. от [населено място], [ЕГН] обезщетение в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лв. за претърпени неимуществени вреди, причинени от Заповед № 22-0819-001134/27.08.2022г. издадена от полицейски инспектор към ОДМВР-Варна, Сектор „Пътна полиция“ ис Заповед № 22-0819-001147/29.08.2022г., издадена от полицейски инспектор към ОДМВР-Варна, Сектор „Пътна полиция“, ведно със законната лихва считано от 13.03.2024 г. до окончателното й заплащане.

 

ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за претърпени неимуществени вреди за сумата над 1500 лв. [рег. номер].

 

ОСЪЖДА ОДМВР Варна да заплати на В. М. И. от [населено място], [ЕГН] разноски в размер на 280 /двеста и осемдесет/ лв.

 

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от деня на съобщаването на страните.