Р Е Ш Е
Н И Е
№ ……
06.11.2019г. гр.Ямбол
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският окръжен съд, гражданско отделение,втори
състав,
в открито съдебно заседание на 22.10.2019 година,
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ
ИВАНОВ
ВЕСЕЛА СПАСОВА
Секретар Л.Р.
Прокурор
Като разгледа докладваното
от съдия Тагарева
Въззивно гражданско дело №191
по описа за 2019г.
За да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на
А.В.А., И.В.П., Н.Т.К., Д.К.З., С.Й.К. и Ж.Й.А.,***, действащи чрез
пълномощника адв.К., против Решение №149/25.02.2019г. на Ямболски районен съд
по гр.д. №3626/2017г. в частта, с която е допусната делбата на имотите по
първоначалната и допълнителна искова молба, при посочените квоти.
Оплакването на въззивниците е за
неправилност на решението на районния съд в обжалваните части, поради нарушение
на материалния закон в резултат на неправилна преценка на фактите и
доказателствата по делото. Според въззивниците, неправилно при допускане на
делбата районният съд приложил и отменения ЗН, и сегадействащия ЗН. Сочат, че
след като общият на страните наследодател е починал на 27.06.1944г., за делбата
на останалите в наследството му имоти е приложим само отменения ЗН - в сила от
1890г. Неправилно също така съдът възприел сключената през 1992г. спогодба, тъй
като същата има временен характер, има сила до влизане в сила на плана за
земеразделяне и с нея не е извършена делба на наследство. Неправилно съдът
счел, че спогодбата е основание да започне да тече придобивна давност, тъй като
до 1998г. - влизане в сила на плана за земеразделяне на гр.Стралджа, няма
върнати имоти в реални граници и не може да бъде осъществено владение, тъй като
не е налице идентичност на номерата на имотите. Относно съделителката Ж.С.Г.
въззивниците сочат, че същата не е могла да придобие по давност имота от 24дка
в м. "Аладжата", тъй като в заявлението до ЗПК "Съгласие"
същата е посочила други два имота - в м."Иситлийски път" от 7дка и в
м."Големите локви" от 12 дка; че същата не е осъществявала владение,
а само е обработвала имотите, за да се регистрира като земеделски производител;
че давността е спряла да тече от 2004г. и неправилно са кредитирани показанията
на св.З. Т. Въззивниците считат, че неправилно съдът е зачел представените от
ответниците нотариални актове, както и че съдът неправилно е определил квотите
на съделителите в дроби с различни знаменатели, което е самостоятелно основание
за отмяна на решението. Неправилно съдът определил и квотите на съделителите
при делбата на имотите по допълнителната искова молба, като не отчел, че синът
на общия наследодател С.К. е починал през ****г., т.е. при отменения ЗН от
1890г., при което наследниците на сина му Й. С.К. следва да получат два пъти
по-голям дял от наследника на дъщеря му Н. С. Б.. По тези съображения молят за
отмяна на решението в обжалваните части и за постановяване на ново решение от
окръжния съд, с което делбата да бъде допусната между посочените в жалбата
съделители и квоти.
Подадена е и въззивна жалба от М.Н.
***, срещу решението на ЯРС в частта, с която е отхвърлен иска за делба на
имотите по първоначалната искова молба по отношение на тази съделителка.
Въззивницата Н. счита, че неправилно е изключена от кръга на съделителите, тъй
като с нотариален акт №148/18.07.2002г. Г. Н.Т. е дарил 3/60 ид. части от
делбените имоти на сина си Т.Г.Н., с което е накърнил правото й на запазена
част от наследството.
Отговори на двете въззивни жалби
са депозирали Т.Г.Н., К.С.К., Н.Т.Н., Н.В.К., Н.В.Н. и Ж.С.Г., представлявани от
адв.Д.А., които са оспорили жалбите по съображения, според които оспореното
решение на ЯРС е правилно и законосъобразно.
Въззивниците по първоначалната
жалба са подали писмен отговор, с който са изразили становище за основателност
на жалбата на въззивницата М.Н..
Останалите съделители не са
изразили становища по двете въззивни жалби.
В о.с.з. въззивниците, чийто
пълномощник е адв.К., чрез него пледират за уважаване на жалбата им.
Въззивницата М.Н. се явява лично
и оттегля подадената от нея жалба, в която част въззивното производство е
прекратено.
Въззиваемите страни, чийто
пълномощник е адв.А., молят за потвърждаване на решението на първата инстанция
в обжалваните части. Представят и писмени бележки.
Въззиваемата страна К.К., чрез
особения представител адв.И.Д., пледира за потвърждаване на решението на ЯРС.
Въззивната жалба е процесуално
допустима, като подадена от легитимирани страни и в срока по чл.259,ал.1 ГПК,
поради което може да се разгледа по същество.
За да се произнесе, ЯОС извърши преценка на
събраните по делото доказателства и приема от фактическа и правна страна следното:
Производството е делбено, във
фазата по допускане на делбата.
Предмет на иска за делба са
реституирани земеделски имоти в землищата на гр.Стралджа и на с.Джинот, които
са останали в наследството на общия на страните наследодател В. К.К. ***, поч.
на *******г. Ищците са поддържали, че по отношение делбата на имотите по
първоначалната искова молба, които са в землището на гр.Стралджа, ответниците -
наследници в коляното на К.Т. - дъщерята на общия наследодател, са имали
претенции за по-голям дял. По отношение на имотите в землището на с.Джинот ищците
са посочили, че тези имоти са възстановени след подаване на исковата молба за
делба.
Ответниците, които са наследници в коляното на К.Т., са оспорили иска
за делба в частта за квотите от земеделските имоти в землището на гр.Стралджа,
с възражение, че през 1992г. между всички наследници на общия наследодател е
сключена спогодба, с която земята е разпределена с равни квоти между преките
наследници на наследодателя В.К., при което с нотариален акт преките наследниците
на К.Т. са признати за собственици при квоти по 3/60 ид.ч. или общо 1/5 ид.ч.,
по-късно част от наследниците с признати права дарили собствените си идеални
части на част от съделителите, като до момента ответниците и техните
праводатели владеели 1/5 ид.ч. от имотите, без някой да оспорва владението и са
придобили по давност тази 1/5 ид.част от собствеността.
Ответницата Ж.С.Г. също се е позовала на сключената между наследниците на общия наследодател спогодба от 1992г. и е поддържала, че по тази спогодба е получила 24 дка. зем.земя от наследството, което се равнява на 1/10 ид.ч. и е придобила тази идеална част по давност, в резултат на упражнено давностно владение.
Видно е от представеното по делото удостоверение за наследници №АПО-326/15-02.2016г. на Община Стралджа, че страните - ищците и ответниците са наследници на В. К. К. ***, поч. .....
Установено е и не е налице спор,
че с Решение №1С/04.03.1999г. на ОСЗГ Стралджа по преписка №3188/91г., на
наследниците на В. К. К. е възстановено правото на собственост с плана за
земеразделяне върху следните земеделски имоти в землището на гр.Страджа, а
именно: нива от 40,002 дка в местността „Аладжата" – имот № 160072 по
плана за земеразделяне; нива от 50,976 дка в м. „Икюзик” – имот №180057 по
плана за земеразделяне; лозе от 1,552 в м."Частните лозя" - имот
№315099 по плана за земеразделяне; лозе от 0,883 дка в м."Частните
лозя" - имот №315208; нива от 23,499
дка в м. „Мирчева могила” – имот № 320044 по плана за земеразделяне; лозе от
0,894дка в м."Частните лозя" - имот №325109 по плана за
земеразделяне; лози от 0,888 дка в м."Частните лозя" - имот №325189;
нива от 54,503 в м."Иситлийски път" - имот №350 060; нива от 34,800
дка в м."Беджи юрт" - имот №380030 ; лозе от 20 дка в
м."Троплака" - имот №391036 и пасище, мера от 12,900дка в м. „Дружба”
– имот № 420013 по плана за земеразделяне.
С нот.акт за собственост върху недвижими имоти, придобити по реда на ЗСПЗЗ № 9 от 21.01.2000г. на нотариус №322 в НотК, наследниците на К.Н.Т. - дъщерята на
общия наследодател В.К., а именно: Г. Т., Р.К., Т.Т. и В. Т., са признати за собственици по наследство, при квоти
по 3/60 ид.ч. на земеделските имоти в гр.Страджа, възстановени с решението на ОСЗГ от 04.03.1999г. С нот.акт №148/18.07.2002г., синът на К.Т. - Г. Н.Т. е дарил на сина си Т.Г.Н. собствените си 3/60 ид.ч. от
гореописаните имоти;
С нот.акт №68/28.03.2006г. дъщерята на К.Т. - Р. Н.К. е дарила на внука си К.С.К. собствените си 3/60 ид.ч. от
гореописаните 11 недвижими имота, а с нот.акт №148/07.07.2009г. Г.А.Т. и Н.Т.Д. /наследниците на Т.Н.Т. - син на К.Т./ са дарили на Н.Т.Н.
своите наследствени 2/60 ид.ч. от процесните
недвижими имоти в гр.Страджа.
По делото не е
спорно, че въз основа на признатото им право на възстановяване на собствеността
върху имотите на В.К., част от неговите наследници са сключили спогодба от 08.09.1992г., с която по
взаимно съгласие са поделили 225 дка. зем.
земя по протокол - образец
№5/1992г. Съгласно тази спогодба, ответницата Ж.С.Г. е получила 24
дка., като на същата ПК Стралджа е предоставила ползването на общо 42
дка - нива в м.“Аладжата“. Разпитаният пред първата инстанция свидетел З.Т. е дал
показания, че в сдружение от 32-ма души, в което членувал и свидетелят, обработваната на
Ж.С. земя в местността
„Аладжата“ била от
24 дка. Сдружението обработвало земите
10-15години, след което земите били отдадини на кооперациите.
С Решение №2-3188 от 22.11.2017г. на ОСЗ – Стралджа, постановено по пр.№3188/91г., като обезщетение на наследниците на . К. К. е възстановено правото на собственост по чл. 19 от ЗСПЗЗ и върху още три земеделски имота
в землището на с.Джинот – нива от 30 дка. в
м."Даляна" - имот №010067, нива от
11,509дка в м."Даляна" - имот №010078 и нива от 21,118 дка в
м."Даляна" - имот №010221 по плана за земеразделяне.
При тези фактически данни, с обжалваното решение ЯРС е допуснал делбата
на земеделските имоти в землището на гр. Стралджа и е определил квотите на
съделителите в тези имоти, като е приел, че ответниците - наследниците в
коляното на дъщерята на общия наследодател - К.Т., са получили общо 1/5 ид.ч.,
т.е. равна на идеалната част, получена от синовете на наследодателя. За да
постанови този резултат, ЯРС е приел, че за правата в съсобствеността на
наследниците на К.Т. е налице констативен нотариален акт, който не е оборен от
ищците и че тези наследници са придобили общо 1/5 ид.ч. в резултат на давностно
владение. Съдът е отхвърлил иска за делба на земите в землището на гр. Стралджа
по отношение на съделителите К.К., Г.Й., М.Н., Р.К., Т.М. и Н.Д., тъй като е
зачел извършените разпореждания с идеални части от наследниците на К.Т., като в
тази част решението не е обжалвано и е влязло в сила. По отношение на
земеделските имоти в землището на село Джинот ЯРС е допуснал делбата на същите
между всички съделители, определяйки квотите им в колената на преките
наследници по закон на общия наследодател при приложението на чл.21 ал.3 от ЗН
/отм./, според който частта на наследниците от мъжки пол по отношение на непокритите
имоти, е два пъти по-голяма от частта на наследниците от женски пол.
Решението на ЯРС в обжалваната част е валидно и допустимо, но
неправилно в частта на определените квоти за съделителите.
От представеното по делото удостоверение за наследници на общия на
страните наследодател В. К..,*** е установено, че същият е починал на ........
и е оставил за свои преки наследници по закон - дъщеря К.Н.Т., синове А.В.К., Т.
В.К., Х.В.К. и низходящите на починалия преди наследодателя негов син С.В.К..
Тъй като общият наследодател на страните е починал при действието на отменения
Закон за наследството от 1890г., приложим е неговия чл.21, ал.3 ЗН (отм.), съгласно
който законните деца или техните низходящи наследяват непокритите имоти, като
частта на низходящите от мъжки пол е два пъти по-голяма от частта на низходящите
от женски пол. В случая, обаче, по отношение на останалите в наследството на В.
К. земеделски земи в землището на гр.Стралджа, наследниците в коляното на
дъщерята на наследодателя К.Т., са признати за собственици на по-големи права в
съсобствеността - на 1/5 ид.част, вместо на 1/9ид.част. За правото на
собственост на тази 1/5 ид.ч. е издаден констативен нотариален акт по чл.483,
ал.1 ГПК (отм.) - въз основа на писмени документи, който акт установява
придобитите права в съсобствеността. Правилно районният съд е приел, че
констативният нотариален акт не е оборен от ищците. Въпросът за
доказателствената сила на нотариалните актове по чл.587 ГПК (чл.483 ГПК - отм.)
е разрешен с ТР №11/21.03.2012г. по т.д. №11/2012г. на ОСГК на ВКС. В него е
прието, че констативният нотариален акт притежава обвързваща доказателствена
сила за третите лица и за съда, като ги задължава да приемат, че посоченото в
акта лице е собственик на имота и в това се изразява легитимиращото действие на
нотариалния акт. За да отпадне легитимиращото действие на акта, е необходимо да
се докаже, че титулярът не е бил или е престанал да бъде собственик. В случая
дори да се приеме, че към момента на съставянето на констативния нотариален акт
през 2000г. наследниците на К.Т. не са притежавали признатите им с акта права в
съсобствеността, то снабдявайки се с нотариалния акт те са манифестирали пред
останалите съсобственици намерението да своят тези идеални части и са
установили фактическата си власт върху тях, като в резултат на продължилото
владение повече от 10 години са придобили тези идеални части по давност. Ищците
не са провели възложената им доказателствена тежест за оборване на констативния
нотариален акт и за установяване, че осъществяваното от наследниците на К.Т.
владение е било смущавано или е била прекъсвана давността, при което правилен е
изводът на районния съд, че следва да бъде зачетена доказателствената сила на
нотариалния акт. Самите ищци са признали с исковата молба претенциите на
наследниците на К.Т. за по-голяма част от делбените имоти в землището на
гр.Стралджа, т.е. намерението за своене на тази общо 1/5 ид.ч. от делбените
земеделски земи в гр.Стралджа. Следователно, макар наследствените права в
делбените земеделски земи в землището на гр. Стралджа да са по 2/9ид.части за синовете на наследодателя и 1/9 ид.част за
дъщерята К.Т., в резултат на признатите на наследниците на К.Т. права и изтекла
давност, следва, че наследниците в петте колена на общия наследодател получават
по 1/5ид.ч. от земеделските земи в землището на гр. Стралджа.
Дъщерята на общия
наследодател К.Н.Т. е починала на *********г.
и е оставила за свои наследници по закон - чл.5, ал.1 и чл.9, ал.1 ЗН - четири
деца: Г. Н.Т. - син, Р. Н.К. - дъщеря, Т.Н.Т. - син, В. Н.Т. - син и преживелия
съпруг Н. Т.Н.. Последният е починал на ...., или децата на К.Т. са получили по
1/20ид.ч. от наследствените земи в гр.Стралджа. Синът Г. Н.Т. е дарил своята
1/20 ид.ч. (3/60 ид.ч.) на своя син Т.Г.Н.. Дъщерята Р.Н.К. е дарила своята
1/20 ид.ч. (3/60 ид.ч.) на внука си К.С.К.. Наследниците на Т.Н.Т., който е
починал на ..... - Г. А.Т. и Н.Т.Д., са дарили на Н.Т.Н. своите 2/60 ид.ч. и
същият, заедно със своите наследствени части, е получил общо 1/20 ид.ч. от
земеделските имоти в гр. Стралджа. В. Н.Т. е починал на......г. и неговата 1/20
ид.ч. е наследена по равно от децата му Н.В.К. и Н.В.Н., които получават по
1/40 ид.ч. Или в коляното на К.Т. - дъщерята на общия наследодател В. К.,
квотите на наследниците - съделители в допуснатите до делба зем.земи в
землището на гр.Стралджа са: за Т.Г.Н. - 2/40 ид.ч.; за К.С.К. - 2/40 ид.ч.; за
Н.Т.Н. - 2/40 ид.ч.; за Н.В.К. - 1/40 ид.ч. и за Н.В.Н. - 1/40 ид.ч.
Синът на общия
наследодател А.В.К. е починал на ******г.
и е оставил за свои преки наследници по закон - син В. А.К. и дъщеря Н. А. Г.,
които са наследили по равно неговата 1/5 ид.ч., или са получили по 1/10 ид.ч.
от наследствените имоти в гр. Стралджа. В. А.К. е починал на..... и след
смъртта на съпругата му Й. Г.К., неговите деца А.В.А. и И.В.П. получават по равно
неговата 1/10ид.ч., или по 1/20 ид.ч. Н. А. Г. е починала на... и след смъртта
на съпруга й П. А. Г. ******г.), децата й А.П.А. и С.П.А. получават по равно
нейната 1/10 ид.ч., или по 1/20 ид.ч. Или в коляното на А.В.К., квотите на
наследниците - съделители в допуснатите до делба зем.земи в землището на
гр.Стралджа са: за А.В.А. - 2/40 ид.ч., за И.В.П. - 2/40 ид.ч., за А.П.А. -
2/40 ид.ч. и за С.П.И. - 2/40 ид.ч.
Синът на общия
наследодател Т. В.К. е починал на ....г.
и е оставил за свои преки наследници по закон дъщеря Н.Т.К. и преживялата
съпруга М. И. К.. След смъртта на последната, дъщерята Н.Т.К. е получила изцяло
притежаваната от Т.К. 1/5 ид.ч. от земеделските имоти в гр. Стралджа, или 8/40
ид.ч. в допуснатите до делба зем.земи в землището на гр.Стралджа.
Синът на общия
наследодател Х.В.К. е починал на *******г.
и е оставил за свои наследници по закон дъщеря П. Х. З. преживяла съпруга В.В. К..
След смъртта на преживялата съпруга, дъщерята П. З е наследила изцяло
притежаваната от Х.К. 1/5 ид.ч. П. З е починала на .... и нейната 1/5 ид.ч. е
наследена по равно от децата й Х.К.З. и Д.К.З., или по 1/10 ид.ч. В хода на
процеса е починал Х.К.З. - на ******г., който е оставил за свой единствен
наследник брат си Д.К.З., който получава изцяло 1/5 ид.ч. в коляното на Х.В.К.,
или 8/40 ид.ч. в допуснатите до делба зем.земи в землището на гр.Стралджа.
Синът на общия
наследодател С.В.К. е починал преди
него- на *******г., при действието на
отменения Закон за наследството, като неговите наследници Й С. - син и Н. С. Б.
- дъщеря наследяват 1/5 ид.ч. По правилото на чл.21, ал.3 от ЗН (отм.) частта
на низходящите от мъжки пол е два пъти по-голяма от частта на низходящите от
женски пол, при което от 1/5 ид.ч. на С.К., синът Й. К. е получил 2/15 ид.ч., а
дъщерята Н. Б. - 1/15 ид.ч. Й.К. е починал на.., при сегадействащия ЗН, и след
смъртта на съпругата му И.Г.К. (починала на....), неговите 2/15 ид.ч. са
наследени по равно от децата му С.Й.К. и Ж.Й.А., или по 1/15 ид.ч. Н. С. Б е
починала на....1/15 ид.ч. е наследена от дъщеря й Ж.С.Г.. Или в коляното на С.В.К.,
квотите на наследниците - съделители в допуснатите до делба зем.земи в
землището на гр.Стралджа са: по 1/15 ид.ч. за С.Й.К., Ж.Й.А. и Ж.С.Г..
Съобразно трайната практика на ВКС, квотите на съделителите следва да
бъдат изразени в обикновени дроби с еднакъв знаменател, сборът от които да е
равен на единица. С оглед на това, приравнени към еднакъв знаменател, квотите на
съделителите в допуснатите до делба земеделски земи в землището на гр.Стралджа
са: за Т.Г.Н. - 6/120 ид.ч.; за К.С.К. - 6/120 ид.ч.; за Н.Т.Н. - 6/120 ид.ч.;
за Н.В.К. - 3/120 ид.ч.; за Н.В.Н. - 3/120 ид.ч.; за А.В.А. - 6/120 ид.ч.; за И.В.П.
- 6/120 ид.ч.; за А.П.А. - 6/120 ид.ч.; за С.П.И. - 6/120 ид.ч.; за Н.Т.К. -
24/120 ид.ч.; за Д.К.З. - 24/120 ид.ч.; за С.Й.К. - 8/120 ид.ч.; за Ж.Й.А. -
8/120 ид.ч. и за Ж.С.Г. - 8/120 ид.ч.
Тъй като районният съд е определил други, различни квоти за
съделителите в допуснатите до делба земеделски земи в землището на гр.
Стралджа, решението в тази му част следва да се отмени и се постанови ново
решение в гореизложения смисъл.
По отношение на земеделските земи в землището на село Джинот, правилно
районният съд е приел, че делбата следва да се допусне между всички съделители,
като за определяне на квотите им следва да се приложи правилото на чл.21, ал.3
от ЗН (отм.), според което частта на низходящите от мъжки пол в непокритите
недвижими имоти е два пъти по-голяма от частта на низходящите от женски пол. Наследодателят
В.К. е починал на 26.06.1944г. и е оставил преки наследници по закон - една
дъщеря, трима синове и низходящите на починалия преди него четвърти син, или
тримата синове и низходящите на четвъртия син са получили по 2/9 ид.ч. от
земите в землището на с.Джинот, а дъщерята - 1/9 ид.ч.
Дъщерята К.Т. е починала на..... и нейната 1/9 ид.ч. от земите в с.Джинот е получена
по равно от нейните низходящи - трима синове и една дъщеря, или по 1/36 ид.ч.
Синът Г..... Н.Т. е починал на .... и неговата 1/36 ид.ч. е наследена по равно
от трите му деца К.Г.К., Т.Г.Н. и Н.Г.Н., или по 1/108 ид.ч. всеки от тях. След
смъртта на Н.Г.Н., дъщерите му Г.Н.Й. и М.Н.Н. са получили по 1/216 ид.ч.
Дъщерята Р.Н.К. е починала на 02.04.2007г. и нейната 1/36 ид.ч. е наследена от
низходящите на починалите преди нея син С.К. М. дъщеря В. К.Г., като К.С.К. и Р.С.К.
са получили по 1/144 ид.ч., а Т.З.М. - 1/72 ид.ч. Синът Т.Н.Т. е починал на ....
и неговата 1/36 ид.ч. е наследена по равно от неговите деца Н.Т.Н. и Н.Т.Д. -
по 1/72 ид.ч. Синът В. Н.Т. е починал на.... г. и неговата 1/36 ид.ч. е
наследена по равно от двете му деца Н.В.К. и Н.В.Н. - по 1/72 ид.ч.
Синът на общия
наследодател А.В.К. е починал на ******г.
и неговите 2/9 ид.ч. от земите в с.Джинот са наследени по равно от двете му
деца В. А.К. и Н. А. Г. - по 2/18 ид.ч. В. А.К. е починал на . и неговите 2/18
ид.ч. са наследени по равно от децата му А.В.А. и И.В.П. - по 2/36 ид.ч. След
смъртта на Н. А. Г....на ******г., нейните 2/18 ид.ч. са наследени по равно от
децата й - А.П.А. и С.П.И. - по 2/36 ид.ч.
Синът на общия
наследодател Т. В.К. е починал на ....
и неговите 2/9 ид.ч. от земите в с.Джинот са наследени от дъщеря му Н.Т.К..
Синът на общия
наследодател Х.В.К. е починал на ....
и неговите 2/9 ид.ч. от земите в с.Джинот са наследени от дъщеря му П.Х. З., а
след смъртта й на ******г. - по равно от двете й деца Х.К.З. и Д.К.З.. Тъй като
Д.К.З. е единственият наследник на Х.К.З., същият е получил изцяло 2/9 ид.ч. от
земеделските земи в село Джинот.
Преди наследодателя
В.К. е починал синът му С.В.К. - на ********г. и
неговите низходящи - синът Й. С.К. и дъщерята Н. С. Б.са получили по правилото
на чл.21 ал.3 от ЗН (отм.) - 4/27 ид.ч. за Й. К. и 2/27 ид.ч. за Н.Б. от земите
в с.Джинот. Й. К. е починал на ..... и неговите 4/27 ид.ч. са получени по равно
от двете му деца С.Й.К. и Ж.Й.А. - по 2/27 ид.ч. След смъртта на Н. С. Б.на ...,
нейните 2/27 ид.ч. са ни от дъщеря й Ж.С.Г..
Приведени към еднакъв знаменател, квотите на съделителите в допуснатите
до делба земеделски земи в землището на село Джинот са: за К.Г.К. - 4/432
ид.ч.; за Т.Г.Н. - 4/432 ид.ч.; за Г.Н.Й. - 2/432 ид.ч.; за М.Н.Н. - 2/432
ид.ч.; за К.С.К. - 3/432 ид.ч.; за Р.С.К. - 3/432 ид.ч.; за Т.З.М. - 6/432
ид.ч.; за Н.Т.Н. - 6/432 ид.ч.; за Н.Т.Д. - 6/432 ид.ч.; за Н.В.К. - 6/432
ид.ч.; за Н.В.Н. - 6/432 ид.ч.; за А.В.А. - 24/432 ид.ч.; за И.В.П. - 24/432
ид.ч.; за А.П.А. - 24/432 ид.ч.; за С.П.И. - 24/432 ид.ч.; за Н.Т.К. - 96/432
ид.ч.; за Д.К.З. - 96/432 ид.ч.; за С.Й.К. - 32/432 ид.ч.; за Ж.Й.А. - 32/432
ид.ч. и за Ж.С.Г. - 32/432 ид.ч.
Тъй като районният съд с обжалваното решение е определил други квоти на
съделителите в допуснатите до делба земеделски земи в землището на село Джинот,
решението и в тази му част следва да се отмени и се постанови ново при
посочените от въззивната инстанция квоти за съделителите.
С оглед уважаването на въззивната жалба, на въззивниците следва да се
присъдят направените от тях разноски пред въззивната инстанция в размер на
сумата 25 лева - платена ДТ.
Водим от изложеното и на основание чл.271, ал.1 ГПК, ЯОС
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №149/25.02.2019г. на Ямболски районен съд, постановено по гр.д. №3626/2017г. в обжалваната част, с която са определени
квотите на съделителите в допуснатите до делба земеделски земи в землищата
на гр.Стралджа и на с.Джинот, останали в наследството на общия на страните
наследодател В. К.К.,***, поч. на ....
ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ:
ОПРЕДЕЛЯ квотите на съделителите в допуснатите до делба 11 земеделски имота - пет ниви,
пет лозя и едно пасище, находящи се в землището
на гр. Стралджа, както следва: за Т.Г.Н. - 6/120 ид.ч.; за К.С.К. - 6/120
ид.ч.; за Н.Т.Н. - 6/120 ид.ч.; за Н.В.К. - 3/120 ид.ч.; за Н.В.Н. - 3/120
ид.ч.; за А.В.А. - 6/120 ид.ч.; за И.В.П. - 6/120 ид.ч.; за А.П.А. - 6/120
ид.ч.; за С.П.И. - 6/120 ид.ч.; за Н.Т.К. - 24/120 ид.ч.; за Д.К.З. - 24/120
ид.ч.; за С.Й.К. - 8/120 ид.ч.; за Ж.Й.А. - 8/120 ид.ч. и за Ж.С.Г. - 8/120
ид.ч.
ОПРЕДЕЛЯ квотите на съделителите в допуснатите до делба земеделски имоти- три ниви в
землището на село Джинот, както
следва: за К.Г.К. - 4/432 ид.ч.; за Т.Г.Н. - 4/432 ид.ч.; за Г.Н.Й. - 2/432
ид.ч.; за М.Н.Н. - 2/432 ид.ч.; за К.С.К. - 3/432 ид.ч.; за Р.С.К. - 3/432
ид.ч.; за Т.З.М. - 6/432 ид.ч.; за Н.Т.Н. - 6/432 ид.ч.; за Н.Т.Д. - 6/432
ид.ч.; за Н.В.К. - 6/432 ид.ч.; за Н.В.Н. - 6/432 ид.ч.; за А.В.А. - 24/432
ид.ч.; за И.В.П. - 24/432 ид.ч.; за А.П.А. - 24/432 ид.ч.; за С.П.И. - 24/432
ид.ч.; за Н.Т.К. - 96/432 ид.ч.; за Д.К.З. - 96/432 ид.ч.; за С.Й.К. - 32/432
ид.ч.; за Ж.Й.А. - 32/432 ид.ч. и за Ж.С.Г. - 32/432 ид.ч.
ОСЪЖДА К.Г.К., Т.Г.Н., Г.Н.Й., М.Н.Н., К.С.К., Р.С.К., Т.З.М., Н.Т.Н., Н.Т.Д.,
Н.В.К., Н.В.Н., А.П.А., С.П.И. и Ж.С.Г., всички с посочени по делото данни, ДА ЗАПЛАТЯТ на А.В.А., И.В.П., Н.Т.К., Д.К.З.,
С.Й.К. и Ж.Й.А., всички с посочени данни,
направените пред въззивната инстанция разноски в размер на сумата общо 25 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.