Р Е
Ш Е Н И Е
№ 184
20.11.2019 г.
гр. Средец
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Районен съд – гр. Средец, гражданска колегия,
в открито съдебно заседание на 22.10.2019 година,
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ДОНЕВА
Секретар Маринка Маринчева
Като разгледа докладваното от съдия Кр.
Донева
гражданско дело № 253 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по искова молба на “Водоснабдяване и канализация” ЕАД – гр.
Бургас против З.Я.Д., в която се твърди, че ответницата и М. Я. И. са законни наследници на Я. К. Д. Сочи се, че в качеството си
на наследници и съсобственици на водоснабден имот, находящ се в гр. Средец, ул.
„П.“ *, за който в ищцовото дружество е
открита и заведена партида с аб. № 863510 – за отчитане на водни доставки от 1
бр. измервателен уред, са потребители на ВиК услуги. Твърди се, че за отчетния
период от 11.12.2015 г. до 17.12.2018 г. по процесния абонатен номер са налице
незаплатени задължения за доставена, отведена и пречистена вода на обща
стойност 775,10 лева, осчетоводени посредством издадени през периода 25.01.2016
г. – 21.12.2018 г. фактури. Поддържа се, че съобразно чл. 33, ал. 2 от Общите
условия на ищцовото дружество, консумираните услуги е следвало да бъдат
заплащани в 30-дневен срок от издаване на съответните фактури. Твърди се още,
че за вземането на ищеца, ведно със законната лихва от датата на заявлението по
чл. 410 от ГПК и за лихва за забава в размер на 50,11 лева за периода
26.02.2016 г. – 30.01.2019 г. е била издадена Заповед за изпълнение по ч. гр.
дело № 85/2019 г. по описа на Районен съд – Средец, влязла в сила по отношение
на М. Я. И., а по отношение на ответницата
са налице предпоставките на чл. 415, ал. 1, т. 2, вр. чл. 47, ал. 5 от ГПК за
предявяване на иск по чл. 422 от ГПК. Иска се установяване на вземането по
заповедта за изпълнение за припадащата се наследствена част на ответницата –
387,55 лева главница, ведно със законната лихва от подаване на заявлението по
чл. 410 от ГПК до окончателното й изплащане и за лихвата за забава в размер на
25,05 лева за периода 26.02.2016 г. – 30.01.2019 г. Претендират се направените
в двете производства разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Ответницата, чрез назначен на осн. чл. 47, ал. 6 от ГПК
особен представител адв. Т. А., в писмен отговор оспорва исковете. Възразява против качеството собственик, респ. потребителското
качество на наследодателя Я. К. Д. през процесния период. Възразява
ответницата да е негов законен наследник.
Възразява също, че ответницата не е била поканена за доброволно плащане на
задълженията.
След преценка на
събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
Със Заповед за изпълнение на парично задължение № 137/05.02.2019 г.,
издадена по реда на чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 85/2019 г., Районен съд –
Средец е разпоредил всяка от наследниците на Я. К.
Д. – З.Я.Д. и М. Я. И. да заплати
на “Водоснабдяване и канализация” ЕАД – гр. Бургас по 387,55 лева – сума по
неизплатени фактури за ползвани ВиК услуги, със законна лихва от 05.02.2019 г.
до изплащане на вземането, лихва в размер на от по 25,05 лева, начислена за
периода 26.02.2016 г. – 30.01.2019 г., както и по 37,50 лева за държавна такса
по делото и юрисконсултско възнаграждение. По отношение на М. Я. И. заповедта е влязла в
сила и е издаден изпълнителен лист. Заповедта е връчена на З.Я.Д. по реда на
чл. 47, ал. 5 от ГПК, което обосновава правния интерес на заявителя да предяви
по реда чл. 422, ал. 1, във вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК в настоящото
производство исковете за установяване на задълженията му.
От Нотариален акт
за покупка на недвижим имот чрез ОбНС № 86, том І, дело № 168/25.01.1984 г.,
Справка № 11-00-999/21.10.2019 г. на Община Средец Удостоверение за наследници
изх. № 000/14.10.2019 г. на Община Средец и фактури на „ВиК“ – Бургас се
установява, че Я. К. Д., починал на 18.07.2013 г. и П. А. Д., починала на 28.10.2016 г., са били собственици
на водоснабдения процесен обект, находящ се в гр. Средец, ул. „П.“ № *, за който в ищцовото дружество е
открита партида на името на Я. К. Д.с абонатен № 863510. Починалите
са оставили за свои наследници децата си З.Я.Д., М. Я. И. и Ц. Я. Д..
От Справка за
показанията на водомера в процесния имот с титуляр на партидата „наследници на
Я, К, Д,“ се установява, че
измервателното средство в имота е отчитано от инкасатор през периода 11.09.2015
г. – 17.12.2018 г. Отчетеното количество водно потребление, преминало през
измервателното средство за този период, е 305 куб. м. – според заключението на
неоспорената по делото съдебно-техническа експертиза. Според заключението на
неоспорената съдебно-икономическа експертиза, количеството вода е осчетоводено
посредством 20 бр. фактури на обща стойност 775,10 лева, които не са изплатени
към датата на изготвяне на експертизата. Във всяка от фактурите е указан в
долния десен ъгъл 30-дневен краен срок за плащане на сумите. Изчислени от
вещото лице, лихвите за забава върху дължимите суми по фактурите за периодите
от деня на падежите им до посочената в заявлението по чл. 410 от ГПК крайна
дата – 30.01.2019 г., са в общ размер 52,13 лева.
При така
установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предявените искове за
заплащане на задължения, произтичащи от консумирани ВиК услуги по издадени фактури, както и за лихва за забава, са предявени по
реда чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Същите са депозирани с оглед на твърдяното
неизпълнение от страна на ответницата на задължения по правоотношение на наследодателя й с предмет доставка на услуги до обекта, за
който на наследодателя
й е открит клиентски номер в
ищцовото дружество.
Между починалия наследодател на ответницата и ищеца е съществувало облигационно отношение за предоставяне
на ВиК услуги, регулирано от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи. По смисъла на §1, ал. 1, т. 2, б. „а” и б.
„б“ от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните
услуги, потребител е всяко физическо/юридическо лице, собственик или ползвател
на имот, за който се предоставят ВиК услуги, респективно собственик или
ползвател на имот в етажната собственост. Според чл. 3 от Наредба № 4 от
14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи и според
чл. 2,
ал. 1, т. 2 от публично известни Общи условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите
от В и К оператор – гр. Бургас, потребител е
собственикът или ползвателят на имот в етажна собственост. В случая
починалият е бил собственик на процесния водоснабден имот. Безспорно е, че
комуналната партида на имота се води на негово име. Тези факти, отнесени към
нормите на Общите условия за получаване на услугите ВиК от "Водоснабдяване
и канализация" ООД – гр. Бургас, налагат извод, че между него и ищеца е
имало облигационно правоотношение. След смъртта на наследодателя-потребител, облигационната
връзка се запазва, като отговорността за възникнали
задължения по нея следва да се поеме от наследниците му, които отговарят съобразно припадащата им се
от наследството част. Ответницата-наследник З.Я.Д.
не е изпълнила задължението си, произтичащо от чл. 59, ал. 1 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги,
като след смъртта на
наследодателя си не се е явила в 30-дневен
срок при ищцовото дружество да подаде съответно заявление за промяна на партидата.
Неизпълнението на това задължение има за своя последица единствено това, че при
липса на споразумение на когото и да е от наследниците да бъде открита партида, отговорност следва да се носи от всички
пропорционално на наследствения им дял – чл. 59, ал. 2 от ОУ.
При
изложените по-горе съображения следва да намери приложение разпоредбата на чл. 60 от ЗН, съгласно която наследниците, които са приели наследството, отговарят за задълженията, с които то е обременено, съобразно дяловете,
които получават. По делото липсват данни ответницата да е направила отказ от наследство, установяването на който факт е било в
тежест на наследника. Действително,
със смъртта на едно лице се прекратяват всички правоотношения, в които то е участвало, но едновременно с това се открива и
неговото наследство като съвкупност от права, задължения и фактически
отношения. При
договора за доставка на ВиК услуги, наследниците на потребителя на
услугите,които дължат основно парични престации, придобиват правата и
задълженията по договора, в случай, че не са направили отказ от наследството. Отговорността на наследника, встъпващ в правата и
задълженията на наследодателя си, е договорна. Установено е по делото, че наследодателят на ответницата З.Я.Д. е бил
абонат на ВиК услуги по отношение на имот, находящ се в гр. Средец, ул. „П.“ № *. Установено е, че Я. К. Д. след своята смърт е оставил за свои
законни наследници съпругата си П. А. Д., починала на 28.10.2016 г. и децата си З.Я.Д., М. Я.
И. и Ц. Я. Д.. При това така натрупаните по партидата на
наследодателя на ответницата суми са дължими именно
от неговите наследници, съобразно наследствените им права. Същите отговарят за
изпълнението на задължението в размера на квотите си за наследяване по закон, а
именно: по
1/3 ид. ч. за тримата наследници от посочените в СИЕ суми за главница 775,10 лева и лихва 52,13 лева, т. е. припадащата се на ответницата З.Я.Д. 1/3 ид. част от главницата е 258,37 лева, а от лихвата –
17,38 лева.
Съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия
за предоставяне на В и К услуги на потребителите от В и К оператор – гр.
Бургас, потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях
ВиК услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране. Липсват доказателства,
които да установяват плащания по издадените фактури, респективно от СИЕ следва,
че по тях не са отразени плащания. По изложените съображения установителната претенция
за главница по процесните фактури за инкасирани количества вода се явява
основателна и доказана и следва да бъде уважена до размера на сумата 258,37
лева, като се отхвърли за разликата до заявения размер. Главницата е дължима
със законната лихва от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК на 05.02.2019
г. до окончателното й изплащане. При това положение се явява основателна и
акцесорната претенция за лихва за забава до размера на сумата 17,38 лева, начислена
през заявените в заявлението и исковата молба периоди от деня на падежите на
фактурите до 30.01.2019 г.
Съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по
тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, съдът в исковото производство се произнася с
осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство,
включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение. Видно
от представените платежни документи по заповедното и исковото производство,
извършените от ищеца плащания на деловодни разноски са за държавна такса в
размер на 100 лева, възнаграждение за особен представител в размер на 150 лева
на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК, 300 лева за експертизи, 20 лева за съдебни
удостоверения, от които предвид изхода на делото се дължат 380,94
лева от
ответницата, съразмерно с уважената част от исковете.
Определеното на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК за заплащане от ответницата
юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство е 25 лева. На
основание чл. 78, ал. 8 от ГПК и съобразно разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ съдът определя юрисконсултско
възнаграждение в исковото производство в размер на 100 лева, платимо от ответницата.
Т. е. общото дължимо от ответницата юрисконсултско възнаграждение, съразмерно
с уважената част от исковете, възлиза в размер на 83,54 лева.
Така мотивиран,
съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК по отношение
на З.Я.Д., с ЕГН **********,***, представлявана на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК от адв. Т.А.Х. – БАК, че дължи
на “ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛАЗАЦИЯ” ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.
Бургас, кв. Победа, ул. “Генерал Владимир Вазов” № 3, ЕИК *********,
представлявано от инж. Г. Й.Т., сумата 258,37 лева,
представляваща 1/3 ид. ч. от равностойността на доставена, отведена и
пречистена вода до партида с аб. № 863510, по издадени през периода 25.01.2016
г. – 21.12.2018 г. фактури, ведно със законната лихва от 05.02.2019 г. до
окончателното й изплащане и сумата 17,38 лева за периода 26.02.2016 г. – 30.01.2019
г., представляваща лихва за забава, за които суми е издадена по реда на чл. 410
от ГПК Заповед за изпълнение
на парично задължение № 137/05.02.2019 г. по ч. гр. дело № 85/2019 г. по описа на Районен съд – Средец, като ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата от 258,37 лева до
пълния предявен размер 387,55 лева и за разликата от 17,38 лева до пълния
предявен размер 25,05 лева по Заповед
за изпълнение на парично задължение № 137/05.02.2019 г. по ч. гр. дело №
85/2019 г. по описа
на Районен съд – Средец.
ОСЪЖДА З.Я.Д. да заплати на “ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛАЗАЦИЯ” ЕАД
– гр. Бургас направените в производството по
чл. 422, ал. 1 от ГПК и в заповедното производство по чл. 410 от ГПК разноски в
размер на 380,94 лева, както и на
основание чл. 78, ал. 8 от ГПК юрисконсултско възнаграждение в размер на 83,54
лева.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр. Бургас в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: