№ 108
гр. Кюстендил, 21.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание
на деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Росица Б. Савова
Членове:Татяна Хр. Костадинова
Мария Ст. Танева
при участието на секретаря Любка Евг. Николова
като разгледа докладваното от Татяна Хр. Костадинова Въззивно гражданско
дело № 20221500500106 по описа за 2022 година
Адвокат Е.К. К. в качеството си на пълномощник на „ЕЛ РЕЙ“ЕООД, ЕИК ***
обжалва Решение № 260001/10.01.2022 г., постановено по гр.д. № 657/2021 г. по описа
на КнРС, с което са отхвърлени предявените от дружеството срещу „Анди Транс“
ООД, ЕИК *** обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал.1 във вр. с
чл.415 от ГПК, чл.258 и чл.86 от ЗЗД за сумата 635.01 лв., представляваща незаплатено
възнаграждение за изпълнителя по сключен неформален договор за ремонт на
тежкотоварен автомобил „Скания“ собственост на ответника, ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК- 07.12.2020 г., до окончателното изпълнение на задължението, както и
обезщетение за забава в размер на 65.62 лв. за периода от 12.03.2020 г. до 09.04.2020 г.,
за които суми е издадена Заповед № 260369 за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК от 09.12.2020 г. по ч.гр.д. №2349 по описа на РС- Кюстендил за 2020 г.
Във въззивната жалба се твърди, че неправилно районен съд е приел, че не може
да се установи идентитет между страните по договора и страните в съдебното
производство, поради което липсвала материална легитимация на ищеца. Според
представителя на въззивното дружество обстоятелството, че *** не е бил негов
управител към м. септември 2019 г. не може да обоснове твърдение, че той не е
действал от името и за сметка на дружеството, тъй като представителната власт на
1
лице действало като представител може да бъде оспорена единствено от
представлявания. Заявява се, че дружеството- въззивник е поело задължение само за
монтаж на турбо- компресор и на доставка и монтаж на хидравличен маркуч и не е
поемало задължение за цялостен ремонт на двигателя и е изпълнило това, което му е
било възложено и за което е издало фактура. Изразява се несъгласие с изводите на
районен съд, че работата не била приета в пълен размер, тъй като от свидетелските
показания се установявало, че тежкотоварния автомобил е преминал последващ ремонт
след смяната на турбо- компресора. Според въззивника извършеното плащане в размер
на 400 лв. е направено по процесната фактура, доколкото ответното дружество не сочи
наличие на други правоотношения, по които плаща. Това частично плащане по
фактурата има правно значение за признание на задължението по нея от страна на
ответното дружество и на приемане на възложеното. Сочи се, че е неправилен изводът
на съда, че по делото не са ангажирани доказателства за приемане на работата. Твърди
се, че от събраните по делото доказателства се установява, че въззивното дружество е
извършило възложената работа, а именно монтирало е хидравличен маркуч и турбо-
компресор, като доколкото не са ангажирани доказателства, нито са въведени
твърдения за отправено от страна на въззиваемия възражение за недостатъци в
изпълнението от страна на „ЕЛ РЕЙ“ ЕООД, то счита, че работата е била приета с
конклудентни действия. Искането е за постановяване на решение, с което да се отмени
изцяло обжалваното решение и да се постанови друго, с което да се уважат
предявените искове. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, в който
са изразени съображения, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно.
Твърди се, че са несъстоятелни оплакванията във въззивната жалба за постановяване на
атакуваното. Искането е за потвърждаване на първоинстанционното решение.
В съдебно заседание представителят на ответното дружество оспорва въззивната
жалба.
Атакуваният съдебен акт на Кюстендилския районен съд е валиден и допустим.
Въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от
легитимирано лице /надлежна страна/ при спазване на разпоредбите на чл. 259 и сл. от
ГПК.
КнОС след като прецени становищата на страните и събраните по делото
доказателства намира за установено следното:
По делото е представена Фактура № 650/24.09.2019 г. издадена от „ЕЛ
РЕЙ“ЕООД, в която е отразено задължение на ответното дружество на стойност
1035.01. лв. с ДДС: 291.68 лв.- 24- часов мобилен сервиз за 7.29 ч., 500 лв. транспортни
разходи и 70.42 лв. хидравличен маркуч за „Скания“. Тази фактура не е подписана от
страните по делото.
2
Представени са покани- от 15.10.2019 г. и 17.12.2019 г., с които ищцовото
дружество е поканило “АНДИ ТРАНС“ ООД да заплати сумата по посочената по- горе
фактура, като няма доказателства за получаването им от ответното дружество.
Приложена е разписка за прием на пощенски паричен превод с дата 20.09.2019
г., от която се установява, че Димитър Чучуков е изпратил на *** сумата 400.00 лв.
От страна на ответното дружество е представена Фактура № 570710/19.09.2019
г., издадена от „Нелас Авточасти“ООД, от която е видно, че „Анди Транс“ ООД е
закупило турбокомпресор и приложни части на стойност 1002.60 лв.
От заключението на съдебно- счетоводната експертиза, изпълнена от вещото
лице Реонита Йорданова се установява, че Фактура № 650/24.09.2019 г. е осчетоводена
в дневника за продажби на ищцовото дружество, но не е осчетоводена в дневниците за
покупки по ДДС на ответното дружество и последното не е ползвало данъчен кредит.
Експертът сочи, че съгласно представените фактури от счетоводсвто на „ЕЛ РЕЙ“
ЕООД по нея е заплатена сумата 400 лв. като дължимата сума след отразеното
отразеното плащане е 635.01 лв.. Дължимата законна лихва за забава е 65.62 лв. В
съдебно заседание на 01.11.2021 г. вещото лице е заявило, че в дневника по сметка
411/1 за периода 01.01. до 30.09.2021 г. е отразено, че на 04.02.2020 г. са постъпили 400
лв. от фирма „АНДИ ТРАНС“ ООД, с което е намалено задължението и са останали
дължими 635.01 лв.
В допълнителното заключение на съдебно- счетоводната експертиза вещото
лице Реонита Йорданова след справка в ТД на НАП е потвърдило констатациите си в
основното заключение, а именно, че Фактура № 650/24.09.2019 г. не е включена в
дневниците за покупки по ЗДДС на ответното дружество и съответно не е използван
данъчен кредит, както и че е фактурата е намерила отражение в отчетните регистри
„Дневник за продажби по чл. 124 от ЗЗД в данъчен период м.09.2019 г.
В съдебно заседание на 13.12.2021 г. са разпитани свидетелите *** и ***
Първият свидетел твърди, че работи в ищцовото дружество като монтьор, познава ***,
който също работи в „ЕЛ РЕЙ“. Сочи, че през м. 09.2019 г. с негов колега са отишли
близо до гр.Тимишора в Румъния, за да сменят турбина /турбокомпресор/ на камион.
Според него повредата, която им е било казано да отстрянят е смяна на
турбокомпресор. Посочва, че са отишли на място и при вдигането на кабината на
автомобила гръмнал един маркуч. Опитали се да намерят такъв в гр.Тимишоара ,но не
могли, тъй като маркучът бил специален. С колата на Пътна помощ се върнали в гр.
Видин, намерили необходимия маркуч и се върнали. Монтирали го на камиона,
опитали се да го запалят, но установили, че камионът е бил запален на масло, поради
което то е влязло вътре в цилиндрите. Свидетелят се отказал да да продължи с
ремонта, тъй като нямал необходимите инструменти да извади дюзите. Свидетелят
обяснява, че са били изпратени от *** конкретно за смяна на турбината, а за смяна на
3
дюзите е разговарял със съпруга на управителя на ответното дружество.
Свид. ***заявява, че от 6-7 години работи във ответното дружество като
шофьор на товарен автомобил „Скания“, че през есента на 2019 г. на път за Германия
имал проблем в Румъния, гр. Лугож- турбокомпресорът на камиона излязъл от строя и
се наложило да се извършат ремонтни действия. Обадил се на фирмата, за да се вземат
мерки. Оказало се монтьорът на ответното дружество бил на път да ремонтира друг
камион, поради което била изпратена сервизна кола. На място отишли две момчета
/разпознава свид.***/, които сменили турбокомпресора, но се оказало, че камионът не
може да потегли, тъй като се налагали и други ремонти. Те се обадили на своите
шефове, които им казали, че това не е от тяхна компетентност. Сочи, че монтьорите са
отишли да поправят камиона, да сменят турбокомпресора.
От така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Предмет на иска е сумата 635.01 лв., представляваща възнаграждение на
изпълнителя по неформален договор за извършване на монтаж на турбо компресор на
тежкотоварен автомобил „Скания“, аварирал в гр. Лугож, Румъния и за смяна на
хидравличен маркуч, за които е издадена фактура № 650/24.09.2019 г.
Основателността на предявения иск се обуславя от кумулативното наличие на
следните предпоставки: валидно възникнало между страните правоотношение, елемент
от съдържанието, на което да е задължението за заплащане на претендираната парична
сума срещу изпълнение на възложена работа; точно изпълнение на възложената работа
от страна на ищеца, приемане на работата от ответника, както и релевирано
неизпълнение от страна на задълженото лице. Доказването на първите три
предпоставки е в тежест на ищеца, като липсата на една от тях води до
неоснователност на претенцията за реално изпълнение, предвидена в чл.266, ал.1 вр.
чл.79, ал.1 от ЗЗД. При доказването им ответникът от своя страна следва да установи,
че е изпълнил – в частност, че е платил претендираната сума.
В процесния случай по делото съдът счита, че страните са били в облигационно
правоотношение, по силата на което за ищцовото дружество е възникнало
задължението да извърши монтаж на турбокомпресор на тежкотоварен автомобил
„Скания“, аварирал в гр. Лугож, Румъния и за смяна на хидравличен маркуч, за които е
издадена фактура № 650/24.09.2019 г. Действително по делото се установи, че
посочената фактура не е включена в дневниците за покупки по ЗДДС на ответното
дружество и съответно не е използван данъчен кредит, но съдът счита, че на наличието
на договорно правоотношение между страните се установява от показанията на
свидетелите. Свид. ***, монтьор в ищцовото дружество, категорично е заявил в
показанията си, че през м. септември 2019 г. е бил изпратен да извърши монтаж на
турбокомпресор на товарния автомобил собственост на ответното дружество, както и
че с колата на пътна помощ се е наложило да достави от гр. Видин хидравличен
4
маркуч, който също е монтирал на автомобила. Неговите показания не се опровергават
от показанията на свид. Циков, а се допълват.Този свидетел също твърди, че след като
се е обадил на фирмата- работодател са дошли представители на ищцовото дружество
със сервизна кола, които са сменили турбокомпресора. От непротиворечивите
показания на разпитаните свидетели се установява, че след смяната на
турбокомпресора автомобилът не е могъл да запали, но поради наличие на друга
повреда, получена от навлизане на масло в цилиндрите, а отстраняването й не е била
възложена на монтьорите на ищцовото дружество и не е била от тяхната
компетентност. Вземайки предвид непротиворечивите показания на свидетелите, съдът
намира, че е доказано наличието на договорно правоотношение между страните, по
силата на което ищцовото дружество се е задължило да извърши монтаж на
турбокомпресор на тежкотоварен автомобил „Скания“, аварирал в гр. Лугож, Румъния
и за смяна на хидравличен маркуч срещу поемане на насрещното задължение на
ответното дружество за заплащане на договорената цена, след приемане на работата от
изпълнителя. При така установено валидно възникнало правоотношение между
страните, на изследване подлежат следващите предпоставки, обуславящи уважаването
на иска, а именно – изпълнение на възложената работа и приемането й от възложителя.
Съгласно константната съдебна практика приемането е задължение на
поръчващия и представлява не само фактическо, но и правно действие, което съдържа
мълчаливо признание, че изработеното съответства на уговореното. Затова приемането
може да бъде извършено както с изрично волеизявление, така и с конклудентни
действия. Съгласно чл.264, ал.2 от ЗЗД при приемането поръчващият трябва да
прегледа работата и да направи всички възражения за неправилно изпълнение, освен
ако се касае за недостатъци, които не могат да се открият при обикновения начин на
приемане или недостатъци, появили се по-късно. Ако поръчващият не направи такива
възражения, работата се счита приета според чл.264, ал.3 от ЗЗД и поръчителят вече не
може да иска обезщетение за вреди от лошо изпълнение. Разпоредбата на чл.264, ал.3
от ЗЗД въвежда необорима законова презумпция за приемане на изработеното, поради
което след като веднъж работата е била приета изрично или с конклудентни действия,
правните последици от приемането са настъпили и не могат вече да бъдат ревизирани
от страните. В случая липсват по делото възражения на ответното дружество за
некачествено изпълнение на извършения монтаж на турбокомпресора, поради което
следва да се счита работата за мълчаливо приета. Не се доказа втората повреда да се
дължи на лошо изпълнение от страна на служител на ищцовото дружество. Ето защо,
следва да се приеме, че по делото е установено при условията на пълно и главно
доказване приемане на изработеното от страна на възложителя.
Основателен е доводът във въззивната жалба, че обстоятелството, че *** не е
бил управител на ищцовото дружество към м. септември 2019 г. не може да обоснове
твърдение, че той не е действал от името и за сметка на същото. Безспорно от
5
показанията на свид. *** се установява, че към момента на сключването на договора
*** е работел в ищцовото дружество, както и че той му е възложил изпълнението на
работата. Следователно той е действал не като физическо лице, а от името на
ищцовото дружество. За това сочи и и обстоятелството, че сумата от 400 лв., която е
получена в изпълнение на договора от *** е осчетоводена в счетоводството на
ищцовото дружество.
Вземайки предвид изложеното по- горе, съдът намира, че искът е основателен за
сумата 635.01 лв.
Съдът счита, че предявеният иск за сумата 65.62 лв., представляваща мораторна
лихва за периода от 09.10.2019 г. до 10.11.2020 г. е също основателен. Съгласно
нормата на чл.303а, ал.4 от ТЗ срокът за преглеждане или приемане е 14 дни от
получаване на стоката или услугата. В случая от докозателствата по делото се
установява, че монтажът е изпълнен през м. септември 2019 г. Имайки предвид, че е
извършено частично плащане по него на 20.09.2019 г., когато ответникът е изпратил
сумата 400 лв., то съдът приема, че най- късно на тази дата е приел работата и от тази
дата започва да тече 14- дневни срок за изпълнение на паричното задължение.
Доколкото мораторната лихва се претендира от 09.10.2019 г., която е след изтичане на
горния срок, съдът счита, че искът за мораторна лихва е основателен за претендирания
период.
С оглед на изхода на спора пред въззивната инстанция на въззивното дружество
следва да се присъдят разноски в размер на 1025 лв.направени в заповедно
производство и в първоинстанционното производство и още 300 лв. във въззивното
производство.
Мотивиран от горното, окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение №260001/10.01.2022 г. на Кюстендилския районен
съд, постановено по гр.д. № 657/2021 г. по описа на същия съд и вместо него
постановява:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че „АНДИ
ТРАНС“ ООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр. Кюстендил, ул. „***“
№5 дължи на „ЕЛ РЕЙ“ЕООД, ЕИК ***, със съдебен адрес: гр. София, ул. „***“ №15,
ет.6, офис 16 следните суми, за които е издадена Заповед № 260369/09.12.2020 по ч. гр.
д. № 2349/2020 г. на КнРС за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК:
1.) сумата 635.01 лв. представляваща неизплатено възнаграждение по сключен
договор за монтаж на турбокомпресор на тежкотоварен автомобил „Скания“, аварирал
в гр. Лугож, Румъния, смяна на хидравличен маркуч, ведно със законната лихва върху
6
главницата, считано от подаване на заявлението в съда- 07.12.2020 г. до окончателното
й изплащане.
2.) сумата 65.62 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от
09.10.2019 г. до 10.11.2020 г. (с изключение на периода от 12.03.2020 г. до 19.04.2020
г.).
ОСЪЖДА „АНДИ ТРАНС“ ООД , ЕИК *** със седалище и адрес на
управление: гр. Кюстендил, ул. „***“ №5 да заплати на „ЕЛ РЕЙ“ЕООД, ЕИК ***,
със съдебен адрес: гр. София, ул. „***“ №15, ет.6, офис 16 деловодни разноски в
размер на 1 325 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7