№ 78
гр. Шумен, 02.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на втори
февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Мариана Ив. Георгиева
Членове:Нели Г. Батанова
Р. В. Райкова
като разгледа докладваното от Р. В. Райкова Въззивно частно гражданско
дело № 20233600500002 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство е образувано по въззивна частна жалба депозирана от адв.
Васил Ничев от САК, като пълномощник на „Йеттел България“ ЕООД –
гр.София с ЕИК ********* срещу определение №587/17.11.2022г. на РС –
Велики Преслав, по ч.гр.д. № 20213610100605, с което първоинстанционният
съд е оставил без уважение молба на осн.чл.248 от ГПК от „Йеттел България“
ЕАД/„Теленор България“ЕАД/, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление – град София (1766), БИЗНЕС ПАРК СОФИЯ, ж.к. „Младост“ 4,
сграда 6, представляван по закон от Д.К.К. и по пълномощие от адв.Н.А.Щ. за
изменение на Решение №176/10.10.2022г., постановено по гр.д.№605/2021г.
по описа на ВПРС, в частта за разноските относно присъденото адвокатско
възнаграждение, като неоснователна. Смята, че обжалваното определение е
неправилно и незаконосъобразно. Излага подробно съображенията си, поради
които смята, че определеното адвокатско възнаграждение по Ч.гр.д.
№435/2021г. на адв.Н.Щ. в размер на 300 лв. без ДДС следва да бъде
присъдено в поискания пълен размер, който е в минималния размер,
съобразен с чл.7 ал.7 вр. ал.2 т.1 от наредба №1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, съответства на чл.78 ал.5 от ГПК и според него
не е налице противоречие на националната правна уредба с правото на ЕС по
отношение на присъждане на минималните размери на адвокатските
възнаграждения. По изложените от него съображения моли да бъде отменено
обжалваното определение и да бъде осъдена Б.Х.А. да заплати на „Йеттел
1
България“ ЕАД адвокатско възнаграждение по Ч.гр.д.№435/2021г. в пълния
претендиран размер от 360,00лв. с ДДС. Моли и за присъждане на разноските
по делото.
В законовия рок е постъпил отговор от адв.М. като особен представител
на Б.Х.А., в който излага становището си, че подадената въззивна жалба е
неоснователна, като моли да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно определение № 587/17.11.2022г. по Гр.д. №605/2021г. на
ВПРС.
Частната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 275 от
ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт и е процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е неоснователна, поради следното:
Производството по чл.248 от ГПК за изменение на решението по делото
в частта му за разноските по настоящото дело пред РС – Велики Преслав е
инициирано от ищеца „Йеттел България“ ЕАД представляван по закон от
Д.К.К. и по пълномощие от адв. Н.А.Щ.. С молбата са претендирали
дължимост на разноските за адвокатско възнаграждение в заповедното
производство в размер на 360.00 лв. с ДДС, което било минималния размер
определен по чл.7, ал.7 вр. с ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, предвид
претендирания размер на иска, вместо присъдените в размер на 180.00 лв. с
ДДС.
РС – Велики Преслав е приел молбата за процесуално допустима, но
неоснователна, съобразявайки, че постановеният резултат с решението,
обуславя основателност на искането на ищеца за присъждане на разноски по
реда на чл. 78, ал. 1 ГПК, като бъдат възложени на ответника, както и че
съдът следва да се произнесе както относно направените разноски в исковото,
така и в заповедното производство. В конкретния случай ВПРС е посочил, че
адвокатското възнаграждение в заповедното производство, макар и
съобразено с минимума по чл.7, ал.7 вр. с ал.2, т.1 от Наредба № 1 от
9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
предвид ниската фактическа и правна сложност на делото следва да се намали
до сумата от 180 лв. с включен ДДС, без съдът да е обвързан от минималния
размер, определен в Наредбата, вземайки предвид несъответствието на
националната правна уредба с правото на ЕС. Поради това е счел молбата за
изменение на решението в частта за разноските за неоснователна.
2
Настоящата съдебна инстанция напълно споделя изводите на районния
съд. В случая минималното адвокатско възнаграждение по чл.7, ал. 7 вр. ал.2,
т. 2 от Наредба № 1/2004 г. според определения интерес от 396,19лв, се явява
прекомерно и следва да бъде намалено. Констатацията на РС за липсата на
фактическа и правна сложност на заповедното производство по Ч.Гр.д.
№435/2021г. на ВПРС е правилна, защото се обуславя от факта, че
адвокатската услуга се е състояла в попълването на предварително създадена
утвърдена типова бланка по чл.410 от ГПК, комплектоването и с изискуемите
документи и изпращането им по пощата до РС – Велики Преслав. В този
смисъл са и т.1 от Решение на Съда на ЕС от 23.11.2017 г. по съединени дела
C-427/16 и C-428/16, и т.2 от Решение на Съда на ЕС от 05.12.2006 г. по
съединени дела С-94/04 и С-202/04 на голямата камара на CEO, които сочат
на общия извод, че националната юридсикция /в случая съдът/ не е задължен
да се съобразява с: ограниченията, наложени относно минималните размери
на адвокатските възнаграждения, определени с акт на адвокатско сдружение
/Наредба на Висшия Адвокатски Съвет/ и забраната съдът да определя
възнаграждение под минимума, определен с такъв акт, както и че това
ограничаване "би могло да ограничи конкуренцията в рамките на вътрешния
пазар по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС".
Според Решение на Съда на ЕС от 23.11.2017 г. по съединени дела C-
427/16 и C-428/16 правото на самоуправляващата се адвокатска общност да
определя сама цената на своя труд, при което нивата на минималните
възнаграждения получават нормативна сила, следва да се балансира с
обществения интерес така, че от една страна, високоотговорният труд на
адвоката за не бъде подценен и поставен в зависимост от пазарни механизми,
а от друга, неоправдано високата му стойност да не препятства достъпа на
гражданите и юридическите лица до квалифицирана правна помощ или да
бъде средство за икономически натиск при воденето на делата на едната над
другата страна, което влияе негативно върху законността. Посочено е също,
че запитващата юрисдикция /съдът/ следва да провери дали с оглед на
конкретните условия за прилагането й, такава правна уредба действително
отговаря на легитимни цели и дали така наложените ограничения се свеждат
до това, което е необходимо, за да се осигури изпълнението на тези
легитимни цели. Като такива легитимни цели биха могли да се считат
посочените в чл. 36, ал. 2 от ЗА - справедливостта и обосноваността на
3
възнаграждението на адвоката, както и тези в изрично посоченото в п.45 от
обстоятелствената част от Решението на СЕС от 23.11.2017 г. - Решение №
9273/27.07.2016 г. по административно дело № 3002 от 2015 г. на ВАС
/потвърдено с Решение № 5485/02.05.2017г. по Адм.д. №1403/2017г./ -
гарантиране от държавата на право на всеки гражданин на защита при
нарушаване на техни права и законни интереси, вкл. във всички стадии на
процеса - чл. 56 и 122 от Конституцията на РБ, и на достъпа на гражданите и
юридическите лица до квалифицирана правна помощ и необходимостта от
предотвратяване на всякакъв риск от влошаване на качеството на
предоставяните услуги.
От това следва, че след постановяването на цитираните задължителни
за съдилищата решения на СЕС и с оглед предимството на първичното
общностно право пред националното ни законодателство и на основание чл.
633 ГПК, разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК в частта, предвиждаща
минимален размер, под който намаляване на прекомерното адвокатско
възнаграждение не може да бъде извършено, не следва да бъде прилагана,
като националната юрисдикция /съдът/ не е задължен да се съобразява с
наложените ограничения за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, определени с акт на адвокатско сдружение /с Наредба на
ВАдвС/ и забраната съдът да определя възнаграждение под минимума,
определен с такъв акт, както и че това ограничаване би могло да ограничи
конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на член 101,
параграф 1 ДФЕС.
Затова в конкретния случай касаещ заповедното производство по чл.410
от ГПК, съдът следва да прецени дали минималния размер на адвокатското
възнаграждение по Наредбата отговаря на тези цели и критерии: фактическа и
правна сложност на спора, достъп до правосъдие, качество на услугата,
справедливост, и необходимост загубилата страна да понесе поне значителна
част от разноските на противната страна, направени за защита по делото. При
определяне на справедливия размер в случая, при съобразяване и на
изложеното по-горе относно липсата на каквато и да било сложност на
попълването на утвърдената бланка по чл.410 от ГПК за инициирането на
заповедното производство, извършените от пълномощника на страната
действия по комплектоването на заявлението с изискуемите документи и
изпращането им по пощата до РС – Велики Преслав и на легитимните цели,
4
въззивният съд намира, че в конкретния случай следва да се присъди
възнаграждение под минималния размер по чл. 7, ал. 7 вр. ал.2, т. 2 от
Наредба № 1/2004 г., като справедлив размер е този от 150 лв., който с
прибавено ДДС е общо в размер на 180 лв., тъй като са представени
доказателства, че пълномощника по заповедното производство адв Н.Щ. е
регистриран по ЗДДС.
Ето защо определението, с което молбата по чл.248 от ГПК за
изменение на решението в частта за разноските е оставена без уважение е
правилно, законосъобразно и в съответствие с правото на ЕС и следва да бъде
потвърдено, а частната жалба против същото, като неоснователна следва да
бъде оставена без уважение.
Предвид изхода на делото не се следват разноските по настоящото
въззивно производствопоискани в частната жалба.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №587/17.11.2022г. на РС – Велики
Преслав, по Ч.гр.д. № 20213610100605, с което е оставена без уважение молба
на осн.чл.248 от ГПК от „Йеттел България“ ЕАД/„Теленор България“ЕАД/,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – град София (1766),
БИЗНЕС ПАРК СОФИЯ, ж.к. „Младост“ 4, сграда 6, представляван по закон
от Д.К.К. и по пълномощие от адв. Н.А.Щ. за изменение на Решение
№176/10.10.2022г. по Гр.д.№605/2021 г. на ВПРС, в частта за разноските.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5