Р Е
Ш Е Н
И Е №
Гр.Русе, 09.10.2020г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД
РУСЕ, трети
наказателен състав, в открито
съдебно заседание на двадесет и
трети септември през две хиляди и двадесета
година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАЛЕНА ДЯКОВА
при
секретаря ДАРИНА И., като разгледа
докладваното от съдията НАХД №
1169 по описа за 2020г., за да се произнесе съобрази следното :
Административнонаказателното производството
е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на М.И.П.
*** – ЗЗД от 16.06.2020г. на Заместник –директора на ОД МВР Русе, с което на
основание чл.45,ал.3 от Закона за закрила на детето ЗЗД е наложена глоба в размер на 300лв., за това,
че : На 19.04.2020г. около 03,35ч. в гр.Русе, ул.“Тулча“, пред вход 1 на
бл.“Шабла“ , като родител, който полага грижи за непълнолетното си дете И.Й.И.
с ЕГН ********** – 17годишен, не го
придружила на обществено място в гр.Русе, ул.“Тулча“, пред вход 1 на бл.“Шабла“
след 22,00ч., с което виновно е нарушила чл.8, ал.3 от ЗЗД.
Жалбоподателят оспорва НП като
незаконосъобразно. Явява в първо с.з. Не представя допълнителни доказателства.
Въззиваемата
страна, редовно призована, изпраща
процесуален представител ю.к. Димитрова, който изказва становище, че жалбата е неоснователна.
РП
Русе – редовно призовани, не изпращат
представител и не вземат становище по жалбата.
Съдът, след преценка на събраните по
делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна :
От
доказателствата по делото – писмени и гласни, се установи, че на 19.04.2020г.
около 03,35ч. актосъставителят М. и св.Н., като служители на 02 РУ Полиция при
ОД МВР Русе по време на редовна нощна
смяна извършвали обход с полицейски автомобил в района на ж.к. „Възраждане“ в
гр. Русе. Пред вход 1 на бл.“Шабла“ по
ул.“Тулча“ видели да вървят две лица – младежи, единият от които не носел
предпазна маска на лицето си, съобразно изискванията и действащата към него момент Заповед на
министъра на здравеопазването. Полицейските служители спрели двамата младежи за
проверка. Установили, че единият младеж е пълнолетен, а другият младеж - И.Й.И. с ЕГН ********** е непълнолетен, навършил 17г. Непълнолетният бил отведен в сградата на полицейското
управление, а жалбоподателката П. като негова майка била уведомена за случая .
След като същата нощ отишла в полицейското управление актосъставителят в
присъствието на св. Н. съставил и връчил на П. АУАН по чл.8, ал.3 от ЗЗД. Актът
бил подписан от нея възражения и забележки. Допълнителни такива не постъпили в
законоустановения тридневен срок по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на така съставения АУАН било
издадено атакуваното НП, връчено на жалбоподателката на 25.06.2020г., с което
административно наказателната и отговорност била ангажирана. Видно от НП, за
идвършеното нарушение е наложено административно наказание “Глоба” в размер на
300лв.
Фактическата
обстановка беше установена от съда след преценка на приложените и приобщени към
делото по реда на чл.283 НПК писмени доказателства-АУАН, НП, Заповед №
336з-1397 от 11.08.2017г. на Директор на ОД на МВР Русе, както и от изслушването
на актосъставителя М. и св. Н., чиито показания съдът изцяло кредитира, относно установените от тях факти.
Действайки
като въззивна инстанция и подлагайки на
служебна проверка както акта, така и НП при така установената фактическа
обстановка съдът направи следните изводи от правна страна:
Жалбата
е подадена в преклузивния срок и по реда
на чл. 59 и сл. ЗАНН от легитимиран субект, при наличие на правен интерес от обжалване, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество е основателна.
Актът
за установяване на административно нарушение
е съставен от компетентно лице по смисъла на чл.46, ал.2 от ЗЗД, вр. чл.37,
ал.1,б.”б” от ЗАНН, като същият съдържа всички необходими по чл.42 ЗАНН реквизити.
Издаденият акт е подписан от нарушителя, актосъставителя и свидетеля на
нарушението. При съставяне на акта съдът счита, че не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила.
Въз основа на така съставения АУНН е
издадено атакуваното НП. Според разпоредбата на чл.46,ал.2 от ЗЗД НП за нарушения по чл. 45,ал.1,2,3 от ЗЗД се
издават от директора на областна
дирекция на МВР. В процесния случай е представена Заповед на Директора на ОД на
МВР Русе, с която той е делегирал законовите си правомощия на Началника на Второ
РУ Полиция, поради което не възниква съмнение относно компетентността на органа,
издал НП.
В
преценката си дали да издаде НП административнонаказаващият орган се основава
на фактическите констатации по АУНН, които в рамките на производството по
налагане на административно наказание се считат за верни, до доказване на
противното. От друга страна, по силата на чл.14,ал.2 от НПК,вр. чл.84 ЗАНН,
в съдебното производство тези
констатации нямат обвързващи съда доказателствена сила / ППВС № 10 / 73г., т.7/
При това положение съдът е длъжен, разглеждайки делото по същество да установи
чрез допустимите от закона доказателствени средства, дали е извършено
административното нарушение, както и обстоятелствата, при които е извършено.
Съдът, при извършване на посочената проверка и при обсъждане на представените доказателства, намира от
правна страна, че наказващият орган не е приложил правилно закона.
По
делото от обективна страна са установени основните елементи от състава на
нарушението по чл.8, ал.3 от ЗЗД – това, че след 22ч. седемнадесетгодишният И.Й.И. се намирал на обществено място - улица
в град Русе без да е придружен от родител. Според съставите на вмененото
нарушение родителите, настойниците, попечителите или другите лица, които
полагат грижи за дете имат задължение да го придружават на обществени места
след определен час, в зависимост от възрастта му – до 14г. – след 20ч. и до
18г. – след 22ч. Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е
ангажирана, в качеството на майка на непълнолетния, към него момент И.. По
делото не са представени надлежни доказателства
за това, че същата е родител на непълнолетния, както и че именно тя е
лицето, което полага грижи за него. Съдът приема тези факти, тъй като същите не са оспорени от жалбоподателя, в
жалбата същите са потвърдени от нея. По делото не са събрани никакви
доказателства и за друг съществен и съставомерен факт – възрастта на посоченото
в НП дете. Посочено е, че И. е непълнолетен, изписано е ЕГН, но тези съществени обстоятелства, върху които е
изградено цялото обвинение за извършено нарушение не са доказани и обосновани
по никакъв начин и никакви доказателствени средства. Този факт също следва да
се приеме като отговарящ на обективната истина предвид неоспорването му от
жалбоподателя. Неизяснено остава и друго съществено обстоятелство, а именно кой
е бил придружителят на непълнолетния, каква е неговата връзка с него и законния
му представител, за да се прецени налице ли е хипотезата на чл. чл.8, ал.3 от ЗЗД, според която ако родителите, попечителите или другите лица, които полагат
грижи за дете и не могат да го придружат, те са длъжни да осигурят пълнолетно
дееспособно лице за негов придружител на обществени места след 22,00 ч., ако
детето е навършило 14-, но не е навършило 18-годишна възраст. Установено е
само, че придружителят е пълнолетен без да са изяснени другите съществени
обстоятелства около него и връзката му с
жалбоподателя. Събраните гласни доказателства в с.з. относно тези обстоятелства
също са неубедителни, предвид изминалия продължителен период от време/около 6м./
и липсата на ясни и конкретни спомени в разпитаните свидетели.
Основен и
задължителен елемент от всяко НП е „описание на нарушението … обстоятелствата,
при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават”,
съгласно чл. 57,ал.1,т.5,пр.5 от ЗАНН. Така посоченото се намира в пряка връзка
с разпоредбата на чл.6 от ЗАНН даваща легална дефиниция на понятието за
административно нарушение. В настоящият казус и конкретно във връзка със съществените
обстоятелства около установеното
нарушение липсват каквито и да било
доказателства. В този смисъл е допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила, предвид това, че разпоредбите на чл. 57, ал.1 от ЗАНН са императивни и
спазването им осигурява в пълен обем правото на защита на лицето, подведено под
административнонаказателна отговорност.
Независимо
от посоченото по-горе съдът намира, че дори да се приеме за доказано, че
нарушителят е осъществил вменените му нарушения, то това несъмнено съставлява
„маловажен случай” на административно нарушение, за което е следвало да бъде
приложен чл.28, б.”а” от ЗАНН. В конкретният случай съдът приема, че
извършеното от жалбоподателя нарушение освен всичко друго е и явно незначително
и при констатирането му административнонаказващият орган е следвало да съобрази
това. Жалбоподателката е родител на
непълнолетен младеж, който към момента на установяване на нарушението е на 17г.
и само няколко месеца го разделят от навършване на пълнолетие. Към момента на
постановяване на решението младежът вече е пълнолетен. В този смисъл
обществената опасност от допуснатото нарушение е в много по-ниска степен, тъй
като дори и на тази възраст, недостигаща до пълнолетието с няколко месеца, синът на жалбоподателката е физически и психически
зрял /няма данни за обратното/, за да се грижи сам за себе си, дори в
ситуация след 22ч. на обществено място.
Освен това същият е бил придружаван от пълнолетно лице – обстоятелство,
което също сочи за ниска степен на обществена опасност на деянието. От извършеното нарушение не са
установени реално причинени вреди или негативни последици на непълнолетния.
Извършено е формално нарушение, което е с ниска степен на обществена опасност.
По изложените съображения за съда процесното нарушение покрива всички критерии
на маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. При извършване на преценка
дали са налице основанията на чл.28 ЗАНН наказващият орган е длъжен да
приложи правилно закона, като по
посочените горе критерии отграничи
“маловажните” случаи на административно нарушение от нарушенията,
обхванати от чл.6 от ЗАНН. В случаите
когато деянието представлява маловажен случай на административно нарушение,
наказващият орган следва да приложи чл.
28 ЗАНН. Като не е приложил посочената норма административнонаказващият орган е
нарушил материалния закон и е издал незаконосъобразно НП.
Това е така, съгласно ТР №1 от 12.12.2007г. по тълк.н.д. №1/2005г., НК.
Според цитираната съдебна практика когато деянието представлява маловажен
случай на административно нарушение,
административнонаказващият орган следва
да приложи чл.28 ЗАНН, като
преценката за “маловажност на случая” подлежи на съдебен контрол. В
неговия обхват се включва и проверка на законосъобразността на преценката по
чл. 28 ЗАНН. Когато съдът констатира, че са налице предпоставките на чл.28 ЗАНН, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на
наказателното постановление, поради
издаването му в противоречие с материалния закон.
Водим
от изложените съображения и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
НП № 239 – ЗЗД от 16.06.2020г. на
Заместник – директора на ОД МВР Русе, с което на М.И.П. с ЕГН ********** *** , на
основание чл.45, ал.3 от Закона за закрила на детето ЗЗД/ е наложена “Глоба” в
размер на 300лв./триста лв/, за нарушение по чл.8, ал.3 от ЗЗД,
като
незаконосъобразно.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните
пред Административния съд в град Русе,
на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава дванадесета от АПК.
СЪДИЯ :